25 октомври 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Кризата е имала отрезвяващ ефект върху пазара на труда, където заетостта сред висококвалифицираните кадри недвусмислено нараства за сметка на тази при по-слабо подготвените лица. Това показва последният доклад на Българската стопанска камара за състоянието на образователната и професионално-квалификационната структура в страната. Зад положителната тенденция обаче се открояват редица проблеми, свързани с образованието, потребностите на бизнеса и връзката между тях, които тепърва ще продължават да се задълбочават.

Образователна структура

Изменението в образователната структура както на икономически активното население (потенциалът на икономиката), така и на заетите лица (действителната картина на икономиката) е положително, сочи проучването. България следва общо европейската тенденция за увеличаване на заетостта сред висшистите и намаляването Й сред работещите с най-ниско образователно равнище (виж графиката). И докато по втория показател страната ни се нарежда сред "отличниците" на ЕС като Германия, Унгария, Латвия, Естония, Полша, Литва и Чехия, по първия тя значително изостава. От 2006 г. насам България се движи под средното европейско ниво на заетост сред лицата с най-висока образователна степен, като ножицата продължава да се увеличава. Затова доброто представяне на национално ниво не трябва да се изолира от европейската действителност, съветва докладът.

"Очистващият" ефект на кризата върху квалификационната структура на пазара на труда обаче крие опасности в дългосрочен план. За разлика от ситуацията при заетите през последните 5 години ниската квалификация при безработните лица се е изострила, т.е. мнозинството от лицата, неупражняващи икономическа дейност, са със слаба професионална подготовка. И тъй като то съставлява басейна от бъдеща работна сила, а продължителната неактивносг влошава квалификацията, потенциалът на икономиката днес изглежда лошо деформиран.

Голямото разминаване

Повишаващият се коефициент на записване в системата на висшето образование и на процента ученици и студенти (15-24 г.) спрямо общия брой на връстниците им (от 48.9 до 52.4% за периода 2004-2007 г.) обаче не задоволява потребностите на бизнеса, показва проучването. Масовият наплив е към степените "бакалавър" и "магистър", докато критично малко студенти имат мотивацията да продължат в сферата на научните изследвания и придобиването на степен "доктор" (устойчив спад от 2.13% през 2004-2005 г. до 1.44% през 2008-2009 п). Това е изключително

негативна тенденция, имайки предвид, че иновациите допринасят 25-50% към икономическия ръст. Преобладаващото ориентиране към академичните профили (от 79% през 2007 г. до 82% през 2008 г.) за сметка на професионалните (от 19 до 16% за същия период) пък разкрива растящата ножица между образованието и реалните нужди на бизнеса. Тази картина се допълва и от факта, че продължава тенденцията за концентриране в областта на стопанските науки и администрацията за сметка на намаляващия интерес към техническите науки (виж графиката). Наблюдава се и рязък отлив от направление "Здравеопазване". За сравнение в предишния си доклад БСК установи, че бизнесът изпитва най-голям глад именно на технически и медицински кадри.

Предпочитания

За съществено разминаване между потребностите на бизнеса и подготовката на кадрите сочи и статистиката за реализацията на завършилите средно и висше образование. През 2008-2009 г. между 27 и 32% от тях са заети в търговията и ресторантьорството, при положение че вторият отрасъл е чак на 10-а позиция по брой заети лица. Подобно е положението и при концентрацията на упражняваните професии - предимно в нискоквалифицираните категории от сферата на търговията и услугите, където попадат 50% от всички осигурени лица (виж графиката). Това са професиите продавачи и снабдители, шофьори, сервитьорки и бармани, охранители и пазачи.

Икономически дейности

В този смисъл една от лошите тенденции, които анализът очертава, е продължаващата концентрация на заетите лица в производства с ниска добавена стойност и сферата

на услугите. До 2007 г. най-голямото "струпване" на работна сила е било в селското, ловното, рибното и горското стопанство (тенденция, която вече е преобърната); преработващата промишленост и търговията с автомобили, лични вещи и стоки за домакинството. Другият фокус на икономическа активност са били секторите на държавно управление, транспорт, операции с недвижими имоти, хотели и ресторанти, бизнес услуги и финансово посредничество. В контраст отчетлив е отливът от националните и европейските приоритети за развитие - образование, здравеопазване и социални грижи.

Равносметка

Изводите от доклада на БСК са категорични - професионално-квалификационната структура в България е деформирана и неефективна, със сериозно разминаване между потребностите на бизнеса и ориентацията на образованието. Неслучайно страната трудно би реализирала заложената в "Европа 2020" цел за 40-процентно обхващане на младите в системите за средно и висше образование. Допълнително усложнение са топящите се публични разходи за образование (от 4.23% от БВП през 2003 г. до 4.13% през 2007 г.) - все по-ниско от средните за ЕС-27 (4.98% през 2007 п). В този смисъл трябва да се преодолее концентрацията в

академичните специалности и да се стимулира продължаващото образование в степен "доктор". Навакс-ването със заетостта в програмата "Учене през целия живот" чрез разработване на формалното, неформалното и информалното обучение също трябва да е приоритетно, съветва БСК.

- Това, което може да се направи като извод, е, че в резултат на кризата се наблюдава подобряване на професионално-квалификационната структура. Относително се повишава заетостта в групите, които предполагат по-високо ниво на образование и квалификация. Същевременно намалява заетостта в групите, които са най-нискоквалифицирани.

Искам да уточня, че изходна позиция на анализа е тенденциите да бъдат оценявани не сами по себе си, а съпоставени с европейските равнища. Например действително относителният дял на завършващите висше образование нараства във времето, но съпоставен с европейските тенденции, се вижда, че разликата става все по-съществена.

Вторият ни акцент е да видим какво се случва от позицията на бизнеса. Именно това - разминаване между броя завършващи професионални направления и потребностите на бизнеса. Изводът е, че има доста съществено разминаване. Затова и нашата оценка на образователната система е, че се развива като "образование заради самото образование". Причината за тези констатации е и самият бизнес, тъй като той не дава реална оценка какви са потребностите му и като брой, и като квалификация на кадрите. Затова не може да се каже, че само образователната система е виновна за отдалечаването между образование и бизнес. Може да се каже, че и бизнесът не подхожда достатъчно отговорно.

Какви тогава са потребностите на бизнеса

- Първите стъпки са да бъдат определени какви са приоритетите на националната икономика. Т.е. кои отрасли приоритетно ще се развиват. Те се дефинират от гледна точка на експортния потенциал, от гледна

точка на добавената стойност и на възможностите за развитие. А ние трябва да имаме яснота и какви ще са новите технологии, които ще се прилагат. На тази база вече може да се определят какви ще бъдат кадрите, необходими за тези отрасли. Да кажем, това са дейности в областта на информационните технологии и производството на компютърна техника. Независимо че тенденцията за нарастването на обучаващите се в областта на информационните технологии е ясно изразена, те са просто много малко като брой. Бизнесът също все още не дава някакви индикации какво му е необходимо като кадри.

Затова проектът за оценка на компетенциите цели точно това - да разкрие потребностите на бизнеса и качествата на работната сила. Целта на настоящия анализ е да се направи снимка на състоянието на образователното равнище в България. Предишни проучвания изследваха накъде ще се развива бизнесът. Оттук нататък трябва да се направи връзката между тях.

№Едно от предложенията на министъра на образованието Сергей Игнатов е за въвеждането на Задължителен /.../. Вие като експерт имате ли други препоръки как да стане тази връзка?

- Задължителният стаж е една идея за придобиването на по-практически умения, позабравена система на настойничество. В момента отделни фирми организират такива стажове, но те са неформални. Идеята е да се направят държавна политика с държавно финансиране, и то най-вече по линия на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Другото предложение, което вече е декларирано от МОМН, е обвързването на реализацията на кадрите с финансирането на висшите учебни заведения. Един от показателите на Евростат, mismatch, показва именно разминаването между образование и реализация. Оказва се, че то е най-малко при завършващите в областта на здравеопазването. Т.е. почти всички завършващи там започват работа по специалността си. От което би следвало медицинските университети да са по-добре финансирани. Но виждаме, че не е така.

A как участва бизнесът в момента? Например има случаи на регионални партньорства.

- Може да се каже, че засега те са no-скоро изключение от правилото, отколкото правило. Това трябва да се постави на системна основа. Да не бъде на базата на епизодични договори или контакти между отделни учебни заведения и отделни фирми, а на ниво сектор, бранш, икономическа дейност.

Като говорим за връзка, това става от гледна точка на необходимия брой кадри и необходимото ниво на подготовка. По отношение на броя обучаващи се по различни професионални направления във вузовете този брой се дава от университетите. Без да има някаква реална обосновка защо е такъв. Така че на практика в момента обучението е абсолютно изолирано и то е, както казах, обучение

заради самото обучение, а не заради това, че след това неговите кадри трябва да се реализират.

Превъзмогването на тази изолация се спъва и от липсата на информация за образователното равнище по икономически дейности - ние не знаем какъв е образователният статус на заетите. Затова нашето предложение е в декларациите при постъпване, при промяна на позицията, при напускане на работа да има информация и за образователното равнище, и то по професионални направления. Освен това догодина ще реализираме още една идея, която сега не успяхме - изследване на професионалната реализация на завършващите по направления. Т.е. какъв е броят им и тяхната трудова реализация. Едва тогава вече ще може да се направят и по-смели заключения за това какво е разминаването на потребностите на бизнеса и образованието.

Той много обича да позира на фона на багери, фадроми, валяци, камиони, да изпъква на фона на свежо положения, все още черен, черен асфалт. И да вдишва дълбоко аромата му. Мирис на прогреса на неговото правителство и антипод на регреса на предишните. Романтика, шампанско, разбити бутилки, щипнати млади булки, хляб, сол, мед. И една голяма недоизговорена истина, която изобщо не му тежи, че всичко това е наченато от други, а той само го довършва, но с такъв шум все едно започва строежът на Хеопсовата пирамида.

"Ще ми вдигнат паметник за "Хемус!". Ще му вдигнат като цъфнат налъмите. Ако навремето не бяха построили виадуктите, сега щяхме да гледаме през крив макарон не само магистралата, ами и идеята за нея. Г-н Борисов, вместо да работи планомерно, си е набелязал два-три интересни в медийно отношение обекта като "Люлин" и Тракия" и ги експлоатира с пълна пара, за да може да се отчете, че най-сетне е свършил нещо за мандата си. В същото време напълно са изоставени на произвола останалите пътища в страната. Оказва се, че за шосетата първи и втори клас за догодина може изобщо да няма пари. Че защо да има. Те са вече построени. Ама имало дупки. Забравихте ли, че тройната коалиция е виновна. Той не гради. Той само довършва. И както е тръгнало, ще довърши и държавата.


25.10.2010 г., с. 6
Иван Бойков: Няма средства за пътищата от I и II клас
"Когато се заговори за строителство в България, първото нещо, което се споменава, са недостроените магистрали", заяви изпълнителният директор на камарата на строителите в България инж. Иван Бойков. "Вече няколко десетилетия очакваме да се движим по най-високия клас пътища, но все още завършването на "Хемус", "Тракия", "Марица" и т.н. изглеждат като далечна перспектива".

Според него не злоупотреби, а неопитни администрации стоят в основата на многолетните нереализирани проекти, заяви Бойков.

По-нататък той изрази мнението, че още по-тежко е положението с останалите пътища. "Артериите от първи и втори клас касаят повече хора - онези, които живеят в градовете и селата. Те изискват доста средства, които се отпускат от държавния бюджет. Но в тази криза просто няма да има пари. Считам, че следващата година ще бъде нулева в това отношение", прогнозира Бойков.


25.10.2010 г., с. 6
FT препоръча да не се влагат пари в български имоти
Анализатори на бизнеса с недвижими имоти препоръчват на инвеститорите да не влагат пари в имоти в българските морски и планински курорти, пише вестник "Файненшъл таймс".

В статия, представяща добри и лоши места за инвестиране в недвижими имоти, вестникът включва България и Кипър в групата на страните, в които не е разумно да се инвестира в недвижима собственост. Изданието цитира специалисти, които препоръчват да се купуват имоти в Бразилия и Флорида. Анализатори на пазара на имоти препоръчват на инвеститорите да стоят настрана от българските курорти. Преди срива на кредитната система България преживя бум на курортното строителство, като ски курортът Банско и морският курорт Слънчев бряг се разраснаха значително. С настъпването на финансовата криза обаче цените на имотите се сринаха, поради което твърде много строежи останаха недовършени, пише "Файненшъл таймс".

"Там са си изцяло БСП. Само че те са много интересни. Мълчат като партизани и не искат да им кажат имената, а когато всички говорят срещу ДПС, нали, БСП си мълчат все едно не са чули, не са видели, както и президентът, разбира се", заяви премиерът в присъствието на зам.- председателя на движението Лютви Местан. Заместникът на Доган изслуша думите на премиера, без да противоречи. В петък следобед Борисов инспектира хидросъоръжението в Родопите и след това обяви подробности в ефира на БНТ. Премиерът обясни в "Панорама", че съжалява хората от ДПС, че не искат да кажат истината. "Кажете истината, хем ще ви олекне, хем ще разберат ония какви неща са вършили също. Иначе пасивът е изцяло при вас. Аз знам истината и си я казвам", призова Генерала Местан. Борисов даде за пример 30-километровия двулентов обходен път около язовира, който струвал 222 млн. лв. "300 милиона е цялата магистрала "Тракия", посочи за сравнение Борисов. Той изрази съжаление, че язовирът вече се запълва и хората не могат да видят "нещо чудовищно, цялата планина е бетонирана, все едно сме направили огромен плувен басейн". Борисов се възмути, че дъното, стените на планината, на прекрасните Родопи, е в бетон. "Над 200 хиляди кубически метра бетон. 80 мегавата, 85 нека да са, ни струва близо 1 милиард лева", каза още премиерът.

Според министър-председателя социалистите мълчали и когато лидерът на ДПС бил обвинен неправилно. "Защото договорът на Ахмед Доган е за "Тунджа", за "Горна Арда", за какво ли не, само не фигурира "Цанков камък" в него", каза премиерът.

Лидерът на ДПС има подписани четири консултантски договора за хидроенергийни проекти. Два от тях са за "Проект Тунджа" и хидроенергийна каскада "Горна Арда". Другите два за "Схеми за прехвърляне на свободните води от река Места към каскада "Доспат-Въча" и "Трансфер на води от "Баташки водносилов път" към каскада "Доспат-Въча".

А що се касае до реформите, за разлика от това, което всички искат да направим - с един замах да отрежем главите на стотици хиляди живи хора... ние правим, но след необходимите стъпки, консултации, печелене на обществено доверие, стигане до съзнанието на всеки един човек, че това е необходимо. И едно по едно се случва.

При срещата ми с работодателите и синдикатите ми стана абсолютно ясно, че цялата ни пенсионна реформа е сбъркана. И затова ние сложихме на масата реалностите и истините. И затова, ако погледнем, от идването ни на мандат, на власт, ние намалихме с 2 процента пенсионната осигуровка, сега качваме с 1,8, или тотално ние сме намалили с 0,2 процента пенсионната осигуровка. Кое е неправолинейно или кое е направено погрешно дотук?

Но, ето, вижте, много пари се дават, за да се изкара, че именно ние действаме непоследователно. А най-голямото ни предимство е, че ние всъщност много последователно действаме.

За компромисите

Има неща, за които отстъпваме, има неща, за които сме абсолютно безкомпромисни. Всички искат пари в условията на криза. Понеже не са стигали парите за здравеопазване от вноските, защото има над милион и половина хора, които не искат да си плащат здравни осигуровки, а искат да бъдат лекувани по европейски, сиреч тарикати... всеки си измисля някакви поводи, че няма, че не може, но когато отиде в болницата, иска най-европейските условия. Само че откъде да вземем пари? Същото е и с пенсиите.

2000 г. се създава т.нар. частни пенсионни фондове. 2006 година, 2007-а, 2008-а, 2009-а те по закон е трябвало да започнат да изплащат пенсиите на категорийните работници, това са миньори, летци. Само че на тях им се услажда. Всеки един работник, който си внася парите там, в техните фондове, се натрупват пари, с които те си инвестират, работят, правят си, каквото искат. 2009-а, малко преди да дойдем ние на власт, казват - добре де, дайте да е от 2010-а да започнем да плащаме. Какво ни отговарят те? Да де, ама нямаме достатъчно пари и затова можем да платим примерно 50 или 60 лева пенсия на месец на някой миньор, да речем. Какво ние им казваме в момента - или започвайте от 1 януари да плащате обема на пенсиите, които са, или ще ги преместим, както е учителският пенсионен фонд в НОИ с ликвидност 104 процента.

Така че това е реформа. Това е тежко решение и натискът отвън веднага се усеща. То неслучайно излиза веднага в Ройтерс подобна оценка.

За болниците

Под реформа всички разбират затваряне на болници, но никой не иска да го каже. А казват - Бойко да ги изреже, защото ще има голям писък, голяма съпротива. Сиреч, колкото може те да потънат. Бойко да му обере калая. Това е целта и на президента, и на опозицията. Но реформата се прави. Съдбата на хората не ми е безразлична.

10 млн. лв. допълнително ще дадем за театрите, защото те са действително и много добри, и много добре работят. Заслужават си парите и ще ги намерим. Но когато в БАН излиза проверката, че са давали по 60 стотинки квадратния метър под наем, а искат още 25 милиона... Да имат да взимат.

Ние имаме едно правило, което Брюксел, и не само Брюксел, всяка дисциплинирана държавата трябва да спазва, това е 3 процента дефицит. И в рамките на това ние трябва да изберем - дали да изядем парите във вид на заплати, пенсии и всичко, което е правено досега, или да стиснем няколко месеца зъби, да стиснем колана, да си направим магистралите, да си направим естакадите, държавата да придобие друг облик, както виждате, започват да идват най-големите инвеститори и след една година, след две ще имаме друг вид. Иначе парите ще ги изхарчим и пак няма да се видят, пак няма да има революционни решения.

Цветанов ще намери начин да оправдае своите действия и не е нужно някой да му помага в това.

Ние много пъти сме го казвали. Всички фирми, всички спонсори са на сайта на Сметната палата, сайта на Политическа партия ГЕРБ. Ако има или се докаже подобно нещо, се връщат парите.

Гледам и Милан - Реал, но слушам "Референдум". На два телевизора. На единия слушам звука, на другия гледам мача.