Глава седма Кръвта на Исус е достатъчна

Глава седма

Кръвта на Исус е достатъчна

Всичко е в кръвта на Исус! Тъй като Исус беше Бог, с проливането на Своята скъпоценна кръв, Той напълно плати цената за всички наши грехове.

Дяволът, разбира се, мрази кръвта на Исус и се опитва с цялата си сила и мъдрост¹⁷⁸ да изкриви истинското поучение за изкуплението. Либералите, например, отричат Бог да е гневен или ядосан на грешниците. „Какво примитивно мислене от тъмните векове за един гневен Бог!” - възмутително се мусят те. И учат, че Исус умря на кръста не за да понесе някакво наказание за греха, а за да ни постави пример за подражание на самораздаващата се любов на един мъченик, който умира за това, което е право и добро.

В отговор на това ние твърдим, че докато Исусовотo покорство към страданията и смъртта със сигурност беше определено от Бог да ни бъде пример,¹⁷⁹ все пак основната цел на смъртта Му беше да понесе наказанието за греховете ни, и този факт е посочен из цялото Писание. Дори тези пасажи, които поучават за примерното естество на Неговата смърт, изясняват основната ù цел като доброволно страдание за наказанието на нашите грехове, за да ни освободи от това наказание:

Много християни днес следват подобен път на добавяне към кръвта на Исус. Както разбрахме, някои хора поучават, че макар и да сме изкупени чрез Исусовата кръв, все пак това само по себе си не е достатъчно и затова Той е трябвало да умре и духовно.

Още един човек е писал в контекста на втората смърт:

Погрешността на този извод е двояка. На първо място стихът, цитиран, за да загатне, че Бог не може да гледа греха, е Авакум 1:13:

Стихът по-горе не означава, че Бог е твърде свят, за да гледа греха, в смисъл че не е способен да го види, но че Бог е твърде свят да гледа злото и да гледа леко на него. Бог е твърде чист, за да гледа нечестието, без да изпитва неодобрение. Бог не може да гледа греха и да го позволява.

Гледната точка на пророка не е, че Бог не може да Си позволи да гледа греха. Неговата гледна точка е: Как може един свят Бог, Който е твърде чист, за да гледа нечестие, без да изпитва неодобрение и гняв, очевидно да намира извинение за греха на нечестивите вавилонци и да ги използва за Своите цели.¹⁸³

Tози стих не ни учи, че Бог поради някаква причина не е способен да види греха, а че Той не го толерира. Той не може да гледа греха, без да изразява неодобрение – без да изпитва гняв.

Втората половина от въпроса на пророка прави ясно значението на този стих:
… И не можеш да погледнеш извращението. Защо гледаш на беззаконниците и мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си? (Авакум 1:13)
Очевидно е, че посланието на пророка не е, че Бог е някак си неспособен да гледа самия грях, а че като праведен Съдия на вселената, Той не може да позволи или одобри греха.

Бог непрестанно „гледа” греха:

На второ място по-горния ред на разсъждение погрешно използва 2 Коринтяни 5:21:

На кръста Исус издържа както душевна, така и физическа болка¹⁸⁷. Той преживя страданието на Този, Който беше „презрян и отхвърлен от човеците”.¹⁸⁸ Той бе дошъл при Своя избран народ, а „Своите Му Го не приеха.”¹⁸⁹ Неговото човешко естество бе истинско и Той почувства същата емоционална болка, която би имал всеки един от нас в подобни обстоятелства. Но за разлика от хората, които Го изоставиха, Неговият Отец беше с Исус през всичко това, като подкрепяше Сина Си чрез Своето любвеобилно присъствие и общение, за да е способен Той да издържи.

Деяния 2:27б описва Исусовото тяло в гроба през трите дни и нощи:
… нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.
В този стих Исус е наречен „Твоят [т.е. Божият] Святият”. „Твоят [не напуснатият и изоставеният] Святият [а не грешният и прокълнатият]”!

Всъщност Исус беше толкова съвършено свят, че Неговото тяло, поради пълната Му святост и безгрешност, не можеше да види изтление, което е резултат от греха, докато беше положен в гроба (Деяния 13:35-37).

Деяния 2:27a описва Исусовото физическо възкресение – как душата Му не бе оставена в хадес:
…няма да оставиш душата ми в хадес… (от гръцки език)
„Хадес”, или „шеол”, както бе познато в Стария Завет, е основното име на мястото на духовете на покойниците, както на праведните, така и на нечестивите.¹⁹⁰

Tози стих няма нищо общо с така нареченото време на страдание в ада, а просто означава, че Бог не остави Исус мъртъв, а по скоро Го възкреси физически от мъртвите. Именно това означава този стих. Tо е доказано в стих 31:

Нека да сравним това с подобно изказване на Исус в Йоан глава 8:

Старозаветните свещеници се „приближаваха до Бога” в службата си като свещеници:

Нещо повече, беше заповядано жертвеното животно винаги да бъде убивано „пред Господа”:

В Йоан 14:8-11 Исус каза: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене...” Отец е в Исус и всичко от Отец (и всичко от Святия Дух) е в Исус. Бог е един, и Исус е, и винаги е бил, Бог. Отец не беше само „с” Исус на кръста; Отец беше в Него!

Има само един Бог, Който е необятен, вечен, несътворен Дух. Не съществуват три Бога или два Бога – единият в небето и единият на кръста – които могат да бъдат разделени един от друг, като единият да е изгонен от присъствието на другия:
Аз и Отец едно сме. (Йоан 10:27-30)
… Иеова, нашият Бог, е един Господ; (Второзаконие 6:4)
… няма друг Бог освен един. (1 Коринтяни 8:4)¹⁹³
Бог е божествен Дух, Който вечно изявява Себе Си като Отец, Сина и Святия Дух. Всяка една от тези вечни прояви има в Себе Си целостта на божественото естество. Всеки един от тях е различен от останалите, но това не са три измерения на Бога, тъй като Бог е един неделим, необятен Дух.

Всичко от Бог е в Отец; всичко от Бог е в Сина; всичко от Бог е в Святия Дух – всеки от тях не споделяше една трета от Бог – и всичко от Бог беше в Исус, докато висеше на кръста. Как е възможно Исус да е бил отделен от Бог, когато Той Е Бог?

Всичко от Бог е еднакво и напълно присъстващо във всяка проява на Бог. Триединният Бог не може да бъде разделен. Ако Исус беше станал грешен на кръста, тогава всичко от Бог – включително Отец и Святия Дух – ставаха греховни! Напълно невъзможно беше за Исус, в Когото „обитава телесно всичката пълнота на Божеството;”¹⁹⁴ да бъде отделен от Бог и изоставен от Него!

На кръста Исус беше ли отделен от Бог? Библията казва, че Исус беше Бог „явен в плът”!¹⁹⁵ Отец беше ли с Исус на кръста? Отец беше в Него!

Бог е необятен Дух. Той не е ограничен от време или пространство. Бог няма части. Той не може да бъде разделен! Той е необятен Дух. Бог не живее в определено пространство. Той не се нуждае от пространство. Той е изцяло отвъд пространството. Бог е необятен Дух!

Ако Отец и Сина можеха да бъдат разделени, това означава, че има цепнатина в необятния Триединен Бог и Бог просто трябваше да бъде унищожен! От своя страна това означава, че нищо не може да съществува повече, защото Бог държи и подкрепя всичко,¹⁹⁶ и ако Бог бъде унищожен, не е възможно за каквото и да е нещо да съществува повече. Всичко това не е ли абсурдно?

Исус не можеше да бъде отделен от Бог, когато самият Той е Бог!

„Ами” – ще каже някой, „вероятно те не бяха отделени в най-стриктния смисъл на думата, а вероятно Исус беше просто ‘отчужден’ от Бога”.

Нашият отговор е: точно това е духовната смърт – отчуждение от Бог и от живота на Бог, и придобиване на греховно естество. Но Библията ни учи, което освен това е и доказано, че Исус винаги е бил „пресвят”. Ако Той беше отчужден от Бога в какъвто и да е смисъл, тогава Той е променил Своето морално естество и е станал грешен, което е напълно небиблейско.

Разделянето в какъвто и да е смисъл беше невъзможно поради самото естество на нещата. Ако Отец и Неговият Син бяха разделени, Исус щеше да бъде по-малко от Бог на кръста. Логичното заключение е, че Исус беше един простосмъртен човек на кръста, и грешен при това! Не е възможно за Бог да стане грешен и да бъде отделен от Бог.

Ако Исус беше станал грешен на кръста, тогава целият Триединен Бог щеше да стане грешен, тъй като пълнотата на Бог обитаваше в Исус. В самото естество на нещата беше невъзможно за Исус да стане грешен и изоставен от Бог, щом самият Той беше Бог! Но ако Той беше само човек, а не и Бог, тогава това би било възможно. И това е логическото заключение от цялото лъжеучение – духовната смърт и отчуждаването на Исус от Бог би означавало, че Той е бил в по-малка степен Бог и само един човек. Tова е неизбежното заключение от лъжеучението – да се отрече пълното и истинско божествено естество на Христос – и Бог казва, че тези, които го подкрепят, няма да бъдат спасени!
Никой, който върви напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога. Тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина. (2 Йоан 9)
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”
Какво е значението на думите на Исус в Марк 15:34 в светлината на всичко написано по-горе?
А на шестия час настана тъмнина по цялата земя и трая до деветия час. И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани?", което значи: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" (Maрк 15:33-34)
Защитниците на лъжеучението за духовната смърт обикновено казват, че тъмнината в Maрк 15:33 е резултат от това, че Отец е обърнал гръб на Своя духовно мъртъв и грешен Син. Но, както видяхме, ако Отец буквално беше обърнал гръб на Своя Син, щеше да последва нещо повече от тъмнина! Щеше да се чуе един голям гръм, Бог щеше да бъде унищожен и цялата вселена щеше постепенно да изчезне!

В Писанието тъмнината означава осъждение.¹⁹⁷ Грехът на света беше осъден на Голгота (Йоан 12:31a). Чистият и невинен Божий Син умираше на мястото на осъдените грешници, понасяйки тяхното осъждение.

На този етап ние бихме желали да споменем, че Maрк 15:34 е единственият стих в цялата Библия,¹⁹⁸ който дори индиректно намеква, че Исус беше изоставен от Своя Отец.¹⁹⁹ Tова „изоставяне” не беше необходимо за изкуплението на човечеството. Дори и да спрем дотук, без да обясним този стих, несъмнено на базата на цялото откровение в Библията човек не може да приеме неговото поучение, че Исус, Който беше Бог, беше изоставен от Бог! С всичко показано дотук от Писанията, каквото и да значи този стих, той не може да означава, че Исус стана грешен и беше изгонен от Божието присъствие като нещо несвято, омразно за Бог!

Tози стих не е труден за разбиране, когато бива разгледан в контекста на останалата част от Писанието.²⁰⁰ Стандартната характерна черта на лъжеучителите е, че те взимат стихове от различни места на Библията, изопачават ги, за да означават това, което те искат да значат,²⁰¹ вместо да преминат през цялото Писание и да видят какво казва то, и след това да тълкуват всеки индивидуален стих или пасаж в светлината на цялото откровение на истината.

