Науката, технологията и енергията в международните отношения



Дата03.01.2017
Размер110.09 Kb.
#11622
Науката, технологията и енергията в международните отношения

Чарлз Уайс, почетен професор и завеждащ Катедра по наука, технология и международни отношения, Институт по международни отношения към Университета в Джорджтаун, 37th и O Sts., N.W Washington DC 20057 САЩ.

Лекция, изнесена в Дипломатическия институт, София, България, 2 март 2006 г.

Скоро след като моята колежка Мадлин Олбрайт завърши мандата си като държавен секретар при президента Клинтън, тя изнесе лекция в Университета в Джорджтаун, която ме накара да се почувствам много доволен. Тя напомни на преподавателите и студентите, че по време почти на цялата си кариера като университетски преподавател и държавен служител се е занимавала изключително с въпросите на геополитиката и сигурността: това, което Държавният департамент на САЩ обозначава като политически военни въпроси. Едновременно с това през последните години на поста си като държавен секретар, тя установила, че повечето от въпросите, намерили място на бюрото й, имат връзка с науката и технологията: разпространението на ядреното оръжие, защитата от балистични оръжия, СПИН и генетично модифицираните растения са само някои от примерите. Наистина, един доклад на Националната академия на науките на САЩ идентифицира не по-малко от 13 такива съществени въпроса на външната политика на САЩ по това време. Този доклад е съдействал за нейното решение да назначи Д-р Норман Нюрайтър за първи съветник по въпросите на науката и технологията към Държавния департамент. Той и този, който го последва на този пост, служиха изключително съзнателно.



Науката и технологията във външната политика

Науката и технологията продължиха да бъдат критични аспекти на много, ако не и на повечето международни въпроси и в действителност в международните отношения като цяло. Днес те са важни елементи от много, ако не от повечето съвременни международни въпроси: енергията, генетично модифицираните растения, изследванията в областта на стволовите клетки, СПИН, птичият грип, тероризмът, разпространението на ядреното оръжие, конкурентоспособността, развитието на бедните страни и даже човешките права. (Устройствата за следене от разстояние и съдебната антропология се оказаха важни средства, с които да се направи така, че масовите убийства, осъществени от диктаторски режими, да не бъдат забравени и да не останат завинаги безнаказани.)

Ако се върнем назад във времето, науката и технологията бяха ключови фактори в много от главните събития от неотдавнашната история. Радарът, механизмът за прицел на Норден, разгадаването на кода „Енигма” и атомната бомба бяха от ключово значение за победата на съюзниците през Втората световна война. В по-ново време способността да се абсорбира и овладее чуждестранната технология се оказаха ключови фактори за развитието на Япония, Китай и държавите от Тихоокеанския пояс, докато неспособността да се управлява технологичната иновация, особено по отношение на информационните технологии, беше важен фактор за провала на Съветската империя. През последното десетилетие революцията в информационните технологии направи възможно широко разпространеното явление на глобализацията и помогна на икономиката на САЩ да се възстанови от упадъка на преработващата си промишленост. Свързаността днес е важен въпрос на икономическия растеж в развитите страни и на привличането на чуждестранни инвестиции в по-малко развитите страни. Технологията направи воденето на война, дипломацията и търговията много по-бързи и съдейства за това те да се основават на много повече информация.

Счита са за общопризнато, че науката и технологията са неутрални: науката осигурява знанието, а технологията - средствата, като тяхното въздействие зависи от това как се използват това знание и тези средства. Но този труизъм маскира сложните процеси, които определят какви научни теми ще се изследват, какви технологии ще се развиват и внедряват, от кого и в полза на кого, както и за каква цел. След няколко минути ще обърнем внимание и на въпросите, свързани с енергията, при която, както ще видим, крайният резултат от тези процеси зависи от сложната и трудна за предвиждане комбинация от наука, инженеринг, бизнес стратегия, право, икономика, вътрешна и външна политика, философски, религиозни и културни стойности – в съчетание с популярните начини на възприятие на науката и технологията, които може да не са в съгласие с мненията на така наречените експерти. Ще се сблъскаме с важни въпроси на етиката, устойчивото развитие и справедливостта – справедливост както между хора, които живеят днес в една и съща страна, така и между хора, които живеят днес в различни страни, а също и между това поколение и бъдещите поколения.

Студентите по международни отношения са свикнали да се занимават с много от тези аспекти, но в САЩ тенденцията е била да се подценява тяхното научно и технологично измерение. Аз бих препоръчал да разглеждате науката и технологията като критичен и в действителност всепроникващ елемент на международните отношения, на който следва да се отдели системно внимание както в теорията, така и в практиката на международните отношения.

Науката и технологията имат своя собствена динамика и своя собствена обективна реалност. От друга страна, науката и технологията, които са от значение за политиката, типично включват несигурност или в разбирането си на материалния свят, или по отношение на влиянието на технологията. Това несигурно разбиране често се оспорва политически, така че тази несигурност се просмуква в политическия процес. Тези, които са на една или на друга страна в един политически спор, ще използват всяка реална или въображаема несигурност, за да подкрепят аргументите в полза на своята позиция и да подкопаят тези на опонентите си.

Но в крайна сметка обективната действителност намира начин да победи. Климатът действително се затопля, независимо от това, което правителствата или политиците казват или правят. Така че политиците и дипломатите могат да определят резултата от политическите диспути, но Майката Природа има последната дума даже ако експертите понякога се затрудняват да определят каква ще бъде тази последна дума.

Енергията

Това ни отвежда към енергията. Енергията е до такава степен част от нашия живот и част от международните отношения, че ние често забравяме нейната връзка с технологията. Това, което искаме, не е самата енергия, а нейното използване: топлина, транспорт, промишлено производство, информация. Всичко това става възможно благодарение на технологията. Именно технологията е направила от нефта ресурс, за който си струва да воюваш. Преди изобретението на нефтения кладенец, керосина и технологията на дестилация и преди да бъде приет като гориво от Флотата на Великобритания и след това от останалата част от света, нефтът не се е разглеждал като основен ресурс. Той със сигурност не е бил причина за геополитически конфликт, въпреки че византийската флота осъществила много битки с помощта на „гръцки огън”.

Зависимостта на модерната технология от естествените горива поражда цял набор от икономически, екологични и политически проблеми, от които, както разбирам, България страда по свой начин. Бих могъл да изнеса цяла лекция за глобалното затопляне, причинено от въглеродния двуокис, който при изгарянето на естествените горива се отделя в атмосферата. Това вече е сериозен проблем в Арктика и ще бъде реален проблем за нашите деца и внуци. То ще предизвика значителни промени на регионалния климат, вероятно ще доведе до увеличаване на наводненията, засушаванията и тежките урагани, бреговата линия на много места по света ще бъде залята и е възможно да отслабнат топлите океански течения, които правят европейския климат различен от този на Сибир.

Естествените горива имат много други ефекти върху здравето на хората и върху околната среда. Изгарянето на въглищата предизвиква изпускането във въздуха на големи количества дребни частици, които са една от основните причини за астмата. Сярата в някои видове нефт и по-специално във въглищата, които изгаряме, причинява киселинни дъждове, които унищожиха живота в много езера и опустошиха горите в Европа и Америка. Експлоатацията на нефтените находища в Амазония и в много части на Африка увредиха чувствителните екологични зони, в които живеят местни хора с малка икономическа и политическа сила, с които никой не се съветва как да се използват нефтените ресурси: които получават малко или нищо от богатството, придобивано от страната, благодарение на нефта, и които не могат ефективно да протестират въпреки страданията си.

Политическото въздействие на пристрастеността на света към нефта е не по-малко сериозно. Не всички страни с големи резерви от нефт и природен газ са със стабилни правителства или либерално демократично управление. $60 за барел е печалба за диктаторите по целия свят, това увеличава контрола им над тяхното население и влиянието им върху съседните на тях страни, създавайки значителни проблеми за международната политика и човешките права. Нефтените залежи са в центъра на много гранични спорове и бяха важен фактор за много от последните войни. Производството, транспортът и дистрибуцията на нефт и природен газ предлагат многобройни мишени за потенциални терористи и изискват международни усилия за патрулиране на основните морски пътища, по които преминават редовно танкери. Износът на нефт може да изтласка на заден план всички други икономически дейности в една страна, повишавайки обменните курсове и по този начин разрушавайки националната конкурентоспособност на реалната икономика. В страни със слаби правителства богатството на основата на нефта попада в ръцете на местния корумпиран елит, така че то не облагодетелства по-голямата част от населението.

