Сегашно състояние на процеса на модернизация на производствените активи:
През 2003-2004год., със заем от Световната банка за доставка на стоки и свързани услуги и със собствени средства за монтажа, бяха изпълнени следните модернизации:
-
подмяна на 4410 метра тръби от топлопреносната мрежа с предварително изолирани тръби;
- подмяна на всичките 226 салникови компенсатори в топлопреносната мрежа с неръждаеми линзови компенсатори;
- подмяна на всичките действащи 687 стари абонатни станции с нови автоматизирани;
- подмяна на помпените агрегати в Мрежова помпена станция и Прекачваща помпена станция на топлофикационната система и въвеждане на честотно регулиране на оборотите на двигателите на помпите.
Горепосочените модернизации имат следния икономически
ефект:
-
намаляване на разходите за ремонт и поддръжка с 46 000 лв. за година;
-
намаляване на топлинните загуби при преноса на топлоенергията в рехабилитираните участъци, включително намаляване на термичните загуби, причинени от необходимото загряване на добавъчната вода към мрежата със 105 000 лв. за година;
-
икономии от повишаване на сигурността при снабдяване на населението и фирмите с топлоенергия в размер на 15 000 лв. за година;
-
намаляване на емисията на въглероден двуокис с 1600 тона за година;
-
икономия на електроенергия за задвижване на помпите за 450 000 лв. за година.
Началото на централизираното газоснабдяване в България е поставено с изграждането на магистралния газопровод от Русия през 1975 г. Природният газ, доставян от газопровода, се използва само от производствени предприятия. За битови нужди се използва втечнен газ от газонапълнителни станции.
В страната ни е изграден магистрален газопроводен пръстен от стоманени тръби с диаметър 711 мм и работи с налягане 55 атм. Газопроводът доставя на гр. Перник и столичната община средно 2 млрд. м3 газ годишно.
Като дългосрочна програма и приоритет за общините Перник и Радомир, може да се определи газификацията на двата града в областта.
6.4 Енергийна мрежа
Основните проблеми, които стоят пред «Електроразпределение София област» ЕАД-клон Перник са предимно подобряване качеството и сигурността на ел. снабдяването на населението, електрифицирането на селищните образования в областта, осигуряване надеждна система за своевременно получаване информация за нарушаване ел. снабдяването на абонатите и създаване стройна организация за бързо отстраняване възникналите проблеми, както и осигуряване нормални битови условия за работа и обезпечаване състава с необходимата техника за решаване на тези задачи.
Във връзка с нарастване потреблението на ел. енергия е належащо прилагането на методи за насърчаване на енергийната ефективност. Поради тази причина е необходимо да се реализират мероприятия за енергийни спестявания в области като: бит, търговия и услуги, обществен сектор, транспорт и промишленост.
7. Състояние на околната среда
7.1. Санитарно-хигиенни и екологически условия
7.1.1. Въздух
Град Перник се явява една от т.н. “горещи екологични точки” не само в областта, но и в страната с повишена степен на риск за околната среда. В проследяване динамиката на замърсяването на атмосферния въздух в града са определени два пункта с ръчно пробонабиране и класически химически методи на анализ и един автоматичен пункт. Основно се контролират обща прах, серен оксид, азотен оксид, въглероден диоксид, метан и аерозоли на сярната киселина. Извършват се по четири пробонабирания в светлата част на денонощието във всички работни дни от годината.
Има регистрирани средногодишни превишения над ПДК на прах, серен оксид, азотен оксид, сероводород.
Замърсяването и влошаване качеството на въздуха рефлектира крайно негативно върху човешкото здраве и чувствителните екосистеми.Необходимо е да се извършват мероприятия за ограничаване на емисиите от тежки метали, изпускани от металургичните заводи и в резултат от употреба на оловни бензини, ограничаване на емисиите от прахови частици от производството на електро- и топлоенергия.
Основни замърсители на въздуха в областта:
Основен емитиращ източник на вредни вещества в атмосферния въздух е ТЕЦ “Република”, поделение на “Топлофикация – Перник” ЕАД.
Голям екологичен проблем създават двете шламохранилища – “7-ми септември” и “Кудин дол”, които се намират южно от гр. Перник и са на по-високо надморско равнище спрямо града.
Други по-малки замърсители на атмосферния въздух са: “Стомана индъстри” АД – Перник, “Радомир-Метали”АД - Радомир, “Кариери и вародобив” АД – Земен, “Нефтошисти”ООД с. Красава – община Брезник, “Галко” АД – Радомир, “Мини открит въгледобив” ЕАД – Перник, асфалтовите бази и др.
Голям източник на неорганизирани емисии на вредни вещества се явяват неорганизираните сметища, мините и кариерите и недоброто подържане и почистване на пътищата.
7.1.2. Повърхностни, подземни и минерални води
РИОСВ – София провежда мониторинг върху състоянието на повърхностните води по пунктовете от Националната система за контрол, като се извършва анализ основно за съдържание на неразтворени вещества, киселинност, амониев азот, нитритен азот, фосфати, нефтопродукти, тежки метали. Показателите се сравняват към нормите за ІІ-ра категория водоприемник.
Пунктовете в региона са: р.Струма след яз.Студена; р.Струма преди пречиствателната станция – Батановци; р.Ерма при с. Стрезимировци; р.Ерма след гр.Трън; р.Треклянска над с. Долна Мелна.
Подземните води от кладенеца при ж.п. гара гр. Радомир не отговарят на нормите на вода за пиене по показатели киселинност, магнезиеви йони и калциеви йони и се използват за измиване на ж.п. вагони.
В област Перник находищата на минерални води са в с. Рударци – община Перник, с. Долни Раковец – община Радомир и с. Банкя – община Трън, като водата в с. Долни Раковец не се ползва.
7.1.3. Почви
Замърсени почви с олово и цинк над ПДК има в района на гр. Перник и са 2500 дка. Основен източник на замърсяването е “Стомана индъстри” АД.
7.2. Горски екосистеми, защитени територии, зелени системи на населените места
7.2.1. Горски екосистеми
Съгласно лесоустройствени проекти горските екосистеми се стопанисват от четири държавни лесничейства (Радомир, Брезник, Земен и Трън) и едно горско стопанство (Витошко). В тях са разработени комплекс от горскостопански мероприятия за осигуряване на оптимален режим на ползване и възпроизводство на горите – ползване на дървесина, възобновяване и залесяване, реконструкция, странични ползвания, строителство на сгради и пътища, опазване и охрана на горите, лов и риболов и др.
Общото санитарно състояние на дъвостоите на територията на лесничействата е добро. През пролетта на 1999 г. бе извършено третиране на ценни горски насаждения срещу листогризещи насекомни вредители на територията на четири лесничейства на площ около 59 000 дка, следствие каламитет на вредители. Останалите повреди по дървостоите се отстраняват съгласно предвижданията на лесоустройствения проект за всяко лесничейство.
На територията на региона не се осъществява интензивен мониторинг на горите. В България работят два колектива - от ЛТУ – София и Института по гората, които осъществяват екологичен мониторинг и обследват общо 286 стационарни пробни горски площи в страната.
7.2.2. Защитени територии
Опазването и съхраняването им е с цел опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси протичащи в тях, както и на характерни и забележителни обекти на неживата природа.
От шестте категории територии съгласно Закона за защитените територии, в областта се намират следните:
резерват “Острица” – землище на община Перник и община Радомир; обявен за Народен парк с постановление от 1943г., по-късно е обявен за резерват с ботаническа цел, а от 1999г., със Заповед на МОСВ, се прекатегоризира в поддържан резерват
пещера “Духлата”, с площ 48,3ха, обявена за природна забележителност със Заповед № 82/08.02.1991г. на МОС е най-дългата пещера в България и се намира в землището на с. Боснек, община Перник, в природен парк “Витоша”, който е обявен за национален парк през 1934г. и е първият национален парк не само в страната, но и на Балканския полуостров
природна забележителност (ПЗ) “Див божур” – землище на с. Извор, община Радомир. Обявена с цел запазване на лечебното растение от семейство Paeoniae;
ПЗ “Вековна дъбова гора” – с. Извор, община Радомир. Обявена с цел запазване естественото находище на 120-140 годишно насаждение от зимен дъб и цер;
ПЗ “Ждрелото” – землище на с. Ломница, община Трън. Обявена с цел защита на уникални скални образования. Районът е богат на растителни и животински видове с природозащитен статус, някои с единични находища в страната;
защитена местност “Чокльово блато” – с.Байкал, община Радомир.Уникална екосистема, съчетаваща разнообразие на флора и фауна.
7.2.3. Зелени системи на населените места
Парковете, градините и зелените зони, обединени в зелена система са естествената връзка на дадено селище с природната среда. В зависимост от градоустройствената концепция и от заобикалящата селището природна среда, за всяко населено място се проектира и изгражда специфична зелена система.
Обща слабост в работата на всички общини на територията на областта е липсата на проекти за зелена система на общинските центрове.
7.2.4. Комплексна оценка на екологичната обстановка
Анализа на наличните данни показва, че района на Перник продължава да е гореща екологична точка. Основен екологичен проблем в последните години е високата запрашеност на атмосферния въздух.
Приоритетните направления, които намират централно място в политиката по опазването на околната среда в региона, са насочени към намаляване емитирането и дифузията на веществата, опасни за околната среда и натрупването на отпадъци.
Екологичните задачи, които стоят пред областта, са във всички възможни направления:
съхранение и преработка на битовите и промишлени отпадъци;
борба със замърсяването на въздуха;
пречистване на производствените отпадни води;
подобряване качествата на повърхностно течащите води;
опазване и развитие на зелената система;
решаване на проблеми от еколого-градоустройствен характер.
По отношение на проблемите с твърдите битови отпадъци, област Перник се нарежда доста напред в сравнение с другите области в страната. В момента се реализира проекта за “Регионално депо – гр.Перник”, финансиран по Програма ИСПА на Европейския съюз, с което се създават условия за решаване на проблемите на съвременно европейско равнище от една страна, а от друга- този обект се явява база за подготовка на други обекти с екологична значимост.
7.3. Депа за твърди битови отпадъци
Годишно от населените места на територията на областта се формират около 155 000 тона отпадъци, които се събират и депонират на 10 сметища.
ОБСЛУЖВАНИ СЕЛИЩА И НАСЕЛЕНИЕ ОТ ДЕПАТА С ОРГАНИЗИРАНО СМЕТОИЗВОЗВАНЕ ПО ОБЩИНИ
|
Общини
|
Мярка
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Общо
|
|
|
|
|
|
|
Брой селища
|
Брой
|
171
|
171
|
171
|
171
|
170
|
Постоянно население към 31.12
|
Брой
|
153321
|
151769
|
148251
|
146431
|
144104
|
Обслужвани селища от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
35
|
33
|
36
|
36
|
|
Обслужвано население от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
132276
|
129197
|
130402
|
129513
|
|
Дял на обслужваните селища от общия брой
|
%
|
20,5
|
19,3
|
21,1
|
21,1
|
|
Дял на обслужваното от депата население
|
%
|
86,3
|
85,1
|
88,0
|
88,4
|
|
в т. ч.
|
|
|
|
|
|
|
Брезник
|
|
|
|
|
|
|
Брой селища
|
Брой
|
35
|
35
|
35
|
35
|
35
|
Постоянно население към 31.12
|
Брой
|
9252
|
8953
|
8433
|
8361
|
8256
|
Обслужвани селища от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
1
|
1
|
1
|
1
|
|
Обслужвано население от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
4491
|
4461
|
4299
|
4181
|
|
Дял на обслужваните селища от общия брой
|
%
|
2,9
|
2,9
|
2,9
|
2,9
|
|
Дял на обслужваното от депата население
|
%
|
48,5
|
49,8
|
51,0
|
50,0
|
|
Земен
|
|
|
|
|
|
|
Брой селища
|
Брой
|
19
|
19
|
19
|
19
|
19
|
Постоянно население към 31.12
|
Брой
|
4594
|
4400
|
4063
|
3972
|
3980
|
Обслужвани селища от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
3
|
3
|
3
|
3
|
|
Обслужвано население от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
2731
|
2647
|
2551
|
2529
|
|
Дял на обслужваните селища от общия брой
|
%
|
15,8
|
15,8
|
15,8
|
15,8
|
|
Дял на обслужваното от депата население
|
%
|
59,4
|
60,2
|
62,8
|
63,7
|
|
Ковачевци
|
|
|
|
|
|
|
Брой селища
|
Брой
|
9
|
9
|
9
|
9
|
9
|
Постоянно население към 31.12
|
Брой
|
2500
|
2327
|
2088
|
2022
|
2263
|
Обслужвани селища от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
8
|
8
|
8
|
8
|
|
Обслужвано население от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
2466
|
2294
|
2068
|
2004
|
|
Дял на обслужваните селища от общия брой
|
%
|
88,9
|
88,9
|
88,9
|
88,9
|
|
Дял на обслужваното от депата население
|
%
|
98,6
|
98,6
|
99.0
|
99,1
|
|
Перник
|
|
|
|
|
|
|
Брой селища
|
Брой
|
24
|
24
|
24
|
24
|
24
|
Постоянно население към 31.12
|
Брой
|
104949
|
104720
|
103870
|
102790
|
101012
|
Обслужвани селища от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
17
|
16
|
19
|
21
|
|
Обслужвано население от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
103279
|
100754
|
102939
|
102657
|
|
(Продължение и край)
|
|
|
|
|
|
|
Общини
|
Мярка
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Дял на обслужваните селища от общия брой
|
%
|
70,8
|
66,7
|
79,2
|
87,5
|
|
Дял на обслужваното от депата население
|
%
|
98,4
|
96,2
|
99,1
|
99,9
|
|
Радомир
|
|
|
|
|
|
|
Брой селища
|
Брой
|
32
|
32
|
32
|
32
|
32
|
Постоянно население към 31.12
|
Брой
|
25517
|
25027
|
24308
|
23776
|
23132
|
Обслужвани селища от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
2
|
2
|
2
|
2
|
|
Обслужвано население от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
16230
|
16116
|
15763
|
15432
|
|
Дял на обслужваните селища от общия брой
|
%
|
6,3
|
6,3
|
6,3
|
6,3
|
|
Дял на обслужваното от депата население
|
%
|
63,6
|
64,4
|
64,8
|
64,9
|
|
Трън
|
|
|
|
|
|
|
Брой селища
|
Брой
|
52
|
52
|
52
|
52
|
51
|
Постоянно население към 31.12
|
Брой
|
6509
|
6342
|
5489
|
5510
|
5461
|
Обслужвани селища от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
4
|
3
|
3
|
1
|
|
Обслужвано население от организирано сметоизвозване
|
Брой
|
3079
|
2925
|
2782
|
2710
|
|
Дял на обслужваните селища от общия брой
|
%
|
7,7
|
5,8
|
5,8
|
1,9
|
|
Дял на обслужваното от депата население
|
%
|
47,3
|
46,1
|
50,7
|
49,2
|
|
В населените места на общините Перник, Брезник, Земен и Ковачевци съществува организирано сметосъбиране и извозване на ТБО до съответните депа. На територията на община Радомир липсва организирано сметосъбиране в отделните населени места.
Състоянието на всички депа в общините от областта не е добро.
Не се спазват нормативните изисквания за подържането и контролирането на депата – не са оградени, не се запръстяват, няма охрана и входящ контрол.
Разделното събиране и третиране на отпадъците е изключително слабо застъпено във всички общини като начин за минимизиране на количествата генерирани отпадъци и оползотворяването им.
В повечето от общините строителните отпадъци се смесват с битовите и не се отчитат отделно.
Проблемите на региона са многообразни и засягат дейностите с всички видове отпадъци: битови, строителни, производствени и опасни. Причините за проблемите са предимно от организационен, информационен и финансов характер.
Сподели с приятели: |