Програма за морско дело и рибарство, финансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство през програмен период 2014-2020 г

България ще събира и анализира технически, биологически и икономически данни в сектор „Рибарство“, които да допринесат за опазване, управление и експлоатация на живите водни ресурси. Данните, събирани с цел научна оценка ще включват информация за риболовните флотове и техните дейности, биологични данни относно улова, обзорна информация за рибните запаси и екологичното въздействие, което може да бъде оказано от рибарството върху морската екосистема. Ще се събира и икономическа информация за аквакултурния сектор и рибо-преработвателните предприятия.

Всички данни ще се събират съгласно Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство”, изготвена и приета съгласно разпоредбите на Регламентите на ЕС за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството и конкретните регламенти за определяне на подробни правила за прилагането им, в сила за периода 2014-2020 г, и Годишните работни планове за събиране на данни по чл.23 на Регламента за ЕФМДР

Събираните данни ще бъдат организирани в модули, които да могат да генерират необходимите данни. Главните модули ще са:

I. Данни за риболова:

1. 
   Икономически данни;
   
2. 
   Данни за ползваните уреди (Metier related data);
   
3. 
   Данни за запасите;
   
4. 
   Трансверсални данни за флота (Transversal data);
   
5. 
   Данни от научните изследвания в морето;
   

1. 
   Икономически данни за подсектор „аквакултура”;
   
2. 
   Икономически данни за преработващата промишленост;
   

През периода 2014-2016 ИАРА ще предприеме действия за извършване на едно изследване в Черно море за състоянието на запасите от калкан всяка година и едно изследване за трицона за периода 2014-2016 и едно изследване за периода 2017-2020 г.

За периода на изпълнение на програмата 2011-2013 г. е подписано двустранно споразумение между България и Румъния за провеждане на съвместни изследвания за запасите от калкан и трицона: “Bilateral agreement between Bulgaria and Romania for task common scientific surveys in the Community waters of Black Sea under the National Programs of EC Regulation 199/2008 for the period years 2011-2013”

1. Всички присъщи разходи за събирането и анализа на данните съгласно Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” с изключение на разходите за персонал на бюджетна издръжка.

2. Всички присъщи разходи за осъществяване на дейностите в контекста на регионалната координация, за събиране на биологическа, техническа, екологична и социално-икономическа информация по точка 2 отгоре.

Към месец август 2013 година, г-н Стоян Урумов е определен за Национален кореспондент на Българската национална програма за събиране на данни. Неговите координати са:

Г-н Стоян Урумов Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), МЗХ

бул. Христо Ботев № 17, ет. 4, стая 419, 1606 София, България.

Телефон: +359 2 805 16 93.

Факс: +359 2 951 57 18.

електронна поща: stoyan.urumov@iara.government.bg

Партньори по събирането на информацията са:

(i) Министерство на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА)

бул. Христо Ботев № 17, ет. 4, 1606 София, България

Телефон: +359 2 805 16 63

Факс: +359 2 951 57 18

Електронна поща: fish@iara.governmnet.bg

и

(ii) Българска академия на науките, Институт по океанология Варна, ул. Първи май № 40, ПК 152, 9000 Варна, България

Факс: +359 52 370 483

Електронна поща: office@io-bas.bg

Процесите по координация на партньорите са:

Цялостната координация на изпълнението на програмата ще се извършва от Националният кореспондент - г-н Стоян Урумов от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието и храните на Република България. Задачата е да се поддържа комуникация и събиране на данни от различни източници и да бъдат предавани на Комисията и други специфични организации, за насърчаване на координацията и хармонизирането на събиране на научни данни, с цел съпоставяне на разходите и административната информация от различни български институции, участващи в програмата и да се гарантира, че дейностите, които се извършват са ефективни в рамките на различни български организации.

В периода 2014-2020 България планира да организира по една национална координационна среща на година. Тези срещи ще се организират от националния кореспондент и ще присъстват лица и институции, които участват в програмата, с оглед правилното координиране на задачите (както биологически, така и икономически). Националният кореспондент ще информира Комисията за времето и мястото на тези срещи, с цел да се даде възможност да участват всички заинтересовани страни. В техническите доклади за съответната година ще се отразяват въпросите, които са били обсъждани на годишната среща.

2. Отношенията между Националния координатор и Управителния орган и Сертифициращия орган.

Националният кореспондент е служител на УО на ПМДР.

Националният кореспондент ще бъде в постоянна комуникация с Управляващият орган с цел планиране, изпълнение и контрол на дейностите по програмата съгласно предварително изготвен годишен работен план по чл. 23 от ЕФМДР. Контактите със Сертифициращият орган ще бъдат във връзка със отчитането на дейността за съответната година и отчитането на извършените разходи.

3. Принципите на отчитане, свързани с включване на информация за събирането на данни в Годишните доклади по изпълнението на държавите-членки.

Отчитането на извършените дейности по събиране на данни за риболовният флот, аквакултурните ферми и преработвателните предприятия ще се извършва в Годишният доклад за изпълнението на ЕФМДР.

Събраната информация ще се архивира на работна станция в ИАРА. Ще бъде предоставяна на Съвместният научно-изследователски център на Европейската Комисия, съгласно предварително определен график за предаване на данни. Съвместният научно-изследователски център на Европейската Комисия / JRC/ публикува на сайта си графикът за подаване на данни за риболовният флот и за аквакултурните ферми. До настоящият момент не са били изисквани данни за преработвателните предприятия. Данните за преработвателните предприятия до 2012 г. са ползвани единствено за нуждите на ИАРА.

България съхранява данните като първични, агрегирани и метаданни. Системите за обмен на данни все още не са разработени. Към момента, дистанционния достъп до базата данни е налице само за данните постъпили от риболовните дневници, документ за първа продажба, регистъра на риболовните кораби и данните за производство на аквакултура.

Към момента различните модули на информационната система на ИАРА (ИС), могат да извършват различни кръстосани проверки на данни предимно за да се подсигури качеството на информацията от риболовните дневници, декларация за произход, документ за първа продажба, документи на регистрираните купувачи и транспортните документи. Това се извършва за да се проследи количеството риба от риболовците или от производителите на аквакултура (и двата доставчика са задължени да вписват количествата в дневник) към пазара преминавайки през преработващата промишленост. Тя проследява три основни вида грешки:

(i).   Късно подаване на документите – в случай че периодът между издаване на документа за разтоварване и датата на подаване на служител на ИАРА е по-дълъг от 48 часа, системата издава сигнал за грешка. Периодът за деклариране на разтоварване при аквакултурата е 30 дни;

(ii) Липсващ свързан документ – ако се въведат данните и няма документ в системата за първия такъв, системата издава сигнал за грешка. Например: въвеждат се данните за първа продажба → системата издава предупреждение че липсват данните от документ за разтоварване;

(iii) Несъответствие на данни:

• 
  улов/последващи данни – ако разликата в количествата е повече от 10% за конкретния вид, тогава системата издава предупреждение за грешка
  
• 
  между документите – ако е налице несъответствие между количествата изброени в различните документи, системата издава предупреждение за грешка. Системата приема, че е възможно да има няколко бележки за първи продажби и сумира всички количества от тях, като сравнява тяхната сума с декларацията при разтоварването
  

• 
  Предупреждение от кръстосана проверка за липсващ съответен документ за транспортиране към декларацията за приемане.
  
• 
  Предупреждение от кръстосана проверка за липсващи съответни данни от дневника (документ за произход) към документа за транспортиране
  
• 
  Предупреждение от кръстосана проверка за липсващи съответни данни от дневника (документ за произход) към бележката за първа продажба.
  
• 
  Предупреждение от кръстосана проверка за липсващи съответни данни от дневника (документ за произход) към декларацията за приемане.
  
• 
  Предупреждение от кръстосана проверка за липса на съответствие между данните за уловите и разтоварванията.
  
• 
  Предупреждение от кръстосана проверка за липса на съответствие между данните от риболовният дневник и декларацията за приемане.
  

Системата проверява въвежданите данни на всеки 24 часа и генерира съобщението за грешка. В случаите, когато липсващите данни се попълнят, системата автоматично премахва грешката, правейки я неактивна. Поддържа се запис (лог) за всички открити грешки и по всяко време е възможно да се провери грешка по грешка, по регионален инспектор и по период.

Друг пример как ИС на ИАРА поддържа качеството на данните в НП се отнася за уловите от калкан (най-важният вид в рибарството на България). Уловите са групирани в няколко групи по размер на улова когато се разтоварват. Така разполагаме не само с общото количество на улова, но и с количествата по различните размери. Тези данни ни дават възможност да сравним възрастовата структура на уловения калкан с данните от научните изследвания.

6. Организация на участието на регионални координационни групи за събиране на информация.

Съгласно задължението за изготвянето на годишен работен план за изпълнението на програмата ще бъдат планирани участията на експерти на срещи в и извън страната. Участието на експерти от ИАРА отговорни за изпълнението на Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ на национални и международни срещи се извършва на основание на получена покана за участие и разрешение за участие от Изпълнителният директор на ИАРА. Годишната регионална среща за Средиземно и Черно море /RCMMed&Bs/ на която участват български и румънски експерти е с определена дата в началото на текущата година. Разрешение за участие се получава от Изпълнителният директор на ИАРА.

България възнамерява да участва в редица международни координационни срещи за периода 2014-2020 г. , където планира да присъства на работни групи на различни нива:

• регионални координационни срещи (RCM Med & BS);

• Контакти с институти в държавите-членки, които са отговорни за морски изследвания и биологични програми за вземане на проби, пряко свързани с българската програма;

• MEDITS / Medias работни групи;

• регионални срещи на Генералната комисия за рибарство в Средиземно и Черно море / GFCM / към ООН;

• оценка на запасите на работни групи, PG Med;

• Други предложени ежегодно от Европейската комисия.

Точният списък за периода 2014-2020 на международните координационни срещи ще се издава от Комисията всяка година. Участието на български експерти в съответните нива на международните координационни срещи, свързани с риболова и програмата за събиране на данни за периода 2014-2020 ще бъде попълнена в проекта на годишния бюджет.

8. Човешки и технически ресурси, отделени за събиране на информация, включително наличното основно оборудване, например изследователски кораби.

За изпълнението на Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ са необходими биолози/ихтиолози, статистици и икономисти. Учените от ИО БАН Варна са партньори при изпълнението на програмата и са отговорни за изпълнението на изследвания за запасите от калкан и трицона в общностни води. ИО БАН Варна разполага със собствен кораб и трално оборудване за изпълнението на хидро-акустично изследване на запасите от трицона пред българският и румънският бряг.