Всичко, което се случи на кръста, противоречи на идеята, че Исус е бил изоставен от Своя Отец. Докато е бил на кръста, Исус се е молил: „Отче, прости им” (Лука 23:34). Tова беше молитва на състрадание и на вяра. Грешните хора не притежават нито истинско състрадание,²⁰⁴ нито истинска вяра.²⁰⁵ Нещо повече, Неговата молитва беше чута,²⁰⁶ а Бог не чува молитвите на тези, които имат грях в сърцата си.²⁰⁷

В момента на Своята смърт Исус извика: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46). Исус беше ли отделен от Своя Отец? Не! През цялото време Той беше в общение със Своя Отец, и щом умря, Той отиде при Своя Отец в рая.²⁰⁸

Отец погледна към Исус и Го нарече: „Угодника ми”.²⁰⁹ Исус винаги е бил изключително възлюбеният от Своя Отец, неопетненият Божий Агнец!

През целия Си живот Исус съвършено се покоряваше на Своя Отец, но смъртта Му на кръста беше кулминацията на Неговото покорство.²¹⁰ Ако Исус успя да угоди на Своя Отец чрез покорството Си по време на земния Си живот, тогава Той угоди на Своя Отец, когато Му се покори дори до смърт на кръста:
И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам. Аз върша всякога онова, което е Нему угодно. (Йоан 8:29)
Смъртта на кръста беше връхната точка на покорството на Исус към Своя Отец; затова удовлетворението и насладата, които Отец изпитваше към Своя Син, също бяха в своята „връхна точка”:
Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си… (Йоан 10:17)
Eфесяни 5:2 ни казва, че Исусовата жертва на Бог беше „за благоуханна миризма”. Исусовата смърт изпълни Старозаветните преобрази, за никой от които нe се e твърдяло, че е „противен” на Бог или толкова оскърбителен, че Той е трябвало да си обърне главата встрани от тях; напротив, те бяха „благоуханна жертва на Господа”.²¹¹ Исусовата жертва не беше отвратителна воня в ноздрите на Неговия Отец, а всъщност Бог се удоволстваше и Му беше угодна жертвата на святия и скъпоценен Агнец. Бог изпитваше благоволение и любов към Своя Син на кръста!

Ако на Голгота се беше случило нещо ужасно, като разделението в Триединния Бог заради изкуплението ни, тогава със сигурност ще има поне един стих в Писанието, който да поучава това! Но все пак, където Библията съобщава, че ние сме изкупени, тя казва, че сме изкупени чрез святата и скъпоценна кръв на Исус. Защо бе необходимо разделянето между Отец и Сина? Какво би постигнало то? Всичко, което това учение прави е, че то добавя на Христовата кръв. Tова учение загатва, че Неговата кръв не беше достатъчна и затова беше необходимо нещо допълнително. Но кръвта на Исус беше достатъчна, за да изкупи човека, и Исус никога не беше изоставен от Бог.

Нямаше промяна в личностния морален характер на Исус и естеството на кръста,²¹² нямаше промяна и във взаимоотношението Му с Неговия Отец. Лично Исус никога не е ставал греховен или виновен за грях. Човекът беше виновен. Исус понесе човешкото наказание, а не своята действителна греховност. Исус беше чист и свят на кръста и никога не е бил изгонван от присъствието на Своя Отец.
Истината на Марк 15:34
Какво означават думите на Исус: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” Какво беше естеството на това изоставяне?

Значението им е просто следното: Отец трябваше да остави Своя Син да умре. На Исус беше позволено да умре физически. Отец позволи на Своя Син да бъде разпънат. Отец позволи на Своя Син да пострада от грешниците. Отец позволи на Своя Син да умре. Tова беше естеството на изоставянето.

Отец напълно защитаваше Исус през целия Му живот на земята до степен, че Той дори не можеше да удари в камък крака Си.²¹³ Защо? Защото Исус беше безгрешен. Грешните хора нямаха власт над праведния Божий Син. Смъртта нямаше власт над безгрешния и чист Божий Син. Смъртта бе следствието от греха, но Исус беше безгрешен.

Исус нямаше да пострада и умре физически от грешници, без Отец умишлено да Му позволи това; и това бе естеството на изоставянето.

Tе никога не бяха разделени. Духовното им взаимоотношение никога не беше прекратено. На Божия Син беше позволено да пострада и умре физически.

Псалм 22 е псалм на Давид и описва как Давид във време на изпитание е оставен от Бог да бъде потискан от своите неприятели.

Ако Исус на кръста беше цитирал втория ред от стиха „Защо стоиш далеч и не ми помагаш... ?”, вместо първия, никой човек нямаше да си изтълкува втората част от стиха по начина, че Бог е изгонил Исус от присъствието Си като нещо прокълнато; но въпреки това двата реда означават едно и също нещо!

Псалм 22:1 не означава, че Бог е изоставил Давид, в смисъл, че е изгонил Давид от присъствието Си като нещо омразно, греховно и отвръщаващо, а просто означава, че Бог не му „помага”. Това не се отнася до прекратяването на личното взаимоотношение между Давид и Бог, а означава, че Бог позволява праведният Давид да премине през някои неща, през които той по друг начин не би преминал. Бог позволява Давид да бъде потискан от своите неприятели. Tова е естеството на „изоставянето”. То няма нищо общо с преживяването на духовна смърт или това да си греховен. Няма нищо общо с нарушаването на духовното взаимоотношение на Давид със Своя Бог. Давид беше праведен през цялото това „изоставяне”. Нещо повече, той остана във взаимоотношение с Бог (Псалм 22:24).²¹⁷

Йов също беше праведен (Йов 1:1, 8), но въпреки това беше „изоставен” от Бог в същия смисъл.²¹⁸ Той не беше изгонен от Него като грешен и проклет човек, но Бог позволи той да премине през някои изключително тежки страдания, през които той по друг начин не би преминал.

Псалм 22 описва как Бог, с цел да опита и изпита Давид, позволи Давид да бъде покорен от своите неприятели и да бъде потискан от тях. След това, в изпълнение на псалма, с цел принасяне на една единствена жертва за греховете, Бог на кръста остави Своя Син да бъде покорен от Своите врагове, отхвърлен от еврейските лидери и разпънат от римските войници.

Същото е и значението на месианското пророчество в Исая 50:4-6:

Исус можеше да слезе от кръста, когато си пожелаеше,²¹⁹ но избра да остане там. Той трябваше да умре, за да бъде спасено човечеството. Исус винаги имаше пълния контрол върху живота Си – преди, по време на и след като го пожертва:

В Псалм 22 няма дори намек за това Давид или Исус да са станали грешни и да са изгонени от Божието присъствие като обекти на Неговото отвращение. Единствената причина, хората да мислят така, е, че това е всичко, което те досега са чували да се поучава. Никой не е извлякъл тази идея от самия стих без нечия „помощ”!²²²

Независимо от това, че Исус трябваше да изпие чашата на страданието, за да изплати наказанието за греховете ни, все пак посред всичко това Той остана твърд и непоклатим и не помръдна в упованието Си в Своя Бог, че в края на краищата Той няма да се посрами, но че Бог ще Го възкреси от мъртвите и ще Го издигне, като възстанови предишната Му слава отдясно на Отец.²²⁷

И най-накрая самия Псалм 22 посочва, че нито Давид, нито Исус не бяха изоставени от Бог. Стих 24 казва:
Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от Него; но послуша, когато извика той към Него.
Колко по-ясно може да бъде? Отец не скри лицето Си от Своя възлюбен Син.

Пролятата кръв на Исус ни изкупи. Смъртта на Неговото тяло на кръста ни изкупи. Дяволът е този, който добавя на нея. Нека не добавяме каквото и да е към нея. Всичко е в кръвта на Исус, скъпоценната кръв на Исус, святия Божий Агнец.