Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план



страница19/21
Дата30.09.2017
Размер3.1 Mb.
#31376
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21

Източници: Доклад на МФ по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Р. България за 2009 г., Приложения към проект на доклад по изпълнението на държавния бюджет на Република България – 2010 г., Министерство на финансите http://www.minfin.bg/bg/page/419 и Закон за държавния бюджет на Р. България за 2011 г.
Доминираща роля при финансирането на капиталовите разходи играят държавният и общинските бюджети. Съгласно проекта на отчет за държавния бюджет на Република България за 2010 г. бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините в СЦР са в общ размер на 302 147,0 хил. лв. (12,40 % от общите средства за страната), от които: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 245 793,3 хил. лв. (12,70 % от общата субсидия за страната), трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 30 428,7 хил. лв. (13,98 % от общата изравнителна субсидия за страната) и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 2 030,6 хил. лв. (14,45 % от общия трансфер за страната), целева субсидия за капиталови разходи 12 956,7 хил. лв. (9,39 % от общата целева субсидия за страната), в т.ч. за екологични обекти 35,3 хил. лв. (0,12 % от общите средства за екологични обекти в страната) и за изграждане и основен ремонт на общински пътища 6 398,2 хил. лв. (15,36 % от средствата за страната), възстановени субсидии за централния бюджет в размер на -290,0 хил. лв. (17,62 % от общия размер на възстановените субсидии за страната) и целеви трансфери (субвенции) в размер на 11 227,8 хил. лв. (8,42 % от средствата за страната).

С чл. 10, ал. 1 от ЗДБРБ за 2011 г. са определени размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2011 г. под формата на субсидии и по видове. През 2011 г. бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините в СЦР са в общ размер на 273 228,1 хил. лв. (12,79 % от общите средства за страната), от които: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 222 617,2 хил. лв. (12,43 %), трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 36 382,5 хил. лв. (15,12 %) и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 2030,6 хил. лв. (14,45 %), целева субсидия за капиталови разходи 12 197,8 хил. лв. (13,52 %), в т.ч. за екологични обекти 2 000,0 хил. лв. (10 %) и за изграждане и основен ремонт на общински пътища 6 507,3 хил. лв. (15,31 %).



В рамките на своите компетенции, създадените Регионални съвети за развитие, съгласно чл. 19 от Закона за регионално развитие могат да събират периодично информация за капиталовите разходи на общините, включени в съответния район от ниво 2.

Средствата и основните източници за финансиране на Регионалния план за развитие на Северен централен район за периода 2007-2013 г. са показани в следващата таблица.



Таблица 58: Средства от основни източници за финансиране на Северен централен район за периода 2007 – 2013г.


Основни източници за финансиране

(ЕС + НФ)

Обща сума

(млн. лв.)

Сключени договори към 01.09.2011 г.

(млн. лв.)

ОП „Регионално развитие” 2007 - 2013

372,38

224,06

Териториално сътрудничество – общо, в т.ч.

45,23

34,09

  • Програма за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013 г.

40,00

31,51

  • ОП за транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа” 2007-2013

2,50

2,10

2,46

0,42

  • ОП УРБАКТ II „Мрежа за градско развитие”

0,12

0,06

  • Програма ESPON за териториално развитие

0,15

0,00

ОБЩО:

417,61

258,15

Източник : По данни на „Българска рейтингова агенция” АД, информация от членовете на РКК към РСР на СЦР и данни от ИСУН към 01.09.2011 г.
С оглед постигане на целите на действащите оперативни програми на национално и регионално ниво, както и за усвояване на предвидените финансови средства е необходимо:

 продължаване на целенасочените усилия на българското правителство и местната администрация за постигане на оптимална организация на системите за управление и контрол с оглед на ефективното и прозрачно управление на средствата от Европейския съюз;

 институционална подкрепа на общините с цел повишаване на административния им капацитет при подготовка и изпълнение на проекти, в качеството им на основен двигател на регионалното развитие;

 оптимизиране на процедурите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, намаляване на административната тежест и повишаване на публичността и прозрачността в процеса на оценка на проектни предложения по Оперативните програми;

 използване възможностите на фонда за органите на местно самоуправление в България - ФЛАГ ЕАД, за предоставяне на целева помощ (финансиране) при подготовката и реализацията на проектните предложения;

 значителна част от включените в плана проекти и програми на регионално и национално равнище нямат проектната готовност, в резултат на което няма яснота относно размера на необходимите за реализирането им средства, а също така това ги прави „неконкурентни” в надпреварата за осигуряването на финансиране – както от национални така и от външни източници. Поради тази причина за голяма част от програмите и проектите (обектите) липсва релевантна информация за очакваните и реално достижими публични изгоди/ползи, които биха позволили извършването на оценка за съотношението „разходи-ползи” (финансовата вътрешна норма на възвръщаемост (ФНВ), на инвестицията (ФНВ/И) и собствения капитал (ФНВ/К) и съответната финансова нетна сегашна стойност (ФНСС));

 въвеждане и оптимизиране на система от индикатори за мониторинг за хода на всеки проект, насочен към постигане на целите на същия - достигнат етап на помощта като физическо изпълнение, резултати и доколкото това е реално - въздействието върху съответното ниво (изпълнение на финансов план и/или строителство, оперативна програма и др.).

По този начин осъществените действия ще допринесат значително за оптимизиране на процесите на планиране, управление, мониторинг и контрол на средствата от Структурните инструменти на ЕС, не само на национално равнище, а и на равнище на райони от ниво 2 и ще създадат необходимите предпоставки за ефективно изпълнение на Оперативните програми и реално усвояване на наличния финансов ресурс в размери и срокове, посочени по-горе в таблиците.




V. СИСТЕМА ОТ ИНДИКАТОРИ И ДЕЙСТВИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА

Наблюдението на регионалните планове за развитие се извършва с цел постигане на ефективност и ефикасност на изпълнението им, както и за оптимизиране и подобряване на стратегическото планиране, програмирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното развитие. Предмет на наблюдението е изпълнението на целите и приоритетите за регионално развитие съгласно определени физически и финансови индикатори, организацията и методите на изпълнение, прилагани от органите за управление, мерките за осигуряване на информация и публичност за резултатите от изпълнението на плана.

За осъществяване и постигане на целите на наблюдението се изгражда система за наблюдение на регионалния план за развитие, която обхваща:

1. източниците, начините и периодичността за събиране, обработка и анализиране на информацията;

2. система от индикатори за наблюдение;

3. органите за наблюдение, организацията и методите на тяхната работа;

4. системата на докладване и осигуряване на информация и публичност.

Системата от индикатори за наблюдение служи за наблюдение изпълнението на РПР и за оценка на постигната ефективност и ефикасност.

Наблюдението на изпълнението на регионалния план за развитие се осъществява на основата на данни на Националния статистически институт, на административната статистика на Агенцията по заетостта, както и на основата на данни от други надеждни регионални и местни източници на информация (областни стратегии за развитие, общински планове за развитие и др.).

Наблюдението на изпълнението на отделните приоритети на регионалния план за развитие се осъществява чрез прилагане на основни и специфични индикатори.

За подпомагане на изпълнението на актуализирания документ за изпълнение на регионалния план за развитие се определят основни (ключови) и специфични индикатори въз основа на следните критерии:

● Обоснованост (целесъобразност) – да съответстват на целите и приоритетите;

● Информационно осигуряване - да са информационно осигурени за съответния район на ниво 2;

● Възможност за представяне в количествено изражение;

● Простота (разбираемост) – да са лесни за формулиране, разбиране и агрегиране;

● Информативност (аналитичност) на индикаторите – те трябва да носят достатъчно информация за съответните изводи и вземане на решения;

● Независимост - индикаторите от едно и също ниво да са независими един от друг;

● Обвързаност - връзка с комплексни индикатори на по-високо ниво.

Основни индикатори са: брутен вътрешен продукт на глава от населението, коефициент на заетост, равнище на безработица, брой създадени работни места на територията на района, относителен дял на населението с подобрена образователна, здравна и социална инфраструктура, относителен дял на обновената туристическа инфраструктура, относителен дял на населението с подобрена транспортна достъпност, относителен дял на нарастване на преките чуждестранни инвестиции в района.

Специфичните индикатори към съответните приоритети са качествени и количествени, малко на брой, с общ характер, от типа на индикатори за въздействие.

Индикаторите за въздействие отчитат изпълнението на специфичните цели на приоритетите на регионалния план за развитие и имат значение за цялостната оценка на ефективността и стратегическата ориентация на политиката за интегрирано регионално развитие за района. Степента на въздействие се отчита с количествено и/или качествено измерими индикатори, а в някои случаи с качествени оценки за социалното, икономическото и инфраструктурното развитие.

Индикаторите за наблюдение дават възможност за оценяване на:

● реализацията на целите и приоритетите или въздействието върху развитието чрез качествени и количествени измервания (където е възможно използването на количествено измерими индикатори);

● степента на изпълнение на целите и приоритетите чрез постигнатите резултати, когато е практически възможно тяхното измерване;

● постигнатия напредък по реализиране на заложените финансови и човешки ресурси чрез отчитане на конкретни данни и резултати.

На основата на данните, свързани с прилагането на системата от индикатори за наблюдение и на техния анализ се разработва годишен доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие за всяка календарна година от периода на неговото действие.

Годишният доклад за наблюдение на изпълнението на РПР съдържа информация за:

● постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите на регионалния план за развитие въз основа на индикаторите за наблюдение;

● действията, предприети от регионалния съвет за развитие (РСР) с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на регионалния план за развитие, в т. ч. мерките за наблюдение и създадените механизми за събиране, обработване и анализ на данни; заключения и предложения за подобряване на резултатите от наблюдението.

Годишният доклад за наблюдение се разработва от териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл.86, ал.2 на Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие. Срокът за разработване и

внасяне на доклада за обсъждане и одобряване от РСР е до 30 юни на всяка следваща календарна година.

Органът за наблюдение на регионалния план за развитие е регионалният съвет за развитие в съответния район на ниво 2. В процеса на наблюдение, при изпълнението на РПР, регионалният съвет за развитие осигурява участието на органите на централната и местната власт, други организации, физически и юридически лица, като се спазва принципа за партньорство, публичност и прозрачност.

Индикаторите за наблюдение имат важна роля за извършване на междинна и последваща оценка на изпълнението на регионалния план за развитие. Оценките предоставят информация за ефективността от провежданата политика. Те осигуряват на управлението механизми на контрол чрез информация за резултатите и разходите за тяхното постигане, подпомагат и съответните управленски органи да преценят въздействието от изпълнението на регионалния план и да подобрят процеса на планиране за следващия период, като отчетат както постигнатия напредък, така и негативните ефекти. Чрез оценките може да се подобри също така и прозрачността в процеса на прилагане на плана и да се насърчи повишаването на отговорността на властите пред широката общественост.

Наблюдението и оценката на съответния актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие е необходимо да са в съответствие с основните изисквания за наблюдение и оценка на регионалното развитие.

Системата от индикатори ще дадат възможност за проследяване на финансовия и физическия напредък периодично, по време на изпълнението на РПР.

На база на междинната оценка е възможно да се инициира актуализация на регионалния план за развитие, за да се направят необходимите корекции в документа и да се предприемат мерки, за да се осигури реализиране на заложените цели и приоритети, като се отговори на актуалните нужди на района. Предвид изготвянето на междинната оценка в средата на периода на действие на РПР, тя е от съществено значение за ефективното изпълнение и трябва да се направи обективно и критично, на база на актуална и надеждна информация, от експерти, притежаващи необходимия професионален опит.

Междинната оценка на регионалния план за развитие се изготвя до края на 2010

г., съгласно чл. 33, ал.1 на ЗРР.

Последващата оценка се извършва не по-късно от една година след изтичане на периода на действие на регионалния план за развитие и дава представа за степента на цялостното изпълнение на плана. Целта на този вид оценка е да се види доколко, след предприетите мерки в резултат на междинната оценка, заложените цели и приоритети са изпълнени и е достигнато очакваното развитие. Този вид оценка е от изключителна важност за управлението на регионалното развитие в бъдещите периоди, защото на база на тази оценка могат да се направят основни изводи и констатации за всеки от етапите на регионалното развитие в съответния район.

Резултатите от последващата оценка се вземат предвид при актуализирането на

плана за следващия период на планиране.

През периода на действие на регионалния план за развитие, включително по отношение на актуализирания документ за неговото изпълнение, могат да се извършват

допълнително тематични оценки и оценки за специфични случаи по преценка на органите за управление на регионалното развитие.
Основни (Ключови) индикатори:


Индикатори за въздействие

Базова стойност

Междинна стойност

Целева стойност

Източник на информация

Брутен вътрешен продукт

(на човек от населението в лв.)



4 336

4 618

4 988

НСИ, Евростат

Брутна добавена стойност

(в млн. лв.)



3 405

3 627

3 881

НСИ, Евростат

Равнище на заетост

(в %)


41,4 %

48 %

59 %

НСИ, АЗ, Евростат



Приоритет 1 „Развитие на конкурентноспособна и диверсифицирана икономика”

Общи индикатори:

Индикатор за резултат

Базова стойност

Междинна стойност

Целева стойност

Източник на информация

Нарастване на инвестициите в района (%)

Неприложимо

5 %

12 %

НСИ,

Българска агенция за инвестиции, проучвания



Брой на сключените договори за участие в програми и проекти по Структурните фондове (бр.)

Неприложимо

22

42

НСИ, ИСУН6

Средна стойност на туристическия престой (в лв.)

46

75

150

НСИ


Специфични индикатори

Индикатор за резултат

Базова стойност

Междинна стойност

Целева стойност

Източник на информация

Среден престой на турист (дни)

2,38

2,55

2,85

НСИ




Индикатор за продукт

Базова стойност

Междинна стойност

Целева стойност

Източник на информация

Брой туристически атракции създадени/подобрени (бр.)

Неприложимо

6

14

Министерство на културата, ИСУН, проучвания

Брой нови фирми, започнали своята дейност (бр.в хил.)

Неприложимо

2

4,2

НСИ


Приоритет 2 „Подобряване на техническата инфраструктура и обновление на градската среда”
Общи индикатори:

Индикатор за резултат

Базова стойност

Междинна стойност

Целева стойност

Източник на информация

Население с подобрен транспортен достъп (% от общото население на района)

Неприложимо

3 %

10 %

Проучвания

Ученици, облагодетелствани от подобрена образователна инфраструктура (бр.)

Неприложимо

3500

8600

Проучвания



Специфични индикатори

Индикатор за резултат

Базова стойност

Междинна стойност

Целева стойност

Източник на информация

Икономия на енергия от обновяване на сградите (MW/h)

Неприложимо

1000

2300

НСИ,

проучвания





Индикатор за продукт

Базова стойност

Междинна стойност

Целева стойност

Източник на информация

Рехабилитирана / реконструирана второкласна и третокласна пътна мрежа (км)

Неприложимо

15

75

АПИ,

проучвания



Рехабилитирана / реконструирана общинска пътна мрежа (км.)

Неприложимо

25

55

Проучвания

Нови и рехабилитирани ПСОВ7 (бр.)

Неприложимо

2

5

МОСВ

Брой рехабилитирани здравни и образователни заведения

Неприложимо

11

26

Проучвания

Брой модернизирани и реконструирани сгради и обекти на културата

Неприложимо

5

13

Проучвания



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница