Програма за приемане на достиженията на правото на ес (acquis) 14 Помощ от Общността 14
Глава 13. Социална политика и заетост
Изтегляне 3.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- равното третиране на мъжете и жените.
- Глава 14: Енергетика Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
| Глава 13. Социална политика и заетост
Напредък след последния Редовен доклад Отбелязан е известен напредък в тази област след последния Редовен доклад. По отношение на трудовото право, Законът за насърчаване на заетостта, който влезе в сила през м. януари 2002 г., привежда в още по-голяма степен българското законодателство в съответствие с Директивата за масовите уволнения. Новосъздадената Агенция по заетостта е определена като компетентен държавен орган, съгласно директивата за командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги. Не е отбелязан напредък в областта на приемане на рамково законодателство в областта на равното третиране на мъжете и жените. Чрез Закона за насърчаване на заетостта се засили ролята на Главната инспекция по труда в прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на здравословните и безопасни условия на труд, като й бяха възложени допълнителни задачи. В някои фирми бе проведена оценка на риска в тази област. В областта на общественото здраве през 2001г. бе приета Национална здравна стратегия за периода 2001-2006 г., а през м. януари 2001 г. беше приета национална програма за ограничаване на тютюнопушенето. Продължи реформата в общественото здраве. През м. март 2002 г. беше прието законодателство за прилагане на реформата в доболничната и болнична помощ, а през м. май 2002 г. – за структурни промени в здравеопазването. През м. май 2002 г. бяха приети изменения и допълнения на Закона за лечебните заведения. Бяха подписани редица договори между Националната здравно-осигурителна каса и доставчиците на медицински услуги. В областта на социалния диалог, приетото през декември 2001 г. законодателство предвижда създаването на регионални съвети за тристранно сътрудничество. Законът за насърчаване на заетостта, който влезе в сила през м. януари 2002г., има за цел насърчаването на социалния диалог, наред с другото чрез създаване на тристранен Национален съвет за насърчаване на заетостта. Със закона се преобразуват съществуващите Регионални съвети по заетостта в постоянни или временни комисии по заетостта в рамките на Областните съвети за регионално развитие. Законът предвижда, че регионалните програми за заетост следва да се разработват и изпълняват от комисии по заетостта на регионално ниво и да се наблюдават и контролират от съвети за сътрудничество. Двата органа включват регионални власти, социални партньори и НПО. През м. февруари 2002 г. правителството и голям брой социални партньори подписаха Харта за социално сътрудничество. България и Европейската комисия продължиха работа по Прегледа на политиката в областта на заетостта, с оглед завършване на Съвместната оценка на приоритетите на България на политиката в областта на заетостта (СОП). Целта е да се разгледа напредъка, отбелязан от България, в адаптирането на системата й за заетост в подготовката й за бъдещо участие в Европейската стратегия за заетостта след присъединяването. Този документ, в окончателния му вид, определя основните приоритети и задачи в областта на пазара на труда за предприсъединителния период. Ситуацията на пазара на работна сила остава трудна, като високият ръст на безработица се увеличи от 16,3% през 2000 г. на 19,9% през 2001 г. Ръстът на безработицата за мъжете беше 20,8%, а за жените – 18,9% за 2001 г. Високият и увеличаващ се дял на трайно безработните възлизащ на 63% буди голяма загриженост. През м. ноември 2001 г. бе въведена схема за гарантиране на микрокредити с цел подкрепа на предприемачеството и създаването на работни места. През м. януари 2002 г. със Закона за насърчаване на заетостта бившата Национална служба по заетостта бе трансформирана в Агенция по заетостта, като единствено тя отговаря за активни мерки, насочени към пазара на работна сила. Законът (както и подзаконовите актове, приети през м. март 2002) също предвижда парично обезщетение за работодатели, създаващи работни места за безработни. В резултат на съвместните усилия на съответните министерства и социалните партньори, през м. март 2002 г. бе приет Национален план за действие в областта на заетостта. По отношение на бъдещото управление на Европейския социален фонд в България, Министерството на труда и социалната политика ще действа като ръководен орган на оперативната програма за развитие на човешките ресурси. Вследствие на Европейския съвет в Готенбург, на който ЕС прикани страните-кандидатки да въведат целите на ЕС в своите национални политики, Комисията и България поставиха началото на съвместно сътрудничество за подготовка за бъдещо участие в процеса на социална интеграция в ЕС след присъединяването. Тази инициатива се състои в съвместно определяне на предизвикателсвата на социалната изолация и подходящата ответна политика. В този контекст НСИ сътрудничи с Евростат в изготвянето на данни за бедността и социалната изолация. Предварителните данни подсказват, че общите различия в доходите изглеждат доста умерени и процентът на бедността след социални трансфери (9,2%) е доста нисък. По отношение на други области на социални закрила са предприети някои мерки за по-нататъшно прилагане на тристълбова пенсионна система. През януари 2002 г. измененията в Закона за задължителното обществено осигуряване повишиха дела на дължимите от работодателите вноски за обществено осигуряване от 20 на 25%. Приетият през март 2002 г. Закон за семейни помощи за деца остарелия Указ от 1968 г. за насърчаване на раждаемостта и цели постигането на по-подходящо целево подпомагане. През декември 2001 г. бяха приети изменения и допълнения на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалиди. Измененията целят изясняване на структурата и критериите за членство в Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция (Консултативен орган към Министерски съвет) и определяне на условията за отпускане на целеви помощи. Не е отбелязан никакъв напредък в приемането на общото антидискриминационно законодателство, въпреки че влезлият в сила през януари 2002 г. Закон за насърчаване на заетостта съдържа разпоредби за недискриминация. В него се предвижда, че когато обявяват свободни работни места работодателите нямат право да поставят изисквания за пол, възраст, националност, етническа принадлежност или физическо състояние. Изключения се допускат единствено когато полът, възрастта и/или физическото състояние са съществени фактори за изпълнението на конкретен вид работа. Обща оценка По отношение на трудовото законодателство, българското законодателство частично съответства на правата на работниците, определени в достиженията на правото на ЕС (acquis). Необходимо е допълнително привеждане в съответствие в области, в които достиженията на правото на ЕС (acquis) са само частично въведени и с оглед решаване на проблеми в други области като закрила на работниците в случай на несъстоятелност, работа на непълно работно време, европейски работнически съвети. Повечето от достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на равните възможности за жени и мъже не са въведени, в това число директивите за равно заплащане, равно третиране на работното място, бременни работнички, и тежест на доказване. Ще трябва да се премахне забраната за някои категории жени да полагат нощен или извънреден труд. По отношение на безопасните и здравословни условия на труд все още предстои значителна работа във връзка с въвеждането и особено прилагането на законодателството в тази област. Необходимо е допълнително да се подобри капацитета на Главната инспекция по труда, за да може по задоволителен начин да извършва съответните проверки, както и с оглед на допълнителните задачи, прехвърлени на този орган по силата на Закона за насърчаване на заетостта. Предвид значителните инвестиции, необходими както от страна на правителството, така и от страна фирми за привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) в тази област, следва да се извърши оценка на финансовото въздействие от прилагането на отделни директиви в областта. По отношение на общественото здраве настоящото законодателство в областта на заразните болести е остаряло. Поради това се налагат допълнителни законодателни и организационни мерки за създаването на система за надзор и контрол на заразните болести в съответствие със законодателството на Общността. Необходим е по-голям напредък за подобряване на здравословното състояние на население, което е доста по-ниско от средното равнище за ЕС. Предназначените за здравеопазване финансови средства също са доста под средното равнище за Европейския съюз и необходимо да бъдат увеличени. Необходимо по-нататъшно подобряване на социалния диалог, по-специално на автономния социален диалог. Съществуват малко на брой колективни договори, а социалният диалог на равнище предприятия и отрасъл е слаб. Необходими са допълнителни усилия за установяване на ясни и уважавани критерии за представителство в тристранни консултации, което следва да се разширят и да обхванат няколко области на политика като заетост или социална интеграция. По отношение на политиката за заетостта Съвместната оценка на приоритетите на България на политиката в областта на заетостта (СОП) ще представлява важна стъпката в подготовката за бъдещо участие в Европейската стратегия за заетостта при присъединяване. Важно е да се осигури ефективно наблюдение и контрол на постепенното изпълнение на съдържащите се в СОП приоритети и ангажименти. Обхватът на активните мерки, насочени към пазара на труда, продължиха да бъдат недостатъчни поради ограничените финансови средства, а делът на безработните, включени в програми за професионално обучение, е много нисък. Реформата в професионалното образование е необходимо да се допълни и адаптира към бъдещите потребности на пазара на труда. Това е особено важно за облекчаване на текущия процес на преструктуриране. Важно е да се преразгледат системите за обезщетения и взаимодействието между тях с оглед повишаване на стимулите за безработните да търсят и да започват работа. Необходимо е да се положат допълнителни усилия за укрепване и модернизиране за държавните служби по заетостта с оглед повишаване участието в активните трудови мерки. В приетата през м. май 2002 г. Стратегия за структурните фондове Министерството на труда и социалната политика е определено за ръководен орган на оперативната програма за развитие на човешките ресурси. Предвид важната му роля за бъдещото управление на дейността на Европейски социален фонд (ЕСФ) след присъединяването, Министерството на труда и социалната политика е необходимо да подобри своя капацитет и да изясни сътрудничеството с други съответни органи, в т. ч. Социалния инвестиционен фонд. Министерството на труда и социалната политика е необходимо да осигури също така подходяща допълване с компонента ЕСФ на предвидената регионална оперативна програма. Необходимо е да се разработи интегрирана национална стратегия за насърчаване на социалната интеграция, като се отчитат целите на ЕС. Тъй като по своето естество бедността и социалната изолация имат различни измерения, е важно да се насърчава интегриран подход, който да мобилизира различни държавни органи и всички съответни заинтересовани в процеса участници. От решаващо значение, е също така, да се подобрят и развият социално-статистическите системи за бедността и социалната изолация в съответствие с общоприетите в ЕС показатели за социална изолация. По отношение на други области на социална защита са необходими значителни усилия за осъществяване на въведените реформи, включително реформата в здравеопазването. България следва да обърне по-голямо внимание на борбата с дискриминацията, основаваща се на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, инвалидност, възраст или полова ориентация. Достиженията на правото на ЕС (acquis) в тази област не са въведени и следва да се обърне внимание на правилното прилагане на съществуващото антидискриминационно законодателство. Все още няма изчерпателен антидискриминационен закон или специализиран антидискриминационен орган за прилагането на такъв закон. Заключение В становището си от 1997 г. Комисията направи заключение, че съвместимостта със стандартите на ЕО е ниска, а съществуващите мерки не винаги се прилагат в съответствие с практиката на ЕО. Тя допълни, че социалната система се нуждае от реформа, социалният диалог трябва да се подобри, и че са необходими значителни усилия за осигуряване на ефективно прилагане. Комисията направи заключение, че е необходим съществен напредък във връзка с привеждане в съответствие на законодателството и прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis), преди България да е в състояние да поеме задълженията, произтичащи по членството в ЕС. От становището до днес, България е отбелязала напредък в привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis). Тя е постигнала известна степен на привеждане в съответствие на законодателството в някои области, но равнището остава ниско в други области. По същия начин, все още предстои много работа по административния капацитет. Преговорите по тази глава са временно приключени. На България е даден преходен период (до 31 декември 2010 г.) за прилагане на законодателството на ЕО в областта на тютюнопроизводството, по-специално относно максималното съдържание на катран в цигарите. Като цяло България изпълнява поетите ангажименти в преговорите за присъединяване в тази област. България следва да съсредоточи допълнителни усилия върху продължаване на въвеждането, особено в областите на антидискриминацията, равните възможности, трудово право и безопасни и здравословни условия на труд, в които предстои да се извърши значителна работа по отношение на въвеждането на достиженията на правото на ЕС (acquis). Освен това усилията на България следва да се съсредоточат върху ефективното прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) в тези области. Необходимо е да се засили социалния диалог в съответствие с практиката на ЕО. Глава 14: Енергетика Напредък, постигнат след последния Редовен доклад България е постигнала напредък в реформите на сектора, в който преструктурирането вървеше бавно през предишните години. Привеждането на законодателството в съответствие напредна с приемането на законодателната база за отваряне на пазара. Подготвя се приватизацията на разпределителните дружества. Парламентът прие през юли 2002 г. нова Национална енергийна стратегия. Така е положена основата за въвеждане на пазарни механизми и за преобразуване на сектора, включително за подобряване на енергийната ефективност. Относно сигурността на доставките и създаването на задължителни запаси от нефт, България прие през април 2002 г. нов Закон за класифицираната информация. В резултат, нивото на запасите от нефт в България вече не представлява държавна тайна. Сегашните нива на запасите са изключително ниски, което потвърждава необходимостта от бързи мерки за задоволяване изискванията за нефтените запаси. Във връзка с конкурентноспособността и вътрешния енергиен пазар, през ноември 2001 г. бяха приети изменения и допълнения към Закона за енергетиката и енергийната ефективност, с което полагат основите за привеждане на законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС. През април 2002 г. бяха приети наредби за определяне на отговарящите на условията потребители за електроенергия и газ, както и подзаконови актове относно достъпа до мрежите. През декември 2001 г. бяха приети наредби за методологията за образуване и прилагане на цените и тарифите за електроенергия, природен газ и топлоенергия. Така се осигурява регулаторната рамка за прехода от административно ценообразуване за енергията към стандартното ценово регулиране, което се осъществява от тази година. Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) пое официално отговорността за изготвянето и въвеждането на методология за тарифите и ценообразуването за електроенергия, газ и топлоенергия, както и за одобряване на тарифните предложения, представени от дружествата в енергийния сектор. През ноември 2001 г. българското правителство одобри програма за приватизацията на седем електроразпределителни дружества, двадесет топлоенергийни предприятия и седем ТЕЦ. В сектор регионална топлофикация правителството прие решение да въведе двукомпонентна цена за регионалната топлофикация, като двата компонента са: фиксирана цена за капацитет и цена за потреблението на енергия. Субсидирането на цените за топлоенергия за домакинствата се заменя постепенно от социални помощи за специфични групи от нуждаещи се потребители. В сектор твърди горива България изпълнява своя План за действие за сектора и е в процес на продажба на голяма част от въгледобивните предприятия и на ликвидация на губещите предприятия. В момента въгледобивният сектор включва 21 предприятия, от които шест са в процес на ликвидация и две са обявили несъстоятелност. По отношение на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници, може да се отбележи известен неголям законодателен напредък. Измененията и допълненията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност предвиждат възможността местни производители на възобновяема енергия да продават енергия директно на потребителите. По отношение на административния капацитет, през декември 2001 г. беше създадено Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, което замени бившата Държавна агенция за енергетиката и енергийните ресурси (ДАЕЕР). В резултат, Държавната агенция за енергийна ефективност (ДАЕЕ) стана част от Министерството и бе преобразувана в изпълнителна агенция, но без допълнително укрепване (със щат от 27 души). Основната задача на създадената през септември 1999 г. Държавна комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) бе да издава лицензии и разрешителни на опериращите енергийни дружества. От началото на 2002 г. ДКЕР има, освен това, и водеща роля при определяне на цените и тарифите за електроенергия, природен газ и топлоенергия. Що се отнася до укрепването на нейната независимост, се отбелязва по-добра събираемост на таксите, които преди това се внасяха в държавния бюджет, а сега се плащат директно на ДКЕР през Министерството на финансите. В момента ДКЕР има 77 служители, от планираните 92. В областта на ядрената енергетика, България експлоатира АЕЦ Козлодуй с четири блока с реактори от тип ВВЕР 440/230 (блокове 1 до 4), както и два блока с реактори от тип ВВЕР 1000/320 (блокове 5 и 6). АЕЦ Козлодуй осигурява 45 % от електроенергията на страната. Освен реакторите в Козлодуй, България има един научно-изследователски реактор близо до София, който в момента е затворен в очакване на решение за неговото бъдеще. Отработеното гориво от реакторите на централата се съхранява в Козлодуй, а отработеното от изследванията гориво – в научно-изследователския реактор. Съществуващите мощности за обработване и съхраняване на радиоактивните отпадъци се осъвременяват и се планиране въвеждането на нови такива. Що се отнася до ядрената безопасност, България е продължила напредъка в усъвършенстването на законодателната и регулаторната рамка с приемане на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, влязъл в сила през юли 2002 г. Законът определя, наред с другото, принципите за ядрена и радиационна безопасност, режима за лицензиране и отговорностите на лицензиантите, принципите на безопасно управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и отговорностите на регулаторния орган и регулаторния контрол. С този закон Комитетът за използване на ядрената енергия за мирни цели (КИЯЕМЦ) се преобразува в Агенция за ядрено регулиране, има изпълнителна регулираща функция. КИЯЕМЦ подготви и одобри нов План за действие, с цел да се повишат неговата независимост и техническа компетентност. Планът за действие трябва да бъде изпълнен до 2004 г. Председателят на КИЯМЕЦ са назначава с петгодишен мандат и за не повече от два мандата. За безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво следва да се създаде държавно предприятие (планира се за януари 2004 г.), като се обърне специално внимание на безопасното съхранение. То ще се занимава основно с управлението на съхранението, но така също и предварителната обработка, подготовката и с операциите, провеждани извън предприятието, в което се генерират радиоактивното отпадъци. Законът утвърждава фондовете за финансиране на управлението на радиоактивните отпадъци и безопасното извеждане от експлоатация на инсталациите. Освен това, законът премахва държавния монопол върху използването на ядрената енергия и върху собствеността на ядрените мощности и ядрените материали. Постановление от май 2002 г. предвижда увеличаване на щата на КИЯЕМЦ от 80 на 102 души. За пълното действие на закона през следващите години е необходимо да се подготвят и въведат 22 свързани с него подзаконови актове. Реактори от 1 до 4 на АЕЦ Козлодуй са предмет на ангажимент за закриване, поет от българското правителство. Тези ангажименти се съдържат в Протокол за разбирателство, подписан с Европейската комисия през ноември 1999 г. През време на отчетния период България продължи да предприема различни стъпки за изпълнение на този ангажимент, под наблюдението на специално звено за управление на проекта, създадено в АЕЦ Козлодуй с цел да следи за процеса на извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2, които следва да бъдат затворени преди 2003 г. Тези усилия продължават да се подкрепят от Международния фонд за подпомагане на финансирането извеждането от експлоатация за Козлодуй, управляван от ЕБВР. През март 2002 г. Българският парламент ратифицира рамковото споразумение между България и ЕБВР за дейностите на Фонда. През ноември 2001 г. и юни 2002 г. Фондът проведе заседания на Събранието на донорите, което официално одобри инсталирането на Звено за управление на проекта на площадката на АЕЦ Козлодуй и изграждането на съоръжение за съхранение на отработеното гориво. Освен това е осигурено финансиране на проекти в подкрепа на мерките за ефективност в енергийния сектор на България. С него Фондът допринася за рехабилитацията на топлоенергийната мрежа на Софийска област с участието и на други международни институции. Това ще доведе до подобряване условията на живот на около 900 000 души, живеещи в София. Фондът финансира също проект за намаляване на не-техническите загуби в електроразпределителната система. Досега са отделени почти 78 милиона евро и са започнати няколко други проекти, свързани с извеждането от експлоатация, ядрената безопасност и подкрепата на енергийния сектор, а други са в процес на разглеждане. Събранието се председателства от Комисията, представляваща Европейската общност, която е основният донор на Фонда. Няколко други донори, включително някои държави-членки, също участват във Фонда. През време на периода, разглеждан в доклада, АЕЦ Козлодуй продължи програмата си за инвестиции в блокове 3 и 4 и, най-вече, с инсталирането на система за локализиране на аварии. Програмата бе съпътствана от национален дебат за датите на затваряне. Българското правителство обяви неотдавна своето решение да затвори блокове 3 и 4 през 2006 г. Освен това, правителството поиска от ЕС експертна мисия за проверка на безопасността на тези блокове. С подкрепата на Европейския съюз продължава изпълнението на програмите за модернизацията на блокове 5 и 6. Усвоени са две части от заема Евратом от 212,5 милиона евро за модернизацията на тези блокове. Обща оценка Що се отнася до нефтените запаси, България трябва спешно да приеме законодателна рамка за привеждане на своето законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis), имайки предвид времето за създаване на необходимите нефтени запаси. Специално внимание трябва да се обърне на осигуряването на съответния административен капацитет за управлението на тези запаси. Измененията и допълненията в Закона за енергетиката и енергийната ефективност бяха важно законодателно развитие. Въведени бяха отваряне на пазара, достъп до мрежата и адаптиране на цените. Въпреки това, все още не няма законна възможност клиентите, които отговарят на условията, да включват и доставчика, а графикът за покриване на цената и елиминиране на ценовите изкривявания все още не е дефиниран. Трябва, освен това, да завърши преструктурирането на предприятията. Отбелязва се подобрение в събираемостта на неплатените сметки, което следва да продължи. Правят се инвестиции в разпределителната мрежа и в подобряване на енергийните източници, с цел пълно свързване към западноевропейските електропреносни мрежи през 2003 г. Операторите НЕК (за системата за електроенергиен пренос) и Булгаргаз работят по подобряване на енергийните мрежи. България се старае да запази ролята си на транзитна страна за електрическа енергия и газ. Бяха подобрени административният капацитет и независимостта на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР), макар че тя се нуждае от допълнително укрепване. Ниските заплати и бюджетните ограничения, както и липсата на гъвкавост в използването на този бюджет пречат на неговото ефективно функциониране. ДКЕР участва в подготовката на проекти на закони и наредби за сектора, с цел развитие на бъдещия пазарен модел. В сектор твърди горива в момента се изпълнява План за действие за преструктурирането на този сектор. Вече са частично или напълно приватизирани шест дружества и се прекратяват субсидиите за производството. Производителността в сектора се подобри с над 10 %. Необходимо е да се обърне внимание на облекчаването на социалните последици от тези планове. Енергийната ефективност в България остава изключително ниска. Измененията на цените трябва да са стимул за потребителите да започнат да инвестират в проекти и инициативи за енергийна ефективност, както и за инвеститорите – за производство на възобновяема енергия, но не само тези са проблемите на България. Трябва още да се дефинира активна и координирана политика както за производството, така и за крайния потребител, за да се увеличи бързо подкрепата на енергийната ефективност, икономията на енергия и използването на източници на възобновяема енергия. Агенцията за енергийна ефективност няма ясен мандат, нейното ръководство все още не е назначено поради неотдавнашната промяна на институционалната рамка и се нуждае от укрепване като част от една широка политика за насърчаване на енергийната ефективност. Европейският съюз многократно е подчертавал значението на високото ниво на ядрена безопасност в страните-кандидатки. През юни 2001 г. Съветът на Европейския съюз отбеляза един доклад за ядрената безопасност в контекста на разширението. Този доклад съдържа препоръки към всички страни-кандидатки да продължат своите национални програми за подобряване на безопасността, включително тези за безопасното управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, както и за безопасността на техните научно-изследователски реактори. През първата половина на 2002 г. една специална партньорска проверка за ядрената безопасност оцени постигнатия напредък от страните-кандидатки в изпълнението на всички препоръки. Тази проверка, извършена под егидата на Съвета, приключи с доклад за състоянието, публикуван през юни 2002 г., който направи заключението, че България е приела всички препоръки, включени в Доклада за ядрената безопасност в контекста на разширението от юни 2001 г. Повечето отправени препоръки бяха адекватни. България следва да отдели допълнително внимание на три препоръки: тя трябва да изясни правния статут на докладите за анализ на безопасността, да приложи максимално бързо новия Закон за безопасната употреба на ядрената енергия, влязъл в сила през юли, и да обърне специално внимание на финансирането на програмата за съхранение на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци. Докладът за състоянието препоръчва да продължи наблюдението и контролът по отношение на петте препоръки за осигуряването на съответните човешки и финансови ресурси за регулаторния орган, както и навременното завършване на програмите за подобряване на безопасността на централата, доклади за анализ на безопасността и аварийните оперативни процедури, а така също и изпълнение на една оздравителна програма за високоенергийните шлюзове при блокове 5 и 6 на Козлодуй. Освен това, Докладът за състоянието препотвърждава значението на ангажимента, поет от България да затвори окончателно блокове от 1 до 4 на АЕЦ Козлодуй, на възможно най-близките дати. Блокове от 1 до 4 на АЕЦ Козлодуй са предмет на ангажименти за ранно затваряне. Те сочат редица отклонения от изискванията за безопасност, които се дължат на първоначалната им конструкция и не на последно място, на отсъствието на стоманена обвивка. През 1999 г. България се съгласи и се ангажира в Протокол за разбирателство, подписан между нея и Комисията, да затвори окончателно блокове 1 и 2 преди 2003 г. и да вземе решение, по повод актуализирането на енергийната стратегия, която ще бъде завършена през 2002 г., за датите за окончателното затваряне на блокове 3 и 4, което ще е преди първоначално предвидените дати, съответно 2008 г.и 2010 г. Според Европейския съюз, затварянето на блокове 3 и 4 трябва да стане най-късно през 2006 г. Тези ангажименти за затваряне трябва надлежно да се спазват. Важна стъпка в напредъка на България за подобряване на законодателната и регулаторната рамка за ядрената енергия и безопасността бе приемането на нов Закон за безопасното използване на ядрената енергия. Тя трябва да подобри статута и независимостта на българския регулаторен орган за ядрена безопасност, който има самостоятелен бюджет като част от бюджета на Съвета на министрите. Трябва да се отдели внимание на навременното изпълнение на новия План за действие, с цел засилване на независимостта и техническата компетентност на органа. Освен годишната вноска от държавния бюджет, тя получава финансиране от лицензирането на дейностите в атомната енергетика. Постановлението за увеличението на щата трябва да бъде потвърдено в Закона за бюджета. Продължаващо внимание изискват дългосрочните решения за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци. Новият закон предвижда създаването на държавно предприятие, което да се занимава изключително с управлението на радиоактивните отпадъци. България трябва да осигури съответствие с европейските изисквания и процедури. В това отношение следва да се обърне надлежно внимание на подготовката на изпълнението на гаранциите на Евратом, по-специално за отчитане на потоците от ядрени материали и инвентарните списъци пряко от лицата или предприятията, експлоатиращи ядрени инсталации или съхраняващи ядрени материали. Трябва да се отбележи, че България сключи с МААЕ Пълномащабно споразумение за прилагане на гаранциите. Заключение В своето становище от 1997 г. Комисията заключи, че България трябва значително да увеличи своите усилия в енергийния сектор, така че да се подготви за интегрирането, по-специално в следните области: промяна в монопола; достъп до мрежите; ценообразуване на енергията; аварийна готовност (включително изграждането на задължителни нефтени запаси); преструктуриране и намеса на държавата в сектора твърдо гориво, и развитие на енергийната ефективност. България трябва да въведе определени международни ядрени режими и да направи някои законодателни поправки, за да постигне съответствие с Договора за Евратом. Освен това бе отбелязано, че ядрената безопасност изисква непрекъснато и специално внимание, с бързо изпълнение на договорени реалистични програми, включително затваряне при необходимост. Трябва да се намерят дългосрочни решения за радиоактивните отпадъци. След Становището, България отбеляза само ограничен напредък, поради това, че до 2001 г. нямаше политика за преструктуриране и облекчаване на положението. След тази дата България ускори своя напредък в посока на привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) и постигна определено ниво на привеждане в съответствие на законодателството, най-вече в областта на вътрешния енергиен пазар като прие законодателна основа за отваряне на пазара и продължаващото преструктуриране на промишлеността, включително приватизацията на разпределителните дружества. В ход е преструктурирането на секторите на твърдите горива. Ядрената безопасност бе подобрена, що се отнася за експлоатационната безопасност на ядрените инсталации и до законовата рамка и България се ангажира със затварянето на някои инсталации на договорени дати. Регулаторният орган е в процес на укрепване. Преговорите по тази глава продължават. Сега България трябва да се съсредоточи по-нататъшните си усилия за да продължи да изпълнява и усъвършенства своята цялостна енергийна политика, като първа стъпка към пълното и навременно изпълнение на законодателството, по-специално, по отношение на вътрешния енергиен пазар, включително за смекчаване на свързаните с това социални последици, както и да се подготви за затваряне и извеждане от експлоатация на определени блокове на АЕЦ Козлодуй. Необходими са конкретни мерки за подобряване на енергийната ефективност и засилване на административния капацитет на новосъздадените органи, по-специално на енергийния регулаторен, който е натоварен с управлението на нефтените запаси и на органа за ядрената безопасност. България трябва, освен това, да предприеме мерки, за да гарантира постепенното изграждане на нефтени запаси, в съответствие с изискванията на достиженията на правото на ЕС (acquis). Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.38 Mb. Сподели с приятели:
|