ОСМИ ПОДВИГ – ПОГУБВАНЕ НА ЛЕРНЕЙСКАТА ХИДРА

ОСМИ ПОДВИГ – ПОГУБВАНЕ НА ЛЕРНЕЙСКАТА ХИДРА

Великият Председателстващ, облечен в лъчисто спокойствие, произнесъл само една дума. Учителят чул златната заповед и призовал Херкулес, сина на Бога, който бил и син човешки.

– Светлината сияе сега при осмите Порти – казал Учителят. – В древния Аргос настъпи суша. Аминона помоли за помощ Нептун. Той й заповяда да удари по една скала и когато тя го направи, оттам бликнаха три кристални потока. Скоро обаче се появи нова беда – там се засели хидра.

Близо до реките на Аминона се намира гниещото тресавище на Лерна. В зловонното блато живее чудовищна хидра, бедствие за цялата околност. Това същество има девет глави, една от които е безсмъртна. Готви се да се сражаваш с отвратителното чудовище. Не мисли обаче, че ще ти помогнат обикновените средства; ако отсечеш едната глава, на нейно място ще се появят други две.

Херкулес търпеливо слушал.

– Само един съвет мога да ти дам – произнесъл Учителят – Ние се издигаме, когато коленичим; завоюваме, когато се покорим; печелим, когато се предадем. Върви напред, о, сине Божий и сине човешки, върви и победи.

И тогава Херкулес преминал през осмите Порти. Гниещото блато на Лерна било страшно място, предизвикващо отвращение у всеки, който го приближи. Неговата отвратителна миризма заразявала цялата местност на разстояние седем мили. Когато Херкулес се приближил, той бил принуден да спре, защото само миризмата била достатъчна да го сломи. Да върви по меката почва било опасно и на няколко пъти Херкулес едва успявал да отстъпи, за да не бъде погълнат от тресавището.

Накрая той намерил леговището, където обитавало чудовището. Хидрата се криела в пещера, където царял вечен мрак. Ден и нощ Херкулес дебнел в коварното блато, чакайки чудовището да се появи. Но напразно. Хидрата все така се криела в пещерата.

Тогава Херкулес приложил хитрост. Той потопил своите стрели в яма с гореща смола и ги изстрелял като огнен дъжд право в отвора на пещерата, където се притаявало отвратителното чудовище. Едва тогава там нещо се размърдало. И ето, че хидрата изпълзяла – всичките й девет разгневени глави бълвали пламък. Нейната огромна опашка яростно блъскала по водата и калта, така че изпръскала Херкулес от глава до пети. Дължината на тази отвратителна твар достигала три клафтера⁷, а тя самата изглеждала сътворена от всички най-подли мисли, появили се от самото начало на времената.

Хидрата се нахвърлила върху Херкулес и се опитала да обвие краката му. Той отскочил встрани и й нанесъл такъв мощен удар, че една от главите се търкулнала на земята. Едва паднала в блатото, обаче, и две други израснали на нейно място. Отново и отново Херкулес нападал разярения звяр, но с всеки удар той ставал не по-слаб, а по-силен. Тогава Херкулес си спомнил думите на Учителя „ние се издигаме, когато коленичим“. Захвърлил Херкулес тоягата, застанал на колене, хванал хидрата с голи ръце и я вдигнал нагоре. Във въздуха нейната сила започнала да намалява. Стоейки на колене Херкулес, продължавал да държи хидрата над главата си, така че въздухът и светлината да окажат върху нея своетоочистващо въздействие. Чудовището, което било силно в тъмнината и в блатната кал, бързо губело сили под лъчите на слънцето и докосвано от свежия вятър.

Хидрата трескаво се мятала, а конвулсиите преминавали по цялото й отвратително тяло. Все по-слаби ставали тези тласъци, докато накрая победата била постигната. Деветте глави се отпуснали, задъхвайки се, а след това с отворена паст и помътнели очи безсилно увиснали. И едва когато те лежали мъртви, Херкулес видял тайнствената глава, която била безсмъртна.

Той отсякъл единствената безсмъртна глава на хидрата и я закопал, все така злобно съскаща, под скалата. Херкулес се върнал и застанал пред своя Учител.

– Победата е удържана – казал Учителят. – Светлината, която сияе при осмите Порти, вече се е сляла с твоята светлина. – Френсис Мерчант 

Въведение

Тук отново откриваме разлики във версиите на мита, но вече липсва изложението на Тибетеца, за да ни насочва. Обстоятелството, че деветата глава била безсмъртна, изглежда произтича от ясното указание на Тибетеца, че е имало три пъти по три, или девет изпитания. Версията, използвана от Ф. Мерчант в този мит, изглежда най-точна. Той смята, че именно девет глави са били унищожени, а след това се появява тайнствената безсмъртна глава. Твърдението, че тази най-важна глава е зарита под скалата, дава обилна храна за размисъл. Възможно е разбирането на смисъла да се крие в израза „зарито под скалата на волята“. Всички версии водят към убеждението, че тя е заровена именно по този начин.

В някои варианти се казва, че Херкулес е подпалил главите и това е разбираемо, защото божественият огън действително е необходим за унищожаването на злото. Невъзможно е обаче да се отрича изразителността на картината, когато световният ученик в неговото най-тежко изпитание смирено застава на колене и повдига чудовището – натрупаните зли дела, грешки и неуспехи от миналото – в пространството на духа, където поради своята природа хидрата не може да живее. Така тя отслабва и умира. Използването на огън при опита на Херкулес да прогони хидрата от пещерата съдържа аналогична символика.

Сексът заема особено място в това изпитание за обединяване на противоположностите под двойното управление на Марс, но излишното акцентиране на една от тези страни би било недостатъчно обхватно. Всички двойки противоположности трябва да се слеят в този велик и напредничав знак на интегрирания и съзнателен ученик, а не както често го възприемат за нисш и жалък знак на неразвития човек. Трябва да се прави разлика между обикновените хора, движещи се по нормалния зодиакален кръг, и учениците, които са тръгнали обратно на часовниковата стрелка. Тези разсъждения са предназначени да дадат храна за размисъл на читателя, а не да му предлагат готови конструкции.

На Херкулес било заповядано да открие деветглавата хидра, която живеела в зловонното блато. Това чудовище има своето субективно отражение. То живее в пещерите на ума и процъфтява в застоя и калта на неосветените умствени тайници.

Макар и скрит в дълбините на подсъзнанието, звярът (ту мълчащ, ту изригващ безумна ярост) постоянно е в нас. Да се открие неговото присъствие обаче не е толкова просто. Минава много време преди индивидът да разбере, че отглежда и поддържа в себе си едно толкова свирепо същество. Горящите стрели на огнения устрем трябва да бъдат разпръснати навсякъде, преди да се открие неговото присъствие.

Борбата с този ужасен враг е наистина една героична постъпка за сина човешки, който е и син Божий. Когато човек отсече една глава, на нейно място изникват две други. Всеки път, когато някакво низко желание (или мисъл) бъде преодоляно, неговото място се заема от други.

Херкулес прави три неща: той признава съществуването на хидрата, търпеливо я търси и накрая я унищожава. За да бъде осъзнато наличието на хидрата, е необходимо умение за различаване. Откриването на нейното леговище изисква търпение, а смирението е необходимо, за да се изведат отвратителните пороци на подсъзнанието върху повърхността и да се обезсилят там чрез светлината на мъдростта.

Докато Херкулес се сражава с хидрата в блатото сред кал, гнилоч и мърсотия, той не успява да я победи. Трябвало е да повдигне чудовището във въздуха, т. е. да пренесе своята задача в друго измерение, за да я реши. В пълно смирение, на колене в мърсотията, той е трябвало да изследва своя проблем в светлината на мъдростта и във възвишената атмосфера на търсещата мисъл. Оттук можем да заключим, че решението на много наши проблеми идва едва когато си изработим нов поглед за нещата и открием нова перспектива.

В мита се казва, че едната от главите на хидрата била безсмъртна. Оттук се подразбира, че всяка трудност, колкото и ужасна на вид да е тя, съдържа в себе си голяма ценност. Опитите да подчиним нисшата си природа и да открием ценността в нея никога не остават безплодни.

Безсмъртната глава, отсечена от тялото на хидрата, била закопана под скалата. Това означава, че концентрираната енергия, която отначало е предизвиквала проблеми, все пак се запазва, но вече пречистена, пренасочена и порасла след постигнатата победа. Тази сила трябва правилно да се управлява и насочва. Под скалата на твърдата воля безсмъртната глава ще стане източник на сила.

Задачата, поставена пред Херкулес, се състои от девет части. Всяка от главите на хидрата олицетворява един от проблемите, с които се сблъсква дръзналият да постигне контрол над себе си. Първите три глави символизират желанията, свързани със секса, комфорта и парите. Втората тройка са страстите: страх, ненавист и желание за власт. Последната тройка глави представлява пороците на непросветения ум: гордост, обособеност и жестокост. (Вж.  Esoteric Astrology /Езотерична астрология/, стр. 205 и нататък)

Тук ясно виждаме мащаба на задачите, които стоят пред Херкулес. Той трябва да овладее изкуството да преобразува тези енергии, които толкова често довеждат хората до катастрофи и трагедии. Деветте сили, които от началото на света предизвикват гибелни разрушения сред човеците, трябва да бъдат пренасочени и преобразувани. Хората и до днес все още се стремят да достигнат това, което тогава е успял да стори Херкулес. Проблемите, предизвикани от неправилното използване на енергията, известна като секс, привличат вниманието навсякъде. Любовта към комфорта, разкоша и собствеността все така расте. Преследването на парите, възприемани не като средство, а като самоцел, скъсява живота на безброй мъже и жени. Следователно, задачата за унищожаване на първите три глави все още строи пред човечеството, макар и хиляди години след като Херкулес е извършил необикновения си подвиг.

Трите качества на характера, които Херкулес е трябвало да прояви, са смирение, мъжество и умение да различава: смирение, за да види своето положение обективно и да разпознае неговото ограничение; мъжество, за да нападне чудовището, което лежи дълбоко скрито в неговата природа; и умение да различава, за да намери начин да победи смъртния си враг.

Разкриването на помийната яма на низките желания и егоистични пориви, гноящи в подсъзнанието, е станало задача на съвременната психоанализа. Техниката на психоанализата позволява на този нелицеприятен набор от потиснати импулси да се издигне на повърхността – това е правилно, но често всичко свършва дотук. Индивидът разбира, че чудовището лежи, скрито в дълбините на подсъзнанието му, но се чувства слаб и неуверен, когато трябва да се справи с този ужасен враг.

Херкулес използва в своята борба по-ярка светлина от тази на аналитичния ум. Той се старае да пренесе своя проблем в по-висше измерение, а не се рови до безкрайност в тресавищата на подсъзнанието. Като се опитва да разгледа своя проблем в светлината на онази мъдрост, която наричаме духовна, той започва да вижда нещата от съвсем друг ъгъл. Така той успява да отслаби хватката на хидрата и след време да победи чудовището.

Предстоящото разглеждане на деветте проблема, с които в наши дни се сблъсква човекът, стремящ се да убие хидрата в себе си, ще освети онези скрити сили, които действат в човешкия ум – в това буре с барут.

В тази сфера престореното викторианско благочестие и психоаналитичната всепозволеност са еднакво нежелателни. Сексът е енергия. Тя може да бъде потискана, безконтролно използвана или сублимирана. Потискането не е истинско решение на проблема, а разпуснатостта опошлява живота и прави човека роб на страстите. Сублимацията води до използване на сексуалната енергия в творческа посока.

