I.1. ЧЛЕНОВЕТЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ И КОНТРОЛНИЯ ОРГАН

Дружеството има едностепенна система на управление – Съвет на директорите.

Стоян Стойчев Стоев – Председател

Венцислав Кирилов Стойнев – Член

Евгени Димитров Стоев – Изпълнителен член

Със съдебно решение 1369/02.06.2005 г. на Великотърновски ОС Дружеството е упълномощило прокурист - Димитър Владимиров Иванчов. Прокуристът има правата по чл. 22 от ТЗ.

Балканкар ЗАРЯ” АД се управлява от изпълнителния директор Евгени Димитров Стоев и от прокуриста Димитър Владимиров Иванчов, заедно и поотделно.

“Българска Пощенска Банка” АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цар Освободител” № 14, регистрирана по фирмено дело № 10646/91 по описа на СГС.

Инвестиционният посредник, с който дружеството има трайни отношения е ИП “Карол”, със седалище и адрес на управление гр. София, бул “Христо Ботев” № 57.

Адвокатско дружество “Бакалов и Манев” със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. “Цар Асен” № 10, ет.2, с регистрирана кантора по смисъла на чл. 60, ал.4 от ЗА в гр. Пловдив, ул. “Велко Куртевич” № 5.

Одитор за финансовата 2004 година – Емил Стефанов Бозев, регистриран одитор, притежаващ диплом № 299, с. Равно Поле, обл. София.

Всички посочени одитори са членове на ИДЕС (Институт на дипломираните експерт-счетоводители в България).

Лицата, отговорни за изготвянето на Регистрационния Документ са Димитър Владимиров Иванчов, Прокурист на „Балканкар ЗАРЯ” АД, и Кристина Димитрова Бояджиева, служител в ИП „Стандарт Инвестмънт” АД.

Отношенията, характеризиращи собствения капитал и дълга, показват как Дружеството финансира своята дейност и ролята на собствения капитал в дейността на Дружеството. За периода 2003-2004г. „Балканкар ЗАРЯ”АД поддържа ниски съотношения на дългосрочни задължения към собствен капитал и лихвени задължения към собствен капитал. Това се обуславя до известна степен от факта, че през този период Дружеството не инвестира в обновяване на производствените си мощности. През 2005г. съотношенията на дълг се увеличават рязко.

През настоящата година се очаква нивото на задлъжнялост да продължи да се увеличава в следствие на настоящия новоемитиран облигационен заем. След пускането в експлоатация на новата инсталация за производство на колела 20”-24”, както и в резултат постигане на интеграция на евентуалните придобивания на „Балканкар ЗАРЯ”АД, маржовете на печалба се очаква да се увеличат, а нивото на задлъжнялост постепенно да намалее.

Основната цел, за която се предвижда да бъдат използвани набраните приходи от настоящата емисия корпоративни облигации е финансиране на инвестиционната програма на „Балканкар ЗАРЯ” АД – закупуване на инсталация за производство на колела с по-голям диаметър, придобиване на компании в същия сектор (производство на колела и джанти) или обслужващи сектори и рефинансиране на съществуващи финансови задължения (под формата на заеми на Дружеството).

Рисковете се класифицират по различни критерии в зависимост от техния характер, проявление и възможност да бъдат управлявани. В зависимост от възможността или невъзможността да бъдат преодолявани, минимизирани или елиминирани те се разделят на систематични и несистематични: 1. Систематични рискове – рискове, които зависят от общите колебания в макроикономическата, политическата и бизнес средата; 2. Несистематични рискове – рискове, които са специфични за дружеството и конкретния отрасъл.

Систематични са рисковете, които действат извън емитента и оказват ключово влияние върху дейността и състоянието му. Те са свързани с политическата стабилност, политическите процеси и състоянието на макроикономическата среда. Тяхното влияние се ограничава чрез анализиране на информация за системата, използване на прогнозни модели от независими източници и предприемане на адекватни управленски решения с цел намаляване влиянието на неблагоприятните тенденции за емитента.

Политически риск

Република България е страна с политическа и институционална стабилност основана на съвременни конституционни принципи (приети през 1991 година), като многопартийна парламентарна система, свободни избори, етническа толерантност и ясно изразена система на разделение на властите. Понастоящем, България е член на НАТО и на Европейския Съюз. В регион като Балканите, известен с етническо и междудържавно напрежение, България внася политическа стабилност базирана на демократични принципи.

Въпреки проведените непопулярни реформи през последните 10 – 15 години, свързани с провеждането на структурни и политически реформи в страната, няма отклонение от пазарната ориентация на провежданите от правителството икономически и законодателни промени. Гаранции за политическата стабилност са постигнатата икономическа стабилност след въвеждането на валутния борд и процесът на синхронизация на българското законодателство с това на страните от ЕС. През Юни 2004 г. България приключи преговорния процес с ЕС. През Април 2005 г. бе окончателно подписан договора за присъединяване на страната към ЕС, като впоследствие той бе одобрен от Европейския парламент и Европейската комисия. От началото на 2007 г. България е член на Европейския съюз.

Положителните политически тенденции, общата политическа стабилност и предсказуемост, заедно с подобряването на макроикономическата среда, фискалната дисциплина и стратегическите регионални преимущества на страната са основния притегателен фактор, както за чуждестранните, така и за местните инвестиции.

В момента няма специфични лицензионни или разрешителни режими, които да регламентират дейността на Дружеството.

Десет години след икономическата и финансова криза през 1996/1997 година, приемането на програмата за икономическо развитие и възстановяване на икономиката и въвеждането на валутния борд (политика подкрепяна от международните финансови институции), икономиката на България е една от най-бързо развиващите се в Централна и Източна Европа. Постигнатият в продължение на няколко поредни години ръст на БВП от 4.5% – 5.5% е един от най-високите в региона и страните от Централна и Източна Европа. Отделни сектори в икономиката бележат ръст достигащ до 15% – 20%. През целия период на “икономически преход”, доверието на международната общност в устойчивия ръст на българската икономика нарастваше. Пряко доказателство за това е повече от десет пъти повишавания кредитен рейтинг на страната и достигането през 2004 г. на т.нар. инвестиционен рейтинг.

Преимуществата на инвестиционния климат в страната се засилват допълнително и от приетите общи мерки за подобряване на бизнес климата, приключването на част от знаковите за чуждестранните инвеститори приватизационни сделки и конкретните промени в данъчните и осигурителни закони. През последните 5 години корпоративния данък беше намален неколкократно от 25% до 10%. Очакванията за периода 2007 г. – 2008 г. са за среден ръст на БВП от около 5.0% до 6.5% годишно и относително ниска годишна инфлация от 3% - 5.5%. Дефицитът по текущата сметка като дял от БВП достигна своеобразен максимум през 2006 г. от 15.8%, като се очаква през следващите три години постепенно той да намалява. Финансирането му се осъществява от значителния поток преки чуждестранни инвестиции и положителното салдо в сферата на услугите. Външният публичен дълг, като дял от БВП, е на много ниско ниво и се очаква да продължи да намалява. Основният външен риск е свързан с продължителен слаб растеж на глобалната икономика, който би довел до увеличаване на дефицита по текущата сметка и забавен растеж на БВП. Основният вътрешен риск остава хипотезата за експанзионистична фискалната политика и евентуално нарушаване принципите на валутния борд. Последният сценарий е твърде малко вероятен с оглед поетите ангажименти пред ЕС и международните финансови институции, и консенсуса между основните политически сили за следване на тези икономически политики.

Валутен риск

Валутният риск се свързва с възможността приходите и разходите на икономическите субекти в страната да бъдат повлияни от промените на валутния курс на националната валута (лев) спрямо основните валути на международния пазар. Въвеждането на валутен борд през 1997 г. с фиксиране на българската валута спрямо еврото създаде условия за макроикономическа стабилност в страната. При силно отворена икономика като българската, нестабилността на местната валута е в състояние да инициира сравнително лесно обща икономическа нестабилност и обратно — стабилността на местната валута да се превърне в основа на общоикономическата стабилност. Фиксирането на курса на лева към германската марка, а по-късно към единната европейска валута – евро, доведе до ограничаване на колебанията в курса на националната валута спрямо основните чуждестранни валути в рамките на колебанията между самите основни валути. Така в режим на валутен борд валутния риск е в голямата си част сведен до политическия риск в макроикономическата политика.

През последните години, предвид макроикономическата стабилност, кредитният рейтинг на страната постепенно бе повишаван, в резултат на което, за пореден път, през м. февруари 2007 г. кредитната агенция Moody’s потвърди кредитния рейтинг на облигациите и дългосрочните ценни книжа и банкови депозити, деноминирани в чуждестранна валута от Baa3 определи положителна перспектива. Кредитните рейтинги на държавни дългови ценни книжа могат да се намерят на Интернет-страницата на Министерството на Финансите на www.minfin.government.bg.

Инфлационен риск

Облигациите с фиксиран доход предполагат излагане на риск, свързан с намаляване на доходността от инвестицията при повишаване на инфлацията. Нарастването на инфлацията намалява покупателната способност на доходите генерирани от облигациите (лихвени плащания). Като следствие от тази зависимост облигационерите следва да определят своите очаквания за номиналното и реалното очаквано ниво на инфлацията за срока на облигациите, както и на очакванията си за реалната възвращаемост от направената инвестиция на база на номиналните доходи. В случай, че равнището на инфлацията се окаже по-високо от очакваното за периода, инвеститорите ще реализират по-нисък реален доход. При такава ситуация е нормално цените на облигациите на вторичния пазар да претърпят понижение, тъй като инвеститорите при новите по-високи равнища на инфлацията ще изискват по-висока номинална доходност от своите инвестиции, с цел да постигнат същата или сходна реална доходност.

След въвеждането на валутния борд в България инфлацията намаля значително до сравнително ниски нива, които зависят основно от външни фактори (внесена инфлация) и от конкретни фискални мерки предприемани от правителството. Поставянето на инфлацията под контрол на нива близки до тези в еврозоната доведе до стабилизиране на цялостната макроикономическа обстановка. Така, сравнително ниската степен на инфлационен риск в страната след 1998 г. позволи на икономическите субекти да генерират неинфлационни доходи от дейността си и значително улесни прогнозирането на краткосрочните и средносрочните бъдещи резултати. Въпреки положителните тенденции, касаещи индекса на инфлацията, следва да се отчете, че отвореността на българската икономика, зависимостта на икономиката от енергийни източници и фиксираният курс BGN/EUR пораждат риск от внос на инфлация.

При настоящата емисия облигации, които са деноминирани в евро, инфлационният риск е ограничен практически до нивата на инфлация в Еврозоната. Тази инфлация е на много ниски нива и се контролира чрез монетарни мерки прилагани от Европейската Централна Банка (ЕЦБ).

Лихвеният риск се свързва с възможността за промяна на пазарните лихвени нива в страната. Промяната в лихвените равнища би повлияла пряко върху търсенето и предлагането на дългови инструменти с фиксиран доход, поради обратната зависимост между цените и доходността на облигациите. При повишаване на лихвените нива, цената на облигациите с фиксиран доход се понижава. Придобитите при по-ниски пазарни лихвени нива облигации на определена цена вече носят по-ниска доходност, спрямо алтернативните инвестиции и това би накарало инвеститора да търси възможност да продаде ценните книжа, което при новите условия би било очаквано да стане на по-ниска цена от цената на придобиване, и да търси алтернативен вариант за инвестиране в друг вид инструменти. Точно обратната ситуация се получава при понижаване на пазарните лихвени равнища – цената на облигациите с фиксирана доходност се покачва. В тази ситуация инвеститорите биха спечелили от нарасналата доходност на облигациите, спрямо алтернативните варианти за инвестиране и от по-високата цена на облигациите на вторичен пазар.

Оценката на лихвения риск за инвеститорите се свежда до измерване на зависимостта между промяната на цените на облигациите и тяхната доходност, показател за което е дюрацията на съответните облигации, която отразява, с колко ще се измени цената на съответната облигация при един пункт изменение на лихвения процент.

Лихвеният риск за издаваната емисия може да се определи като нисък, предвид факта, че през последните години стабилната макроикономическа обстановка и повишаващият се кредитен рейтинг на страната доведе до постепенно и значително понижение на лихвените равнища в страната.

Този риск важи основно за доставяната листова стомана и стоманени профили. Основен доставчик на листова стомана за Дружеството е Thyssen Krupp (България). Алтернативни доставчици са Mittal Steel (Скопие, Македония) и U.S. Steel (Смедерево, Сърбия) Използването само на един доставчик на листова стомана представлява риск за Дружеството, но от друга страна поради факта, че производителите изискват минимални количества на доставка, „Балканкар ЗАРЯ” АД ограничава натрупването на запас от стомана и съответно блокирането на оборотен капитал. До 2006г. „Балканкар ЗАРЯ” АД е купувало стомана основно от „Кремиковци” АД. „Балканкар ЗАРЯ” АД закупува стоманени профили основно от турски производител. „Балканкар ЗАРЯ” АД води преговори и с други доставчици на стоманени профили. Рискът относно зависимостта от определени доставчици се дължи основно на възможността от налагане на негативни за Дружеството условия по договорите (промени в цените, промени в схемите за плащане, налагане на големи минимални количества за доставка).

Ликвидният риск е пряко свързан с ликвидността на самия пазар на ценни книжа и изразява потенциалната възможност за покупка или продажба в кратки срокове и обичайни обеми на дадените ценни книжа на вторичния пазар. Липсата на ликвидност на вторичния пазар е сериозен проблем за всеки инвеститор, чийто инвестиционен хоризонт е по-кратък от срока до падежа на облигациите. С цел ограничаване на ликвидния риск, на който са изложени облигационерите, „Балканкар ЗАРЯ” АД, предвижда облигациите от настоящата емисия да се регистрират за ВТОРИЧНА ТЪРГОВИЯ (вторично публично предлагане) на регулиран пазар на ценни книжа – „БФБ – София” АД.

Секторният риск се поражда от влиянието на технологичните промени и обема на паричните потоци инвестирани в отрасъла, компетентността на мениджмънта, силната конкуренция на чуждестранни компании и други. Предметът на дейност на „Балканкар ЗАРЯ” АД има допирни точки до множество отрасли от икономиката, които са със специфични рискови характеристики и не могат да бъдат обхванати изцяло.

• 
  характер на търсенето – предлаганите продукти и услуги принадлежат към групата на инвестиционните стоки. Търсенето на продукцията на „Балканкар ЗАРЯ” АД може да се определи като производно на общата икономическа конюнктура и в частност, динамиката на търсене на индустриални, строителни и селскостопански машини. От особено значение е развитието на машиностроенето;
  
• 
  жизнен цикъл на експлоатация на продукта – продукцията на „Балканкар ЗАРЯ” АД се характеризират със сравнително дълъг жизнен цикъл;
  
• 
  наличие на възможности за разширяване на пазара – пазарната ниша и стабилните позиции на Компанията в България и Европа, позволяват разширяване на бизнеса в основните направления застъпени в дейността на Компанията – производство на стоманени колела и джанти, приложими за кари, селскостопански машини, строителна техника. Възможностите за разширяване на пазара в България са ограничени, за разлика от възможностите за разширяване на износа. Трябва да се отбележи, че в Европа и САЩ съществуват различни стандарти за производство на колела и джанти, което на практика означава, че американският пазар не представлява значителен интерес за европейските производители и обратно. По отношение на износа, важни фактори, определящи позициите на „Балканкар ЗАРЯ” АД са традициите и доброто име, както и качеството на предлаганите продукти и услуги.
  
• 
  иновационен риск – в сектора е налице ниска честота на създаване на нови продукти; значителен риск съществува по отношение на предлагането на услуги с добавена стойност на производителите на оригинални части (OEM сегмент).
  
• 
  оперативен риск – дейността на Дружеството е свързана с производство на стоманени джанти и колела, като поради сравнително малкия обем производство предопределя наличието на големи по размер запаси и съответно замразяване на средства в тях. От друга страна спецификата на този бизнес предполага много прецизно планиране на продажбите, поръчките и доставките. Само по този начин може да се постигне оптимална дейност и максимизиране на финансовите резултати. Съществуват и други оперативни рискове отразяващи допускане на неефективност в оперативните процеси, приемане на инвестиционни програми с недостатъчна възвращаемост, пропуски в управлението на проекти и други. Дружеството се стреми да минимизира тези рискове посредством структурирани програми за постоянно подобрение на качеството, повишаване подготовката и мотивацията на човешкия ресурс в Компанията и идентификация на най-добрите практики за всички основни процеси.
  
• 
  други рискове свързани с дейността – спецификата на сектора, в който оперира оперира “Балканкар ЗАРЯ” АД поражда редица специфични рискове, свързани с обичайната дейност на Дружеството:
  

• 
  
  Каталог: investors
  investors -> Template for representation of a shareholder natural person at a gms
  investors -> Template for representation of a shareholder natural person at a gms
  investors -> Информация по Приложение №11
  investors -> Дружества: Дял в %: Акции
  investors -> П р о г р а м а за добро корпоративно управление в "неохим" ад димитровград
  investors -> Доклад за дейността на ломско пиво ад за четвърто тримесечие на 2009 г
  investors -> Балканкар заря”АД
  investors -> Долуподписаният
  
  
  
  Изтегляне 1.42 Mb.
  
  Сподели с приятели: