Наредба №18 от 20. 06. 2005 г за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения



страница1/22
Дата09.01.2018
Размер3.06 Mb.
#42300
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22



Наредба № 18 от 20.06.2005 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения

наредба № 18 от 20.06.2005 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения

Издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 54 от 1.07.2005 г., в сила от 16.07.2005 г., изм., бр. 67 от 18.08.2006 г., в сила от 18.08.2006 г., изм. и доп., бр. 77 от 2.09.2008 г., бр. 11 от 10.02.2009 г., бр. 5 от 19.01.2010 г., в сила от 19.01.2010 г., изм., бр. 12 от 12.02.2010 г., в сила от 12.02.2010 г.




Раздел I

Общи положения



Чл. 1. (1) С тази наредба се определят критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове, денталните центрове, медико-денталните центрове, диагностично-консултативните центрове и тъканните банки.

(2) Лечебните заведения, извън посочените в ал. 1, подлежат на доброволна акредитация за оценка на базовите им възможности за обучение на студенти и специализанти и лекари за целите на продължаващото медицинско образование.

Чл. 2. Наредбата има за цел оценяване на качеството на лечебната дейност като гаранция за защита правата на пациентите.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2010 г., в сила от 19.01.2010 г.) (1) Акредитацията е:

1. предварителна;

2. същинска.



(2) Предварителна акредитация се извършва на нови лечебни заведения и нови структури на лечебни заведения.

(3) Същинска акредитация се извършва на лечебни заведения, които осъществяват дейност повече от 1 година и на структури на лечебни заведения, които осъществяват дейност повече от 6 месеца.

(4) Предварителната акредитация се осъществява чрез извършването на:

1. самооценяване;

2. външна оценка;

3. присъждане на оценка.



(5) Същинската акредитация се осъществява чрез извършването на:

1. самооценяване;

2. външна оценка;

3. присъждане на оценка;

4. междинен одит.

(6) Предварителна акредитация не се провежда на домовете за медико-социални грижи за деца, тъканните банки, центровете и отделенията по трансфузионна хематология.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г., бр. 11 от 2009 г., бр. 5 от 2010 г., в сила от 19.01.2010 г.) Управителят, съответно директорът, на лечебното заведение подава писмено заявление до министъра на здравеопазването за откриване на процедура по акредитация, както следва:

1. най-късно до 6 месеца след издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност - за лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, диализните центрове и домовете за медико-социални грижи, след получаване на разрешение от директора на Изпълнителната агенция по трансплантация - за тъканните банки, съответно след издаване на удостоверение за регистрация - за лечебните заведения за извънболнична помощ, или след влизане в сила на акта за създаване - за лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения;

2. най-късно до 3 месеца след съществена промяна в предмета на дейност на лечебното заведение или разкриване на нови медицински структури в него;

3. най-късно до един месец преди изтичане на срока по чл. 89 ЗЛЗ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2010 г., в сила от 19.01.2010 г.) Процедура за промяна на получена акредитационна оценка може да бъде открита и по заявление на управителя, съответно директора, на лечебното заведение по всяко време в срока по чл. 89 ЗЛЗ.

(3) Срокът от подаване на заявлението за откриване на процедура по акредитация до издаване на заповед за присъждане на оценка не може да е по-дълъг от 180 дни за акредитация в обем по чл. 23, ал. 1, т. 1.

(4) Срокът от подаване на заявлението за откриване на процедура по акредитация до издаване на заповед за присъждане на оценка не може да е по-дълъг от 90 дни за акредитация в обем по чл. 23, ал. 1, т. 2.

Чл. 5. (1) За сметка на акредитиращото се лечебно заведение са разходите за:

1. извършването на външна оценка от експертна комисия;

2. провеждането на контролно производство при постъпило в акредитационния съвет възражение от акредитиращото се лечебно заведение;

3. дейността на акредитационния съвет и на звеното по административно-техническото обслужване;



4. извършването на външен одит при постъпила в акредитационния съвет жалба.

(2) Размерът на сумите по ал. 1 се определя със заповед на министъра на здравеопазването.

(3) Сумите по ал. 1 се превеждат не по-късно от 7 дни преди датата на започването на външната оценка, съответно контролното производство, и на външния одит, по отделна партида по сметка на Министерството на здравеопазването, не се включват в бюджетните разходи и се разходват по реда на временно съхранявани средства на разпореждане.

(4) Разходите за извършването на контролно производство при констатиране на разлика повече от две степени в оценките, определени от експертна комисия, и тези на акредитационния съвет, както и разходите за извършването на външен одит чрез служебен избор са от събраните средствата по реда на ал. 3.

(5) В случай че в резултат на външния одит по ал. 1, т. 4 акредитационната оценка и срокът, за който е определена, не се намалят, разходите на лечебното заведение за извършването на външен одит се възстановяват.


Раздел II

Орган по акредитацията



Чл. 6. (1) Акредитацията на лечебните заведения се осъществява от акредитационен съвет, специализиран орган към Министерството на здравеопазването, който се състои от 13 членове, в това число председател и заместник-председател.

(2) В състава на акредитационния съвет се включват представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

(3) Квотата на Министерството на здравеопазването се състои от пет лица, (едно от които е медицинска сестра с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по здравни грижи), определени от министъра на здравеопазването.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Квотата на Националната здравноосигурителна каса се състои от три лица – двама представители на Националната здравноосигурителна каса и един представител на организация на потребителите на здравни услуги, определен от управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

(5) Квотата на представителите на съсловните организации в здравеопазването се състои от пет лица – четирима представители на Български лекарски съюз и един представител на Българския зъболекарски съюз.

(6) Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз определят и по един резервен член, който може да замества титуляр в състава на акредитационния съвет в заседанията и при вземане на решения.

(7) Акредитационният съвет се създава със заповед на министъра на здравеопазването, в която се определят председателят и заместник- председателят, както и размерът на заседателните възнаграждения. В заповедта се посочват и резервните членове.

(8) За председател на акредитационния съвет се определя представител на Министерството на здравеопазването, а за заместник-председател – представител на БЛС.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Членовете на акредитационния съвет (включително и резервните членове) не могат да участват като консултанти при извършването на самооценяване на лечебните заведения.

(10) При включването им в състава на акредитационния съвет членовете, включително и резервните, представят на министъра на здравеопазването декларация за обстоятелството по ал. 9.

Чл. 7. (1) Акредитационният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията се свикват от председателя, а в негово отсъствие – от заместник- председателя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Заседанията на акредитационния съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко 1/2 от членовете му, в това число задължително най-малко по един представител от квотата на Министерството на здравеопазването, от квотата на Националната здравноосигурителна каса, от съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

(3) Не могат да участват в заседание на акредитационния съвет негови членове (включително и резервни), които:

1. работят или са членове на органите на управление в кандидатстващото за акредитация или в конкурентно на него лечебно заведение;

2. са съпруг, съпруга, роднини по права или съребрена линия до IV степен включително на член от органите за управление на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение.

(4) Заседанията се ръководят от председателя, а при негово отсъствие – от заместник-председателя на акредитационния съвет.

(5) Членовете на акредитационния съвет се уведомяват писмено за дневния ред, датата и часа на заседанието най-малко 3 дни преди провеждането му. В същия срок всички материали по дневния ред се предоставят на разположение от звеното за административно-техническо обслужване на членовете на акредитационния съвет.

(6) Акредитационният съвет приема решенията с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите.

(7) За всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове на акредитационния съвет.

Чл. 8. (1) Акредитационният съвет може да взема решение от състава на съвета да се изключи лице (включително и резервен член), за което:

1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) се установи, че е нарушило забраните по чл. 6, ал. 9 или по чл. 7, ал. 3;

2. се установи, че е разгласило информация по чл. 14.

(2) В случаите по ал. 1 акредитационният съвет отправя мотивирано предложение до министъра на здравеопазването за промяна на заповедта по чл. 6, ал. 7.

Чл. 9. При разглеждане на въпроси, свързани с квалификацията на медицинските специалисти, задължително се взема предвид становището на представителите на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина в акредитационния съвет.

Чл. 10. Акредитационният съвет изготвя и представя на министъра на здравеопазването:

1. тримесечни анализи за организацията и резултатите от проведените акредитационни процедури;



2. годишен отчет за цялостната си дейност.

Чл. 11. Акредитационният съвет има право да изисква информация, свързана с разходването на сумите по чл. 5.

Чл. 12. (1) Организацията на дейността на акредитационния съвет се урежда с правилник, изготвен от акредитационния съвет и утвърден от министъра на здравеопазването.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2008 г.).

Чл. 13. (1) Акредитационният съвет се подпомага от звено за административно-техническо обслужване. Звеното се създава със заповед на министъра на здравеопазването, в която се определят неговият състав, ръководителят и размерът на възнагражденията.

(2) Ръководителят на звеното за административно-техническо обслужване е служител на Министерството на здравеопазването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Лицата от звеното за административно-техническо обслужване не могат да участват като консултанти при извършването на самооценяване на лечебните заведения, за което представят декларация на министъра на здравеопазването.

Чл. 14. Членовете на акредитационния съвет (включително и резервните) и лицата от звеното за административно-техническо обслужване не могат да разгласяват факти и обстоятелства, които са им станали известни в процедурата по акредитация.

Чл. 15. (1) За извършването на всяка външна оценка акредитационният съвет избира експертна комисия, определя нейния председател и състав и прави предложение до министъра на здравеопазването за нейното назначаване.

(2) Критериите за избор на експерти за състава на експертните комисии се определят с правилника по чл. 12.

Чл. 16. (1) В състава на експертна комисия се включват експерти, които са преминали обучение и притежават сертификат за оценяване и акредитация на лечебни заведения.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2006 г., бр. 77 от 2008 г.) Минималният състав на експертната комисия при оценяване за цялостна медицинска дейност на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи, медико-денталните центрове, диагностично-консултативните центрове и тъканните банки включва лекар (лекар по дентална медицина), юрист и икономист.

(3) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Минималният състав на експертната комисия при оценяване за цялостна медицинска дейност на медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове и денталните центрове включва лекар (лекар по дентална медицина), както и юрист или икономист.

(4) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) По предложение на акредитационния съвет в състава на експертната комисия могат да се включват лекари (лекари по дентална медицина) с различни признати специалности и медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор или зъботехник).

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) При акредитация за отделни медицински дейности и за обучение на студенти и/или специализанти минималният състав на експертната комисия включва лекар(и) и (или) лекар(и) по дентална медицина и по предложение на акредитационния съвет медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор или зъботехник).

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Обучението на експертите се организира от Националния център по опазване на общественото здраве по програма, приета от акредитационния съвет и утвърдена от министъра на здравеопазването.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Сертификатът се издава от министъра на здравеопазването и директора на Националния център по опазване на общественото здраве.

(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Списъкът на експертите със сертификат се публикува в „Служебен бюлетин“ на Министерството на здравеопазването.

(9) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Обучението на представители на лечебни заведения за изготвяне на самооценката за целите на акредитационната процедура се организира съвместно от Националния център по опазване на общественото здраве, Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз.

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Експертите, които се включват в състава на експертната комисия, нямат право да участват в извършването на самооценяване на лечебните заведения.

Чл. 17. (1) Министърът на здравеопазването издава заповед за назначаване на експертна комисия и сключва договор с председателя и членовете на експертна комисия, в който се определят конкретните задачи, сроковете за изпълнението и размерът на възнаграждението.

(2) В експертна комисия не могат да участват експерти, които:

1. работят в кандидатстващото за акредитация или в конкурентно на него лечебно заведение;

2. са съпруг, съпруга, родственици по права или съребрена линия до IV степен включително на член на органите за управление на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение;

3. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) са участвали като консултанти при извършване на самооценяване на лечебни заведения;

4. са членове на акредитационния съвет и/или на звеното за административно-техническо обслужване.

(3) Обстоятелствата по ал. 2 се доказват с декларация, представена на ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване преди назначаването на експертна комисия.

(4) Заповедта по ал. 1 се съобщава в 5-дневен срок от издаването й на управителя (директора) на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение.

(5) Директорът (управителят) на лечебното заведение може да отправи мотивирано искане до акредитационния съвет за отвод на експерт/и от състава на експертна комисия не по-късно от 3 дни от датата на получаване на заповедта по ал. 1.

(6) Акредитационният съвет взема решение по искането по ал. 5 на първото редовно заседание след неговото постъпване, като прави предложение до министъра на здравеопазването за евентуална промяна в състава на експертна комисия.

Чл. 18. (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Експертите, включени в състава на експертна комисия, не могат да разгласяват факти и обстоятелства, които са им станали известни в процедура по акредитация, в това число предложените от експертната комисия оценки.

Чл. 19. Акредитационният съвет може да вземе решение за срок до три години, считано от датата на откриване на обстоятелствата, да не бъде включван в състава на експертна комисия, контролна комисия или комисия за провеждане на външен акредитационен одит експерт, за който се установи, че е:

1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2008 г.) нарушил забраните по чл. 16а, чл. 17, ал. 2, чл. 34, ал. 4 и чл. 41, ал. 2 ;

2. разгласил информация по чл. 18.



Каталог: naredbi
naredbi -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
naredbi -> Решение на Общинския съвет
naredbi -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
naredbi -> Информация предоставена от българските спортни федерации
naredbi -> Първа общи положения ч
naredbi -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
naredbi -> Наредба №3 от 1 август 2008 Г. За нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите
naredbi -> Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница