9 март 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Несигурност за работата и доходите, както и усещането, че кредитите са скъпи, прави хората изключително предпазливи. Затова и пазарът през февруари е изключително свит. "Малко са хората, които теглят кредити. Това са основно купувачи, които са намерили изгодна сделка, купуват сега жилище за живеене, защото сега им е възникнала нуждата", каза кредитният консултант Тихомир Тошев. Интересен факт, е че хората, които в момента проявяват интерес към покупка на жилище, имат около 60% от необходимите им средства. Те трябва да потърсят банково кредитиране между 20 и 40% от стойността на имота, показват данните. "В никакъв случай клиентите не трябва да капарират жилището, преди да са получили крайно одобрение на кредита", посочи Тошев.

"Действително има такава тенденция. Колегите от бранша знаят, че по правило евреи и араби купуват в криза, но не на всяка цена. Имаме доста клиенти от Израел и от арабски държави, които усилено проучват пазара и изчакват изгодни оферти", заяви Иван Червеняков, управител на агенция за недвижими имоти "Адлер" в Бургас. Според него от края на миналата година няма сключена сделка на предварително обявена цена. Продавачите сваляли с 50%, щом се уверят, че клиентът е сериозен. Междувременно с наближаването на туристическия сезон все повече собственици обявяват хотелите си за продажба. Най-много са офертите за Слънчев бряг, Равда и Несебър. Причината според брокери е в слабите резервации за почивки от чужбина.

- Концентрацията на банките в малко ръце доведе до финансовата криза в света. Затова и пакетите от мерки на национално ниво са единствените за спасяване на банките майки, което ще намали опасностите за техните филиали. От друга страна, за новите икономики и нововъзникващите пазари е много важно да се избегне окопаването на икономиките им в стремежа си да не попаднат в кризата. Първата зараза дойде от инвестиционните банки и борсовия сектор. Това обаче доведе до изтичане на преките чужди инвестиции, което оказа отрицателно влияние на нововъзникващите пазари. Тепърва предстои да бъдат изчислени щетите. Държавните управи трябва да предприемат мерки за повишаване доверието в банковия сектор, това е безспорно. Корпоративният сектор пък трябва да инициира търсенето на банкови кредити. В по-дългосрочна перспектива е необходимо да се създадат комбинации от балансирани продукти и пазари. Това ще намали риска от кризата. Необходимо е внимателно вглеждане в регионалните концепции и идеи, да се отчетат разнообразните инициативи - в регионален и световен контекст. Като например предоставянето на по-добри и разнообразни услуги.

- ще промени ли Европейската банка за възстановяване и развитие стратегията си за България заради кризата?

- Стратегията за дейността на банката за всяка една страна се изготвя и преразглежда на всеки две или три години. За България срокът е три години, тъй като тя е една стабилна икономика и не се налага да се вземат решения заради настъпили непредвидени промени. Това, което каза управителят на БНБ Иван Искров - че международните финансови институции би трябвало да разглеждат всяка страна от региона поотделно, не се отнася за ЕБВР. Защото ние и без това правим отделна стратегия със специфични мерки за всяка държава вземайки предвид всички нейни особености и степен на развитие. Разбира се, от друга страна пък кризата е един добър повод да се преосмислят някои от фундаменталните илюзии (както се оказа в някои отношения), но и да се запазят и потвърдят методите, начините и мерките, които биха помогнали на страните, в които работим.

- Само преди дни ЕБВР, ЕИБ и Световната банка заради кризата отпуснаха 24,5 млрд. евро за финансовите системи в Източна Европа. Тъй като България няма точно такива проблеми, ще бъде ли компенсирана икономиката й, например?

- Целта е да се помогне на тези, които са зле, без да се прави разграничение по държави и чия е собствеността - местна или чужда. Имам предвид дали търговските банки, които имат нужда от финансиране, са от съответната държава, или са филиали на други кредитни институции от чужбина. В същото време държавите, които нямат сериозни финансови проблеми, да не се почувстват изолирани и пренебрегнати. Този принцип застъпвам и аз самият като представител на България в ЕБВР - не би трябвало финансовата подкрепа да е в ущърб на тези, които са по-добре, и те да бъдат нещо като наказани. Най-доброто лекарство обаче си остава превенцията и няма нужда да чакаме нещата да се влошат, за да почнем да помагаме. Във всеки случай реалният, корпоративният сектор в България, има нужда още сега от това финансиране. В ЕБВР това се знае и ние правим всичко възможно тези пари да стигнат до българските фирми, да влязат в икономиката.

- Какво ще е новото при финансирането с тези пари извън вече утвърдените практики на финансовите институции, които го отпускат?

- Идеята е да се разгърне бързо нов механизъм на финансиране в координатна система. Споделеният принцип е - равен достъп до парите за държавите и за банковите групи и създаването на трансгранични банки. Досега финансовите институции се специализираха - ЕБВР например, работи с частните банки за по-добро навлизане на публичния банков сектор. Част от финансирането трябва да отиде за разработването на нови продукти. Ние увеличаваме тази година финансовата си подкрепа с 20%. Парите са под формата на капиталови инвестиции и капиталова подкрепа, финансиране на реалния сектор, програми за насърчаване на търговията. Ще разширим дейността си в целия регион, в който действаме. Тези пари няма да можем лесно да осигурим, затова ще внимаваме къде ще бъдат инвестирани. Предпочитаме да бъдат насочени пряко за корпоративни проекти - за енергийна ефективност, нови продукти, инфраструктура - транспортна и комунална. Възнамеряваме да увеличим политическия диалог с правителствата в страните, в които оперираме. Ще бъде направен преглед на ограниченията за уставния капитал на ЕБВР, за да могат да се привличат повече средства за програмите ни.

- Какъв ще е делът на България в това увеличение до Е7 млрд. за 2009 г., предвидени за инвестиции на ЕБВР в страните, с които тя работи?

- Няма фиксиран процент за участие в инвестициите за отделните страни. За миналата година новите инвестиции в България са 208 млн. евро. За последните шест години и половина, откакто съм в Евробанката, в страната са влезли над 1,5 млрд. евро от общо реализирани Е2 млрд. за почти 20 години работа на банката. Тъй като увеличаването на предвидените инвестиции за 2009 г. е 20 на сто, разчитаме, че най-малко в такава пропорция ще нарасне и обемът на инвестициите конкретно за България. Моя задача е това увеличение за страната ни да бъде още по-голямо, значително по-голямо. За целта обаче трябва да имаме качествени проекти

от страна на бизнеса и добрата координация на работата от страна на министерствата. Дотолкова, доколкото имаме разбиране от страна на правителствата - и предишното, и сегашното, проблеми по изработването и изпълнението на стратегията за България не е имало. Както и проблеми по целите на всяка стратегия за страната. Понякога са възниквали проблеми по изпълнението на отделните стратегии и на отделните проекти. Най-големият проблем обаче, който стои за разрешение не отсега, е липсата от страна на бизнеса на големи структуроопределящи проекти за страната. Винаги има нужда от такива проекти. Разбира се, ЕБВР не се движи като планово стопанство, което трябва да изпълни точно определен брой проекти, а реагира на търсенето и предлагането на пазара. В зависимост от това какво се търси на този пазар и доколко отговаря на целите и задачите на Евробанката, ние приемаме всички, които ще дойдат при нас с най-подходящите за момента проекти. Те могат да бъдат както от частния сектор, така и от общините, от банки, които са собственост на наши или чужди акционери.

- Банката заявява солидна подкрепа за малкия и средния бизнес дори в този тежък момент, когато тези фирми са най-застрашени. Каква ще бъде тя?

- Мисля, че най-добрите кредити, които работят за малките и средните предприятия, са тези по целевите кредитните линии за този бизнес, отпуснати от ЕБВР на българските банки. Те се усвояват най-лесно и бързо.

- Има ли интерес от страна на английския бизнес за изнасяне на производства към България като остров на стабилност и добри възможности?

- Нямам лични впечатления, защото не работя така близо с двустранните отношения в бизнеса. Но мнението ми е, че английските предприемачи не са събудени за други инвестиции в региона и не се интересуват от друго освен в последните години от недвижимите имоти и туризма, разбира се. Но нямам впечатлението, че английският бизнес се възползва подобаващо от всичките възможности, които предоставя не само България, но и цяла Централна и Източна Европа. Те може би най-малко, с най-голяма неохота от големите икономики са предприели преместване на свои производства в тази част на Европа. Това вероятно до голяма степен се дължи и на слабостта на самата английска икономика, която изпитва все по-големи затруднения във времето на сегашната криза. Казвам това с цялото ми уважение към тази икономика, която без съмнение бе една от най-стабилните и внушаващи респект в света.

Валерия Стойкова
Снимка на три колони без текст


09.03.2009 г., с.І
Бизнесът ни мина на евро
Потребителските заеми в лева най-скъпи - 14,25% е средната годишна лихва
Българските фирми постепенно минават на евро. Това става ясно от статистиката на БНБ към края на януари 2009 г. Тази тенденция не е от скоро - най-голям ръст имат кредитите в евро, които надвишават 3-4 пъти тези в левове, и повече от 10 пъти - в щатски долари. Към края на януари 2009 г. евровите заеми възлизат на 15 млрд. 198 млн. лева срещу 4 млрд. 371 млн. левови заеми за същия период. В същото време заемите в щатски долари, приравнени в левове, са близо 550 млн. "С 95% е увеличението на кредитите в евро за бизнеса през последните години", призна и гуверньорът на БНБ Иван Искров. Спадът на кредитирането през 2008 г. като обща тенденция доведе до това, че количеството на корпоративните заеми към януари 2009 г. е едва със 100 млн. лева повече в сравнение със същия месец на 2008 г. Или ръстът е 2,5 процента. Тогава общото количество на левовите кредити възлиза на 4 млрд. 266 млн., а пикът за фирмите се оказва през септември 2008 г., когато салдото по заемите е 4 млрд. 707 млн. За да спадне към края на януари т.г. на 4 млрд. 371 млн. Най-голям дял в тях имат средно и дългосрочните заеми (над 5 години срок за връщане), които са почти половината - 2 млрд. 24 млн. лв. средно.

При домакинствата обаче съотношението е изравнено. Жилищните кредити, които драматично нараснаха и драматично намаляват (като ръст), през последните години почти поравно се теглят в левове и евро. Към края на януари т.г. заемите за дом в единната европейска валута възлизат на 3 млрд. 535 млн., приравнени в лева. Левовите заеми за същия период са почти толкова - 3 млрд. 761 млн.