ДВАДЕСЕТИ УРОК
Преди да сме започнали сюжета на този урок, бихме искали да насочим вниманието ви към въпроса за електрическите токове, които излизат от мозъка и активизират мускулите.
В илюстрираното списание "Електроника" от месец януари 1963 година открихме статията "Невероятната електронна руска ръка". Професор Арон Кубрински, член на Съветската академия на науките, със своите асистенти е правил изследвания на протезите и изкуствените крайници. Доскоро беше практически невъзможно да се мърдат пръстите на изкуствената ръка, но изглежда, руснаците са разрешили този въпрос.
При отрязването на крайника се поставят специални електроди в края на някои нерви, тези, които обикновено командват движенията на ръката. Когато се постави протезата, токовете, тръгващи от мозъка към нервите, които командват движението на пръстите и показалеца, минават в протезата и са усилени така, че да задвижат пръстите на изкуствената ръка. В същото списание е поместена и снимката на човек, който държи молив в ръката си и пише. Това ни кара да вярваме, че в бъдеще протезите ще бъдат контролирани от биохимични токове.
Сигурно сте вече уморен от нашите истории за токове, мозъчни вълни и т.н. - ето защо ви говорихме за тази интересна статия. Сега ще се обърнем към раздела за чувствата, защото мислите - това сме ние.
Ако мислите ни са тъжни, те започват един процес, който уврежда клетките ни. Голямата мизерия, тъгата могат да доведат до заболявания на черния дроб, смущения в злъчката, понякога и смърт. Представете си една стара двойка, мъж и жена, женени много отдавна и силно привързани един към друг. Жената умира внезапно и вдовецът не може да се пребори с отчаянието. Отдава се на скръбта си, чезне и не след дълго също умира. Ударът от загубата поражда в мозъка му ток с много високо напрежение, той нахлува в тялото му - в органите, жлезите, -провокира дълбока депресия и нормалната дейност на тялото спира. Скърбящият се парализира, не може да мисли нормално, едва успява да се движи. Голямото напрежение въздейства върху сълзотворните жлези, които служат на организма като защитна клапа.
Същото се получава, когато включим лампа от 110 волта в електрически ток от 220. Лампата грейва силно за миг и изгаря. Човешкото тяло също може да "изгори", ще изпадне в кома или в лудост.
Всички сме виждали как животното се страхува, когато друго, по-силно, го преследва. Кучето ви например се страхува от бурята. То не яде, докато не се успокои, и не бива да^го насилвате, защото не би могло да смели погълнатото. Всички стомашни сокове, които помагат за смилането, не се произвеждат в тялото и кучето инстинктивно отказва да яде, след като не може да смели храната.
По същия начин не бива да дразните един нервен или отчаян човек, дори да е за добро според вас, защото това е против интересите му. Мъката, всяко дълбоко чувство, внася основна промяна в Химическия процес на тялото. Несигурността, страданието могат да направят човека нетърпим, да "оцветят" направо неговото виждане, защото всеки знае, че влюбените виждат "живота в розово"!
Ако искаме да прогресираме, трябва да владеем равновесието, настроенията, да балансираме чувствата си така, че никога да не сме нито много възторжени, нито много потиснати. Трябва да бъдем сигурни, че мозъчните ни вълни нямат нито върхове, нито дълбоки низини. Човешкото тяло е предназначено да действа по определен начин. Шоковете, които му нанася модерната цивилизация, могат да му причинят само зло.
Доказателство за това е, че почти всички, които се; занимават с бизнес, имат язва, страдат от инфаркти и са силно раздразними поради високото напрежение на телесното електричество. Това напрежение пречи на нормалното действие на тялото и някои определени органи. Когато човек има язва, той отказва да се храни и стомашните сокове стават все по-кисели, сякаш изгарят стомашните и чревните стени. Затова, ако искате да напреднете, да практикувате телепатия, ясновидство, психометрия и всички други езотерични науки, трябва да владеете настроенията си. А вие можете!
Освободете духа си от всякакво вълнение, от най-малкото смущение. Когато се чувствате раздразним или когато имате чувството, че всички световни тегоби са се стоварили на крехките ви рамене, дишайте .дълбоко, дишайте бавно, дишайте! Повтаряйте си, че тези грижи не ще имат никакво, значение след сто години. Ако не могат да ви повлияят след един век, защо ще ви безпокоят сега?
Необходимостта да запазим спокойствие е от капитално значение за физическото и душевното ни здраве. Съветваме ви, когато сте изнервен, да се замислите за миг, да се попитате защо сте в лошо настроение. Защо сте така тъжен, така скръбен? Защо обърквате живота на околните, които толкова ви обичат? Спомнете си, че като сте навъсен, раздразнителен, като пускате юздите на всички лоши чувства, само на себе си причинявате зло, никога на ближния ви. Той сигурно ще се измори от капризите и черните ви настроения, но вие все едно се отравяте с цианкалий или арсеник. В кръга от хората, които познавате, сигурно има хора с повече грижи и то много по-сериозни от вашите, но въпреки това не им личи да страдат толкова. Ако се изоставите, ако показвате признаци на напрежение, това значи, че не виждате нещата такива, каквито са: това може дори да означава, че не стигате до умственото и духовното ниво на този друг човек.
Ние сме на тази земя, за да се учим, и никое човешко същество не е принудено да научи много неща изведнъж. Може да имате чувството, че сме преследвани и че сме жертва на една лукава съдба, но ако искаме да размислим добре, ще видим, че никой не ни преследва, а само си въобразяваме.
Да вземем пак за пример децата. Някое момченце ходи на училище, трябва да си пише домашните, да си учи уроците и може би си мисли, че е натоварено прекалено много, особено ако му се иска да излезе с другарчетата си, да поиграе на топка, а ако е по-голямо, да види приятелката си. Мисли толкова много за игрите, че не посвещава дори и една десета от духа си за работа и затова домашните му изглеждат толкова трудни. Чувства се изморен, трудът го отегчава и е потиснат. Накрая започва да се оплаква на родителите си, че трябва много да работи вкъщи. На свой ред те се оплакват на учителя, като го обвиняват, че детето им се е разболяло от всичко това. Никому не идва наум да смъмри детето, което просто трябва да учи. И вие сте като детето! Искате ли да прогресирате? Тогава трябва да се подчинявате на някои правила, за да бъдете спокоен, да следвате средния път. Ако работите много, вие сте така погълнат от работата си, че нямате време да мислите за резултатите, които искате да постигнете.
Средният път ви осигурява умерено натоварване, та да не би заради дърветата да не видите гората. Обаче не бива и да бързате много. Избягвайте тези крайности и ще констатирате, че имате напредък. Много хора робуват на работата си. Полагат толкова усилия, че цялата им енергия, всичката мощ на мозъка им е посветена на нейното осъществяване. Затова не им остават сили за постигане на търсената цел. Ако правите много усилия, вие сте като кола, която се движи все на първа скорост - вдига много шум, ала не напредва!
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ УРОК
Твърде жалко е, че някои думи са така деформирани, че звучат негативно. Във всеки език има описателни термини, с времето напълно променили смисъла си.
Да вземем за пример думата "метреса". Навремето този термин се е отнасял за жената, която ръководи домакинството, прислугата и е внушавала уважение, означавало е жената на стопанина, т.е. стопанка. Сега тази дума се отнася за съвсем друг тип жена.
Нямаме намерение да говорим нито за старите метреси, нито за техните стопани, но този пример е добър, защото в настоящия урок ще говорим за една дума, чийто смисъл се е променил с годините. Става дума за въображението.
Този термин е изпаднал необичайно в немилост. Някога човекът с въображение означаваше личност с висока чувствителност, творец, който съчинява стихове или пише музика. Така че беше много добре да си надарен с въображение. Днес тази дума е свързана по-скоро с объркана и потисната жена в нервна депресия, на която й се "привиждат разни работи". Хората предпочитат да отстраняват явленията, вместо да ги изучават! Вместо да вдигат рамене- "Само си въобразяваш, не бъди глупав!"
Въображението днес е дума, която не се ползва с добро име, обаче контролираното въображение е ключът, способен да отвори духа и да се разберат сума неща, забулени в мистерия. Добре е да си припомним от време на време, че в борбата между въображението и волята винаги въображението побеждава. Хората се хвалят с волята си, с голямата си смелост, с това, че от нищо не се плашат. Дотягат на събеседника си и повтаряйки, че волята им позволява да направят всичко, което поискат. В действителност волята им е безсилна, ако въображението им не я поддържа. Тези хора са се убедили, благодарение на въображението си, че волята им е крайно необходима. Повтаряме още веднъж, и всеки компетентен човек ще се съгласи с нас, че волята е нищо без въображението. Няма по-голяма сила от него.
Ще продължите ли да твърдите въпреки всичко, че силата на волята ще ви позволи да направите нещо, което въображението ви отказва? Да вземем един хипотетичен пример, защото е на мода!
Улицата е празна. Няма коли, няма хора, платното е празно. Да начертаем линия, широка един метър, от единия тротоар до другия. Без да се интересувате от колите, нито от любопитните, слизате от тротоара и пресичате улицата между двете начертани линии, не се колебаете нито за секунда, нито сърцето ви бие ускорено.
Можете да прекосите улицата без страх, защото знаете, че земята няма да се отвори под вас, знаете, че няма да ви прегази кола, че нищо не рискувате и ако случайно се спънете, не ще паднете по-ниско от земята.
Да сменим сега декора. Улицата е същата, ние я прекосяваме и се качваме на двадесетия етаж в отсрещната сграда на покрива тераса. Оттам виждаме, че на отсрещната страна на улицата има точно такава тераса, на каквато се намираме. Ако се наведем през парапета, ще видим разчертаните линии на уличното платно. Добре. Сега ще се снабдим с една дъска, широка един метър - със същата ширина, която начертахме на земята. Прехвърляме дъската до отсрещната сграда на двадесет етажа над тротоара. Закрепваме я колкото се може по-добре и проверяваме дали няма някаква грапавина, която да ни спъне.
Значи, имаме път със същата ширина като тази на земята. Можете ли да вървите по тази дъска, която е здраво закрепена на 60-70 метра над земята, и да пресечете безпрепятствено разстоянието от единия покрив до другия? Ако въображението ви казва, че можете, тогава ще вървите спокойно по дъската и ще стигнете без трудности отсреща. Но ако въображението ви не е така любезно, сърцето ви ще бие лудо само при мисълта за подобен подвиг, стомахът ви ще се свие, ще станете бял като платно от страх. Но защо? След като вече сте пресекли улицата, защо да не я пресечете по здраво закрепената дъска? Отговорът е ясен: въображението си прави каквото си иска, крещи ви, че има опасност, че ако загубите равновесие, че ако се подхлъзнете,.ще паднете и ще се убиете. Другите ще се опитват.да ви успокоят - излишно, защото вашето въображение е по-силно от волята ви. Ако обаче владеете силата на волята си, нервите ще откажат, ще започнете да треперите, ще пребледнеете и дишането ви съвсем ще се обърка.
Ние притежаваме известни механизми, които ни предпазват от опасността, автоматични системи за самосъхранение, които ни възпират от глупави рискове. Въображението прави невъзможно преминаването по дъската и никой не ще ви убеди, че нищо не рискувате, че можете да го сторите. До момента, в който не се "видите" прав върху дъската, вървейки мирно и без страх към другия покрив, няма да успеете.
Ако викате на помощ волята, ако се мъчите да направите нещо, което въображението не одобрява, рискувате нервна депресия, защото, пак ви повтаряме - че в случай на борба между въображението и волята винаги първият печели. Ако се стремите да направите нещо, след като всички тревожни звънци отекват във вас, нито нервите ви ще издържат, нито здравето ви.
Някои хора се ужасяват да минат нощно време край гробище. Ако все пак са принудени да го сторят, чувстват, че "косите им се изправят". Ръцете им са влажни, възприятията им са изострени, всяко впечатление е преувеличено и са способни да направят един невероятен за възможностите им скок, ако им се стори, че виждат призрак.
Хората, които не обичат работата си, често трябва да се насилват, което задейства един механизъм на измъкване. Някои от тези явления дават странни резултати, но пък всяко зло за добро, защото това са предупреждения, за които ако не се държи сметка, нервната депресия или направо лудостта не са далеч. Ще ви разкажем една истинска история. Познаваме лично фактите, познаваме човека и знаем какви са резултатите в този случай.
Човекът беше счетоводител и работеше по цял ден прав, работата му го изискваше. Беше отличен счетоводител и имаше усет към цифрите, но си имаше и фобия, живееше със страха, че един ден ще стори някоя грешка и може би ще бъде обвинен, че е фалшифицирал нарочно документите, за да краде своя работодател. В действителност беше свръхчестен човек, един от ония, все по-редки лица, които кутия кибрит няма да вземат от хотела, забравен вестник от пейката не ще отнесат. И въпреки това се страхуваше, че шефът му ще се усъмни в честността му. Работата беше станала за него източник на постоянно безпокойство.
Ставаше все по-нервен, все по-загрижен. Опита се да обясни на жена си, че професията му тежи и че иска да я смени, но тя отказа да го слуша. Така той запази службата си. Но с времето стана жертва на въображението си. Първо заболява от язва на стомаха. Благодарение на добрите грижи и на строгия режим оздравя и започна отново работа, винаги прав на работното си място. Един ден си каза, че не може да издържа повече прав и че ще трябва да напусне работата си.
След няколко седмици се отвори рана в крака му. Няколко дни ходи куцайки на работа, раната му се влоши и трябваше да остане на легло. Далеч от службата си, на спокойствие вкъщи той оздравя бързо и се върна на работа. Подсъзнанието му го безпокоеше непрекъснато, като се опитваше да го накара да разсъди по следния начин: "Отървах се от тази ужасна служба с болките в краката, но ме излекуваха много бързо, трябва да намерим нещо по-сериозно".
Няколко месеца по-късно нова рана се появи в глезена. Не можеше да движи крака си и трябваше да го оперират. След седмици продължително лечение се върна в канцеларията.
Омразата към работата му го минираше. Скоро друга рана се появи между глезена и коляното му и то толкова сериозно, че трябваше да го отрежат. Тогава, за голяма радост на този човек, работодателят му отказа да го вземе пак на работа, защото нямаше нужда от сакати и вечно болни хора.
В болницата лекарите вече бяха разгледали и разбрали този случай. Постараха се да намерят на човека работа, към която бе проявил голям интерес - нямаше да работи с цифри. Работата се хареса на нашия приятел и той се справи прекрасно. Вече не се страхуваше, че ще сгреши или че ще бъде осъден, вкаран в затвора. Здравето му се подобри и, както знаем, успяваше в новата си работа - беше щастлив.
Това е изключителен случай, разбира се, но всеки ден виждаме как бизнесмените са натоварени от страха за разоряване, страх от шефа, страх да не би да се изложат. Те също гледат да се измъкнат с някоя язва в стомаха, някоя болест и т.н.
Въображението може да направи така, че да срути цяла империя, но може и да построи империя. Ако култувирате въображението и умеете да го контролирате, вие можете всичко. Не е възможно да заповядваш на въображението си, защото то е като магарето - можеш да го насочваш, но не и да водиш насила. Така и вие можете да насочвате въображението си, но не можете да го водите. Това изисква практика разбира се, но се успява.
Тогава как ще контролирате въображението? Разбира се, това е въпрос на вяра и на упражнения. Мислете си за едно положение, което поражда у вас страх или отвращение, а после надвийте тези чувства с вяра, убеждавайки въображението си, че вие можете да направите това. Убедете се, че сте специален човек, едно необикновено същество, ако искате, няма значение по какъв начин. Стига да накарате въображението си да работи за вас. Да се върнем към нашия пример за пресичане на улицата. Тогава, благодарение на вярата, като си повтаряте, че не сте като другита, че имате специална дарба, ще успеете лесно да убедите въображението си и ще прекосите улицата по дъската, въпреки че се намира на двадесет етажа над земята. Или пък можете да си кажете, че сте една глупава маймуна, която не знае що е виене на свят и може да мине по дъската без страх. Кой има повече стойност? Вие или маймуната? Ако едно животно или един глупак могат да минат по дъската, тогава вие, който струвате десет пъти повече, вие-също можете. Мислете си за Блонден, който мина по една тел над Ниагарския водопад. Блонден е човек като вас, вярваше в способностите си, вярваше, че е способен да направи онова, което е невъзможно за другите. Знаеше, че единственото, от което се страхуваше, е страхът от страха, но вярваше в себе си и знаете, че може да мине по една тел и със затворени очи.
Всички познаваме това положение. Можем да се качим на върха на една висока стълба и докато не гледаме надолу, не се страхуваме. Но щом наведем очи, мислим за ужасната смърт, която ни чака, ако паднем. Въображението ни показва как падаме, ние чувстваме, че падаме, виждаме се в кръв, сплескани на земята. То може да ни накара така здраво да се държим за металната част, че да не можем да се отлепим. Даже работниците, които поправят покривите, изживяват понякога такива страхове!
Ако контролирате въображението си, ако вярвате в способностите си, можете всичко да направите. Няма да успеете, ако се опитвате да овладеете въображението със сила. Волята ви никога няма да победи въображението, това ще даде само неврози. Спомнете си още веднъж, че трябва да водите, да ориентирате, да контролирате въображението си. Ако се опитвате да го ръководите силом, ще се провалите. Ако знаете как да го водите, ще направите всички онова, което сте мислили за невъзможно. Затова най-важно е да се убедите, че няма нищо невъзможно. Невъзможни неща няма!
ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ УРОК
Сигурно сте чували за "закона на Кармата". За нещастие повечето от тези метафизически въпроси са получили санскритски или брахмански имена - така както медицинските, анатомичните или .научните термини имат латински или гръцки имена, означаващи вид цвете или действието на определен мускул или артерия. Обяснението можем да търсим в старите, отминали времена. Някога лечителите, всички доктори искали да пазят само за себе си добрите познания, а по онова време само те са били образовани. Изучаването на латински език е било необходимо и учените свикнали да използват латински думи, за да скрият от невежите значението на техническите термини - една традиция, запазила се до наши дни.
Това, разбира се, има своите преимущества. Независимо от езика, който говорят, учените винаги могат да се разберат помежду си чрез латинския. По корабите и самолетите радистите си служат с морз или с новия код р. Радиолюбителите се свързват с колегите си от цял свят и се разбират, въпреки че говорят на различни езици.
Езикът санскрит е познат на окултистите от цял свят, така че ако единият казва "карма", другият веднага си представя "закона за подчинеността между причината и следствието". Както виждате, в кармата няма нищо тайнствено, нито страшно. Нашето намерение е да поставим метафизиката в рационален план. Не искаме да ползваме термини, които могат само да ви объркат.
Да вземем "закона на кармата" вън от нейния метафизичен подтекст и да го разгледаме в светлината на земните закони. Ето какво искаме да кажем.
Джон получава за подарък един мотоциклет. Драго му е да седне, да го запали, да чуе шума му. Това разбира се не му е достатъчно. Той тръгва по пътя и отначало кара внимателно, но скоростта го опиянява, не внимава за пътните знаци. Изведнъж чува сирена и полицейската кола го задминава, оттам му правят знак да спре. Джон забавя, спира и чака полицаят да го глоби.
Примерът показва, че съществуват някои закони като тези за пътното движение, че е забранено да се превишава скоростта. Джон не се подчини и беше наказан, трябваше да плати глоба за това, че е нарушил закона.
Искате друг пример? Добре! Бил е мързелив, мрази работата, но има приятелка и тя му струва скъпо. Тя е съгласна да го вижда само ако й купува каквото тя поиска. За нея не е важно откъде ще намери пари за тези неща, стига тя да ги получи...
Една вечер Бил излиза с намерението да обере някой магазин, за да задоволи капризите на приятелката си. Манто от визон? Платинен часовник с инкрустирани диаманти? Всичко приема! Той отива да обере магазина с пълното съгласие на приятелката си. Обикаля сградата и търси начин да влезе. Накрая открива един прозорец и с ножа си успява да го отвори. Минава от другата страна, спира се. Чува ли нещо? Не, всичко е тихо. Никакъв шум. Влиза по чорапи в магазина и взема безредно бижута, часовници, пачка банкноти. Доволен от плячката си, той се връща до прозореца и поглежда навън. Няма никой -слага си обувките и се насочва към вратата, защото ще е по-лесно, иначе би могъл да повреди плячката си, ако излезе през прозореца. Внимателно отваря вратата и излиза. Изведнъж се чува глас: "Стой, не мърдай, ще стрелям!" Бил се парализира от страх, знае, че полицаите са въоръжени и че няма да се колебаят да стрелят. Сноп светлина пронизва нощта и се насочва към лицето му. Вдига ръце към небето и вижда, че е обкръжен от полицаите. Те го обискират бързо и го освобождават от ценната плячка. Отвеждат го към полицейската кола и го затварят в килията.
Няколко часа по-късно полицай събужда приятелката му. Тя се възмущава, вика, защото я арестуват. Арестувана? Да, разбира се, защото тя е сътрудничила на Бил, като го е подтикнала да краде - значи е виновна заедно с него. Законите на живота са такива. Но да оставим сега физическия свят и да поговорим за кармата, която е умствен или физически акт, зачеващ доброто или злото. Всички знаем старата поговорка: "Каквото посееш, това ще пожънеш". Така е буквално. Ако посеете лошотия, ще имате лошо бъдеще в този живот или в другия. Ако през живота си посеете нещо добро, ако направите добрини, съчувствате на нещастните, когато дойде вашият ред да сте в нещастие, някой някъде ще бъде с вас добър и изпълнен със съчувствие.
Кажете си така: ако един човек бива сполетявай от нещастия, то не е като наказание, че е лош, а може би, за да се види как ще реагира в нещастието, в страданието. Това е един начин за "пречистване", предназначен да прогони, чрез страданието, някои от нечистотиите и егоизма на човечеството. Всеки принц или просяк пътува около Колелото на Живота, кръга на вечното съществуване. Човек може да бъде цар през един живот, но в следващия може би ще бъде просяк, скитник, обикалящ от град на град, за да търси хляб, да търси препитание без успех, просто носен като увехнал лист от вятъра.
Има хора, които са вън от законите на кармата, и не бива да си мислим: "О, колко е ужасен животът му, сигурно е сторил много грехове в предходния си живот!" Най-високите същности (които наричаме Аватари) слизат на земята, за да свършат определено дело. В Индия например вярват, че бог Вишну слиза периодично на земята, за да припомни на човечеството истините на религията, които хората лесно забравят. Този Аватар, или Напреднало същество, ще дойде тук долу, за да даде пример в бедността, за да покаже как трябва да се проявява съчувствие и да се помага, въпреки привидния имунитет срещу страданието. Няма нищо по-фалшиво от един подобен имунитет, защото Аватарът, бидейки от по-чиста проба, страда още по-силно.
Аватарът не се ражда, защото трябва да бъде тук, не идва на света, за да изживее своята карма. Не, той идва на земята като въплътена душа, неговото раждане е свободен избор, понякога даже не се ражда, а взема тялото на някой друг.
Всичко, което правим, е резултат на действие. Мисълта е истинска сила. Мислите - това сте вие. Ако мислите ви са чисти, и вие ставате чист, ако имате алчни мисли, ставате разхитителен, нечист и трябва да се връщате още няколко пъти на земята, докато желанието умре у вас пред силата на чистотата и хубавите мисли.
Никой не е унищожен и никой не е така лошата да е осъден на вечни мъки. Това вечно наказание е измислено от свещениците някога, защото е трябвало да внушат подчинение на божите овчици, които често биват вироглави. Христос никога не е проповядвал вечните мъки и страданието. Христос е казвал, че ако човек се покае и прави усилия, той ще се спаси от собствената си лудост и ще има нова възможност да получи изкупление, после още една...
Кармата е процес, при който правим заеми и ги изплащаме. Ако идете в някой магазин и поръчате различни стоки, ще трябва да ги платите. В някои страни, ако не уредите сметките, може да идете в затвора. Мъжът, жената, детето трябва да плащат всичко на земята. Само Аватарът е изключен от законите на кармата. Следователно, за ония, които не са Аватари, ще е добре да се наблюдават, да водят добър живот, за да скъсят престоя си на земята, защото имат възможности за по-хубав живот върху други планети и други нива на съществуване.
Трябва да простим на хората, които са ни причинили зло, трябва да търсим прошка и от тези, на които ние сме причинили болка. Винаги трябва да си припомняме, че за да достигнем благоприятна карма, е необходимо да правим за другите онова, което бихме искали другите да правят за нас.
Малцина от нас се изплъзват от кармата. Ако направим дълг, трябва да платим, а ако вършим добро, другите трябва да ни връщат тази добрина. Много по-хубаво е да получаваме добрини, тогава добре е да имаме съчувствие и да бъдем добри с всички създания, като не забравяме, че в очите на Бог всички са равни, и в очите на Всевишния, всички създания са равни - котки, кучета, коне или... хора!
Казва се, че пътищата Господни са неведоми. Не нам е дадено да обсъждаме Божиите пътища. Ние трябва да се стремим да разрешим въпросите, които животът ни предлага, защото само ако опитваме искрено и по един задоволителен начин да ги разрешим, ще можем да си изплатим кармата. Някои хора трябва да се грижат за болен роднина, да живеят с него и да си мислят: "Това е несправедливо! Защо не умира, поне няма да страда повече!" А не мислят, че и единият, и другият живеят своя цикъл на живот. Човекът, който се грижи за болния, може да е дошъл на земята тъкмо за това.
Трябва винаги да съчувстваме, да разбираме болните и наскърбените, защото е възможно тъкмо това да е нашата мисия на земята. Много е лесно да се отстрани с един жест някоя досадна и дразнеща личност, но обикновено болните са свръхчувствителни, страдат, че са болни, знаят, че пречат. Бихме искали да ви припомним още веднъж, че при сегашното състояние на нещата на земята всеки истински окултен човек, запознат с голямото изкуство на окултистите, страда от някакъв недъг. Така че, ако презирате грубо някой болен, ако се правите, че не чувате неговия вик за помощ, рискувате да причините зло на един човек, който е далеч по-надарен, отколкото можем да си представим.
Ние лично не се интересуваме нито от футбол, нито от друг подобен спорт, но бихме искали да ви попитаме. Да сте чули някога мускулест спортист да е ясновидец? Физическият недъг служи за пречистване на грубото човешко тяло, като му позволява да получи вибрации от много по-висока честота, които не се каптират от повечето смъртни. Затова, да почитаме болните. Не бъдете нетърпеливи, защото болният има проблеми, които вие дори не подозирате. Да бъдем и по-малко егоисти. Болният може да е много по-издигнат от вас, който сте в отлично здраве, и като му помагате, помагате на самия себе си - и то значително!
Сподели с приятели: |