Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

287

Обикновено целевото мислене, представляващо елемент и об-разувание на трудовия процес, стига до ефекторен завършек — установка, реализираща се във външни действия. А и междинните проверки стават чрез сравняването му с обективно съществуващи­те негови предпоставки и условия. Свободното мислене пък обикно­вено остава без ефекторен завършек, разлива се из обширната па­мет на мозъка или се депонира във вид на идеи и представи в дългов­ременната памет.

Но и сериозното целево мислене често не стига до ефекторен завършек, остава си „чисто мислене". Започва и завършва с абст­рактни идеи, намиращи се в главата или изтеглени от външната памет. На това основание може да се говори за „спекулативно", неоснова-но на опита, непредметно мислене. За някои философи то е най-вис-шата степен на мисленето.

Също така междинните проверки не винаги се правят като срав­нение с външни структури. Често мисълта се връща, прави обратна връзка сама в себе си, към по-ранни свои фази и резултати и с тях сверява правилността си. Такива обратни връзки в мисловния процес, извършвани вътре в главата, обикновено се наричат рефлексия. Рефлексията е връщане назад, осмисляне; сравняване с новополу­чените резултати на вече известни идеи и предпоставки; обогатява­нето им с нова информация.

Представата и понятието са две форми за функциониране на идеята в психичния мисловен процес. При мисловното моделиране, извършвано в оперативния блок на мозъка, идеята, депонирана пре­ди това в дългодействащата памет, или бива представена чрез понятия, или бива актуализирана в представа.

Мисленето е моделиране. Но при абстрактното мислене човек комбинира не външни предмети и явления, а идеите, с които тия външ­ни предмети са обхванати. Тези идеи са алгоритми — чиста информация, кодирана в депата на мозъка. (Ако някоя необходима за мисленето идея отсъства там, мислещият човек, за да си я набави, прави справки в книги, справочници, библиотеки, разговори със

специалисти, т. е. набавя си я от външната памет.) При рационали­зирането и опростяването на процеса на мисленето, развиващи се в исторически аспект, идеите в този процес започват да се предста­вят и заместват от съответстващите им понятия. Така се явява мис­ленето с понятия. Първо звено в това мислене е декодирането на понятията от думите — разкриване значенията на думите. По-ната-тък мисленето-моделиране следва логическите връзки между понятията. В мисленето до нови понятия се достига чрез логически анализ на наличните понятия и връзки, сиреч човек решава логичес­ки задачи. В мисленето понятията не са освободени напълно от своя носител — думите. Логическото мислене с понятия и езикът са тяс­но свързани. Човек мисли първоначално на родния си език и наречие, но при натурализация всред чужд народ и съответно образование започва да мисли и на езика на втората си родина или на книжовния общонационален език.

Мисленето с понятия е по-съвършено, по-точно и по-дълбоко про­никващо във вътрешната структура на нещата; по-широко използва външната памет, т. е. многохилядния опит на човечеството. Но то е мислене опосредствано, свързано с кодиране и прекодиране на символи, думи, понятия. Необходимо е предварително научаване на сложни езикови кодови системи. Необходимо е обучаване и подго­товка за сложното ориентиране в логическата структура на външна­та памет, знаене логическите отношения между понятията... Пора­ди тая причина мисленето с понятия (логичното мислене) се явява по-късно както в историческото развитие на човечеството, така и у човешкото дете.

Но има и мислене, при което идеите не се представят чрез поня­тията си. Това е така нареченото мислене с представи или художес­твено мислене. (Някои го наричат интуитивно мислене или образно мислене.) Тук идеите при моделирането се викат от дългодейства­щата памет и се актуализират в представи. Тия представи със сво­ето насочено сменяне и комбиниране проектират различни ситуации, картини, образи. Художественото мислене е способността да се съз­дават въображаеми структури-представи, т. е. да настройваме мо­зъка си към бързо и гъвкаво актуализиране на идеи и превръщането им в бързоменящи се и комбиниращи се представи.

289

Както в историческото развитие на човечеството, така и у дете­то мисленето с представи се развива по-рано, отколкото мисленето с понятия. Докато логическата структура на външната памет не е напълно изградена (или усвоена от страна на индивида) мисленето с представи е основна форма на мислене.

Човешкото мислене тук бе дефинирано като решаване на зада­чи чрез моделиране вътре в главата с абстрактни модели, фактически това е първичният характерен за човека тип мислене, първичната форма на мислене; другите форми са производни.

Често във всеобщата словоупотреба под мислене се разбира всяка интелектуална дейност, всяка условнорефлекторна дейност, протичаща вътре в главата и лишена (или абстрахирана) от ефекто-рен завършек; умуване, фантазиране, свободно свързване на рефлекси, отдаване на спомени, медитация, рефлексия и т. н. Това са важни форми на мислене, но те са производни на посочената.

Човешкото мислене в основния случай е мислене с понятия и символи, а не с образи. Самите мисловни модели, които участват в абстрактното мислене, са понятия, а не сетивни структури-гещалти. фактически и при абстрактното мислене с понятия си служим с формули, чертежи, макети, калкулатори, пишем с молив върху лист, смятаме на пръсти, мислим на глас и пр. — все остатъци от предмет­ното моделиране.

Абстрактното мислене с понятия или с математически катего­рии е най-трудният и сложен тип мислене. Децата най-трудно се при-учват на него. Изисква безупречна работа на главния мозък. То е работа преди всичко на мозъчната кора. Подкорието взема незна­чително участие в него.

Способността за това абстрактно символно мислене с понятия, правилното адаптиране към логическата структура на външната па­мет обикновено се нарича човешки интелект.

За интелект се говори и при животните, и даже при електронна­та сметачна машина. Зависи какво значение се дава на термина „интелект". Ако определим интелекта като способност за изпълня­ване на математически и логически операции, трябва да приемем, че машината мисли и има интелект. В най-общ смисъл интелектът е способност на една система да прави оптимален избор, да използва правилно и пълно наличната информация и бързо да я преработва.

Но в общата словоупотреба под способност за мислене, ум и пр. се разбира именно човешки интелект.

Съществуват десетки дефиниции за интелект. Те малко или по­вече се покриват с представената ту к за човешки интелект. Понятия близки или почти застъпващи се с „интелект'' са: ум, разум, разсъ­дък и др.

33.6. Мислене и слово

Думата по начало е средство за комуникация между хората. Мисловният модел пък е средство за моделиране, елемент на мисленето. Думата и моделът имат различен произход и история и правят срещата си в човешкото мислене, когато моделите вече са абстрактни структури и се приближават по този начин до понятията, а в мозъчната работа започнат да играят важна роля програми, идеи и понятия, кодирани в думи.

С мисленето човек решава задачи в главата си. Мислейки, чо­век моделира обществените отношения — беседва, спори, спомня си това или онова. Но той не е сам. Получава задачите си за моделиране, изразени в думи. Предава получените от мисленето ре­зултати на другите хора също в думи. Мисловният процесор на чо­века се наглася така, че на входа и на изхода да работи с информация, кодирана в думи. Даже и в междинните проверки, които прави за себе си в процеса на мисленето, човек изразява резултатите в думи. Това понякога, при отпускане на задръжките, се превръща в „мис­лене на глас".

Човекът не мисли с думи. Той мисли с абстрактни модели, све­дения най-често към понятия. Но информацията, която получава, про­верява и предава, е кодирана по начало на някакъв естествен език (най-често на матерния).

С количественото нарастване на външната памет и с изгражда­нето на нейната логическа структура между понятията се установя­ват строги логически връзки, отговарящи на отношенията между съ­ответните им множества. Във външната памет се извършва класи­фикация на света по множества.

Логическото мислене е целево мислене и абстрактно мислене (мислене с понятия). При логическото мислене работата на мозъка е принудена, от една страна, да следва поставената цел, от друга страна, е принудена при моделирането да се съобразява с отноше­нията и връзките между понятията, съответстващи на връзките меж­ду множествата в света. Строгата взаимна връзка между понятията се пренася и в мисленето на отделния човек. Мислейки с понятия, човек почва да мисли логически. Множествата, свързани с действи­телна връзка в обективния свят (субординирани, координирани,

288

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

Мисленето с представи е по-непосредствено. Операциите от про­цеса на мисленето обхващат и по-низшите дялове на нервната система; възбуждат се емоции; комбинират се чрез прости условни рефлекси в установки; бързо мобилизират целия организъм за действие, в някои случаи и по-ефективно.

Както в историческото развитие на човечеството, така и у дете­то мисленето с представи се развива по-рано, отколкото мисленето с понятия. Докато логическата структура на външната памет не е напълно изградена (или усвоена от страна на индивида) мисленето с представи е основна форма на мислене.

33.5. Абстрактно мислене с понятия. Интелектът като способност за абстрактно мислене

Човешкото мислене тук бе дефинирано като решаване на зада­чи чрез моделиране вътре в главата с абстрактни модели, фактически това е първичният характерен за човека тип мислене, първичната форма на мислене; другите форми са производни.

Често във всеобщата словоупотреба под мислене се разбира всяка интелектуална дейност, всяка условнорефлекторна дейност, протичаща вътре в главата и лишена (или абстрахирана) от ефекто-рен завършек: умуване, фантазиране, свободно свързване на рефлекси, отдаване на спомени, медитация, рефлексия и т. н. Това са важни форми на мислене, но те са производни на посочената.

Човешкото мислене в основния случай е мислене с понятия и символи, а не с образи. Самите мисловни модели, които участват в абстрактното мислене, са понятия, а не сетивни структури-гещалти. фактически и при абстрактното мислене с понятия си служим с формули, чертежи, макети, калкулатори, пишем с молив върху лист, смятаме на пръсти, мислим на глас и пр. — все остатъци от предмет­ното моделиране.

Абстрактното мислене с понятия или с математически катего­рии е най-трудният и сложен тип мислене. Децата най-трудно се при-учват на него. Изисква безупречна работа на главния мозък. То е работа преди всичко на мозъчната кора. Подкорието взема незна­чително участие в него.

Способността за това абстрактно символно мислене с понятия, правилното адаптиране към логическата структура на външната па­мет обикновено се нарича човешки интелект.

За интелект се говори и при животните, и даже при електронна­та сметачна машина. Зависи какво значение се дава на термина „интелект". Ако определим интелекта като способност за изпълня­ване на математически и логически операции, трябва да приемем, че машината мисли и има интелект. В най-общ смисъл интелектът е способност на една система да прави оптимален избор, да използва правилно и пълно наличната информация и бързо да я преработва.

///. Душевността на съвременния човек или...

289

Съществуват десетки дефиниции за интелект. Те малко или по­вече се покриват с представената тук за човешки интелект. Понятия близки или почти застъпващи се с „интелект" са: ум, разум, разсъ­дък и др.

Думата по начало е средство за комуникация между хората. Мисловният модел пък е средство за моделиране, елемент на мисленето. Думата и моделът имат различен произход и история и правят срещата си в човешкото мислене, когато моделите вече са абстрактни структури и се приближават по този начин до понятията, а в мозъчната работа започнат да играят важна роля програми, идеи и понятия, кодирани в думи.

С мисленето човек решава задачи в главата си. Мислейки, чо­век моделира обществените отношения — беседва, спори, спомня си това или онова. Но той не е сам. Получава задачите си за моделиране, изразени в думи. Предава получените от мисленето ре­зултати на другите хора също в думи. Мисловният процесор на чо­века се наглася така, че на входа и на изхода да работи с информация, кодирана в думи. Даже и в междинните проверки, които прави за себе си в процеса на мисленето, човек изразява резултатите в думи. Това понякога, при отпускане на задръжките, се превръща в „мис­лене на глас".

Човекът не мисли с думи. Той мисли с абстрактни модели, све­дения най-често към понятия. Но информацията, която получава, про­верява и предава, е кодирана по начало на някакъв естествен език (най-често на матерния). ^

С количественото нарастване на външната памет и с изгражда­нето на нейната логическа структура между понятията се установя­ват строги логически връзки, отговарящи на отношенията между съ­ответните им множества. Във външната памет се извършва класи­фикация на света по множества.

Логическото мислене е целево мислене и абстрактно мислене (мислене с понятия). При логическото мислене работата на мозъка е принудена, от една страна, да следва поставената цел, от друга страна, е принудена при моделирането да се съобразява с отноше­нията и връзките между понятията, съответстващи на връзките меж­ду множествата в света. Строгата взаимна връзка между понятията се пренася и в мисленето на отделния човек. Мислейки с понятия, човек почва да мисли логически. Множествата, свързани с действи­телна връзка в обективния свят (субординирани, координирани,
290

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

противоположни, противни и пр.), добиват същата логическа връзка в структурата на външната памет, а оттам — и в мисленето. Така в мисленето се намесва нов критерий — спазване на действителната връзка между множествата и между понятията във външната памет.

За да мисли човек логично, не е необходима абсолютно точна, потвърдена от науката и практиката класификация на множествата. Не е необходимо всички идеи за окръжаващата действителност, ко­ито съществуват, да бъдат верни и адекватни на действителността. Но е необходимо за всички по-важни множества и отношения в ок­ръжаващата действителност да има някакви, неопровергани от на­личната практика, идеи. Необходимо и достатъчно е почти всички неща и множества от не съвсем богатата на първо време окръжава­ща действителност да са обхванати и систематизирани във външна­та памет. Достатъчно е да съществува някаква общопризната от ко­лектива или обществото класификация.

Логическият строеж на външната памет намира свой физичес­ки сетивен израз в естествените езици, в тяхната граматика и в ня­каква общопризната класификация на нещата, скала на тяхната об­щност и значение. Научавайки се правилно да говори на родния си език, човек неусетно вкарва процеса на мисленето си в рамките на логиката. Така мисленето не само е подчинено на една крайна цел, но й всеки негов ход следва да се съобразява с истинността, да не я нарушава.

Човек мисли с понятия, които във външната памет са свързани с логически връзки. Тези понятия са свързани помежду си и у индивида. Така рефлективното мислене окончателно отстъпва пред логичес­кото мислене с понятия.

Човек може никога да не е учил логика, но щом се е научил да говори граматически правилно на своя език (т. е. да говори логично, съобразявайки се със структурата на външната памет), той се е на­учил и да мисли логично. Неправилното тромаво говорене на чужди езици, които имат не само различни думи, но и различен род на съществителните, различни глаголни времена и т. н., често буди спон­танен присмех и създава грешно впечатление за недостатъци в ло­гичното мислене и интелигентността на зле говорящия.

Логическото мислене е свързано с логическо поведение. Логи­ческото мислене командва логическо поведение. Поведението на чо­века вече не се определя само от условни рефлекси, емоции, чувства, интереси, но следва да се съобразява с истината. „Уважавам авто­ритетния човек, но повече уважавам истината." И в своята практика човек вече улавя и използва такива връзки, като причина и следствие, възможно и невъзможно, тъждество и различие, количество и мярка и пр.; и не безсъзнателно и случайно, на основа на собствения си опит, а върху основата на хилядолетен обществен общочовешки опит.

Изграждането на логическото мислене не е свързано с някакви

изменения в мозъка на човека. Периодът на първобитния комуни­зъм е много кратък в сравнение с периодите, в които може да се фиксира някакво антропологическо развитие. Мозъкът на човека в началото на общинния строй е почти еднакъв с тоя в края на периода. Промени има, но те не са от такъв порядък, че да бъдат определящи.

Логическото мислене няма никаква връзка (или по-точно има обяснимо подобие) с логическите операции, осъществявани от нев-роните и синапсите в мозъка на човека. Тия операции се осъщест­вяват в мозъка на животните далеч преди всякакъв помен за логи­ческо мислене. Както вече се спомена, и в нищожния мозък на жа­бата се осъществяват логически операции (отрицание, конюнкция, дезюнкция и пр.), но жабата не мисли логически.

Всяка уредба за преработване на информацията или за управление (нервна система, кибернетична машина, компютър, а съ­що и човек, ориентиращ се във външната памет), която работи с информация в двоичен код, неизбежно си служи с тия логически операции. Изглежда в природата, както и в обществото и техниката, най-ефективен се е оказал двоичния код. И това е станало далеч пре­ди да се появи човекът върху Земята.

Внасянето на идеи-алгоритми в главата на детето започва още в началото на живота му. Но в началото те са малко на брой, при това фантастични, неадекватни на действителността. Едва когато в гла­вата на детето се съберат и натрупат достатъчен брой понятия, включително и общи понятия, всяко от които е свързано устойчиво с оп­ределена дума, между тях може да се направи логическа връзка.

В главата на детето се въвеждат цели логически секции от външ­ната памет, възпроизвеждат се логически операции. Детето извър­шва тия операции в началото формално, независимо от индивидуал­ния опит. Но по-нататък индивидуалният опит ги потвърждава и до­оформя и те се запаметяват по-трайно.

Детето почва да мисли логично обикновено към 6—7-годишна възраст. По това време то вече си е изработило възприятия и предста­ви за много неща. Но всичко това е само начало. И анатомически мозъ­кът продължава да се развива и след тази възраст, и депонирането на понятия в мозъка продължава. Обикновено с настъпване на физичес­ката зрялост се оформя окончателно и логическото мислене у човека.

С изграждането на логическото мислене се установяват и поня­тията за истина и лъжа. В началото, както и при първобитния човек, подрастващият се оказва догматичен и абсолютен мислител. За не­го настъпва възрастта на големите фрази и неоспоримите истини, като че ли за пръв път открити, и абсолютното им противопоставяне на условностите, лъжите, „вековната глупост", с които е бил възпи-
292

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

таван дотогава. Но по-късно младият човек постепенно се сблъсква с конкуриращи се истини, започва да разбира относителността на истината и става по-толерантен към хората около себе си и към об­ществения ред и обществените предразсъдъци.

В началото детето получава с думите само понятия за нещата. По-късно в практическия индивидуален живот тези понятия се обогатяват и някои от тях стигат до идеи-алгоритми за обхващане или направа на даден обект. При детето процесът върви от понятие към идея, докато в историческото развитие пътят е обратен — изг­ражда се идея и тя за удобство в ред случаи се свежда до понятие⁵⁶.

В първите години на живота си и с основното си образование детето получава сръчности, но и достатъчно количество понятия, ко­ито гарантират логическото мислене. Със специалното образование, стажуването, с практическите задачи, възлагани му в семеен кръг, и участието в трудовия процес заедно с възрастните, у детето се изг­раждат идеи-алгоритми и редица понятия се превръщат в идеи. В зависимост от професията, за която се подготвят младите, в някои средни и висши училища продължава усвояването на понятия и нат­рупване на обща култура. В други училища още от ранна възраст се обръща внимание на специализацията и развитието на професио­нализма.

Най-общите понятия и категории, религиозните и морални прин­ципи и идеи също се внасят в главата от външната памет. Някои фи­лософи (Кант) твърдят, че те са априорни, не са изработени от опита. Вярно е, че те не се изработват в индивидуалния опит на един човек, вярно е, че са априорни за индивида — предварително са съществували във външната памет преди какъвто и да е негов опит. Но също така е вярно, че те се внасят в главата на човека през сети­вата от външната памет.

За изграждането на логическото мислене на човека много го­ляма роля играе възприемането на символите, знаците, с които се означават не само понятия, но и логически и математически

операции.

Младият човек започва да мисли логично след като в главата му са внесени достатъчен брой понятия, с които може да оформи ясна картина за света и за връзките в света. Няма голямо значение дали идеите и понятията внесени в главата са строго научни или са обле­чени в митологическа или религиозна одежда, стига да създават пълна картина на непосредствената действителност, И човек с религиозен мироглед може да мисли логично, както и човек с научен мироглед-(Разбира се, в известни граници, вън от които неадекватните идеи

293

Човек, колкото и дълго да живее, никога не може да внесе в гла­вата си всички понятия и логически връзки, установени във външна­та памет. А и в самата външна памет фигурират все още неустано­вени точно идеи и категории. Така че човек винаги може да изпадне в логическа грешка и заблуда. „Да се греши е човешко." Съществува и категория хора, които са се специализирали в различни логически трикове; нарочно подвеждат нормалните логично мислещи хора в схоластични формални спорове и капани и така „доказват" на ближ­ните си, че правят логически грешки, т. е. не мислят логично, фактически всички съвременни хора с неувредени мозъци и нор­мално съзнание мислят логично.