Глава IV. Правото на добра администрация

2. Правото на добра администрация в практиката на Европейския съд (ECJ) и Първоинстанционния съд (ECFI)

Европейският съд, наблягайки на важността на процедурните гаранции в противотежест на административната преценка, пръв в своята практика признава и включва в списъка на основните административни принципи, следните:

• 
  принципът на администрация - основана и произтичаща от закона
  
• 
  принципът за липса на дискриминация
  
• 
  принципът за пропорционалността
  
• 
  принципът на законовата осигуреност
  
• 
  защита на законните очаквания
  
• 
  правото да бъдеш изслушан преди да бъде взето неблагоприятно решение от публичен орган
  

“Регламентите, директивите и решенията,...се мотивират и посочват изискуемите съгласно този договор предложения или становища²³”.

Съдът и Първоинстанционния съд са разгърнали този член във фундаментално право за индивидите, създавайки чрез своята съдебна практика, основана върху прецеденти, неписани административни правила²⁴. В този ред на мисли разсъжденията на Съдът и Първоинстанционния съд могат да бъдат интерпретирани като отдалечаване от подкрапяната от Франция административно ориентирана традиция и приближаване към много по-индивидуално ориентираната идея за общностните административни процедури.

3. Правото на добра администрация в Хартата на основните права на Европейския съюз

Правото на добра администрация, също както и правото на достъп до документи са включени в Хартата на основните права на Европейския Съюз²⁵, която беше подписана и официално провъзгласена в Ница на 07.12.2000г. Член 41, съдържащ правото на добра администрация, гласи следното:

“1. Всеки човек има правото да получи от институциите и органите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок административно обслужване.

2. Това право включва:

а) правото на всеки човек да бъде изслушан, преди да бъдат предприети каквито и да е индивидуални мерки, които биха могли да му навредят;

б) правото на всеки човек да има достъп до своето досие, като спазва всички законни интереси за поверителност и професионална и бизнес тайна;

в) задължението на администрацията да предоставя мотивите за своите решения;

3. Всеки човек има правото да бъде възмезден за всякакви вреди, причинени от институциите на Съюза или от неговите служители в изпълнение на техните служебни задължения в съответствие с общите принципи на законодателството на страните-членки.

4. Всеки човек може да пише до институциите на Съюза на един от езиците на Договорите и трябва да получи отговор на същия език.”
Член 42 съдържа правото на достъп до документи, а именно:

“Всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има регистриран офис в държава-членка, има правото на достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията.”

Член 41 се основава на прецедентното право и обединява различни принципи на добрата администрация. Така правото на добра администрация се третира по-скоро като група от права, отколкото като право само по себе си. А чл.43 гарантира правото на жалба до Европейския омбудсман в случай на лошо администриране от институциите на Съюза.

Списъкът не бива да се разглежда като пълен и изчерпателен, защото правото на добра администрация може да включва други права, различни от изброените по-горе. Тази формулировка оставя място на Съда, ако реши по нататък, да усъвършенства концепцията си за правото на добра администрация като прибави още принципи.