Накратко, поради нашата пристрастеност към естествените горива светът се оказа затворен в една система, която не само застрашава бъдещите поколения с глобално затопляне – най-значителният дългосрочен проблем на околната среда на нашето време – но също така обогатява нестабилни и недемократични режими, вреди както на техните народи, така и на света като цяло, създава мишени за тероризма, принуждава ни да защитаваме уязвими морски пътища, причинява значителни проблеми от замърсяването с частици и киселинни дъждове и застрашава стабилността на уязвими екологични зони. Също така това поставя малки страни като България в странна зависимост от международната политика. Това е много дълъг и сериозен списък от обвинения.

Ако технологията на естествените горива ни е вкарала в тази бъркотия, може ли новата технология да ни измъкне от нея? Не можем ли да развием технология, която да използва енергията по-ефективно и да включва незамърсяващи източници на енергията, независещи от нестабилни или непривлекателни правителства? Отговорът е по принцип да, но това ще изисква значителни инвестиции в изследвания и инфраструктура и също така ще изисква от нас да преодолеем сериозни икономически, институционални и политически трудности.

Отговорът трябва да е в това да се намерят нови източници на енергия и да се използват съществуващите енергийни източници и технологии по-мъдро и ефективно, да се инвестира както във фундаментални, така и в приложни изследвания и след това те да се въведат в практиката. Нека първо да поговорим за икономиите на енергия. Обикновено се смята, че използването на енергия е пропорционално на БНП, така че растежът в областта на енергията беше източник на гордост. Сега разбираме, че по-високите цени на енергията стимулират по-ефективното й използване, така че съотношението енергия към БНП в действителност намаля от 70-те години насам и прехвърлянето от въглища към нефт и природен газ в световен мащаб в действителност понижи количеството въглероден двуокис, отделено в атмосферата на единица БНП – т.e. приноса на икономическия растеж към глобалното затопляне – въпреки че все още има достатъчно въглища в САЩ, Китай и Индия, които чакат да бъдат изгорени и превърнати в енергия и въглероден двуокис.

Икономиите означават голям брой индивидуални технологии, всяка от които може да изисква инженерни изследвания и техническа помощ в съчетание с нови политики, закони и икономически стимули. Тези политики започват с високата цена на горивата, но изискват и търговски режим като този, който сега се институционализира като задължителен в Европейския съюз в съответствие с Протокола от Киото и който съществува в доброволна форма в САЩ и в международната практика на няколко мултинационални компании. Ако нефтът се задържи на $60 или повече на барел, ще има значителни стимули за икономия на енергия, въпреки че може да не сме много доволни от това кой ще получава всичките тези пари.

Какви други технологии съществуват, които могат да ни отдалечат от естествените горива и емисиите на въглероден двуокис и какво е необходимо, за да бъдат разработени и внедрени в широк мащаб, така че да се повлияе на този глобален проблем?

Най-големият проблем в тази връзка е автомобилът, тъй като транспортът днес е почти изцяло зависим от течните горива, получени от петрола. Съществуват технологии за получаване на бензин от въглища или природен газ, които няма да помогнат за разрешаването на проблема с въглеродния двуокис, както и технология за получаване на дизелово гориво от растително масло, която би могла да помогне. Хибридните коли могат да удвоят ефективността на мотора и когато горивните клетки, използващи водород, понижат цената си, би трябвало ефективността им да се повиши. (Между другото, водородът е средство за пренос на енергия, а не неин източник, така че влиянието на бъдещите технологии ще зависи от това как е произведен водородът.)

А какво можем да кажем за възобновимите източници на енергия, които днес дават само относително малък процент от произведената енергия? Електричеството от вятър е конкурентно в наши дни и в действителност Европейският съюз планира значително увеличаване на дела на електричеството, което се произвежда от този източник. Роторът на съвременните вятърни мелници е по-дълъг от футболно игрище и генерира електричество колкото малка хидроелектроцентрала.

Съществува голям брой технологии, които вече са преминали изпитанията на пилотно или индустриално равнище и които биха могли при масово производство да намалят зависимостта от нефта и естествените горива и да ограничат емисиите на въглероден двуокис, променящ климата за нашите внуци. За нещастие нито една от тях няма да е готова навреме, за да замени двете ядрени централи, които, както разбрах, вие ще трябва да затворите. Ще спомена само някои от тях.

Първата група от тези нови технологии включва по-ефективна технология за изгаряне на въглища, а също така технология за генериране на електричество от вятър, биомаса или соларни фотоволтови клетки вместо от въглища. Втората, която вече споменахме, е хибридният или напълно основаващ се на горивни клетки автомобил. Третата е съхраняване или изолиране на въглищата: изпомпване на въглеродния двуокис от електроцентралите или от големите промишлени инсталации и пращането му обратно в мините, нефтените кладенци или дълбоко в океана, за да се задържи извън атмосферата. Все още са необходими много изследвания върху тези технологии, за да сме сигурни, че изолираният въглероден двуокис няма да проникне обратно в атмосферата или да застраши планктона и кораловите рифове, като повиши киселинността на океана.

В крайна сметка стигаме до ядрената енергия. Тя има голямото предимство, че не зависи от естествените горива и не произвежда въглероден двуокис. Но проблемите й са многобройни и сериозни – даже ако повярваме на ентусиастите, че новото проектиране ще направи инциденти като този в Чернобил и Три Майлс Айлънд много малко вероятни. Преди всичко, атомните електроцентрали са големи, скъпи и е необходимо дълго време за строеж – така че те изискват загуба на капитал и неточни прогнози за търсенето на енергия с години напред. На второ място, те изискват прецизност при строежа в много по-голяма степен от естествените горива, което е трудно постижимо в страни, които са по-назад в технологичното развитие. На трето място, пораждат важни проблеми на околната среда във връзка със съхраняването на изразходваното гориво и преустановяването на работа на централите, когато те достигнат края на периода на полезно използване. На четвърто място, всяко широкомащабно разпространение на ядрената енергия ще създаде благоприятни възможности за отклоняване на ядрен материал за оръжия на терористите.

След всичко казано дотук енергията е прекрасен пример на връзката между науката и технологията, от една страна, и икономиката, вътрешната политика и геополитиката, от друга. Тя показва как технологията може да създаде ресурси и да увеличи икономическата и социална власт на онези правителства и частни интереси, които контролират тези ресурси. Съществуването на тези ресурси може да промени моделите на търговия, техните изисквания могат да създадат нови проблеми на сигурността и даже да предизвикат конфликти и войни. Изгарянето на естествените горива създава проблеми в околната среда, които са трудни за управление от съществуващата международна система и пораждат нови организации, съюзи и проблеми на управлението, чиято ефективност все още се проверява.



Принципно технологията също може да преодолее трудностите, които създават тези ресурси, и даже може да намали тяхното значение, ако светът успее да събере политическа воля да направи необходимите инвестиции и което е по-важно – необходимите промени в политиката и институциите. На практика развитието на технологията изключително около естествените горива създаде невъзстановими разходи и свързани интереси, които е много трудно да се преодолеят и които могат да блокират значителни промени в технологичната траектория. Това отново ни връща към труизма, че науката осигурява знанието, а технологията - средствата, но от човечеството зависи как ще ги използва. Начините, по които ние решаваме да направим това, са от голямо значение и са безкрайно интересни. Благодаря Ви много.
Каталог: alternativi -> br12
br12 -> Конструиране на неутрални портфейли от ценни книжа акад. Иван Попчев ч
alternativi -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
alternativi -> Основни информационни източници за социалната статистика доц д-р Никола Чолаков, унсс, катедра „Труд и социална защита”
alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br12 -> Практико-приложна конференция
br12 -> Ванина Ванева Миланова – Джанони унсс, докторант в катедра „Управление на социално-културната сфера”
br12 -> Стратегии за водене на преговори в мултикултурна бизнес среда
br12 -> Дискусията за трансформациите и перспективите на европейския проект Андрей Георгиев унсс, Катедра „Международни отношения”
br12 -> Социални аспекти на членството в ес за новоприети държави Ради Стоянов унсс, докторант в катедра „Международни отношения”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница