При „загрявката" нито примижавайте, нито отваряйте широко очи! Тези действия създават напрежение, което е противопоказно!

Задължителното условие е същото като за „Пе­перуда".

С очи плавно направете хоризонтална осмица, или знак за безкрайност, с максимални размери в рамки­те на лицето. Няколко пъти в едната посока, после ня­колко пъти в другата посока. Мигайте - често и леко.

7. Същото упражнение, но сега „рисуваме" с очи вертикална осморка. Никакво пренапрежение!

8. Упражнение за развитие на периферно­то зрение.

Тук работят напречните мускули.

Специална забележка: упражнението трябва да се изпълнява в спокойна обстановка. Никой и нищо да не ви стресне.

Съберете очи и погледнете към върха на носа си.

После поглеждаме напред, а вниманието ни отива встрани и с периферното си зрение отбеляз­ваме някакви предмети.

Продължаваме последователно: към върха на носа, напред, а вниманието - встрани; към гърбица­та на носа, напред, а вниманието - встрани; към точ­ката между веждите.

Повтаряме 8-10 пъти цялото упражнение.

Правете го бавно, но с радост и с чувство на благодарност към себе си. Усмивката присъства ли? Чудесно! Проверете вътрешното си състояние! Пре­мигайте, припърхайте с клепки и направете упраж­нението „Ни ми пука, ни ми дреме".

Непременно обърнете внимание, че упражне­нията за загрявка трябва да се правят точно в пос­ледователността, в която са описани, с постепенно увеличаване на сложността.

Запомнете!

Голямото напрягане на очите води до вло­шаване на зрението! Затова непрекъснато вни­мавайте за усилието според собствените си усе­щания и често (колкото по-често, толкова по-добре) практикувайте отпускащи упражнения.

Да разгледаме основата на влошеното зрение

Очите са показател за това, как гледаме на света. Ако зрението ни се влошава или имаме как-вито и да било проблеми с очите, не е изключе­но човек вътрешно да издига преграда пред нещо в живота, на дълбоко подсъзнателно ниво да не прие­ма нещата в заобикалящия го свят.

Това може да е свързано с всякакви събития в миналото, настоящето или бъдещето. Ако днес от­хвърляте нещо или се боите от нещо, което предс­тои да се случи в най-близко бъдеще, това може да увреди очите ви.

Вътрешното несъгласие със себе си, усещане­то, че не се вписвате в „мерките" на околните, не­желанието да простите на някого, потиснатото със­тояние, старите обиди, неспособността ведро да гле­дате напред, страхът да погледнете в очите реалността - всичко това са скрити психологически причини за влошаване на зрението ви.

А сега да разгледаме отделно с какво е свър­зано влошеното зрение на децата. Появи ли се очен проблем, веднага можем да кажем, че има нещо неблагополучно в дома на малкото човече.

Когато децата са безсилни да променят ситуа­цията, те в истинския смисъл на думата „не желаят" да гледат нещо и подсъзнателно се мъчат да разсе­ят вниманието си, да намалят яснотата, за да прео­долеят натиска на заобикалящия ги свят.

Друга причина е някой в семейството, когото детето най-много обича, да е с очила. Например най-прекрасната и чудесна майчица на света или някой друг. Подсъзнанието на детето започва да записва цялата информация още от момента на раждането.

Получава се неосъзнато програмиране, което непременно ще се задейства, когато детето достиг­не възрастта на идеала си. Друга причина е

„Единствената болест, която е свързана с

То се дължи преди всичко на влошено състоя­ние на гръбнака, на кръвоносните съдове, на вътрешните органи, на нервната система, на храносми­лането, на различни инфекции и пр.

Много от заболяванията на органите са свър­зани със състоянието на гръбнака.

Гръбнакът се състои от съединени помежду си прешлени. Между прешленните тела са разположе­ни хрущялни дискове.

Прешлените имат опорна функция, а дискове­те са като амортисьори за натоварването по оста, осигуряват гъвкавостта и подвижността на гръбна­ка. Ясно ли ви е всичко това?

Тогава продължаваме.

От гръбначния мозък излизат нервни влакна, свързани с всеки участък в тялото и с всички вът­решни органи.

Междупрешленните дискове се състоят от фиброзен пръстен и пихтиесто ядро. За фибрите на ду­шата вече знаете!

Гръбнакът трябва да има определено полезно натоварване всеки ден. Ако от сутрин до вечер се­дите, мозъкът ви работи, ръцете ви работят, а гръб­накът не е натоварен с необходимото количество движения, се натрупват разни отложения. Хрущяли­те се вкостяват.

„Боклукът" започва да се пресова и се образу­ва „коруба", която не само сковава движенията, но и прищипва нервните влакна. Нарушават се обмен­ните процеси във всички органи и тъкани.

При „лоша стойка" натоварването се прераз­пределя върху междупрешленния диск, влошава се изхранването му. С други думи, той започва да не си дояжда!

Това води до промяна в местоположението на дисковете един спрямо друг, до притискане на нер­вните влакна, на кръвоносни и лимфни съдове. И не само.

При неправилна стойка на тялото се нарушава нормалната циркулация на ликвора (гръбначномозъчна течност) както в гръбнака, така и в черепа. Съответните участъци на гръбначния и на главния мозък влошават дейността си.

Влошеното снабдяване на междупрешленния диск постепенно води до намаляване еластичност­та на фиброзния пръстен. Той вече не издържа на­тиска. В него се образуват пукнатини, през които заради натиска „изскача" пихтиестото ядро. Така се стига до дисковите хернии.

Ако хернията е ориентирана назад, възможно е прищипване на гръбначния мозък и смущения в сетивността, ограничаване на двигателната актив­ност и силна болка.

Гръбначните нарушения водят до много от доб­ре познатите ни заболявания като остеохондроза, лумбаго, радикулит, ишиас, миозит, херния на Шморл, кифозис, сколиоза. Да не говорим за вегетативно-съдовата дистония, за мигрената, вторична­та хипертония, шийната деформация, за различните артрози, за междуребрената невралгия и за още мно­го заболявания на вътрешните органи и системи.

Поради нарушеното изхранване на гръбначния и на главния мозък се получават нежелателни коле­бания на вътречерепното налягане.

Този списък може да бъде продължен с още много явления.

Колко интересно, нали? Не ви трябва кримка.

И сега, приведено и сгърбено човече, искате ли да видите какво е остеохондрозата от научна глед­на точка?

Радостно ви съобщавам - още никой не знае! Парадоксално ли ви се вижда? Да, драги мой, така е.

Има различни научни гледища, свързани с остео­хондрозата, които обосновават и доказват своята из­ключителност. Всяка има право на съществуване!

Лошото е, че не разкриват начина за пълното й излекуване! За какво ни говори това?

Ако познаваме природата на заболяването, мо­жем да го излекуваме или изобщо да не го допус­нем, нали? Иначе винаги лекуваме само последици­те, колкото и да е тъжно!

Щом няма единно гледище по проблема, и аз ще втъкна в целия този хаос своя си премъдър аргумент!

Теория на Норбеков!

Знаете ли какъв е химическият състав на утай­ките, които натрупвате по ставите си и на други мес­та, най-вече в собствения си мозък?

Казано на най-достъпен език - това е пикочна киселина.

Сега разбирате цялата дълбина на народната мъдрост, че „остеохондрозата те е ударила в глава­та". След такъв удар очите ти излизат от орбитата и °е появява далекогледството.

Гръбнакът има мускули, които притежават при-Родната способност да се разтягат, а и да атрофират, ако собственикът им е толкова тъп!

Това е само една от закономерните прояви на далекогледството, но всъщност и на други заболя­вания, както сигурно вече сте разбрали, по същия начин свързани с лошото състояние на гръбнака.

Дори най-незначителните нарушения в обмя­ната на веществата в мозъчната тъкан създават мно­го проблеми.

С упражненията за възстановяване гъвкавост­та на гръбначния стълб увеличаваме еластичността му. Така междупрешленните дискове запазват нор­малната си форма.

А поради възстановената обмяна на вещест­вата се нормализира и костният строеж, което води до възстановяване на опорната функция.

Включването на новообразуваните капиляри възстановява нормалната циркулация на кръвта, доставката на необходимите вещества в клетките и оттичането на „отработените" вещества.

Постепенно с възстановяването на нормалния мускулен тонус се възстановява и правилното по­ложение на гръбнака, а заякналите мускули и сухо­жилия го задържат в тази стойка. Постепенно се въз­становяват нормалната конфигурация и тонусът на междупрешленните дискове, нормалното им взаим­но положение и отпада възможността за прищипва-не на нервни влакна или на гръбначен мозък. Така се възобновява дейността на съответните органи и системи.

Затова е необходимо всеки ден да правим став­на гимнастика. Тогава почти криминалната ни исто­рия ще свърши по най-прекрасен начин!

Докато един прекрасен ден хоп! - и ще напра­вите шпагат! Дори да сте на деветдесет години!

Внимание! Вкостененият неподвижен гръбнак, хипопотамската походка са все явления, свързани с начина ви на живот.

Това са признаците на мързела! На всяка въз­раст гъвкавостта на гръбнака може да се възстано­ви. И на деветдесет години способ­ността за възстановяване на хрущя­лите и междупрешленните дискове си остава много добра. Тряб­ва само да поискате и малко да поработите, Да си размърдате кое?... Ставите, не мозъчните гънки!

Ако тялото ни не работи, то не получава „заплата".

Ако например си бръкнете в джоба с дясната ръка и половин година не я вадите, мускулите за­почват да атрофират, а мускулите на другата ръка заякват, защото тя поема двойно натоварване.

Това ще рече, че тялото ни всеки ден прави анализ и се приспособява към условия, които сами­те ние можем да направим оптимални.

Значи това, което ще направим сега, не е физзарядка, а специално подбрани упражнения за нормализиране функцията на гръбнака. Тоест ще отпаднат всевъзможните болежки - и по-горе изб­роените, и други, които изобщо не са споменати в списъка ни.

Не забравяйте да се измерите на височина. Ще пораснете (средно с 1-3 см и повече) поради възс­тановеното разстояние между прешлените.

Най-важното не са самите упражнения, а вашето вътрешното състояние, при което ги из­пълнявате.

Насочете 90 процента от вниманието си за създаване на вътрешна нагласа и само 10 про­цента за техническото изпълнение.

С усилие на волята изкуствено достигаме наг­ласата.

Запомнете! Нищо не идва от само себе си и не пада от въздуха. Ако днес нагласата ви е на угрижен човек, това е именно блатото, в което ще затънат всичките ви усилия. Така че откъде започваме?

Стягаме осанката, опъваме усмивката! И напред!

Дойде време да проверим до­машното. Извадете списъка с по­ложителните и отрицателните страни на характера си.

Какво-о-о? Още не сте го написали?

Полага ви се жесто-о-о-ко мъмрене!

Добре, давам ви последен шанс! Напи­шете го сега. Не днес, а веднага! (Вж. При­ложение 1 .)

Всяко движение тук и по-нататьк трябва да се изпълнява поне 8-1 0 пъти в едната посока, а после и в обратната.

В описанието ще срещнете обобщени форму­лировки от рода на „няколко пъти" или просто „пър­во в едната посока, после в другата". Това е напра­вено с цел механичното пресмятане на повторения­та да не погълне цялото ви внимание.

Най-важното е накъде трябва да насочите мис­лите и душевните си сили. Вече знаете: към вътреш­ното състояние, към формиране на положителни чер­ти, които според вас липсват в характера ви. В ни­какъв случай не изпадайте до автоматизъм. Това е път заникъде.

По повърхността на ушните миди са разположени над хиля­да биологично активни точки. Затова с масажа им индирект­но въздействаме на целия ор­ганизъм.

Нагласа! Прибираме коса­та, сваляме обеците, слуховите апарати, кой каквото има, хва­щаме се за ушите в основата на ушната мида (палецът зад ухото). Така!

И се погледнете в огледалото. Виждате ли стра­ховития си израз на канибал? Какво става, забра­вихте ли най-важното?

Най-важното е нагласата, за Бога, пак сте до­били хищен вид...

Хайде сега: осанката, усмивката! Готови! Напред!

Упражнение № 1

С чувство за хумор дърпаме ушните миди на­долу и едновременно назад, зад раменете, и то та­ка, че да опънем вътрешната част на ухото. Влагаме радост във всяко движение!

Лекото отпускане редуваме с по-засилено нап­режение.

После правим аналогично движение нагоре и леко назад.

Само ви моля: спазвайте техниката за безо­пасност! Да не си откъснете ушите!

Упражнение № 2

Сега се хванете за средата на ушните миди. Дърпате встрани и леко назад от външния ушен ка­нал. С всяко ново движение дърпайте ушите колко­то може повече, повече, повече...

Ако усетите в ухото чувство за разтягане, зна­чи сте на прав път. Как е? Ушите ви още крепят ли се? Браво!

Упражнение № З

Сега, без да сменяме положението на ръцете, правим кръгови движения.

Пламнаха ли ви ушите? Прекрасно! Рамене­те изпънати! Създаваме изкуствена радост, гор­дост от изпълнената работа. Насочете внимание­то си към ушите. Изпълнявайте упражнението с чувство. Отношението ви към себе си винаги ще се материализира.

Упражнение №4

Сменяме хващането на ушните миди. Плътно притискаме ушите с длани така, че от­вътре да усетим вакуум. (Най-добре е дланите да запушват ушите така, че палците да сочат назад.)

Правим кръгови движения в двете посоки.

По време на упражнението създайте усещането, че сте все­могъщ и че всичките ви повели се изпълняват задължително! Помните ли „Октава"?

Нагласа! Създайте чувството, че сте силен чо­век. Запазете вътрешния образ!

Упражнение № 5

Внимание! На когото е повредено или от­съства тъпанчето да не се изпълнява това уп­ражнение!

Без да сменяте положението на ръцете, още по-плътно притис­нете с длани ушите и рязко ги от­лепете, така че да се получи не­що като изплющяване. Цяло­то ни внимание е съсредото­чено върху ушите. Как върви? За отговор на този въпрос ви предлагам тест на Норбеков за правил­ността на изпълняваните упражнения, който ще направите самостоятелно с помощта на линийка.

Ако до края на всяко десето занимание ушите ви не са се удължили с 20 см, значи изпълнявате упражненията недобросъвестно!
Упражнения за ставите на ръцете и краката

Китки

Всяко упражнение повтаряме по 8-10 пъти!

Стискаме и отпускаме юмруци (няколко пъти, вече знаете горе-долу колко) - ритмично и колкото можете по-бързо.

Упражнението се изпълнява в два варианта: отначало наблягаме на стис-ването на юмрука (хващателни дви­жения), после на отпускането (хвър­лящи движения), пръстите изцяло се изправят.

Създайте си чувството, че сте Чо­век с главна буква, най-красивият, най-во­левият! Вътрешно усетете този образ. Ус­мивка на лицето.

Последователно свиваме пръс­тите в юмрук - първо няколко пъти от кутрето към палеца, после от палеца към кут­рето. След това изтръскваме китки­те, отпускаме мускулите.

Съсредоточаваме вниманието си вър­ху лъчево-китковата става.

Ръцете са опънати напред - успоредно на пода, китките са обърнати надолу и сочат тялото, теглим към себе си връх­четата на пръстите. Правим няколко пружиниращи движения - редуваме напрежението и лекото отпускане.

Мислено се вглеждаме в областта на нап­режение, т.е. лъчево-китковата става. Аналогич­но изпълняваме упражнението в обратната по­сока, тоест китките са насочени нагоре.

С волево усилие предизвикваме още една порция самоуважение, създаваме я и»' я попиваме. Раменете - изпънати, „мускулният кор­сет", нагласата, усмивката!

Упражнение № 5

Ръцете са опънати напред - ус­поредно на пода, китките са с длани на­долу, също успоредни на пода. От­варяме ги като водоравно ветри­ло в посока към кутретата. Това е изходното положение. Правим няколко пружиниращи движения (ситни помествания) встра­ни в посоката на кутретата. После сме­няме изходното положение.

Събираме двете длани в посо­ка на палците и повтаряме упражнението.


Упражнение № 6

Същото изходно положение. Създаваме гор­дост у себе си. Деветдесет процента от усилието на­сочвате да си създадете нагласата. Усмивка, радост, сладко усещане в цялото тяло.

Раменният пояс е изправен водоравно, фиксиран. Ръцете са сгънати в лактите, предмишниците свободно висят, кит­ките леко са присви­ти в юмрук.

Мислено слагаме корона на главата си. Нагла­са! Добавете някакво ново усещане и с усилие на волята го засилете. Продължаваме.

Ръката е изправена, свободно пус­ната покрай тялото, китката е леко сви­та в юмрук, правим въртеливо движение във фронталната плоскост пред нас. В китката се появява усещане за тежест и подуване, от нахлулата кръв тя ще се зачерви.

Постепенно уве­личаваме скоростта на въртене.

Тренира­ме една след друга двете раменни стави. Вся­ка ръка въртим отначало по часовниковата стрелка, после - об­ратно.

Какво чувство предизвикахте вътре у себе си?



Упражнение № 9

Главата е изправена. Събира­ме раменете напред едно към дру­го. Чувстваме приятно напрежение.

Леко отпускаме и с ново усилие предизвикваме допълнително напре­жение, после пак отпускаме и т. н.



Упражнение №10

Без да променяме изходното положение, из­тегляме раменете назад, плешките се удрят една в Друга. Във всяка посока изпълняваме упражнение­то по няколко пъти.

След това изтегляме раменете нагоре, опираме ги до ушите, леко отпуска­ме напрежението, и отно­во ги вдигаме към ушите.

Аналогично редува­ме нарастващото с всяко повтаряне напрежение и лекото отпускане, ка­то сваляме раменете колкото се може по-ниско.

Накрая вдигаме рамене и завършваме упражнението.

Кръгови движения с раменете нап­ред, после назад. Правим ги въз основа на същия принцип. Амплитудата е макси­мална. Обиграхте ли се технически? А се­га добавете емоция, създайте пролет в ця­лото тяло! Браво на вас!

Главата е изправена. Ръцете са опънати надолу. Обръщаме ги с дланите навън, все едно ги завинтваме в пода.

Проверете! Трябва да участ­ват лъчево-китковата, лакътната и раменната става.

Стигнете ли докрай, дайте до­пълнително напрежение - „затяга­ме винта", и леко отпуснете. Още едно допълнително напрежение, малко по-силно - „затягаме още по-

здраво", и от­пускаме. Пра­вим няколко та­кива движения, после извърта­ме ръцете об­ратно и по ана­логичен начин изпълняваме Цялото упраж­нение.



Внимание!

При всички упражнения редуването на допълни­телно напрежение и леко отпускане трябва да се изпъл­нява на принципа „дозатягане на винта" за мъжете и „ръч­но изстискваме прането" за жените, но безболезнено.

И още едно важно правило: как трябва да ди­шате? Запомнете правилото.

На всяко напрежение винаги се пада издиш­ването, а на отпускането - вдишването! Никога не задържайте дъх!

Упражнение № 14

Тръскаме ръце, отпускаме мускули.

Ръцете са вкопчени на „заключ" пред гърдите. Тялото е изправено, по­ложението - фиксирано. Движат се са­мо главата и раменете, всичко останало е неподвижно.

Насочваме поглед надясно, после в същата посока завъртаме гла­вата. Дясната ръка леко придърпва ля­вата.

Извъртаме глава максимално и правим още едно усилие, сякаш да про­дължим движението. Без да сменяме позата, отпускаме напрежението, и пак полагаме допълнително усилие.

След няколко такива напрежения-отпускания плавно се обръщаме наляво (сега лявата ръка дърпа дясната) и по аналогичен начин изпълняваме упражне­нието.

Какво създавате в душата си?

Акцен­тираме вни­манието си върху глезенната става. Изпълня­ваме уп­ражнение­то първо с едното стъ­пало, после с другото.

Леко свиваме крака в коляното, стъпалото сочи надолу - това е изходното положение. Изтлас­кваме пръстите напред и правим леки пружиниращи движения. Повтаряме ги няколко пъти. После обтягаме петата напред, а пръстите към себе си. Кра­кът е изправен.

Упражнение № 17

Изходното положение е същото, както в пред­ходното упражнение.

Обърнете стъпалото навътре, така че, ако спуснете крака си на­долу, външният ръб на ходилото да докосне пода.

В тази поза възниква напре­жение във външната страна на глезенната става.

Правим няколко пружиниращи движения със стъ­палото навътре, ка­то се стараем с всяко движе­ние да го обърнем все пове­че и повече.

Може леко да вдиг­нем крака встрани и да изпълнява­ме упражнението, както е показа­но на рисунката.

Коя черта от характера си тренирате сега? Не я забра­вяйте.

Стъпалото е обърнато навън (изходното положение е обратното на предход­ното). Упражнението се изпълнява аналогично.

С всяко стъпало поредно правим бавни кръгови движения - по няколко пъти във всяка посока. Движенията са такива, сякаш с големия пръст на крака рисуваме по стената максимално голе­ми кръгове.

Обърнете внимание: кракът е абсо­лютно неподвижен, работим само със стъпалото.

Механичното изпълнение на уп­ражнението е път към нищото. Нали помните? Е, накъде вървим?

Кракът е свит в коляното, бед­рото е успоредно на пода, ръката фиксира бедрото, прасецът е отпус­нат. Правим махови въртеливи дви­жения с прасеца по и обратно на часовниковата стрелка по няколко пъти във всяка посока поредно с всеки крак. Стоежът е изправен, ра­менете - изпънати. Усетете с цяло­то си тяло, че сте Човек, Личност.

Разкрачен стоеж (краката разкрачени малко повече от ширината на ра­менете), стъпалата са успоредни (пръс­тите леко са обърнати навътре), длани­те - подпрени на коленните капачки. Гърбът е изпънат, гледаме напред, не навеждаме глава. Правим кръгови движения с колената - първо някол­ко пъти навътре, после навън (ръ­цете помагат на въртеливите дви­жения). В края на всяко движение коленете се изправят. Майчице, как пукат тия стави!

Краката са събрани, дланите - на коленете. Гър­бът е изпънат, гледаме напред, не навеждаме глава. Правим кръгови движения с коленете. Въртим ги в едната посока, разгъваме ги след вся­ко движение. Повтаряме упраж­нението аналогично в обратната посока.

Краката са събрани, коленете - из­правени, гърбът - изпънат. С пружинира-щи движения на ръцете натискаме колен­ните капачки, сякаш да ги изправим още повече. Изпълняваме упражнението ня­колко пъти. Гледаме напред.

Вдигаме единия крак, сгънат в коляното, бед­рото е успоредно на пода. Тялото е неподвижно.

Извъртаме бедрото до възможно най-странич­но положение, като полагаме допълнително усилие да го преместим още по-встрани. Правим още ня­колко такива пружиниращи движения. Същото пов­таряме с другия крак в обратната посока.

Създайте си усещане за вътрешна сила!

И
зходното положение е както в предходното упражнение. Извъртаме бедрото във възможно най-странично положение и го връщаме напред. Правим го с допълнително махово движение на бедрото на-горе-надолу. Повтаряме упражнението с другия крак. Напомням ви общия принцип: редуваме нап­режението и отпускането при минимална амплиту­да на движенията.

Изходното положение е същото. Извъртаме дясното бедро максимално вдясно. Това е изходно­то положение. С колянната капачка „рисуваме" по стената няколко кръгчета по и обратно на часовни­ковата стрелка. Същото правим с левия крак.

Вървим с изправени крака първо на цели стъпала, после на пе­ти, на пръсти, на вътрешните ръбо­ве на ходилата, на външните. Мо­жем дори да ускорим крачка!

Не сгъваме коленете! Не пок­лащаме раменете, чувстваме нап­режение в тазобедрената става и в кръста.

Създайте си усещането, че сте жизнерадостен човек. И нека то не ви напуска, докато изпълнявате упражнението.

Става ли? Браво!



Упражнения за гръбнака

Работим последователно за всеки сегмент от гръбнака:

шиен

гръден горен

поясен.

Издишването трябва да е поне 2-3 пъти по-про­дължително от вдишването.

С всяко вдишване се изпълваме с чувство за младост, свежест, красота. Изкуствено си създава­ме усещане за сила, сигурност в себе си, увереност, че със собствени усилия можем да изпълним всич­ките си желания.

Представете си, че очите ви са здрави, яс­но виждат и най-незабележимите контури. Съз­дайте си изкуствено вътрешно състояние на по­беда над болестта. Погледнете я отстрани и спо­койно, но категорично и решително я разкарайте от организма си.

Най-важното е не просто да си го внушим като положителна убеденост, а изкуствено да създадем в тялото си вътрешно усещане, съответно на мисли­те ни. С други думи, да усетим, че организмът от­кликва физически на мислите и чувствата ни.

Не само мускулите подлежат на тренировки, драги ми читателю! Можем да отработим и черти в характера, необходими за разкриване на потенциа­ла ни, за изпълнение на мечтите ни. Което упражня­ваме с волеви усилия, то се развива: тренираме мус­кулите - мускулите заякват, каляваме издръжливост­та - издръжливостта расте.

С всяко движение трябва изкуствено да си съз­давате чувство, усещане, възприемане на някаква положителна черта от вашия списък. С времето те ще се вкоренят и ще станат ваша природа.

И така, започваме. Създайте си радостно вът­решно чувство и в каквото и темпо да работите, вът­решно трябва да ви е спокойно. Какво правим, за да си създадем спокойно чувство? Помните ли? Сла­гаме „мускулния корсет".

Раменете изправени! Осанка! Лека усмивка! Отпуснете всичко: клепачите, лицето, шията, гръд­ния кош, корема, седалището, краката... все пак не и мускулатурата на пикочния мехур.

Вдишване - безметежност,

издишване - покой,

вдишване - умиротворение,

издишване - спокойствие,

вдишване - тишина,

издишване - уравновесеност...

Продължете самостоятелно!

Настроихте ли се? Прекрасно! Тогава напред!

Щиен сегмент

Упражненията за шийния сегмент на гръбнака нормализират вътрешното черепно налягане, подоб­ряват зрението, слуха, паметта, повишават рабо­тоспособността.

След време се възстановява вестибуларният апарат, подобрява се състоянието на щитовидната жлеза, нормализира се сънят, изчезва изтръпване­то на ръцете и като цяло се подобрява оросяването на мозъка.

Упражнение № 1

Тялото е изправено, брадичката е опряна в ям-ката на ключицата. Плъзгаме брадичката надолу по гръдната кост, опитваме се да стигнем до пъпа. Оп­рем ли го, можем да се връщаме обратно!

Редуваме напрежение и леко отпускане. С всяко ново напрежение правим усилие да продъл­жим движението, като добавяме още малко уси­лия. Следва леко отпускане. Изпълняваме някол­ко такива движения.

Не стигайте до болезнени усещания! Трябва да почувствате приятно напрежение в шийната област. А в тялото изкуствено създайте вълна от увереност в силите си и се помъчете да я задържите колкото се може по-дълго.