1. Точката в центъра. Това е „скъпоценността в лотоса", ако се използва древното източно название; то е точката на живота, чрез която Монадата се закрепя на физически план и следователно е жизненият принцип на всички преходни проводници - развити, неразвити или развиващи се. Тази точка на живота съдържа всички възможности, всички потенциали, целия опит и всички вибрационни активността. Тя въплъщава волята да бъдеш, качеството на магнетичното притегляне (обикновено наричано любов) и активния разум, който довежда жизнеността и любовта до пълно проявление. Последното твърдение или определение е изключително важно. Тази точка в центъра всъщност е всичко, което СЪЩЕСТВУВА, а останалите три аспекта на живота са просто показатели за нейното съществуване. Тя е нещото, което притежава способността да се оттегля в своя Източник или да привлича към себе си [170] субстанцията слой след слой; тя е причината за завръщането на т. нар. Вечен Поклонник в Дома на Отца след много еони натрупан опит, както и това, което предизвиква експериментиране, водещо до окончателен опит и пълно проявление. Тя е и това, което останалите три аспекта защитават и което седемте принципа (изразяващи се като проводници) закрилят. Съществуват седем такива „точки" или „скъпоценности", които изразяват седморната природа на съзнанието и когато една след друга те придобият жизнено проявление, седемте подлъча на доминиращия монаден лъч също един след друг се проявяват, така че всеки посветен ученик става (когато настъпи моментът) Син на Бога в цялата си външна слава.
На определен етап от развитието си индивидуалното етерно тяло се потапя или изчезва в светлината, породена от тези седем точки и оцветена от светлината на „скъпоценността в лотоса" в главата -хилядолистния лотос. Тогава всички центрове се свързват чрез линии от жив огън и всички достигат пълно божествено проявление. Наставниците в миналото особено са подчертавали „потискането" на центровете под диафрагмата и преноса на енергиите от тези центрове към техните висши съответствия. Посочвал съм това и в други свои трудове и указания, защото то е определен начин за предаване на същностната истина. Подобни изрази са само символични фрази и в този смисъл са верни; независимо от това, в края на еволюционния процес всеки център в етерното тяло представлява живо, вибриращо и красиво проявление на основната енергия, която винаги се е стремяла да го използва. Те обаче са светли, чисти и излъчващи енергии, които са посветени на божествения, а не на материалния живот; тяхната централна точка от светлина е толкова сияйна, че обикновеното зрение на човека едва ли ще я регистрира. В тази връзка трябва да се помни, че макар да има седем такива точки, по една в центъра на всеки лотос, [171] съществуват само три типа „скъпоценности в лотоса", защото Монадата изразява само трите главни аспекта на божествеността или трите главни лъча.
2. Свързаните енергии. Тази фраза се отнася за т. нар. „венче-листчета" на лотоса. Няма да разглеждам диференциациите на различните енергии, върху които е поставян твърде голям акцент както от източните, така и от западните писатели; налице е и извънредно голям интерес към броя на венчелистчета във всеки център, тяхното разположение, оцветяване и качество. Ако тази информация ви интересува, можете да я потърсите в специализираните книги, като не трябва да забравяте, че натрупвайки тези сведения, вие няма да сте в състояние да проверите тяхната точност; така че ползата им за вас в голяма степен е проблематична. Аз пиша за истинските изучаващи и за онези, които се стремят да следват живота на духа; информацията, която теоретиците търсят, щедро е предоставена както от мен, така и от много други представители на техническата страна на Неостаряващата Мъдрост.
Всичко, което бих искал да отбележа е, че както точката в центъра е точка на живота и на постоянния, неизменен, Вечен ЕДИНЕН, така свързаните енергии или венчелистчетата са показателни за състоянието на съзнанието, което Вечният Единен е способен да изрази във всяка точка от времето и пространството. Това може да бъде относително неразвитото съзнание на дивака, съзнанието на средния човек или високоразвитото съзнание на посветения до трета степен или още по-вибриращата осведоменост на посветения от по-високите степени. Свързаните енергии винаги отразяват СЪЗНАНИЕТО; само точката в центъра е свързана с първия аспект, или аспекта на живота; венчелистчетата засягат втория аспект, или аспекта на съзнанието, и това трябва да се осмисли много внимателно. [172]
Размерът, цветът и активността на енергиите, които образуват венчелистчетата на лотоса, винаги показват състоянието на съзнание; тяхното разгръщане и развитие се определя от управляващите лъчи, от възрастта и от продължителността на проявление на душата. Степента и природата на относителната „яркост" също е обусловена от фокусната точка във всеки конкретен живот, както и от насоката на мислене на въплътената душа; тук не трябва да се забравя, че „енергията следва мисълта". Естественият фокус, или точката на поляризация, понякога значително се променя в зависимост от посоката на човешкото мислене (каквато и да е тя в конкретния момент) или от факта, че човек живее, съзнателно или несъзнателно, всекидневния си живот. Пример за това е фактът, че естественият фокус на ученика може да бъде центърът на слънчевия сплит, но благодарение на своята устойчива и непоколебима мисъл, той може да насочи енергията, която владее, към един от центровете над диафрагмата, което ще доведе до временно атрофиране на центъра под диафрагмата с последваща стимулация на онова, което е разположено над тази разделителна линия. Така се извършват необходимите изменения.
Когато цикълът на еволюцията наближи своя край и посветеният ученик почти е извървял своя път, всички енергии ще са напълно развити, активизирани и вибриращи и следователно ще се използват съзнателно като съществени аспекти на механизма за контакт на посветения. Това често се забравя и изучаващият съсредоточава своето мислене върху центровете като израз на неговото естествено разгръщане, докато те имат относително второстепенно значение. В действителност центровете са фокусни точки, чрез които под опитно ръководство енергията може да бъде разпределена, за да осъществи необходимото въздействие върху онези центрове или индивиди, на които ученикът се стреми да помогне. При необходимост тези въздействия могат да бъдат стимулиращи, оживотворяващи или пък преднамерено [173] разрушителни, като по този начин съдействат на онзи, на който помагат да се освободи от субстанцията или от материята.
Време е изучаващите да обърнат внимание на центровете от гледна точка на служенето, т. е. на фокусирането и използването на енергията в служенето. Именно за тази цел е необходимо да се знае броят на венчелистчетата, които формират даден център, защото той показва броя на достъпните за служене енергии, например, две енергии, дванадесет, шестнадесет и т. н. Досега на това важно обстоятелство не се е обръщало никакво внимание, но за новия окултизъм в настъпващата Нова Епоха то има практическо значение. Източният символизъм, който често присъства при изобразяването на центровете, сега трябва да се остави настрана, тъй като за западния ум той няма реално значение.
3. Сферата на излъчване. Очевидно тук става въпрос за радиуса на влияние (на изходящото вибрационно влияние) на центровете при тяхното постепенно и бавно активизиране. Тези центрове или техните вибрации в действителност са онова, което създава или образува т. нар. аура на човешкото същество, макар че тази аура често се бърка с аурата на здравето. Вместо думата „често", едва не казах „обикновено", защото това определено би било по-правилно. Именно етерното тяло показва и обуславя аурата; предполага се, че тя демонстрира емоционалното и менталното състояние на личността, а понякога и контрола на душата. Бих искал да си отбележите, че това предположение не е неправилно. То обаче е силно ограничено по своя смисъл, защото аурата всъщност е показател за центровете на субекта. Изучаването на аурата дава представа за това:
а) Дали развитието е под или над диафрагмата.
б) Дали центровете са неразвити или развити. [174]
в) Дали природата на контролиращите лъчи е достатъчно ясна.
г) Дали точката в центъра и венчелистчетата на лотоса са контролирани и постигнато ли е равновесие.
д) Дали личността е насочена навън (експанзивна) и следователно е в състояние на жизненост или е налице оттегляне, поради интроспекция и егоцентричност или поради бавното настъпване на процеса на смъртта.
е) Дали личността е контролираща или пък душата контролира и дали има борба между тях.
Оттук става ясно колко много информация може да разкрие аурата на онзи, който притежава способността я чете прецизно, и колко благодарни трябва да бъдете, че тази способност се среща относително рядко или е притежание на Посветения или Учителя, чиято природа е ЛЮБОВТА.
„Сферата на излъчване" е мощен инструмент в служенето и далият обет ученик трябва да разширява нейния обхват и да работи за чистота на контакта. В твърдението от Новия Завет „сянката на преминаващия Петър изцеляваше" се съдържа истинско окултно наставление. Природата на Неговата аура е била такава, че е имала благотворно въздействие върху обкръжаващите, където и когато е осъществявала контакт с тях. Христос е имал такъв контрол върху Своята аура, че „Той е знаел кога силата е излизала от Него" - следователно Той е знаел, че лечебните енергии се изливат към нуждаещия се човек или група през някой от Неговите центрове. Именно аурата (с нейната притегателна мощ и устойчивост) обединява групата, кара аудиторията да слуша и прави индивида полезен за своите събратя в определена [175] насока. „Сферата на излъчване" се определя лесно от онези, които я търсят и които наблюдават влиянието на излъчването върху хората в своята общност и обкръжение. Твърде емоционален човек, който действа чрез силно развит или неконтролиран център на слънчевия сплит, може да разруши даден дом или институция. Давам ви това като пример. Един лъчист, съзидателен живот, който използва съзнателно центъра на сърцето или гърлото, може да вдъхновява стотици хора. Това са неща, които е добре да се обмислят внимателно. Трябва да имате предвид обаче, че тези центрове се активизират чрез развитието на някои основни добродетели, а не чрез медитация или чрез съсредоточаване върху самите центрове. Те се привеждат автоматично в необходимото състояние на излъчване чрез правилен живот, възвишено мислене и любяща дейност. Тези добродетели може да ви изглеждат отегчителни и безинтересни, но те са най-мощни и научно ефективни при привеждането на центровете в желаното състояние на излъчвател-на активност. Когато задачата е изпълнена и всички центрове са живи сфери от изходящо, активно излъчване, те се сливат в една орбита, така че посветеният се превръща в център от жива светлина, а не в съчетание от седем излъчващи центъра. Размислете върху това.
4. Централният триъгълник на енергиите. Този централен триъгълник несъмнено показва трите лъча, които определят (както ги нарича Е. П. Блаватска) „периодичните проводници" на човека. Те са: монадният лъч, душевният лъч и лъчът на личността. За наблюдаващия и внимателен Учител е очевидно кой лъч е контролиращ, но това не е по възможностите на никой с по-ниска степен от Учител. Учениците и другите наблюдатели трябва да формират своите заключения въз основа на „природата на сферата на излъчване". В този случай е възможно допускане на грешка, докато при Учителя тя е изключена; трябва обаче да се помни, че до шестото Посвещение (на Решението) „Монадата пази две тайни, но губи три, [176] когато поеме контрола и душата изчезне". Нямам право да разяснявам това.
