Анализ на състоянието и потенциала на ЮИР по отношение изпълнението на националните цели съгласно Стратегия „Европа 2020”, дефинирани в Националната програма за реформи на Република България (2011-

7. Анализ на състоянието и потенциала на ЮИР по отношение изпълнението на националните цели съгласно Стратегия „Европа 2020”, дефинирани в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.)

• 
  интелигентен растеж – икономика на знания и иновации;
  
• 
  устойчив растеж – нисковъглеродна икономика, ВЕИ, конкурентноспособност чрез ефективно използване на ресурсите, добра бизнес среда за МСП и активно предприемачество;
  
• 
  приобщаващ растеж – паралелно развитие и на традиционна икономика с висока заетост на нискоквалифицирана работна ръка, буфер срещу бедността, средство за социално и териториално сближаване.
  

Основни цели пред Европейския съюз до 2020 г. според Стратегия „Европа 2020”:

Отчитането на постановките на Стратегия „Европа 2020” изисква подобряване обвързаността на всички национални политики и стратегии, както и на политиката за балансирано и устойчиво регионално развитие, за изграждане на по-интелигентна и конкурентна икономика, за намаляване на различията между високоразвитите региони, генериращи знания, информация и нови технологии и изостаналите периферни райони в европейския континент.

Националната програма за реформи на Република България 2011-2015 г. е документът, в който са трансформирани целите на стратегия „Европа 2020” и са определени българските ангажименти към постигането им.

В Националната програма за реформи са заложени следните национални цели за постигане до 2020 г:

• 
  цел 1: „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20 – 64 г.”;
  
• 
  цел 2: „Повишаване дела на разходите за научно-изследователска и развойна дейност до 1.5% от БВП”;
  
• 
  цел 3: „Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25%”;
  
• 
  цел 4: „Намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11% и повишаване на дела на 30 – 34 годишните със завършено висше образование – 36%”;
  
• 
  цел 5: „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души” (с 16%).
  

Национална цел 1: „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20 – 64 г.”

Националната цел има две подцели:

1. 
   Намаляване на младежката безработица (15-29 г.) до 7%.
   

2. 
   Постигане на заетост сред по-възрастните (55-64 г.) от 53% през 2020 г.
   

Въпреки нарастването в абсолютна стойност на научно-изследователските разходи, през последните години делът на общите национални разходи за НИРД от БВП средно за страната е почти постоянен (около 0,45-0,53%). В ЮИР делът на научно-изследователските разходи от БВП за периода 2004-2009 г. бележи тенденция на непрекъснато, макар и малко, нарастване, като през 2009 г. възлиза на 0,18% (равен с 2008 г.) След ЮИР остават единствено СЗР и СЦР. Целта за постигане на равнище от 1,5% на разходите на НИРД от БВП през 2020 г., съгласно определената национална цел в Националната програма за реформи на Република България, макар и твърде скромна в сравнение с целта от 3%, поставена в Стратегия Европа 2020, ще изисква сериозни усилия в тази посока. Посочените стойности за страната като цяло, и за ЮИР в частност, дават основание страната да бъде определена от Европейската комисия като една от „догонващите страни” в иновационната дейност.

Вторият план за действие по енергийна ефективност ВНПДЕЕ за периода 2011-2013 г уточнява че изготвяне на планове и програми за повишаване на ЕЕ от ведомствата, областите и общините в страната, се разработват в съответствие с Националната стратегия за ЕЕ и при отчитане специфичните особености на регионалните планове за развитие на съответните райони за планиране на територията на Република България и перспективите им за устойчиво икономическо развитие.

Изпълнението на ВНПДЕЕ трябва да допринесе за постигането на Националната цел за енергийни спестявания, определена в Първия национален план за действие по енергийна ефективност. Националната цел, която следва да бъде постигната през 2016 г., възлиза на 7 291 GWh годишни спестявания или 627 ktoe/год и представлява 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. (81024 GWh).

Вторият тригодишен план за действие по енергийна ефективност формулира междинна индикативна цел за периода 2011 – 2013 г., а именно спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата за периода 2001-2005 г. Тази цел възлиза на 4 860 GWh (418 ktoe) годишни спестявания на горива и енергии.

Реализираните спестявания от енергия към края на 2011 г.⁷ в ЮИР възлизат на

1 155.5 MWh/г. Спестяванията от енергия в областите на ЮИР са отчетени с най- висока стойност в област Ямбол - 852.8 MWh/г. , следвана от област Бургас – 243.4 MWh/г. и Стара Загора – 59.3 MWh/г. Резултати от област Сливен не са налични, поради липса на реализирани такива.
Национална цел 4: „Намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11% и повишаване на дела на 30 – 34 годишните със завършено висше образование – 36%”.

Относителният дял на рано напусналите образование и обучение (18-24 навършени години) в ЮИР през 2011 г. възлиза на 19,4% при средна стойност за страната – 12,8%. По този показател Югоизточен район се нарежда на последно място сред районите от ниво 2 в страната, а стойността му е пет пъти по-висока от тази на Югозападния район – 3,6%. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2011 г. възлиза на 13,5% и спада с 0,6% спрямо 2010 г. и с 1,6% спрямо 2007 г.

Относителният дял на населението на възраст 30 - 34 навършени години със завършено висше образование в ЮИР през 2011 година възлиза на 24,3% при средна за страната стойност – 27,3%. Стойността на Югоизточния район му отрежда трето място сред районите от ниво 2 в страната след ЮЗР и СИР. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2011 г. възлиза на 34,6% и се повишава с 1,1% спрямо 2011 г. и с 4,6% спрямо 2007 г.

Национална цел 5: „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души” (с 16%).

По данни на Евростат към 2010 г. България заедно с Румъния са на първо място по брой на живеещите в бедност хора – 35% и съответно 31% от населението на страната. За сравнение 23,4% от населението на ЕС-27 средно живее в бедност. Най-близка по стойности до България е Румъния, където през 2010 г. 31% от населението живее в бедност. През 2010 г. 39,3% от населението на ЮИР живее в бедност. С по-висок процент през 2010 г. са ЮЦР (40,1%) и СЦР (44,2%). С най-нисък процент на населението, живеещо в бедност в страната е ЮЗР – 26,6%. За 2011 г. за всички райони от ниво 2 се очаква тези негативни стойности още да се увеличат.

Делът на хората, живеещи в крайна бедност през 2010 г. в страната възлиза на 20,7% от населението при средна стойност за ЕС-27 – 8,1%. Прогнозата за 2011 г. е стойността на показателя за България да се увеличи с 1,7%. И по този негативен показател България е на първо място от страните в ЕС. През 2010 г. 25,1% от населението в ЮИР живее в крайна бедност, като прогнозата за 2011 г. е за намаление на стойността с 0,5%. С по-високи стойности от ЮИР са СЦР (28,8%) и СЗР (30,6%). С най-ниска стойност е ЮЗР – 9%.

Наблюдават се вътрешнорегионални различия в доходите на населението в градските и селските подрайони, както и между областите, в които е съсредоточена по-голяма част от предоставяните услуги и предприемачеството и областите, които са в по-малка степен развити в сектора на услугите за бизнеса и туристическите услуги. Работната заплата продължава да бъде основен източник за доходите на домакинствата с около 50 % от общия доход.

Неравенството в разпределението на доходите⁸ в ЮИР през периода 2007-2009 г. постепенно намалява, но въпреки това е най-голямо в сравнение с останалите райони от ниво 2 в страната – 6,7 за 2009 г. Коефициентът е с най-ниска стойност в ЮЗР – 4,8. На областно ниво най-висока е стойността на област Сливен – 7,4 (която заедно с област Ловеч и област Монтана е най-висока в цялата страна), а най-ниска – на област Бургас - 6,3.

Населението в риск от бедност или социално изключване⁹ в ЮИР през 2010 г. възлиза на 590,8 хил.лица или 53% от населението на района. Стойността на показателя е неблагоприятна за района, който се нарежда на предпоследно място сред останалите райони от ниво 2. Най-висок процент на население в риск от бедност или социално изключване се наблюдава в СЦР (57,7%).

Успешното намаляване на бедността в страната, а и в ЮИР, е силно зависимо от изпълнението на политиките в областта на заетостта на населението, целящи достигане на равнище на заетост от 76% до 2020 г. Насърчаването на заетостта ще допринесе за намаляване на равнището на бедност, както сред безработните и работещите, които са в трудоспособна възраст, така и сред децата и по-възрастните като членове на техните семейства. За намаляването на бедността в страната ще способства и постигането на целите на политиките в областта на образованието - намаляване на дела на преждевременно напусналите училище, увеличаване на дела на висшистите във възрастовата група от 30-34 г., обвързване на науката и висшето образование с бизнеса.

Сложният и многостранен характер на бедността изисква предприемането на комплексни мерки, както за повишаване на равнището на заетост и подобряването на достъпа до образование и обучение, така и към идентифициране на уязвими групи, които в най-голяма степен са застрашени от изпадане в бедност и социално изключване – деца, възрастни хора, безработни и работещи бедни.