Преобразуването на човешките енергии открива пред нас широко поле за размисъл и експерименти. Във физиката енергията на движението може да се преобразува в електричество, а топлинната енергия – в движение. До каква степен обаче човешките енергии могат да се пренасочват? Преди всичко фактът, че ползваме енергията на веществата, като я извличаме от храните, безспорно означава, че сме способни да преобразуваме скритите енергии в движение. Може ли задвижващата ни емоционална енергия аналогично да бъде пренасочена към мисловна дейност? Възможно ли е енергията на кипящите страсти да намери своя израз в устрем? Могат ли подбудите и импулсите на човешката природа да се преобразуват така, че да станат благотворни сили. Може ли енергията, произведена от мисълта, да бъде използвана като сила на синтеза, водеща до усещане за тъждественост с всички живи същества?

Опитът на Херкулес показва, че такива възможности съществуват и че този, който иска да победи хидрата на страстите и на разделящия ум, трябва да може да решава подобни задачи.

Вечното чувство за неудовлетвореност подтиква човека да върви към все по-големи постижения. Комфортът често е спирачка по този път. Претоварен от собственост и притъпен от измамното чувство на комфорта, духът отслабва и отстъпва. Пленникът на комфорта изпада в апатия, забравяйки борбата и изпитанията, които каляват острието на духовните усилия. Волята за търсене, подбудата да се открие тайната за причините на живота, са чужди на този, който е склонен да направи комфорта централен мотив на своя живот.

Спестяването на пари е главна страст, която е в основата на дейността и на човека, и на народите. Етичните и човешки ценности се забравят в безумното преследване на златото, даващо власт. Изборът на мнозина неизбежно се определя от парични съображения, а не от духовните убеждения или етичните принципи. Стремежът към натрупване на богатства е ненаситен. Важно е не колко вече имаш, а да се стремиш към повече.

Грозният резултат от тази форма на умствено разстройство е егоцентризмът. Индивидът, който страда от тази мания, много често иска да получи всичко, без да дава нищо. За него състоянието на вселената се определя от това, което лично може да придобие. Той приема себе си за крайна точка и не признава никаква отговорност, която изисква от него да сподели с другите личните си блага.

Нима интелектуалните богатства и духовните съкровища не са достойни за нашите усилия? Те могат да се споделят с всички и онзи, който всичко отдава, всичко и получава, ставайки по-богат отпреди. Желанието да се придобиват материални блага рано или късно може да се превърне в желание да се умножат знанията и волята, да се придобият ценностите на духа.

Безбройни са начините, по които призраците на страха мъчат човешките синове. Техните илюзорни форми смущават и плашат хората, като стягат в калъпи краката им и висят като воденични камъни на шията им. Много хора страхливо затварят очи пред задушаващия страх да не станат смешни, да не би да не успеят, пред страха от неизвестното, от старостта, от случайността, от смъртта.

Можем ли да се избавим от тези страхове? Опитът на Херкулес показва, че те могат да бъдат преодолени, ако издигнем своето съзнание на по-високо равнище на интеграция. Когато животът на човека е насочен към по-висша цел, заплашителните сенки на страха се отблъскват към периферията на мисълта. Докато тези неясни чудовища бродят в полумрака на подсъзнанието, те все още притежават силата да вледеняват нашето сърце.

Войникът рискува своя живот заради победата над врага. Майката спасява детето си от опасност, като забравя за собствените си страхове. Шофьорът, носещ се по шосето с главозамайваща скорост, рискува живота и здравето си заради силните усещания. Всички тези хора са насочили своето внимание по-високо от точката, където се намира страхът и така го преодоляват. Духовно ориентираната личност също насочва своята мисъл към такова равнище, до което страхът не достига.

Това чувство се основава на отрицанието и е противоположно на желанието за единение. Издигната обаче на по-високо равнище, ненавистта се превръща в отрицание на всичко, което е нереално. Когато е лишена от емоционално съдържание, тя може да стане енергия, подтикваща човека да отхвърли формата заради живота, който я одушевява. На нисшата дъга тя е явно разрушителна, а на висшата, ако бъде внимателно пречистена, тя може да се разглежда като другата страна на любовта.

В хода на отминалите векове човекът е освобождавал енергията на властта много повече, отколкото енергията на любовта. В резултат се е нарушило равновесието на енергиите и е настъпил дисбаланс между тях. Властта, ако не бъде тясно свързана с любовта, се превръща в разрушителна сила. Много трагедии в човешките отношения са породени от неконтролираното желание да се доминира над живота на останалите, да се дават предписания и да се управлява поведението им. Този, който подменя етичните принципи от съображение за власт, поражда постоянен раздор и борба. Високите идеали, служещи на човечеството като фарове в течение на векове, гаснат, ако властта стане определящ фактор в обществото.

Ако обаче бъде преобразувана, волята към властта става воля за постигане и воля за жертване. Грубата егоцентрична воля се превръща в разпространител на благодатни дарове. Тогава властта естествено служи на любовта, а любовта прославя властта.

7. Горделивост

Стените, издигнати от гордостта, заключват човека по-сигурно от решетките на затвора. Скован от тежките окови на самовъзвеличаващите мисли, той гледа на останалите хора отвисоко. Така човекът отслабва връзките, които ни обединяват в нерушимо братство. Като отделя себе си от останалите, той се отдалечава все по-далеч от кръга на човешките симпатии.

Аналитичният ум подрежда и дели всичко, като поставя частта над цялото. Той набляга върху различността вместо върху факта за всеобхватното единство. Такова фрагментарно мислене противоречи на импулса за синтез. Заемащият позицията на отделеност е склонен да забелязва разликата между хората, а не тяхното сходство; той разбира религията като поредица от антагонизми, а не като единен изразна духовния импулс; той смята, че борбата между класите в обществото е по-важна от общочовешките качества, които правят хората братя; той разглежда земята като сбор от отделни народи, а не като единен свят. Херкулес трябва да види хидрата като единно чудовище, а не като девет отделни глави. Докато реже глава след глава, той не може да постигне успех. Едва накрая, когато я възприема в нейната цялост, той я побеждава.

Удовлетворението, което изпитва човек, когато причинява болка на другите, е свидетелство за наличие на зли наклонности, които разлагат ума. Удоволствието от причиняване страдания на ближния е болест. Тази отвратителна глава на хидрата трябва да се унищожи веднъж завинаги, преди човекът да може да се нарече хуманен. Съвременният живот дава много примери за насилие и безпричинна жестокост. В много семейства чувствителните деца се преследват, подиграват им се и се презират от тези, които не желаят да си направят труда да ги разберат. Всекидневно много мъже и жени заявяват на целия свят, че са станали жертви на умствено насилие (психологически мъчения); съдилищата и болниците дават потресаваща картина на ирационалното удоволствие, което изпитват човешките същества, изтезавайки себеподобни. „Ние правехме това заради силните усещания – каза преди време членът на банда малолетни – а не заради парите“.

Когато това чудовище – жестокостта, бъде издигнато високо във въздуха под светлината на разума и състраданието, то губи своята сила. Все още пред нас стои задачата да преобразуваме енергията на жестокостта в енергия на активно състрадание. В две от изпитанията Херкулес „убива“ онези, които трябва да обича. В Скорпион обаче той постига трансформация в себе си и изхвърля от своята природа тази склонност, която при всяко бъдещо изпитание би била голяма пречка за него.

В този подвиг от психологична гледна точка постижението на Херкулес е следното: той допуска светлина в дълбините на своето подсъзнание, сграбчва чудовищните сили, които гъмжат в тъмнината и така побеждава своя вътрешен враг. Процесът на пречистване е протекъл и сега Херкулес върви към следващия подвиг, в който трябва да покаже умение да контролира силите и възможностите на своя ум.

 Приложение в живота

(Съкратено изложение на лекция на А. А. Б.)

В известен смисъл подвигът в Скорпион поглъща цялото ни внимание, при това за дълго, защото ние, за разлика от Херкулес, не сме победили хидрата. Повечето от нас прибягват до същите безполезни методи, които той използва в началото на изпитанието.

На първо място, това е проблем на цялото човечество, но индивидуално ние сме толкова дълбоко загрижени за нашето собствено развитие, че забравяме за по-широкия поглед. Ако имаме намерение да изкачим високия връх на планината в Козирог, трябва да се разделим с личностния подход и да започнем да действаме като души.

В моменти на вдъхновение аз теоретично зная какви трябва да бъдат моите възгледи и действия, но въпреки това объркано тъпча на едно място или едва пристъпвам напред. Защо? В резултат от фундаменталния закон, че всичко в природата се развива последователно, крачка след крачка, ред след ред, закон след закон. Ако аз толкова бързо успея да пречистя своята личност, че цялата сила на моята душа да се влее в нея, това би могло да има разрушителни последствия. Аз бих била залята от светлината на всезнанието и всесилието на моята душа и не бих знаела какво да правя с онова, което се е появило в мое разположение. Това съвсем не означава, че трябва да седим и да чакаме, докато законът започне да действа, че аз трябва да хвърля веслата и да чакам еволюцията да ме носи напред, без да влагам никакви лични усилия. По-точно е да се каже, че в дадения момент аз се намирам на бойното поле (Курукшетра) и ми предстои да се срещна с хидрата в Скорпион, защото именно този подвиг е много важен за човечеството днес.

Истинското изпитание в Скорпион никога не идва, докато човекът не е координиран, докато неговият разум, емоционалната и физическата природа не заработят като едно цяло. Едва след това човекът, преминавайки през знака Скорпион, открива, че неговото равновесие внезапно се нарушава, а желанието, от което си е мислил, че се е избавил, му изглежда необикновено силно. Смятал е себе си за уравновесен, а сега разбира, че е изключително неустойчив. Разумът, който е започнал да контролира личността му, както той е смятал досега, сякаш вече не действа. Когато изследваме Херкулес в това състояние, ние виждаме самите себе си.

Спомнете си, че в Скорпион ученикът трябва да направи три неща. Да покаже (не пред Йерархията, не пред външни наблюдатели, а пред себе си), че е преодолял великата илюзия – че материята и формата не могат повече да го задържат. Херкулес трябва да докаже на себе си, че формата е просто канал и израз на контакта с великото поле на божественото проявление. При четенето на някои религиозни книги човек може да стигне до извода, че формата, емоциите и разумът са нещо лошо и нежелателно и че от тях трябва да се освободим. Според мен е много важно да се разбере, че ако аз се избавя от физическата форма, няма да имам средство за контакт с божественото проявление, защото Бог съществува в моите събратя, в този физически осезаем свят, в който живея и аз. Ако нямам форма, няма да съществуват петте ми сетива и, следователно, аз ще скрия от себе си Бог в една от неговите форми. Личността не трябва да се унищожава и потиска; тя трябва се осъзнава като троен канал за израз на трите божествени аспекта. Всичко зависи от това дали използваме тази тройствена личност за егоистични или за божествени цели. Великата илюзия се крие в това личността да бъде използвана за егоистични цели. Като анализираме цялата история, можем да кажем, че в знака Скорпион големият „Аз“ има задачатада убие малкия „аз“ и да го научи да разбира смисъла на възкресението.

В зодиака има три знака на смъртта; докато се развиваме и вървим спираловидно по полето на живота се случват три велики смърти. В Рак виждаме смъртта на елементалното същество (на същинския човек), заради възможността човешкото същество да започне своето земно съществуване. Движейки се по зодиака, ние винаги можем да кажем „Ето я смъртта, настъпваща за целите на...“

Смъртта винаги е път към по-пълноценен живот, към по-цялостен опит, към по-пълно разбиране и широта. Смъртта на личността е заради това душата да може да преобладава над личността и да изразява живота чрез нея. В Риби виждаме разпятието, смъртта на Спасителя на света, защото той вече изцяло е изпълнил своята задача.

В астрологията смъртта може да означава много неща. Например, че ние ще умрем, но това е само едно от тълкуванията. Възможно е да умрем за предишната си емоционална чувствена реакция. Тя преминава и това също в известен смисъл е „смърт“. Някои дълго оформяни и възприемани идеи и догми, които дотогава са управлявали нашата дейност, просто стигат да своя край и ние се чудим как преди сме могли да мислим по такъв начин. Това означава, че някаква посока на мисълта е умряла. Необходимо е да се опитаме да видим широката картина на случващото се и да се научим да я тълкуваме по отношение на различните аспекти на личността.

Магия не означава правене на някакви странни неща; истинската магия е проявление на душата чрез формата. Черната магия означава използване на формата за получаване на това, което иска формата – т. е. от чист егоизъм. Бялата магия е използване на душата за вътрешно израстване на човека чрез дейността на личността. Защо Скорпион е магически знак? Древните книги гласят: „Девата е чашата на магьосника, тя подготвя съставните части, които ще се измерят върху чашките на везните, а в Скорпион се извършва магическата работа“. В терминологията на стремящите се това означава, че в Дева човек открива в себе си Христос, защото в течение на векове формалната ни природа Го е отглеждала вътре в нас. Във Везни се колебаем между двойките противоположности – между формата и природата на Христос, докато не бъде постигнато равновесие, така че Христос и материята да постигнат равновесие. В Скорпион преминаваме през проверката кое ще победи – Христос или формата, висшият „Аз“ или нисшият, реалното или нереалното, истината или илюзията? Това е смисълът на изпитанието в Скорпион.

Телец, като противоположен на Скорпион, е знак на желанието на физически план, изразено предимно като секс. В сърцето на скорпиона се намира Антарес, една от четирите кралски звезди, червената звезда. Червеното е цветът на желанието, а това е най-червената звезда на небето; тя символизира онзи червен цвят на желанието, който е в основата на всяко проявление на божествения живот.

В Близнаци, когато събира златните ябълки, Херкулес веднъж вече се бори с Антарес. Сега в Скорпион отново се изправяме срещу червената звезда. Защо? Защото проблемът на човечеството в сегашната ни велика слънчева система е в привличането на противоположностите (т. е. в желанието). Винаги има двойственост, има някой, който желае, и друг, когото желаят. Орелът, както е известно, е взаимозаменяем със Скорпиона. Орелът е тясно свързан със САЩ, а стрелата на Стрелеца (следващия знак), също присъства в герба на САЩ. Орелът е птица извън времето и пространството и когато Херкулес се бори с хидрата, вдига очи нагоре, вижда Орела и си спомня, че е влязъл в това въплъщение, а после ще отлети назад, откъдето е дошъл.

С този знак са свързани три изключително интересни съзвездия. Първото е Serpens (Змия) – змията на илюзията, змията, която срещаме в библейската книга  Битие, когато тя съблазнява Ева. Второто съзвездие е Орhiuchus (Змиеносец) – човек, борещ се със змея. Старинният зодиак го показва със змей в ръце. Змиеносецът държи змея в две ръце и стъпва с крак върху сърцето му, което олицетворява червената звезда на желанието. При това той гледа към съзвездието, което видяхме във Везни – Корона. По този начин пред нас е показана личността, символизирана от Змиеносеца, бореща се със змея на илюзията и устремена към Короната.

Третото съзвездие се казва Херкулес и изобразява стремящия се, който гледа не към короната, а към орела (А^ш1а). Следователно, личността отправя взор към короната и си казва: „Сега се намирам в труден период, моето оръжие е против мен, домашните ми условия са тежки, но някога в бъдеще аз ще получа короната“. Херкулес-ученикът не се интересува от короната, а гледа към орела, към аспекта на духа. Той е погълнат от съзерцанието на този чудесен символ, тясно свързан със светлината, която прави възможна всяка победа.

Насочете своя взор към орела, призовете спускането на огъня; не гледайте в земята; концентрирайте се върху божествеността. ~ А. А. Б.