Божията кръв Малкълм Уебър



страница7/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21

Глава седма

Кръвта на Исус е достатъчна

Всичко е в кръвта на Исус! Тъй като Исус беше Бог, с проливането на Своята скъпоценна кръв, Той напълно плати цената за всички наши грехове.

Дяволът, разбира се, мрази кръвта на Исус и се опитва с цялата си сила и мъдрост178 да изкриви истинското поучение за изкуплението. Либералите, например, отричат Бог да е гневен или ядосан на грешниците. „Какво примитивно мислене от тъмните векове за един гневен Бог!” - възмутително се мусят те. И учат, че Исус умря на кръста не за да понесе някакво наказание за греха, а за да ни постави пример за подражание на самораздаващата се любов на един мъченик, който умира за това, което е право и добро.

В отговор на това ние твърдим, че докато Исусовотo покорство към страданията и смъртта със сигурност беше определено от Бог да ни бъде пример,179 все пак основната цел на смъртта Му беше да понесе наказанието за греховете ни, и този факт е посочен из цялото Писание. Дори тези пасажи, които поучават за примерното естество на Неговата смърт, изясняват основната ù цел като доброволно страдание за наказанието на нашите грехове, за да ни освободи от това наказание:


И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. (Maтей 20:27-28)
Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки: Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. (1 Петрово 2:21-24)180
Либералните богослови напълно отричат кръвта на Исус. Но дяволът е малко по-коварен с други религиозни хора и често той добавя към кръвта. Римокатолическата църква, например, в исторически план е поучавала, че макар и действително човек да се спасява чрез кръвта на Исус, само по себе си това не е достатъчно, затова ти се нуждаеш и от твоите дела.

Много християни днес следват подобен път на добавяне към кръвта на Исус. Както разбрахме, някои хора поучават, че макар и да сме изкупени чрез Исусовата кръв, все пак това само по себе си не е достатъчно и затова Той е трябвало да умре и духовно.


Исус беше ли изгонен от присъствието на Отец?
Сега ще се занимаем със сходен въпрос. Той е: бяха ли някога Исус и Неговият Отец разделени един от друг? Много хора поучават, че на кръста Исус умря духовно и стана грешен с греха на човечеството, и следователно беше изгонен от присъствието на Своя свят Отец като нещо проклето, нечисто и омразно. Един човек е написал:
Поради това, че Той [Исус] беше „направен грешен” (2 Коринтяни 5:21), пропит с греха, и стана самото естество на греха, на кръста Той беше изгонен от Божието присъствие като нещо омразно. Той и грехът бяха еднозначни.
Същият човек пише за Исус:
Духът Му не беше унищожен. Той само умря духовно като всеки грешен човешки дух. Той беше изцяло отсечен и отделен от Бог... Той беше станал самото естество на греха... грехът напълно го отчужди от Неговия Отец... Дотогава, докато Той се идентифицираше с греха, Той беше в ръцете на Сатана и множествата в ада, точно като всеки изгубен грешник.
Друг човек поучавал как въпреки че Отец е видял Сина прикован на кръста, щом „грехът го докоснал, Той Му обърнал гръб”. Този същият човек поучавал, че Сатана „победил” Исус на кръста и че Исус бил оставен „сам”, защото Бог Му бил обърнал гръб.

Още един човек е писал в контекста на втората смърт:


Това беше смъртта, през която Исус премина за нас... Исус преживя болки, които дори нечестивите, които са напълно отделени от Бога, никога не са почувствали... Исус преживя мъчението на осъдената душа! От дълбочините на сърцето Си Той извика: „О, Боже, 181 защо си ме изоставил?”. Студената агония на вечното осъждение, тези ледени пръсти, уловиха живота Му и Исус изстрада Божият съд. В този момент Той беше напълно отделен от Бог!
Същият човек написа, че Исус изстрада
агонията на осъдената душа... [и] навлезе в едно пълно отделяне от Бог, и Бог Му обърна гърба Си заради греха!
В 1 Коринтяни 12:3 Павел ни показва източникът на това поучение:
Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус!182
Сега ще покажем как цялото това учение е голямо отклонение от истината.
Може ли Бог да гледа греха?
Най-често използваният аргумент за доказването на това, че Исус беше изоставен на кръста от Своя Отец, е следният: Бог е свят и не може да гледа греха (Авакум 1:13). На кръста Исус беше „направен грях” (2 Коринтяни 5:21). Затова Неговият свят Отец не можеше да Го гледа, отвърна се и Го изостави.

Погрешността на този извод е двояка. На първо място стихът, цитиран, за да загатне, че Бог не може да гледа греха, е Авакум 1:13:


Тъй като очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото
В този стих пророк Авакум поставя под въпрос Божията употреба на нечестивия Вавилон за осъществяване на съд над хората Му. Същността на неговия въпрос е: Как може Бог, чиито очи са твърде чисти да гледа злото и подтисничеството, да назначи нечестивите вавилонци за служители на Своето правосъдие и наказание, за да унищожат народа на Юда, който, за сравнение, е по-праведен от тях?

Стихът по-горе не означава, че Бог е твърде свят, за да гледа греха, в смисъл че не е способен да го види, но че Бог е твърде свят да гледа злото и да гледа леко на него. Бог е твърде чист, за да гледа нечестието, без да изпитва неодобрение. Бог не може да гледа греха и да го позволява.

Гледната точка на пророка не е, че Бог не може да Си позволи да гледа греха. Неговата гледна точка е: Как може един свят Бог, Който е твърде чист, за да гледа нечестие, без да изпитва неодобрение и гняв, очевидно да намира извинение за греха на нечестивите вавилонци и да ги използва за Своите цели.183

Tози стих не ни учи, че Бог поради някаква причина не е способен да види греха, а че Той не го толерира. Той не може да гледа греха, без да изразява неодобрение – без да изпитва гняв.

Втората половина от въпроса на пророка прави ясно значението на този стих:
И не можеш да погледнеш извращението. Защо гледаш на беззаконниците и мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си? (Авакум 1:13)
Очевидно е, че посланието на пророка не е, че Бог е някак си неспособен да гледа самия грях, а че като праведен Съдия на вселената, Той не може да позволи или одобри греха.

Бог непрестанно „гледа” греха:


Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите. (Притчи 15:3; сравни със ст. 11; Йов11:11; Псалм 10:14)
Как Бог може съвършено и точно да съди хората, ако е обърнал гърба Си на греха и не може да го види?

На второ място по-горния ред на разсъждение погрешно използва 2 Коринтяни 5:21:


Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях
Tози стих не означава, че Исус беше буквално „направен грешен”, а че Той стана принос за грях.184 Исус беше напълно безгрешен на кръста, както показва и самият стих:
[Исус] не е знаел грях
Исус винаги беше най-свят.185 И Той винаги е бил в присъствието на Своя Отец, както и сега ще видим.
Исус никога не беше изоставен от Своя Отец
Библията напълно ясно посочва, че Исус не беше отделен от Своя Отец. Петър, в Деяния 2:25, описва Исус в страданията Му на кръста:
Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;
Исус винаги беше в присъствието на Своя Отец. На кръста Той гледаше Своя Отец. Неговият Отец беше „отдясно”! Тук Петър цитира от Псалм 16:8, който дори е по-описателен:
Винаги турям Господа пред себе си;186 понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя.
Висейки на кръста, Исус беше в присъствието на Своя Отец. През цялото време на Неговото разпятие, Отец беше с Исус, като Го подкрепяше и подсилваше, за да може Той да издържи на всичко това: „Понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя.”

На кръста Исус издържа както душевна, така и физическа болка187. Той преживя страданието на Този, Който беше „презрян и отхвърлен от човеците”.188 Той бе дошъл при Своя избран народ, а „Своите Му Го не приеха.”189 Неговото човешко естество бе истинско и Той почувства същата емоционална болка, която би имал всеки един от нас в подобни обстоятелства. Но за разлика от хората, които Го изоставиха, Неговият Отец беше с Исус през всичко това, като подкрепяше Сина Си чрез Своето любвеобилно присъствие и общение, за да е способен Той да издържи.

Деяния 2:27б описва Исусовото тяло в гроба през трите дни и нощи:
нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.
В този стих Исус е наречен „Твоят [т.е. Божият] Святият”. „Твоят [не напуснатият и изоставеният] Святият [а не грешният и прокълнатият]”!

Всъщност Исус беше толкова съвършено свят, че Неговото тяло, поради пълната Му святост и безгрешност, не можеше да види изтление, което е резултат от греха, докато беше положен в гроба (Деяния 13:35-37).

Деяния 2:27a описва Исусовото физическо възкресение – как душата Му не бе оставена в хадес:
…няма да оставиш душата ми в хадес… (от гръцки език)
„Хадес”, или „шеол”, както бе познато в Стария Завет, е основното име на мястото на духовете на покойниците, както на праведните, така и на нечестивите.190

Tози стих няма нищо общо с така нареченото време на страдание в ада, а просто означава, че Бог не остави Исус мъртъв, а по скоро Го възкреси физически от мъртвите. Именно това означава този стих. Tо е доказано в стих 31:


Той като предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че душата Му не остана в хадес (от гръцки език)
Отец никога не изостави Своя Син
В евангелието на Йоан откриваме изобилие от доказателства за това, че Исус никога не е бил отделен от Своя Отец. В Йоан глава 16, Исус казва:
Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене. (Йоан 16:32)
Въпреки че учениците изоставиха Исус и избягаха (Maтей 26:31, 56), и Той беше разпънат на кръст, все пак Той не беше оставен напълно сам, защото Отец беше с Него! Исус каза това!

Нека да сравним това с подобно изказване на Исус в Йоан глава 8:


Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това, което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам; Аз върша всякога онова, което е Нему угодно. (Йоан 8:28-29)
В този пасаж Исус каза, че когато Той беше „издигнат” (т.e. разпънат), Отец не Го остави сам, защото Исус винаги вършеше това, което Му бе угодно; и когато Исус беше на кръста, Той беше точно в центъра на съвършената воля на Своя Отец.191 Отец винаги гледаше на Своя Син като на святото Божие Агне, което пролива Своята скъпоценна кръв. Исус никога не престана да бъде силно възлюбен на Своя Отец.

Старозаветните преобрази
Ако на кръста Исус беше пропъден от присъствието на своя Отец, тогава може да се очаква за това да се загатва в жертвените преобрази. Нe само не може да се говори за изгонване от Божието присъствие, когато в Стария Завет свещеникът принасяше жертва на Господа, но той всъщност влизаше в Божието присъствие в скинията или в храма, за да направи това!

Старозаветните свещеници се „приближаваха до Бога” в службата си като свещеници:


свещениците, които се приближават при Господа (Изход 19:22)
Свещениците не биваха изгонени от Божието присъствие със своите приноси; напротив, те влизаха в Божието присъствие!

Нещо повече, беше заповядано жертвеното животно винаги да бъде убивано „пред Господа”:


да се закаля и приноса за грях пред Господа (Левит 6:25)
А за кръвта на животното беше заповядано да бъде поръсена от свещеника „пред Господа”:
и свещеникът ... да поръси пред завесата на светилището ... пред Господа. (Левит 4:6)192
И така ясното поучение на Божието слово е, че Исус никога не се отдели от Своя Отец.
“Аз и Отец едно сме”
Втората причина, поради която Исус никога не беше изоставен от Своя Отец, е, че Бог е един, и че Триединният Бог не може да бъде разчленен.

В Йоан 14:8-11 Исус каза: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене...” Отец е в Исус и всичко от Отец (и всичко от Святия Дух) е в Исус. Бог е един, и Исус е, и винаги е бил, Бог. Отец не беше само „с” Исус на кръста; Отец беше в Него!

Има само един Бог, Който е необятен, вечен, несътворен Дух. Не съществуват три Бога или два Бога – единият в небето и единият на кръста – които могат да бъдат разделени един от друг, като единият да е изгонен от присъствието на другия:
Аз и Отец едно сме. (Йоан 10:27-30)
Иеова, нашият Бог, е един Господ; (Второзаконие 6:4)
няма друг Бог освен един. (1 Коринтяни 8:4)193
Бог е божествен Дух, Който вечно изявява Себе Си като Отец, Сина и Святия Дух. Всяка една от тези вечни прояви има в Себе Си целостта на божественото естество. Всеки един от тях е различен от останалите, но това не са три измерения на Бога, тъй като Бог е един неделим, необятен Дух.

Всичко от Бог е в Отец; всичко от Бог е в Сина; всичко от Бог е в Святия Дух – всеки от тях не споделяше една трета от Бог – и всичко от Бог беше в Исус, докато висеше на кръста. Как е възможно Исус да е бил отделен от Бог, когато Той Е Бог?

Всичко от Бог е еднакво и напълно присъстващо във всяка проява на Бог. Триединният Бог не може да бъде разделен. Ако Исус беше станал грешен на кръста, тогава всичко от Бог – включително Отец и Святия Дух – ставаха греховни! Напълно невъзможно беше за Исус, в Когото „обитава телесно всичката пълнота на Божеството;”194 да бъде отделен от Бог и изоставен от Него!

На кръста Исус беше ли отделен от Бог? Библията казва, че Исус беше Бог „явен в плът”!195 Отец беше ли с Исус на кръста? Отец беше в Него!


Бог в Христа примиряваше света със Себе Си (2 Коринтяни 5:19)
Бог беше „в Христос”, когато примиряваше света със Себе Си. Къде беше Бог? В Христос! Къде беше Бог, когато Исус висеше на кръста? В Христос! Как Исус можеше да бъде отделен от Бог, когато Той е Бог?

Бог е необятен Дух. Той не е ограничен от време или пространство. Бог няма части. Той не може да бъде разделен! Той е необятен Дух. Бог не живее в определено пространство. Той не се нуждае от пространство. Той е изцяло отвъд пространството. Бог е необятен Дух!

Ако Отец и Сина можеха да бъдат разделени, това означава, че има цепнатина в необятния Триединен Бог и Бог просто трябваше да бъде унищожен! От своя страна това означава, че нищо не може да съществува повече, защото Бог държи и подкрепя всичко,196 и ако Бог бъде унищожен, не е възможно за каквото и да е нещо да съществува повече. Всичко това не е ли абсурдно?

Исус не можеше да бъде отделен от Бог, когато самият Той е Бог!


Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; (Колосяни 2:9)
В Христос „обитава телесно всичката пълнота на Божеството”. В Исусовото тяло на кръста обитаваше цялата пълнота на целия Триединен Бог – Отец, Син и Святи Дух! Има само един Бог. Как е възможно Исус да бъде отделен от Бог, щом самият Той е Бог?

„Ами” – ще каже някой, „вероятно те не бяха отделени в най-стриктния смисъл на думата, а вероятно Исус беше просто ‘отчужден’ от Бога”.

Нашият отговор е: точно това е духовната смърт – отчуждение от Бог и от живота на Бог, и придобиване на греховно естество. Но Библията ни учи, което освен това е и доказано, че Исус винаги е бил „пресвят”. Ако Той беше отчужден от Бога в какъвто и да е смисъл, тогава Той е променил Своето морално естество и е станал грешен, което е напълно небиблейско.

Разделянето в какъвто и да е смисъл беше невъзможно поради самото естество на нещата. Ако Отец и Неговият Син бяха разделени, Исус щеше да бъде по-малко от Бог на кръста. Логичното заключение е, че Исус беше един простосмъртен човек на кръста, и грешен при това! Не е възможно за Бог да стане грешен и да бъде отделен от Бог.

Ако Исус беше станал грешен на кръста, тогава целият Триединен Бог щеше да стане грешен, тъй като пълнотата на Бог обитаваше в Исус. В самото естество на нещата беше невъзможно за Исус да стане грешен и изоставен от Бог, щом самият Той беше Бог! Но ако Той беше само човек, а не и Бог, тогава това би било възможно. И това е логическото заключение от цялото лъжеучение – духовната смърт и отчуждаването на Исус от Бог би означавало, че Той е бил в по-малка степен Бог и само един човек. Tова е неизбежното заключение от лъжеучението – да се отрече пълното и истинско божествено естество на Христос – и Бог казва, че тези, които го подкрепят, няма да бъдат спасени!
Никой, който върви напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога. Тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина. (2 Йоан 9)
Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
Какво е значението на думите на Исус в Марк 15:34 в светлината на всичко написано по-горе?
А на шестия час настана тъмнина по цялата земя и трая до деветия час. И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани?", което значи: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" (Maрк 15:33-34)
Защитниците на лъжеучението за духовната смърт обикновено казват, че тъмнината в Maрк 15:33 е резултат от това, че Отец е обърнал гръб на Своя духовно мъртъв и грешен Син. Но, както видяхме, ако Отец буквално беше обърнал гръб на Своя Син, щеше да последва нещо повече от тъмнина! Щеше да се чуе един голям гръм, Бог щеше да бъде унищожен и цялата вселена щеше постепенно да изчезне!

В Писанието тъмнината означава осъждение.197 Грехът на света беше осъден на Голгота (Йоан 12:31a). Чистият и невинен Божий Син умираше на мястото на осъдените грешници, понасяйки тяхното осъждение.

На този етап ние бихме желали да споменем, че Maрк 15:34 е единственият стих в цялата Библия,198 който дори индиректно намеква, че Исус беше изоставен от Своя Отец.199 Tова „изоставяне” не беше необходимо за изкуплението на човечеството. Дори и да спрем дотук, без да обясним този стих, несъмнено на базата на цялото откровение в Библията човек не може да приеме неговото поучение, че Исус, Който беше Бог, беше изоставен от Бог! С всичко показано дотук от Писанията, каквото и да значи този стих, той не може да означава, че Исус стана грешен и беше изгонен от Божието присъствие като нещо несвято, омразно за Бог!

Tози стих не е труден за разбиране, когато бива разгледан в контекста на останалата част от Писанието.200 Стандартната характерна черта на лъжеучителите е, че те взимат стихове от различни места на Библията, изопачават ги, за да означават това, което те искат да значат,201 вместо да преминат през цялото Писание и да видят какво казва то, и след това да тълкуват всеки индивидуален стих или пасаж в светлината на цялото откровение на истината.


Няма да се посрамя тогава, когато почитам всичките Твои заповеди. (Псалм 119:6)
Когато се обръщаме към Библията, ние трябва да бъдем готови да бъдем честни спрямо цялото откровение. Безброй многото разнородни култове и лъжеучения, всяко от които използва „малки парченца” от Библията, за да докаже техните така наречени „истини”, са свидетелство за огромната опасност, ако не направим това.202
“Благоуханна миризма”
Исус казва в Maрк 15:34: „Боже Мой”. Tова са думи на вяра, а не на някой грешник. Някои учители може да са станали крайни в тълкуванието на думите „Боже Мой”, като са ги отнесли към изоставянето на Исус от Неговия Отец, тъй като Исус не се обърна към Бог като към Своя „Отец”, но по скоро използва „по-отдалечена” дума за Своя „Бог”. Необходимо е те да прочетат Евреи 10:9,
Ето, дойдох да изпълня волята Ти
или някои от останалите стихове, в които Исус се обръща към Своя Отец като към „Своя Бог”.203 Има голяма степен на „изкривяване” в това да кажеш, че думите: „Боже Мой, Боже Мой” сами по себе си ни учат, че Исус беше отделен от Бог. Tова са действителни думи на вяра!

Всичко, което се случи на кръста, противоречи на идеята, че Исус е бил изоставен от Своя Отец. Докато е бил на кръста, Исус се е молил: „Отче, прости им” (Лука 23:34). Tова беше молитва на състрадание и на вяра. Грешните хора не притежават нито истинско състрадание,204 нито истинска вяра.205 Нещо повече, Неговата молитва беше чута,206 а Бог не чува молитвите на тези, които имат грях в сърцата си.207

В момента на Своята смърт Исус извика: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46). Исус беше ли отделен от Своя Отец? Не! През цялото време Той беше в общение със Своя Отец, и щом умря, Той отиде при Своя Отец в рая.208

Отец погледна към Исус и Го нарече: „Угодника ми”.209 Исус винаги е бил изключително възлюбеният от Своя Отец, неопетненият Божий Агнец!

През целия Си живот Исус съвършено се покоряваше на Своя Отец, но смъртта Му на кръста беше кулминацията на Неговото покорство.210 Ако Исус успя да угоди на Своя Отец чрез покорството Си по време на земния Си живот, тогава Той угоди на Своя Отец, когато Му се покори дори до смърт на кръста:
И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам. Аз върша всякога онова, което е Нему угодно. (Йоан 8:29)
Смъртта на кръста беше връхната точка на покорството на Исус към Своя Отец; затова удовлетворението и насладата, които Отец изпитваше към Своя Син, също бяха в своята „връхна точка”:
Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си (Йоан 10:17)
Eфесяни 5:2 ни казва, че Исусовата жертва на Бог беше „за благоуханна миризма”. Исусовата смърт изпълни Старозаветните преобрази, за никой от които нe се e твърдяло, че е „противен” на Бог или толкова оскърбителен, че Той е трябвало да си обърне главата встрани от тях; напротив, те бяха „благоуханна жертва на Господа”.211 Исусовата жертва не беше отвратителна воня в ноздрите на Неговия Отец, а всъщност Бог се удоволстваше и Му беше угодна жертвата на святия и скъпоценен Агнец. Бог изпитваше благоволение и любов към Своя Син на кръста!

Ако на Голгота се беше случило нещо ужасно, като разделението в Триединния Бог заради изкуплението ни, тогава със сигурност ще има поне един стих в Писанието, който да поучава това! Но все пак, където Библията съобщава, че ние сме изкупени, тя казва, че сме изкупени чрез святата и скъпоценна кръв на Исус. Защо бе необходимо разделянето между Отец и Сина? Какво би постигнало то? Всичко, което това учение прави е, че то добавя на Христовата кръв. Tова учение загатва, че Неговата кръв не беше достатъчна и затова беше необходимо нещо допълнително. Но кръвта на Исус беше достатъчна, за да изкупи човека, и Исус никога не беше изоставен от Бог.

Нямаше промяна в личностния морален характер на Исус и естеството на кръста,212 нямаше промяна и във взаимоотношението Му с Неговия Отец. Лично Исус никога не е ставал греховен или виновен за грях. Човекът беше виновен. Исус понесе човешкото наказание, а не своята действителна греховност. Исус беше чист и свят на кръста и никога не е бил изгонван от присъствието на Своя Отец.
Истината на Марк 15:34
Какво означават думите на Исус: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” Какво беше естеството на това изоставяне?

Значението им е просто следното: Отец трябваше да остави Своя Син да умре. На Исус беше позволено да умре физически. Отец позволи на Своя Син да бъде разпънат. Отец позволи на Своя Син да пострада от грешниците. Отец позволи на Своя Син да умре. Tова беше естеството на изоставянето.

Отец напълно защитаваше Исус през целия Му живот на земята до степен, че Той дори не можеше да удари в камък крака Си.213 Защо? Защото Исус беше безгрешен. Грешните хора нямаха власт над праведния Божий Син. Смъртта нямаше власт над безгрешния и чист Божий Син. Смъртта бе следствието от греха, но Исус беше безгрешен.

Исус нямаше да пострада и умре физически от грешници, без Отец умишлено да Му позволи това; и това бе естеството на изоставянето.

Tе никога не бяха разделени. Духовното им взаимоотношение никога не беше прекратено. На Божия Син беше позволено да пострада и умре физически.


Псалм 22
Когато Исус извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”, думите Му не бяха просто спонтанно казани,214 а Той съзнателно цитира пасаж от един пророчески псалм с цел да го изпълни.215 Нека сега разгледаме Псалм 22, от който цитира Той.

Псалм 22 е псалм на Давид и описва как Давид във време на изпитание е оставен от Бог да бъде потискан от своите неприятели.


Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш на думите на охкането ми? (Псалм 22:1)
Tози стих е пример за „еврейски паралелизъм”, поетичен подход, при който строфата се състои от два реда, като вторият като цяло казва същото като първия, но по различен начин.216 Стихът: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” има същото значение като „Защо стоиш далеч и не ми помагаш”. Всеки от въпросите пита едно и също нещо, но по различен начин.

Ако Исус на кръста беше цитирал втория ред от стиха „Защо стоиш далеч и не ми помагаш... ?”, вместо първия, никой човек нямаше да си изтълкува втората част от стиха по начина, че Бог е изгонил Исус от присъствието Си като нещо прокълнато; но въпреки това двата реда означават едно и също нещо!

Псалм 22:1 не означава, че Бог е изоставил Давид, в смисъл, че е изгонил Давид от присъствието Си като нещо омразно, греховно и отвръщаващо, а просто означава, че Бог не му „помага”. Това не се отнася до прекратяването на личното взаимоотношение между Давид и Бог, а означава, че Бог позволява праведният Давид да премине през някои неща, през които той по друг начин не би преминал. Бог позволява Давид да бъде потискан от своите неприятели. Tова е естеството на „изоставянето”. То няма нищо общо с преживяването на духовна смърт или това да си греховен. Няма нищо общо с нарушаването на духовното взаимоотношение на Давид със Своя Бог. Давид беше праведен през цялото това „изоставяне”. Нещо повече, той остана във взаимоотношение с Бог (Псалм 22:24).217

Йов също беше праведен (Йов 1:1, 8), но въпреки това беше „изоставен” от Бог в същия смисъл.218 Той не беше изгонен от Него като грешен и проклет човек, но Бог позволи той да премине през някои изключително тежки страдания, през които той по друг начин не би преминал.

Псалм 22 описва как Бог, с цел да опита и изпита Давид, позволи Давид да бъде покорен от своите неприятели и да бъде потискан от тях. След това, в изпълнение на псалма, с цел принасяне на една единствена жертва за греховете, Бог на кръста остави Своя Син да бъде покорен от Своите врагове, отхвърлен от еврейските лидери и разпънат от римските войници.

Същото е и значението на месианското пророчество в Исая 50:4-6:


Господ Иеова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения. Всяка заран Той събужда, събужда ухото ми, за да слушам като учащите се. Господ Иеова ми отвори ухото и аз не се разбунтувах. Нито се обърнах назад. Гърба си дадох на биене и бузите си на скубачите на косми; не скрих лицето си от безчестие и заплювания. (Исая 50:4-6)
Исус даде гърба Си на биячите. Tе никога нямаше да имат достъп до него, освен ако Той доброволно не беше им го предоставил. Исус беше безгрешен и не заслужаваше смърт. Не беше необходимо Той да дава живота Си.

Исус можеше да слезе от кръста, когато си пожелаеше,219 но избра да остане там. Той трябваше да умре, за да бъде спасено човечеството. Исус винаги имаше пълния контрол върху живота Си – преди, по време на и след като го пожертва:


Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема (Йоан 10:17-18)
Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна. (Йоан 2:19)220
Има един Бог. Отец позволи на Своя Син да умре; същевременно Синът доброволно пожертва живота Си.221 Tова е естеството на изоставянето. Отец даде Своя Син (Йоан 3:16) и Исус даде Своя живот (Maтей 20:28).

В Псалм 22 няма дори намек за това Давид или Исус да са станали грешни и да са изгонени от Божието присъствие като обекти на Неговото отвращение. Единствената причина, хората да мислят така, е, че това е всичко, което те досега са чували да се поучава. Никой не е извлякъл тази идея от самия стих без нечия „помощ”!222


Вярата на Исус посред Неговите страдания
Псалм 22 описва как Бог позволи на Давид, а оттам и на Исус, да страда и да бъде унижаван от грешни хора. Но посред страданието голямата вяра на Давид и увереността му в Бог стават очевидни:
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата. Ти си ме научил да уповавам, като бях на майчините си гърди. На Тебе бях оставен от рождението си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог. (Псалм 22:9-10)223
Псалмът, далеч от това да бъде израз на изоставяне или отчуждение, всъщност е псалм на велика вяра в един жив и постоянно присъстващ Бог. Стихове от 19 до 22 описват Давидовата, а оттам и Исусовата вяра посред всичко това:
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. Избави от меч душата ми; живота ми224 от силата на кучето. Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! Ще възвестявам името Ти на братята си; всред събранието ще Те хваля [след като ме избавиш].
Други пасажи от Писанието показват вярата на Исус посред Неговите страдания и агония:
Да! Самият ми близък приятел, комуто имах доверие, който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене. Но Ти, Господи, смили се за мене; изправи ме и ще им отвърна. От това зная, че Твоето благоволение е към мене, понеже неприятелят ми не тържествува над мене. А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми и утвърждаваш ме пред лицето Си до века. (Псалм 41:9-12)
Гърба си дадох на биене и бузите си на скубачите на косми. Не скрих лицето си от безчестие и заплювания. Понеже Господ Иеова ще ми помогне. Затова не се смущавам. Затова съм втвърдил лицето си като кремък и зная, че не ще бъда посрамен. Близо е Оня, Който ме оправдава. Кой ще се съди с мене? ... Ето, Господ Иеова ще ми помогне. Кой ще ме осъди? Ето, те всички ще овехтеят като дреха; молец ще ги изяде. (Исая 50:6-9)
Винаги турям Господа пред себе си! Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя. Затова се зарадва сърцето ми и развесели се душата ми, 225 а още и плътта ми ще пребивава в увереност. Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; нито ще допуснеш угодника Си да види изтление. Ще ми изявиш пътя на живота. Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе - всякога веселие. (Псалм 16:8-11)
Исус не беше изоставен от Своя Отец. Посред всичко това Той каза: „Господи, ти си моя сила” (Псалм 22:19)226

Независимо от това, че Исус трябваше да изпие чашата на страданието, за да изплати наказанието за греховете ни, все пак посред всичко това Той остана твърд и непоклатим и не помръдна в упованието Си в Своя Бог, че в края на краищата Той няма да се посрами, но че Бог ще Го възкреси от мъртвите и ще Го издигне, като възстанови предишната Му слава отдясно на Отец.227

И най-накрая самия Псалм 22 посочва, че нито Давид, нито Исус не бяха изоставени от Бог. Стих 24 казва:
Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от Него; но послуша, когато извика той към Него.
Колко по-ясно може да бъде? Отец не скри лицето Си от Своя възлюбен Син.

Пролятата кръв на Исус ни изкупи. Смъртта на Неговото тяло на кръста ни изкупи. Дяволът е този, който добавя на нея. Нека не добавяме каквото и да е към нея. Всичко е в кръвта на Исус, скъпоценната кръв на Исус, святия Божий Агнец.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница