Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете



страница7/26
Дата23.07.2016
Размер4.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   26

Козметично приложение. Народната фитокозметика има особени предпочитания към брезата като ценно козметично средство особен по отношение на косата. За тази .цел съществуват много рецепти, по-важните от които са следните:

  1. За стимулиране на растежа на косата при рядка, слаба, окапваща коса и при пърхут се прави запарка (или отвара) от брезови листа. С нея се прави фрикция на косата, като се напояват и втриват хубаво корените й 3-4 пъти в седмицата. След изсъхване коса­ та се изплаква (русите с отвара от лайка, а тъмните с отвара от зелени обелки или черупки от орехи).

  2. За подсилване на косъма, премахване на пърхута и бляскав и еластичен косъм се приготвя следният извлек: пълна супена лъжица листа от бреза се залива с 1/2 литра плодов оцет в бутилка, която се запушва и престоява 2 седмици на слънце и след това се прецежда. От този извлек за 1 процедура се взема 1/4 чаша, която се долива догоре (разрежда) с вода. С този разтвор косата се измива 3 пъти седмично.

3. За заздравяване на косъма, стимулиране на растежа му и пре­махване на пърхута косата се измива 2-3 пъти седмично с разреден с вода брезов сок. Той се получава чрез пробиване на малка дуп­чица в кората и поставяне в отвора на сламка (или коктейлна тръбичка) и съд за събиране на брезовия сок. След това дупчицата в кората се запушва със смола или дъвка.

За същата цел (заздравяване на косъма, стимулиране на расте­жа и премахване на пърхута) фармацевтичната промишленост про­извежда различни препарати за коса (екстракт с шампоан за коса бреза и др.

За премахване на лунички по кожата се препоръчва намазва­нето им с брезов сок (вж. по-горе) 2 пъти дневно (сутрин и вечер до изчезването им.

За укрепване на венците и заякчаване стабилността на зъбите се препоръчва жабурене с отвара от брезова кора и масажиране с пръст на венците. Подобен ефект може да се постигне и при дъвчене на кора от бреза.

Брезовото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост.

Други приложения. От брезовото етерично масло фармацевтич­ната промишленост произвежда различни инсектицидни и акарицидни препарати срещу молци, крастни кърлежчета, въшки и др.

ВАЛЕРИАНА, ДИЛЯНКА (VАLERIANA ОFFICINALIS)

Произход и разпространение. Валерианата е била известна още на древните народи. В античния свят растението имало съв­сем друго наименование - "нард" или "сумбул". Съвременното наименование на това растение се появило през средните веко­ве и произхожда от латинския глагол "валере", означаващ здрав съм. Дори само този факт свидетелствува за голямата популярност, с която се е ползвала валерианата през епохата на Средновековието. Според друга версия растението носи име­то на римския император Валериан. Исторически сведения показват, че валерианата принадлежала към групата на важни­те лекарствени средства в древна Гърция и Рим. Римският учен Плиний Стари (23-79 г.) описва растението в трудовете си и споменава, че произхожда от Северна Европа и Азия. В Русия промишленото отглеждане на валерианата започва още при Петър I, макар че и по-рано растението било ценено като ле­чебно средство. Сред френския народ валерианата била извест­на като "трева на св. Георги", а сред българския, като дилянка и "котешка трева", поради силното влечение на котките към растението. В старо народно поверие дилянката е представена като способна да раздели мома, залюбена от змей.

Нарастващата потребност на това популярно растение за лечебни цели не могла да бъде задоволявана само от диворастящи запаси. Ето защо това влаголюбиво, но непретенциозно растение започнали да култивират в много части на света. Днес валерианата се среща като диворастяща в цяла Европа, Индия, Япония, Сев. Америка, но се отглежда като културно растение във Франция, Германия, Англия, Русия, Холандия, САЩ и редица други страни. Белгия например задоволява 2/3 от световната консумация на валериана. У нас валерианата расте по влажни сенчести места из гори и храсталаци до 2500 м надм. вис. Среща се из цялата страна,



макар че находищата й на много места са изчерпани. В някои региони на страната ва­лерианата е култивирана.
Ботаническо описание. Валерианата е многогодишно тревисто растение (фиг. 41) от сем. Валерианови (Vаleriаnасеае), което достига на висо­чина 1-1,5 м. Коренището е късо, вертикално, с многоб­ройни снопчести коренови разклонения. През първата година се развива розетка от приосновни листа с дълги дръжки. Стъблото израства на втората година. То е изправено, набразде­но и кухо. Листата са срещуположни, нечифтопересто насечени, като стъблените са приседнали, с едро назъбени дялове. Цветовете са малки, многобройни, бели до розови, разположени в съцветие на върха на стъблото и разклоненията му под формата на лъжлива метлица. Излъчват приятна, леко опияняваща миризма. Плодът е сухо едносеменно орехче, снабдено с хвърчилка.

Използваема част. Корените заедно с коренищата (Radix еt rhizomа Vаleriаnае оfficinalis).

Химичен състав. Дрогата съдържа 0,5-2,2% етерично масло (на което се дължи характерната миризма), в чийто състав влизат борнилизовалерианат, валерианоборнеолов етер, борнеол, миртенол, изовалерианова киселина, монотерпени (лимонен, камфен, пинен, цимол, терпинеол и др.), сесквитерпен (кариофилен, кадинен и бизаболен), алкохоли (валерол и маалиол кетонът валеранон, метилпирилкетон и валеренова киселина, тер пенови алкалоиди (валерин, валеринин, актинидин и хатенин), пи козиди (валерид и др.). Дрогата съдържа още ензими (каталазт оксидази, пероксидази, липази и др.), холин, касантин, дъбили вещества, захари, скорбяла, тритерпенови сапонини, слузни и сме листи вещества, микроелементи, витамини, флавоноиди, органични киселини (хлорогенова, мравчена, маслена, оцетна, ябълчн; стеаринова, палмитинова, хлорогенова и др.). Смята се, че едни от най-важните съставки на дрогата са валепотриатите (0,5-2%), от тях най-вече валтрат, изовалтрат, дихидровалтрат, ацетовалтрат, които са твърде лабилни съединения. Те се разрушават при дестилиране на етеричното масло от корените и пр нарушаване режима на тяхното сушене. Ето защо най-действен са препаратите от валериана, които се изготвят по студен начи: без използуването на високи температури. Смята се, че лечебнто действие на дрогата се дължи на целия комплекс от нейните съставки.

Валериановото масло има кисел вкус и специфичен аромат.



Лечебно приложение. Валерианата е едно от най-древните лека ствени растения. Тя е била използувана като лечебно средство от дре ните лекари на Египет, Гърция и Рим. Още древногръцкият лекар ботаник Диоскорид (I в.) описва лечебното й действие. През 17 валерианата била използвана като успокоително средство и тог ва станали известни опитите на неаполитанския ботаник Ф. Колона (1567-1650), който лекувал епилепсия с корените на растението. През 18 в. валерианата и различните препарати, при готвяни от нея, били включени във всички европейски фармакопеи.

Валериановата дрога спада към лекарствата, успокояващи възбудена нервна система, като същевременно е почти нетоксична за организма. Използва се при нервна възбуда, нервна и писхическа преумора, неврози, неврастения, нервно сърцебиене, мигрена, кли мактерични разстройства, действа успокоително при безсъние с известен сънотворен ефект. На валепотриатите се дължи регулиращи лечебен ефект - при стрес и възбудено състояние да засилват задръжните нервни процеси в кората на главния мозък, а при умора да мобилизират нервната система. Валерианата регулира дейността на ми­окарда и разширява коронарните съдове. Премахва спазмите на гладките мускули и действува благоприятно при стомашно-чревни спаз­ми на нервна основа. Използва се при нервни климактерични смущения, неврози, световъртеж, мигрена, психични травми, сърдечна невроза и високо кръвно налягане, а също при нарушена дейност на жлезите от храносмилателния тракт, при заболяване на черния дроб и на жлъчката, съпроводени с безсъние и раздразнителност.



Инхалации се препоръчват с воден извлек (1 супена лъжица сит­но нарязани коренища се киснат в 1 чаена чаша вода за 1 денонощие, след което се прецежда) или с настойка от валерианови коренища, както и валерианови капки (от аптеката) в продължение на 5 минути 2 пъти дневно (сутрин и вечер преди лягане) в продължени-на 20-30 дни. Тази манипулация може да доведе до желания лечебен ефект при изброените по-горе болестни състояния, дължащи се нервни разтройства. Освен това инхалациите оказват хипнотично и сънотворно въздействие, повишаване на самочувствието, както и нормализиране на сърдечната дейност.

Вани с отвара от валерианови коренища или с валерианова тин­ктура се прилагат при неврози за успокояване на нервите, те дейс тват сънотворно, без да имат отрицателните странични ефекти на синтетичните препарати за сън. Освен това ваните повишават настроението и засилват апетита.

Масаж с етерично валерианово масло се използва при стомаш­но-чревни спазми, дължащи се на нервни смущения.

Гаргара с отвара от корени и коренища от валериана и стърковс от мента (по равни части) се препоръчват от народната медицин като нервно-успокоително средство при неврози, стомашно-чревни спазми на нервна основа, както и при възпаление на венците, зъбобол и др. Подобно действие оказва и жабуренето с настойка от валерианови коренища и ментови стъркове (по равни части), поставени в бутилка с ракия или водка за 10 дни, държана на слънчево място. При гаргара се взема 1 лъжица от настойката, разредена с 5 лъжици вода.

Валерианата влиза в състава на много фармацевтични препарати - валидол, кардиовален, еунервина, валокордин, корвалол, валокормид, валоседан и др.



Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва мазане на свръхчувствителна кожа на нервна почва с валери­аново масло, което се добива по следния начин: взема се едно ко­ренище от растението, нарязва се на ситно, натъпква се в бутилка от 200 мл до гърлото, залива се със зехтин догоре и се запушва. Бутилката се оставя да престои за 2 седмици на слънчево място или близо до радиатор или печка. След това се прецежда и с получения зехтинов извлек се маже чувствителната кожа.

Други приложения. Валериановите корени се използват в някои страни при производството на ликьори. Валерианата е добро медоносно растение.

ВАНИЛИЯ (VANILLA PLANIFOLIA)

Произход и разпространение. Родина на това силно ароматно растение е Мексико, където древните ацтеки са го използвали за ароматизиране на питието, приготвяно от какао, но също и като целебно средство. През началото на XVI в. испанските конквис-



тадори пренесли растението първо в Испания, а оттам то бързо се разпрос­транило из цяла Европа. Испанците го нарекли ванилия, което означава­ло шушулчица (такива са плодовете на растението). Днес ванилията се култивира в много тропически части на света, а Мадагаскар, Ява, Цейлон, Таити, Индия, Малагаши и Мексико са главните производители.

Ботаническо описание. Ванилията е многогодишна тревиста лиана (фиг. 42) от сем. Салепови (Оrchidaсеае). Растението е епифит и поради това чес­то се отглежда заедно с какаовото дър­во по кората на което обитава, увивай­ки се с еластичните си лиани. Листата са с удължена елипсовидна форма, заострени в края. Отглеждането на ванилията никак не е лесно, тъй като нейните красиви жълти цветове се отварят само в един единствен ден, който те трябва да бъдат ръчно опрашени. Плодовете представляват продълговати кафяви шушулки, дълги 10-20 см. В сурово състояние шушулките са лишени от специфичния им мирис. Те се берат недозрели (еластични, но не сухи). Изсушават се на слънце( или чрез специална топлинна обработка), при което почерняват и придобиват специфичното си ароматно ухание.

Използваема част. Шушулковите плодове, малко преди пъл­ното им узряване (Fructus Vanillае рlanifoliaе).

Химичен състав. Главното ароматно вещество, което съдържа пло­дът е ванилин-4-окси-метилбензалдехид, чието съдържание се колебае в пределите от 0,75 до 3% (в редки случаи до 12%). Освен това се съдържа етерично масло (0,8 - 3%), гликозидът глюкованилин ( той е без миризма, но под действието на ензими ферментира и се разпада като отделя и ванилин, който има силен много приятен аромат), винилалкохол, ензими, флавоноиди, кумарин, полизахариди, смоли, слизести и дъбилни вещества, липиди (мазнини), витамини, минерал­ни вещества, азотни и безазотни вещества, целулоза и др.

Лечебно приложение. В далечното минало ванилията е била използвана за усилване на храносмилателния процес, за лекуване на бронхит, малокръвие, а също като възбуждащо, загряващо и газогонно средство. Доказано е, че тя засилва отделянето на жлъчка, въздеиства на храносмилателната система и има стимулиращ ефект вьрху мус­кулната дейност. В народната медицина се използва при трескави състояния, диспепсии, анемии, разстройства на нервната система, психични заболявания, сънливост и ревматизъм.

Ванилията се използва във фармацията за коригиране и ароматизиране на някои лечебни средства.



Козметично приложение. Ванилията (и по-сцециално ванилинът) благодарение на своя оригинален и приятен аромат използва в парфюмерийната промишленост за нюансира даване на характерен екзотичен оттенък на различни парфюми композиции, одеколони и дезодоранти.

Други приложения. В кулинарията ванилията намира прил жение за ароматизиране на сладоледи, кремове, сладкиши, торти и др. Използва се и при производството на ликьори.
ВРАТИГА (TANACETUM VULGARЕ)

Произход и разпространение. Предполага се, че вратигата произхожда от Азия (Монголия, Китай), откъдето е пренесена в Европа (Балканския полуостров и Средиземноморието) и Северна Америка. У нас се среща повсеместно в полупланинските и планинските райони над 600 м надм. вис. Расте из тревисти буренливи места, край сипеи, храсталаци и горски поляни, покрай жп линии, пътища и реки. Отглежда се и като декоративно растение в градини и паркове.

Ботаническо описание. Вратигата е многогодишно тревисто ра тение (фиг. 43) от сем. Сложноцветни (Соmpositaе), достигащо



височина 0,5-1,5 м. Коренището дървовидно, късо и разклонено. Стъблата са многобройни, изправени, силно разклонени на върха, голи и леко ръбести. Листата са последователни: долните на дълга дръжка, а горните приседнали, перести до пересто насечени, влакнести до голи. По форма са елипсовидни до ланцетовидни, с едро назъбени листчета. Цветните кошнички събрани в сложни щитовидни съцветия на върховете на стьблото и разклоненията. Цветовете са двуполови, жълто обагрени. Плодовете са яйцевидни, четириръбести, без хвърчилка. Размножава се вегетативно (чрез коренищата) и със семена.

Използваема част. Цветни кошнички на растението ( Flores Таnaceti vulgaris).

Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,8-1%), горчивото вещество танацетин, флавоновите гликозиди лутеолин и апигенин, тлъсто масло, алкалоиди, смоли, фитостерин, восък, галова киселина, витамини (най-вече С), минерални соли, дъбилни вещества и др. Излъчва не много приятна камфороподобна спе­цифична миризма.

Вратиговото етерично масло съдържа като преобладаваща със­тавка токсичния кетон туйон (60-80%), терпеновия въглеводород лимонен, кислородосъдържащи терпени (цинеол, цимол), двупръстенй терпени (сабинен, пинен, камфен, борнеол и др.), камфора и др. Вратиговото етерично масло е жълто-кафява течност с непри­ятна камфороподобна миризма и горчив вкус.



Лечебно приложение. От стари времена дрогата се използва от народната медицина при епилепсия и като противохелминтно средство (само по лекарско предписание !). В никакъв случай не трябва да се прилага вътрешно, тъй като растението има отровно действие.

Установено е, че вратигата има антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, противохелминтно, противоревматично и газогонно действие. Ароматът на растението възбужда дейността на главния мозък и стимулира дейността му.



Инхалации с вратигово етерично масло са противопоказани, тъй като една от съставките - туйонът силно дразни бронхиалната ли­гавица и след първоначалната възбуда на централната нервна система настъпва потискането й, което води до парализа на дихателната и сър­дечната дейност.

Вани от отвара на вратига се препоръчват при ревматизъм, бол­ки в ставите и стъпалата, невралгии, мигрена, хистерия, епилепсия, болезнена и нередовна менструация, бяло течение, жлъчни и чер­нодробни заболявания, възпаления на бъбреците и пикочния ме­хур и др.

Клизма с отвара от дрогата се използва при диарии, причине­ни от интоксикации, остри ентероколити и др.

Разтриване с кисната в зехтин дрога в съотношение 10:1 в про­дължение на 20 дни народната медицина препоръчва при ставен ревматизъм, ишиас, шипове, подагра, за повишаване на артериалното налягане и др. Руската народна медицина препоръчва при силно изтощение за тонизиране на организма разтриване на тялото с от­вара от дрогата (в подсолена вода се поставят съцветията, като след завирането разтворът се прецежда и още топъл се разтрива цялото тяло до зачервяване на кожата). Вратиговото етерично масло предизвиква приток на кръв и по този начин се стимулира об­мяната на веществата, което спомага за оздравителния, процес.

Лапи от накълцана на ситно прясна дрога се налагат на слепо­очията при мигрена и главоболие, а също и за налагане на окото при ечемик, както и при рани, язви и изгаряния.

Козметично приложение. Вратигата е старо народно средство срещу начална форма на косопад и пърхут чрез фрикция на коса­та с отвара, която се приготвя по следния начин: по 50 г дрога от вратига, коприва и орехови листа се варят в 1/2 литър вода и 1/2 литър оцет за 10 минути. След изстиване отварата се прецежда и с нея се прави фрикция на косата през вечер в продължение на 1 месец. При нужда процедурите могат да се повторят. В друга на­родна рецепта запарка от дрогата се препоръчва за измиване на косата (без сапун) през ден в продължение на 1 месец срещу пърхут.

С отвара от дрогата се втриват с напоено тампонче младежки пъпки, които след няколкодневно третиране изчезват.



Други приложения. В някои страни (САЩ и др.) вратигата се употребява като подправка и дори се отглежда специално в градините. Листата й са заместители на скъпите вносни подправ­ки канела и мускатово орехче в месопреработвателната промишленост. Намира приложение при ароматизиране на ликьори, сладкиши, салати и др.

Прибавена към бирата, вратигата прави вкуса й по-остър и от­части замества хмела. Вратигата (изсушена и стрита на прах) има изразени инсектицидни свойства, поради което намира приложе­ние в борбата срещу бълхи, дървеници и мухи (особено по селата).



ГРЕЙПФРУТ (СITRUS PARADISI)

Произход и разпространение. Предполага се, че грейпфрутът г хибрид между портокал (Сitrus sinensis) и памплемус (Сitrus maximа), които произхождат от тропичните и субтропичните ра­йони на Азия (Индия и западноиндийските острови). Потвърждение на това е, че в диворастяща форма грейпфрут не се среща. От Малайския архипелаг тази цитрусова култура е била разпространена в много субтропични райони на света - през първите векове от н. е. в Китай, а през 1750 г. и в Пуерто Рико. Днес грейпфрутът се отглежда най-много на островите Уест Индия и в Предна Индия, Китай, Япония и особено в южните щати на САЩ (около 90% от световната продукция). В Европа по Средиземноморието е проникнал едва в началото на XIX в.

Ботаническо описание. Грейп­фрутът е многогодишно тропич­но и субтропично вечнозелено дърво от сем. Седефчеви (Rutaсеае), достигащо височина 12 - 15 м. Кореновата му система е добре развита. Стъблото е пра­во с многобройни разклонения. Листата са елипсовидно продъл­говати и лъскави. Има едри аро­матни цветове. Плодовете му са светложълти (както при лимона), но по-едри и заоблени (фиг. 44), със специфичен мирис. Сочното плодово месо има приятен аромат и горчиво-сладък вкус. Кората е относително тънка, покрита с восъкоподобен слой и също с горчив вкус.

Използваема част. Корите на плода (Реriсаrpium Citri paradisii).

Химичен състав. Плодовата кора съдържа етерично масло (0,4-1,4%), гликозиди (хесперидин, нарингин и др.), захари (глюкоза, фруктоза и захароза), целулоза, горчиви вещества (лимолин), пектин, азотни вещества, лимонена киселина, мине­рални соли (2,5%) и витамини (витамин С, витамин Р, каротин и др.), багрила, фитостероли, смоли, восъкоподобен покриващ слой (церилов алкохол, линолова, олеинова, стеаринова и палмитинова киселина) и др. Дрогата има специфичен ароматен мирис и силно горчив вкус (дължащ се на нарингина и лимолина).

Грейпфрутовото етерично масло съдържа терпенови въг­леводороди (около 90%), от които главно лимонен, около 2% алдехиди (деканал, додеканал, цитрал и др.), алкохоли (около 1%), естери (около 3%), метилантранилат и др.



Грейпфрутовото етерично масло е бледожълта до жълто-зелен; лесноподвижна течност с характерния мирис на плода и с остър вкус.

Лечебно приложение. Плодът на грейпфрута и сокът от него са отличен витаминозен и диетичен продукт. Установено е, че те по вишават тонуса на организма. Сокът, приет рано сутрин на пра зен стомах, възбужда апетита и подобрява храносмилането Утолява жаждата, действа и ободряващо, поради което изстудена се препоръчва особено през горещите летни дни. Наличието на много витамини и минерални соли в плода спомага за укрепван стените на кръвоносните съдове, както и за кръвообразуването (особено на червените кръвни клетки), а също увеличава защит ните сили на организма към инфекции. Поради голямото количество в него на калиеви соли и други макроелементи стимулира дейността на сърдечната мускулатура и затова се препоръчва при сърдечно-съдови заболявания. Редовното консумиране на плодовете или на сока от тях понижава високото кръвно налягане, спомага за отстраняване на функционални разстройства на черни дроб, стимулира мозъчните функции и дейността на нервните клетки.

Козметично приложение. Корите от плода намират приложение народната фитокозметика (поради богатото си съдържание на витамини, минерални соли, етерично масло и други биологичноактивни вещества) при изготвянето на различни маски и лосиони. Те действа стимулиращо и освежаващо на всички типове кожа, затягат пори те и се отразяват благоприятно на набръчкана и отпусната кожа като възвръщат блясъка й.

Грейпфрутовото етерично масло не се препоръчва за намазване преди слънчеви бани или облъчване с кварцова и солуксова лампа

Маска за загрубяла, замърсена кожа и кожа с петна и лунички. Със сочната кора от изстискан плод се натрива кожата на лицето като се оставя да действа 30 - 40 минути. Тази маска им омекотяващо, избелващо и почистващо действие.

Лосион за отпусната и повяхнала кожа, при разширени пори поява на бръчки. Корите на грейпфрута (предварително добре измити) се нарязват на малки парчета, заливат се с преварена изстудена вода и престояват 1 денонощие, след което екстрактът се прецежда. Полученият лосион се нанася с памучен тампон върху кожата на лицето и се оставя да действа 50 - 60 минути. След това лицето се изплаква обилно с хладка вода.

При загрубяла, вроговена и напукана кожа на дланите, лактите, коленете и стъпалата (най-вече петите), те се натриват със сочна кора от изцеден грейпфрут, след което се закрепват с лейкопласт за 15-20 минути. По-добър ефект се получава, ако на белената и вроговена кожа се кисне в гореща сапунена вода с добавка на малко хлебна сода. След 10 – 15 минути тя се изстъргва и тогава се прикрепва кората от грейпфрут по описания начин. След това кожата се остъргва, измива с топла вода и намазва със зехтин или олио. Процедурата се прави 1-2 пъти седмично.

От корените на зрели плодове чрез пресоване без загряване се извлича грейпфрутово етерично масло, което се използва във фармацевтичната промишленост за приготвяне на есенции и други козметични препарати.


Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница