Защо отварянето на офертите по оперативните програми не става в един ден, както са търговете със заеми от Световната банка и ЕИБ?

На годишна база обаче е отчетено намаление от 1.7% на новите сгради, а на жилищата в тях с 6%. Най-много нови жилища за периода октомври - декември 2009 г. са построени във Варненска област - 1325, докато в столицата техният брой е 1228. В Бургас са изградени 865 апартамента, а в Пловдив 448.

На пръв поглед за цялата минала година има повишена активност в строителството през 2009 г. - построени 21 403 нови апартамента, което е с 479 повече в сравнение с предходната година. Реално обаче има свиване на сегмента, тъй като те се намират в по-малко нови сгради и са с по-малка квадратура. Средно площта на един апартамент е била около 73 кв.м, докато през 2008 г. - 78 кв.м.

Най-големи нови жилища през последните три месеца на годината са се строили в Габрово -132.6 кв. м и Хасково - 114.5 кв. м. Най-малки са апартаментите в Разград - 55.8 кв.м, и Перник - 57 кв.м, отчита статистиката. Освен това експерти твърдят, че голяма част от тези жилища са строени през последните години и през 2009 те просто са взели нужните разрешителни за експлоатация.

"На практика данните на статистиката отразяват закъснение от около две години", каза Пламен Бенински, председател на Националната асоциация на строителите на жилища. Според него толкова време е отнема изваждането на т.нар. акт 16, с което апартаментите се въвеждат окончателно в експлоатация.

"Реално от близо година и половина няма строителство на нови жилища, а само се довършват старите сгради", каза Бенински. "На пазара има леко раздвижване при покупките на апартаменти, но не и в строителството на нови", смята Калин Балкански, собственик на едноименната фирма. Според него единични са случаите на нови обекти, защото банките все още не отпускат инвестиционни кредити за ново строителство.

Местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1343 жилищни сгради с 3921 жилища в тях и 513 хил. кв.м разгъната застроена площ през последното тримесечие на годината, показват още данните на НСИ. Спрямо предходното тримесечие е отчетено намаление на жилищни сгради и жилищата в тях с 24.7%, а на застроената им площ с 23.9%. На годишна база спадът е още по-голям съответно 45.2% на новите жилищни сгради и 69.6% на апартаментите в тях.
/ Компании и Финанси

08.03.2010 г., с.ІV
Ниска цена и за надзора на „Тракия”
До края на месеца ще е ясно кой ще следи строителството на отсечката от Стара Загора до Нова Загора на магистрала "Тракия". Това стана ясно в петък при отваряне на техническата част на офертите на осемте кандидата в търга за надзор.

Победителят ще бъде определен по формула, в която тежест имат цената за услугата и неустойките при лошо изпълнение от страна на строителя "Магистрали Трейс", които спечелиха със 137 млн. лв. Участниците очакват да бъде постигната и ниска цена за надзора. Индикативната стойност е 2.5 млн. лв.

В комисията няма представители на неправителствени организации. Това предизвика недоволството на "Обединени сдружения за граждански контрол", които бяха дошли като наблюдатели. Председателят на организацията Цветан Ночев претендираше да бъдат включени като такива. От Министерството на транспорта обаче не са ги включили в комисията и по тази причина им беше отказано, обясниха от пътната агенция.
Участниците:

- ММЛ-ТК - обединение между британската "Мотт Макдоналд" и българската "Трансконсулт БГ"

- събирателно дружество "Виа Тракия"

- българската "Рутекс"

- обединение между българските "Трафикконсулт БГ" и "Рубикон"

- "Пътинвест - инженеринг"

- обединение между гръцката АДО и българските "Градиакт консулт" и "Ен Ар консулт"

- консорциум "Тракия" (испанската "Сипса" и българските "А три Архитектура и изпълнение" и "Мактер консулт"

- испанската "Ептиса".
/ Компании и Финанси

08.03.2010 г., с.ХІ
Забравена борса
Борсата в София се нуждае от спешни и бързи антикризисни мерки. В противен случай пазарът рискува напълно да замре заради липсата на какъвто и да било инвеститорски интерес и доверие.

Това показа и отминалата седмица, в която водещите акции на БФБ останаха на почти непроменени нива, а на пазара бяха въведени за търговия първите деривати - варантите на "Енемона".

В петък борсата изпрати седмицата със слаб ръст. Всички индекси затвориха на зелено, като основните SOFIX и "Дневник 20" добавиха съответно 0.19 и 0.21 на сто.

За цялата седмица покачванията им бяха съвсем леко по-високи. Положителното представяне на БФБ в петък съвпадна с ръста на всички фондови пазари по света, в това число европейските и амерканския. Движещите новини в евро и глобален мащаб бяха отшумяването на новините за бюджетните проблеми на Гърция, която наред с това пласира успешно емисия облигации, както и по-малката от очакваната загуба на работни места в САЩ.

Лошото и притеснителното е, че оборотът на БФБ продължава да е на критично ниски нива - показателно за липсата на какъвто и да било инвеститорски интерес и доверие. В петък за цяла сесия на регулиран пазар се сключиха сделки за едва 541 хил. лв. - обем, който не подхожда на който и да било пазар, пък било то и българския. "Съдейки по оборотите на БФБ, липсата на ликвидност е основната причина българският капиталов пазар да не се развива правилно. Просто не виждам активност.

Оборотите са смешни, а ликвидността е много бедна", коментира в интервю за "Дневник" Войчех Садовски от звеното за корпоративно и инвестиционно банкиране на "Уникредит" в Полша.

С интерес в понеделник ще се проследи пресконференцията на Българската фондова борса (БФБ), на която операторът ще представи стратегията си за развитие до 2012 г., като се очаква проблемът с ниската ликвидност да бъде сред основните проблеми, набелязани за преодоляване.

В отчаян опит да привлекат някакъв интерес към БФБ някои инвестиционни посредници на пазара започнаха да свалят комисионите си до рекордно ниски нива и дори да ги премахват напълно за определен период в опит да привлекат някакъв интерес към търговията с акции на пазара. Според опитни експерти на пазара обаче ефектът от тези мерки ще е нулев, защото на пазара не присъстват почти никакви спекуланти.

Лейди Аштън зае новосъздадения пост през декември и оттогава е обект на непрестанни атаки, най-вече от френските медии, за бавния си отговор на кризата в Хаити и за неумението да лансира правилно ЕС на световната сцена.

Тя току-що се завърна от Хаити, където замина с испански правителствен самолет.

Лейди Аштън пристигна в Испания от Париж, където се опита да спечели на своя страна онези, за които се носят слухове, че са най-големите й критици – Кушнер, Жан-Давид Левит, висш съветник на президента Никола Саркози, и Ерве Морен, френския министър на отбраната. Сред темите на разговорите са били близкоизточната политика, помощта за Хаити и създаването на новата Европейска служба по задгранична дейност (EEAS), дипломатическия корпус на ЕС. Главната цел обаче бе заздравяване на взаимоотношенията. „Срещата премина в много позитивен тон“, съобщи един от сътрудниците й.

Баронеса Аштън отново е уверила Кушнер и колегите му, че страните членки ще имат сериозен глас при дипломатическите назначения на ЕС. Миналия месец президентът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу раздразни много хора, като след кратки консултации посочи свой дългогодишен сътрудник за нов европосланик във Вашингтон.

Дипломатическата совалка изпревари с два дена срещата на външните министри на страните от ЕС в Кордоба, където лейди Аштън трябваше да поиска подкрепа за идеята си за EEAS. Финалното предложение трябва да е готово следващия месец. Новата служба ще разполага с персонал от над 5000 души и е важна част от плана на ЕС за единна външна политика.

Карл Билд, Дейвид Милибанд и Франко Фратини, външни министри съответно на Швеция, Великобритания и Италия, споделиха в петък, че критиките срещу лейди Аштън са преувеличени и че й е поверена почти непосилна задача.


08.03.2010 г., с.16
Плутархос Сакеларис, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка: От нас не е търсено финансиране за АЕЦ "Белене"
Необходима е обща европейска стратегия за сигурността на енергийните доставки
Плутархос Сакеларис е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка от 1 август 2008 г. Неговите отговорности в управителния комитет на ЕИБ включват наблюдение на финансовите операции в Дания, Ирландия, Гърция, Кипър, страните от Африка, Карибите, Тихоокеанския регион и Южна Африка. Преди да стане вицепрезидент в ЕИБ, Сакеларис е бил председател на Съвета на икономическите съветници в Министерството на икономиката и финансите на Гърция, както и преподавател в Атинския университет по бизнес и икономика. Завършил е образованието си в САЩ, има дипломи от университета в Брандейс и Йейл. Роден е в Солун, женен, с три деца.

- Миналата година България е усвоила под различна форма 177 млн. евро, предоставени от ЕИБ. Тази сума обаче е значително по-малка от усвоените през 2008 г., когато ЕИБ е одобрила заеми за страната ни на стойност 445 млн. евро. Според вас енергийните проекти могат ли да обърнат тази тенденция?

- Дали могат? Не бих казал, че това е тенденция между другото. Определено има спад, цифрите, които цитирахте, го показват. Те обаче отразяват основно факта, че тези две години – 2007 и 2008 г., бяха много значими години за България, включително и подписването на кредитната линия за 700 милиона евро с правителството за проекти на ЕС. Що се отнася до енергетиката в частност, да, действително, като банка ние следваме някои големи проекти, например газопроводите „Набуко”, „Южен поток”, петролопровода „Бургас-Александруполис”, газовата интерконекторна връзка между Гърция и България. Някои от тези проекти обаче все още дори не са достигнали етапа, в който да са представени на банката, други изпитват известни затруднения, като например „Бургас-Александруполис” с опасенията на местните хора във връзка с въпроси, свързани с околната среда. Така че съществува огромен потенциал в тази област, но в този момент не можем да говорим за нещо конкретно и специфично.

- През май миналата година ЕИБ обяви, че е готова да инвестира 2,5 млрд. евро в проекта „Набуко”. Миналия месец консорциумът за „Набуко” помоли ЕИБ за заем в размер на 2 млрд. евро. На какъв етап са преговорите за финансирането на проекта?

- Все още не сме на етап преговори. Самият проект трябва, така да се каже, да се „отлепи от земята”. Така че ние като цяло сме заявили нашата готовност да оценим и да финансираме 25% от проекта. Но за момента проектът „Набуко” не ни е бил представен, тъй като той все още е във фаза на проектиране.

- В момента България търси инвеститори за АЕЦ „Белене”. Премиерът Бойко Борисов категорично заяви тази седмица, че атомната централа няма да се строи само с руски пари и че ще търси и европейски инвеститор. Обмисляла ли е ЕИБ възможността да финансира строителството на централата в Белене?

- Засега никой не се е свързал с нас за финансирането на проекта „Белене”.

- Ако това се случи?

- Ако бъдем потърсени, ние със сигурност ще разгледаме проекта. По принцип ядрената енергия е част от нашето полезрение, но след като никой не се е свързал с нас все още, опасявам се, че не мога да кажа повече по този въпрос.

- Повечето заеми, отпускани от ЕИБ за България, са в областта на транспорта и инфраструктурата. Ще продължат ли тези области да бъдат приоритетни и занапред? Планирате ли да увеличите инвестициите в проекти за зелена енергия например?

- Ние сме много заинтересовани в областта на зелената енергия и възобновяемите енергийни източници. Продължаваме да сме заинтересовани, разбира се, и в областта на инфраструктурата, в частност транспортната инфраструктура, пътищата. Заинтересовани сме до степен, в която има търсене на нашето финансиране.

- През февруари вицепрезидентът на ЕИБ Марта Гайецка посочи, че до 2013 г. България има да усвоява още близо 500 млн. евро от ЕИБ, но има известно забавяне във внасянето на проекти, които могат да се финансират от банката. България има доста проблеми с усвояването на средствата от европейските фондове. Според вас ще може ли страната ни да усвои оставащите одобрени от банката средства, които са на нейно разположение до 2013 г.?

- Европейската инвестиционна банка е тук и на разположение да помага на българското правителство да усвои колкото се може по-голяма част от средствата. Ние сме тук, за да кажем, че сме готови да ви помагаме в процеса на усвояване, а не да даваме оценки за скоростта, с която става това.

- Президентът на банката Филип Мейстад преди две седмици увери, че ЕИБ ще продължи да поддържа кредитирането си рекордно високо до 2011 г. с цел подпомагане на европейските икономики в опитите им за справяне с кризата. В какви области ще са проектите, с които банката ще се стреми да помага на страните? Предвижда ли се нещо по-специфично?

- Всъщност ставаше въпрос само за 2010 година. За тази година ние предвиждаме, ако е необходимо, ако бъдем помолени, да продължим да поддържаме подобни високи нива на финансиране, както и през изминалата година. Миналата година ние сме предоставили заеми в размер на 79 млрд. евро, като близо 70 млрд. евро от тях са предоставени на страни от ЕС, а 9 млрд. са предоставени на страни извън ЕС. За тази година цифрите вероятно ще бъдат малко съкратени. По отношение на нашите цели, те ще продължават да са концентрирани около три основни области, посочени от министрите на финансите, които са подкрепа за малките и средните предприемачи, подкрепа за интегрирането и синхронизирането на регионите и, разбира се, подкрепа за енергетиката, включително и за възобновяемите енергийни източници.

- Смятате ли, че е необходимо да бъде създадена обща политика на ЕС в повишаването на сигурността на енергийните доставки и в насърчаването на зелената енергия?

- Да, смятам, че сигурността на доставките е „общо благо”, и затова всички ние трябва да сме координирани около тази обща европейска стратегия за това, как да го постигнем. Всички послания, които бяха изказани по време на тази конференция (на 4 и 5 март за енергетиката на Югоизточна Европа в Солун – бел. а.), най-вече за региона на Югоизточна Европа, са изключително важни. Много важно е да бъде разработена тази интерконекторна връзка и, така да се каже, капацитетът на мрежата на региона като цяло. Защото, когато това бъде реализирано, ние можем да повишим и да оптимизираме способностите на нашите национални системи, да избягваме ситуации, в които в някоя от страните има срив на мрежата. Целта е и да се намалят разходите, тъй като с вноса и износа всъщност може да се окаже влияние върху цените. Така че аз смятам, че въпросът с международното сътрудничество е от особено значение, на европейско ниво, но дори и на регионално ниво в Югоизточна Европа, тъй като не всички страни от Югоизточна Европа са част от ЕС. Ние бихме посредничили за по-общ подход към сигурността на доставките в региона на Югоизточна Европа.