Радан Кънев: Дълбоко съжалявам, ако не се обединим

Радан Кънев: Дълбоко съжалявам, ако не се обединим

Лидерът на ДСБ и съпредседател на групата на Реформаторския блок Радан Кънев обяви вчера, че все още се надяват на сътрудничество с ГЕРБ по време на местния вот. Те щели да издигнат свои кандидати за кметове на повечето места в страната, но в името на прекратяването на монопола на БСП и ДПС в някои общини сътрудничеството с партията на Борисов било възможно.

"Аз дълбоко съжалявам, ако в ГЕРБ не разбират това и са готови да подарят тези общини на опозицията", подчерта Кънев. Според него РБ ще се бори да стигне до балотаж във всичките 265 общини в страната. Въпреки отказа на ГЕРБ в гласувана резолюция на форума ДСБ възложи "на общинските и областните структури на партията да водят преговори за максимално широко обединение на десните и реформаторски сили с цел изолиране на БСП и ДПС от местната власт, преодоляването на корупцията и финансовата безстопанственост".

В политическия си доклад пред националното съвещание на тъмносините в Пловдив Радан Кънев отчете, че в управленската коалиция блокът е поел областите, които може да бъдат определени като "корумпирани змиярници". "Всяка седмица в управлението възникват миникризи и именно ние сме тези, които вадят коалицията от тях. И това не е, защото сме по-умни, по-красиви и по-добри, макар че и това е вярно, а защото назоваваме проблема", обясни лидерът на ДСБ.

Очакваше се в началото да присъстват всички министри на РБ, но дойдоха само правосъдният Христо Иванов, здравният Петър Москов и образователният Тодор Танев.

Лидерът на "България на гражданите" и вицепремиер Меглена Кунева и председателят на СДС Божидар Лукарски, който е икономически министър, пропуснаха съвещанието. "Обадиха се, че са възпрепятствани", обяви Кънев. Думите му бяха посрещнати от залата с ръкопляскания, усмивки и коментари от типа "По-добре".

На въпрос знак за какви отношения между партньорските партии е това шефът на ДСБ обясни, че става дума за "все още неотминали напрежения от предизборния период". форумът отвърна на удара на СДС и БГ, като прие резолюция, в която се дава висока оценка на работата на министрите на външните работи и на отбраната и се приветстват реформаторските усилия на министрите само в сферите на правосъдието, здравеопазването и образованието. Тъмносините настояха за спешни действия по административните реформи.

Д-р Владимир Владов, съдебен лекар: Куца ли експертната дейност, ще куца и правосъдието

- За съжаление наистина средната възраст на колегите в Североизточна България е над 50 години, а за младите медици нашата специалност засега никак не е привлекателна. Съвсем отделен въпрос е, че щатовете за съдебни лекари не са променяни от няколко десетилетия, а престъпността през това време нарасна многократно. Последният норматив, за който аз си спомням, регламентираше 0,9 бройки съдебен лекар на 100 хиляди души население.

Изключително е важно също да се приеме най-после национален стандарт по съдебната медицина. През годините са правени два-три варианта на стандарт, но нито един досега не е утвърден в министерството. (Проверява онлайн, да не би внезапно да се е появил.)

- Това как ви пречи или с какво би помогнал стандартът?

- Първо, той определя минимума за материална база и брой кадри, с които трябва да разполага едно отделение, за да работи това. В страната има отделения, които напълно оправдават лошия смисъл на понятието "морга". Ако има стандарт, тогава и ние, и администрациите на болниците ще се стремим да постигнем неговите критерии, защото иначе няма да получим акредитация. Сега ни акредитират по общите изисквания на болницата, защото специфични просто няма.

Когато на 1 декември 1998 г. се върнах от гурбет в Либия, в моето отделение заварих майстори да боядисват. Оттогава майстор не се е мяркал, опадаха плочки, мазилки, таванът тече. Сигурен съм, че ако не бяхме болнична структура, санитарните власти отдавна щяха да са ни затворили. Разбира се, стандартът регламентира и дейностите, които можем да извършваме, нивата на компетентност на различните отделения и ред други неща.

- Кои са най-насъщните неща, които ви трябват, а си карате без тях?

- Точно най-насъщните не ни липсват, но качеството на медицинската ни услуга изостава. Медицинската наука се развива с много бързи темпове, а ние не можем да ги догоним. Да не изглежда, че залитам в блянове по миналото, но по социалистическо време беше по-добре. Тогава имаше централно планиране и снабдяване и като си поръчаш нещо, знаеш, че ако не тази година, до година-две ще дойде.

- За да не изоставам от текущата работа, аз съм принуден да си купя сам част от нужните неща. Работя например със собствен фотоапарат, купил съм си личен електронен термометър за определяне давността на смъртта и редица други. В същото време администрацията на нашата болница проявява разбиране към проблемите на отделението и ни помага с каквото може, но има болници, където далеч не е така.

- Малко серии съм гледал от този филм, но там нещата са поставени на друга основа. Критериите за техните изследвания са по-високи, над 70% от тях са на веществени доказателства, криминалистична диагностика. Извън филмите. Ние само със способите на аутопсията и съпътстващите я изследвания не можем да ги догоним. Моето отделение например има хистологична лаборатория, която изработва микроскопски препарати, а в същото време нямаме нито един микроскоп, на който те да бъдат проучени... Е, как да стане?

- Истината е, че на практика ние сме ничии. Да, ние сме структури на болниците, част сме от системата на здравеопазването и това е правилно, защото нашата специалност е медицинска и се практикува в здравни заведения. От друга страна, нашите услуги ги потребяват правораздавателните органи. В същото време не сме служители нито на съда, нито на полицията и прокуратурата. Те ни плащат за услугата (друг е въпросът как и кога), и толкова. Преди време д-р Косьо Янков от Бургас беше казал за едно правно списание, че отношението на тези потребители към нас е като към проститутка - поръчват, ползват, плащат и повече не се интересуват.

- Тази идея има много критици и сред нас. Съдебната медицина е медицинска специалност, а съдебномедицинският експерт трябва да е независим. Затова отдавна трябваше да имаме закон за експертната дейност, който да регламентира статута не само на съдебномедицинските, но и на всички останали експерти. Не зная дали е резултат на небрежност, нехайство, или е обмислен ход, но аз все по-често си мисля, че някой в тази държава има интерес нещата да си останат така, докогато може. Иначе няма логика.

- Да, при това за сметка на ограничените си делегирани бюджети. И с това започват проблемите.

- От една страна, съдебната медицина е специалност с много висока обществена значимост. Шейсетина лекари в тази страна ден и нощ ходят по огледи на произшествия, правят аутопсии, освидетелстват пострадали от всякакъв вид насилие, провеждат специфични само за тази специалност изследвания, явяват се в съда като вещи лица. Но в същото време ние не участваме пряко в лечебно-диагностичния процес на болниците, покриваме разходите си само частично и не им носим печалба. Но ако тази дейност бъде доведена до състояние да не може да изпълнява фундаменталните си задължения, загубата за обществото би била огромна.

- Преди време бяхме предложили клинична пътека да покрива аутопсията на скоропостижно починалите, които нямат джипита или просто не могат да бъдат открити в момента, за да удостоверят смъртта. За тях сега се образуват формални досъдебни производства. Прокурор постановява аутопсия, дознатели пътуват насам-натам да разпитват близки и роднини, хвърлят се маса пари и труд, след което делото просто се прекратява. С всичко това на починалия му се решава един-единствен социален проблем - изясняваме причината за смъртта, издаваме съобщение за смърт и човекът може да бъде погребан.

Затова смятам, че е добър вариант една клинична пътека да поеме аутопсията на скоропостижните, вместо да се образуват безумни дела, чиято цел не е постигане на обществена справедливост. Ако починалите не са здравно осигурени, може парите да дойдат не от касата, а от някакъв фонд на социалното или на нашето министерство. Социалният ефект ще е много по-голям и би излязло далеч по-евтино.

- Кой има полза да държи съдебните експерти без ясен статут?

- Докато експертната дейност куца, ще куца и съдебната система. Мисля си, че който има интерес съдебната реформа да крета, той има интерес експертизата да бъде поверена на необучени и некомпетентни хора. Сега на практика всеки може на базата на диплома и формално натрупан стаж да подаде молба за вписване в списъка на вещите лица, след което ще си пише каквито иска експертизи - без обучение, без контрол и без атестации.

- Допреди десетина години ежегодно се правеха тематични курсове за повишаване на квалификацията на съдебните медици. В последните години такива няма или ако някъде се обявят, то е някак си формално, защото така и не се провеждат. В системата на правосъдието, която днес е модерно да критикуваме, има строга акредитационна система, като се започне от съдиите и се стигне до обикновените служители. А при нас, ако си недобросъвестен, мързелив или незаинтересован, от момента, в който си вземеш дипломата за специалност, може до пенсия и един вестник да не прочетеш.

- В съдебната медицина я няма онази рутина, която води до безразличие. Аз цял живот съм бил диагностик - 14 г. патолог, 16 г. съм съдебен лекар. Терапевтична практика имам само 2 години във войската. През всичките тези години всеки божи ден се налага да прочета нещо ново, всеки случай е уникален и се различава от вчерашния.

Без съмнение професията е много интересна, но носи както удовлетворение, така и много умора. А ежедневният досег с болката на хората и смъртта причинява хроничен стрес.

- Никого ли не привлича романтичната страна на тази професия, службата на дълга, на правосъдието?

- Работата ни е трудна, изисква години квалификация, натрупване на знания и опит и понякога е твърде нелицеприятна. Като заведат студентите в една морга, какво виждат? Трудно ще намериш млад човек, готов да се зарови до лактите в..., да не казвам какво, за 700 лв. заплата. Няма как да я рекламираме тази професия.

Е, в Румъния, където съдебните лекари също са шепа хора, вдигнаха заплатите на колегите многократно спрямо останалите медици и нямат кадрови дефицит. Но заплатата не може да реши другото - професията да стане привлекателна за младите колеги, да има ясен статут в обществото, да се инвестира в материалната база, а не през XX! век да варим останки в тенекии от сирене и да мечтаем за анатомичните автоклави. Нужни са също средства за модерно обучение на специализантите, за повишаване на квалификацията на работещите в системата и тогава се надявам да се появят и колегите, които ще поемат тази трудна работа от нас.