БОГ ОБИЧА МОЛИТВА, ПРИНЕСЕНА ПО ДЕТСКИ

БОГ ОБИЧА МОЛИТВА, ПРИНЕСЕНА ПО ДЕТСКИ

В 9 часа някой звънна на вратата. Управителят на магазина за хранителни стоки беше дошъл лично да осъществи доставката. Той носеше една тенекиена кофа и голяма книжна кесия.

„Моля да ме извините, каза той. Много съжалявам, но напълно бях забравил поръчката ви за мармалад. Дано не съм ви причинил големи затруднения. А това е за компенсация” – и той ни подаде книжната кесия. Беше пълна с бонбони. Този малък „пропуск”, който ни снабди с подарък от бонбони точно в събота вечер, накара децата да затаят дъх. Те наистина опитаха, че Бог е жив Бог, Който чува и най-малките молитви. Бог се изяви като по-велик и по-прекрасен за нас чрез това „малко чудо”, отколкото ако беше изявил силата Си в нещо изключително. Защото това „чудо с бонбоните” всъщност ни показа най-важното нещо относно Бога – Бащината любов и нежната грижа, която Той има за децата Си. Изяви ни реалното величие на Неговата Любов. Той царува над небето и земята. Той чува и отговаря и на най-малките молби и молитви на децата Си.

БОГ СЕ ПРОСЛАВЯ В НАШАТА ГОЛЯМА НУЖДА

Една тържествена инспекция традиционно се провежда, когато гредите на покрива са поставени, но преди самият покрив да бъде завършен. Домът е отворен към Небето. Сутеренът ни също не беше защитен от капризите на времето. Част от него беше циментиран отгоре, но останалата част бе покрита с тухли, в които имаше дупки, тоест нямаше хидроизолация. Нямаше да можем да проведем тържеството в сутерена, ако вали дъжд.

През нощта преди тържеството се разрази силна дъждовна буря. Беше толкова страшно, че си мислехме повече за края на света, отколкото за нашата тържествена инспекция! Рано на следващата сутрин със свити сърца сестрите отидоха до строежа. Продължаваше да вали. Какво можехме да направим? Тухлите, които покриваха сутерена, бяха подгизнали от дъжда. От тях щеше да капе вода дни наред, дори и ако дъждът внезапно спре. Сестрите напразно търсеха решение. Трябваше ли да отменим поканите? Беше вече твърде късно за това. Забърсаха тухлите с парцали, но от тях продължи да се отцежда вода. Изглежда нищо не можеше да помогне.

Чувствахме се напълно победени. Единственото, което ни оставаше, беше, да се молим. Това трябваше да бъде нашето първо тържествено събрание на строежа. Толкова много Божии чудеса бяхме преживели тук, че бяхме очаквали Той да е откъм нас и сега, заповядвайки на облаците, но сякаш Той се беше скрил. Усърдно се молехме, докато подреждахме масите, но сърцата ни бяха отчаяни. Дъждът продължаваше леко да ръми. Гостите щяха скоро да дойдат.

Сложихме ленени покривки на масите. Обърнахме чашите с дъната нагоре, за да не ги намерят гостите наполовина пълни с дъждовна вода. Украсихме всяка маса. В съседната стая покрихме приготвените сладкиши с чадъри. Стояхме в очакване на нашите гости и все още се надявахме, че Бог ще се намеси, но нямахме никаква представа по какъв начин Той ще помогне.

За момент бяхме забравили една основна духовна истина: Точно в мига на пълна безнадеждност, когато нуждата е най-голяма, Бог е най-близо. Със сигурност Той, Който чува дори вика на небесните птици за храна, чува и вика на децата Си. Ние сякаш усещахме, че Бог е много далеч, а всъщност Небесният Баща беше близо. Той допусна нашата нужда да достигне връхната си точка, за да можем да осъзнаем и изпитаме пълната безнадеждност на нашата ситуация от всяка човешка гледна точка, защото тогава щяхме да извикаме към Бога, както никога преди. И в отговор ще опитаме, че имаме Бог, Който върши чудеса, отговаря на молитви и изпраща помощта Си. И тогава чудото стана. Щом гостите пристигнаха, дъждът спря и не започна отново, докато всеки от тях не си пристигна обратно вкъщи. Но истинското чудо беше, че в сутерена, където бяхме подредили масите, нито една капка не прокапа от тавана по време на цялото тържество. В другите стаи водата продължаваше да се стича от покривите и по стените.

Истинско физическо чудо за нас и нашите приятели! Струваше ни се, че Божието присъствие бе много по-мощно в това скромно помещение, отколкото на всяко друго тържество, което сме преживявали. Какъв контраст с ужасната дъждовна буря от предишната нощ! Тук, в този сутерен, който все още нямаше под, бяхме като едно празнично събрание. Сякаш самото небе се бе разтворило над нас. Наскоро, един от почетните ни гости, присъствал на това тържество, ни каза, че това е бил един от най-незабравимите моменти от живота му.

Когато поглеждаме назад към тази тържествена инспекция, благоговение изпълва сърцата ни. „Колко си велик, о, Боже наш! Сега зная, че Ти можеш всичко и че нищо, което предприемаш, не е трудно за Теб. Да, Ти прокарваш път през дълбоките води!”

В дребните неща, които преживяваме отново и отново, когато изглежда, че Бог е против нас, всъщност Той работи над нас и планира да извърши велики дела с нас и за нас. Когато се замисляме отново върху нашата тържествена инспекция с всичките изпитания и дисциплината, на която ни научи, най-голямото чудо е именно това „за нас”.