Дадох ви една донякъде нова представа или картина за центровете. Тя е от голяма полза за изучаващите, ако могат да я осъзнаят, защото не съответства точно на информацията, представена в окултните книги. Разбирането на казаното от мен ще доведе задълбочения изучаващ до по-практично отношение към центровете, а също и до устойчив стремеж да направи сферата си на излъчвателна активност по-полезна за своите събратя. Причината за това е, че неговото отношение ще изрази качеството на субективния дух, а не качеството (досега необуздано) на обективната материя. Не забравяйте, че етерното тяло е материално и субстанциално и следователно е съставна част от физическия план; помнете и това, че то е предназначено преди всичко да носи енергиите на емоционалния и умствения план в несъзнателния експериментален етап на въплъщението; то е предназначено също да пренася троичните енергии на душата в етапа на съзнателното придобиване на опит; а когато е изградена антахкарана, то е предназначено да носи и енергиите на Монадата в етапа на съзнателно изразената божественост. Открива ли се сега пред вас красотата на духовния процес и планираната помощ, предоставена на човешките синове на всички етапи от тяхното завръщане към центъра, от който са дошли? [177]
V. ПРИРОДА НА ПРОСТРАНСТВОТО
Тук трябва да се припомнят някои принципни обобщения по отношение на етерното тяло. Съществуването на етерното тяло във връзка с всички осезаеми и екзотерични форми се признава днес от много научни школи. Независимо от това, първоначалното учение е коригирано, за да бъде в съответствие с обичайните теории за енергията и нейните форми на проявление. В наши дни мислителите признават фактическата природа на енергията (съвсем съзнателно използвам думата „фактическа"); сега енергията се разглежда като всичко, което СЪЩЕСТВУВА; проявлението е израз на морето от енергии, някои от които са изградени като форми, други представляват средата, в която тези форми живеят, движат се и съществуват, а трети съдействат за оживотворяване както на формите, така и на обкръжаващата ги субстанциална среда. Трябва също да се помни, че формите съществуват във форми; този факт стои в основата на символизма, скрит от китайските занаятчии в сложно гравираните топки от слонова кост - топките се поставят една в друга, всички изкусно гравирани, всички свободни, но в същото време затворени. Седейки в стаята си, вие представлявате форма във форма; самата стая също е форма в къща, а къщата (друга форма) вероятно е една от многото подобни къщи, разположени една върху друга или една до друга, образуващи една още по-голяма форма. Всички тези разнообразни форми обаче са съставени от осезаема субстанция, която, когато е координирана и обединена съгласно замисъла или идеята в ума на някой мислител, създава материална форма. Тази осезаема субстанция е образувана от живи енергии, които вибрират една спрямо друга, но които притежават собствено качество и собствен [178] наситен с качество живот. Говорих много за това в Трактат за Космичния Огън и за вас ще е от полза да го прочетете отново. Няма да го повтарям, тъй като тук се стремя към различен подход.
Може би ще е полезно да се отбележи, че цялата вселена е етерна и жива по природа и че се простира отвъд разбирането и на най-великия ум на епохата и представлява повече, отколкото могат да изразят астрономичните цифри, ако това твърдение добива някакъв смисъл във вашите умове. Нейните размери не могат да се изчислят дори в термините на светлинните години; тази космична област е поле на действие за безброй енергии и основа на всички астроло-гически изчисления; тя е средище на всички исторически цикли -космични, системни и планетарни - и е свързана със съзвездията, със световете на слънцата, с най-отдалечените звезди, с многобройните познати вселени, със собствената ни слънчева система, с много планети, с планетата, върху която и в която се движим, живеем и съществуваме, както и с най-малката форма на живот, известна на науката и може би обхваната от безсмисления термин „атом". Всички те съществуват в Пространството, което е етерно по природа и което (както твърди окултната наука) е Същност. Величието на човека се крие във факта, че той осъзнава пространството и че може да си го представи като поле на божествена жизнена активност, изпълнено с активни разумни форми, всяка от които е разположена в етерното тяло на тази непозната Същност и е свързана с всяка друга чрез силата, която не само че поддържа тяхното съществуване, но и запазва позицията им една спрямо друга; всяка от тези обособени форми обаче притежава собствен диференциран живот, собствено неповторимо качество или цялостно оцветяване и собствена специфична и характерна форма на съзнание.
Това етерно тяло, колкото и да е огромно и непознато по отношение на размерите си, въпреки всичко е ограничено по своята природа и е статично (относително казано) по отношение на своята вместимост; то запазва установена форма, [179] за която не знаем абсолютно нищо, но която е етерната форма на Непознатата Същност. Езотеричната наука нарича тази форма ПРОСТРАНСТВО; това е неподвижната област, в която се разполага всяка форма - от вселената до атома.
Понякога говорим за разширяваща се вселена; това, което всъщност имаме предвид, е разширяващо се съзнание, тъй като етерното тяло на Същността - Пространството, е приемник на многобройни типове насищащи и проникващи енергии, и същевременно е поле на интелигентната активност на обитаващите Животи на Вселената, на многобройните съзвездия, на отдалечените звезди, на нашата слънчева система, на планетите в тази система и на всичко, което образува съвкупността от изброените отделни живи форми. Факторът, който ги свързва, не е нищо друго, освен съзнанието, а полето на съзнателна осведоменост е създадено от взаимодействието на всички живи интелигентни форми в областта на етерното тяло на този велик Живот, който наричаме ПРОСТРАНСТВО.
Всяка форма в етерното тяло наподобява център в планетарно-то или в човешкото тяло, и сходството, основано на това, което ви съобщих тук по отношение на човешките центрове, е коректно и познаваемо.
Като съвкупност от субстанциални животи или атоми, всяка форма е център в етерното тяло на друга форма, от която тя е съставна част. В основата на нейното съществуване е живата динамична точка, която интегрира формата и запазва нейното същностно битие. Тази форма или център - голяма или малка, човек или атом на субстанцията - е свързана с всички останали форми и изразява енергиите в околното пространство, автоматично приемайки едни и отхвърляйки други чрез процеса на неразпознаване; тя изпраща или предава (пропуска през себе си) други енергии, излъчени от други форми и по този начин на свой ред се превръща във впечатляващ агент. Ето как диференцираните истини се доближават и смесват, принуждавайки ни да използваме [180] еднакви терминологии, за да изразим едни и същи фактически истини или идеи.
Всяка точка на живот в даден център има собствена сфера на излъчване или собствено разширяващо се поле на влияние; това поле неизбежно зависи от типа и природата на обитаващото Съзнание. Именно магнетичното взаимодействие между многобройните огромни енергийни центрове в пространството е основа на астрономичните взаимоотношения - между вселените, слънчевите системи и планетите. Помнете обаче, че именно аспектът на СЪЗНАНИЕТО прави формата магнетична, възприемаща, отхвърляща и предаваща; съзнанието варира съобразно природата на същността, която насища или работи чрез някой голям или малък център. Имайте предвид също, че животът, който се излива чрез всички центрове и оживотворява цялото пространство, е животът на Същността', следователно, става дума за един и същи живот във всички форми, ограничен във времето и пространството от намерението, желанието, формата и качеството на насищащото съзнание; съществуват много и различни типове съзнания, но животът винаги е единен и неделим, тъй като той е ЕДИННИЯТ ЖИВОТ.
Сферата на излъчване винаги е обусловена от точката на еволюция на живота във формата. Съотнасящият, интегриращ фактор, който свързва един център с друг, е самият живот; животът установява контакт. Жизнеността е основа на всяка връзка, дори ако това не е пряко очевидно за вас; съзнанието насища с качество контакта и оцветява излъчването. Така ние отново се връщаме към фундаменталната троичност, която в една предходна книга (Трактат за Седемте Лъча, т. I) нарекох Живот, Качество, Поява. Следователно формата е център на живот в състава на даден аспект от етерното тяло на Същността - Пространството, когато става дума за живо, одушевено съществуване, като например това на планета. Казаното е в сила и за всички по-малки форми, като онези, намиращи се на даден план. [181]
Този център носи в себе си точка на живот и е свързан с всички обкръжаващи енергии; той има собствена сфера на излъчване или влияние, която зависи от природата, от силата на неговото съзнание и от динамичния обуславящ фактор на мисловния живот на оду-шевяващата същност. Всички тези факти изискват най-внимателно обмисляне. Накрая, всеки център притежава централен триъгълник на енергии; едната от тези енергии изразява одушевяващия живот на формата; втората отразява качеството на нейното съзнание, а третата (т. е. динамичният интегриращ живот, който обединява формата и съзнанието в единно жизнено проявление) обуславя излъчването на формата, нейната отзивчивост или неотзивчивост към околните енергии, общата природа на насищащия живот и творческата способност.
Много от това, което представих тук, ще ви помогне да осмислите онова, което съм писал за езотеричната астрология (Трактат за Седемте Лъча, т. III; Съдбата на Нациите)', то ще ви даде ключ към науката за взаимоотношенията, която по същество е ключът към астрологията, а също и към науката Лайа Йога. Последната (за щастие на Арийската раса) се ползва с лоша слава от времето на късната Атлантида, но предстои тя да се възроди и да бъде използвана на по-високата дъга от спиралата в следващите петстотин години. Правилно възстановена, тя ще насочва вниманието не към природата на центровете, а към качеството на съзнанието, което отличава всеки център и неизбежно обуславя неговата сфера на излъчване. Съгласно Закона за Съответствията всичко, което ви представих или показах тук, може да бъде приложено от изучаващия към всички форми на живот: към вселена, слънчева система, планета, човешко същество, към всяка дочовешка форма и към най-миниатюрния атом на субстанцията (каквото и да разбирате под последния термин!) [182]
VI. ПЛАНЕТАРНИЯТ ЖИВОТ - ЦЕНТЪР В СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА
Сега ще се опитаме да разширим с повече или по-малко достъпни сведения вашето досегашно разбиране по отношение на планетарния Живот, който се изразява като център в слънчевата система. Ще изследваме също така неговото вторично проявление чрез трите главни центъра: Шамбала, Йерархията и Човечеството.
Фундаменталната концепция на хилозоизма е в основата на цялото езотерично учение за проявения живот. Всички форми са съставени от многобройни по-малки форми и всички форми (обединени или единични по природа) са израз на обитаващия или одушевяващия живот. Сливането на живота с живата субстанция поражда друг аспект на проявление - аспекта на съзнанието. Съзнанието варира в зависимост от естествената възприемчивост на формата, нейната точка в еволюцията, а също и от нейното положение във великата верига на Йерархията.
Една концепция обаче стои над всички останали - концепцията за самия живот. Съществува (доколкото въобще ни е позволено да знаем) само един Единен Живот, който се изразява като битие, като отзивчиво съзнание и като материална поява. Този Единен Живот познава себе си (ако може да бъде използван подобен термин) като воля да бъдеш, воля за добро и воля да знаеш. Очевидно тези термини или организирани методи служат единствено, за да представят картината по-пълно.
Това е и кратко встъпление към едно друго твърдение, което може да бъде формулирано по следния начин: планетарният Логос, Онзи, в Когото живеем, движим се и съществуваме, е насищащият, одушевяващ живот на нашата планета - Земята. Именно Неговият живот интегрира планетата като цяло и протича през всички големи и малки форми, [183] които в своята съвкупност образуват планетарната форма. Поради това, с помощта на вродената способност за създаване на символи, която всички хора притежават, съхранявайте във вашето съзнателно въображение разбирането за нашата планета като за огромен лотос, съставен от многобройни преплитащи се енергии, разположени в по-голямата форма на слънчевата система, която, както знаем, се изобразява езотерично като лотос с дванадесет венчелистчета. Нашият лотос - Земята, е отзивчив към многото постъпващи енергии, които до известна степен са разгледани в моята книга Езотерична Астрология (Трактат за Седемте Лъча, т III).
В сърцето на това огромно море от енергии се намира космичното Съзнание, което наричаме Санат Кумара, Повелителя на Света, Извечния. Именно неговата Воля да Бъдеш е превърнала проявената му форма в
Сподели с приятели: |