След съчиненията си върху Св. Григорий Палама, от началото на 60-те години публикува следните книги: „Съвременно православно разбиране за Църквата“
Изтегляне 4.68 Mb.
|
Глава осма
Papadopoulos, S. G. „Hellenikai metaphraseis th5mistikon ergon. Philothomistai kai antithomistai en Byzantio“. Athens, 1967. Важен критически преглед. Candal, E. „Nilus Cabasilas et theologia S. Thomas de processio- ne Spiritus Sancti“. Studi e testi, 116. Vatican City, 1945. Изследва книгата, която е основен източник за гръцката делегация във Флоренция. Mercati, Giovanni. „Notizie di Procoro e Demetrio Cidone, Ma- nuele Caleca e Theodoro Meliteniota ed altri appunti per la storia della teologia e della letteratura bizantina del secolo XIV“. Studi e testi, 56. Vatican City, 1931. Византийските томисти през XIV в. Gill, J. „The Council of Florence“. Cambridge: Harvard Univer-. sity Press, 1959. Стандартната история на събора от историк-римокатолик. Laurent, Venance, ed. „Les „Memoires“ du grand ecclesiarque de l'eglise de Constantinople, Sylvestre Syropoulos sur le Concile de Florence (1438-1439)“. Publications de l'institut fran?ais d'etudes byzantines. Paris: Centre National de la Recherche Scientifique, 1971. Първи превод на съвременен език на основен извор за Събора във Флоренция. Увода и коментара са цяла съкровищница от информация по богословски проблеми. Mohler, L. „Kardinal Bessarion als Theologe, Humanist und Staatsman“. I-III. Paderbom: Schoningh, 1923-1942. Монографията за Висарион c оригинални извори. Turner, С. J. G. „George-Gennadius Scholarius and the Union of Florence“, Journal of Theological Studies 18 (1967), 83-103. Колебанията на един от най-великите гръцки богослови. Sevcenko, I. „Intellectual Repercussions of the Council of Florence“, Church History 24 (1955), 291-323. Важна за разбиране на византийския манталитет. Амвросий (Погодин), Архимандрит. „Святой Марк Ефесс- кий и Флорентинская Уния“. Jordanville, N.Y., 1963. Mamone, К. „Markos ho Eugenikos. Bios kai ergon“, Theologia 25 (1954), 377-404, 521-575. Lot-Borodine, Myrrha. „Nicolas Cabasilas“. Paris: l'Orante, 1958 .Богословие на обожението на Кавасила. Девета глава The Festal Menaion. „Mother Mary and K. Ware“, trans. London: Faber & Faber, 1969. Византийските химни за основните празници в превод с полезен увод, обясняващ структурата на византийските служби. Hapgood, I. F. „Service Book of the Holy Orthodox Catholic Apostolic Church“. New York: Association Press, 1922. Съдържа английския превод на службите и светите тайнства. Brightman, F. Е. „Liturgies Eastern and Western“. I: Eastern Liturgies. Oxford, 1896. Класическа книга. Wellesz, Е. „А History of Byzantine Music and Hymnography“. 2nd. ed. Oxford, 1961. Основен труд. Schmemann, A. „Introduction to Liturgical Theology“. London: Faith Press, 1966. Развитието на византийските литургически разбирания, разгледани от един съвременен православен богослов. Dalmais, Н. I. „The Eastern Liturgies“. New York: Hawthorn, 1960. Полезен увод. Десета глава Флоровский, Георгий. „Тварь и тварность“, Православная Мълсль 1 (1927), 176-212. Подробна студия за патристичната доктрина на спасението; час- тично преведена в „The Idea of Creation in Christian Philosophy“, Eastern Church Quarterly, 8 (1949). Епифанович, C. JI. „Преподобньш Максим Исповедник и ви- зантийское богословие“. Киев, 1915. Все още най-пълната книга за Максим, отнасяща неговата система към византийското богословие като цяло. Важна за разбиране на Максимовата доктрина за logoi. Balthasar, Н. „Urs von. Kosmische Liturgie. Das Weltbild Maximus des Bekenners“. 2nd ed. Einsiedeln, 1961. Пионерна студия за Максим; да се консултира заедно с Thunberg, „Microcosm and Mediator“ (цитирана при Единадесета глава). Roques, Rene. „L'Univers dionysien. Structure hierarchique du monde selon le pseudo-Denys“. Paris: Aubier, 1954.Най-важната книга за „йерархиите“. Meyendorff, J. „Note sur l'influence dionysienne en Orient“, Stu- dia Patristica II (Papers presented to the Second International Conference on Patristic Studies. Oxford, 1955). Texte u. Un- tersuchungen 64 (1957), 547-553. Ограниченото влияние на Дионисиевата ангелология сред византийците. Единадесета глава Gross, Jules. „La divinisation du chretien d'apres les peres grecs: contribution historique a la doctrine de grace“. Paris: Gabal- da, 1938. Lot-Borodine, Myrrha. „La deification de l'homme“. Paris: Cerf, 1969. Репринт на важна серия от статии в „Revue d'Histoire des Religions“, 1932-1933. Попов, И. В. „Идея обожения в древне-восточной церкви“, Вопросьг философии и психологии 97 (1906), 165-213. Много важна статия. Thunberg, Lars. „Microcosm and Mediator: The Theological Anthropology of Maximus the Confessor“. Lund: Gleerup, 1965.
Най-новата пълна студия за Максим, чиито антропологически възгледи имат голямо влияние сред византийските богослови. Burghardt, W. J. „The Image of God in Man According to Cyril of Alexandria“. Washington: Catholic University Press, 1957. Антропологическата основа на доктрината за обожението. Gaith, J. „La conception de la liberte chez Gregoire de Nysse“. Paris: Vrin, 1953. Много важна за проблема благодат-свобода. Ladner, G. В. „The Philosophical Anthropology of St. Gregory of Nyssa“, Dumbarton Oaks Papers 12 (1958), 58-94. Leys, R. „L'image de Dieu chez Saint Gregoire de Nysse“. Brus- sels-Paris, 1951. Киприан (Керн), Архимандрит. „Антропология св. Григория Паламм“. Paris: ymca Press, 1950. Съдържа оригинален преглед на цялата патристична традиция. Romanides, J. S. „То propatorikon hamartema“. Athens, 1957. Контрастът между гръцкия и Августиновия възглед за първородния грях .Meyendorff J. ,Jiph ho chez Cyrille d'Alexandrie et Theodoret“, Studia Patristica IV. Texte u. Untersuchungen 79 (1961), 157- 161. Важният пасаж от Рим. 5:12, както той е разбиран от гръцките Отци. Lossky, V. „On the Image and the Likeness“. New York: St. Vladimir's Seminary Press, 1974. Много показателен сборник студии върху патристична антропология, сотириология и други богословски теми. Дванадесета глава Gordillo, М. „Mariologia Orientalis“. Orientalia Christiana Analecta, 141 (1954). Опит за помирявяне на източната и западната традиция, като западните предпоставки се взимат за даденост. Mascall, Е. L. ed. „The Mother of God: A Symposium“. London: Dacre Press, 1949. Съдържа важни статии на В. Лоски и Г. Флоровски. Draguet, Rene. „Julien d'Halicamasse et la controverse avec Severe d'Antioche sur 1'incorruptibilite du corps du Christ“. Louvain, 1924. Спорът за юлианистическия „афтартодокетизъм“ е важен за разбиране на антропологическото измерение на христологията. Dubarle, А. М. „L'ignorance du Christ chez S. Cyrille d'Alexandrie“, Ephemerides Theologicae Lovanienses 16 (1939). За „незнание чрез икономия“, класическо понятие във византийската христология. Тринадесета глава Galtier, Paul. „Le Saint-Esprit en nous d'apres les peres grecs“. Analecta Gregoriana 37 (1946). Полезен аналитичен преглед на патристични текстове. Krivocheine, Basile. „The Most Enthusiastic Zealot: St. Symeon the New Theologian as Abbot and Spiritual Instructor“, Ost- kirchliche Studien 4 (1955), 108-128. Животът в „Св. Дух“, изпитан от големия византийски мистик; една от няколко показателни статии за Симеон от редактора на неговите трудове. Афанасиев, Николай. „Церковь Духа Святого“. Paris: ymca Press, 1970. Студия по еклесиология от съвременен православен богослов, съдържаща многобройни податки за разбиране на византийската мисъл .Четиринадесета глава Prestige, G. L. „God in Patristic Thought“. London: SPCK, 1952. Най-доброто въведение на английски език. Regnon, Th. ed. „Etudes de theologie positive sur la Sainte Tri- nite. Troisieme serie, II (Theories grecques des processions divines)“. Paris, 1893. Основен труд за разликата между гръцкия и августиновия модел гринитарна мисъл. Попов, И. В. „Личность и учение блаженнаго Августина“. I. Сергиев Посад, 1917. Много важен критичен анализ на Августин от един специалист по източна патристика; вторият том така и не вижда бял свят. Важен за разбирането на източния подход към Августиновите модели на мислене. „Concerning the Holy Spirit“, Eastern Church Quarterly 7 (1948); публикувано и отделно. Симпозиум по въпроса за Филиокве на православни и католически богослови. Петнадесета глава Raes, A. „Introductio in liturgiam orientalem“. Rome, 1947. King, A. A. „The Rites of Eastern Christendom“. 2nd ed. Rome: Catholic Book Agency, 1947. Schmemann, A. „Sacraments and Orthodoxy“. New York: Herder, 1966. Cabas Has, Nicholas. „The Life in Christ“. Trans. C. J. de Catan- zaro; Intro. B. Bobrinskoy. New York: St. Vladimir's Seminary Press, 1974. Първи английски превод на известната De vita in Christo. Шестнадесета глава Salaville, A. „An Introduction in the Study of Eastern Liturgies“. London: Sands, 1938. Bornaert, R. „Les commentaires byzantins de la divine liturgie du VIIe au XVe siecle“. Archives de L'Orient Chretien 9. Paris: Institut frangais d'etudes byzantines, 1966. Текст, френски превод и коментар. Важен за еволюцията на литургическия символизъм. Киприан (Керн), Архимандрит. „Евхаристия“. Paris: ymca, 1947. Особено важна по въпроса за епиклезата. Седемнадесета глава Michel, A. „Die Kaisermacht in der Ostkirche (843-1204)“. Darmstadt: Gentner, 1959. Важна, но трябва да се използува заедно с Dvornik, „Political Phi- losphy“. Ales, A. d'. „La question du purgatoire au concile de Florence en 1438“, Gregorianum 3 (1922), 9-50. Jugie, M. „La question du purgatoire au concile de Ferrare- Florence“, Echos d'Orient 20 (1929), 322-332. Сергий (Страгородский). „Православное учение о спасении“. Сергиев Посад, 1894. Авторитетна патристична студия, съдържаща многобройни позовавания на византийски богослови от човек, който впоследствие става Москвоски патриарх. Критикува „легализма“ на западната мисъл.ДЖОН МАЙЕНДОРФ 21.VI.1992 Това не е закъснял некролог, а по-скоро опит за припомняне. Мъртвият „има нужда“ от памет, а живият - от любов. Има и мъртви, които не само помним, но и продължаваме да обичаме - затова защото още (а може би едва сега) имаме нужда от тях, затова че те още (а може би едва сега) присъстват незримо сред нас. Отец Джон (Йоан) Майендорф е роден в семейство на емигранти от Русия през 1926 г. в Нъойи-сюр-Сен (Франция). Своето богословско образование той получава в Православния Богословски институт в Париж (1949), като междувременно завършва и Сорбоната (1948). След това Дж. Майендорф е асистент по Църковна история в същия институт и член на френския Национален център за научни изследвания. „Френският“ период от живота и дейността на Дж. Майендорф завършва със защитата на докторската му дисертация върху богословието на св. Григорий Палама (1958). След приемането на свещенически сан, той става професор по Църковна история и патристика в православната богословска семинария „Св. Владимир“ в Ню Йорк, като междувременно чете лекции по византийско богословие в Харвард- ския университет. От 1967 г. Дж. Майендорф е професор по история на Византия във Фордъмския университет. Гост- професор е и в Колумбийския университет., От 1984 г. до смъртта си той е декан на семинарията „Св. Владимир“. Като член на множество професионални и научни дружества Дж. Майендорф е бил последователно президент на Православното богословско общество в Америка, президент на Американската патристична асоциация, член на Изпълнителния комитет на обществото за византологични изследвания на САЩ и др. През дългогодишната си работа в православната богословска семинария „Св. Владимир“ той е бил директор на нейната библиотека, както и главен редактор на „Тримесеч- ника за богословски изследвания“ на семинарията. Като служител на Православната Църква о. Йоан е бил председател на отдела за външни отношения на Православната Църква вАмерика, съветник към Светия Синод и главен редактор на ежемесечника „Православна Църква“. Като представител на Православната Църква о. Йоан Майендорф взема активно участие в дейността на Световния съвет на църквите в качеството на председател на комисията за вяра и порядък (1967-1976) и член на Централния комитет на съвета. Той полага особени усилия за общопра- вославното единство като един от основателите и пръв генерален секретар на „Синдесмос“ (международна организация на православната младеж). За своите научни заслуги Дж. Майендорф е удостоен със званията почетен доктор на университета в Нотр-Дам и на Богословския факултет на университета в Кошице, както и член-кореспондент на Британската Академия. В единното жизне-дело на о. Йоан Майендорф е трудно, почти невъзможно, да разграничим, да отделим научните му търсения от пастирското служение, да противопоставим учения на свещеника, Джон Майендорф на о. Йоан. В това отношение той далеч не е „оригинален“, а по-скоро като че ли, макар и в емиграция, а може би тъкмо поради това, безсъзнателно повтаря „фигурите", „схемите“ на жизненото поведение на крупните руски религиозни мислители от първата половина на века: достатъчно е само да си спомним имената на о. Павел Флоренски и о. Сергей Булгаков. Също така трудно би било да разграничим „чисто“ научните изследвания на Дж. Майендорф в областта на патристиката, историята на Църквата, византийската история, визан- тийско-славянските културни и духовни връзки от работите му, посветени на съвременните проблеми и перспективи на Църквата, църковната политика и икуменическото движение. В единия случай, невъзможността за разграничение се основава на единството на личността, а в другия - на единството на богословската гледна точка. Но нека направим кратък „преглед“ на основните съчинения на Дж. Майендорф, като читателят би могъл да си състави по-пълна представа за голямото по обем и тематика негово научно творчество от публикуваната по-долу библиография. Джон Майендорф става известен сред научния свят в края на 50-те години с редица публикации върху богословието на св. Григорий Палама: критично издание и превод на неговите съчинения в 2 т. (1959), „Увод в учението на Григорий Палама“ (1959), „Свети Григорий Палама и православната мистика“ (1959) и др. От този момент насетне Дж. Майен- дорф единодушно ще бъде смятан за един от малцината безусловни авторитети в областта на византийското богословие, а и на византинистиката като цяло, чиито схващания могат да бъдат оспорвани, но не и не да бъдат зачитани. Бих могъл и лично да свидетелствам за това как и с какво уважение всички участници в последния конгрес по византи- нистика в Москва през 1991 искаха да се запознаят с него, нещо да го попитат, нещо да му разкажат. Въпреки голямата си заетост той всекиму отделяше по няколко минути, внимателно го изслушваше и без никаква натрапчивост изразяваше своето мнение. Както знаем, една такава коректност и откритост не всекиму е свойствена: явно и в този случай свещеникът бе само от полза на учения. От началото на 60-те години Дж. Майендорф последователно публикува следните книги: „Съвременното правос- лавно разбиране за Църквата“ (1964), „Православие и католицизъм“ (1966), „Христос в източно-християнското мислене“ (1968), „Бракът в православна перспектива“ (1970), „Новият човек“ (1973), „Византийският исихазъм“ (1973), „Византийско богословие“ (1976), „Живата традиция“ (1978), „Византия и възходът на Русия“ (1981), „Католицизмът и църквата“ (1983), „Увод в светоотеческото богословие“ (1985), „Имперското единство и християнските разделения. Църквата през 450-680 гг. след Христа“ (1989) и др. Книгите на Дж. Майендорф са публикувани вече на много езици, между които френски, английски, немски, италиански, руски, гръцки, фински, испански, холандски, японски, полски, сръбски. От тях имат нужда всички: богослови, философи, историци, изкуствоведи. Едва ли ще сгрешим, ако кажем, че о. Йоан Майендорф е сред няколкото най-значими и забележителни православни богослови в края на второто хилядолетие след Христа. Той схващаше православието такова, каквото то е „според своята истина“: не в неговата историческа партикуларност и недостатъчност, не в неговия понякога сектантски привкус, а във вселенското му, метаисторическо значение и смисъл; православието не като „доктрина“, а като послание. Ето защо, според свидетелствата на хора, познавали го добре (Н. Струве), той се е отнасял спокойно и трезво към съвременните проблеми на Православната Църква. Тъкмо поради това и схваща разделението и противопоставянето в християнския свят като истинско нещастие: „Печалната деветсто- тингодишнина (1054-1954)“ е озаглавена една от първите му публикации. Ето защо, той може да бъде смятан за един от идейните вдъхновители на „Вселената“. Сигурни сме, че о. Йоан с радост би посрещнал първия брой на нашето списание, но уви! Словото на о. Йоан Майендорф е вече изречено. От нас не се иска нищо друго, освен да го чуем. И ако можем - да го продължим. сп. „Вселена“ бр. 1/93 Е. Димитров Библиография на о. Йоан Майендорф
1950 Церковь и истина. ВРСХД, No. 3, 11-16. 1950 О современно католичестве. ВРСХД, No. 4, 13-16.
120. 1953 Une lettre inedite de Gregoire Palamas a Akindynos. Texte et commentaire sur la troisieme lettre de Palamas. Theologia XXIV, 3-28. 1953 У истоков спора o Filioque. Правосл. ммсль IX, 1953, 114- 137. 1953 Церковь и Царство Божие. ВХРСД 26, 16-20.
1954 L'origine de la controverse palamite. La premiere lettre de Palamas a Akindynos. Theologia XXV, 602-630. 1954 Le theme du 'retour en soi1 dans la doctrine palamite du XIV° siecle. Revue de l'Histoire des Religions CXLV, 188-206. 1954 Sacraments and Hierarcy. Dieu Vivant 26, 86-91. Също в: Orthodoxy and Catholicity. New York 1966. 1954 Un mauvais theologien de l'unite au XIV siecle: Barlaam le Calabrais. 1054-1954. L'Eglise et les Eglises, II. Chevetogne, 47- 64. 1954 Литургия и Причащение. ВХРСД, 32, 9-14. 1954 Прот. А. Шмеман „Исторический путъ Православни“ (краткий обзор). ВХРСД, 32, 27-28.
1955 О. Георгий Щавельский „Носпоминания“ (отзнв). ВРСХД, 36, 39-40. 1955 Православие в Сирии и Диване. ВРСХД, 37, 35-37.
1957 Историческое значение учения Св. Григория Паламьг. ВРСХД 46, 3-9. 1957 La Primaute romaine dans la tradition canonique jusqu'au concile de Chalcedoine. Istina, 463-482. 1957 Notes sur l'influence Dionysienne en Orient. Studia Patristica II, 547-552.
1959 Gregoire Palamas. Defense des saints hesychastes. 1-2, Louvain. Introduction a l'etude de Gregoire Palamas. Paris. 1959 Le dogme eucharistique dans les controverses theologiques du XlV'siecle. Gregorios ho Palamas. 42, 93-100. 1959 L'iconographie de la sagesse divine dans la tradition Byzantine. Cahiers archeologiques X, 259-277. 1959 St. Gregoire Palamas et la mystique orthodoxe. Paris. 1959 Что такое Вселенский Собор? ВРСХД, 52, 10-15.
1960 L'Eglise orthodoxe hier et aujourd'hui. Paris. Английски прера ботен и допълнен превод: The Orthodox Church. Its Past and its Role in the World Today. New York, 1981. 1960 Le Christ. L'Eveque et l'Unite de l'Eglise chez St. Ignace d'Anti- oche. Le Messager Orthodoxe 9, 24-30. 1960 Projects de Concile oecumenique en 1367: un dialog inedit entre Jean Cantacuzene et le legat Paul. Dumbarton Oaks Pappers 14, 149-177. 1960 Saint Pierre, sa primaute et sa succession dans la theologie Byz antine. La Primaute de Pierre dans l'Eglise Orthodoxe. Paris. What holds the Church together. ER 12, 296-301.
Също в: Orthodoxy and Catholicity. New York 1966.
1961 La vision de Dieu en Orient Orthodoxe. Lumiere et Vie 52, 11, 5-22.
1962 Die Romische Kirche erforscht sich. Frankfurter Hefte 17, 4, 229-234. 1962 The Orthodox Concept of the Church. SVSQ 6, 59-61.
118-127.
1963 Montreal 1963. SVSQ 7, 153-155. 1963 Papaute et collegialite. Le Messager Orthodoxe 24-25, 3-7. 1963 Report on the Fourth World Conference on Faith and Order of the World Council of Churches, Montreal, Canada, July 1963. SVTQ 7, 150-155.
1964 A Dontrinal Statement on Spirit, Order and Organization. Con cept, 10, 31-40, Genf. 1964 Byzantine Views of Islam. Dumbarton Oaks Papers, 18, 115-132. Също в: The Byzantine Legacy in the Orthodox Church. New York, 1982, 89-114. 1964 Chalcedonians and Monophysites after Chalcedon. GOTR 10, 16-36. 1964 Contemporary Orthodox Concepts of the Church. Charles O'Neil ed., Ecumenism & Vatican II, Milwaukee. Papacy: An Issue the Vatican Council Skirted. Christianity Today, 6-9. 1964 The Significance of the Reformation in the History of Christen dom. ER 16, 169-179. Също в: Catholicity and the Church, 1964 New York, 1983, 65-82. Vatican II. A Preliminary Reaction. SVSQ 9, 26-37. 1964 Памяти учителя. ВРСХД, 75/76, 46-47. 1966 Anthropology and Original Sin. A Christian Theology of Crea tion. The Holy Spirit in the Church. John XXIII Lectures, 59- 75, New York. 1966 Grecs, Turcs et Juifs en Asie Mineure au XIV siecle Byzanti- nische Forschungen I, 211-217, Amsterdam.. 1966 Orthodoxy and Catolicity. New York. Philosophy, Theology, Palamism and Secular Christianity. SVSQ 10, 203-208. 1966 The Vatikan Council and Orthodox Theology in America Today. Diakonia 1, 98-100. 1966 Foreword to G. P. Fedotov, The Russian Religious Mind, vol II. The Middle Ages - the Thirteenth to the Fifteenth Centuries. Harvard Univ. Press, Cambridge, Mass., VI-XIV.
1967 Chalcedonians and non-Chalcedonians. SVTQ 11, 150-151. 1967 Historical Relativism and Authority in Christian Dogma. SVTQ 11, 73-85. Също в: Living Tradition, New York, 1978, 27-44. 1967 Notes on the Orthodox Understanding of the Eucharist. Concil ium, 27-30.
Oaks Papers 22, 45-60. Също в: The Byzantine Legacy in the Orthodox Church. New York, 1982 43-66. 1968 Le Christ dans la theologie byzantine. Paris. Английски превод: Christ in the Eastern Christian Thought. New York, 1975. 1968 Orthodox Theology Today. STVQ 13, 77-92. Също в: Living Tradition, New York, 1978, 77-92.
1969 Брак и Евхаристия, I. ВРСХД, 91/92, 5-13. 1969 Брак и Евхарисия, II. ВРСХД, 93, 8-15.
13-30.
1970 Marriage et euchariste. Le Messager Orthodoxe, 15-25. 1970 Marriage: An Orthodox Perspective. New York. 1970 Брак и Евхаристия, III. ВРСХД, 95/96, 4-15. 1970 Тейар де Шарден. Предварительная заметка. ВРСХД 95/96, 32. 1970 Назревающие переменн во Вселенском Православни. ВРСХД, 98, 1-3.
1971 Spiritual trends in Byzantium in the late thirteenth and four teenth centuries. Art et Societe a Byzance sous les Paleologues, 55-71. Actes du Colloque organise par 1'Association Internationale des Etudes Byzantines a Venise en septembre 1968. Venise. 1971 Unity of the Church - Unity of the Mankind. SVTQ 15, 163—
1971 На путях к Вселенскому Собору. ВРСХД, 101/102, 138-141. 197 2Contemporary Problems of Orthodox Canon Law. GOTR, 41- 50. Също в: Living Tradition, New York, 1978, 99-114. 1972 1972 1972 1973 1973 1973
1974 1974 1974 1974 1974 1974
Вокруг письма Солженицнна. Отклики. ВРСХД 103, 152— 153. Опутях Русской Церкви. ВРСХД, 104/105, 127-142. The Catholicity of the Church: An Introduction. SVTQ 17, 5-18. Също в: Living Tradition, New York, 1978, 81-98 The New Man. An Orthodox and Reformed Dialogue. New Brunswick. What is an Ecumenical Council? SVTQ 17, 259-273. Също в: Living Tradition, New York, 1978, 45-62. Byzantine Hesychasm: Historical, Theological and Social Problems. Collected Studies. London. Confessing Christ Today and the Unity of the Church. SVTQ 18, 155-165. Също в: Living Tradition, New York, 1978, 115-127. Confessing Christ Today. Orthodox Counsultation prepares for Fourth Assembly of the World Council of Churches. SVTQ 18, 193-194. Eastern Orthodoxy & History of Eastern Orthodoxy. Encyclopedia Britannica, vol. 5, 142-162. Free Will (yvv)/|j.) in Saint Maximus the Confessor. Blane ed., The Ecumenical World of Orthodox Civilization. Paris. L'Hesychasme: problemes de semantique. Melanges d'histoire des religions. 543-547. O византийском исихазме и его роли в культурном и исто- рическом развитии Восточной Европи в XIV-м веке. Академия Наук СССР, Отдел древнерусской литератури, Труди, Ленинград, XXIX, 291-305. Society and Culture in the Fourteenth Century: Religious Problems. IV Congres International des Etudes Byzantines. Rapports I, 51-65. Също в: The Byzantine Legacy in the Orthodox Church. New York, 1982, 129-149. The Holy Spirit as God. D. Kirkpatrik, ed., The Holy Spirit, 76- 89, Nashville. Също в: The Byzantine Legacy in the Orthodox Church. New York, 1982, 153-165. Eglise-soeurs. Implications ecclesiologiques du Tomos Agapis. Istina, 35-46. The Russian Church after Patriarch Tikhon. SVTQ 19, 32-48.1976 Byzantine Theology, Historical Trends and Doctrinal Themes. New York. 1976 Die Lehrauthoritat in der Tradition der orthodoxen Kirche (превод A. Berz). Concilium 12, 426-428. 1976 Ideological Crises, 1071-1261. XIV Congres International des Etudes Byzantines. Rapports et co-Rapports, IV. Pensee, philosophic, histoire des idees, I. Crises ideologiques. Athens. Също в: The Byzantine Legacy in the Orthodox Church. New York, 1982, 67-85.
1977 The Hole Trinity in Palamite Theology. Trinitarian Theology East and West. Brookline, Mass. 1977 Что такое Вселенский Собор? ВРСХД 121, 22-40.
1978 Russian Bishops and Church Reforms in 1905. R. L. Nichols & Th. G. Stavrou, ed., Russian Orthodoxy under the Old Regime, 170-182. Minneapolis. Също в: The Catholicity and the Church, New York, 1983, 143-156. 1978 Церковь, общество, культура в православном церковном Предании, ВРСХД 124, 21-35.
1980 The World Council of Churches: A Christian UN? SVTQ 45- 50.
1981 Byzantium and the Rise of Russia. A Study of Byzantine-Russian relations in the fourteenth century. New York, превод: Византия и Московская Русь. Очерк по истории церковннх и куль- турньгх связей в XIV веке. Париж, YMCA Press 1990. 1981 St. Basil, Messalianism and Byzantine Christianity. SVTQ, 219- 234. Също в: The Byzantine Legacy in the Orthodox Church. New York, 1982, 197-215. 1981 The Time of Holy Saturday. Joseph J. Allen ed., Orthodox Syn thesis. The Unity of Theological Thought, 51-63. New York.
1982 The Byzantine Legacy in the Orthodox Church. New York, 1983, 83-101. 1982 The Council of 381 and the Primacy of Constantinople. Les Etudes Theologiques de Chambesy, 2, 399-413. Chambesy. Също в: The Catholicity and the Church, New York, 1983, 121 — 142. 1982 The Three Lithuanian Martyrs: Byzantium and Lithuania in the Fourteenth Century. SVTQ, 29-44.
1983 Church and Ministry - For an Orthodox-Lutheran Dialogue. Dialog 22, 114-120. Също в: The Catholicity and the Church, New York, 1983, 49-64. 1983 Creation in the History of Orthodox Theology. SVTQ 27-37. 1983 Introduction. Gregory Palamas. The Triads, 1 -22. Edited with an Introduction by John Meyendorff. London. 1983 The hope that is in us. A comment on the Document: The Mys tery of the Church and the Eucharist in the Light of the Mystery of the Holy Tirnity. (Joint Orthodox-Roman Catholic Comission.) Munich, June 1982.
1984 Reply to Jurgen Moltmann's 'The Inity of the Triune God'. SVTQ, 183-111.
1988 Theology in the thirteenth Century. Kathegetria, Essays pre sented to Joan Hussey. Porphyrogenitus, London, 395-408. 1988 Byzantium, the Orthodox Church and the Rise of Moscow. L. Clucas ed., The Byzantine Legasy in Eastern Europe, Columbia Univ. Press, 3-18. 1988 Патриарх Филофей и Русь (1364-1376). ВРСХД 152, 28-55. 1988 Об изменяемости и неизменяемости Православного бого служения. ВРСХД 153, 21-29.
|