Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план

„Летище Пловдив” ЕАД

Пистата за излитане и кацане на летище Пловдив е с дължина 2 500 м, а ширината – 45 м., а перонът разполага с осем места за самолети. Има планове за удължаване на перона с четири нови стоянки. Пропускателната възможност на летището е 1000 пътника в пиков час. На 1 км от сградата на терминала има жп спирка, която създава възможност за удобна жп връзка на летището с града, а оттам и за вътрешността на страната. Съществува и бърза връзка с автомагистралата Пловдив - София. От летище Пловдив целогодишно има редовни полети до Англия (Лондон), Италия (Милано) и Германия (Франкфурт Хаан). Летището е специализирано в обслужването на чартърни туристически полети.

Водният транспорт не е развит на територията на Южен централен район. Най-близкото пристанище на Черно море, което обслужва района е Бургас. С пускането в експлоатация на нов ГКПП в района на прохода Маказа през месец ноември ще се създаде добър транспортен достъп до дълбоководното пристанище Александруполис в Северна Гърция.

На територията на Южен централен район функционират 564 пощенски, телеграфни и телефонни станции. Районът е на първо място спрямо останалите райони по изграденост на пощенски, телеграфни и телефонни станции.

Райони и области	ПТТ станции	Пощенски агентства
България	2 981	2 135
Северозападен район	534	260
Северен централен район	481	263
Североизточен район	400	288
Югоизточен район	453	266
Югозападен район	549	675
Южен централен район	564	383
Пловдив	192	173
Хасково	137	65
Пазарджик	106	67
Смолян	63	35
Кърджали	66	43

Най-ниската степен на използване на пощенски, телеграфни и телефонни постове е в областите Смолян – 63 и Кърджали - 66. Най-добро телекомуникационно обслужване има област Пловдив - 192, като нейните показатели са значително над средните за района -112,8. Развитието на телекомуникациите на територията на областите Смолян и Кърджали е незадоволително.

В областите, в които достъпът до телекомуникации е ограничен, местният бизнес и населението са поставени в неравностойно положение. В силно урбанизираните райони, където потребителите са концентрирани, пазарът ще изгради съответната инфраструктура, както и комуникационната мрежа на национално ниво. В слабо населените или по-слабо развитите в икономическо отношение райони обаче частният сектор няма икономически стимул да изгражда широколентова инфраструктура и да обезпечава развитието на on-line услуги. В този контекст, в съответствие с политиката на ЕС публични средства за осигуряване на широколентов достъп в слабо населените или икономически слаби райони, се осигуряват от ЕФРР по ОП “Регионално развитие”. Необходимо е изграждане на инфраструктура за осигуряване на широколентов достъп - цифрова фиксирана телекомуникационна мрежа или алтернативни мрежи /безжични, сателитни, кабелни/ .

По отношение дела на домакинствата с достъп до интернет в страната през периода 2008-2010г. се наблюдава тенденция на постоянно нарастване. ЮЦР следва общата тенденция, като от делът на домакинствата с достъп до интернет от 21,8 % за 2008 г. се увеличава на 29,5 % за 2010 г. С най-висок дял се откроява Югозападен район с 43,7% дял на домакинствата с достъп до интернет, а останалите пет района са със стойности между 25 и 33,3 %.

Широколентовият достъп се смята за един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението. Достъпът до високоскоростен интернет посредством широколентова свързаност открива сериозни възможности за растеж - на БВП, на заетостта, на конкурентоспособността на националните и регионалните икономики за подобряване качеството на живот. Разпространението на широколентовия достъп позволява и прави лесно достъпни икономическите и социалните ползи от информационните и комуникационните технологии (ИКТ), свързани и с възможността им за преодоляване на настоящата икономическа криза.

Предоставянето на широколентови услуги от икономическа гледна точка е по-рентабилно да се развива в гъсто населените райони. Поради тази причина определени райони от страната (включително и крайно отдалечените) попадат в т.нар. „цифрова изолация”, което поставя населението в тези райони в неравностойно положение по отношение възможностите за обучение, достъп до информация и електронни услуги. В средно и слабо населените места и селски райони ниската степен на широколентов достъп поради малкия пазар и високата стойност на услугите не позволява на местния бизнес да постигне равна конкурентоспособност с подобен бизнес в големите градове. Други социално-икономически фактори, които допринасят за ниските равнища на разпространение на широколентовия достъп, са ниски доходи на населението, недостатъчна образованост, липса на достъп до нови технологии, ниско качество на услугите, ниска информираност или застаряващо население. За преодоляване на тези различия е необходимо да се предприемат

различни мерки, например в слабо населените места и селски райони е целесъобразно изграждане на обществени компютърни зали и на безжични зони около тях и др.

По-голямата част от изградената водопроводна мрежа е от етернитови тръби, които се амортизират много по-бързо и не отговарят на съвременните изисквания. Необходими са мерки за подобряване на водоснабдяването на населените места, които се нуждаят от осигуряване на допълнителни количества питейна вода, за да се осигури добро ниво на услугата. За осигуряването на доброто водоснабдяване на южната периферия на района и на градовете Смолян, Мадан и Рудозем е необходимо да се доизгради язовир Пловдивци. Наблюдават се съществени различия в отделните области в района – с най-нисък дял на водоснабдено население е област Кърджали с 85,8%, следвана от област Смолян с 91,3%. В останалите области е достигната средната стойност на наблюдавания индикатор за страната.

Изоставането в изграждането на канализационните мрежи е по-малко в сравнение с други райони. Към настоящия момент 65,7% от населението е обхванато от канализационните услуги, но по този индикатор районът е под средните параметри за страната. По дял на обхванатото от изградените канализационни мрежи население, районът е на четвърто място след Югозападния (86,5%), Североизточния (71,7%) и Югоизточния район (67,4%). Средният дял на населението, обслужено с канализационна мрежа в България е 70,4%. Наблюдават се различия в дела на населението, обслужвано от канализационна мрежа в големите градски центрове и малките населени места. Липсата на канализационни мрежи, особено в селата, е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води.

Основните проблеми в района са свързани с осигуряването за всички населени места на достатъчни количества питейна вода с нужните качества и недостатъчната степен на развитие на канализационни мрежи в по-малките от тях.

Голям консуматор на вода е индустриалният сектор в Южен централен район, като тази характеристика се отнася за всички области. През 2009 г. тя е консумирала 91,43 млн. куб. м/год. вода, съставляваща 23,7 % от общото количество доставена вода. От най-много вода се нуждае индустрията в област Пловдив – 25,43 млн. куб. м/год., следват областите Хасково с 18,20 млн. куб. м/год., Пазарджик – 16,81 млн. куб м/год и област Кърджали с 16,38 млн. куб. м./год.

Най-големи количества води се използват за напояване на селскостопанските култури в областите Пловдив - 171,92 млн. куб. м/год. и Пазарджик – 54,81 млн.куб.м/год.

На територията на Южен централен район са изградени и функционират множество язовири, чиито воден ресурс се използва за напояване. Лошото управление на инфраструктурата на някои от язовирите е причина за наводнения в последните години в някои населени места. Необходимо е да се предприемат превантивни мерки за подобряване управлението на хидротехническите и хидромелиоративните съоръжения и за защита на населението от наводнения.

През 2009г. загубите при транспорт на водата в ЮЦР достигат 303,55 млн. куб.м/год., което нарежда района на първо място сред районите в страната. В същото време количеството постъпила вода във водопреносната система е почти двойно по-голямо, което показва неефективно използване и разхищение на ресурсите от питейна вода, дължащо се до голяма степен на амортизацията на водопреносната мрежа, която на места се нуждае от цялостна подмяна.

Енергийната инфраструктура на страната е добре развита, включително на ЮЦР. Всички населени места са електроснабдени и практически не съществуват проблеми с електроснабдяването в регионален план. Основен източник на електроенергия за областите в ЮЦР е НЕК ЕАД. Електро разпределението и доставянето на електроенергия се осъществява от ЕVN Bulgaria. То извършва своята дейност на територия от близо 42 000 кв. км в Югоизточна България, снабдявайки с електроенергия над 1,5 милиона клиенти. За периода от 2005 г. до края на 2011 г. EVN Bulgaria инвестира над 900 млн. лв. в подобряване на инфраструктурата и услугите. През 2011 г. „ЕВН България Топлофикация” ЕАД въведе в експлоатация нова когенерационна централа в Пловдив на стойност 100 млн. лева. В инвестиционната и ремонтна програма на дружеството за 2012г. са предвидени над 128 млн. лева. Всички тези инвестиции са насочени към постигане на висока сигурност на доставките, подобряване на услугите и клиентското обслужване, намаляване на вредните емисии във въздуха.

Достъпът до екологично чисти и надеждни енергийни източници (ВЕИ) на конкурентни цени е важен фактор за конкурентоспособността на всеки район. България е енергийно силно зависима, защото внася повече от 70 % от първичните си енергийни ресурси. Голяма част от страните членки на ЕС внасят повече от 80 % от потребяваното количество енергия.

С цел да бъде намалена зависимостта от внос на енергийни ресурси и същевременно да бъде намалено вредното въздействие от енергопроизводството върху околната среда и климатичните промени се налага рационалното използване на местните енергийни ресурси. Друга алтернатива за преодоляване на тази зависимост е увеличаването дела на използваните ВЕИ, както в националния, така и в регионалния енергиен баланс.

Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., приета на 1 юни 2011 г. с Решение на Народното събрание, включва пакет от интегрирани мерки за осъществяването на нова национална енергийна политика, целяща преориентиране на икономиката и енергетиката към ефективно използване на енергия, произвеждана от нисковъглеродни енергийни ресурси.

Приоритет на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. е стимулирането на инвестициите за оптимално използване на ВЕИ и за въвеждане на екологосъобразни технологии за модернизация на съществуващите и изграждане на нови електроенергийни мощности.

В ЮЦР е разположена топлоелектрическа централа ТЕЦ Марица 3 в Димитровград, работеща към настоящия момент с номинална мощност 100-105 MW. Това е една от най-старите действащи ефективни централи в страната.

На територията на ЮЦР има разположени 9 ВЕЦ: в Ивайловград, с капацитет за производство на електричество 120 MW, ВЕЦ Кричим, с капацитет за производство на електричество 80 MW, ВЕЦ Кърджали, с капацитет за производство на електричество 106,4 MW, ВЕЦ Пещера, с обща мощност 125 MW, ВЕЦ Тешел, с капацитет за производство на електричество 60 MW, ВЕЦ Сестримо, с капацитет за производство на електричество 240 MW, ВЕЦ Момина клисура, , с обща мощност 120 MW, ВЕЦ Девин, с капацитет за производство на електричество 80 MW, ВЕЦ Алеко, с обща мощност 71,4 MW.

В ЮЦР има 3 помпено-акумулаторни водноелектрически централи: ПАВЕЦ Орфей, разположена над град Кричим. Има капацитет за производство на електричество 160 MW и за изпомпване на вода 45 MW. Захранва се с водите на язовир Въча и е третото стъпало на каскадата Въча (след ВЕЦ Тешел и ВЕЦ Девин); ПАВЕЦ Чаира, разположена над село Сестримо. Разполага с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електричество 864 MW и за изпомпване на вода 788 MW. ПАВЕЦ Чаира е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. Захранва се с водите на язовир Чаира в помпен режим и на язовир Белмекен в генераторен и ПАВЕЦ Белмекен, разположена над село Сестримо, с капацитет за производство на електричество 375 MW и за изпомпване на вода 104 MW. Това е една от най-големите водноелектрически централи в страната.

Газификация на населените места

Съществуват ясно изразени регионални различия в достъпа до устойчиви, ефективни енергийни източници и по-специално до възможностите за използване на природния газ като алтернатива за повишаване на регионалната конкурентоспособност и качество на живот. Добре развитата газопреносна мрежа в страната е изградена с цел осигуряване на природен газ за големите промишлени центрове (в които част от предприятията- консуматори вече не функционират), както и за транзитен пренос на газ към съседни страни. В същото време изграждането на газоразпределителни мрежи и газификацията на домакинствата за най-пълно използване на предимствата на директната употреба на природния газ все още е на начален етап. В това отношение България изостава значително спрямо страните от ЕС, съгласно енергийната стратегия на Република България до 2020 г. Докато в европейските страни газоразпределителните мрежи обхващат повече от 80 % от общините, природният газ в България е достъпен на територията на около 35 - 40 общини, което представлява само 15 % от общия брой на общините в страната. Около 3 % от домакинствата са газифицирани, докато средното равнище за страните от ЕС е повече от 55 %. Същевременно близо 40 % от използваната енергия в българските домакинства (включително за отопление и домакински нужди) е електрическата, докато за Европа този процент е 11 %.

България е разделена на 5 газоразпределителни района с определени територии за изграждане на газоразпределителни мрежи. Важно е да се отбележи, че на този етап тези райони не включват общините, които са по-отдалечени от главните газопреносни тръбопроводи и основните им разпределителни разклонения. Осигуряването на достъп до перспективен и ефективен енергиен източник за промишлеността, домакинствата и обществените сгради в общините, които не са включени в списъка на определените територии за газоразпределение (газоразпределителните райони), е важно условие за подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическото развитие и конкурентоспособността.

Градските ареали на средноголемите градове имат най-добри перспективи за развитие на газопреносни мрежи, тъй като три четвърти от тях попадат в границите на определените територии за газоразпределение и вече имат изградени разклонения на газопреносната система към своята територия. Извън определените територии за газоразпределение остават агломерационните ареали на Карлово, Кърджали и Смолян; въпреки това, съществуват възможности за достъп до газопреносната мрежа чрез удължаване на вече изградените разклонения или чрез изграждане на нови разклонения към тяхната територия. В останалата част от страната 40% от общините попадат в границите на определените зони за газоразпределение, но само около 10% от тях имат изградени газопроводни разклонения от газопреносната система, тъй като отсъствието на големи населени места в региона прави тяхната газификация непривлекателна за частните инвеститори.

През територията на ЮЦР преминава транзитният газопровод, пренасящ природен газ за Гърция и Македония. Той преминава паралелно на трасето на южната дъга на магистралния пръстен за доставка на природен газ за страната /фиг.7/. Изградени са множество отклонения от магистралния газопровод, които снабдяват отдалечените от него населени места и промишлени зони - Пазарджик, Пловдив, Асеновград, Раковски, Първомай, Димитровград и Хасково.

Газификацията на нови промишлени зони, както и нарастването на битовите абонати на територията на Южния централен район, е предпоставка за намаляване на замърсяването на въздуха в района, в т.ч. за редуциране на емисиите на парникови газове. Специално внимание следва да се обърне на газификацията на населените места с потенциал за развитие на туризма. Увеличаването на газифицираните домакинства до 30 % през 2020 г. и замяната на използваната електрическа енергия с природен газ за отопление и за домакински нужди в бита ще допринесе за трикратно спестяване на първична енергия, подобряване на енергийната сигурност и на околната среда.