Иван Костов беше министър на финансите в две правителства в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на сдс, оглавено Филип Димитров

Най-значителните неизпълнения бяха в данъчните приходи и по-специ­ално в данъка върху печалбата, акцизите и данъка върху оборота. Най-драстично е неизпълнението на данъка върху печалбата на нефинансовите предприятия - 49 на сто от предвиденото. Това неизпълнение се дължи основно на разтваряне на ножицата между цените на дребно и тези на производителя. Лошото финансово състояние на предприятията се отрази на търговските банки, които междувременно натрупаха нови несъбираеми кредити и по този начин сами утежниха собственото си положение. Данъкът върху тяхната печалба (включително от БНБ) е изпълнен 72 на сто от предвиденото в Закона.

Неизпълнението на акцизите и данъка върху оборота се дължи най-вече на укриването на продажби от частните и държавните фирми и невнасянето на акциз за вносни стоки: алкохол, цигари, горива и други от кооперации и фондации, ползващи огромни преференции по закон или осъществяващи незаконно стопанска дейност.

Неизпълнението на посочените данъчни приходи, бе в значителна степен компенсирано от данъка върху общия доход - събран 180 на сто, митата и митническите такси - 258 на сто, неданьчните приходи - 219 на сто. Вследствие на това в структурата на бюджетните приходи бе:

* намален делът на данъчните приходи: 92 на сто предвидено, срещу 80 на сто изпълнено;

* намален делът на данъка върху печалбата от 50,6 на 36,6 на сто;

* увеличен делът на данъка върху общия доход от 4,1 на 8,3 на сто;

* запазен със слабо намаление делът на косвените данъчни приходи - 37,1 на 35,1 изпълнение;

* увеличен много силно делът на неданъчните приходи от 8,2 по закон на 20 на сто изпълнение.

Промените в структурата на приходите са положителни и закономерни. Изпадналата в криза индустрия не е в състояние да реализира доход като печалба, а процесите на деструкция на държавните и коопе­ративни предприятия водят до преливане на доход в частната търговия. Ето защо напълно закономерно е пренасянето на данъчната тежест на другия пряк данък - този върху общия доход.

Не се разви обективният процес на увеличаване дела на приходите от косвените данъци, поради посочените по-горе причини. Усилията в тази насока следва да бъдат основна доминанта на данъчната политика на държавата в следващите години.

Увеличаването дела на неданъчните приходи в основни линии е следс­твие от нарастването на таксите, наемите и другите постъпления срещу предоставени от държавата услуги на другите стопански субекти и населението. Тези услуги бяха дълго време подценявани и субсидирани от държавата - една политика, от която ние се отказахме в името на справедливостта и пазарните принципи. Тук са налице значителни нере­ализирани резерви, особено в стопанисването на държавната недвижима собственост.

Преизпълненията на разходите са при ремонтите, лихвите по вът­решните заеми и субсидиите за общините, министерствата, ведомст­вата и осигурителните институти.

Най-значителните икономии са от попълването на извънбюджетните фондове, субсидиите, лихвите по външните заеми, дълготрайните активи и другите разходи. Макар и да бе свързана с огромно напрежение, икономиката не причини разстройване на жизнените функции на държавата. За съжаление тя не предизвика основните министерства и ведомства към преразглеждане на техните функции и структури. Не бе осъществена желаната реформа в образованието, където продължава ненатоварването на училищата и персонала в едни за сметка на други райони, издържат се скъпоструващи училища без достатъчно ученици, води се обучение по вредна за обучаваните идеология, насаждат се комунисти­чески принципи, не се дава път на частното обучение, дори на това, за което родителите са склонни да заплатят. Същото се отнася за здравеопазването, където са налице същите слабости в натоварването на заведенията и персонала при изразено пренатоварване на републикански и окръжни здравни центрове; огромни и безцелни, привилегии при снабдяването с лекарства, водещи само до безплатно снабдяване на частните аптеки; безсмислено поддържане на изнесеното напред обслужване в т. нар. здравпунктове"; никакви опити за развитие на частна­ та практика, скритата безработица на медицински персонал, безсто­панственост и безконтролност на обслужващите звена: кухни, транс­порт, хигиена, ниско качество на медицинската помощ за гражданите, увлечения при създаването на скъпи, престижни заведения. В известна степен казаното се отнася за вътрешния ред и сигурността, където не
бе проведена започналата реформа за активизиране на служителите, излизането на патрули на улицата, по пътищата, в контролната и превантивна дейност, останаха мощни и неразградени "тилове" и щабове, заети с "бизнес" и безсмислена бюрократична дейност, службите за сигурност и полицията останаха силно бюрократизирани и слабоефективни структури и причината за това бе не недостигът, а излишъкът от
средства, който им позволи да оцелеят такива, каквито бяха; както и в армията, където бе направен опит да не се съобрази военната политика с финансовите ни възможности, не се отиде до край в реформаторските
действия, най-вече за да се запази бюрократизираният офицерски и сержантски състав, без съобразяване с изискването за повишаване реалните военни ефективи на страната.

Основната причина бе несподеляне и неразбиране на реформаторски­те идеи от някои министри, нежеланието им да поемат отговорност, да влизат в конфликти и да ги решават, да изпълняват политическите си задължения. Вместо това част от тях оглавиха съпротивата срещу реформата, което навреди както на техния, така и на правителствения престиж, особено когато организираха стачни действия срещу самите себе си. В крайна сметка в политиката си към държавния сектор прави­телството фактически бе лявоориентирано по идеи и действия.

По видове бюджети: републиканският е с касов дефицит под програ­мата; бюджетът на ДОО –с допълнителен от 542,3 млн. лв. - покрит от републиканския; бюджетите на общините са с превишение на разходите над приходите, включително от правителствена субсидия от 1 571,5 млн. лв., финансирано със заем от републиканския бюджет, банкови кредити и наличности.

Неуреденият проблем на приключването на държавния бюджет е във взаимоотношенията с БНБ. Централната банка изпълни само 56 на сто от предвидените по Закона приходи и общо с останалите банки не внесе в бюджета 3 160 млн. лева. Едновременно с това тя предяви претенции за внасяне от страна на бюджета на лихви с 83 на сто по-високи от предвидените, при внесени с 12 на сто повече. Или съпоставено със Закона, БНБ поиска значително увеличаване на държавния дълг за водената от нея политика. Надвишеното плащане на лихви от 12 на сто би следвало да компенсира разликата в средногодишния процент по креди­тите - по програмата - 40 на сто и изпълнението около 50 на сто. Причините това да не се получи са в: първо, осъществените от БНБ операции по самоволно опрощаване дълг на енергетиката към Стопанска банка; второ, спасяване на изпаднали в неплатежоспособност търговски банки без правителствено или друго решение; трето, операции на валутния пазар, довели до значителни загуби от лихвен диференциал между левови и валутни депозити на БНБ; четвърто, кредитиране на клирингови операции с ОНД, без нужния за това нормативен механизъм, който впрочем не е късно да бъде създаден и сега.

Вследствие на посочените действия, финансовият резултат на БНБ бе силно влошен и сега се прави опит вината за това да бъде стоварена върху правителството на СДС.

По същество казаното означава, че БНБ си е позволила действия при меки финансови ограничения, без да се съобразява с конституционните си и законови правомощия и отговорности, т. е. БНБ е действала така, както не бе позволено на никой финансов субект. Недопустимостта на поведението на УС на БНБ сега най-ясно личи в две колизии със закона: желанието да се принуди предишното и сегашното правителство да увеличи държавния дълг, без да има правомощия за това; невъзможността да се състави държавен бюджет на Република България за 1993 г., който да отчита същите претенции на УС на БНБ.

Първата колизия може да бъде решена в Народното събрание след пълен анализ и поемане на отговорностите при отчета на БНБ за 1992 г. и отчета за бюджета за 1992 г. Това решение не може да бъде подменено с никакъв банков или правителствен акт.

Втората колизия трябва да накара УС на БНБ и правителството да договорят твърди, т. е. задължителни за двете страни финансови пара­метри в приходната и разходната части на бюджета на страната за 1993
г. Желанието на УС на БНБ за финансово безотговорна парична политика просто не може да бъде удовлетворено. Задълженията на БНБ в програмата за приходите на държавния бюджет фактически представляват
план за приключване на нейния собствен баланс, както следва да бъде съставен и изпълнен. Пълна илюзия е, че е възможна абсурдната претенция към правителството да не се състави и да не се изпълнява такъв финансов план, защото всяко неизпълнение по предвидените в него приходи и всяко превишение на разходите на БНБ трябва да се плащат от остана­лите държавни сфери със съкращаване на бюджетните им кредити, което никой не би приел за сериозно и никой не би допуснал. "Свободата'', за която претендира БНБ, няма никоя централна банка в света. Такава "свобода" не е възможна нито теоретически, нито практически. Тя е невъзможна в рамките на законите на нашата страна. Ако тази "свобода"
бъде по някакъв начин все пак получена за сметка на невероятни ограни­чения за всички останали финансови субекти, това ще бъде венец за
неконтролируемата от държавата финансова власт, концентрирана в банковата структура. Това ще бъде пълен политически и финансов крах на изпълнителната и законодателната власт и разпадане на българската икономическа и държавна сфера.

Във всяка страна има два големи взаимосвързани финансови баланса -държавният бюджет и сметката за приходите и разходите на Национал­ната банка. "Омекването^", недиференцирането, непоставянето в твърди рамки на единия от тях, означават същото за другия, а това се случва само когато няма финансова политика и стабилност. Приказки, че това се прави в името на стабилността на националната валута, са израз на липса на финансов вестибуларен апарат.

Може да се твърди с основание, че 1992 г. бе първата, в която бе поставено началото на управлението на държавния дълг от страна на правителството и общините. Последните финансираха част от своите разходи с банкови кредити, опирайки се на Закона за местно самоуправ­ление и местна администрация, създадоха собствена задлъжнялост, макар и в много ограничени засега размери. Все пак за първи път управлени­ето на общинския дълг даде финансов инструмент за решаване на проблемите.

Правителственият дълг нарасна съобразно Закона за бюджета на Република България за 1992 г. - общо с 13 782,8 млн. лв. Бе използван пряк кредит от БНБ в размер ма 10 930 млн. Значителни усилия бяха направени за развитието пазара на ценни книжа, бонове и облигационни заеми за 13 615,4 млн. лева.

Редовно бяха погасявани държавните задължения по ценните книжа. Това позволи да се укрепи доверието на участниците в този пазар и да се минимизира цената, а оттам - обслужването на държавните ценни книжа. В това отношение Министерството на финансите оптимално използва качествата на правителството като първостепенен и надежден длъжник

Общото нарастване на доверието в пазара на държавните ценни книжа интегрира този пазар с кредитния и валутния, което позволи да се създадат инструменти за регулиране най-вече на валутния курс и на
цената на съкровищните бонове.

Започна, но не завърши интеграцията между пазара на държавни ценни книжа и този на потребителските и капиталовите стоки. Все още населението и фирмите не са включени в операциите със съкровищните бонове и облигации.

Не бе реализирана възможността, дадена в Закона за пускане на облигационен заем за преоформяне на дълг на държавни фирми и коопера­тиви в държавен, в размер на 5 500 млн. лева, поради правителствената криза в края на 1992 година. Тази възможност остава за сегашното правителство. Ние не пожелахме да я използваме по чисто колегиални съображения, тъй като с нейната реализация се изчерпва важен механизъм на икономическата политика.

Със споразуменията в Парижкия клуб бе договорено поемане на официален дълг на БВТБ в размер на 720 млн. долара - около 18 800 млн. лв., от който реално е поет след ратификация от Народното събрание - 468 млн. долара или около 12 200 млн. лв. Обслужването на това задължение бе предвидено в Закона за бюджета за 1992 година.

Началото на плащанията на 20 на сто от текущите лихви на търгов­ските банки - кредитори на България, не бе предвидено и това наложи актуализация на бюджета с умерено, в рамките на договореностите с МВФ, нарастване на дефицита и съответно - на държавния дълг на страната. Финансирането на това задължение бе осъществено частич­но с увеличаване на прекия кредит от БНБ, частично —от икономии. Управляемостта на държавния дълг пролича в превишаването на плафона за финансиране на дефицита посредством емисии на държавни ценни книжа-с 873 млн. лева за сметка на намаление на прекия кредит от БНБ – 926 млн. лева. Това са по-добри резултати от предвидените от Закона за бюджета.

Други действия за финансовата стабилизация

Най-значителни усилия бяха положени за разработването на пакет от закони на данъчната реформа. Те дадоха в резултат шест закона: за данъчната администрация; за данъчното производство; за данъка върху добавената стойност; за акцизите; за данъка върху печалбата; и за облагане доходите на физическите лица. Този пакет бе внесен през лятото на 1992 г. в Народното събрание и приемането му щеше да създаде здрава основа на данъчната администрация, прости и ясни процедури на данъчното производство и принципно пряко и косвено данъчно облагане на модерно световно равнище. Всички закони са съгласу­вани помежду си с унифицирана терминология, много прости и лесни за приложение. Те са постижение в данъчното законодателство, с каквото не разполагат дори много от развитите западни страни. Данъчната система, която формират, ще бъде привлекателна за местните и чуждестранни лица и едновременно твърдо ограничение на спекулата, под­земния бизнес и данъчното беззаконие.

Подготвянето и внасянето на данъчната система от правителство­то на СДС бе една от причините за неговото сваляне. Силите, заинтересувани от финансова дестабилизация и беззаконие в страната, успяха
временно да вземат връх. Въпреки това, сегашното правителство не може да не продължи усилията на предишното за създаването на данъчна­та система.

В Народното събрание бяха внесени законите за финансовия контрол и застрахователната дейност, с които се целеше укрепване на държавния контрол върху имуществата, стопанисването на фирмите, упражняването на бюджетните разходи, валутните операции и застрахователното дело. Сегашната липса на банков застрахователен, валутен надзор, на контрол върху финансовите борси и операции е опасна за

В началото на 1993 г., поради неприемането от Народното събрание на предложените от нас финансови закони и институции, преобладава­щата част от банковите, финансовите, валутните и застрахователни операции се осъществяват без контрол от страна на изпълнителната власт, а следователно в условията на финансова джунгла - изцяло на отговорността на физическите и юридическите лица, които поемат целия риск от тези финансови операции върху себе си. Такава практика няма в нито една модерна държава.

Правителството води трудни психологически битки в името на финансовата стабилност. Повечето от тях бяха насочени срещу инфла­ционните очаквания и спекулативната паника. Може да се претендира, че повечето от тези битки: за валутния курс, за лихвения процент, за цените на държавните ценни книжа, за наемите, за цените на потреби­телските и капиталовите стоки, за доходите бяха спечелени от нас,

Всъщност, както се полага според националното проклятие, ние спечелихме всички битки и загубихме войната за финансовата стабили­зация.

Изграждането на пазарна икономика на мястото на централно планираната е преди всичко нормотворчество и административна дейност. Макар първоначално да нямаше необходимият опит, правителството прояви голяма активност: бяха осъществени промени в структурата на Министерския съвет; създадоха се важни администрации, като Агенцията за приватизация; неудачни предишни решения, като това за позем­лените комисии бяха коригирани; много активно се преструктурира средното равнище на управление на икономиката.

Основното ударение беше поставено върху създаването на нови стопански норми.

Законодателните инициативи

По времето на своя мандат правителството внесе в Народното събрание 93 законопроекта, от които 44 икономически. Тези средно 6 законопроекта месечно бяха значително над капацитета на Народното събрание да ги приеме. Ясно е, че никакви сериозни критики срещу интензивността на нашите законодателни инициативи не могат да се отправят.

Сред внесените икономически закони са: пакет от 6-те данъчни закона, тези за патентите, за авторското право и сродните му права, за застраховането, за държавните и за общинските имоти, за финансовия
контрол на хазартните игри, за социалното подпомагане, за разпореждане с признато право да се получи собственост върху земеделска земя. Това бяха изключително важни законопроекти.Тяхното приемане щеше да ускори икономическата промяна на страната.

Бяха внесени редица предложения за допълнения, промени, поправки на Търговския закон, на законите за собствеността на гражданите, за собс­твеността и ползването на земеделските земи, за реституцията. Бяха предложени за ратификация сключени от правителството международни финансови споразумения за разсрочване на дълга към Парижкия клуб и за получаване на заеми.

Накрая, но не по значение, са трите закона за държавния бюджет на страната: за 1992 г., за изменение на бюджета за 1992 г. от м. септември и за събиране на приходите и извършване на разходите по държавния бюджет за 1993 г. до приемането на редовния закон.

Правителствената криза през есента спря работата по четири особено важни закона: за пенсионното и за здравното осигуряване, за отделянето на пенсионния фонд от републиканския бюджет и за съста­вянето и изпълнението на държавния бюджет. Тези закони требваше да бъдат разглеждани с пакета от данъчни закони, защото уреждат бюджетни и фондови вноски от облагането на преките доходи, начините за упражняване на разходите и техния контрол. И в четирите направления е извършена значителна по обем работа и законопроектите са в значи­телна степен на завършеност.

Кризата попречи да бъде завършена подготовката на проектозакона за държавния бюджет на страната за 1993 г., след като Министерският съвет одобри бюджетната директива и бе извършена почти цялата работа по изработването и договарянето с министерствата и общините. Това принуди правителството да предложи временен закон за бюджета на страната за 1993 г., който бе приет и се изпълнява сега.

Подзаконови актове

До м. ноември 1992 г. правителството прие около 110 постановления, решения, разпореждания, правилници, наредби, тарифи и техни поправ­ки, изменения и допълнения. От тях 82 са с икономическа насоченост. Структурата на подзаконовите стопански актове е следната: за уреждането на проблеми на приватизацията, преобразуването и държавното участие - 23; по стопански проблеми - 16; за социално осигуряване и компенсация на доходите - 23; финансови - 23.

Както се вижда, икономическата дейност на правителството е била равномерно разпределена по стоящите пред него проблеми. Това даде
възможност да се приемат всички необходими за приватизацията актове, в това число: Наредбите за търговете, за оценка на обектите,
подлежащи на приватизация, за конкурсите, за определяне органа по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗППДОП, за реда за придобиване при облекчени условия на
акции и дялове от работещите, за прилагане на чл. 10, ал. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за базисните пазарни цени на недвижимите имоти; Правилника за реда на изразходване
на средства по фонда за покриване на разходите за приватизирането на държавните предприятия; както и Приватизационните програми за 1992 и 1993 година.

Значителни усилия бяха положени в областта на социалното осигуряване и компенсиране доходите на населението. Приетият брой и съста­вът на подзаконовите актове категорично опровергава обвиненията в антисоциална насоченост на правителствената политика. Нещо пове­че, извършеното в тази насока говори за лява и "в най-лошия" случай - за лявоцентристка икономическа политика. Не липсата на правителстве­на активност, а прекалените му социални ангажименти са причината за разпалване на патерналистични очаквания и възкръсване на тъгата по социалната сигурност у част от хората през есента на 1992 година.

Много неща не вървяха в отношенията на правителството с инсти­туциите по повод неговата икономическа политика. Решаващи фактори за това бяха:

* антикомунистическата му ориентация и дясна политическа безкомпромисност;

* нерешените с Конституцията проблеми по разпределението и разграничението на властта в страната и липсата на демократични традиции в българското посткомунистическо общество;

* разкъсването на движещите сили, осъществяващи икономическата смяна на системата, изпадането в изолация на хората и институци­ите, придвижващи фронта на реформаторския процес;

* дълбокото неразбиране на външноикономическите ограничения и на естеството на вътрешноикономическия компромис, на основата на които действаше правителството;

* оскъдната икономическа, правна и административна грамотност във висшите политически институции на властта. Тези фактори действаха почти на всички институции.

Най-очевидни бяха противоречията по икономическата политика с президента, който зае конфронтационна позиция по действията и оцен­ките на правителството, насърчи неговите противници и не защити нито веднъж изпълнителната власт в качеството си на национален политически арбитър. Именно неговата преценка, че социалната цена на реформата е твърде висока и че трябва да се търси друг път, спря смяната на системата. Негова ще бъде отговорността за опасните за страната последици от това спиране, тъй като в този момент това е равнозначно на затъване в блатото на латиноамериканския икономичес­ки модел, на "перестройката" и на реставрацията на социализма в България.

Макар че управителите на БНБ непрестанно декларираха устната си подкрепа на правителството, действията им, както и поведението на цялата държавна банкова структура бяха конфронтационни: претенции за незаконни гаранции; самоволно опрощаване на задължения и спасяване на фалирали банки; отказ за приемане препоръки от правителството и уважаване на правителствени гаранции; непрекъснати критики на правителствената финансова политика в печата; неконституционно присвояване на правомощия за обсъждане и промяна на Закона за държавния
бюджет. Същевременно държавните търговски банки водеха своя собствена финансова политика, най-често подчинена на местни политически интереси и групи от старата стопанска номенклатура и атакуваха стабилността на валутния пазар.

В общи линии по стратегическите икономически цели все пак се постигаше трудно единодействие. Това позволи да се подготвят и изпълнят двете Стабилизационни споразумения с Международния валу­тен фонд, да се увеличи валутният резерв, да се постигнат редица добри резултати в създаването на финансови пазарни структури в страната и да се напредне в преговорите по външния дълг.

Много трудни бяха отношенията с Народното събрание. До средата на 1992 г. там се носеха критики както от лявата, така и от дясната половина за това, че правителството "не внася закони". Статистиката показва фрапиращ резултат: от 44 икономически законопроекта на правителството са приети само 7, от които трите проектобюджета, две ратификации на спогодби и две поправки на реституционни закони. Честа практика бе заместване на правителствен законопроект с друг, набързо съставен в Народното събрание. Случаите с изменението на законите за пенсиите, за кооперациите са характерни.

Следва изводът, че правителството не е имало подкрепа на законода­телните си инициативи в икономическата област. За същото време Народното събрание е приело 85 закона, от които 42 с икономическа насоченост. Съдържанието и структурата на приетите закони показва съвсем друга позиция и законодателни цели: по пет поправки на Кодекса на труда, на социалните и на реституционните закони, четири на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по три - на законите за данъка върху общия доход и за данъка върху оборота и акцизите; две поправки на Закона за кооперациите и дори Закон за финан­совото осигуряване на есенната и пролетната сеитба.Тази структура показва, че законодателната политика на Народното събрание същест­вено се е различавала от правителствената. Тя е свидетелство за тъпче­не на място, за стремеж на упражняване на изпълнителна власт, за лобиране в полза на групови интереси. Икономическата смяна на систе­мата не е била сред приоритетите на Народното събрание.

Решителният прелом в смяната на икономическата система не бе завършен. Големи държавни сектори като образованието, здравеопазва­нето, вътрешната сигурност, отбраната, енергетиката и транспорта останаха незасегнати от промяната или слабо се повлияха от нея. В огромната държавна и кооперативна собственост, както и при земята, не се постигна напредък в структурната реформа. Финансовата ста­билност може да издържи няколко месеца, но частният сектор и населе­нието не могат да бъдат нейни опори без подкрепата на държавната бюджетна политика. Външноикономическата изолация на страната не бе преодоляна, най-вече поради неподписването на споразумение по дълга с банките-кредитори. Официалните външни източници на заеми не са достатъчни за преодоляване липсата на частен търговски и инвестици­онен кредит за българските фирми. Страната няма споразумение с Международния валутен фонд. Неговата подготовка ще бъде сериозно затруднена поради толерирането на инфлацията.

Почти 15 месеца правителството на СДС полагаше усилия да задълбочи икономическата промяна, като създаде нова пазарна организация и запази социалния мир в страната. За това време, въпреки критиките и съпротивата, балансът на нашите икономически плюсове и минуси е положителен. Който не споделя тази оценка, скоро ще има горчивата възможност да се коригира. Правителството водеше единствено възможната политика и опитите да се докаже противното неминуемо ще се провалят.

Ще се запомнят следните факти от едно сравнение с опитите за "перестройка" на БСП през 1990 г.: Първо, средномесечната инфлация за последните осем месеца на 1990 г. е 5,25 на сто срещу 4,97 на сто за 14-те месеца на правителствения мандат на СДС. Второ, реалните спестявания на населението: намалени с 31 на сто през 1990 г., увеличени с 16 на­ сто през 1992 г. Трето, средната работна заплата в щатски долари за м. октомври 1990 г. по валутен курс от ПМС № 32 от 10.ІV.1990 г. -36 щ. долара; по курс на Райфайзен - 16 щ. долара - срещу 98 долара през м. октомври 1992 г. по курса на БНБ и на Райфайзен. Четвърто, новорегистрирани моторни превозни средства: през 1990 г. - 84,7 хиляди срещу 99,9 хиляди през 1992 година.

Ще се запомнят опашките, тоталният дефицит, купените и паническия страх от декември 1990 г. и трудният път, който извървяхме заедно до Коледните пазари иа 1992 г.

(в. "Демокрация", броеве 28-33, 37, 38 от 4-10, 15, 16 февруари 1993 г.)

ТЕЗИСИ ПО МОНЕТАРИЗАЦИЯТА