Божията кръв Малкълм Уебър



страница4/21
Дата14.01.2018
Размер4.27 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Глава четвърта

Скъпоценната кръв на Исус

Исус понесе наказанието за нашите грехове чрез Божията благодат. Ние бяхме съгрешили и заслужавахме вечно страдание, но Исус, в Своята велика любов, се въплъти в човешко тяло и понесе наказанието ни:


Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония (Исая 53:5)
[Исус,] Който биде предаден за прегрешенията ни (Римляни 4:25)
Това бяха наши престъпления, наши беззакония и наши прегрешения. Ние трябваше да бъдем „наранявани” и „бити” (т.e. наказани) заради тях; но поради Своята голяма любов към нас, Исус понесе наказанието ни вместо нас, за да не го понесем ние:
биде отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде. (Исая 53:8)
Нашето престъпление бе това, заради което Исус бе наказан.
на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир (Исая 53:5)
Бяхме съгрешили и затова заслужавахме наказание, но Исус, Който беше безгрешен и не заслужаваше наказание, доброволно го понесе и ни донесе мир с Бога.113
И с Неговите рани ние се изцелихме. (Исая 53:5)
Посредством Исусовите заместителски страдания и смърт законно сме освободени от всяко задължение самите ние да страдаме за греховете си и затова сме изцелени.
Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието [т.e.законното наказание за беззаконието] на всички ни. (Исая 53:6)
Исус вместо нас понесе наказанието за греховете ни и така ни освободи от това самите ние да понесем това наказание. Библията показва това много ясно. Следователно, както вече споменахме, човешката логика ще предложи следното:
Наказанието за греховете ни бе духовна смърт, физическа смърт, болест, бедност и вечна смърт. Следователно щом Исус понесе наказанието ни върху Себе Си, за да ни освободи от това наказание, то Той трябва да е умрял както духовно, така и физически; трябва да е бил болен на кръста и да е отишъл в ада, за да страда в ръцете на Сатана и да ни изкупи. Физическата Му смърт не е достатъчна, за да ни спаси.
Тези разсъждения може да изглеждат на пръв поглед логични, но Библията не ни учи на това.

Библията ни учи, че Исус умря само физически. Той проля кръвта Си на кръста и това бе, което извърши изкуплението ни.

В предходната глава видяхме, че над шестдесет пъти само в Новия Завет този факт е посочен по един ясен и недвусмислен начин. Тези новозаветни стихове, заедно с многобройните старозаветни пасажи, включително Левитската система на жертвоприношения, както и милионите по милиони „възпроизведени” преобрази на Исусовата смърт в историята на Израел, ни учат на едно и също нещо: животът на тялото е в кръвта, а кръвта е, която умилостивява греховете (Левит 17:11).

Чрез смъртта на Исус на кръста, чрез пролятата Му кръв, ние сме изкупени; и Библията не ни учи на нищо повече от това. Хората могат да добавят или отнемат от кръвта, но Бог е напълно категоричен:


като знаете, че не с тленни неща- сребро или злато- сте изкупени... но със скъпоценната кръв на Христа (1 Петрово 1:18-19)
Божията кръв
И така Библията ни учи на две неща, отнасящи се до нашето изкупление:
(1) Исус понесе наказанието за всичките ни грехове (Исая 53:5-6).
(2) Исус умря единствено физически. Той проля кръвта Си на кръста и това е, което ни изкупи (Eфесяни 1:7).
В контекста на тези две истини, нека зададем два важни въпроса:
Въпрос 1. Как чрез страданието Си на кръста, в продължение на шест часа, и физическата Си смърт Исус плати цялото наказание за човешките грехове?
Tова е важен въпрос, тъй като пълното наказание за човешките грехове включваше не само физическа смърт, но и духовна смърт, болест, демонично натоварване и вечна смърт, която е вечно мъчение и отчуждение от Бога. Всички тези неща са част от човешкото наказание за греха му.
Въпрос 2. Как смъртта на един човек изплаща наказанието, което бе смъртта на всички хора?
За да онагледим това, нека предположим, че десет човека трябва да платят глоба за неправилно паркиране от 5 лева, но аз решавам да направя това като техен заместник. Няма да е достатъчно да платя само една глоба от 5 лева. За да освободя всеки един от тях от глобите им (техните „наказания”), ще трябва да платя по 5 лева за всеки от тях. В такъв случай, щом Исус понесе наказанието за греха на всички хора (на което Библията ясно ни учи: Исая 53:6), това означава ли, че Той буквално е преживял милиарди пъти духовна смърт, физическа смърт, болести и вечна смърт? Според стриктното логическо мислене, изложено по-горе, Той би трябвало да премине през всичко това!
Отговор. Има един отговор и на двата въпроса и той е много прост:114
Павел каза на стареите от църквата в Ефес: „пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв” (Деяния 20:28).
На кръста Бог проля Собствената Си кръв. Стойността на смъртта Му бе неограничена!
Неограничена стойност! Това е ключът към изкуплението. Това е тайната на неговата сила:
не биха разпнали Господа на славата. (1 Коринтяни 2:8)
„Господ на славата” бе Този, Който бе разпнат.
Събуди се, меч, против пастиря Ми, против мъжа, който Ми е съдружник, казва Господ на Силите (Захария 13:7)
„Съдружникът”115 на Бога бе Този, Който бе поразен. Това бе Този, Който бе едно с Бога116 и равен с Него,117 Който пожертва живота Си.
Така казва Господ ... те ще погледнат на Мене, Когото прободоха (Захария 12:1, 10)
Самият Господ бе „прободен”.
Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете (Евреи 1:3)
Това бе Този, Който е яркостта на славата на Своя Отец и видимият образ на Неговата личност, Който ни очисти от греховете ни.
От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас (1 Йоан 3:16)
Бог бе Този, Който даде живота Си за нас. Бог, показал се в плът, бе Този, Който умря.118
... убихте Началника на живота (Деяния 3:15)
„Началникът119 на живота” бе Този, Когото те убиха.
В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете; в Него, Който е образ на невидимия Бог... всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. (Колосяни 1:14-17)
Именно кръвта на Този, Който създаде и поддържа всичко, бе пролята, за да ни изкупи.
Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си... с кръвта, пролята на Неговия кръст (Колосяни 1:19-20)
Това бе Този, в Когото обитава пълнотата на Бог, Който „примири всичко със Себе Си... с кръвта, пролята на Неговия кръст”.
църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. (Деяния 20:28)
Скъпоценната Божия кръв бе тази, която бе пролята заради нас.
Стойността на Исусовата смърт
Нека разгледаме изявлението на Исус в Лука 12:
Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога. Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета. (Лука 12:6-7)
Ако ние, хората, като творения, сме „по-скъпи” от другите творения, тогава колко „скъп” е Бог, Творецът, Вечният, Източникът на целия живот, Първият и Последният, Безграничният?

Каква е стойността на Бог? И каква е стойността на Богочовека, Който умря на кръста? И каква е стойността на кръвта, която Исус проля?

Поради естеството на личността на Страдащия (т.e. Неговата божествена природа) стойността на Неговото страдание и смърт е безпределно висока.

Това не беше някаква „безрезултатна физическа смърт”, както много хора са гледали на нея, но това бе самият живот на Бог, който бе даден за мнозина. Това, което умря, бе Божието тяло. Божията кръв бе тази, която се проля. Божият физически живот бе този, който бе пожертван.


Това е Моето тяло, което е разчупено за вас (1 Коринтяни 11:24)
Чие тяло умря? Тялото на Бог умря!
Тая чаша е новият завет в Моята кръв (1 Коринтяни 11:25)
Чия кръв бе пролята? Божията кръв бе пролята!

Кой бе Човекът, Който висеше на кръста, кървейки? Неговото име е Исус. Да, Той е Човек (в противен случай не е способен да умре), но Той също е и Бог. Исус е и бе Богочовекът. Когато висеше и умираше на кръста, Той бе напълно Бог и напълно Човек.


Богочовекът умря!
В Исус Христос човешкото и божественото бяха вечно обединени в една личност. Имаше такова съвършено единство на двете естества в една Личност, че каквото и да се кажеше за коя да е от тях, то можеше да бъде приписано на Личността. Следователно Исусовата физическа смърт притежаваше неограничена полза.

„Според Писанията Исус Христос притежаваше божествено естество и човешко естество, различни едно от друго и без каквато и да е промяна в същността им или липса в нормалните им качества и силни страни, като всяко от тях с еднаква точност представят Исус Христос като една нераздвоена личност, в която тези две естества са динамично и неразделно свързани, така че Той с право е Богочовек, а не Бог-човек...”

„Многото библейски преобрази на неограничената стойност на Христовото умилостивление и на обединението на човечеството с Бог, което е осъществено в Христос, са ясно разбираеми само когато Христос се разглежда не като Божий човек, а като Богочовек, в Когото двете естества са до такава степен обединени, че всяка от тях има стойността и на двете”.120

Исус не умря в Своята божественост. Той пострада и умря само в Своята човечност, но божествеността Му придаде неограничена стойност на тази физическа смърт. Тъй като Той беше човек, Исус можеше да умре; тъй като беше Бог, физическата Му смърт беше с безкрайно голяма цена.

Смъртта на Исусовото тяло на кръста не беше просто смърт на обикновен човек – тя бе смърт на Богочовека! На кръста Бог проля Своята кръв. Това бе смърт с неограничена стойност. Цената, която Исус плати, когато проля скъпоценната Си кръв, като пожертва живота Си на Голгота, не бе достатъчна за един цял свят от напълно смърдящи грешници – тя бе достатъчна за милиони светове със силно смърдящи грешници!
Скъпоценната кръв на Исус
Нека разгледаме следните думи от Псалм 49:
От ония, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство, ни един от тях не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него. (Защото толкова скъп е откупът на душата им, щото всеки трябва да се остави от това завинаги), та да живее вечно и да не види изтление. (Псалм 49:6-9)
Тези стихове ни показват, че богатите хора не могат да се изкупят от Божия гняв, независимо от това колко голяма сума са способни да платят, тъй като цената за изкуплението на една човешка душа е толкова висока, „щото всеки трябва да се остави от това завинаги”. „Да се остави” означава „да спре”. „Да се остави от това завинаги” означава „то никога не стига”. С други думи колкото и голяма да е предлаганата сума пари, тя никога няма да е достатъчна. Това значение на стиха е по-ясно показано от друг превод:
Откупът за един живот е скъп, никаква сума пари никога не би била достатъчна (Псалм 49:8, NIV)
И най-малкият грях е нарушение на Божията неограничена святост, естество и същност и затова изисква неограничено наказание. Това означава, че цената, която трябва да се плати за откуп на една човешка душа от вечния гняв на Бога, е неограничена цена; и Бог прие смъртта на Своя Син (която имаше неограничена стойност) вместо страданията (както временните, така и вечните) на грешника!

Цената, която трябва да се плати за освобождението на човека, е безкрайно висока. Когато Исус даде Своя скъпоценен живот, това напълно плати безкрайно високата цена на нашия откуп.121

В Матей 16:26 Исус поучаваше, че богатството на целия свят, събрано заедно, не притежава стойност, достатъчна да плати цената за изкуплението дори на една човешка душа:
Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?
Но 1 Петрово 1:18-19 посочва, че ние сме изкупени не чрез сребро и злато, а чрез скъпоценната кръв на Исус:
Като знаете, че не с тленни неща- сребро или злато- сте изкупени от суетния живот... но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист.
Заради безгрешното си човешко естество Исусовата кръв бе неопетнена от греха. Кръвта Му бе чиста и свята – Той бе „без недостатък и пречист”. А заради Своето божествено естество Исусовата кръв бе „скъпоценна”. Кръвта Му бе неограничено скъпоценна по стойност.

Гръцката дума, преведена като „скъпоценен” в 1 Петър 1:19122, означава „скъп, скъпоценен или имащ голяма цена”. Същата дума е използвана и в 1 Коринтяни 3:12 („сребро, злато, скъпоценни камъни”), Откровение 21:11 („много скъпоценен камък”) и Откровение 21:19 („всякакви скъпоценни камъни”). Петър не използва тази дума по някакъв сантиментален начин, а прави това, за да опише стойността или важността на скъпоценната кръв на Исус. Ние сме изкупени чрез скъпоценната кръв на Исус.

Защо Неговата кръв е толкова скъпоценна по стойност? Поради високата стойност на Този, Който я притежаваше! Исус бе човек; следователно Той можеше да има тяло и кръв, да пострада и умре. Но освен това Той бе и Бог. Божието тяло умря. Божията кръв бе пролята. Това бе смърт с безкрайно голяма стойност. Неговата физическа смърт бе достатъчна, за да ни изкупи – всъщност тя бе повече от достатъчна!
Една жертва за греховете - завинаги!
Високата стойност на Исусовата кръв се вижда от факта, че само една жертва е принесена на Бога за греха, и на това набляга Писанието:
Така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина (Евреи 9:25-28)
принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги... една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога... с един принос Той е усъвършенствувал завинаги ония, които се освещават. (Евреи 10:10-14)
Защото и Христос един път пострада за греховете (1 Петрово 3:18)123
Фактът, че има само една, само една жертва, която плати наказанието за всичките грехове на всичките хора, разкрива неограничената стойност и това колко скъпоценна е тази една жертва и кръвта, която Исус проля.

Неговата кръв ни предостави вечна прошка на греховете ни. Исус „придоби за нас вечно изкупление” (Евреи 9:12). Друга, допълнителна жертва не е необходима. Това е напълно, перфектно, изцяло и до край свършено дело. Точно преди да издъхне, Исус каза: „Свърши се!” (Йоан 19:30). Пълното изкупление на човечеството бе завършено. Цената бе изцяло платена.


И ако Бог му бъде милостив и рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него (Йов 33:24)
Всички ние заслужавахме вечно нещастие и страдание, но Бог бе милостив към нас и ни предостави откуп. Този откуп е скъпоценната кръв на Неговия Син, която бе пролята, за да ни освободи от „слизането в гроба”.124

Откупът, който Бог плати, бе безкрайно висока цена, достатъчна да предостави едно пълно изкупление за целия Божий народ. Тя беше безкрайно висока, защото това беше Божията кръв. Исус бе и е Богочовекът. Той е две цели естества в една Личност. Тя е вечният Логос, самият Бог, Който се въплъти и умря вместо нас.125 Собствената кръв на Бога бе пролята.126


„По-добрата” жертва
Павел прави много важно изявление в книгата Евреи:
Защото ако поръсването с кръв на бикове и козли и пепелта на телица прави физически чисти тези, които са церемониално нечисти, колко повече кръвта на Христос, Който с вечен Дух127 принесе Себе Си като жертва без недостатък, ще очисти вашата съвест от дела, които означават просто смърт, за да служите на вечно живия Бог? И затова Той е Посредник на нов завет (Евреи 9:13-15, Новият Завет на Уйлямс)
Книгата Евреи представя поредица от контрасти между стария завет на закона и новия завет на благодатта с цел да покаже, че новият завет е далеч по-превъзходен от стария. Павел, в по-горния пасаж, прави контраст между жертвите на закона и жертвата на Христос („по-добрата” жертва). Той казва, че предишните жертви, които се състояха от кръвта на сътворените, неразумни животни, имаха външен ефект на церемониално очистване. Колко повече кръвта на Христос, Който имаше вечен Дух, т.е. божествено естество (Той бе Бог), и принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще постигне очистването на съвестта (т.e. ще постигне истинското премахване на греха)?

Това изявление показва, че жертвата на Христос беше по-добра от жертвите на животните в Стария завет, и сама по себе си бе ефективна в разрешаването на проблема с греха, защото Исус бе Богът на кръста, Който проля Своята кръв. Затова божественото естество на Исус е особено изтъкнато тук като източник на ефикасността на Изкуплението.


Учението на Джон Калвин
Интересно е да се отбележи, че в своите известни Институти на християнската религия Джон Калвин е поучавал лъжеучението за недостатъчната сила на Исусовата физическа смърт да ни изкупи,

но не и до толкова голяма степен, както лъжливо са поучавали други хора. Следва откъс от Глава 16 на Книга 2 на Институтите:


Ако Христос бе умрял само с физическа смърт, то това би било безполезно. Напротив, беше целесъобразно в същото време Той да опита суровостта на Божието отмъщение, за да успокои гнева Му и удовлетвори Неговата справедлива присъда. Поради същата причина Той трябваше да се бори пряко с армиите на ада и с ужаса на вечната смърт. Преди малко се позовахме на изявлението на пророка, че „на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир”, от Отец „Той биде наранен поради нашите престъпления”, „бит биде поради нашите беззакония;” (Исая 53:5). С тези думи той ни съобщаваше, че Христос беше поставен на мястото на злодейците като залог и гаранция – като покори Себе Си дори като обвинен – да понесе и изстрада цялото наказание, което им се полагаше. Цялото наказание, с това единствено изключение: „не беше възможно да бъде държан Той от нея [смъртта]” (Деяния 2:24). Не е чудно тогава, че за Него е казано, че е слязъл в ада,128 защото Той преживя смъртта, която Бог в Своя гняв бе нанесъл на нечестивите! ...Символът...говори за тази невидима и неразбираема присъда, която Той изтърпя пред Бога, за да знаем не само че Христовото тяло бе дадено като цена за нашето изкупление, но че Той плати по-голяма и по-превъзходна цена, като душата Му преживя ужасните мъчения на осъдения и забравен от Бога човек.…
Калвин продължава:
И ако душата Му не бе участвала в това наказание, Той със сигурност ще бъде Изкупителят само на телата ни.… Молитвата, идваща от неверието на огорченото сърце и повторена три пъти – „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша” (Maтей 26:39) – показва, че Христос имаше по-тежка и по-трудна битка от битката с обикновената смърт?
Ако трябва да бъдем честни, трябва да изтъкнем, че учението на Калвин не е толкова зле, колкото съвременните защитници на лъжеучението за „духовната смърт”. Независимо от това, той не улавя пълната стойност на „Божията кръв”, като казва, че Исусовата физическа смърт не беше достатъчна, за да ни изкупи от пълното наказание за греховете ни.
Учението на Мартин Лутер
Мартин Лутер също не е уловил пълното значение на Исусовата кръв. Нека разгледаме следното от Коментара върху Галатяни 3:13:
...Христос пое върху Себе Си всичките ни грехове и за тях умря на кръста: затова подобаваше Той да стане престъпник... Христос трябваше да стане най-големият престъпник, убиец, прелюбодеец, крадец, бунтовник, богохулник и т.н., който някога е съществувал и може да съществува по целия свят. Защото Той като жертва за греховете на целия свят вече не е невинен – без грехове, вече не е Божият Син, роден от девицата Мария; а грешник, който има и носи греха на Павел, който бе богохулник, потисник и гонител; и този на Петър, който се отрече от Христос; на Давид, който бе прелюбодеец, убиец и който накара езичниците да похулят името на Господа: казано накратко, който имаше и носеше всичките грехове на цялото човечество в Своето тяло, за да направи умилостивение за тях със собствената Си кръв... Той беше проклет и от всички грешници – най-великият... [трябва] да облечем Христос с нашите грехове и да Го увием в моите грехове, твоите грехове и греховете на целия свят, и така да Го гледаме как Той понася всичките ни беззакония... Христос бе направен проклятие за нас (тоест грешник, подвластен на Божия гняв), така Той прие нашата личност и положи греховете ни на Своите рамене, като каза: Аз извърших греховете, които всички хора извършиха... Защото проклятията на закона се струпаха върху Него и останаха там, и затова наистина ги понесе и изстрада в Собственото Си тяло за нас. Следователно Той не бе само проклет, но беше и направен проклятие за нас.
В резултат на това, че Калвин и Лутер поучават тези неща, определени аспекти на лъжеучението за „духовната смърт” са станали част от традиционно възприетата Реформирана доктрина в много църкви.
Силата на Исусовата кръв
Не беше необходимо Исус да умира духовно. Той не трябваше да отива в ада, за да страда там заради нас. Не беше нужно буквално да носи болестите ни върху Своето тяло на кръста. Неговата физическа смърт беше достатъчна. Тъй като Той беше Бог, физическата Му смърт беше достатъчна.

Нашето изкупление е изцяло в кръвта. То изцяло е в скъпоценната кръв на Исус. Исус напълно плати цената за греховете на всички хора с проливането на Своята скъпоценна кръв и чрез смъртта Си. В Исусовата кръв има неограничено съкровище. Цялото твое наказание – физическа смърт, болест, бедност, духовна смърт и вечна смърт – беше погълнато и изчерпано откъм неефикасност, стойност и важност, чрез силата на кръвта, която Бог проля за теб!

Грешникът, който страда в неизразима агония и мъки в ада в продължение на цяла вечност, никога не може напълно да удовлетвори Божия гняв срещу него – в противен случай неговите наказания и страдания ще престанат! Но когато Исус проля Своята скъпоценна кръв на кръста, Той напълно и завинаги удовлетвори изискванията на Божието правосъдие за всичките изкупени!

Алелуя! Tова е силата и стойността на скъпоценната кръв на Исус – скъпоценната Божия кръв!


Исус, Бог мой, само кръвта Твоя

напълно измива вината моя.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница