Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Tибетска книга за живота и смъртта

Ако умиращият е запознат с някоя медитативна практика, окуражете го да се отпусне в медитация, доколкото е възможно, и с приближаването

на смъртта медитирайте с него. Ако идеята за духовна практика не му е чужда, помогнете му да открие някоя подходяща проста практика и я прилагайте заедно колкото може по-често. С наближаването на смъртта напомняйте за нея непрекъснато.

Проявете колкото е възможно повече находчивост и изобретателност в този съдбовен момент, защото от него зависи много - цялата атмосфера на смъртта може да се промени, ако преди настъпването й умиращият успее да открие практика, която да изпълнява с цялото си сърце. Духовната практика има много аспекти - използвайте своята проницателност и чувствителност, за да откриете онези от тях, които са най-близки до умиращия - може да бъде опрощаване, пречистване или долавяне присъствието на светлината на любовта. Когато го насърчавате да започне, молете се с цялото си сърце да постигне успех, да получи енергията и вярата, които са му нужни, за да следва избраната пътека. Виждал съм хора, които постигат изумителен духовен напредък в последните минути от живота си само с помощта на най-обикновена молитва, на мантра или представа, в която наистина са повярвали дълбоко.

Стивън Ливайн разказва за една болна от рак жена, която се консултирала с него. Тя се чувствала изгубена, защото макар да изпитвала естествено преклонение пред Исус Христос, била скъсала с църквата. Помислили заедно какво би могло да засили вярата и преклонението й. Тя осъзнала, че може да получи вяра и увереност и да поднови връзката си с Христа преди смъртта си, като повтаря молитвата „Исусе Христе, имай милост към мен". Тази молитва разтворила сърцето й и тя започнала да чувства присъствието на Христос с цялото си същество.
ОСНОВНАТА ПХОУА ПРАКТИКА

От всички практики, които познавам и съм използвал при грижите си за умиращи, най-резултатна и стойностна, и в същото време най-добре приета от хората, се оказва традиционната тибетска практика пхоуа, което означава „пренасяне на съзнанието".

Пхоуа за умиращите е прилагана многократно и по най-достъпен начин от приятели, близки и учители по целия съвременен свят - Австралия, Америка и Европа. Хиляди хора са получили възможността да умрат спокойно благодарение на нейната сила. Сега, когато имам възможност да запозная с пхоуа всеки, който желае да я прилага, сърцето ми се изпълва с радост. Искам да подчертая, че абсолютно всеки би могъл да я прилага. Тя е проста и в същото време решаваща в подготовката за смъртта. Това е главната практика, която преподавам на учениците си, за да оказват помощ на техни умиращи приятели и роднини и на обичаните си покойници.
ПЪРВА ПРАКТИКА -

Най-напред седнете удобно и заемете поза за медитация. Ако практикувате, когато наближава собствената ви смърт, седнете колкото е възможно по-удобно или останете легнали.

След това въведете ума у дома му, освободете се от тревогите и се отпуснете напълно.

1. В небето пред вас призовете олицетворението на истината, в която вярвате, под формата на лъчиста светлина. Изберете някое божествено същество или светеца, който е близък до вас. Ако сте будист, призовете някой буда, с който имате близка връзка. Ако сте вярващ християнин, почувствайте в сърцето си живото непосредствено присъствие на Бога, на Светия Дух, Исус Христос или Дева Мария. Ако не се чувствате свързани с никоя духовна фигура, просто си представете някаква форма от чиста златиста светлина. Важното тук е да смятате съществото, което си представяте или чието присъствие усещате, за олицетворение на истината, мъдростта и състраданието на всички буди, светци, учители и просветлени същества. Не се тревожете, ако не можете да си ги представите много ясно, просто позволете присъствието им да изпълни сърцето ви и повярвайте, че те са там.

2. След това фокусирайте сърцето и ума си върху призованото присъствие и се помолете:

Чрез благодатта, благословията и напътствията ти,

чрез силата на светлината, която струи от теб,

нека цялата отрицателна карма, разрушителни емоции,

пречки и препятствия бъдат пречистени и премахнати,

нека позная, че съм опростен за всички злини,

които съм сторил и мислил,

нека доведа докрай тази пхоуа и умра с добра и спокойна смърт,

и чрез триумфа на смъртта си да помогна

на всички други същества, живи и мъртви.
3. А сега си представете, че светлото присъствие, което сте призовали, е така развълнувано от искрената ви и почувствана с цялото ви сърце молитва, че ви отговаря с усмивка на обич и ви изпраща обич и състрадание, като сноп лъчи от сърцето си. Когато тези лъчи ви докоснат, те пречистват цялата ви отрицателна карма, разрушителни емоции и препятствия, които причиняват страданията. Виждате и чувствате, че сте облени в светлина.

4. Сега светлината, струяща от призованото присъствие, ви е пречистила и излекувала напълно. Представете си, че цялото ви тяло, самото то създадено от карма, напълно се разтваря в светлината.

5. Тялото от светлина, което сте сега, се издига нагоре в небето и се смесва с благодатното светло присъствие.

6. Останете в това състояние на единение с присъствието колкото можете по-дълго.

1. За да опростите още повече тази практика, започнете както преди, като заемете удобно положение и призовете присъствието на олицетворението на истината.

2. Представете си, че съзнанието ви е сфера от светлина, намираща се в сърцето ви, която излита навън подобно на падаща звезда и влиза в сърцето на светлото присъствие пред вас.

3. Тя се слива и изчезва в присъствието.

Чрез тази практика вие вливате ума си в ума на мъдростта на Буда или просветленото същество, което е същото, сякаш предавате душата си на природата на Бог. Дилго Кхиентсе Ринпоче казваше, че това е все едно да хвърлиш камъче в езерото - представете си как лети и потъва все по-дълбоко и по-дълбоко във водата. Представете си, че чрез благодатта вашият ум се превръща в ума на мъдростта на просветленото присъствие.
ТРЕТА ПРАКТИКА

При нея най-същественото е следното - просто слейте ума си с ума на мъдростта на чистото присъствие. Помислете си: „Моят ум и умът на Буда са едно."

Изберете един от тези три варианта на пхоуа, който в дадения момент е най-привлекателен за вас и най-много ви допада. Понякога най-простата практика е най-силна. Който и да изберете обаче, не забравяйте, че трябва да положите усилия да усвоите практиката. Как иначе ще я приложите уверено за себе си или за друг в момента на смъртта? Учителят ми Джамянг Кхиентсе пише: „Ако медитирате правилно в момента на смъртта, тогава ще ви е по-лесно."

Всъщност трябва да познавате практиката пхоуа до такава степен, че тя да стане за вас естествена реакция, да се превърне във ваша втора природа. Тези от вас, които са гледали филма „Ганди", ще си спомнят, че когато го разстрелваха, първата му реакция бе да извика: „Рам... Рам!" В хиндуистката традиция това е свещеното име на Бога. Не забравяйте, че никой от нас не знае как ще умре и дали изобщо ще има време да си припомня каквато и да било практика. С какво време ще разполагаме, ако например се блъснем в камион на магистралата при скорост 100 мили в час? Няма да разполагаме и с част от секундата, за да мислим как да изпълним пхоуа или да се консултираме с тази книга. Или познаваме практиката, или не. Съществува един прост начин да преценим това - просто се вгледайте в себе си, когато сте в критична ситуация, по време на земетресение или докато сънувате кошмар например. Пхоуа ли е вашата реакция или не? Ако е - доколко сте стабилни и уверени в изпълнението й?

Помня една своя ученичка в Америка, която отишла на езда и конят я хвърлил. Кракът й се заплел в стремето и животното я повлякло по земята. В ума й не останало нищо. Отчаяно се мъчила да си припомни някоя практика, но без успех. Изпаднала в ужас. Цялата полза от този ужас е, че я накарал да разбере колко е важно практиката да стане твоя втора природа. Това е урокът, който научила, и урокът, който всички ние трябва да научим. Практикувайте пхоуа колкото можете повече, докато сте сигурни, че ще реагирате с нея при непредвидени обстоятелства. Това ще ви даде увереност, че когато наближи смъртта, вие ще бъдете готови за нея.
ПРИЛАГАНЕ НА ОСНОВНАТА ПХОУА ПРАКТИКА В ПОМОЩ НА УМИРАЩИТЕ

Как можем да използваме тази практика, за да помогнем на някой умиращ?

Принципът и последователността са съвсем същите. Разликата е в това, че си представяме Буда или духовното присъствие над главата на умиращия.

Представете си, че светлинните лъчи се вливат в умиращия и пречистват цялото му същество, а после той се слива и изчезва в духовното присъствие.

Продължавайте да практикувате, докато трае болестта на близкия ви, и особено (и най-важно) когато поема последните си дихания, веднага след като дишането спре и преди тялото да бъде преместено. Ако умиращият знае, че ще практикувате за него, и знае какво означава това, то ще му даде голямо успокоение и вдъхновение.

Седнете тихо край умиращия, запалете свещ пред изображение или статуя на Буда, Христос или Света Дева Мария и започнете практиката. Можете да го правите незабележимо и умиращият да не знае. От друга страна, ако той е запознат и открит за нея, както понякога се случва, можете да споделите с него и да му обясните как да практикува сам.

Много често мои ученици ме питат: „Ако аз съм будист, а умиращият е вярващ християнин, няма ли да възникне някакъв конфликт?" Та нима е възможно подобно нещо? В такива случаи отговарям така: „Вие призовавате истината, а Христос и Буда са състрадателни нейни проявления, използващи различни начини да помагат на съществата."

Препоръчвам на лекарите и медицинските сестри да практикуват пхоуа за умиращите си пациенти. Представете си как би се променила атмосферата в болниците, ако освен лечението, те прилагаха и духовна практика! Спомням си смъртта на Самтен в детските ми години, когато учителят ми и монасите практикуваха за него. Колко силно и възвишено бе това! Моля се с цялото си сърце всеки да може да умре сред същия покой и благодат.

Формулирах същността на пхоуа от традиционната тибетска практика за умиращите и тук са включени най-съществените принципи. Но това не е само практика за умиращите, а и за пречистване и изцеление. Тя е еднакво важна и за здравите, и за болните. Ако един човек може да бъде излекуван, тя ще помогне в лечението му. Ако умира - ще помогне да се излекува духът му в смъртта. Ако човекът вече е умрял - ще продължи да пречиства духа му.

Ако не сте сигурни дали сериозно болният човек ще оживее или ще умре, можете да практикувате пхоуа при всяко посещение при него и да продължите, когато се приберете у дома си. Колкото повече практикувате, толкова повече ще се пречиства умиращият ваш близък. Никога не знаем дали не виждаме някого за последен път и дали ще присъстваме в самия момент на смъртта му. Така че е по-добре да завършваме всяко свое посещение с тази практика и да посвещаваме на нея всеки свободен момент.

Из „Тибетска книга за мъртвите":

Наскоро една моя ученичка дойде при мен и ми каза: „Приятелят ми е само на двадесет и пет години. Умира от левкемия в непоносими страдания. Животът му е ужасяващо горчив, боя се, че ще се задуши в тази горчивина. Непрекъснато ме пита „Какво да правя с цялото това ненужно и ужасно страдание?"

Сърцето ми се устреми към нея и приятеля й. Може би нищо на този свят не е така мъчително, както убеждението, че болката, която преживяваш, е безполезна. Казах на ученичката си, че съществува начин приятелят й да преобрази смъртта си веднага въпреки голямата болка, която трябва да изтърпява - да посвети с цялото си сърце страданията си и самата си смърт на добруването и щастието на другите.

Предложих й да му каже: „Зная каква болка изживяваш. Представи си колко много хора по света преживяват същите, а и по-големи страдания. Изпълни сърцето си със състрадание към тях. Моли се на този, в когото вярваш, и поискай болката ти да послужи за облекчение на тяхната. Прави това отново и отново и скоро ще откриеш нов източник на сили, състрадание, което сега едва ли можеш да си представиш, и непоколебима увереност, че страданията ти не само не са напразни, а имат прекрасен смисъл."

Всъщност аз й описах практиката Тонглен, която вече споделих с вас. Тя придобива много голямо значение, когато човек е безнадеждно болен или умира.

Ако боледувате от рак или СПИН, опитайте да си представите всички хора по света, които имат същото заболяване. Кажете си с дълбоко състрадание: „Нека поема страданията на всички, които боледуват от тази ужасна болест. Нека те се освободят от нея и от мъките си."

След това си представете, че болестта и туморите им напускат тялото им под формата на дим и се сливат с вашата болест и вашите тумори. Когато вдишвате, вдишвате всичките им страдания, когато издишвате, издишвате изцеление и добруване. Всеки път, когато правите това, вярвайте с цялото си сърце, че те са излекувани.

Когато наближи смъртта, не преставайте да мислите: „Нека поема страданията, страховете, самотата на всички други по целия свят, които умират или ще умрат. Нека бъдат освободени от болка и объркване, нека всички те намерят мир и душевен покой. Нека всички страдания, които преживявам сега и които ще преживея в бъдеще, им помогнат да се преродят добре и достигнат просветление."

Познавах един художник от Ню Йорк, който беше болен от СПИН. Имаше сардоничен характер и ненавиждаше институционализираните религии, макар някои от нас да допускаха, че проявява по-голям интерес към духовните въпроси, отколкото признава. Приятели го убедиха да се срещне с тибетски учител, който веднага разбра, че най-голямото му страдание идва от факта, че смята болката си за безполезна и ненужна. Научи го на едно-единствено нещо - практиката Тонглен. Въпреки първоначалния си скептицизъм художникът се залови с нея и всички негови приятели забелязаха удивителната промяна. Казваше, че болките, които преди това са му се стрували ненужни, сега са пропити с дълбок и величествен смисъл. Всички, които го познаваха, се увериха, че този непознат досега за него смисъл промени смъртта му. Умря в покой, помирен със себе си и със страданието.

След като практиката за поемане страданията на другите може да промени човек, който няма никакъв опит с подобни неща, представете си какъв ефект може да има тя при опитен медитатор. Когато Гялуанг Кармапа умря в Чикаго през 1981 п, един от неговите ученици, тибетец, писа:

Зная и съм твърдо убеден, че никой на света не трябва да умира с огорчение и разочарование. Никое страдание, колкото и тежко да е то, не е и не може да бъде безсмислено, ако се посвети на облекчаването страданията на другите.

Пред нас са множеството възвишени примери на великите учители на състраданието, които живеят с практиката Тонглен - поемат чуждото страдание с всяко свое вдишване и даряват целия свят с изцеление с всяко свое издишване - до сетния си дъх. Тяхното състрадание е толкова безгранично и силно, че - както казват учителите - още в момента след смъртта си се прераждат в сферата на будите.

Колко по-различни щяха да бъдат светът и начинът, по който го възприемаме, ако всеки от нас можеше, докато е жив и когато умира, да изрече тази молитва заедно с Шантидева и всички учители на състраданието:

ПОМНЯ КОЛКО ХОРА идваха при моя учител Джамянг Кхиентсе единствено за да поискат от него съвет за момента на смъртта. Той беше обичан и почитан в цял Тибет, особено в провинция Кхам, и някои хора пътуваха с месеци, за да се срещнат с него и да получат благословията му поне веднъж преди да умрат. Ето какъв съвет даваха всички мои учители: „Освободете се от привързаност и неприязън. Пазете ума си чист и го съединете с Буца." Този съвет изразява същността на онова, от което се нуждаем най-много преди да настъпи смъртта.

Будисткото отношение към момента на смъртта може да се изрази със следния куплет от Падмасамбхава, взет от цикъла в „Тибетска книга за мъртвите":

Сега, когато бардо на смъртта изгрява над мен,

ще изоставя всякакви копнежи, привързаност и вкопчване,

ще навляза съсредоточено в чистото осъзнаване на ученията,

ще изпратя съзнанието си в пространството на неродена Ригпа;

и когато напускам тази обвивка от плът и кръв,

ще зная, че тя е преходна илюзия.

В момента на смъртта значение имат две неща - това, което сме направили през живота си, и състоянието на ума ни в този момент. Дори и да сме натрупали голямо количество отрицателна карма, ако в момента на смъртта наистина успеем да се променим, ще можем решително да повлияем на бъдещето си и да преобразим кармата си. Моментът на смъртта е уникална възможност да пречистим кармата.

Спомнете си, че всички навици и тенденции, съдържащи се в основата на обикновения ум, могат да бъдат активирани от всякакво въздействие. Знаем, че е достатъчна и най-малката провокация, за да излязат на повърхността инстинктивните ни, привичните реакции. Това важи с особена сила за момента на смъртта. Далай Лама обяснява:

Ето защо състоянието на ума ни при смъртта е много важно. Ако умрем с положителна нагласа на ума, можем да подобрим следващото си раждане въпреки отрицателната карма. Ако пък сме разтревожени и смутени, това може да окаже неблагоприятно въздействие дори и да сме живели добре. Това означава, че последната мисъл или чувство в момента преди да умрем играе извънредно важна, определяща роля за нашето непосредствено бъдеще. В момента на смъртта нашият ум е силно уязвим за възникващите мисли, точно както лудият човек изцяло е погълнат от манията си и се връща непрекъснато към нея. Последната наша мисъл може да бъде увеличена извън всякакви пропорции и да овладее всичките ни възприятия. Ето защо учителите подчертават огромното значение на атмосферата около нас в момента на смъртта. Заедно с умиращия ние трябва да направим всичко възможно да предизвикаме положителни емоции и свещени чувства като любов, състрадание, всеотдайност, за да може той да се освободи от всякакви „копнежи, привързаност и вкопчване".

Най-добрият начин да умре човек е да се откаже от всичко - както вътре, така и извън себе си - и в този решителен момент да се отрече от всякакви копнежи, привързаност или вкопчване. Преди да умрем трябва да опитаме да се освободим от привързаността си към всякакви вещи, приятели и любими хора. Ние не можем да вземем нищо със себе си, така че още приживе ще е добре да раздадем нещата си като подаръци или за благотворителни цели.

Големите учители в Тибет често посочват какво биха искали да оставят на другите учители, преди да напуснат телата си. Ако някой от тях има намерение да се превъплъти в бъдеще, може да остави някои неща за тази цел, като посочи ясно кои са те. Смятам, че ние също трябва да сме много точни, когато казваме кой ще наследи нашите вещи или пари, защото ако не го направим, когато попаднем в бардо на възникването, ще видим как близките ни се карат за наследството или как използват парите ни не по предназначение - това ще ни смути. Посочете съвсем точно каква част от парите ви трябва да отиде за благотворителни цели или други духовни нужди и каква част трябва да получи всеки от роднините ви. Това ще ви вдъхне увереност и ще ви помогне да се отпуснете истински.

Както казах, атмосферата около нас трябва да е възможно най-спокойна. Тибетските учители съветват скърбящите роднини и приятели да не присъстват край леглото на умиращия в момента на смъртта, за да не предизвикат у него смущаващи мисли. Работници в приюти за безнадеждно болни са ми казвали, че понякога умиращите не желаят близките им да ги посещават, когато умират, именно от страх да не се събудят у тях болезнени чувства или силна привързаност. В някои случаи за роднините е много трудно да разберат това и си мислят, че умиращият вече не ги обича - все пак обаче те трябва да си дават сметка, че присъствието им може да направи раздялата още по-тежка.

Много е трудно да сдържим сълзите си, когато сме край смъртното легло на човек, когото обичаме. Горещо препоръчвам да направите всичко възможно да излеете чувствата си на привързаност и скръб преди да дойде смъртта - плачете заедно, изкажете любовта си, сбогувайте се, но се опитайте да приключите с тези неща преди да дойде моментът на смъртта. Най-добре е близките и приятелите да не показват скръбта си в този последен момент, защото тогава умиращият е много уязвим. В „Тибетска книга за мъртвите" пише, че плачът и сълзите край смъртното легло се възприемат като гръмотевична буря. Все пак ако се разплачете край умиращия, не се тревожете - това е естествена реакция и няма причина да чувствате вина.

Една от лелите ми, Ани Пелу, беше жена с голям опит в духовната практика. Беше учила при някои от легендарните учители на своето време и самият Джамянг Кхиентсе я беше благословил със специално написания за нея „Съвет от сърце". Беше закръглена и здрава, с красиво и благородно лице - освободена, дори темпераментна натура на йога. Беше много практична и се занимаваше с всички дела на семейството. Въпреки това месец преди да умре тя се промени по трогателен начин. Тази жена, която непрекъснато беше заета с нещо, изведнъж изостави всичко и се отдаде на странно спокойно безгрижие. Сякаш непрекъснато медитираше и не преставаше да припява любимите си пасажи от Лонгченпа - светеца на Дзогчен. През целия си живот бе обичала месо, но малко преди да умре не искаше и да докосне месна храна. Владееше напълно своя свят и малцина я смятаха за йога. В смъртта си обаче показа каква е всъщност и никога няма да забравя дълбокия покой, който излъчваше в последните си дни.

Ани Пелу в известен смисъл беше мой ангел хранител. Струва ми се, че ме обичаше особено много, защото нямаше собствени деца. Баща ми винаги беше зает като администратор на Джамянг Кхиентсе, майка ми също имаше много работа в огромното ни домакинство, но не й се налагаше да мисли за нещата, с които се занимаваше Ани Пелу. Леля ми често питаше моя учител: „Какво ще стане с това момче, когато порасне? Ще има ли проблеми? Всичко наред ли ще бъде?" Понякога той й казваше неща за моето бъдеще, които никога не би казал, ако тя не го подканяше непрекъснато.

В края на живота си Ани Пелу беше удивително спокойна и уравновесена в духовната си практика и въпреки всичко, когато наближи моментът на смъртта й, поиска да не присъствам - да не би любовта й към мен да събуди моментна привързаност. Това показва колко сериозно гледаше на съвета на учителя си Джамянг Кхиентсе: „В момента на смъртта изостави всяка привързаност и неприязън."