ОБОБЩЕНИ ИЗВОДИ, ЗАКЛЮЧЕНИЯ И

Значението и актуалността на охраната на горите, дивеча и рибата нарастват и изискват още по-обоснована и широка интерпретация на най-съществените проблеми. Нейното комплексно изследване трябва да продължи да се извършва с помощта на обединените сили на специалисти от различни научни области и служители по горите с дълго­годишен практически опит по осъществяването на този вид охрана.

Опитът и идеите в областта на охраната на горите, дивеча и рибата в Република България имат изключително значение за подобряване ефективността на горската и ловната стража.

Настоящото изследване не следва каквато и да е линия на догматична предубеденост. В него внимателно и доброжелателно са анализирани предимствата и ограниче­нията на всяка идея или констатиран факт с оглед усъвър­шенстване ефективността на охраната на горите, дивеча и рибата и организацията на горската и ловната стража, както и на взаимодействието и с органите на Министер­ството на вътрешните работи, с други държавни органи и гражданите.

При съвременните условия нито една сфера в държавното управление на Република България не може да се усъвършенства и развива пълноценно, ако не се опира на научни знания, ако не използва теоретични обобщения и не се възползва от резултатите, които се постигат вслед­ствие на сериозни емпирични изследвания.

Охраната на горите, дивеча и рибата е една от най-важните държавни дейности, чрез която се запазва националното богатство и се постига екологично равно­весие. От ефективната дейност на горските и ловните стражари се постигат комплексни държавни цели, имащи социален, екологичен и икономически характер.

Българската система за охрана на горите, дивеча и рибата изпитва остра нужда от реалистична интерпретация на проблемите на своята структура и управление на човешките й ресурси. Това произтича от предстоящото разделение на стопанските и охранителните функции в горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони.

В съвременните условия професията „горски/ловен стражар“ придобива и други качествени характеристики. Тя все повече се приравнява с професията на полицаите. Професията на „служителите по горите“ е единна, но в практиката за осъществяване на дейности по охраната на горите, дивеча и рибата се ангажират горски стражари, ловни стражари, ловни надзиратели, инспектори по рибо­ловния надзор, които не са обхванати в единна система. В законодателен аспект голяма част от предоставените им правомощия са унифицирани.

В тази връзка се налага да се преосмислят и изяснят законодателните решения, отнасящи се до из­граждането и функционирането на системата за охрана на горите, дивеча и рибата в Република България.

Настоящото научно изследване има актуално зна­чение и ще допринесе за обогатяване на теорията и е предпоставка за предприемане на конкретни мерки за усъвършенстване ефективността на охраната на горите, дивеча и рибата и управлението на горската и ловната стража.

2.Проучването на действащото законодателство показа, че наред с основните външни административни дейности, свързани с охраната на горите, дивеча и рибата, са регламентирани и редица стопански дейности, осъщест­вявани от териториалните структурни звена на Нацио­налното управление по горите.

4. Със Закона за лова и опазване на дивеча на горските стражари в поверените им охранителни участъци им се възлагат задачи и те имат правата на ловни стражари. Ловните стражари изпълняват задачи в поверените им охранителни участъци и имат правата на горските стражари по Закона за горите. Заключението е, че това определено спомага за повишаване ефективността от дейността на двата вида специализирани стражари, които са служители по горите.

5. Изхождайки от целите на Министерството на земеделието на горите, функциите на Националното управление по горите и регионалните управления на горите, дейностите на държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции и задачите на горските и ловните стражари е направено предложение като основни принципи за изграждане на системата за охрана на горите, дивеча и рибата да се установят принципите: целе­съобразност; научност; системност; икономичност; норма­тивност и публичност, а при изграждането на органи­зационните структури на системата за охрана на горите, дивеча и рибата се предлага да се използва специфичният линейно-функционален принцип.

6. С оглед подобряване на административния капацитет на структурите от системата за охрана на горите, дивеча и рибата в Република България и повишаване ефективността на дейността на горските и ловните стражари се предлагат варианти на модел на тази система. Като подходящ за съвременните условия се препоръчва въвеждането на втория модел на системата за охрана на горите, дивеча и рибата, като отчитаме неговите предимства, свързани с българските традиции и страте­гията за развитие на горскостопанския отрасъл. Моделът включва Дирекция „Охрана на горите, дивеча и рибата“ към Националното управление по горите на Мини­стерството на земеделието и горите, регионални звена „Горска и ловна стража“ към регионалните управления на горите и звена „Горска и ловна стража“ към Държавните лесничейства.

7. Анализирайки дейностите, отнасящи се до фи­нансовото осигуряване на системата за охрана на горите, дивеча и рибата и тяхната правна регламентация е напра­вен обобщен извод, че тази система зависи от бюд­жетното финансиране, което е крайно недостатъчно. По-голяма част от финансирането през изследвания период е от собствени приходи.

8. Предлага се системата за охрана на горите, дивеча и рибата да се финансира и от други източници по ред, определен в закон или в акт на Министерския съвет. В приходната част на бюджета на Министерството на земеделието и горите следва да постъпват суми от собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, от продажба на негодни или излишни движими дълготрайни материални активи, от дарения, помощи, спонсорство и други, определени със закон. Набавянето по този начина на повече финансови средства и пренасочването им основно към системата за охрана на горите, дивеча и рибата ще увеличи ефективността на горската и ловната стража.

9. Прави се заключение, че стремежът да се оборудва всеки служител по горите с мобилен телефон не може да реши проблема за по-ефикасното управление на силите в обслужваната територия - държавни лесничей­ства и държавни дивечовъдни станции. Направено е предложение да се осигурят необходимото количество радиостанции.

10. При проведените интервюта с ръководния състав и в отговорите на проведените анкети се отправят критики към Националното управление по горите, свързани с:

- недостига на моторни превозни средства или тяхната амортизация и техническа неизправност, с което горската и ловната стража се оказва на много по-ниско ниво от извършителите на нарушения, особено браконие­рите;

- използване на лични автомобили за служебни дейности;

- необходимост от подобряване техническата въо­ръженост на горските и ловните стражари до нивото на тези от Подвижната горска стража.;

- необходимост Подвижната горска стража да се оборудва със стоп-палки и сини лампи;

- необходимост от материално-техническото оборудване на контролните горски пунктове.

11. При изследването се установи, че действащи информационни системи в държавната горска админи­страция са изградени предимно в Националното управ­ление по горите. В регионалните управления на горите, държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции те са на още много ранен етап и предстои изграждането, въвеждането и използването им.

12. Предлага се за информационното осигуряване на системата за охрана на горите, дивеча и рибата да се предприемат мерки за единно ръководство на инфор­мационните системи, като се усъвършенстват връзките между тях и протичането на потоците от информация. Препоръчва се премахването на дублирането при натруп­ване на информация.

13. За дейността на горската и ловната стража се предлага да се създаде самостоятелна автоматизирана информационна система. В нея трябва да се събира и съсредоточава информация за извършените нарушения - съставени констативни протоколи и актове, задържани и конфискувани вещи и разпореждането с тях, издадените и съответно влезлите в сила наказателни постановления за извършените нарушения, събраните глоби и др. Тази информационна система ще позволи да се извършва обстоен месечен оперативен анализ за състоянието на нарушенията и причините, които ги обуславят, както и при извънредни обстоятелства, а също така да се вземат по-правилни решения при разстановката на силите и средствата на горската и ловната стража. В инфор­мационния масив за нарушителите може да се натрупва и съхранява информация за установените нарушения от конкретни физически и юридически лица, както и за приложените им административни мерки (глоби и имуществени санкции), или наказания.

14. Вследствие на извършеното проучване на дейст­ващата правна регламентация, отнасяща се до охраната на горите, дивеча и рибата, се прави обобщен извод, че същата ясно регламентира функциите и дейностите на структурите, на които се възлага този вид охрана.

15. Направено е заключение, че правното регла­ментиране на предложената единна система за охрана на горите, дивеча и рибата по отношение на нейния организа­ционен аспект следва да се осъществи чрез изменения и допълнения на Устройствения правилник на Националното управление по горите. Функциите на системата, дейно­стите, които ще се възлагат на нейните структурни звена (горска и ловна стража), както и правомощията на гор­ските и ловните стражари се предлага да се регламентират в Закона за горите.

