Отглеждане на червени калифорнийски червей (ЧКЧ) за производство на биотор

Отглеждане на червени калифорнийски червей (ЧКЧ) за производство на биотор

В някои страни, като САЩ, Канада, Германия, Австрия, Италия , Япония, Южна Корея и други отглеждането на ЧКЧ ( Lumbricus rubellus и Eisenia foetida¹⁶²| отдавна се е превърнало в популярна и ефективна дейност. Масовото култивиране на ЧКЧ в стопанства започва през 40-те години на ХХ век в САЩ. През 50-те години в Калифорния е получен хибрид, който бил наречен “червен калифорнийски червей), а към 1980 г. в САЩ функционират около 1500 центъра за лумбрикултивиране (вермикултивиране). САЩ субсидира дейността на всеки желаещ да отглежда червени калифорнийски червеи. Италия е първата европейска държава, която започва да развива това производство в промишлени количества. След години започва да изнася технологията за Франция и Германия, последвани и от други страни, като Италия, Унгария, Полша, Великобритания и други.

У нас в средата на 80-те години на ХХ век в Института по планинско животновъдство и земеделие се правят първите опити с ЧКЧ с цел обогатяване на почвата без употреба на минерални торове. По- късно близо до Пловдив се създава първата “Екоферма за ЧКЧ”. Понастоящем в страната съществуват над 20 екоферми за ЧКЧ, като около 5 от тях са със сериозен капацитет. Към началото на 2009 г. Най- голямата ферма за ЧКЧ у нас е на Димитър Димитров в Кърджали с капацитет 1000 легла (2000 кв.м.)

Отглеждането на ЧКЧ е съвременна биотехнология за производство на екологично чист хумусоподобен тор чрез храненето им с оборски тор – говежди, конски, свински, птичи и овчи. Технологията е уникална по две причини:1. За суровина се използва отпадъчен продукт, какъвто е оборският тор. 2. Тя е безотпадна – получава се екологичен продукт и при размножаването на червеите на всеки 3-4 месеца се удвоява.

Биоторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на ЧКЧ с органични остатъци и пълното им превръщане в продукти на десимилазата на червеите. Полученият материал е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и може да се използва като органичен тор.

Биоторът представлява суха органична, рохкава, дребно гранулирана материя с тъмно кафяв цвят.Червеите се хранят с различни видове животински тор, растителни остатъци и различни животински организми (акари, нематоди, протозои и бактерии. По време на храносмилането в червата се отделя слуз, която съдържа вода и органични вещества, ензим – протеази, амилази инвертази и други. Това създава благоприятни условия заразвитието на голямо количество бактерии и актиномицети по цялото протежение на червата, което ускорява разлагането на органичното вещество. По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно – химически и физически. Крайният продукт от жизнената дейност на червеите е получаването на биотор, много добър подобрител на почвата, кйто осигурява всичко необходима за растежа на растенията.¹⁶³

В химическия състав на органичното вещество настъпват съществени изменения при превръщането му в биотор. Той се отличава с по- ниско съдържание на влага и по- висок съдържание на общ органичен азат ( N ). Докато пресният говежди оборски тор съдържа 85-90% влага и 0,3 – 0,4 % общ азот, то полученият от него биотор е с 15- 18% съдържание на влага и 2,4 – 2,5% общ азот. Активната реакция (рН) на биотора е в диапазона 6,5 – 7,5.

При преработката на различните видове органични отпадъци от ЧКЧ, се увеличават усвоимите форми на хранителните за растенията елементи в крайният продукт (Вж. Табл. 1).

Таблица 1

Съдържание на хранителните елементи в и органични материали използвани за храна на ЧКЧ и биотора получен от тях

Съдържанието на хранителни елементи в биотора зависи от изходния материал изпалзван за храна (Таблица 2). Колкото по- богата на хранителни елементи е органичната материя, толкова по- богат е и полученият биотор.

Таблица 2

Съдържание на някои хранителни елементи в биотора, получен от различни органични отпадъци¹⁶⁴

І На тора:

- отличава се с по- малък обем в сравнение с изходния материал;

- получава се по- бързо в сравнение с добре разложения оборски тор;

- съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, биологично активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини, антибиотици и хормони, постъпили в него по време на храносмилатлния процес на червеите;

- съдържа всички необходими за растенията макро- и микроелементи в относително високи концентрации. Тези елементи се освобождават постепенно, като биотора може да снабдява растенията за период 3 до 5 години;

- съдържа биологично активни вещества;

- в почвата се внасят полезни микроорганизми 1,5 . 10 - оказва фитосанитарно действие на почвата, като подтиска и ограничава развитието на патогените;

- упражнява фунгицидно и бактерицидно действие с добре изразен ефект срещу развитието на гъби и бактериални болести;

- подобрява почвената структура, увеличава рохкавостта и аерацията, намалява обемната плътност и предотвратява образуването на почвена кора, повишава водопроницаемостта и водозадържащия капацитет на почвата;

- явява се стабилен продукт, който може да се съхранява неограничено време;

- може да се използва комплексно за непосредствено торене на разнообразни растения, цветя, овошки, лозя, храсти и други - като почвен подобрител за слаби, изтощени, каменисти почви, за листно торене с воден разтвор в съотношение 1 : 10.;

- не съдържа семена на плевели, нето съставки, които възпрепятстват растежа на културите.

ІІ На червеите:

Веднъж достигнат желаният капацитет от легла с червеи, всички излишни такива служат за:

- производство на протеиново брашно – като добавка в храната на птици и риби – от 1,2 кг консумирани червеи, прираста е 1 кг живо тегло. Тези протеини са богати на есенциални аминокиселини.

- храна в живо състояние на : риби, кокошки и свине;

- стръв за риболов;

- създаване на нови лубрикоферми за преработка на органична материя.

Приложението на биотора е многофункционално. Като висококачествен органичен тор, той намира широко приложение при всички земеделски култури в биологичното земеделие.

Биоторът може да се използва за:

- предсеитбено торене;

- за подхранване на културите през вегетационния период;

- производство на различни субстрати за оранжерийно производство на зеленчуци и цветя, вкореняване на резници и други.

Биоторът се използва в норми от 100 до 400 л/дка (поради хигроскопичността и варирането на теглото му торовите норми на биотора се изразяват , като обемно тегло – литри тор т.е. количеството което се събира в 1 дм³

Препоръки за съхранение: Биоторът се съхранява на проветриво място, без пряка слънчева светлина и при нормална относителна влажност на въздуха.

Биоторът може да се използва в сухо състояние ( заорава се или се разхвърля по почвената повърхност), като разтвор или във вид на суспензия.

Примерни рецепти за използване на биотора.

Накисване на семената преди сеене: Смес от 150 мл биотор и 1 л вода престоява 12 часа, след което в разтвора се накисват за 5-6 часа семена, луковици, картофи и други;

Субстрат за разсад в саксия: Смес от 1 част биотор и 4 до 5 части почва ( обемни части);

Разсадопризводство на зеленчукови култури в лехи: ! л биотор се разпръсква върху 1 кв.м. от лехата, след което се размесва с горния слой на почвата;

За зеленчукови култури при биологично земеделие: Използва се в норми от 100 до 400 л/дка в зависимост от конкретната почвена характеристика. При сеитба на гнезда или лехи биоторът се разпределя равномерно във всички гнезда и лехи. При слята сеитба биоторът се разпръсква равномерно по цялата повърхност. При необходимост всяко растение се подхранва с 10-100 мл;

В оранжерии: Внасянета на биотор в количества 200- 250 л/дка подобрява структурата и повишава биологичната активност на почвата, която е силно понижена в резултат на използването на дезинфектиращи препарати;

Саксийни цветя: Използва се смес от 1 част биотор и 3 части почва. Цветята се подхранват всеки 2- 3 месеца, като 2- 4 лъжици биотор се размесват в горния почвен слой;

Плодни дръвчета, лозя, храсти, рози: При засаждане в посадъчната ямка се внасят 2- 4 л биотор на дръвче, 1- 2 л на храст или роза, 0,1- 0,4 л на лозова пръчка. Подхранването се извършва през пролетта и есента, като около растенията се разхвърлят 1- 3 л биотор на дръвче, 0,5- 1,5 л на лоза, храст, роза, след което почвата се прекопава.

Тревни площи: Преди предсеитбените обработки на почвата се внасят по 150 – 200 мл биотор на кв.м. Подхранването се извършва с 50 – 150 мл биотор на кв. М. След коситба, след което площа се полива обилно.

Рекултивация на земи: Внасят се 3 л биотор на кв.м. и се размесват в 10 сантиметровия повърхностен слой на почвата.

Технология за отглеждане.

Червените калифорнийски червеи са селекционирани чрез многогодишно отглеждане и подбор в условията на фермерско отглеждане.

Основен вид, който се отглежда е Lumbricus rubellius и много по- малко Eisenia foetida.

Основните предимства на селекционираните ЧКЧ са следните:

- развива се бързо, достига полова зрелост до 3 месеца;

-3,5- 4 пъти по- голяма плодовитост ( ежегодно възпроизвежда около 1500 броя потомство). Живее около 15 години.

- целият жизнен цикъл се осъществява в дълбочина на почвата около 25 см (обикновения дъждовен червей достига до 6 м.)

- изгубили са инстинкта си за бягство и не напускат леглото, докато условията в него ги удовлетворяват ( храна и влажност- около – 82%;

- ЧКЧ имат здраво тяло,известна устойчивост на температурни колебания и навика да живеят в голяма концентрация (докато в природата гъстотата им е средно 50 броя в куб. м., то в леглата за отглеждане те достигат до 40 000 броя в куб.м).

Червеният калифорнийски червей е сравнително голям – дълъг е 6 – 8 см, дебелината е 3- 5 мм л. Теглото на възрастния червей е 8- 10 гр. Цветът му е тъмно червен. Възрастният червей за едно денонощие поема храна в количество, равна на неговото тегло. Около 60% от поетата храна се отделя като екскремент (наричан още “биотор”, “биохумус”, биокомпост” или “копролит”.

Лумбрикофермите се изграждат върху леко наклонени отцедливи терени с цел създаване на на добра аерация в лехите с червеи. Те се отглеждат в легла. Няколко легла разположени едно до друго, образуват леха. Ширината на леглото ( съответно и на лехата) е до 1 м, а дължината на отделното легло 2 м. Дължината на лехата обикновено е 10 м. ( 5 легла). Преди оформянето на леглата е необходимо почвата там да се утъпче. След това през 50 см се забиват колчета с дължина 60 см. като 25 см се забиват в почвата, а на горния им край се фиксира тел опасваща целия периметър на леглото. Телта служи за опора на найлона, който се поставя в оформената леха. Найлонът трябва да бъде с ширина 180 см, като 100 см покриват дъното на леглото, а остатъка от него се прехвърля през телта ( по 40 см от двете страни). Оформена по този начин леглото добива вид на корито в което ще се отглеждат червеите. Найлонът трябва да бъде водопропусклив ( обикновено перфориран). Зареждането на леглата става, като дъното се застеле с 5 см угнил оборски тор. Върху него се поставят червеите, които се покриват отново с оборски тор с дебелина до 15 см. На всеки две седмици ( период през който червеите прерабатват наличния) в леглото се добавят 20- 30 кг органична материя.¹⁶⁵

Суровини за производство на биотор

За суровини могат да послужат оборски тор, различни органични отпадъци, битови отпадъци, утайки от пречиствателни станциии други органични материи. Главното изискване е органичната материя да е ферментирала ( в противен случай започващата ферментация, ще доведе до повишаване на температурат в леглото, което ще унищожи червеите) Друга възможна опасност е червеите да бъдат отровени при отделянето на голямо количество амоняк, ако се използва неферметирал оборски тор. Именно поради тези причини за храна на червеите трябва да се използва оборси тор ферментирал 2 – 4 месеца.

При отглеждането на червените калифорнийски червеи трябва да се поддържат определени условия необходими за оптималното им развитие. По- важните от тях са:

- температура – лимитиращ абиотичен фактор. Оптималната температура за нормалното им развитие и активност е в диапазона 20 25 градуса Целзий. При температура над 32 градуса червеите загиват. През зимния период предпазването на червеите от ниските температура става , чрез покриване на леглата с дебел слой оборски тор (40- 50 см) или чрез покриване с найлон поставен върху слой оборски тор с дебелина 25 см или друга органична материя.

- влажност - оптималната влажност е от порядъка на 65 – 75%. При по- ниски стойности, червеите напускат леглото и преминават в почвата. Именно поради това е необходимо леглата да се навлажняват на 2-3 дни с цел поддържане на оптималната влажност.

- светлина – тя е вредна за червеите, особено ултравиолетовата част от слънчевия спектър. Затова те трябва да се предпазват от пряката слънчева светлина.

- активна (рН) реакция на средата – органичната материя предназначена за храна на червеите трябва да бъде с прилизително неутрална реакция (от рН 6,5 до 7,5) При изразено кисела реакция червеите напускат леглата, а ако не могат умират. Поддържането на неутрална реакция става чрез внасяне на стрит калциев карбонат или чрез промиване на органичаната материя с вода 2- 3 дни преди използването и за храна. Недостатъкът на втория начин е, че тогава се понижава съдържанието на някои елементи и съединения, което оказва отрицателно влияние върху качеството на получения биотор.

