ВОЛЯ 34.1. Произход и характер на волята

Волята е съзнателен контрол и управление в психичното пове­дение на човека. Изразява се главно в строго следване на поставе­ната цел и париране на препятстващите това случайни външни аген­ти и вътрешни импулси.

Чрез волята човек се освобождава от властта на актуалните пот­ребности и получава определена независимост, свобода.

Не психическите явления определят и диктуват практиката и жи­вота на човека. Напротив, тези явления са се оформили от изисква­нията и живота. Човек се противопоставя на вътрешни и външни пре­пятстващи задачата му фактори и следва определена цел не защото има вродена воля, а тъкмо практиката го е принуждавала милион пъти да се противопоставя на препятствията и го е научила да спаз­ва важни за оцеляването му поставени от колектива задачи, т. е. да проявява воля. Така у човека постепенно се е развила воля да реша­ва тия задачи, преодолявайки пречките. Волята не е неизменно вро­дено у човека качество, а внедрена от обществения живот форма на поведение.

Волята на човека от общинния строй не се е създала на празно място. Тя се базира на по-нататъшното развитие на физиологичес-ките механизми за поддържане на стабилно целенасочено поведе­ние (вж. 19.4). Компенсационният механизъм се е превърнал малко по малко в управляващ механизъм. Заедно с превръщането на реф-лективното реактивно поведение на маймуночовека в активно пове­дение на човека се е изграждала и волята.

А забранителните табу (вж. 11.5), изискващи въздържание, пос­тепенно са били рационализирани от механизма на потребностите. От социални принуди те са станали необходими елементи, мотиви в преследването на основната по същество потребност и париране на

редица странични несъществени потребности и съблазни.

Думата „воля" се употребява и в смисъл свобода, волност. Пример: „Децата играят на воля", „Давам воля на чувствата си" (в тоя смисъл воля се противопоставя на неволя). Употребява се също в смисъл искане, желание, щение. Например: „Тук се слуша моята воля", „по волята на дарителя". Безспорно думата „воля" произхож­да от общ корен в европейските езици — волiъ (стб.), volo (лат.), wollen (нем.) — желая, искам. Оттук volens-nolens — волю-неволю.

34.2. Условия за изграждане на волята

За да се изгради у човека воля, необходими са няколко условия. На първо място, добре развита външна памет, идеи от която се вна­сят в главата на индивида. Тези идеи се актуализират там във вид на алгоритми-предписания от команди и установки. Така те управляват поведението на индивида независимо от променящите се външни и вътрешни условия и постъпващите случайни дразнения.

Волята се изразява в такава форма на поведение, при която чо­век се противопоставя на непосредствено обкръжаващите го сигна­ли и дразнения, бидейки, благодарение на господстващата в главата му идея, в отношение и взаимодействие с нещо много по-важно, със същността на обекта или проблема. Действие по воля значи дейст­вие командвано от идея, значи донякъде действие, абстрахирано, очистено от влияния на непосредствената околна среда. Силна воля в повечето случаи значи силно подчинение на господстващата соци­ална идея.

На второ място, за да се яви воля у индивида, той трябва да е член на добре организиран колектив. Човек си самокомандва и из­пълнява своите команди, подражавайки командите, които циркули­рат в колектива и на които той се е подчинявал. От дисциплина ми­нава към самодисциплина. „Който не знае да се подчинява, не знае да управлява и да се самоуправлява." Човек планира дейността си и отчита нейните резултати по подобие на планирането и проверката, които се практикуват в колектива. Често това планиране и отчитане вземат форма на сутрешна и вечерна молитва. Безспорно, воля не може да има, преди човешкият труд да е станал целенасочен труд, преди да се е явила целта. Волята е произлязла от целенасочената трудова дейност. Без да има цел, не може да има воля.

По-нататък, за да стане необходимост волята на индивида, този индивид трябва да е получил определена самостоятелност, трябва да е преодолял чисто реактивното поведение и да е преминал към активна дейност. Наистина в общинния строй основните задачи пос­тавя колективът и основният избор на цели и средства го прави колективът. Но индивидът вече има достатъчно свобода и възмож­ност да вземе сам решение по определени подпроблеми, конкретни ситуации (съобразно с „неволята"), макар и в началото по

///. Душевността на съвременния човек или..

295

подражание. И заедно с това той поема, макар и малка, отговорност за изпълнението на задачата. (Свободата започва с поемането на задълженията. Не правата, а отговорностите са превърнали човеш­кия индивид в субект и личност.)

Съзнателният самоконтрол, какъвто е волята, не може да се осъ­ществява без изградено индивидуално съзнание — идея, която кон­тролира цялата психическа дейност. У човека на първобитния кому­нистически строй индивидуалното съзнание е все още колекти-вистично, не е изградено напълно, представлява само основи на по-късното индивидуалистично съзнание на съвременния човек. Затова и във волята му има известни особености и непълности.

Волята е тясно свързана с интелекта. Докато не се развие интелектът, не може да се развие и волята. Даже някои философи (рационалистите) обявяват волята за производна функция на интелекта. Други философи пък (волунтаристите) обявяват интелек­та за производна функция на волята.

За да притежава воля, човек трябва да има устойчива психика, а това не може без оформен мироглед, създаващ уравновесена кар­тина на света. Мирогледът на човека може да не е научен (такъв не може да има в общинния строй), но той обезателно трябва да е офор­мен и да съществува, да дава смисъл на живота.

С волевите действия са свързани особени чувства.

Според фройдизма, където за първи път е въведен този термин, рационализацията се извършва подсъзнателно, за да се прикрие от съзнанието истинския мотив на определено деяние.

ряване. Тая потребност може да бъде първична — биологична, или вторична — социална. В първия случай желанието може да се опре­дели като влечение или социализиран таксис.

Желание, увереност в успеха и в необходимостта на започнато­то дело са чувства, които подпомагат и усилват волята.

Често изпълнението на една задача е съпроводено с отрицател­ни чувства: страх, нежелание, колебание, неувереност. Волята потиска, парира тия противопоставящи й се чувства, както парира всички пречки, идещи отвън или от самия организъм. Волята блоки­ра действието на тия чувства, без да ги ликвидира. „Да, страх ме е. Ако ти чувстваше една десета от моя страх, отдавна би избягал."

В зависимост от фактите, които я обуславят, от жизнените ситуации, които я извикват и от чувствата, които я придружават, ние придаваме на волята качествата сила, целеустременост и др. Придаваме по-често определени качества на субекта на волевата дейност: активност, настойчивост, самообладание, смелост, упоритост, самостоятелност, дисциплинираност, инициативност и пр.

34.4. Възпитание на волята

Волята е един от най-важните психически характеристики, ко­ито превръщат човешкия индивид в производителна сила. Затова об­ществото се оказва задължено да внедри и възпита у индивида во­леви качества и воля. Възпитанието на волята включва: формиране­то на устойчив мироглед и съзнание; закаляване физически и психи­чески на индивида против прекалена чувствителност; издигане ро­лята на идеите, внасяне в главата на подрастващия подходящи идеи, които стабилизират и мобилизират; проучване младият човек да не си поставя неизпълними задачи, което води до психични сривове и трайно нараняване на волята; вдъхване самоувереност и умение на човека да се самоконтролира, привикване да изпълнява своите задължения, да побеждава своите безполезни или вредни привички.

Волевото поведение се възпитава най-ефективно с личен пример, като се използва силно развитата способност на подрастващите да подражават.

При правилно възпитание волевото поведение до голяма степен става привичка на човека.

Волята като психическа черта е общо взето оформена у човека на първобитния комунизъм. И все пак в някои аспекти тя се различа­ва от волята на съвременния човек, от модерните представи за воля.

За общинния човек повечето от идеите все още са единствени, неоспорими и свещени. Мирогледът му е твърд и установен от обществото, групата. Няма колебания и съмнения в отделни идеи и истини. Казано във философски категории: царува повсеместен

///. Душевността на съвременния човек или...

297

догматизъм, няма място за скептицизъм. На тая основа волята е силна и непоколебима. Понякога тя надмогва всякакви пречки и вся­какви страдания. Примери: Балканджи Йово, Муций Сцевола и ре­дица други.

Човекът от общинния строй не взема сам важни решения. Поставен пред избор на цели и средства, той се съветва с гадателя, жреца, който по летежа на птиците или по дима на жертвеното жи­вотно разгадава волята на бога — каква цел да се постави и с какви средства да се постигне. По-нататък човекът, бил той военачалник или орач, изпълнява стриктно волята на бога. При получени услож­нения, обръща се пак към боговете с молитви, общ молебен, жерт­воприношение и накрая с отчаян вик: „Защо ме оставяте?"

За общинните хора все още не съществува проблемът за сво­бодата на волята, детерминизмът и индетерминизмът — това са проб­леми на съвременната философска мисъл, възникнала при цивилиза­цията. Хората се стремят да научат волята на боговете и да я осъществят. Когато резултатите въпреки това се окажат неблагоп­риятни или гибелни за тях, те викат от мъка, роптаят, но това не води до разколебаване нито на вяра, нито на убеждения. Да си спомним библейската легенда за Йов.

Манталитетът на общинния човек, с характерната за него воля, не е съвсем изчезнал и сега. Той живее у нас и от време на време ни завладява. Човечеството се подмладява или даже връща към време­то на детството си. Изглежда това явление е необходимо. У съвре­менния човек рецидив на воля, характерна за общинния свят, пред­ставлява например религиозният фанатизъм, придружен с характер­ния фатализъм. Примери са ранното мохамеданство и възраждащи­те се периодични изблици на ислямски фундаментализъм. Хората, попаднали под влиянието на подобни религиозни идеи, проявяват ог­ромна воля, подчертан фанатизъм и енергия и същевременно увереност, че те са само оръдия в ръцете на по-висша сила, както и примиреност към личната си съдба.

Друг пример за религиозен фанатизъм се протестантите-калвинисти, пуританите-индепенденти по време на Английската ре-волкзция през XVII век. Кромуел твърдо е вярвал, че неговата интуиция, усет във военното изкуство и военни победи са направля-вани от волята на Бога и до последния си миг се е интересувал от
298

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

едно — дали не е лишен от божията благодат...

Впрочем, всички пророци и всички революционери (Робеспиер, Ленин и т. н.) са били фанатично убедени в това, че са инструменти за изпълнение на една велика мисия, натоварени за това от велика сила или велика идея. Техните последователи са били не по-малко фанатици от тях. Без това революциите едва ли биха побеждавали.

Съвременният човек с неговата „разнолика и нестройна душа", с неговите екзистенциални страхове и прозрения в нищото не може да бъде политически борец, а още по-малко политически и общест­вен вожд. За да стане такъв, той се нуждае, ако не от фанатизъм, то поне от маската на фанатик. Само екипирани така, съвременните политици, религиозни и социални проповедници демонстрират от­съствие на всякакво колебание и безвъпросна увереност в победата на „правото дело". В противен случай никой няма да тръгне след тях.

В нашата съвременност, когато човекът-личност, съвкупност от безброй обществени отношения, обединяващ десетки и стотици роли, се умори или уплаши от предоставената му свобода или му се наложи, той се присъединява към неформална или формална група, партия, банда, клуб, религиозна секта и пр., в която владеят отно­шенията на общинния строй: подчинение и дисциплина, взаимо­помощ, установени идеи, приети за единствено верни и пр. Така част от задълженията си да взема решения личността предоставя на гру­пата или на нейния лидер. Оттук до стадното поведение — масовата хипноза и обожествяването на лидера, разстоянието не е много голямо.

Съвременната социална психология обръща специално внима­ние на такива групи. Господстващите са силно заинтересовани да ги поставят под свой контрол и затова внимателно ги изучават.

При общинния строй хората преминават постепенно от пряко ограбване на природата (събирателство, лов), придружено с изоста­вяне на опустошените области и скитничество, към възпроизводст­во на отслабената биосфера, към земеделие. Тогава хората са би­ли много малко, разполагали с незначителна техника и вредите, ко­ито са оставяли върху природата, не са създавали глобални екологи­чески проблеми. Природата в повечето случаи сама си възстановя­вала щетите, нанесени от човека. Така че преминаването към земе­делие не представлява преход към по-разумно екологическо отно­шение към околната среда. (Даже напротив. Хората са изгаряли горите, за да се получи плодородна почва за две—три реколти.) Преходът към новия начин на третиране на природата е много ва-

///, Душевността на съвременния човек или...

299

И отглеждането на растения — земеделието, както всичко в на­шия свят, най-напред е започнало случайно: грижи за порасналите растения от случайно разсипаните около жилището семена и костилки на диворастящи растения. Но постепенно земеделският труд става закономерен, основен труд на хората.

Земеделието и земеделските култури, които ние познаваме, са резултат от селекция и упорит хилядолетен труд на почти всички народи от земното кълбо и от контактите, създадени помежду им. Пшеницата е била известна в Предна Азия 5000 години пр. н. е., гроз­дето — едно хилядолетие по-късно. Лукът и анасонът са селекци-онирани в Египет, ряпата и чаят — в Китай. Захарната тръстика, пиперът, патладжанът произхождат от Индия. От Персия светът е получил орехите и прасковите; от Италия — нарциса и карамфила; от Арабския полуостров — кафето; а розата — най-вероятно от бъл­гарските земи. (Царевицата, доматите, картофите, тютюнът произ­хождат от Америка и са пренесени в Стария свят едва през XVI век.)

Същото така важно за развитието на човечеството се е оказало скотовъдството и отделянето му от земеделието — първото общес­твено разделение на труда. За отражението му върху формата на семейството, положението на жената в родовия строй бе спомена­то по-горе (гл. 25). Опитомяването на животните, впрягането им в работа, превръщането им оръдия на труда (конят — 2000 г. пр. н. е., бикът, слонът и др.) бележи нов скок в технологията на труда. Най-тежките видове физически труд: придвижване, пренасяне на товари, разораване на почвата, се извършват с помощта на тия животни. Производителността на човешкия труд се увеличава значително. Животновъдството довежда и до подобряване на храната на хората (редовно приемане на месо, мляко, млечни продукти).

Грънчарството, тъкачеството, добиването и обработването на метали водят до ново разделение на труда. Отделя се занаятчий­ството (а от него впоследствие — художествените занаяти и изкуст­вото като професия).

Отделните племена и общини по стечение на географски условия, опит и исторически традиции се специализират в по-качествено из­работване на определени продукти. Това води до развитие на раз­мяната (най-напред между общини и племена, а по-късно и между отделни индивиди). От случайна и единична форма на общуване раз­мяната става закономерен процес, обхващащ редица продукти: кожи, сол, жито, метални и грънчарски изделия. Оказва се, че всеки произведен продукт на труда може да се размени в определена про­порция с кой да е друг продукт на труда. Така се установява разгъ­натата форма на стойността, разменната търговия, в началото без посредничество на парите.

По-нататък появата на парите, превръщането на самия човеш-
300

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

ки индивид в ценност и редица други фактори ще доведат до разла­гането на първобитния комунизъм.

Първоначалната схема на човешкия труд е следната (вж. 10.1): под въздействието на мотивиращ стимул и при съдействието на външ­ни опосредстващи предмети, с които се правят ред проби и налучк­вания, и с помощта на оръдия за производство се създава продук­тът на труда. Човешкият труд до голяма степен представлява влага­не на усилия за проби и търсения с налучкване на правия път към целта (създаване или добиване на продукт на труда).

С течение на времето хората се научават да пестят усилията си, да правят тия проби върху модели. След като получат желания ре­зултат във вид на модел, те чрез обратна трансформация от модела на продукта към самия продукт и с влагане на много по-малко труд стигат до целения продукт на труда (пробите се извършват мислено, а не във външната действителност).

При усложнена задача, за да се избегне залитане в грешна по­сока при моделирането-мислене, на междинни етапи се правят сверки — междинните резултати от мисленето се сравняват с обективната ситуация и първоначалните условия на задачата.

Творческият трудов процес силно се съкращава, когато хората започнат да ползват готови идеи-алгоритми за направа на нещо. Вся­ка идея, като рецепта, без никакви проби и връщания предписва пос­ледователност от операции, които трябва да се изпълнят за напра­вата на нещо. Тези идеи заместват дълги участъци от процеса на моделирането-мислене, който в много случаи би трябвало да прос­леди няколко варианти, да се връща за проверка в практиката, да избира най-изгодни варианти. Идеите-алгоритми са предварително проверени и максимално оптимизирани в резултат на дългия общес­твен опит. На хората не се налага да хвърлят силите си в търсене на правилния път към решаване на задачата, в извършване на десетки проби, връщания назад и започване всичко отново при наличие на информация от несполучливите досегашни опити. Те направо полз­ват идея-рецепта за направа на нещо и усилията им се съсредоточа­ват в изпълнителския процес.

Така човешкият труд губи до известна степен творческия си характер, превръща се във формално прилагане на алгоритми, ед­нократно или неколкократно. Трудът става възпроизводителен труд. От друга страна, на хората се налага да участват в общия труд на обществото по създаване на все повече и повече алгоритми-идеи и образи. Така се оформя и споменатия вече творчески труд. В тоя труд, изследователски и пионерски по начало, не могат да се полз­ват и прилагат само готови идеи. Налагат се стотици и хиляди проби

///. Душевността на съвременния човек или...

301

С разделението на труда; с унищожаването на околната приро­да и с появяването на необходимостта от възстановяването й; с уве­личаването на оръдията на труда и грижите за възпроизводството им възпроизвеждащият труд заема все по-голяма част от времето на хората. Увеличава се и творческият труд — създаването алгорит­ми на нови предмети и нови производства, но относителният дял на творческия труд намалява.

Самото възпроизводство, следването точно на съществуващия алгоритъм се усвоява от хората все по-съвършено и по-механично. Производителността на труда се увеличава, но творческата, мислов­ната част в труда намалява. Цели дялове от трудовия процес се прев­ръщат в чисто рефлективна дейност — навици.

Навикът у човека не е просто верига от рефлективни движения, не е първично рефлективно поведение. Навикът е психично поведение, редуцирало се до рефлективно. От друга страна, нави­кът е положително достижение за всеки човек — човекът се е на­учил без излишни психични усилия да работи, да се държи правилно в колектива при различни обстоятелства. Истинско майсторство, професионализъм, изпълнителско изкуство са немислими без съз­даване на разнообразните трудови навици.

Навиците се създават под въздействие на колектива, от изиск­ванията на колектива, а в някои случаи и от други фактори. Много важно е какви навици се създават у човека — положителни, полезни за него и за колектива, или гибелни. До голяма степен съдбата на индивида зависи от навиците, създадени от него. Добрите навици създават допълнително богатство от творчески сили на индивида. Лошите навици, встрастяванията (като например пушенето пиянстването, наркоманията), лентяйството, сексуалните извраще­ния и т. н., са вредни, а понякога и опасни както за индивида, така и за обществото. Те бързо се усвояват.

Опростяването, Канализирането на трудовите операции става особено осезателно, когато е настъпило манифактурното разделе­ние на труда. В редица трудови операции той още повече се банали-зира и постепенно се превръща в механична работа — премества­не, повдигане, преодоляване съпротивата на триенето и др, п. Явява се противоречие между огромното богатство от способности и сили
302

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

у човека и тяхното непълно и частично прилагане. Става възможно елементарните механически действия и операции, простото влага­не на механична енергия, извършването на механическа работа да се предостави на много по-елементарни от човека силови системи.

В „обществата" (свръхорганизмите) на насекомите разделени­ето на труда задължително довежда до полиморфизъм — анато­мично специализиране и частично осакатяване на индивидите съоб­разно с работите (функциите), които изпълняват.

В човешкия труд има много по-ярко разделение и диференцира­не в сравнение с другите обществени животни и все пак в човешкия вид няма полиморфизъм. Защо? Защото при другите обединения от­делните индивиди се превръщат в специализирани оръдия на вида: за добиване храна (производство), за продължение на рода и за дру­ги функции. А у човека против тази тенденция действат няколко фактора.

а, У човека, както и у ред други гръбначни, се е развила силно висшата нервна дейност — системата за изграждане на условни реф­лекси и главен мозък. Самата борба за живот налага мозъкът да се развива като универсална управляваща система. Нервната система у човека е апарат за богата, многостранна индивидуална адаптация. Индивидът в своя живот се приспособява към една дейност, после към друга. Човек сменя специалностите си много по-често, отколко­то се сменят поколенията. При такива условия генетична (анатомич­на) специализация е „технически" невъзможна. За сравнение: хиля­ди поколения пчели-работници изпълняват една определена специ­ална работа (функция). В дългия период наантропологическото раз­витие на маймуночовеците — прахората, много пъти са се създава­ли кълнове за специализирани подвидове и модификации. Но те бър­зо са били помитани в борбата за живот от налагащия се основен човешки вид — универсален и способен за всякаква временна специализация.

б. Човек използва и изработва оръдия на труда. За всяка спе­циална работа той изработва специализиран инструмент. Това у об­ществените животни е невъзможно. За извършване на определена работа те си служат само със своите анатомични органи. И индиви­дите трябва да се специализират, ако видът държи да преживее. Но специализирането в една област ги прави негодни за други функции и полиморфизмът се налага. За човека това не е нужно. Той има ръ­ка — универсален уред, способен да ползва и да изготвя всякакви специализирани уреди.

в. В човешката практика и в човешкия живот, успоредно със задъл­бочаването и обогатяването на човешката дейност, най-установените,

303

Волът е можел да замени общинния земеделец в тия работи, в които функциите на земеделеца са се свели до чисто животински — да тегли ралото, да произвежда тор за нивата... Предачната машина е могла да замени изцяло предача, доколкото разделението на тру­да в манифактурата е превърнало предача в машинообразно дейст­ващо оръдие на труда. Електронната сметачна машина може да за­мени инженера-проектант, доколкото все по-широкото прилагане на изчислителна математика в работата му превръща част от инжене­рите в изчислителни сметачни машини...

От своя страна, предаването на банализираните операции на механизми вън от човека прави възможно още по-широкото разде­ление на труда и неговото разлагане на прости операции.

Самият факт, че непрекъснато банализираната човешка дейност се предоставя на машина или животно (след като това е станало тех­нически възможно и икономически изгодно), избавя човека от затъ-пяващите механични операции, освобождава го за ново творчество, държи го на гребена на развитието... И човешкото общество по тая причина се състои от равни по своите необхватни способности ин­дивиди (различаващи се по степен на социално и културно разви­тие). И затова в човешкото общество всяка форма на експлоатация е временна, всяко неравенство е нетрайно, всяка тирания — обречена. На тази основа борбата за свобода и равенство, незави­симо от еволюцията на тия понятия, винаги е представлявала и пред­ставлява главната прелест и съдържание на обществения човешки живот.