-
Местно управление;
-
Туристически асоциации;
-
Туристически съвети;
-
Туристически фирми.
7.6.1 „Съвет по туризъм – Малко Търново”
През 2001 г. се учредява неправителствена организация с обществено – полезна дейност “Съвет по туризъм – Малко Търново”. Основната цел на сдружението е : да координира интересите и действията и да активизира инициативата на организации и фирми, свързани с развитието на туризма на територията на общината; да съдейства за разработването и провеждането на местната туристическа политика; привличане на български и чужди инвестиции. Основния предмет на дейност е : опазване, пропагандиране и туристическо интерпретиране на историческото наследство, културните ценности и други антропогенни ресурси /бит, обичаи, традиции/; развитие на туристическата база и инфраструктура; подпомагане и контрол при спазване на туристическите стандарти и качеството на туристическото обслужване, участието във въвеждането и спазването на стандарти за качеството на туристическите дейности – лицензиране, категоризация, ниво на туристическите услуги.; осигуряване на информационна – рекламна и издателска дейност; участие в туристическата реклама и промоция на продукта на вътрешния и международния пазар; мотивиране на търговската етика в дейността на туристическите обекти, независимо от формата на собственост и др
7.6.2 ДПП " СТРАНДЖА "
Природен парк “Странджа” е най-голямата защитена територия в страната (116068.5 ха). Разположен е в югоизточната част на България, като включва цялата територия на Община Малко Търново, една голяма част от територията на Община Царево и много малка част от землището на с.Ново Паничарево – община Приморско. На изток граничи с Черно море, на юг с Република Турция. Западната граница на парка съвпада с границата на Община Малко Търново, а северната граница съвпада в голямата си част с билото на Босненския рид. Обхваща водосборите на реките Велека и Резовска в българската част на планината. С обявяването на Народен парк “Странджа” през 1995 г. се определят точните граници на парка, поставя се началото на целенасочено и цялостно опазване на неговата територия и се дефинират целите на неговото управление.
На конференцията на министрите на околната среда в Люцерн през 1992 г. проектът “Странджа” е включен с още четири проекта в Програмата за действие по опазване на околната среда за Централна и Източна Европа. Странджа е един от осемте природни обекта, включени за наблюдение в Европейската програма за сътрудничество в управлението на парковите територии “Parks for Life”.
В рамките на проекта КОРИНЕ Биотопи (CORINE Biotopes) районът на Странджа се определя като приоритетен в екологичната мрежа на страната и една от най-важните за консервацията територии в Европа. Оценката на територията на международно ниво дава обещаваща перспектива за подкрепа при опазването и развитието на нейните природни и антропогенни ценности.
На територията на парка се намират пет строги резервата, единия от които, “Узунбуджак”, е биосферен резерват, а другия – “Силкосия” е първият обявен в страната резерват. Освен тях в границите на парка се намират 17 природни забележителности и 11 защитени местности, някои от които уникални за страната по отношение на ландшафтните си характеристики – ЗМ “Устието на река Велека” и “Силистар”, ЗМ “Велека” и др. Около 80% от територията е горски фонд, който се управлява от 5 държавни лесничейства. Територията е с разнообразна собственост, като преобладава държавната форма на собственост основно в ГФ.
Особеното разположение на парка на подстъпите на Европа към Азия го прави уникален, както по отношение на изключителното за Европа биоразнообразие, така и в културно-исторически план. Територията се характеризира с пъстър геоложки строеж и характерна геоморфология, които заедно с особеностите на климата са причина за голямо почвено разнообразие и наличие на редките за Европа и страната жълтоземни подзолисти почви и червеноземи. Хидроложката картина е подчинена на климатичните фактори и се характеризира с ниска водообилност, зимен максимум на оттока и летни засушавания. Важна особеност са периодичните разливи в долните течения на реките.
Биоразнообразието в парка е представено от 120 хабитатни единици, от които 13 странджански. В парка са установени 1666 вида висши растения, които съставляват 47.6% от видовия състав на българската флора. От тях 63 вида са реликтни, а 7 вида се срещат единствено в този район на Европа. Фаунистичното разнообразие е представено от 41 вида риби, от които 24 вида - постоянни обитатели на странджанските реки, 9 вида земноводни, 23 вида влечуги (70% от тези видове в страната), 260 вида птици (две трети от българската орнитофауна), от които 124 вида, гнездещи в парка, 62 вида бозайници ( 68% от видовия състав в страната) и огромно, все още недостатъчно проучено богатство от безгръбначни животни. В границите на парка са установени 501 вида лечебни растения или 70% от диворастящите лечебни растения в България. От тях 144 са със стопанско значение и са обект на събиране.
Културно-историческото наследство в парковата територия обединява паметници от различни епохи. Описани са общо 475 паметника, от които 262 са концентрирани основно в селищата. По отношение на културно-историческото наследство Странджа разполага с не по-малко предпоставки да бъде определена като специфична етнокултурна област със съхранените до днес уникални за страната традиции и обичаи, местен бит и говор.
За разлика от другите паркове в страната в рамките на ПП “Странджа” се намират 21 населени места с близо 8000 души население /2 града и 19 села/ с предимно рекреативни или селскостопански функции. Периферното гранично разположение на територията е предопределило ниската плътност на селищната мрежа и на транспортната инфраструктура в парка. По същата причина липсват основни елементи на инженерната инфраструктура. Тук човекът трайно съжителства с природата, а някои от селищата в парка до голяма степен допълват уникалността на природните екосистеми.
Традиционният поминък на населението в парка са горското стопанство, туризмът, селското стопанство, добивът на облицовъчни материали и занаятчийският морски риболов. Поради изчерпване на запасите от полиметални руди и законови ограничения традиционният в миналото рудодобив е преустановен. Важни тенденции през последното десетилетие са трайният спад на населението, упадъкът на селското стопанство, сравнително устойчиво развитие на горското стопанство, преимущественото развитие на морския рекреативен туризъм и наченки на развитие на селски туризъм във вътрешността. Основно в резултат от намаляване на производството в самия парк и прилежащите му територии се наблюдава подобрение в състоянието на компонентите на околната среда.
Специфичното разположение на парка на границата между България и Р.Турция е друг характерен момент, който от една страна създава изолираност на територията от икономическия живот на страната, но от друга я поставя във фокуса на регионалната политика за трансгранично сътрудничество. Този момент се отчита в Плана като възможност за създаване на пратньорства в областта, както на устойчивото развитие, така и на природозащитата.
Визията за развитието на парка като: единна територия със съхранено природно богатство и културно наследство; важен елемент от европейската екологична мрежа на защитените територии Натура 2000; притегателно място за туризъм с развит комплексен туристически продукт; среда за генериране на приходи от природосъобразни ползвания и природозащита; фокус на комплексни научни изследвания; център за екологично възпитание, демонстрация и интерпретация на уникално природно и културно наследство, традиционен бит, местни празници и обичаи; ядро на национална гордост и самосъзнание; среда за сътрудничество и партньорство.
7.6.3 СТРАНДЖА ТУР ЕООД - МАЛКО ТЪРНОВО
Фирма " Странджа тур " ЕООД е регистрирана по Търговския закон с Решение № 2116 / 2002 год. на Бургаския окръжен съд с капитал от 5000 лева. Едноличен собственик на капитала е Община Малко Търново.
Фирмата получи Булстат регистрация в Националния Статистически институт под № 102825397.
Дружеството е регистрирано в данъчно подразделение гр. Бургас и притежава банкова сметка в БУЛБАНК - Малко Търново.
Предметът на дейност на фирмата е : покупко - продажба на стоки с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, търговско представителство и посредничество, проектиране, строителство и поддържане на туристическите бази, комисионни, спедиционни, превозни, складови и лицензионни сделки, лизинг, хотелиерство, ресторантьорство и кафетерия.
Основната цел на фирмата е да съсдава условия за развитие на туризъм - разкриване на заведения за хранене, магазин за продажба на сувенири и произведения на изкуството на местни творци, туроператорска дейност. Разкрити са 10 нови работни места - административен персонал, работници в заведението за хранене и арт магазина.
7.6.4 СДРУЖЕНИЕ СИВОПКИН
Сдружението за издирване, възстановяване и опазване природното, културното и историческото наследство на с. Граматиково е създадено през 2000 г. регистрирано е в ОС гр. Бургас на 12. ІV. 2000 г.
Цел : Да съдейства за опазване на културно - историческото наследство, развитието му и развитието на културния живот в с. Граматиково. Да координира дейността на физическите и юридическите лица, които имат отношение към тази дейност. Да съдейства за координиране на контактите с родените и живущите в селото и увеличаване на приятелите на с. Граматиково. Да съдейства за осъществяване на връзки със сродни организации от страната и чужбина.
За ръководство на организацията е избран управителен съвет в състав: инж. Петко Нанчев - председател и членове Калинка Янгьозова и Марушка Вълчева.
През 2001 год., сдружението кандидатства чрез фондация " Отворено общество " и спечели проект за възстановяване на някои обреди и традиционни заняти в странджанския край. Построени са люлки и заслон, възстановено е и оброчището на Св. Св. Константин и Елена. По този начин мястото освен като светилище служи и като кът за отмора и отдих на туристите. По този проект бяха закупени станове, чрез коти осе тъкат традиционните за Странджа възглавници / проскефали /.
През 2002 год. сдружението отново кандидатства за продължаване на проекта и получава допълнително финансиране.
През 2003 год. сдруженито продължи дейността по тъкане на ръчен стан, като се възстанови празника Еньов ден и Еньова буля.
Ръководтвото на сдружение СИВОПКИН има намерение да продължи да издирва всички исторически места и природни забележителности, за да ги възстановява и показва не само пред местните жители, но и пред света, за да може Странджа да се утвърди като една прекрасна туристическа дестинация.
Изводи
-
В Община Малко Търново са съчетани по уникален начин природни дадености и богато културно-историческо наследство, което обуславя наличието на ресурси за развитието на туризма на територията й;
-
Природните и антропогенни туристически ресурси в общината предполагат развитието на различни видове туризъм – еко, селски, културно-познавателен, оздравителен, ловен и др.
-
Общината се намира изцяло на територията на ПП „Странджа”, наличието на резервати и множество природни забележителности е добра основа за развитието на специализирани форми на туризъм;
-
Необходимо е установяването на политика за цялостно и устойчиво развитие на туризма в Община Малко Търново, разработване на една обща визия и лого за региона, утвърждаващ го в бъдеще като туристическа дестинация;
-
Туристическата инфраструктура и възможностите за настаняване са крайно ограничени и недостатъчни, липсват атракции;
-
Районът все още не е рекламиран достатъчно, като туристическа дестинация, което оказва влияние при привличането на туристи. През последните няколко години в тази посока бяха положени много усилия и в настоящия момент общината разполага със собсвен WEB-сайт, който дава подробна информация на желаещите да посетят района;
-
Необходимо е да продължи постепенното доизграждане и подобряване на инфраструктурата и физическата среда, които са едни от основните критерий за развитието на туризма;
-
Наложително е адаптирането на подходящи обекти за туристически посещения и създаване на продукти и събития, отговарящи на изискванията на международния пазар;
-
Недостатъчни все още към момента са качеството и разнообразието на туристическото предлагане, не се използват възможностите за осъществяване на целогодишен туризъм.
ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТ
Общинския Бюджет е самостоятелна финансова сметка за приходите и разходите на Община М.Търново за една бюджетна година.С Общинския Бюджет се определят и осигуряват парични средсва , с които се финансират месни и делегирани от държавата дейности. Финансирането на местните и делегираните от Държавата дейности се извършва от Общината в интере на местната общност и при спазване принципите на законосъобразност, целесъобразност, ефективност, ефикасност и публичност Основното изискване на Бъджета е да изпълнява разработената стратегия, прогнозите за развитие на Общината и общинския план за развитие. Бюджетната прогноза е в съответствие с общоикономическите изисквания, очертаваща параметрите на Общинските приходи за следващите три години. Бюджетът се съставя на основата на определените със Закона за Държавния бюджет на РБългария за съответната година окрупнени показатели за постъпленията от преотстъпените държавни данъци и субсидии от централния бюджет, натуралните и стойностни показатели за делегираните от държавата дейности и при спазване на Единната бюджетна класификация. В Общинския Бюджет се предвиждат средства за местните дейности в размер определен от Общинския съвет
Тенденцията през последните години на чисто потребителски бюджет, който едва задоволява необходимо присъщите разходи, има за база структурно несъответствие и трайна небалансираност между законово регламентираните приходи и законово възложените отговорности. Това на свой ред генерира и значителни неразплатени разходи, които затрудняват изпълнението на всеки следващ бюджет.
Община М.Търново трябва да разполага с достатъчно финансови средства, за да посрещне разходните си отговорности. В същото време е трудно да се даде определение за “достатъчност” в условията на общ дефицит на ресурси, както и да се даде количествена оценка. Важен индикатор за определяне на финансовото състояние на общината е състоянието на платежния баланс.
Приходна част
Основни структурни компоненти в приходната част на Бюджета представляват собствени приходи/ в частта данъчни и не данъчни приходи/ и определените със Закона за Държавния бюджет взаимоотношения с РБ под формата на субсидии.
Собствените приходи и субсидия през периода 2002 – 2004 г. сочат забележим ръст на увеличение в следната последователност
Таблица 1
Приходи – Анализ 2000-2002 г. , хил.лв.
|
2002
|
2003
|
2004
|
Данъчни приходи
|
549
|
697
|
893
|
Неданъчни приходи
|
354
|
563
|
1186
|
Всичко собствини приходи
|
903
|
1260
|
2079
|
Взаимоотношения с ЦБюджет
|
1076
|
957
|
740
|
в т.ч. Обща субсидия
|
703
|
688
|
633
|
Целеви за соц. Пом.
|
99
|
-
|
-
|
Целеви за Капит. Р-ди
|
274
|
269
|
107
|
Трансфери
|
380
|
194
|
596
|
Заеми
|
-21
|
-
|
-
|
Всичко приходи по бюджета
|
2338
|
2411
|
3405
|
Финансиране на дефиц/изл./
|
36
|
28
|
-66
|
ОБщо приходи
|
2374
|
2439
|
3339
|
Анализа на сравнителната таблица показва незначително изменение на основните приходоносители, като се отчита тенденция на намаление на данъчните приходи спрямо неданъчните в съотношение през годините както следва:
2002 г - 61 : 39
2003 г. - 55 : 45
2004 г. - 42 : 57
Тенденцията е към изравняване съотнощението мужду тези два основни източници но приходи в Общинския Бюджет на Община М.Търново.
Графика 1
Съотношение дънъчни / неданъчни приходи
хил.лв.
2002г. 2003г. 2004г.
Независимо от по- малкия си дял в общия обем /с изключение на 2004 год./ собствени приходи, неданъчните бележат значително увеличение и тяхната роля в приходната част на Общинския бюджет е все по-голяма.
Субсидиите от републиканския бюджет са основен източник на приходи, чийто размер се определя ежегодно със Закона за Държавния Бюджет по методика отчитаща частично прехвърляните отговорности на общините. В общия обем са включени : обща субсидия, целева субсидия за капиталови разходи и целева субсидия за социални помощи. От таблицата е видно, че постъпленията от собствени приходи се компенсира със получените субсидии .
Разходна част
Струкурата на разходите може да се разгледа по Параграфи от Единната Бюджетна Класификация и като Структура на разходите по функции .
Таблица 2
Структура на разходите по параграфи
|
2002
|
2003
|
2004
|
Заплати
|
532
|
637
|
796
|
Др.възнаг. и плащания
|
78
|
131
|
112
|
Соц. и здр. Осигуряване
|
200
|
250
|
291
|
Помощи и обещетения
|
188
|
1
|
1
|
Субсидии на организац с идеална цел.
|
233
|
201
|
104
|
Капиталови разходи
|
341
|
486
|
767
|
Издръжка:
|
802
|
733
|
1268
|
В т.ч.материали
|
192
|
294
|
453
|
Външни услуги
|
100
|
126
|
367
|
Храна
|
18
|
81
|
116
|
Медикаменти
|
67
|
3
|
5
|
Текущи ремонти
|
322
|
130
|
146
|
Командировки
|
14
|
15
|
17
|
Др.разходи
|
89
|
84
|
164
|
Общо разходи
|
2374
|
2439
|
3339
|
Разпределението на разходите според икономическата им същност, т.е текущи и инвестиционни бележат следните резултати:
Таблица 3
Текущи и инвестиционни разходи
|
2002
|
2003
|
2004
|
Капиталови разходи
|
341
|
486
|
767
|
Текущи разходи
|
2033
|
1953
|
2572
|
Общо разходи
|
2374
|
2439
|
3339
|
Безпорния ръст на капиталовите разходи, придават облика на инвестиционната политика на Община М.Търново.
Графика 2
Структура на разходите
хил.лв.
2002г. 2003г. 2004г.
Таблица 4
Структура на разходите по функции
Функции
|
2000
|
2001
|
2002
|
1.ИЗО
|
224
|
290
|
384
|
2.Отбрана и сигурност
|
9
|
11
|
10
|
3.образование
|
331
|
336
|
430
|
4.Здравеопазване
|
245
|
159
|
206
|
5.Соц.осиг. и грижи
|
324
|
358
|
371
|
6.Жил.сроителство иБКС
|
206
|
193
|
617
|
7.Почивно дело,култура и религ.
|
38
|
43
|
93
|
8.Икономически д-сти
|
50
|
147
|
263
|
Общо разходи
|
1427
|
1537
|
2374
|
За да се постигне устойчивост на местните финанси от огромно значение е постигането на балансираност между правомощията на общината за приходите и разходите, т.е “възложените разходни отговорности”, които общината е задължена да изпълнява да бъде покрита изцяло със средства от субсидии.защото общината като институция трябва да може да да предоставя и услуги по свое усмотрение, да решава количеството и качеството на задължителните услуги, да финансира допълнителни мероприятия по отношение на които да има свобода да взема решения.
Общината е заложила Проекто-бюджет в дългосрочен план 2004-2007г./ Приложение 1/ на база отчетни данни от предходни години, виждания за изграждане на стратегически обекти на територията на общината и икономически инструменти за прогнозиране.
Общинския бюджет е основния финансов инструмент и документ на политиката на Община М.Търново за разрешаване на текущите потребности и създаване на база за реализиране на дългосрочни цели. Чрез бюджета и управлението на извънбюджетните фондове, могат да се реализират инициативи, водещи до постигане на стратегическите цели и визията на общината.
Анализ на тенденциите и процесите
в социалната сфера
1. НАСЕЛЕНИЕ
Община Малко Търново е третата по големина /789 кв.км./ община в Бургаска област и едновременно с това една от най-слабо населените. В състава й са включени 13 населени места – 1 град и 12 села, от които 3 са кметства и 10 кметски наместничества.
Населението на община Малко Търново е 4 896 души /данни към м.ХІІ.2004 год./, от които 2 782 живеят в град Малко Търново. По официални данни към 31.12. 2000 год. в Община Малко Търново са живели 5 045 души, при 4980 в края на предходната година.
По данни на Общинската администрация за 2001 год./данни от извършеното преброяване/ населението е било 4 576 души, разпределено както следва:
мъже 2 145 души
жени 2 431 души
-
по възрастови групи е разпределено както следва:
до 18 години - 678 души
от 18 до 64 години – 2 535 души
над 65 години 1 363 души.
Родените през отчетната година /2001/ са 22, а починалите – 121 души. В сравнение с предходната година новородените са се увеличили с 2, а починалите – с 49 души. Населението живеещо в град Малко Търново е било 2 958 души, от тях 1459 са мъже, 1 499 са жени. В селата на територията на община живеят 2045, от тях 966 са мъже и 1079 са жени.
Към настоящия момент населението е намаляло спрямо 2000 год. с 3,6 %.
От години е налице трайна тенденция на непрекъснато намаляване на населението на общината . Това се дължи главно на влошената възрастова структура на населението, особено в селата на общината, както и на миграцията на населението към областния център Бургас и други населени места на страната.
Данните от извършените преброявания през изминалите години показват прогресивното намаляване на населението в община Малко Търново.
Налично население към
|
31.12.1934
|
31.12.1946
|
1. 12. 1959
|
1. 12. 1965
|
2. 12. 1975
|
4.12.1985
|
19.03.2001
|
НАСЕЛЕНО МЯСТО
|
|
|
|
|
|
|
|
С. БЛИЗНАК
|
721
|
838
|
695
|
465
|
135
|
92
|
73
|
С. БЯЛА ВОДА
|
503
|
494
|
431
|
216
|
117
|
84
|
68
|
С. БРЪШЛЯН
|
342
|
429
|
459
|
332
|
105
|
85
|
51
|
С. ВИЗИЦА
|
465
|
570
|
702
|
438
|
237
|
139
|
64
|
С. ГРАМТИКОВО
|
1 505
|
1 606
|
1 403
|
1 506
|
1 192
|
1 001
|
495
|
С. ЕВРОНОЗОВО
|
569
|
515
|
366
|
224
|
40
|
63
|
58
|
С. ЗАБЕРНОВО
|
358
|
470
|
451
|
409
|
305
|
260
|
165
|
С. ЗВЕЗДЕЦ
|
736
|
728
|
1 439
|
1 269
|
906
|
843
|
393
|
С. КАЛОВО
|
185
|
254
|
368
|
124
|
18
|
21
|
53
|
ГР. М. ТЪРНОВО
|
3 644
|
3311
|
3 744
|
4 804
|
4 233
|
4 229
|
2 958
|
С. МЛАДЕЖКО
|
212
|
236
|
250
|
116
|
56
|
32
|
36
|
С. СЛИВАРОВО
|
427
|
544
|
312
|
124
|
26
|
13
|
11
|
С. СТОИЛОВО
|
732
|
864
|
865
|
715
|
412
|
307
|
151
|
ВСИЧКО ЗА ОБЩИНАТА
|
10 626
|
11 137
|
11 610
|
10 742
|
7 782
|
7 169
|
4 576
|
Демографската характеристика за 2004 година на населението в общината е следната:
НАСЕЛЕНО МЯСТО
|
Общо
|
мъже
|
жени
|
под 7 год.
|
= 7 < 14
|
= 14
< 18
|
= 18 < 57
жени
|
18 < 62 мъже
|
= > 57
жени
|
= > 62 мъже
|
С. БЛИЗНАК
|
43
|
24
|
19
|
0
|
0
|
0
|
3
|
10
|
16
|
14
|
С. БЯЛА ВОДА
|
42
|
23
|
19
|
0
|
0
|
0
|
4
|
6
|
15
|
17
|
С. БРЪШЛЯН
|
50
|
22
|
28
|
0
|
1
|
0
|
3
|
5
|
25
|
16
|
С. ВИЗИЦА
|
51
|
21
|
30
|
0
|
0
|
0
|
4
|
8
|
26
|
13
|
С.ГРАМТИКОВО
|
454
|
221
|
233
|
9
|
11
|
9
|
61
|
109
|
158
|
97
|
С. ЕВРЕНОЗОВО
|
53
|
31
|
22
|
0
|
1
|
1
|
2
|
7
|
20
|
22
|
С. ЗАБЕРНОВО
|
138
|
24
|
114
|
0
|
0
|
1
|
57
|
7
|
56
|
17
|
С. ЗВЕЗДЕЦ
|
418
|
213
|
205
|
38
|
39
|
31
|
89
|
102
|
68
|
41
|
С. КАЛОВО
|
30
|
16
|
14
|
0
|
0
|
0
|
1
|
3
|
13
|
13
|
ГР. М. ТЪРНОВО
|
2 782
|
1 450
|
1332
|
141
|
242
|
186
|
695
|
862
|
556
|
525
|
С. МЛАДЕЖКО
|
16
|
8
|
8
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
8
|
8
|
С. СЛИВАРОВО
|
5
|
3
|
2
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
2
|
3
|
С. СТОИЛОВО
|
133
|
62
|
71
|
0
|
0
|
0
|
2
|
8
|
69
|
54
|
ВСИЧКО ЗА ОБЩИНАТА
|
4 896
|
2 419
|
2 477
|
211
|
309
|
234
|
1008
|
1012
|
1127
|
948
|
Ако направим сравнение за населенито на общината с минали години ще са налице следните данни:
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
под 7 години
|
= 7 < 14
|
= 14
< 18
|
= 18 < 57
жени
|
18 < 62 мъже
|
= > 57
жени
|
= > 62 мъже
|
2004
година
|
4 896
|
2 398
|
2 498
|
197
|
311
|
234
|
1 056
|
1282
|
1115
|
701
|
2003 година
|
5 096
|
2 528
|
2 568
|
211
|
309
|
234
|
1029
|
1220
|
1145
|
948
|
2002 година
|
4 981
|
2 451
|
2 530
|
202
|
297
|
235
|
998
|
1286
|
1 050
|
913
|
2001 година
|
5 050
|
2 480
|
2 570
|
221
|
357
|
238
|
1 050
|
1 190
|
1 089
|
905
|
2000 година
|
5 250
|
2 565
|
2 685
|
239
|
372
|
262
|
1 120
|
1 250
|
1 151
|
856
|
1999 година
|
5 078
|
2 444
|
2 534
|
219
|
428
|
163
|
1 023
|
1 259
|
1 121
|
865
|
1998 година
|
5 137
|
2 521
|
2616
|
237
|
453
|
169
|
1 056
|
1 303
|
1 140
|
779
|
1997 година
|
5 319
|
2 612
|
2 707
|
276
|
460
|
166
|
1 112
|
1 353
|
1 148
|
804
|
1996 година
|
5 718
|
2 812
|
2 906
|
343
|
506
|
169
|
1 208
|
1 508
|
1 187
|
797
|
1995 година
|
5 873
|
2 888
|
2 985
|
388
|
524
|
185
|
1 565
|
1 528
|
1191
|
790
|
Сподели с приятели: |