За поддържане на горепосочените параметри в необходимите граници занимаващият се с тази дейност е необходимо да разполага със съответните прибори.

Разделяне на леглата. Три месеца след зареждането на леглат популацията на червените калифорнийски червеи се увеличава двойно. Нормалната плътност на калифорнийските червеи в едно легло ( 2 кв.м.) е 100 000 броя. Двукратното увеличение на броя им води до пренаселване. Това налага разделянето на леглата, так че от едно се правят две нови. То се извършва по следния начин:

Леглото се застила 5 сантиметров нов слой оборски тор. След около два дни червеите от долната част на леглото преминават в новия свеж слой. С вила се взема от свежия 5-сантиметров слой 1 кв. М и се пренася в ново легло ( с площ 2 кв.м.), в което предварително е поставен оборски тор с дебелина 5 см.. Останалият горен слой ( с площ 1 кв.м.) от старото легло се преразпределя по цялата повърхност на старото легло. След два дни, когато още червеи от долния слой са преминали в горния, то отново се разделя по горепосочения начин, като едната половина се пренася в ново легло. По този начин след около три месеца от едно легло се формират две нови легла.

Годишно едно легло се възпроизвежда от 4 до 5 пъти и могат да се формират от 8 до 16 нови легла. Цената на разплодния материал червеи за едно легло е около 200 лв, а на оборудването 20 лв или общо 220 лв. От икономическа гледна точка най- изгодно е фермата да разполага с 200 – 300 легла, като не е задължително те да се закупят наведнъж. Може да се започне с 10- 15 легла, които за една година се възпроизвеждат до 100 легла, а след още 3- 6 месаца стават вече 200- 300. За една година едно легла червени калифорнийски червеи преработва 1 тон оборски тор и произвежда от него 0,5 тона биотор. Средната цена на биотора у нас е около 400 лв. В чужбина цената му варира между 300 – 1000 долара в зависимост от качеството му. Във фермата може да се оборудва и цех за пакетиране на биотора в разпични разфасовки в зависимост от нуждите на пазара.

Разделяне биотора от червеите-

Най- рано след 9 месеца, а най- добре след 1 година е необходимо да се извади биотора от леглата с червеите. Ако във фермата има достатъчно формирани нови легла се отделят и червеите. Тяхното приложение е описано по- горе-. Полученият биотор е готов за реализация на пазара Той е одобрен за използване и при биологичният начин на производство ( Наредба № 15/3.08.1999 г. На Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа).

В заключение може да се обобощи, че производството на ЧКЧ се явява един добър шанс за предп риемчивите фермери, като източник на допълнителни доходи.

Производството на енергийни култури в България – необходимост, потенциал и предизвикателства пред аграрната политика на България

The Production of Energy Crops– Necessity, Potential and Challenges Ahead of the Agricultural Policy in Bulgaria
Виржиния Иванова Желязкова

Virginia Ivanova Zhelyazkova
Резюме

Потреблението на изкопаеми горива в световен мащаб постоянно нараства и към настоящия момент е близо 80% от световното eнергийно потребление. Транспортният сектор използва над 30% от крайното енергийно потребление в Европейския съюз и тенденцията е делът му да продължи да се увеличава. Употребата на изкопаеми горива е основната причина за нарастването на вредни емисии и климатичните промени. В контекста на борбата с тях ЕС залага следните цели: 20% дял на възобновяемите източници в общото енергийно потребление (за България 16%) и 10% минимален дял на биогоривата до 2020 г. в цялостното потребление на бензин и дизелово гориво за транспорта. Постигането на тези цели сe свързва с разработването на различни алтернативи на изкопаемите горива, сред които и енергийните култури, които могат да доставят определена част от суровината, необходима за добива на енергия от възобновяеми източници.

Изложението в настоящия доклад проследява следната логика:

• 
  Представяне на необходимостта от разработването на енергийните култури в България. Очертаване на връзката между аграрна и енергийна политика
  
• 
  Анализ на потенциала за отглеждане на енергийни култури в България, чийто обект са:
  

1. 
   Основните енергийни култури и типовете горива, които се получават от тях
   
2. 
   Различните условия, които са налице за добива на тези култури в България
   

• 
  Очертаване на основните предизвикателства пред аграрната политика на страната ни, свързани с усвояването на потенциала и задоволяване на нуждите от продукция от енергийни култури