- констатира се наличие на смесване на задачи с правомощия (неправилно установени като „права“) на гор­ските и ловните стражари;

- констатира се възлагане на несвойствени за гор­ските и ловните стражари задачи като свързаните със следене здравословното състояние и хигиената на горите, издаването на позволителни за извоз и маркиране на дър­весина, раздаване дърва за горене на населението. Съ­щите заемат около 10-20% от работното им време. Съ­щевременно важни дейности, свързани с охраната на го­рите, дивеча и рибата, остават на заден план, като: раз­криване извършителите на незаконна сеч, лов на дивеч и риба; получаване на информация и контрол над известните нарушители и установяване на новопроявяващи се законо­нарушители; даване на мнения при издаване на различни разрешителни на физически и юридически лица, свързани с охраната на горите, дивеча и рибата; постоянна връзка и взаимодействие с органите на МВР и органите на местното самоуправление, финансовото разузнаване и митниците.

2. Препоръчва се при осъществяването на адми­нистративно-наказателната дейност от горските и ловните стражари по-активно да се включват юрисконсултите към регионалните управления на горите. Направено е пред­ложение същите периодично да провеждат краткосрочно обучение относно всички въпроси, отнасящи се до реали­зацията на тази дейност.

3. Наблюденията на практическото реализиране на предоставените нови правомощия на горските и ловните стражари показват слабото им прилагане в ежедневната дейност. Липсва и програма за практическото обучение по прилагането на тези правомощия. Заключенията в тази насока са, че това занижава ефективността на дейността на горските и ловните стражари и се отразява небла­гоприятно върху резултатите в работата им. Предлага се да се предприемат съответните организационни мерки от ръководството на Националното управление по горите за своевременното обучение на всички горски и ловни стражари по прилагането на предоставените им от закона правомощия. Особено внимание трябва да се обърне на документирането им. Препоръчва се да се привлекат лектори от Академията на МВР и Центровете за специализация и професионална полицейска подготовка към нея за подпомагане обучението по прилагането на правомощията от горските и ловните стражари. Предлага се прилагането на правомощия на служителите по горите по чл. 78, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за МВР да се регла­ментира подробно в специална инструкция, утвърдена от министъра на земеделието и горите, както и регла­ментиране в Закона за горите неприкосновеност на слу­жителите по горите при изпълнение на служебните им задължения.

4. Направено е предложение външното взаимо­действие на горските и ловните стражари с органите на държавната власт и местното самоуправление да се осъ­ществява при спазване на следните принципи на партньор­ство: наличие на общи цели и интереси; ясно очертани задължения на партньорите; точно определени очаквани резултати; незасягане на личната безопасност или инте­реси; задължителност на партньорството и добро позна­ване възможностите на партньора.

5. Проучването на действащата нормативна уредба показва ясен регламент на вътрешното взаимодействие (на подчиненост и координация) в държавната горска ад­министрация по осъществяване на дейностите, свързани с охраната на горите, дивеча и рибата. Направено е заключение, че създадените консултативни органи в държавната горска администрация са предпоставка за осъществяването на добро взаимодействие на национално ниво между централните органи на изпълнителната власт по отношение охраната на горите, дивеча и рибата в Република България. С оглед осигуряване на по-добра оперативност е препоръчително двата консултативни органа да се обединят в един - Национален съвет по горите и лова.

6. За подобряване ефективността на взаимо­действието по охраната на горите, дивеча и рибата на територията на областта се предлага да се преобразуват съветите по лова към регионалните управления на горите в регионални съвети по горите и лова. Това ще даде въз­можност за обобщено и цялостно разискване на всички въпроси по взаимодействието на областно ниво. За подобряване на ефективността на взаимодействието между органите на местното самоуправление и тери­ториалните структури на Националното управление по горите се предлага комисиите по ловно стопанство да се преобразуват в комисии по горите и лова. Това ще даде възможност за обобщено и цялостно разискване на всички въпроси по взаимодействието на общинско ниво, свързани с охраната на горите, дивеча и рибата.

7. Констатира се, че през изследвания период до­говори за взаимодействие са сключени между Нацио­налното управление по горите и националните служби „Жандармерия“ и „Пожарна и аварийна безопасност“ на МВР. Препоръчва се регионалните управления на горите да сключат местни договори с териториалните служби на МВР - СДВР и РДВР.

8. Проучването на действащото законодателство в периода 1998-2003 г. показва наличие на два лицензионни режима, свързани с осъществяването на частна охра­нителна дейност в Република България. Вследствие на извършеното проучване не се установи охраната на иму­ществото на държавната горска администрация - Нацио­налното управление по горите и неговите структури и териториални звена, на сгради, помещения и стопански обекти, на административни и производствени, складови и други сгради, помещения, дворни площи и имуществото в тях да се осъществява от частни охранителни фирми. Направена е препоръка структурите и териториалните звена на държавната горска администрация, които имат статут на юридически лица или търговски предприятия, да могат да създадат звена за самоохрана за защита от противозаконни посегателства на техни собствени обекти и имущество в съответствие с приетия през 2004 г. Закон за частната охранителна дейност. По този начин издръж­ката по охраната на техните обекти значително ще се намали. Проучванията за изследвания период показват, че лицензи за опазване (защита и охрана) на гори и земите от горския фонд са издавани на физически и юридически лица наред с други дейности за осъществяване на частна лесовъдска практика, но такава охрана не е използвана от собственици на гори. Вследствие на извършения правен анализ на действащото законодателство, отнасящо се до осъществяването на частна охранителна дейност за ох­рана на горите, дивеча и рибата, са направени следните обобщени изводи:

- липсва единен лицензионен режим за осъще­ствяването на частна охранителна дейност от физически и юридически лица за охрана на горите, дивеча и рибата;

- действащото законодателство предоставя компе­тенции на лица, които са наети от собственици на гори или ловни сдружения, да осъществяват възмездно охрана на горите, дивеча и рибата, близки до тези на държавните горски и ловни стражари;

- липсва регламент относно обучението и подго­товката на лицата, назначени да осъществяват частна ох­рана на горите, дивеча и рибата;

- липсва регламент по отношение на взаимо­действието между наетите лица и държавните горски и ловни стражари;

- липсва регламент по отношение на отчетността и контрола на физическите и юридическите лица, осъществяващи частна охранителна дейност за охрана на горите, дивеча и рибата.

Предлага се Националното управление по горите да разработи отделна наредба за осъществяването на частна охрана на горите, дивеча и рибата. В нея следва да се регламентират изрично условията, редът, изискванията за осъществяване, отчетността и контролът на физическите и юридическите лица, на които се разрешава извършване на такава дейност. Тези лица не трябва да имат компе­тенциите на държавните горски и ловни стражари и да осъществяват административни дейности. Няма практика в европейското законодателство, с която да се предоставят правомощия на собственици, търговци или юридически лица с нестопанска цел да осъществяват държавна адми­нистративна дейност, тъй като същата е скрепена с при­лагането на държавна административна принуда.

За подобряване на взаимодействието между дър­жавните горски и ловни стражари и лицата, извършващи частна охранителна дейност по охрана на горите, дивеча и рибата, е препоръчително в Националното управление по горите да се създаде Съвет за сътрудничество, в който да участват представители, извършващи такава дейност, и определени от началника на Националното управление по горите служители. Съветът трябва да обсъжда проблемите на частната охранителна дейност по охрана на горите, дивеча и рибата и да предлага мерки за решаването им. Той трябва да набелязва и конкретни форми за взаимо­действие и сътрудничество, както и да отчита резултатите от него.

9. Проучванията показват, че на национално, регионално и местно ниво не са сключвани договори за организирането на съвместни мероприятия по опазването на горите, дивеча и рибата и не са изготвяни съвместни планове и програми за взаимодействие с неправителст­вени организации. Вследствие на актуализация на подзаконовата нормативна уредба, имаща отношение към подобряване на това взаимодействие, се очакват конктертни резултати.

10. Проучванията по отношение на непосредстве­ното взаимодействие показват, че има добро сътрудниче­ство между горските и ловните стражари и гражданите. Последните често са инициатори на проверки на лица, из­вършили административни нарушения или престъпления в горите и ловностопанските райони.

Препоръчва се ловните и горските стражари да планират и провеждат мероприятия за индивидуална работа с гражданите от рискови социални групи - роми, лица без доходи и др. Те трябва периодично да инфор­мират кметовете на райони и кметства за състоянието на охраната на горите, дивеча и рибата и за характерните правонарушения с оглед предприемането на конкретни мерки за отстраняване на причините и условията, спо­собстващи за тяхното извършване чрез създаването на доброволни формирования.

2. Изводът, който се прави, е, че цялостното планиране на човешките ресурси за охрана на горите, дивеча и рибата все още е слабо разработван проблем от ръководството на Националното управление по горите. Предлага се изпълнението на конкретните задачи и дейно­сти по планирането на човешки ресурси за охраната на горите, дивеча и рибата да се възложат на самостоятелно звено „Щат и щатна дисциплина“ при отдел „Човешки ресурси“ на Националното управление по горите и на звена „Човешки ресурси“ към регионалните управления на горите.

3. Направено е предложение охранителният район на всяко държавно лесничейство да е разделен на охранителни участъци по предвидената методика, утвър­дена от началника на Националното управление по горите, която не е разработвана.

4. Проектът на Закон за държавно предприятие „Национална горска компания“ предвижда прекратяването без ликвидация на държавните предприятия „Държавни дивечовъдни станции“. Горските и ловните стражари от държавните предприятия се предвижда да преминат на работа в съответното регионално управление по горите. Заключението е, че това ще способства за създаването на единна централизирана система по управлението на гор­ските и ловните стражари. Предвидената промяна е и основа за разработването на нормативите за управ­ляемост на горската и ловната стража с оглед подобря­ване ефективността на тяхната дейност, като се отчете еднаквият им статут.

5. Проучванията в процеса на изследването показа­ха липса на актуална централизирана информация в На­ционалното управление по горите за текучеството на гор­ските и ловните стражари в регионалните управления на горите, държавните лесничейства и държавните дивечо­въдни станции, което води до неточно определяне на държавната поръчка на обучаващите се за придобиване на висше и средно лесовъдско образование. През изслед­вания период не се констатира наличието на програми за развитието на горските и ловните стражари. При анализа се определи и коефициентът на текучеството на горските и ловните стражари, който се изчислява като средноарит­метичен на броя на напусналите служители към средния брой на персонала. Към 01.12.2003 г. той е 7%. Това показва, че текучеството на тези категории служители от Националното управление по горите е в рамките на нормалното и се компенсира с нови назначения. Коефи­циентът на текучеството не бива да надвишава 8-10%.

6. От проведените емпирични изследвания в 16-те регионални управления на горите и 39-те държавни дивечовъдни станции на количествените резултати, получени към 01.12.2003 г., се установи, че от общия брой 2883 назначени горски и ловни стражари със стаж до 5 години са 790, а със стаж над 5 години са 1763 служители. Изчисленият коефициент на трудовата стабилност на гор­ските и ловните стражари е 0,4%. Изводът, който се прави е, че през изследвания период горските и ловните стражари са удовлетворени от труда и стимулите в рабо­тата си. Същите имат висока лоялност към Националното управление по горите и са в добри взаимоотношения с ръководствата на регионалните управления на горите, държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции. Коефициентът на трудовата стабилност е промен­лива величина и следва да се изчислява ежегодно.

7. Анализът на резултатите, получени от емпи­ричните изследвания в 16-те регионални управления по горите и 39-те държавни дивечовъдни станции, показа наличие на известна балансираност между млади, в средна възраст и възрастни горски и ловни стражари. Това предполага възможности за провеждането на конк­ретни дейности от Националното управление по горите за оценка на бъдещите потребности от горски и ловни стра­жари с оглед осигуряване на приемственост в службата им. Предлага се да се разработват прогнози за потреб­ностите от горски и ловни стражари за период 10-15 и повече години. За да се постигне висока точност на прогнозите, е наложително да се използват методите на научното прогнозиране

8. Общото заключение е, че статутът на горските и ловните стражари не следва да се регламентира от тру­довото законодателство в Република България. Направено е научно дефиниране на понятието „горски/ловни стра­жари“. Такива са дееспособни физически лица, които въз основа на закон се назначават на постоянна щатна длъжност в структурите на държавната горска админист­рация, за която получават заплата от държавния бюджет. Те изпълняват волята и интересите на нацията при спазване на закона и реализират властнически право­мощия за постигането на държавни цели по охраната на горите, дивеча и рибата, като прилагат и държавна принуда. Същите се намират в субординационна зависи­мост от съответен ръководител по назначението им. В този смисъл статутът на горските и ловните стражари се предлага да бъде статут на държавни служители.

9. Направено е предложение ръководството на Националното управление по горите да предприеме за­конодателни инициативи за регламентиране в специалните закони - Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча, на „органите на горската и ловната стража“. Като такива е необходимо да се регламентират всички горски и ловни стражари, назначени в единна самостоятелна под­система от системата на държавната горска админист­рация, предназначена за охрана на горите, дивеча и рибата. Предлага се статут на органи на горската и лов­ната стража да имат и „извънщатни служители по горите“. Извънщатните служители по горите могат да се привличат възмездно или безвъзмездно за съдействие на органите на горската и ловната стража със заповед на началника на Националното управление на горите и началниците на регионалните управления по горите. Техните правомощия трябва да се определят със заповед на министъра на земеделието и горите.

10. Вследствие на проведените проучвания се установи, че дейностите по набирането, подбора и назна­чаването на служители за охраната на горите, дивеча и рибата не са се извършвали на базата на единен модел на формиране на горските и ловните стражари. През изследвания период външното набиране на горски и ловни стражари се е осъществявало предимно чрез метода на системни връзки с образователната система. Предлага се разработването на Методически указания за провеж­дането на конкурси за всички ръководни длъжности в На­ционалното управление на горите. Направено е пред­ложение за създаването на централизирана Автома­тизирана информационна система „Кадри“, поддържана в Отдел „Човешки ресурси“ при Националното управление по горите.

11. Наблюденията на практическото реализиране на дейността по подбор на горските и ловните стражари в изследваните регионални управления на горите, държавни лесничейства и държавни дивечовъдни станции показват различни техники и процедури, използвани от техните ръководители. Препоръчва се интервюто да се въведе като основен метод при подбора на горските и ловните стра­жари.

12. При проучването на нормативните актове, регламентиращи кадровите изисквания за първоначално назначаване на горски и ловни стражари, се установи липса на изричен регламент по отношение на такива важ­ни условия за назначаване, като: гражданство, пределна възраст, здравословно състояние, физическа и психо­логическа годност. Предлага се ръководството на Мини­стерството на земеделието и горите да предприеме необ­ходимите законодателни инициативи за придобиването от горските и ловните стражари на статут на държавни служители. Това ще позволи възникването на служебните им правоотношения да се осъществява в съответствие с общия Закон за държавния служител, а специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност (пре­делна възраст, здравословно състояние, физическа и пси­хологическа годност) трябва да се регламентират в отде­лен подзаконов акт - Инструкция за набирането, подбора и назначаването на горски и ловни стражари, издадена от министъра на земеделието и горите.

13. Направено е предложение като предхождащ етап преди назначаването на горските или ловните стражари да се предвиди провеждането на предварителен стаж. За целта е необходимо въвеждането на стажантски длъжности в държавната горска администрация

14. Правният анализ на действащото законо­дателство по отношение на дейностите по назначаване на горските и ловните стражари показа известно разнооб­разие и недостатъчно разработена система от длъжности в държавната горска администрация. Предлага се предва­рително да се разработи Класификатор на длъжностите на горските и ловните стражари, който да се утвърди със заповед на министъра на земеделието и горите. Препоръчва се назначаването на ръководни служители в горската и ловната стража, както и на всички горски и ловни стражари с висше лесовъдско образование да се осъществява от началника на Националното управление по горите. Той трябва да е оправомощен да назначава и горски и ловни стражари със средно образование в структурните звена за охрана в Националното управление. Компетенции за назначаването на експертни изпъл­нителски длъжности, установени за горските и ловните стражари със средно лесовъдско образование в териториалните структури на Националното управление по горите, трябва да имат само началниците на регионалните управления на горите.

15. От извършения правен анализ на действащото законодателство и наблюденията в практическата дейност на изследваните регионални управления на горите в София, Благоевград и Пазарджик се установи, че оце­няването на цялостната дейност на горските стражари се свързва с нейното отчитане. Изводът, който е направен, е, че отъждествяването в действащата нормативна уредба на понятията „отчитане“ и „оценяване“ е неточно. В периода 1998-2003 г. не е извършвано атестиране на горските и ловните стражари от Националното управление по горите. Този пропуск влияе неблагоприятно за ефективността на държавната горска администрация и кариерното развитие на служителите й. В тази връзка е препоръчително ръководството на Националното управление по горите да въведе своевременно Системата за атестиране на слу­жителите от държавната администрация. Предлага се ръководството на Националното управление по горите да не разработва отделна Система за атестирането на служителите от държавната горска администрация и да предприема законодателни инициативи относно регламен­тирането й в Закона за горите или в подзаконов акт.

16. Резултатите от проучването в регионалните управления на горите в София, Благоевград и Пазарджик показват наличие на длъжностни характеристики, но само за някои от длъжностите на горските стражари, като същите не са типови и унифицирани. В тази връзка се препоръчва Дирекция „Административно-правно и инфор­мационно обслужване“ от общата администрация на Националното управление по горите съвместно със специалисти от Отдел „Охрана“ да разработи унифи­цирани типови длъжностни характеристики за всички длъжности на горските и ловните стражари, които да се утвърдят от началника на Националното управление по горите.

17. Системата на управлението на горските и ловните стражари в държавната горска администрация - Националното управление по горите, неговите структури и териториални звена, все още се характеризира с относителна автономност и липса на единни механизми за координиране и прилагане на обща политика за тяхното управление и развитие. Това рефлектира и върху системата за обучение на горските и ловните стражари. Направено е предложение ръководството на Национал­ното управление по горите да предприеме мерки за унифициране на понятието „лесовъдско образование“ във всички нормативни актове. През изследвания период подсистемата за професионално висше лесовъдско обра­зование е претърпяла изменения вследствие на извършени промени в действащото законодателство. Проучванията на учебната тематика (задължителни, факултативни и изби­раеми учебни дисциплини) по специалността „Горско стопанство“ показват липса на изучавана специална учебна дисциплина, свързана с охраната на горите, дивеча и рибата.

18. Отчитайки потребностите на Националното управление по горите, на неговите структури и териториални звена от висококвалифицирани горски и ловни стражари, които ефективно да осъществяват функциите си по охрана на горите, дивеча и рибата, е препоръчително ръководството на управлението да пред­ложи на Факултет „Горско стопанство“ при Лесо­техническия университет в София да разработи, акре­дитира и въведе нова специалност за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ от професионалното направление „Горско стопанство“. Тя трябва да дава възможности както за упражняване на професиите „горски/ловен стражар“ съобразно с придобитото образование и професионална квалификация, така и за профилиране и задълбочаване на подготовката по охраната на горите, дивеча и рибата в съответствие с придобитата специалност.

19. Проучванията показват, че в съответствие с действащата нормативна уредба обучението за придо­биване на образователната и научна степен „доктор“ в Лесотехническия университет се провежда по пет научни специалности от научната област „Технически науки“ - шифър 02.00.00 от група специалности „Технологии в горското стопанство, добива на дървесина, целулозно-хартиената и дървообработващата промишленост“ - шифър 02.13.00. Не се провежда обучение по научни специал­ности, свързани с дейностите по охрана на горите, дивеча и рибата. В тази връзка е препоръчително ръководството на Националното управление по горите да предложи на Факултет „Горско стопанство“ при Лесотехническия уни­верситет да предприеме необходимите организационни мерки за оценяване, акредитиране и провеждане на обучение по нова научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство (по отрасли и подотрасли)“ - шифър 05.02.24. Това ще даде възможност за разработване на дисертационни трудове със значителен научен и практико-приложен принос по проблемите на охраната на горите, дивеча и рибата.

20. Проучването на преподаваните учебни дисцип­лини в 14-те професионални гимназии, подготвящи лица със средно лесовъдско образование, показва липса на такива, които да осигуряват необходимите знания, умения и навици на обучаваните, свързани с охраната на горите, дивеча и рибата. В тази връзка е препоръчително ръководството на Националното управление по горите да предложи чрез Министерството на образованието и науката въвеждането на такива дисциплини в посочените професионални гимназии.

21. На базата на получените резултати за структурата на образователния ценз на назначените гор­ски и ловни стражари се правят следните обобщени изводи:

- основни източници за набавяне на служители по горите са държавният Лесотехнически университет и професионалните гимназии, подготвящи кадри с висше и средно лесовъдско образование;

- назначаването на служители без изискуемото лесовъдско образование е вследствие на неспазване на разпоредби от действащото законодателство;

- преодоляването на законодателните изисквания за наличие на лесовъдско образование предполагат въвеждането на подсистема за професионална подготовка на служителите.

22. Вследствие на извършените проучвания се установи, че към Националното управление по горите не функционира Център за професионално обучение на служителите по горите. Необходимо е създаването на такъв център като самостоятелно юридическо лице, в който да се организират курсове за първоначална под­готовка, повишаване на квалификацията и преквали­фикация на горските и ловните стражари. Центърът трябва да се акредитира от Националната агенция за профе­сионално образование и обучение към Министерския съвет.

23. Изведени са целите на подсистемата за професионално обучение без откъсване от работа на горските и ловните стражари. През изследвания период такава подсистема не е функционирала в Националното управление по горите с изключение на провежданото обучение в краткосрочни курсове, организирани от Центъра за специализация и подготовка на ръководни кадри при Академията на МВР.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение №1 - Модел на системата за охрана на горите, дивеча и рибата - Първи вариант
Приложение №2 - Модел на системата за охрана на горите, дивеча и рибата - Втори вариант
Приложение №3 - Модел на системата за охрана на горите, дивеча и рибата - Трети вариант
Приложение №4 - Структура на щата на НУГ през 2000 г.
Приложение №5 - Структура на щата на НУГ през 2001 г.
Приложение №6 - Структура на щата на НУГ през 2002 г.
Приложение №7 - Структура на щата на НУГ през 2003 г.
Приложение №8 - Структура на професио­налния стаж на горските и ловните стражари
Приложение №9 - Списък на професионал­ните гимназии, провеждащи обучение за придоби­ване на средно лесовъдско образование
Приложение №10 - Структура на образо­вателния ценз на горските и ловните стражари
Приложение №1
МОДЕЛ

на системата за охрана на горите, дивеча и

рибата
(Първи вариант)

Министерство на земеделието и горите

Главна дирекция

“Горска и ловна стража”

Регионални дирекции

“Горска и ловна стража”



Териториални звена

“Горска и ловна стража”

Приложение №2
МОДЕЛ

на системата за охрана на горите, дивеча и

рибата
(Втори вариант)

Министерство на земеделието и горите

Национално управление по горите

Дирекция “Охрана на горите, дивеча и рибата”




Регионални управления на горите

Регионални звена

“Горска и ловна стража”

Каталог: 264
264 -> Семинар "Млади лидери за устойчиво бъдеще"? "Млади лидери за устойчиво бъдеще"
264 -> Превод и създаване на гпи на български
264 -> Социална и превантивна медицина, медицинска статистика, педагогика и психология
264 -> Умения за общуване в екипа (вътрешна комуникация)
264 -> Техническа спецификация (пълно описание на предмета на поръчката)
264 -> На Ваш сигнал #2643 от 03. 02. 2013г
264 -> Математика и Информатика
264 -> Литература: Аврамов Ат., Ст. Грозев

Изтегляне 2.27 Mb.

Сподели с приятели: