Програма развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013

2.5 Държавна помощ

Управляващият орган по ОП “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” е отговорен за актуализиране на таблицата при всяка евентуална промяна на оперативната програма и информиране на Комисията при промяната й.

1. 
   Общи положения на ЗДП
   

В Закона изрично са посочени случаите, когато той не се прилага, а именно: държавна помощ, предоставяна в земеделието и рибното стопанство; държавна помощ, предназначена изключително за отбранителната промишленост.

ЗДП определя параметрите на държавните помощи. Съвместими с принципите на свободната конкуренция са помощите за отделно предприятие на обща стойност под 200 000 лв. за срок от 3 години, независимо от формата или източника на помощта, с изключение на помощите за експортно ориентирани дейности и такива, чрез които се предоставя предимство на местните пред вносните стоки; в областта на транспорта и корабостроенето; предназначени за продукти, обхванати от Протокол № 2 за изделията, третирани от Договора за Европейското обединение за въглища и стомана във връзка с чл. 17 на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки.

Държавна помощ може да бъде предоставена само когато е разрешена по предвидения в Закона ред, като режимът се прилага както по отношение на индивидуалните помощи, така и по отношение на схемите за държавна помощ.

Предоставянето на държавна помощ е допустимо, когато помощта има социален характер и се предоставя на отделни лица, при условие, че помощта се оказва без дискриминация относно произхода на съответните стоки; е предназначена да отстрани щетите, причинени от природно бедствие или други извънредни събития.

Предоставянето на държавна помощ може да бъде прието за допустимо, когато помощта: насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица; подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за Република България и за страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България; подпомага развитието на определени стопански дейности или отделни икономически райони, доколкото не се засягат по неблагоприятен начин условията на търговския обмен между Република България и държавите, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи; подпомага запазването на културното и историческото наследство, при положение, че не засяга търговските условия и конкуренцията до степен, която е в противоречие с взаимните интереси на страните.

Разрешаването и контролирането на държавни помощи се извършва от Комисията за защита на конкуренцията, специализиран и независим държавен орган. Всеки, който има намерение да предостави или измени вече предоставена държавна помощ, е длъжен предварително да уведоми за това Комисията. Комисията постановява решение дали дадена субсидия е държавна помощ или не. До постановяване на решението, с което Комисията разрешава помощта, тя не може да бъде предоставена.В решението си, Комисията определя условията, при наличието на които може да се предостави помощта, както и условията, при които предоставянето е недопустимо.

Наблюдението и прозрачността на държавните помощи на национално, областно и общинско равнище се осигурява от министърът на финансите. Министерството на финансите създава и поддържа регистър на държавните помощи, в който се вписват всички данни както за отпуснатите държавни помощи, така и за предложенията за предоставяне на държавни помощи на национално, областно и общинско равнище.

2. 
   Правилник за прилагане на ЗДП
   

С Решение № 9 на Министерския съвет от 04.01.2002 г. бе одобрена Регионалната карта за държавните помощи, изготвена в изпълнение на задълженията, поети от Р. България с Европейското споразумение за асоцииране, като посоченият в т. 3 на Решението срок на действие на регионалната карта бе определен до 31 декември 2002 г. Министерският съвет прие Решение No 485 от 7.06.2004 г.  за отмяна на т.3 от Решение № 9 на Министерския съвет от 2002 г. за одобряване на Регионалната карта за държавните помощи.

Съгласно чл. 64.4.(а) от Споразумението, цялата територия на България  на база предоставените от ЕВРОСТАТ данни се счита за област, идентична с описаните в чл. 87.3.(а) от Договора за учредяване на Европейската общност райони, в които държавната помощ може да се счита за съвместима с Общия пазар. Този статут дава възможност да се предоставят регионални държавни помощи с цел ускоряване на икономическото развитие и намаляване на безработицата в Република България. С регионалната карта за държавните помощи се определя таван на интензитета на държавната помощ в размер на 50 %, приложим за шестте района за планиране в Република България.

В съответствие с установените процедури на преговорите за асоцииране към Европейския съюз, на 23.03.2004г. Комитетът по асоцииране ЕС-България прие чрез писмена процедура валидността на Регионалната карта да бъде в сила до 31 декември 2006 г. или до датата на присъединяването на България към Европейския съюз, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано. В този смисъл е и дадената в чл. 120, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи регламентация относно валидността на регионалната карта, което предполага отмяната на т.3 от Решение № 9 на Министерския съвет от 2002 г.

Държавната помощ за регионално развитие е предназначена за развитие на изостаналите райони на Европа чрез устойчива подкрепа на инвестициите и/или създаването на работни места, свързани с инвестициите. Тя насърчава разширяването, модернизацията и разнообразяването на дейностите на предприятията в тези райони, както и установяването на нови предприятия. За да се поощри регионалното развитие и да се намалят потенциалните отрицателни въздействия на всяко преместване на дейности, е необходимо предоставянето на такава помощ да е в зависимост от поддържането на инвестицията и създадените работни места в изостаналите район за един минимален период.

Комисията прилага правилата за държавна помощ за регионално развитие, която се предоставя във всеки отрасъл на икономиката, с изключение на отраслите земеделие, рибно стопанство и въгледобив.

Целта на регионалната помощ е да осигури производствени инвестиции (първоначални инвестиции) и/или да създаде работни места, свързани с инвестициите. За да се гарантират жизнеспособността и стабилността на подпомаганата производствена инвестиция, участието на получателя във финансирането трябва да бъде минимум 25 %.

Формата на помощта е различна: субсидия, безлихвен заем или заем с намалена лихва, държавна гаранция или закупуване на държавни акции при изгодни условия, освобождаване от данъци, намалени социално осигурителни вноски, доставка на стоки и услуги при намалена цена и др. Схемите на помощ поставят изискване за подаване на молба за помощ преди започването на работата по проектите. Нивото на помощта се определя, като се изчислява интензитетът, съпоставен със съответните разходи.

Оценката на държавна помощ за регионално развитие се изчислява съгласно Приложение No 1 на Правилника за прилагане на ЗДП.

Малките и средните предприятия чрез създаване на работни места действат като фактор на социална стабилност и икономическа предприемчивост. Предоставянето на капитали или кредити, свързано със затруднения поради нежеланието за поемане на рискове от финансовите пазари, ограничените гаранции и ресурси, които могат да предоставят, са свързани и с ограничения в достъпа им до информация за нови технологии и пазари. Целта на помощта е улесняване развитието на икономическата дейност на малките и средните предприятия, при условие че тази помощ не нарушава принципите на свободната конкуренция.

Всяка помощ, която се предоставя за МСП, трябва да отговаря на всички изисквания на Приложение 3 от Правилника за прилагане на ЗДП. Малки и средни предприятия са предприятията по смисъла на Закона за малките и средните предприятия. Помощта не трябва да надвишава необходимия размер, като не надхвърля праговете, определени чрез интензитета, по отношение на група приемливи разходи.

Съответствието на помощта с принципите на свободната конкуренция се определя чрез интензитета на помощта - размерът на помощта, изчислен като еквивалент. Изчисляването на еквивалента на помощ, която се плаща на няколко вноски, и на помощ под формата на заем при облекчени условия изисква използването на пазарни лихвени проценти, приложими в момента на предоставяне на помощта.

В съответствие с правилата на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки на Световната търговска организация (СТО) това приложение не се прилага при помощ за износ или при помощ, която облагодетелства продукти, произведени в страната, за сметка на вносните. Помощ за покриване на разходи за участие в търговски изложения или за проучвания и консултантски услуги, необходими за пускането на нов продукт или на съществуващ продукт на нов пазар, принципно не представлява помощ за износ.

Не се предоставя помощ за дейности, в които получателят би се включил и сам при пазарни условия, като така се гарантира, че помощта е необходима и насърчава развитието на определени дейности.

Не се предоставя помощ, натрупана с друга държавна помощ, по отношение на същите приемливи разходи, в помощ, предоставена от националните, регионалните или местните власти или от страна на Европейския съюз, когато сборът от помощите надвишава праговете, определени с това приложение.

Малките и средните предприятия могат да получават помощ за разходите по придобиване и узаконяване на патенти и други права на индустриалната собственост, произтичащи от научноизследователски и развойни дейности.

Когато инвестицията се осъществява в отрасли, които не се квалифицират за регионална помощ към момента на предоставяне на помощта, брутният интензитет на помощта не трябва да надвишава:

а) 15 % в случая на малки предприятия;

б) 7,5 % в случая на средни предприятия.

Ако инвестицията се осъществява в отрасли, които се квалифицират за регионална помощ в момента на предоставяне на помощта, интензитетът на помощта не трябва да надвишава тавана за регионалната помощ за инвестиция, относно помощ за регионално развитие с повече от 15 на сто бруто, при условие че общият нетен интензитет на помощта не надхвърля 75 %.

По-високите тавани на регионална помощ се прилагат само ако помощта е предоставена при условие, че инвестицията се поддържа в продължение поне на пет години и приносът на получателя във финансирането й е поне 25 %.

Помощ за малки и средни предприятия за консултантски и други услуги и дейности може да се счита за допустима при условие, че отговаря на следните условия:

а) за услуги, предоставени от външни консултанти, брутната помощ да не надвишава 50 % от разходите за такива услуги; посочените услуги не могат да бъдат постоянни или периодични, нито свързани с обичайните разходи за дейността на предприятието, като например рутинни данъчни консултации, редовни правни услуги или реклама;

б) за участие в панаири и изложения брутната помощ да не надвишава 50 % от направените допълнителни разходи за наемане, поставяне и поддържане на щанда; това се отнася само за първото участие на едно предприятие в даден панаир или изложение.

Помощ за научноизследователска и развойна дейност може да се счита за допустима, когато:

а). Подпомаганият проект трябва изцяло да попада в етапите на научноизследователската и развойната дейност;

б). Брутният интензитет на помощта, изчислен на базата на приемливите разходи по проекта, не трябва да надвишава:

а) 100 % - за фундаментални изследвания;

б) 60 % - за промишлени изследвания;

в) 35 % - за допазарна развойна дейност.

Ако един проект включва различни етапи на научноизследователска и развойна дейност, допустимият интензитет на помощта се изчислява на базата на измерената средна стойност на съответните допустими интензитети, изчислени на базата на съответните приемливи разходи.

В случай на съвместни проекти максималната сума на помощта за всеки получател не трябва да надвишава допустимия интензитет на помощта, изчислен в съответствие с приемливите разходи, направени от съответния получател.

Таваните могат да бъдат увеличени до 75 % максимален брутен интензитет на помощта за промишлени изследвания и 50 % за допазарна развойна дейност, както следва:

а) когато проектът се реализира в област, която в момента на предоставяне на помощта се квалифицира за регионална помощ, максималният интензитет на помощта може да бъде увеличен с 10 на сто бруто за областите по чл. 4, т. 1 от закона;

б) максималният интензитет на помощта може да бъде увеличен с 10 на сто, когато е изпълнено едно от следните условия:

1. проектът включва ефективно сътрудничество между предприятие и държавна научноизследователска организация, особено в контекста на координиране на националните политики в областта на научноизследователската и развойната дейност, като държавната научноизследователска организация поема най-малко 10 % от приемливите разходи по проекта и има правото да публикува резултатите, доколкото те произлизат от изследвания, извършени от този орган. Взаимодействие под формата на привличане като подизпълнители не се счита за ефективно сътрудничество.; или

2. резултатите от проекта са широко разпространявани на технически и научни конференции или публикувани в специализирани научно-технически списания.

Помощ за проучвания на техническа приложимост като подготовка за промишлени изследвания или допазарна развойна дейност е допустима, при условие че брутният интензитет на помощта, изчислен на базата на разходите за проучването, не надвишава 75 %.

Помощ за разходи, свързани с издаване и узаконяване на патенти и други права на индустриална собственост, може да се счита за допустима до размера на помощта, която би се квалифицирала като помощ за научноизследователска и развойна дейност по отношение на изследователските дейности, които първи са довели до съответните права на индустриална собственост.

Таваните за помощ се прилагат независимо дали подпомаганият проект е финансиран изцяло с държавни или общински ресурси или отчасти и със средства от Европейския съюз.

Научноизследователската и развойната дейност допринася за повишаване на икономическия растеж, засилване на конкурентноспособността и насърчаване на заетостта. Контролът на държавните помощи се осъществява, като се отчита необходимостта от предоставяне на ресурси на тези отрасли, които допринасят за повишаване на конкурентноспособността на промишлеността.

Законът постановява, че всяка помощ, отпусната от държавата или чрез държавни или общински ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки, е несъвместима с принципите на свободната конкуренция. Колкото по-близко до пазара е научноизследователската и развойната дейност, толкова по-значим е нарушаващият конкуренцията ефект от държавната помощ. За да определи близостта на научноизследователската и развойната дейност до пазара, комисията прави разграничение между фундаменталните научни изследвания, промишлените научни изследвания и допазарната развойна дейност.

Иновациите не се разглеждат като отделна категория на научноизследователската и развойната дейност. Държавните помощи за дейности, които се считат за иновационни се предоставят само ако са в съответствие с политиката на комисията относно помощите за инвестиции.

Държавното финансиране на научноизследователската и развойната дейност от държавни учреждения с нестопанска цел (висши училища или изследователски учреждения) не попада под разпоредбите на чл. 1, ал. 3 от закона.

Когато резултатите от държавно финансираните проекти за научноизследователска и развойна дейност, извършвани от посочените по-горе учреждения, се предоставят на промишлеността без дискриминация, комисията приема, че не е налице държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона.

Когато научноизследователската и развойната дейност се извършва от държавни учреждения с нестопанска цел (висши училища или научноизследователски учреждения) от името или в сътрудничество с промишлеността, комисията приема, че не е налице държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, когато:

а) държавни висши училища с нестопанска цел или научноизследователски учреждения участват в научноизследователски проекти като търговска фирма, например срещу заплащане по пазарна цена за извършените от тях услуги,

б) или

- промишлени предприятия, участващи в изследователската дейност, поемат всички разходи по проекта, или

- държавни учреждения с нестопанска цел получават от предприятията участници компенсация, равностойна на пазарната цена за правата по интелектуална собственост, които произтичат от научноизследователския проект и които се притежават от тези предприятия участници, а когато резултатите, които не водят до възникване на права на интелектуална собственост, могат да бъдат широко разпространявани сред заинтересувани трети страни.

Държавните органи могат да възложат научноизследователска и развойна дейност на предприятия или да закупят директно от тях резултатите от тази дейност. При липса на открита тръжна процедура комисията приема, че има наличие на държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона. Ако тези договори са възложени при пазарни условия, по-конкретно - след провеждане на открита тръжна процедура, се приема, че не е налице държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона.

Когато помощта отговаря на условията от закона, комисията оценява помощта, предоставена на предприятия за научноизследователска и развойна дейност, за допустима по силата на някое от изключенията, предвидени в чл. 4 от закона.

Комисията определя допустимия интензитет на помощта за всеки отделен случай. При оценката на всеки случай комисията взема предвид естеството на проекта или програмата, общите съображения, свързани с конкурентноспособността на българската промишленост, риска от нарушаване на конкуренцията и ефекта върху търговията между Република България и страните, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи. На базата на общата оценка на тези рискове комисията прави извод, че фундаменталните научни изследвания и промишлените научни изследвания могат да ползват по-високи нива на помощ в сравнение с допазарните развойни дейности, които са по-тясно свързани с въвеждането на пазара на резултатите от научноизследователската и развойната дейност, и ако те са подпомогнати, могат по-лесно да доведат до нарушаване на конкуренцията.

Държавното финансиране за фундаменталните научни изследвания, което се извършва независимо от държавни организации с нестопанска цел (висши учебни заведения или изследователски учреждения), не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона. По изключение, когато фундаменталните научни изследвания се извършват от или за предприятия, помощта попада под разпоредбите на чл. 1, ал. 3 от закона, но тъй като този вид изследвания се намират далеч от пазара и резултати от тях са широко достъпни за използване без дискриминация и при пазарни условия, помощта се предоставя при брутен интензитет, достигащ до 100 %.

За да бъде квалифицирана като фундаментално научно изследване, дейността не трябва да бъде свързана с промишлените или търговските цели на конкретното предприятие и трябва да се гарантира широко разпространение на резултатите от изследването.

Брутният интензитет на помощта за промишлени научни изследвания не трябва да превишава 50 % от приемливите разходи на проекта, както са определени във форма II от Правилника.

При проучвания за техническа приложимост при подготвителни дейности по промишлени научни изследвания се предоставя помощ, възлизаща на 75 % от разходите за проучването; при проучвания, подготвящи извършването на допазарни развойни дейности, се предоставя помощ, възлизаща на 50 % от разходите за проучването. Посочените тавани са определени в контекста на незначителното въздействие на подобна помощ върху конкуренцията.

Допазарната развойна дейност се намира близо до пазара и съществува по-голям риск от нарушаване на конкуренцията. Допустимият брутен интензитет на помощта е определен на 25 % от приемливите разходи за проекта, както са определени във форма II от Правилника.

В случай на научноизследователска и развойна дейност, включваща едновременно промишлени научни изследвания и допазарна развойна дейност, допустимият интензитет на помощта не трябва да превишава изчислената средна стойност на допустимите интензитети, приложими за двата вида изследвания.

Определените по-горе тавани за научноизследователската и развойната дейност се прилагат спрямо държавната помощ. При разглеждането на държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност комисията взема предвид ефекта върху конкуренцията на комбинирането на държавна помощ и финансирането от Европейската общност. Когато финансирането от Европейската общност и държавната помощ са комбинирани, общото официално подпомагане не може да превишава 75 % за промишлени научни изследвания и 50 % за допазарна развойна дейност.

Следните определения подпомагат органите, предоставящи помощ, при оформяне на техните уведомления. Тези определения имат по-скоро индикативен, отколкото нормативен характер.

- Фундаментални научни изследвания означава дейност, предназначена да

разшири научно-техническите познания и не е свързана с промишлени или търговски цели;

- Промишлени научни изследвания означава планирани изследвания или

критични проучвания, насочени към придобиването на нови познания, като целта е тези познания да бъдат полезни при разработването на нови продукти, процеси или услуги или да допринесат за същественото подобряване на съществуващи продукти, процеси или услуги;

- Допазарна развойна дейност означава оформяне на резултатите от

промишлени изследвания в план, класификация или проект на нови, променени или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, независимо дали са

предназначени за продажба или използване, включително за създаване на първоначален прототип, който не може да се използва с търговки цели. Това може също да включва идейна формулировка и проект на други продукти, процеси или услуги, както и първоначални демонстрационни или пилотни проекти, при условие че такива проекти не могат да бъдат преобразувани или използвани за промишлени приложения или да имат търговска употреба. Допазарната развойна дейност не включва рутинните или периодичните изменения на продукти, производствени линии, производствени процеси, съществуващи услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако такива изменения могат да представляват подобрения.

Мерки за опазване на околната среда бяха разработени особено след приемането на Протокола от Киото. Приложение 7 от правилника установява критериите, които комисията прилага при преценка дали планираните мерките на помощ за околна среда са съвместими с принципите на свободната конкуренция.

Според чл. 81 от Споразумението за асоцииране целите на екологичната политика трябва да бъдат интегрирани в политиката на контрол на помощите от сферата на екологията, особено тези за насърчаване на устойчивото развитие. Следователно политиката на конкуренция и екологичната политика не са противостоящи една на друга, а изискванията за опазване на околната среда трябва да бъдат включени в дефиницията и в прилагането на политиката на конкуренция най-вече с цел да се насърчи устойчивото развитие.

Тези правила се прилагат спрямо помощи за опазване на околната среда във всички отрасли, включително тези, които са предмет на специалните правила за държавната помощ (стоманодобивна промишленост, корабостроене, моторни превозни средства, синтетични влакна, транспорт и въгледобив), с изключение на селското и рибното стопанство. Държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност е предмет на правилата, изложени в приложение № 6 относно държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност. Съответно особеностите на помощта за обучение по дейности, свързани с околната среда, не дават основание за третирането на тази помощ като самостоятелен вид, поради което тя се оценява в съответствие с разпоредбите на приложение № 4 относно държавната помощ за обучение.

В продължение на 3 години от приемането на нови задължителни хармонизирани български стандарти може да се разреши инвестиционна помощ за МСП, която да подпомогне тяхното адаптиране към новите стандарти в размер максимум 15 % в брутно изражение от приемливите разходи.

Инвестиционната помощ, която позволява предприятията да надвишат приложимите хармонизирани български стандарти, може да бъде одобрена в размер не повече от 30 % в брутно изражение от приемливите разходи. Това правило се прилага и когато предприятията инвестират при липсата на задължителни хармонизирани български стандарти или когато е необходимо да се направят инвестиции с оглед спазването на стандарти, по-стриктни от приложимите хармонизирани български стандарти.

Инвестициите в енергоспестяващи мерки се приемат за равностойни на инвестициите за насърчаване опазването на околната среда. Такива инвестиции играят важна роля за постигане с икономически средства на екологичните цели. Ето защо те са приемливи за инвестиционна помощ с базисен размер 40 % от приемливите разходи.

Инвестициите в комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия могат също да бъдат допустими, ако се докаже, че мерките допринасят за опазването на околната среда поради особено високата ефикасност на конверсията, тъй като мерките позволяват намаляване на енергийното потребление или увреждане на околната среда от производствения процес в по-малка степен. Във връзка с това от особена важност за комисията е видът първична енергия, използвана в производствения процес. Необходимо е да се отчита и фактът, че увеличеното потребление на енергия при комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия е приоритет за опазването на околната среда. За такива инвестиции могат да бъдат предоставени помощи с базисен размер 40 % от приемливите разходи.

Инвестициите за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници се считат за равностойни на екологичните инвестиции, предприети при липсата на задължителни хармонизирани български стандарти. Мерките в подкрепа на възобновяемите енергийни източници са сред екологичните приоритети и една от дългосрочните цели, които трябва най-много да бъдат насърчавани. Размерът на помощта за инвестиции в подкрепа на тези енергийни форми е в размер 40 % от приемливите разходи. Инсталациите, които използват възобновяеми енергийни източници, обслужващи цяла общност, например жилищен район, също могат да бъдат подпомагани. За инвестиции, направени във връзка с такива инсталации, може да се определи допълнителна добавка от 10 процентни точки към базисния размер 40 % от приемливите разходи.

При доказана необходимост инвестиционна помощ може да бъде предоставена за стимулиране производството на възобновяема енергия (енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници) в размер до 100 % от приемливите разходи. Въпросните инсталации не могат да бъдат предмет на по-нататъшно подпомагане.

В райони, приемливи за регионална помощ, фирмите могат да получат помощ за регионално развитие. За да бъдат насърчени фирмите да влагат средства в опазване на околната среда, трябва да се осигури възможност при необходимост да се предостави допълнителна помощ за всяка екологична инвестиция. В районите, приемливи за регионална помощ, максималният приложим размер на помощта за околна среда с оглед на приемливите разходи се определя по следния начин:

При подпомаганите райони максималният приложим размер на помощ е по-високият от следните две възможности:

а) или базисния размер за екологична инвестиционна помощ, т. е. 30 % в брутно изражение (стандартна система), 40 % в брутно изражение (инвестиции в енергоспестяващи мерки, във възобновяеми енергийни източници или в насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия) или 50 % в брутно изражение (инвестиции във възобновяеми енергийни източници, снабдяващи една цяла общност) плюс 10 % в районите, квалифициращи се по чл. 4, т. 1 от Закона,

б) или размера за регионалната помощ плюс 10 % в брутно изражение.

Когато инвестиции се извършват от малки или средни предприятия, може да се разреши увеличение на размера на помощта с 10 % в брутно изражение.

Посочените по-горе добавки за подпомаганите райони и МСП могат да се комбинират, като максималният размер на екологичната помощ не трябва да надхвърля 100 % в брутно изражение от приемливите разходи. Малките и средните предприятия не могат да получават двойна добавки при условията, приложими за регионална помощ, или при условията, приложими в сферата на екологията.

Е). Държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение

Приложение No 8 от Правилника установява правилата, приложими по отношение на държавната помощ за оздравяване и преструктуриране.

Отпадането на неефективни фирми е естествена част от функционирането на пазара. Не може да бъде правило да се спасява с държавни помощи всяко предприятие, коeто изпадне в затруднено положение. Помощите за оздравяване и преструктуриране се нареждат сред най-спорните видове държавна помощ. Ето защо залегналата в закона принципна забрана за държавните помощи трябва да остане правило, а изключенията от това правило следва да бъдат ограничавани. Налага се правилото "пръв път, последен път", за да не се допуска изкуствено поддържане на фирми чрез предоставяне на нови и повтарящи се помощи за оздравяване и преструктуриране. Разширява се понятието "помощ за оздравяване", за да може бенефициентът да предприеме спешни мерки дори и от структурен характер, като например незабавно закриване на клонове или други форми на оттегляне от губещи дейности. Предвид спешния характер на тези мерки на органа, предоставящ помощта, следва да се предостави възможност да избере опростена процедура за получаване на съответното одобрение на помощта. Потвърждава се принципът, че участието на бенефициента в преструктурирането трябва да е реално и без елемент на помощ. Целта, която се преследва с участието на бенефициента, е двояка: от една страна, участието доказва, че пазарите (собствениците, кредиторите) вярват в реалната възможност предприятието в затруднение да възстанови жизнеспособността си в разумен срок. От друга страна, то гарантира, че помощта за преструктуриране е сведена до необходимия минимум за възстановяване на жизнеспособността, като едновременно ограничава нарушенията на конкуренцията.

Предоставянето на помощ за оздравяване или преструктуриране на фирми в затруднено положение може да се счита за правомерно при спазване на определени условия. Това може да бъде оправдано от социални или регионални съображения, от необходимостта да се вземе предвид благотворната роля на малките и средните предприятия в икономиката или по изключение от желанието да се поддържа конкурентна пазарна структура, когато закриването на фирми може да доведе до монопол или до стагниран олигопол. От друга страна, не е оправдано да се поддържат изкуствено фирми в отрасъл с траен структурен свръхкапацитет или чието оцеляване е възможно единствено с цената на многократни държавни интервенции.

Едно предприятие е в затруднение, когато не е в състояние със собствени средства или със средства, които може да получи от собствениците/акционерите или кредиторите на предприятието, да преустанови загубите си, което без външна намеса от страна на държавните органи води до преустановяване на стопанската му дейност в краткосрочен или средносрочен план.

Едно предприятие независимо от вида му се разглежда като предприятие в затруднение във всички случаи, когато:

а) първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е загубен през предходните 12 месеца - при дружество с ограничена отговорност, или

б) повече от половината от капитала, посочен в баланса на предприятието, е изразходван и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца - при дружество с неограничена отговорност, или

в) е в процедура по обявяване в несъстоятелност - при каквото и да е по вид предприятие.

Дори да липсва някое от обстоятелствата, пак може да се приеме, че едно предприятие е в затруднение, ако са налице съответните признаци за това - нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаващи се запаси, излишен капацитет, трупащи се дългове, нарастващи разходи за лихви, както и намаляваща или нулева нетна стойност на активите. В особено тежки случаи предприятието може вече да е обявено в несъстоятелност или да се намира в производство по несъстоятелност - в последния случай това приложение се прилага към всякакви помощи, предоставени в контекста на производството по несъстоятелност, които водят до продължаване на дейността му. Във всеки случай се приема, че едно предприятие в затруднение може да получи помощ само тогава, когато очевидно не може да се възстанови със собствени средства или със средствата, които получава от собствениците/ акционерите или кредиторите му.

Новосъздадено предприятие няма право на помощ за оздравяване или преструктуриране дори ако първоначалното му финансово състояние е несигурно. Такъв е случаят например, когато едно предприятие се създава в резултат на ликвидацията на съществуващо предприятие или просто поема неговите активи. По правило едно предприятие се счита за новосъздадено в продължение на първите 3 години след започването на дейността му в съответната област. Едва след изтичането на този срок то може да получава помощ за оздравяване и преструктуриране при дадени условия.

Предприятие, принадлежащо към по-голяма икономическа група, обикновено няма право на помощ за преструктуриране и оздравяване, освен когато може да докаже, че трудностите са негови собствени и не са следствие от произволно преразпределение на разходите в рамките на групата, както и че са твърде сериозни, за да може групата сама да се справи с тях. Ако предприятие в затруднено положение създаде дъщерно дружество, дъщерното дружество заедно с контролиращото го предприятие се считат за група и могат да получават помощ при условията на изречение първо.

По своя характер помощта за оздравяване е временна и възстановима. Основната й цел е да позволи на предприятието в затруднение да бъде действащо за ограничен период, необходим за изработване на план за преструктуриране или ликвидация. Помощта за оздравяване трябва да бъде сведена до необходимия минимум. С други думи, помощта за оздравяване дава кратка отсрочка не повече от 6 месеца на предприятието в затруднено положение. Подпомагането трябва да се изразява в подлежаща на възстановяване финансова помощ за подобряване на ликвидността под формата на гаранции по заеми или заеми при лихва, най-малкото съпоставима с тази при заемите за предприятия в добро състояние и по-конкретно с референтния лихвен процент, определен от министъра на финансите. Структурните мерки, които не изискват незабавни действия, като неизбежно и автоматично участие на държавата в собствения капитал на предприятието, не могат да бъдат финансирани с помощ за оздравяване.

Размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат ограничени до необходимия минимум на разходите за преструктуриране на предприятието в съответствие със съществуващите финансови ресурси - негови или на акционерите му, или на икономическата група, към която принадлежи. От бенефициентите на помощта се очаква значителен принос към плана за преструктуриране с техни собствени ресурси, включително продажба на активи, които не са съществени за оцеляването на предприятието, или от външно финансиране при пазарни условия. Комисията ще счита за необходими следните участия в преструктурирането: минимум 25 % за малки предприятия, минимум 40 % за средни предприятия и минимум 50 % за големи предприятия. При изключителни обстоятелства и в случаи на особено тежки затруднения, които трябва да бъдат доказани от органа, предоставящ помощта, комисията може да приеме и по-малко участие.

Приложение 9 от Правилника обхваща свръхзависимостта на предприятията от дългово финансиране и възможността за растеж и разкриване на работни места при увеличаване пазарите на рисков капитал. Определени типове предприятия или предприятия на определени етапи от своето съществуване могат да бъдат по-добре обслужвани от дялово или квазидялово финансиране, отколкото само от финансиране чрез заеми, предвид разходите по обслужване на дълга и несклонността към поемане на риск от много кредитни институции.

Стратегията за развитие на пазара на рисков капитал е от първостепенно значение за създаването на среда, благоприятна за установяване и поддържане на нови и иновационни видове бизнес, чрез структурни и хоризонтални мерки като посочените по-горе. Това отразява факта, че осигуряването на рисков капитал е по същество една търговска дейност, която предполага търговски решения. Икономическите и бюджетните условия са такива, че държавните и общинските средства сами по себе си няма да бъдат в състояние и не би трябвало да се опитват да осигурят цялото търсено увеличение на дейността в областта на рисковия капитал. Необходимо е да се осигурят условията, при които резервите от частен капитал да се използват за такова инвестиране. Това засяга колкото развитието на търсенето на капитал от страна на предприемачите, толкова и предлагането на капитал от инвеститорите.

Беше идентифицирана ролята на държавното финансиране на мерки за рисков капитал, свеждащи се до решаването на установими пазарни неуспехи. Органите на държавната власт на национално ниво са използвали държавен капитал за подпомагане на различни програми за увеличаване предлагането на рисков капитал. В райони, отговарящи на условията за финансиране със средства на Общността, такава намеса може да приеме формата на съфинансиране на рискови капиталови средства за МСП в съответствие с правилата за държавна помощ.

В случаите на подпомагане под формата на субсидия или заем трябва да е ясно кое предприятие е потенциалният получател с цел да се прецени дали е налице държавна помощ. Някои мерки, създадени за насърчаване на рисковия капитал, са по-сложни, защото държавните и общинските органи създават стимули за дадена група стопански оператори (инвеститори), за да осигурят финансиране за друга група (по-малките предприятия). В зависимост от предназначението на мярката независимо от намерението на органите единствено осигуряването на изгоди за последната група предприятия на всяко от двете или и на двете "равнища" могат да бъдат получатели на държавна помощ. В някои случаи мярката позволява създаването на фонд или на друго инвестиционно средство, което съществува независимо от инвеститорите и от предприятията, в които се инвестира. В такива случаи е необходимо да се вземе под внимание дали фондът или инвестиционното средство могат да се разглеждат като предприятия, ползващи се от държавна помощ.

Когато се оценяват мерките за рисков капитал, комисията разглежда възможността дадена мярка да предоставя помощ на три различни равнища:

а) помощ за инвеститорите;

б) помощ за фонд или друго инвестиционно средство, чрез което се осъществява мярката (в случай на "фонд от фондове" може да има повече от едно такова равнище);

в) помощ за предприятията, в които е инвестирано.

Приложение съдържа Закона за държавни помощи, както и Правилникът за приложението му.