Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВАЛЕРИАНА, ДИЛЯНКА (VАLERIANA ОFFICINALIS) Произход и разпространение.
- Използваема част.
- Други приложения.
- Произход и разпространение
- ВРАТИГА (TANACETUM VULGARЕ) Произход и разпространение
- Използваема част
- В никакъв случай не трябва да се
- Г РЕЙПФРУТ (СITRUS PARADISI) Произход и разпространение.
- Грейпфрутовото етерично масло не се препоръчва за намазване преди слънчеви бани или облъчване с кварцова и солуксова лампа
Козметично приложение. Народната фитокозметика има особени предпочитания към брезата като ценно козметично средство особен по отношение на косата. За тази .цел съществуват много рецепти, по-важните от които са следните:
3. За заздравяване на косъма, стимулиране на растежа му и премахване на пърхута косата се измива 2-3 пъти седмично с разреден с вода брезов сок. Той се получава чрез пробиване на малка дупчица в кората и поставяне в отвора на сламка (или коктейлна тръбичка) и съд за събиране на брезовия сок. След това дупчицата в кората се запушва със смола или дъвка. За същата цел (заздравяване на косъма, стимулиране на растежа и премахване на пърхута) фармацевтичната промишленост произвежда различни препарати за коса (екстракт с шампоан за коса бреза и др. За премахване на лунички по кожата се препоръчва намазването им с брезов сок (вж. по-горе) 2 пъти дневно (сутрин и вечер до изчезването им. За укрепване на венците и заякчаване стабилността на зъбите се препоръчва жабурене с отвара от брезова кора и масажиране с пръст на венците. Подобен ефект може да се постигне и при дъвчене на кора от бреза. Брезовото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост.
Нарастващата потребност на това популярно растение за лечебни цели не могла да бъде задоволявана само от диворастящи запаси. Ето защо това влаголюбиво, но непретенциозно растение започнали да култивират в много части на света. Днес валерианата се среща като диворастяща в цяла Европа, Индия, Япония, Сев. Америка, но се отглежда като културно растение във Франция, Германия, Англия, Русия, Холандия, САЩ и редица други страни. Белгия например задоволява 2/3 от световната консумация на валериана. У нас валерианата расте по влажни сенчести места из гори и храсталаци до 2500 м надм. вис. Среща се из цялата страна,
Валериановото масло има кисел вкус и специфичен аромат. Лечебно приложение. Валерианата е едно от най-древните лека ствени растения. Тя е била използувана като лечебно средство от дре ните лекари на Египет, Гърция и Рим. Още древногръцкият лекар ботаник Диоскорид (I в.) описва лечебното й действие. През 17 валерианата била използвана като успокоително средство и тог ва станали известни опитите на неаполитанския ботаник Ф. Колона (1567-1650), който лекувал епилепсия с корените на растението. През 18 в. валерианата и различните препарати, при готвяни от нея, били включени във всички европейски фармакопеи. Валериановата дрога спада към лекарствата, успокояващи възбудена нервна система, като същевременно е почти нетоксична за организма. Използва се при нервна възбуда, нервна и писхическа преумора, неврози, неврастения, нервно сърцебиене, мигрена, кли мактерични разстройства, действа успокоително при безсъние с известен сънотворен ефект. На валепотриатите се дължи регулиращи лечебен ефект - при стрес и възбудено състояние да засилват задръжните нервни процеси в кората на главния мозък, а при умора да мобилизират нервната система. Валерианата регулира дейността на миокарда и разширява коронарните съдове. Премахва спазмите на гладките мускули и действува благоприятно при стомашно-чревни спазми на нервна основа. Използва се при нервни климактерични смущения, неврози, световъртеж, мигрена, психични травми, сърдечна невроза и високо кръвно налягане, а също при нарушена дейност на жлезите от храносмилателния тракт, при заболяване на черния дроб и на жлъчката, съпроводени с безсъние и раздразнителност. Инхалации се препоръчват с воден извлек (1 супена лъжица ситно нарязани коренища се киснат в 1 чаена чаша вода за 1 денонощие, след което се прецежда) или с настойка от валерианови коренища, както и валерианови капки (от аптеката) в продължение на 5 минути 2 пъти дневно (сутрин и вечер преди лягане) в продължени-на 20-30 дни. Тази манипулация може да доведе до желания лечебен ефект при изброените по-горе болестни състояния, дължащи се нервни разтройства. Освен това инхалациите оказват хипнотично и сънотворно въздействие, повишаване на самочувствието, както и нормализиране на сърдечната дейност. Вани с отвара от валерианови коренища или с валерианова тинктура се прилагат при неврози за успокояване на нервите, те дейс тват сънотворно, без да имат отрицателните странични ефекти на синтетичните препарати за сън. Освен това ваните повишават настроението и засилват апетита. Масаж с етерично валерианово масло се използва при стомашно-чревни спазми, дължащи се на нервни смущения. Гаргара с отвара от корени и коренища от валериана и стърковс от мента (по равни части) се препоръчват от народната медицин като нервно-успокоително средство при неврози, стомашно-чревни спазми на нервна основа, както и при възпаление на венците, зъбобол и др. Подобно действие оказва и жабуренето с настойка от валерианови коренища и ментови стъркове (по равни части), поставени в бутилка с ракия или водка за 10 дни, държана на слънчево място. При гаргара се взема 1 лъжица от настойката, разредена с 5 лъжици вода. Валерианата влиза в състава на много фармацевтични препарати - валидол, кардиовален, еунервина, валокордин, корвалол, валокормид, валоседан и др. Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва мазане на свръхчувствителна кожа на нервна почва с валерианово масло, което се добива по следния начин: взема се едно коренище от растението, нарязва се на ситно, натъпква се в бутилка от 200 мл до гърлото, залива се със зехтин догоре и се запушва. Бутилката се оставя да престои за 2 седмици на слънчево място или близо до радиатор или печка. След това се прецежда и с получения зехтинов извлек се маже чувствителната кожа. Други приложения. Валериановите корени се използват в някои страни при производството на ликьори. Валерианата е добро медоносно растение. ВАНИЛИЯ (VANILLA PLANIFOLIA) Произход и разпространение. Родина на това силно ароматно растение е Мексико, където древните ацтеки са го използвали за ароматизиране на питието, приготвяно от какао, но също и като целебно средство. През началото на XVI в. испанските конквис-
тадори пренесли растението първо в Испания, а оттам то бързо се разпространило из цяла Европа. Испанците го нарекли ванилия, което означавало шушулчица (такива са плодовете на растението). Днес ванилията се култивира в много тропически части на света, а Мадагаскар, Ява, Цейлон, Таити, Индия, Малагаши и Мексико са главните производители. Ботаническо описание. Ванилията е многогодишна тревиста лиана (фиг. 42) от сем. Салепови (Оrchidaсеае). Растението е епифит и поради това често се отглежда заедно с какаовото дърво по кората на което обитава, увивайки се с еластичните си лиани. Листата са с удължена елипсовидна форма, заострени в края. Отглеждането на ванилията никак не е лесно, тъй като нейните красиви жълти цветове се отварят само в един единствен ден, който те трябва да бъдат ръчно опрашени. Плодовете представляват продълговати кафяви шушулки, дълги 10-20 см. В сурово състояние шушулките са лишени от специфичния им мирис. Те се берат недозрели (еластични, но не сухи). Изсушават се на слънце( или чрез специална топлинна обработка), при което почерняват и придобиват специфичното си ароматно ухание. Използваема част. Шушулковите плодове, малко преди пълното им узряване (Fructus Vanillае рlanifoliaе). Химичен състав. Главното ароматно вещество, което съдържа плодът е ванилин-4-окси-метилбензалдехид, чието съдържание се колебае в пределите от 0,75 до 3% (в редки случаи до 12%). Освен това се съдържа етерично масло (0,8 - 3%), гликозидът глюкованилин ( той е без миризма, но под действието на ензими ферментира и се разпада като отделя и ванилин, който има силен много приятен аромат), винилалкохол, ензими, флавоноиди, кумарин, полизахариди, смоли, слизести и дъбилни вещества, липиди (мазнини), витамини, минерални вещества, азотни и безазотни вещества, целулоза и др. Лечебно приложение. В далечното минало ванилията е била използвана за усилване на храносмилателния процес, за лекуване на бронхит, малокръвие, а също като възбуждащо, загряващо и газогонно средство. Доказано е, че тя засилва отделянето на жлъчка, въздеиства на храносмилателната система и има стимулиращ ефект вьрху мускулната дейност. В народната медицина се използва при трескави състояния, диспепсии, анемии, разстройства на нервната система, психични заболявания, сънливост и ревматизъм. Ванилията се използва във фармацията за коригиране и ароматизиране на някои лечебни средства. Козметично приложение. Ванилията (и по-сцециално ванилинът) благодарение на своя оригинален и приятен аромат използва в парфюмерийната промишленост за нюансира даване на характерен екзотичен оттенък на различни парфюми композиции, одеколони и дезодоранти. Други приложения. В кулинарията ванилията намира прил жение за ароматизиране на сладоледи, кремове, сладкиши, торти и др. Използва се и при производството на ликьори. ВРАТИГА (TANACETUM VULGARЕ) Произход и разпространение. Предполага се, че вратигата произхожда от Азия (Монголия, Китай), откъдето е пренесена в Европа (Балканския полуостров и Средиземноморието) и Северна Америка. У нас се среща повсеместно в полупланинските и планинските райони над 600 м надм. вис. Расте из тревисти буренливи места, край сипеи, храсталаци и горски поляни, покрай жп линии, пътища и реки. Отглежда се и като декоративно растение в градини и паркове. Ботаническо описание. Вратигата е многогодишно тревисто ра тение (фиг. 43) от сем. Сложноцветни (Соmpositaе), достигащо
височина 0,5-1,5 м. Коренището дървовидно, късо и разклонено. Стъблата са многобройни, изправени, силно разклонени на върха, голи и леко ръбести. Листата са последователни: долните на дълга дръжка, а горните приседнали, перести до пересто насечени, влакнести до голи. По форма са елипсовидни до ланцетовидни, с едро назъбени листчета. Цветните кошнички събрани в сложни щитовидни съцветия на върховете на стьблото и разклоненията. Цветовете са двуполови, жълто обагрени. Плодовете са яйцевидни, четириръбести, без хвърчилка. Размножава се вегетативно (чрез коренищата) и със семена. Използваема част. Цветни кошнички на растението ( Flores Таnaceti vulgaris). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,8-1%), горчивото вещество танацетин, флавоновите гликозиди лутеолин и апигенин, тлъсто масло, алкалоиди, смоли, фитостерин, восък, галова киселина, витамини (най-вече С), минерални соли, дъбилни вещества и др. Излъчва не много приятна камфороподобна специфична миризма. Вратиговото етерично масло съдържа като преобладаваща съставка токсичния кетон туйон (60-80%), терпеновия въглеводород лимонен, кислородосъдържащи терпени (цинеол, цимол), двупръстенй терпени (сабинен, пинен, камфен, борнеол и др.), камфора и др. Вратиговото етерично масло е жълто-кафява течност с неприятна камфороподобна миризма и горчив вкус. Лечебно приложение. От стари времена дрогата се използва от народната медицина при епилепсия и като противохелминтно средство (само по лекарско предписание !). В никакъв случай не трябва да се прилага вътрешно, тъй като растението има отровно действие. Установено е, че вратигата има антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, противохелминтно, противоревматично и газогонно действие. Ароматът на растението възбужда дейността на главния мозък и стимулира дейността му. Инхалации с вратигово етерично масло са противопоказани, тъй като една от съставките - туйонът силно дразни бронхиалната лигавица и след първоначалната възбуда на централната нервна система настъпва потискането й, което води до парализа на дихателната и сърдечната дейност. Вани от отвара на вратига се препоръчват при ревматизъм, болки в ставите и стъпалата, невралгии, мигрена, хистерия, епилепсия, болезнена и нередовна менструация, бяло течение, жлъчни и чернодробни заболявания, възпаления на бъбреците и пикочния мехур и др. Клизма с отвара от дрогата се използва при диарии, причинени от интоксикации, остри ентероколити и др. Разтриване с кисната в зехтин дрога в съотношение 10:1 в продължение на 20 дни народната медицина препоръчва при ставен ревматизъм, ишиас, шипове, подагра, за повишаване на артериалното налягане и др. Руската народна медицина препоръчва при силно изтощение за тонизиране на организма разтриване на тялото с отвара от дрогата (в подсолена вода се поставят съцветията, като след завирането разтворът се прецежда и още топъл се разтрива цялото тяло до зачервяване на кожата). Вратиговото етерично масло предизвиква приток на кръв и по този начин се стимулира обмяната на веществата, което спомага за оздравителния, процес. Лапи от накълцана на ситно прясна дрога се налагат на слепоочията при мигрена и главоболие, а също и за налагане на окото при ечемик, както и при рани, язви и изгаряния. Козметично приложение. Вратигата е старо народно средство срещу начална форма на косопад и пърхут чрез фрикция на косата с отвара, която се приготвя по следния начин: по 50 г дрога от вратига, коприва и орехови листа се варят в 1/2 литър вода и 1/2 литър оцет за 10 минути. След изстиване отварата се прецежда и с нея се прави фрикция на косата през вечер в продължение на 1 месец. При нужда процедурите могат да се повторят. В друга народна рецепта запарка от дрогата се препоръчва за измиване на косата (без сапун) през ден в продължение на 1 месец срещу пърхут. С отвара от дрогата се втриват с напоено тампонче младежки пъпки, които след няколкодневно третиране изчезват. Други приложения. В някои страни (САЩ и др.) вратигата се употребява като подправка и дори се отглежда специално в градините. Листата й са заместители на скъпите вносни подправки канела и мускатово орехче в месопреработвателната промишленост. Намира приложение при ароматизиране на ликьори, сладкиши, салати и др. Прибавена към бирата, вратигата прави вкуса й по-остър и отчасти замества хмела. Вратигата (изсушена и стрита на прах) има изразени инсектицидни свойства, поради което намира приложение в борбата срещу бълхи, дървеници и мухи (особено по селата). Г  РЕЙПФРУТ (СITRUS PARADISI)
Произход и разпространение. Предполага се, че грейпфрутът г хибрид между портокал (Сitrus sinensis) и памплемус (Сitrus maximа), които произхождат от тропичните и субтропичните райони на Азия (Индия и западноиндийските острови). Потвърждение на това е, че в диворастяща форма грейпфрут не се среща. От Малайския архипелаг тази цитрусова култура е била разпространена в много субтропични райони на света - през първите векове от н. е. в Китай, а през 1750 г. и в Пуерто Рико. Днес грейпфрутът се отглежда най-много на островите Уест Индия и в Предна Индия, Китай, Япония и особено в южните щати на САЩ (около 90% от световната продукция). В Европа по Средиземноморието е проникнал едва в началото на XIX в. Ботаническо описание. Грейпфрутът е многогодишно тропично и субтропично вечнозелено дърво от сем. Седефчеви (Rutaсеае), достигащо височина 12 - 15 м. Кореновата му система е добре развита. Стъблото е право с многобройни разклонения. Листата са елипсовидно продълговати и лъскави. Има едри ароматни цветове. Плодовете му са светложълти (както при лимона), но по-едри и заоблени (фиг. 44), със специфичен мирис. Сочното плодово месо има приятен аромат и горчиво-сладък вкус. Кората е относително тънка, покрита с восъкоподобен слой и също с горчив вкус. Използваема част. Корите на плода (Реriсаrpium Citri paradisii). Химичен състав. Плодовата кора съдържа етерично масло (0,4-1,4%), гликозиди (хесперидин, нарингин и др.), захари (глюкоза, фруктоза и захароза), целулоза, горчиви вещества (лимолин), пектин, азотни вещества, лимонена киселина, минерални соли (2,5%) и витамини (витамин С, витамин Р, каротин и др.), багрила, фитостероли, смоли, восъкоподобен покриващ слой (церилов алкохол, линолова, олеинова, стеаринова и палмитинова киселина) и др. Дрогата има специфичен ароматен мирис и силно горчив вкус (дължащ се на нарингина и лимолина). Грейпфрутовото етерично масло съдържа терпенови въглеводороди (около 90%), от които главно лимонен, около 2% алдехиди (деканал, додеканал, цитрал и др.), алкохоли (около 1%), естери (около 3%), метилантранилат и др. Грейпфрутовото етерично масло е бледожълта до жълто-зелен; лесноподвижна течност с характерния мирис на плода и с остър вкус. Лечебно приложение. Плодът на грейпфрута и сокът от него са отличен витаминозен и диетичен продукт. Установено е, че те по вишават тонуса на организма. Сокът, приет рано сутрин на пра зен стомах, възбужда апетита и подобрява храносмилането Утолява жаждата, действа и ободряващо, поради което изстудена се препоръчва особено през горещите летни дни. Наличието на много витамини и минерални соли в плода спомага за укрепван стените на кръвоносните съдове, както и за кръвообразуването (особено на червените кръвни клетки), а също увеличава защит ните сили на организма към инфекции. Поради голямото количество в него на калиеви соли и други макроелементи стимулира дейността на сърдечната мускулатура и затова се препоръчва при сърдечно-съдови заболявания. Редовното консумиране на плодовете или на сока от тях понижава високото кръвно налягане, спомага за отстраняване на функционални разстройства на черни дроб, стимулира мозъчните функции и дейността на нервните клетки. Козметично приложение. Корите от плода намират приложение народната фитокозметика (поради богатото си съдържание на витамини, минерални соли, етерично масло и други биологичноактивни вещества) при изготвянето на различни маски и лосиони. Те действа стимулиращо и освежаващо на всички типове кожа, затягат пори те и се отразяват благоприятно на набръчкана и отпусната кожа като възвръщат блясъка й. Грейпфрутовото етерично масло не се препоръчва за намазване преди слънчеви бани или облъчване с кварцова и солуксова лампа Маска за загрубяла, замърсена кожа и кожа с петна и лунички. Със сочната кора от изстискан плод се натрива кожата на лицето като се оставя да действа 30 - 40 минути. Тази маска им омекотяващо, избелващо и почистващо действие. Лосион за отпусната и повяхнала кожа, при разширени пори поява на бръчки. Корите на грейпфрута (предварително добре измити) се нарязват на малки парчета, заливат се с преварена изстудена вода и престояват 1 денонощие, след което екстрактът се прецежда. Полученият лосион се нанася с памучен тампон върху кожата на лицето и се оставя да действа 50 - 60 минути. След това лицето се изплаква обилно с хладка вода. При загрубяла, вроговена и напукана кожа на дланите, лактите, коленете и стъпалата (най-вече петите), те се натриват със сочна кора от изцеден грейпфрут, след което се закрепват с лейкопласт за 15-20 минути. По-добър ефект се получава, ако на белената и вроговена кожа се кисне в гореща сапунена вода с добавка на малко хлебна сода. След 10 – 15 минути тя се изстъргва и тогава се прикрепва кората от грейпфрут по описания начин. След това кожата се остъргва, измива с топла вода и намазва със зехтин или олио. Процедурата се прави 1-2 пъти седмично. От корените на зрели плодове чрез пресоване без загряване се извлича грейпфрутово етерично масло, което се използва във фармацевтичната промишленост за приготвяне на есенции и други козметични препарати.
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
