Социално-икономически и поведенчески

Необходими са действия в подкрепа на анализа и развитието на политики, включително събирането на доказателства, за да се разбере влиянието върху пространствените, социално-икономически и обществени аспекти като цяло на транспорта, с оглед насърчаване на иновациите и създаване на обща доказателствена база, за да се отговори на предизвикателствата, възникващи в транспорта. Дейностите ще бъдат насочени към разработване и прилагане на европейските политики за научни изследвания и иновации в областта на транспорта и мобилността, прогнозните проучвания и технологичните прогнози, и към укрепване на Европейското научноизследователско пространство.

От първостепенно значение за развитието на европейската транспортна система е разбирането за местните и регионалните специфики, поведението и схващанията на потребителите, общественото приемане, въздействието на политическите мерки, мобилността, променящите се нужди и модели, развитието на бъдещото търсене, бизнес моделите и техните въздействия. Ще бъдат разработени сценарии, отчитащи обществените тенденции, доказателствата относно причинно-следствените връзки, целите на политиката и технологичните прогнози, с перспектива до 2050 г. За по-доброто разбиране на връзките между териториалното развитие, социалното сближаване и европейската транспортна система са необходими солидни модели, въз основа на които могат да бъдат взети разумни политически решения.

Научните изследвания ще се съсредоточат върху начините за намаляване на социалните и териториалните неравенства при достъпа до мобилност и за подобряване на положението на уязвимите ползватели на транспорта. Трябва да се разгледат също икономически въпроси, като акцентът се поставя върху начините за интернализиране на външните разходи при всички видове транспорт, както и върху данъчното облагане и ценовите модели. Необходими са проспективни изследвания, за да се оценят бъдещите изисквания относно уменията и работните места, развитието и внедряването на научните и иновационните дейности и транснационалното сътрудничество.

Настоящите концентрации на CO₂ в атмосферата са около 40 % по-високи от тези в началото на промишлената революция и на най-високо равнище през последните 2 милиона години. Парниковите газове, различни от CO₂, също допринасят за изменението на климата и играят все по-значителна роля. Без решителни действия, изменението на климата би могло да струва на света поне 5 % от БВП всяка година; а при някои сценарии — до 20 %. Ако обаче се предприемат навременни и ефективни действия, нетните разходи могат да се ограничат до около 1 % от БВП годишно. Постигането на целевото ниво от до 2°C и избягването на най-лошите последици от изменението на климата ще наложат развитите страни да намалят емисиите на парникови газове с 80 — 95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

Целта на тази дейност е да се разработят и оценят иновативни, икономически ефективни и устойчиви мерки и стратегии за адаптация и смекчаване на последиците, насочени към парникови газове и аерозоли, със и без съдържание на CO₂, както и акцентиращи едновременно върху технологичните и нетехнологични екологосъобразни решения, чрез създаването на доказателства за информирани, навременни и ефективни действия, и привличането на лица с нужната компетентност.

За да се постигне това, научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

По-доброто разбиране на причините и развитието на изменението на климата и по-точните прогнози за него са от решаващо значение, за да може обществото да защитава живота на хората, стоките и инфраструктурата, и да осигури ефективно вземане на решения и адекватни алтернативи за смекчаване на последиците и адаптиране. От съществено значение е да се усъвършенства базата от научни знания за климатичните фактори, процесите, механизмите, взаимодействията и праговете, свързани с функционирането на ▌земните, морските и полярните екосистеми и атмосферата. По-доброто разбиране ще позволи и по-точно откриване на промените в климата и отнасянето им към естествени и антропогенни фактори. Подобряването на надеждността на климатичните прогнози и предвиждания спрямо подходящи времеви и пространствени критерии ще се основава на подобрени измервания и разработването на по-точни сценарии и модели, включително напълно свързани модели на земните системи, като се отчита развитието на палеоклимата.

Не е напълно проучена способността на обществото, икономиката и екосистемите да се адаптират към изменението на климата. Ефективните, справедливи и социално приемливи мерки за постигане на устойчиви по отношение на климата околна среда, икономика и общество изискват интегриран анализ на настоящите и бъдещите въздействия, слабостите, експозицията на населението, рисковете и тяхното управление, вторичните въздействия като миграция и конфликти, разходите и възможностите, свързани с изменението на климата и нестабилността му, като се вземат предвид извънредните явления и свързаните с тях климатични опасности, както и повторната им поява. Този анализ ще включва и неблагоприятните последици от изменението на климата върху биоразнообразието, екосистемите и екосистемните услуги, водните ресурси, инфраструктурите, икономическите и природните активи. Ще бъде поставен акцент върху най-ценните естествени екосистеми и антропогенната среда, както и върху ключовите обществени, културни и икономически сектори в Европа. Ще бъдат организирани дейности за проучване на въздействията и нарастващите рискове за човешкото здраве, произтичащи от изменението на климата, климатичните опасности и увеличаването на концентрациите на парникови газове в атмосферата. Чрез научните изследвания ще бъде оценена новаторската, равномерно разпределена и икономически ефективна адаптация към изменението на климата, включително опазването и приспособяването на природните ресурси и на екосистемите, и свързаните с това последици, за да се предоставя по този начин информация и да се подпомага нейното развитие и реализация на всички нива. Това ще включва също и потенциалните въздействия, разходи, рискове и ползи, свързани с геоинженерните решения. Ще бъдат изследвани сложните взаимовръзки, конфликтите и полезното взаимодействие между решенията, свързани с адаптацията и политиката за превенция на риска, и останалите политики в областта на климата и други сектори, включително последиците за заетостта и жизнения стандарт на уязвимите групи.

Преходът на Съюза към конкурентоспособни, основаващи се на по-ефективно използване на ресурсите и устойчиви на изменението на климата икономика и общество до 2050 г. изисква разработването на ефективни и дългосрочни стратегии за постигане на ниски емисии, както и значително повишаване на капацитета му за създаване на иновации. Чрез научни изследвания ще се извърши оценка на екологичните и социално-икономическите рискове, възможностите и въздействията на вариантите за намаляване на отрицателните последици от изменението на климата. Чрез тях ще се извърши оценка и на въздействието на други секторни политики. Научните изследвания ще подкрепят развитието и валидирането на нови модели за взаимодействие климат-енергетика-икономика, като се вземат предвид икономическите инструменти и съответните външни разходи, с цел изпитване на политиките за намаляване на отрицателното въздействие от изменението на климата и технологичните методи за намаляване на въглеродните емисии на различни нива във връзка с ключовите сектори на икономиката и обществото на равнище ЕС, както и в световен мащаб. Предвидените действия ще улеснят технологичните, институционалните и социално-икономическите иновации чрез подобряване на връзките между научните изследвания и прилагането им, както и между предприемачите, крайните потребители, изследователите, определящите политиките лица и институциите на знанието.

Обществата са изправени пред голямото предизвикателство да се създаде устойчив баланс между потребностите на човека и околната среда. Ресурсите на околната среда, включително водите, въздухът, биомасата, плодородните почви, биологичното разнообразие, екосистемите и услугите, които те предоставят, са в основата на функционирането на европейската и световна икономика, и качеството на живота. Очаква се в световен мащаб възможностите за бизнес, свързани с природните ресурси, да надхвърлят 2 трилиона евро до 2050 г.¹ Въпреки това екосистемите както в Европа, така и в световен мащаб, се рушат отвъд възможностите на природата да ги регенерира, а екологичните ресурси са прекомерно експлоатирани и дори унищожавани. Например, в Съюза всяка година изчезват 1000 km² от някои от най-плодородните почви и ценни екосистеми, а също така се губи и една четвърт от прясната вода. Да се продължава с тези възприети модели е неприемливо. Научните изследвания трябва да допринесат за обръщане на тенденциите, които вредят на околната среда, и да се направи необходимото екосистемите да продължат да осигуряват ресурсите, стоките и услугите, които са от основно значение за благосъстоянието и икономическия просперитет и за устойчивото развитие. Следователно целта на тази дейност е да се предоставят знания и инструменти за управлението и опазването на природните ресурси, за да се постигне устойчив баланс между ограничените ресурси и настоящите и бъдещите нужди на обществото и икономиката.

За да се постигне това, научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

5.2.1. По-добро разбиране за биологичното разнообразие и функционирането на екосистемите, тяхното взаимодействие със социалните системи и ролята им за поддържане на икономиката и благосъстоянието на хората

Действията на обществото водят до риск от промени в околната среда, които са необратими и променят естеството на екосистемите и биологичното им разнообразие. От съществено значение е да се предвидят тези рискове чрез оценка, наблюдение и прогнозиране на въздействието на човешките дейности върху околната среда, в т.ч. на промените в земеползването, както и въздействието на промените в околната среда върху благосъстоянието на хората. Научните изследвания върху морските (от крайбрежните до дълбоководните зони, в т.ч. устойчивостта на морските ресурси), полярните, сладководните, сухоземните и градските екосистеми, включително екосистеми, зависими от подземните води, ще подобрят разбирането ни за сложните взаимодействия между природните ресурси и социалните, икономическите и екологичните системи, включително естествените повратни точки, и устойчивостта — или уязвимостта — на човешките и биологичните системи. Ще бъдат проучени функционирането на биологичното разнообразие и на екосистемите и реагирането им на антропогенни въздействия, как те могат да бъдат възстановени, и как това ще се отрази върху икономиките и благосъстоянието на хората. Ще се търсят и решения за справяне с предизвикателствата, свързани с недостига на ресурси, в европейски и международен план. Те ще допринесат за създаването на политики и практики, които гарантират, че социалните и икономическите дейности се извършват в границите на устойчивостта и приспособимостта на екосистемите и биологичното разнообразие.

Социалните, икономическите и управленските системи трябва да се занимаят както с изчерпването на ресурсите, така и с вредата върху екосистемите. Научните изследвания и иновациите ще са в основата на политиките, необходими за управление на природните ресурси и екосистемите, с цел предотвратяване на или адаптация към разрушителните изменения в климата и околната среда, както и насърчаване на институционални, икономически, поведенчески и технологични промени, които да гарантират устойчивостта. По този начин научните изследвания ще подкрепят развитието на системи за оценяване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, в т.ч. разбирането за запасите от природни ресурси и потоците от екосистемни услуги. Акцентът ще бъде поставен върху свързани с политиките ключови екосистеми и екосистемни услуги, като например сладководните басейни, моретата и океаните (в т.ч. крайбрежните зони), горите, полярните райони, качеството на въздуха, биологичното разнообразие, земеползването и почвите. Устойчивостта на обществата и екосистемите на замърсители и патогени и на катастрофални събития, включително природни бедствия (като сеизмични и вулканични бедствия, наводнения и суши) и горски пожари, ще бъде подпомогната чрез подобряване на капацитета за прогнозиране, ранно предупреждение и оценка на уязвимостта и въздействието, включително на съществуващия многостранен риск. Научните изследвания и иновациите ще предоставят подкрепа за политиките в областта на екологичната ефективност и ефективното използване на ресурсите, както и варианти за ефективно и основано на доказателства управление в допустими граници. Ще бъдат разработени новаторски методи така, че да се повиши съгласуваността на политиката, да се намерят компромиси и да се преодолеят конфликтите на интереси, и да се повишат обществената осведоменост относно резултатите от научните изследвания и участието на гражданите в процеса на вземане на решения.

Сектори като строителството, химическата промишленост, автомобилостроенето, аеронавтиката, машиностроенето и оборудването, които осигуряват обща добавена стойност от над 1000 милиарда EUR и заетост за около 30 милиона души, зависят от достъпа до суровини. Съюзът е независим по отношение на минералните суровини за строителството. Съюзът е един от най-големите световни производители на някои индустриални минерали, но въпреки това продължава да бъде нетен вносител на повечето от тях. Освен това, Европейският съюз е силно зависим от вноса на метални полезни изкопаеми и напълно зависим от вноса на някои важни суровини.

Последните тенденции показват, че търсенето на суровини ще се определя от развитието на страните с бързо развиваща се икономика и от бързото разпространение на главните базови технологии. Европа трябва да осигури устойчиво управление и устойчиви доставки на суровини от вътрешни и външни източници за всички сектори, които зависят от достъпа до суровини. Политическите цели във връзка със суровините от изключително значение, са изложени в инициативата на Комисията в областта на суровините¹.

Целта на тази дейност е да се подобри базата от познания за суровините и да се разработят иновативни решения за икономически ефективно и екологосъобразно проучване, извличане, обработка, повторно използване, рециклиране и оползотворяване на суровини, и за тяхното заместване с икономически атрактивни и екологично устойчиви алтернативи с по-слабо въздействие върху околната среда.

За да се постигне това, научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

5.3.1. Подобряване на базата от знания за наличието на суровини

Ще се подобри оценяването на дългосрочната наличност на световните ресурси и тези на Съюза, включително достъпа до градски мини (депа и минни отпадъци), ресурси в крайбрежните морски райони и дълбоководни ресурси (напр. добив на редкоземни минерали от морското дъно) и свързаните с това неясноти. Тези знания ще помогнат на обществото да постигне по-ефикасно използване, рециклиране и повторно използване на ограничените или вредни за околната среда суровини. Те ще спомогнат и за разработването на общи правила, практики и стандарти за икономически жизнеспособно, екологосъобразно и социално приемливо проучване, добив и преработка на ресурсите, включително практики в използването на земята и устройството на акваторията, въз основа на екосистемен подход.

5.3.2. Насърчаване на устойчивото снабдяване и използване на суровините, в т.ч. минералните ресурси, от сушата и морето, което включва проучването, добива, преработката, повторното използване, рециклирането и оползотворяването им

Научните изследвания и иновациите са необходими през целия жизнен цикъл на материалите с цел осигуряването на достъпни, надеждни и устойчиви доставки и управление на суровините от основно значение за европейската промишленост. Разработването и внедряването на икономически жизнеспособни, социално приемливи и екологосъобразни технологии за проучване, извличане и преработка на суровините ще стимулира ефикасното използване на ресурсите. Това ще включва минералните ресурси, от сушата и морето, и ще се използва също потенциалът на градските мини. Новите и икономически жизнеспособни технологии, бизнес модели и процеси за рециклиране и оползотворяване на материалите с ефективно използване на ресурсите, включително затворените процеси и системи, също ще допринесат за намаляване на зависимостта на Съюза от снабдяването с първични суровини. Това ще включва необходимостта от по-дълга употреба, висококачествено рециклиране и оползотворяване, както и необходимостта да се намали драстично загубата на ресурс при обработката. Ще се възприеме подход за преминаване през пълен жизнен цикъл, от доставката на наличните суровини до края на цикъла, с минимални изисквания по отношение на енергията и ресурсите.

Тъй като се предвижда намален достъп в световен мащаб до някои материали, който се дължи примерно на търговски ограничения, ще бъдат изследвани и разработени устойчиви алтернативи и заместители на суровините от изключително значение, със сходни функционални характеристики. Това ще намали зависимостта на Съюза по отношение на първичните суровини и отрицателното въздействие върху околната среда.

Необходимото преминаване към по-независима и ефективно използваща ресурсите икономика налага културни, поведенчески, социално-икономически, системни и институционални промени. С цел справяне с нарастващия проблем с недостига на умения в сектора на суровините в Съюза (включително европейската минна промишленост) ще бъдат насърчавани по-резултатни партньорства между университетите, организациите за геоложки проучвания, промишлеността и други заинтересовани страни. От съществено значение ще бъде да се окаже подкрепа на развитието на новаторски „зелени“ умения. Освен това осведомеността на обществото за значението на местните суровини за европейската икономика е все още недостатъчна. Улесняването на необходимите структурни промени, научните изследвания и иновациите има за цел да даде повече права на гражданите, създателите на политики, преките участници и институциите.

Съюзът не може да просперира в един свят на все по-голямо потребление на ресурси, влошаване на качеството на околната среда и загуба на биологичното разнообразие. Отделянето на растежа от използването на природните ресурси изисква структурни промени в начина на използване, повторна употреба и управление на такива ресурси, като в същото време се опазва околната среда. Екологичните иновации ще ни позволят да намалим натиска върху околната среда; да повишим ефективното използване на ресурсите и да насочим Съюза в посока на една ефективна икономика по отношение на ресурсите и енергията. Екологичните иновации създават и големи възможности за растеж и трудова заетост и повишават европейската конкурентоспособност на световния пазар, който според изчисленията ще нарасне до един трилион евро след 2015 г¹. Вече 45 % от дружествата са въвели даден вид екологична иновация. Изчислено е, че около 4 % от екологичните нововъведения са довели до повече от 40 % намаление на материалите, използвани за единица продукт², което показва големия им потенциал за бъдещето. При все това не е необичайно многообещаващи и технически напреднали еко-иновативни технологии, процеси, услуги и продукти да не достигнат до пазара поради предпродажбени предизвикателства и да не оползотворят пълния си екологичен и икономически потенциал, тъй като разширяването на техния мащаб и въвеждането им на пазара се считат от частните инвеститори за съдържащи голям риск.

Целта на тази дейност е да насърчи всички форми на екоиновациите, които правят прехода към „зелена“ икономика възможен.

За да се постигне това, научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

Ще бъдат подкрепени всички форми на екологични иновации — поетапни и радикални, които обединяват технологични, организационни, социални, поведенчески, стопански и политически иновации, както и засилването на участието на гражданското общество. Това ще залегне в основата на една по-кръгова икономика, като същевременно ще се намалят въздействията върху околната среда, ще се повиши устойчивостта й и ще се вземат предвид вторичните ефекти върху нея и евентуално върху други сектори. Това ще включва насочени към потребителите иновации, стопански модели, промишлена симбиоза, системи за продуктови услуги, дизайн на продукта, подходи, свързани с пълния жизнен цикъл („от люлка до люлка”), както и проучване на възможности за намаляване на количествата на суровините при производството и потреблението и преодоляване на пречките в това отношение. Ще бъде разгледан потенциалът за преминаване към по-устойчиви модели на потребление. Целта е да се подобри ефективното използване на ресурсите чрез намаляване, в абсолютно изражение, на вложените материали, отпадъците и отделянето на вредни вещества (напр. посочените в регламента REACH¹ и в други актове) по цялата верига за създаване на добавена стойност, както и да се насърчи повторната употреба, рециклирането и заместването на ресурсите. Акцентът ще бъде поставен върху улесняването на прехода от научни изследвания към пазарна реализация, с участието на промишления сектор и най-вече на нови предприятия и новаторски МСП, организациите на гражданското общество и крайните потребители, от разработването на прототипи и демонстрирането на техническите, социалните и екологичните им характеристики до първото приложение и пренасяне ▌на пазара на еконоваторски техники, продукти, услуги или практики със значение за Съюза. Действията ще допринесат за премахване на пречките пред разработването и широкото приложение на еко-иновации, създаване или разширяване на пазарите за съответните решения и повишаване на конкурентоспособността на предприятията от Съюза, особено МСП, на световните пазари. Освен това свързването в мрежа на новаторите в областта на екологията ще има за цел да подобри разпространението и използването на знания и да установи по-тясна връзка между предлагането и търсенето.

За да бъде възможен преходът към „зелена“ икономика и общество, са необходими структурни и институционални промени. Целта на научните изследвания и иновациите е да бъдат преодолени основните пречки пред обществената и пазарната промяна и да бъдат дадени повече права на потребителите, стопанските ръководители и определящите политиките лица да възприемат иновативни и устойчиви модели на поведение с принос от обществените и хуманитарните науки. Ще бъдат разработени солидни и прозрачни инструменти, методи и модели за оценка и осъществяване на основните икономически, обществени, културни и институционални промени, необходими за осъществяването на прехода към модела на „зелената“ икономика и общество. Изследванията ще проучат начините за насърчаване на модели на устойчиви начини на живот и потребление, включвайки социално-икономическите изследвания, поведенческите науки, участието на потребителите и приемането на иновациите от обществото, както и дейности за подобряване на комуникацията и обществената осведоменост. Максимално ще бъдат използвани демонстрационните дейности.

За всяка съответна пространствена скала е необходимо да бъдат разработени солидни показатели, които да допълват БВП, както и методи и системи за подкрепа и оценка на прехода към „зелена“ икономика и на ефективността на съответните варианти на политиката. Водени от подхода, основан на жизнения цикъл, научните изследвания и иновациите ще подобрят качеството и наличността на данните, методите за измерване и системите, свързани с ефективността на ресурсите и екологичните иновации, и ще улеснят развитието на иновативни схеми за компенсиране. Социално-икономическите изследвания ще осигурят по-добро разбиране на причините, залегнали в основата на поведението на производителите и на потребителите, и по този начин ще допринесат за изготвянето на по-ефективни инструменти на политиката, за да се улесни преходът към икономика, която ефективно използва ресурсите и е устойчива на изменението на климата. Освен това ще бъдат разработени методика за оценяване на технологиите и интегрирано моделиране в подкрепа на ефективността на използването на ресурсите и политиките за екологични иновации на всички нива, като същевременно се повишава съгласуваността на политиките и намирането на компромисни варианти. Резултатите ще дадат възможност за наблюдение, оценяване и намаляване на потоците от материали и енергия, необходими за производството и потреблението, и ще позволят на създателите на политики и на предприятията да интегрират екологичните разходи и външни фактори в своите действия и решения.

Иновациите в областта на информационните и комуникационните технологии могат да представляват ключов инструмент в подкрепа на ефективното използване на ресурсите. За да се постигне тази цел, съвременните и иновативни ИКТ ще допринесат за значително повишаване на производителността, по-конкретно чрез автоматизирани процеси, наблюдение в реално време и системи за подпомагане вземането на решения. Използването на ИКТ ще се стреми да ускори прогресивната дематериализация на икономиката, чрез ускоряване на прехода към цифрови услуги, както и чрез улесняване на промените в моделите на потребление и бизнес моделите чрез използването на ИКТ на бъдещето.