Книга ч. І и ч. ІІ сборникъ само отъ рецептитѣ дадени отъ първа до седма годишнина на списанието

1. Вегетариянско печено, гарнирано съ зеленчуци. Приготвяме си нѣкакво вегетариянско печено (отъ леща, гѫби и др.) за които сме дали вече разни рецепти при вегетариянскитѣ ястия, и го гарнираме съ купчета отъ аспержи, зеленъ грахъ, бобъ, леща, червено цвѣкло и др. Зеленчукътъ да е варенъ и попаренъ съ масло.

2. Яйца въ зеленъ сосъ. Приготвяме си спаначно пюре, коетоповечко разредяваме и насипваме въ чения. Гарнираме го съ половинки твърдо сварени яйца. Въсредата се слага кошничка изрѣзана отъ твърдо сварено яйце. Вмѣсто спаначно пюре, можемъ да си приготвимъ джуркана коприва съ орѣхи: въ вряща вода се пуща ½-1 кгр. коприва, която се сварява много добре. Пуща ù се щипка брашно като се бърка съ джурулникъ, докато се сгѫсти на гѫста прозрачна каша. Снема се отъ огъня, прибавя ù се
Стр. 373

2шепи счукани орѣхи и попарва съ масло. Ако желаемъ брашното може да се сложи не попарено, но опражено и да се приправи съ 1-2 яйца.

3. Панирана целина. Целина, или другъ зеленчукъ (или патладжани) се сваряватъ, посоляватъ и паниратъ въ яйца и галети. Гарниратъ се както на фигурата съ зелена салата и червени домати.

4. Яйца върху хлѣбъ. Филийки хлѣбъ се натопяватъ въ масло и обилно посипватъ съ сирене или настърганъ кашкавалъ. Въсредата имъ сеправи ямичка и счуква по едно сурово яйце. Посоляватъ се и заливатъ съ масло. Пекатъ се въ гореща пещь. Поднасятъ се гарнирани съ червено цвѣкло, варени картофчета и др.

1. Вегетариянски котлети. Приготвяме си по изборъ отъ рецептитѣ нѣкои голѣми вегетариянски панирани котлети и ги гарнираме съ парченца лимонъ и зеленъ магданозъ.

2. Пълненъ алабашъ или картофи. Обелваме ги, посваряваме на половина и ги напълваме съ праженъ лукъ, въ който има прибавенъ малко оризъ и насѣчени варени гѫби. Захлупватъ се съ капачетата, нареждатъ въ тепсийка, заливатъ съ масло, посоляватъ и пекатъ въ гореща пещь. Поднасятъ се гарнирани съ пражени картофи, моркови и др.

3. Блюдо съ паниранъ хлѣбъ. Върху припечени филии хлѣбъ сеслагатъ панирани въ яйца и галета филии хлѣбъ, и гарниратъ съ яйца на очи. Въ средата задушена зелка или маруля.

4. Блюда отъ паниранъ хлѣбъ, гарниранъ съ яйца. Панираме въ яйца и галета парчета хлѣбъ. Нареждаме ги около пюре отъ леща или грахъ. Гарниратъ се съ твърдо сварени резенчета отъ яйца.

5. Праженъ хлѣбъ върху бобъ. Панираме парчета хлѣбъ въ яйца и галета и ги нареждаме върху обикновенъ бобъяхния. Бобътъ сваренъ се смѣсва съ 10-12 глави, нарѣзанъ на дребно и опраженъ лукъ, смѣсенъ съ 2-3 парчета захаръ.

1. Гарнирано варено месо. Останало месо отъ булйонъ може прекрасно да се гарнира съ твърдо сварени яйца, кисели краставички и зеленъ магданозъ.

Стр. 374

2. Задушено пиле съ оризъ. Добре охранено пиле се опражва много добре въ 2-3 суп. лѫж. масло, посолява се и души съ по малко врѣла вода, заедно съ 2-3 дафинови листа и малко кимъ: да остане съ умѣрено гѫстъ сосъ. Отдѣлно се приготвя оризъ: 1 чаена чаша оризъ се опражва заедно съ 1 главичка настърганъ лукъ, въ 1-2 суп. лѫж. масло. Залива се 2½-3 чаени чаши булйонъ и се вари до много добро сваряване. Прибавя се черъ пиперъ и 2-3 червени домати. Съ помощьта на тасче се прави на форма, която се изсипва до парчетата пиле. Гарнира се съ клончета магданозъ.

3. Завити палачинки съ кренвурсти, гарнирани съ аспержи. Омѣсваме си тесто за пирожки, разточваме листъ, нарѣзваме го на квадрати и въ всѣко квадратче завиваме по едно парче кренвурстъ. Нареждаме ги въ тепсийка, заливаме ги обилно съ масло и печемъ въ гореща пещь (гл. фиг. 164).

Вмѣсто кренвурстъ може да сложимъ и пълнка отъ скълцано месо, приправено съ 1-2 главички опраженъ лукъ, соль черъ пиперъ и 1 яйце, да ги защипемъ, полѣемъ обилно съ масло и опечемъ въ гореща фурна (гл. фиг. 165).

Гарниратъ се съ сварени аспержи, грахъ и др. варени, попарени съ масло и галета зеленчуци.

4. Крокети отъ картофи, гарнирани съ паниранъ спанакъ. 125 гр. чисто масло се бърка на пѣна съ 2 цѣли яйца и два жълтъка, соль, малко настъргано индийско орѣхче. Прибавятъ се пресовани, сварени отъ по-първия день картофи и шепа скълцано месо, докато стане на гѫсто тесто. Прави се на продълговати крокети (формата на голѣми кебапчета), овалватъ се въ жълтъкъ и счукана галета и пражатъ въ врѣло масло, докато добиятъ приятенъ кафявъ цвѣтъ.

Стр. 375

Могатъ да се гарниратъ съ паниранъ спанакъ. Избиратъ се хубави клончета отъ спанакъ, омиватъ се, изсушаватъ, потопяватъ въ яйце, въ галета и пакъ въ яйце и паниратъ въ горещо масло.

5. Равиоли съ кашкавалъ. Разтопява се въ тиганя чисто масло голѣмо, колкото яйце. Смѣсва се съ 2 супени лѫжици брашно, малко соль и черъ пиперъ. Поопражва се и залива съ ½ ч. чаша млѣко. Бърка се непрестанно, докато сокътъ се свари и се обърне въ много гѫста маса. Дръпвъ се настрана и се оставя да поизстине малко. Внимава се кашата да е много гѫста маса. Изстиналъ, се смѣсва съ 1 жълтъкъ и 150 гр. настърганъ кашкавалъ.

Смѣсьта се прави на дългички обли кюфтенца, които се паниратъ както по първитѣ – крокети.

Поднасятъ се съ нѣкакъвъ сосъ.

1. Печенъ шаранъ пълненъ съ орѣхи. Рецептата му е дадена при рибнитѣ ястия. Вече готовъ, гарнира се съ лимонъ и магданозъ.

2. Орѣхова торта съ бѣла глазура, изпъстрена съ шоколадови български плетеници. Рецептата при тортитѣ.

3. Сърми отъ зеле. Приготвяме си постни, или блажни сърми и ги красиво нареждаме въ звезда.

Стр. 376

1. Пълнени тиквички. Приготовляваме си блажни или постни пълнени тиквички. Намазваме всѣка една отъ тѣхъ съ кисело млѣко и ги нареждаме съ вкусъ.

2. Пълнени пиперки. Приготовляватъ се както тиквичкитѣ. Рецепти за тиквички и пиперки при меснитѣ ястия – стр. 291 рец. 675.

3. Кѫдрава баница. Въ отдѣлнитѣ рецепти и опѫтвания сѫ дадени най-подробни обяснения за баница и нейното приготвяне. Тукъ е даденъ типичния български набранъ зелникъ (баница). (Гл. стр. 433).

1. Моалебие съ оризово брашно. Половинъ кгр. прѣсно млѣко се сгорещява съ захарь по вкусъ: 2 и пол. суп. лѫж. оризово башно се размива съ малко студено млѣко и тази рѣдка кашица се сипва въ врящата течность. Бърка се и се вари, докато се сгѫсти. Налива се въ форма намокрена съ вода и щомъ застине, се изсипва върху чения и гарнира съ малиновъ или вишневъ сиропъ.

2. Инжиръ баклава. Продукти: 2 и половина чаши топено масло или мась (по-финна става съ масло), 5 чаени чаши бѣло брашно, 1 яйце, пол. кафяна чашка луга, (избистрената вода отъ малко пепель отъ дърва, залѣна съ врѣла вода). За сиропа ¾ кгр. захарь, сваренъ съ 3 чаени чаши вода.

Приготовление: Въ разтопеното масло се счупва яйцето, изсипва се лугата, щипка соль и замѣсва съ брашното. Тѣстото се омѣсва добре и прави на валчести корабии, натиснати съ пръстъ въ средата. Нареждатъ се върху намазана тепсия и пекатъ въ умѣрена пещь, докато добиятъ лекъ приятенъ свѣтло-кафявъ цвѣтъ.

Оставятъ се да изстинатъ добре и едва тогава се заливатъ съ врѣлъ сиропъ.

Стр. 377

Да се внимава сиропа да не е нито гѫстъ, нито много рѣдъкъ (опитва се като се спустне парченце отъ баклавата въ врящия сиропъ). Още по-добре е, ако баклавата се залѣе съ половината сиропъ, (да се остави другата половина да се позгѫсти върху огъня и тогава да се полѣе). Въобще, заливането зависи много и отъ упражнението на домакинята. Щомъ баклавата се залѣе, трѣбва да се покрие съ дебела покривка, за да се задуши и попие добре сиропа.

3. Дробъ сърма. Рецептата е дадена при блажнитѣ ястия съ агнешко месо (стр. 309 рец. 746).

4. Пълнени шарденчета. Нѣколко рецепти сме дали при ястия съ агнешко месо. Готови се нареждатъ въ чения и гарниратъ съ салата (стр. 309 рец. 745).

▬▬▬▬▬

Всѣка жена, която милѣе за своя домъ и иска кѫщата ù дъ бѫде въ добъръ и естети- ченъ редъ трѣбва да получава сп. “Икономия и Домакинство”. Безъ списание, което да я освѣтлява въ всич- ко съвремено, жената е като съ затворени очи. А готварската книга е първата книга която трѣбва да притежава и изучи всѣка девойка и всѣка дама. Настоящата готварска книга е първата най- пълна, провѣрена и най-голѣма илюстрована книга у нас. Всѣки може да си я набави отъ редакцията на сп. “Икономия и Домакинство” пл. Славей- ковъ № 8 – София.

Стр. 378

Помѫчихме се да застѫпимъ доста обширно и този тъй важенъ отдѣлъ отъ готварската ни книга.

Въ началото на книгата даваме най-подробни опѫтвания за разнитѣ видове торти, сладка , теста и др. Тукъ, преди да пристѫпимъ къмъ рецептитѣ, ще дадемъ още едно малко опѫтване.

Преди всичко, рецептитѣ трѣбва точно да се изпълняватъ!

Внимание и търпение, а често и практика ще ви доведатъ до добъръ успѣхъ.

Защото, сладкарството изисква повече правила и повече опитность, а щомъ има и желание още по-лесно всичко се постига.

Употрѣбявайте винаги прѣсни продукти. Маслото да е съ безукоризнена прѣснота. Разнитѣ прахове (бакпулвери и др.) да сѫ сѫщо доброкачествени и добре размѣсени. Ако има въ рецептата брашно - брашното да се пресѣе 2-3 пѫти съ бакпулвера, за да се размѣси добре.

Амониумъ бикарбоната да се размива съ топличко млѣко или вода (въ никой случай вряща).

Содата ако има кисело млѣко, ще се сложи въ него, а ако трѣбва да се прибави къмъ прѣсно млѣко или вода, нека сѫ горещи (тъй содата не изгубва специфичната си миризма).

Ако забележите, че яйцата ви не сѫ тъй прѣсни, бийте ги върху тенджера съ вряща вода (на пара).

И най-после, внимавайте за печенето. То най-разваля добре приготвеното сладко!

При сладкарството понѣкога става нужда за по-голѣмъ ефектъ да се боядисатъ глазури, сиропи или желета.

Боядисването да става съ безвредна ликьорена боя, която трѣбва да си купите отъ позната аптека или дрогерия.

За тѣзи кремове маслото да бѫде обязателно много прѣсно и абсолютно безъ никаква миризма. Начинъ на приготвяне даденъ въ началото на книгата при опѫтванията.

943. Масленъ кремъ. Продукти: 3 яйца, 150 гр. шоколадъ, 3 суп. лѫжици счукана захарь и 200 гр. чисто нетопено масло и суп. лѫж. ликьоръ, или ромъ.

Стр. 379

Това шоколадено масло се изсипва малко по малко върху разбититѣ яйца и залива върху тортата.

Ако се пресече, сложете го върху тенджера съ вряща вода и силно го бъркайте, докато се изгубятъ цънкитѣ.

Сѫщиятъ кремъ може да се приготви и безъ шоколадъ, като вмѣсто него се прибавятъ 4-5 суп. лъжици счукани бадеми, орѣхи или счукани лешници.

944. Другъ шоколаденъ кремъ. Продукти: за крема - 100 гр. чисто нетопено масло, 3 яйца, 50 гр. шоколадъ, 1 суп. лѫжица ликьоръ, 4 суп. лѫжици счукана пресѣта захарь.

Приготовление: Маслото се разбива съ захарьта на пѣна, прибавя се шоколада разтопенъ съ малко млѣко, или вода (да е студенъ), прибавятъ се яйцата едно по едно и най-после ликьора. Ако се пресече крема, постоплете леко и той ще се оправи.

945. Шоколадовъ кремъ само съ жълтъци. Масленъ кремъ. 100 грама чисто нетопено масло се бие заедно съ 2 жълтъка и 100 гр. счукана пресѣта захарь, докато стане на гѫста пѣна. Прибавятъ се 2 парчета настърганъ шоколадъ и 1 супена лѫжица ромъ.

946. Бѣлъ масленъ кремъ. Продукти: 125 гр. чисто нетопено масло, 60 гр. захарь, 1 жълтъкъ - парфюмиранъ по вкусъ съ една суп. лѫж. ромъ, или ванилия, или настъргана кора отъ половинъ лимонъ, или портокалъ. Маслото се бърка все на една страна съ захарьта и жълтъка, докато стане на лека пѣна. Тогава се прибавя милизмата. Кремътъ да се прави въ хладна стая и тамъ да се гарнира.

947. Кремъ отъ каймакъ. ¼ кгр. каймакъ, събранъ отъ неварено млѣко, се бие съ 35 грама счукана пресѣта захарь леко непремѣнно надъ ледъ, като се внимава да не се разбие на масло, а да бѫде само пѣна. Може да му се сложи около 150 гр. смлѣни орѣхи, бадеми, или лешници.

948. Кремъ съ кафе. 60 гр. масло се бие съ 60 гр. счукана захарь. Прибавя се 60гр. настърганъ разтопенъ шоколадъ, 1 жълтъкъ и 3 суп. лѫжици силно сварено кафе.

949. Кремъ съ жълтъци. Въ ½ л. млѣко се размива 2 с. лѫж. бѣло брашно, 4 жълтъка, 3 с. лѫж. захарь и 1 прахъ ванилия. Сгъстява се на слабъ огънь като постоянно се

Стр. 380

бърка. Още горещъ се смѣсва съ 4 разбити на снѣгъ бѣлтъка и още 3 суп. лѫж. захарна пудра.

950. Кремъ съ масло. Приготвя се както по-първия кремъ, изстудява се и му се прибавя 50 гр. разбито на пѣна чисто нетопено масло.

951. Кремъ отъ ябълки. Обелватъ се нѣколко кисели ябълки и варятъ съ захарь и малко вода на много гѫстъ сосъ. Смѣсватъ се съ 1 разбитъ на снѣгъ бѣлтъкъ и колкото яйце разбито чисто нетопено масло. Може да се прибави щипка канела, бѣли и черни стафиди.

952. Пълнка отъ печени орѣхи. Орѣхитѣ (около 150 гр.) се пекатъ въ пещь 10 минути, счукватъ се, вече изстинали сесмѣсватъ съ 60 гр. захарна пудра, 2 разбити на снѣгъ бѣлтъка и 1 суп. лѫж. вода и 1 суп. лѫж. чисто нетопено разбито масло.

953. Бѣлтъченъ кремъ. Четири бѣлтъци се разбиватъ на снѣгъ. Отдѣлно се слага да ври 250 гр. захарь съ 250 гр. вода. Сиропътъ да се сгѫсти докато капката отъ него застива. Горещъ се сипва лека полека върху разбититѣ бѣлтъци, които се бързо бъркатъ (за Шилерови кѫдри и др).

954. Мармеладъ съ масло. Тортитѣ могатъ да се пълнятъ и съ всѣкакъвъ видъ мармеладъ, който да се смѣси съ - за една торта, колкото яйце разбито чисто нетопено масло, или съ 2 жълтъка, 2 разбити бѣлтъка. Тортитѣ могатъ да се напълнятъ и само съ нѣкакъвъ мармеладъ, или сладко безъ никаква друга смѣсь.

955. Кремъ съ бѣлтъци. (Снежна пълнка). Два бѣлтъка се разбиватъ на снѣгъ и смѣсватъ съ 2 суп. лѫж. захарь, 3 суп. лѫж. орѣхи, 1 прахъ ванилия и малко настъргана кора отъ лимонъ.

Вмѣсто орѣхи, може да се прибавятъ счукани бадеми или лешници.

956. Лека шоколадова пълнка. Два бѣлтъка се разбиватъ на снѣгъ, прибавя се 100 гр. захарь, 100 гр. счукани бадеми или лешници, 1 прахъ ванилия и парче настърганъ и разтопенъ шоколадъ. Шоколадътъ да е студенъ.

957. Млѣченъ кремъ. Четвъртъ литъръ прѣсно млѣко се смѣсва съ 3 суп. лѫж. захарь, 1 яйце, 3 жълтъка и 1 прахъ ванилия. Тази смѣсь се вари въ водна баня, като се постоянно бърка, докато се сгѫсти. Оставя се да изстине. Отдѣлно се разбива на гѫста пѣна 200 гр. чисто нетопено масло, което на нѣколко пѫти, като постоянно се бърка, се смѣсва съ първата смѣсь. Най-после, по желание, можемъ да прибавимъ 3 чаени лѫжички сварено кафе.

Стр. 381

960. Захарена пълнка. Вземаме 100 гр. захарь и я вяримъ съ 150 гр. вода, докато сиропа вземе да лепне. Снема се отъ огъня и смѣсва съ 100 гр. смлѣни бадеми или лешници и 1 прахъ ванилия. Оставя се да изстине.

961. Оризова пълнка. Къмъ 100 гр. разбито чисто нетопено масло се прибавя 4 суп. лѫж. захарь и 4 суп. лѫж. сваренъ и добре изсушенъ отъ водата си оризъ и 1 прахъ ванилия.

962. Жълтъ кремъ (патисие). (За пълнене на кремъ пита, торти и др.). взема се 1 литъръ млѣко. Смѣсва се съ 100 гр. финно брашно, 300 гр. захарь и 6 яйца. Слага се върху слабъ огънь и сгѫстява като се постоянно бърка. За миризма се слага 1 прахъ ванилия.

963. Лимоненъ кремъ за пълнка. Половинъ литъръ млѣко се сварява съ 150 гр. захарь, 2 суп. лѫж. оризово или картофено брашно, 50 гр. кокосово масло1 125 гр. чисто масло и настъргана кора и сокъ отъ 1 лимонъ. Снема се отъ огъня и се бие докато изстине.

964. Пълнка съ кокосово масло. Две цѣли яйца и 1 жълтъкъ се разбиватъ на пѣна съ 75 гр. захарь. Прибавя се 125 настърганъ шоколадъ, 60 счукани бадеми и най-после 125 гр. кокосово масло (въ течно състояние).

965. Бѣлъ млѣченъ кремъ. Взема се 200 гр. прѣсно млѣко, сгорещява се съ 60 гр. захарь. Отдѣлно 1½ суп. лѫж. картофено брашно се размива съ малко студено млѣко и съединява съ горѣщото млѣко. Сгѫстява се върху огъня. Снема се, бие се докато изстине и се смѣсва съ 50 гр. разбито на снѣгъ чисто нетопено масло и 20 гр. кокосово масло въ течно състояние.

966. Кремова пълнка. 1 суп. лѫж. отъ нѣкакъвъ сиропъ се смѣсва съ 1-2 бѣлтъци и бърка, докато се получи гѫста маса.

967. Пълнка отъ фруктово пюре. Сваряватъ се гѫсто фрукти по желание и смѣсва и смѣсва пюрето съ захарь по вкусъ.

968. Ликьорена пълнка. 10 семки отъ вишневи кокички (безъ черупкитѣ), или отъ зарзалеви се счукватъ и

Стр. 382

смѣсватъ съ 2 жълтъка, 2 суп. лѫж. захарь, ½ чаена чаша каймакъ, 1 чаеналѫж. брашно. Слага се върху огъня, довежда до горещо състояние, безъ да заври. Снема се отъ огъня и парфюмира съ 1½-2 чаени лѫж. нѣкакъвъ ликьоръ.

969. Пълнка съ кафе. 2 суп. лѫж. чисто нетопено масло, ¼ чаена чаша бѣло брашно, ½ чаена чаша силно прецедено презъ платно кафе, 3 чаени лъж. каймакъ и 6 парчета захарь и слагатъ върху огъня,като се постоянно бърка до сгѫстяване (безъ да завира).

Сѫщата може да се направи и съ шоколадъ вмѣсто съ кафе.

970. Пълнка отъ орѣхи или бадеми. 1 чаена чаша каймакъ, 2 праха ванилия, ½ чаена чаша захарь се сварява докато остане наполовина. Снема се отъ огъня и смѣсва съ 3 жълтъка и 150 гр. счукани орѣхи, или бадеми. Разбива се съ пръчица.
▬▬▬▬▬

Най-добриятъ другаръ на всѣка дама и госпожица е списанието ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО То поддържа духовниятъ интересъ на жената. То освежава нейнитѣ познания. То развива нейниятъ вкусъ и умъ. То убива скуката и апатията ù. Тозапълва свободното ù време съ най- Невинното и полезно удоволствие. Посъветвайте вашитѣ близки да получа- ватъ списание Икономия и Домакинство. площадъ Славейковъ № 8 – София

Стр. 383

(Вижъ стр. 124, фиг. 121 и 122).

Глазирането става по разни начини, нѣкои отъ които ще дадемъ тукъ:

971. Глазиране съ фонданъ (захарено тесто). Взема се 1 кгр. захарь и се вари съ ½ кгр. вода на извънредно гѫстъ сиропъ - капката да застава въ студена вода. Изсипва се върху намазана плоча или тепсия и бърка бързо съ дървена лопатка. Скоро сиропа побѣлява и пакъ скоро се обръща въ гладко твърдичко захарено тѣсто - фонданъ. Фонданътъ може да го запазите въ гърне на сухо мѣсто и когато ви трѣбва за глазура да вземете парче отъ него, стоплете го, капвате много малко вряла вода (колкото да се поразреди за глазура) и споредъ нуждата може да го боядисате съ ликьорена боя, или какао и парфюмирате съ нѣкакъвъ ликьоръ, или ромъ.

Ако при приготвянето фондана се развали и не може да побѣлѣе, наливате му малко гореща вода, варите го отново и пакъ отново бъркате.

Фонданътъ се поправя, но не може да се развали.

972. Царско глазиране. Този видъ глазиране се употрѣбява за малки сладки, бисквити и пр. То образува върху сладкитѣ една бѣла покривка. Сѫщата глазура се употрѣбява и за гарниране на торти т.е. да се надписватъ имена, години или за по-финна дантела върху тортата.

Приготовление: Смѣсва се бѣлтъкъ отъ яйце съ захарна пудра. Най-главното за образуване на тази глазура е многото силно и продължително въртение.

Трѣбва да се вземе 1-1½ бѣлтъкъ за100 гр. захарь. Като се разбие бѣлтъка, захарьта се прибавя малко по-малко. За глазирането на сладкитѣ, глазурата не трѣбва да бѫде по-дебела отъ 1 милиметъръ, а когато ще се гарнира съ помощьта на фунийката, тогава се прави по-гѫста. Фунийката може да се направи и отъ хартия. Върхътъ се отрѣзва съ ножица, за да може да минава глазурата.

973. Шоколадена глазура. Приготовлява се по различни начини, но най-добро средство е при приготвения сиропъ да се прибавя малко по-малко разтопения шоколадъ.

Приготовлява се като се вземе 150 гр. шоколадъ нарѣзанъ на малки парчета съ 3 супени лѫжици хладка вода.

Стр. 384

Въ другъ сѫдъ ще стопите 150 гр. захарь съ 100 гр. вода. Ще се свари, както при фондана. Глазурата е готова когато почне да се отлепва. Това, което остава по сѫдътъ, съберете го и го сложете на дъното, полѣйте го съ вода, за да се отбѣгнатъ трохитѣ. Следъ това наново ще се стопли, за да се разтопи хубаво всичко.

974. Шоколадена глазура. Настъргва се шоколадъ за готвене, слага се въ чугунена ченийка, прибавя му се колкото орѣхъ чисто масло, налива се 1-2 чаени лѫж. вода (споредъ количеството но шоколада), и на умѣренъ огънь се разтопява въ гладка каша, която веднага се намазва върху сладкитѣ. За финно гарниране се слага кокосово масло.

975. Варена шоколадена глазура. 6 лѫжички вода и 100 гр.захарь се поставятъ да вратъ на огъня следъ което се снематъ. Въ тоя сиропъ се прибавя 100 гр. размекнатъ шоколадъ, поставя се надъ огъня, като непрекѫснато се бърка, докато почне да се точи. Тази глазура внимателно се сипва върху изстиналата торта, като се разнася равномѣрно. Парфюмира се съ 2 праха ванилия. Може да ù се прибави колкото орѣхъ чисто масло.

976. Шоколадова глазура съ кокосово масло. Въ тенджерка слагаме 225 гр. захарна пудра, 25 гр. какао и ги заливаме съ 3-4 суп. лѫж. гореща вода. Прибавяме 1 суп. лѫжица разтопено кокосово масло. Става лъскава и се употрѣбява особено за пасти. Вмѣсто кокосово масло може да се прибави колкото орѣхъ чисто масло.

977. Захарена глазура. Вземаме 150 гр. захарна пудра и я смѣсваме съ 2 суп. лѫжици гореща вода и 1 прахъ ванилия и я варимъ докато стане на равна възгѫста маса. Вмѣсто вода може да се сложи и сокъ отъ нѣкакъвъ плодъ.

978. Бѣла глазура. (лесна за приготвяне). Разбиватъ се 1-2 бѣлтъка много добре на снѣгъ. Постепенно се пуща захарена пудра (пресята счукана захарь). Щомъ се сгѫсти, се прибавя малко лимоненъ сокъ. Глазурата да е умѣрено гѫста и веднага да се залѣе върху сладкитѣ. ако искаме да гарнираме съ нея на купче, слагаме ù повече захарь, за да не се разлива.

979. Портокалена глазура. ¼ кгр. захарь на бучки се триятъ въ кората на портокалъ. Изсушаватъ се и счукватъ на пудра. Смѣсватъ се тогава съ сокъ отъ ½ портокалъ и малко вода. Бърка се (около 20-30 минути) безъ да се вари докато се получи гладка глазура.

Стр. 385

981. Карамелена глазура. (за Добушъ торта, пасти и др.). Слагате 250 гр. захаръ въ некалайдисанъ сѫдъ. Разтопявате я до тъмно кафявъ цвѣтъ. Наливате ù 250 гр. гореща вода и варите до желаната гѫстота, за да може да послужи за тънка карамелена глазура.