Законодателството на Страните-Членки, Уреждащо Въпросите на Данъка Върху Оборота Обща Система на ддс: Единна База за Облагане.



страница1/10
Дата10.10.2017
Размер1.67 Mb.
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


рдакция от 01.05.2004

Шеста Директива на Съвета 773-88-ЕЕС за Сближаване на ДДС Зконодателството на Страните-Членки




Шеста Директива на Съвета 77/388/ЕЕС

от 17 май 1977г.

Относно Сближаване на Законодателството на Страните-Членки, Уреждащо Въпросите на Данъка Върху Оборота – Обща Система на ДДС: Единна База за Облагане.
(Отразени са Всички изменения на Шеста Директива до 01 май 2004г. включително)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

Вземайки предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност и — в частност — чл. 99 и 100 от същия,

Вземайки предвид предложението на Комисията,

Вземайки предвид становището на Европейския парламент (1),

Вземайки предвид становището на Комитета по икономическите и социалните въпроси (2),

Доколкото всички държави-членки са приели система на данъка върху добавената стойност в съответствие с първата и втората Директиви на Съвета от 11-и април 1967 г. относно хармонизиране законите на държавите-членки за данъците върху оборота (3),

Доколкото Решението от 21-ви април 1970 г. относно замяната на паричните вноски на държавите-членки със собствените средства на Общностите (4) постановява, че бюджетът на Общностите независимо от наличието на други приходи се финансира изцяло със собствени средства на Общностите,

Доколкото е предвидено тези средства да включват постъпленията от данъка върху добавената стойност, получавани чрез прилагане на общ данъчен размер върху данъчна база, определяна по уеднаквен начин в съответствие с общностните разпоредби,

Доколкото следва да бъде постигнат по-нататъшен напредък за действителното премахване на ограниченията върху движението на лица, стоки, услуги и капитали, и в интегрирането на националните стопанства,

Доколкото следва да бъде отчитана целта за премахване на данъчното облагане на вноса и преотстъпването на данъците върху износа в търговския обмен между държавите-членки,

Доколкото следва да бъде гарантирана недискриминационността на общата система на данъци върху оборота що се отнася до произхода на стоките и услугите, така че като крайна цел да може да бъде изграден общ пазар, даващ възможност за лоялна конкуренция и наподобяващ същински вътрешен пазар,

Доколкото, за да бъде засилен недискриминационният характер на данъка, е необходимо да бъде изяснен терминът “данъчнозадължено лице”, така че държавите-членки да могат да включат в обхавата му и лицата, които от време на време извършват някои сделки,

Доколкото терминът “облагаема сделка” е пораждал затруднения що се отнася в частност до сделки, третирани като облагаеми,

Доколкото тези понятия е необходимо да бъдат изяснени,

Доколкото определянето на мястото на извършване на облагаеми сделки е било предмет на спорове, засягащи юрисдикцията на държави-членки, и в частност — що се отнася до доставката на стоки, предназначени за сглобяване на крайни изделия, както и до доставката на услуги,

Доколкото, макар че мястото, където се извършва доставката на услуги, следва по принцип да бъде определяно като мястото, което е основното място на стопанска дейност на лицето-доставчик, мястото на извършване на доставката следва да бъде определяно като намиращо се в страната на лицето-получател на услугите, особено що се отнася до някои услуги, доставяни между данъчнозадължени лица, чиято стойност се включва в цената на стоките,

Доколкото понятията за данъчно събитие и изискуемост на данъка трябва да бъдат хармонизирани като условие за едновременното влизане в сила във всички държави-членки на общностния данъчен размер и на последващите негови изменения,

Доколкото данъчната база трябва да бъде хармонизирана, така че прилагането на общностния данъчен размер към облагаемите сделки да води до сравними резултати във всички държави-членки,

Доколкото данъчните размери, прилагани от държавите-членки, трябва да бъдат такива, че да позволяват нормалното приспадане на данъка, приложен на предходния етап,

Доколкото следва да бъде съставен общ списък на необлагаемите позиции, така че собствените средства на Общностите да могат да бъдат събирани по еднообразен начин във всички държави-членки,

Доколкото правилата за приспадане на данъка следва да бъдат хармонизирани в частта им, която влияе върху действително събираните суми,

Доколкото размерът на приспаданата част следва да бъде изчисляван по подобен начин във всички държави-членки,

Доколкото следва да бъдат посочени лицата-отговорни платци на данъка, що се отнася в частност до услугите, доставяни от лица, установени в друга страна,

Доколкото задълженията на данъкоплатците трябва да бъдат по възможност хармонизирани, така че да бъдат осигурени необходимите гаранции за събирането на данъците по еднообразен начин във всички държави-членки,

Доколкото данъкоплатците следва в частност да подават периодични агрегирани декларации за своите сделки, свързани както с ресурсите, така и с продукцията, когато това бъде сметнато за необходимо за установяване и наблюдение на базата за оценка на собствените средства,

Доколкото държавите-членки следва независимо от това да бъдат в състояние да запазят своите особени режими, приложими към малките предприятия, в съответствие с общите разпоредби и с оглед постигането на по-тясна хармонизация,

Доколкото следва да бъде запазена свободата на държавите-членки да прилагат особен режим, включващ отбиви с фиксиран размер от данъка върху добавената стойност на ресурсите, по отношение на селските стопани, които не са обхванати в нормалните режими,

Доколкото основните принципи на този режим следва да бъдат установени и да бъде приет общ метод за изчисляване на добавената стойност на такива селски стопани за целите на събирането на собствени средства,

Доколкото следва да бъде осигурено еднообразното прилагане на разпоредбите на настоящата Директива,

Доколкото за тази цел следва да бъде регламентирана общностна процедура за консултация,

Доколкото създаването на комитет за данъка върху добавената стойност би дало възможност за по-тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията,

Доколкото държавите-членки следва да могат в определени рамки и при определени условия да вземат или запазват особени мерки в отказ от изпълнение на настоящата Директива, с цел да бъде опростено данъчното облагане или да бъдат предотвратени измамите или избягването на данъка,

Доколкото би могло да бъде сметнато за целесъобразно да бъде разрешено на държавите-членки да сключват със страни, нечленуващи в Общностите, или с международни организации споразумения, съдържащи клаузи, които дерогират разпоредби на настоящата Директива,

Доколкото е съществено необходимо да бъде предвиден преходен период за постепенното адаптиране на националното законодателство в посочените области,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Дял I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Държавите-членки се задължават да изменят сегашните си системи на данък върху добавената стойност в съответствие с разпоредбите на следващите членове.

Те се задължават да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, така че съответно изменените системи да влязат в сила при първа възможност и не по-късно от 1-ви януари 1978 г.

Дял II

ОБХВАТ

Член 2

Следните дейности подлежат на облагане с данък върху добавената стойност:



1. Доставката на стоки или услуги, извършвана възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

2. Вносът на стоки.

Дял III

ТЕРИТОРИАЛНА ПРИЛОЖИМОСТ

Член 3

1. По смисъла на тази Директива:

“Територия на страна-членка” означава територията на страната посочена за всяка страна-членка в алинеи 2 и 3,

“Общността” и “Територия на Общността”, означава територията на страните-членки посочена за всяка страна-членка в алинеи 2 и 3,

“Трета територия” или “трета страна” означава всяка територия различна от тези посочени в алинеи 2 и 3 като територия на страна-членка.


2. По смисъла на настоящата Директива “територията на страната” е територията на приложимост на Договора за създаване на Европейската икономическа общност, посочена за всяка държава-членка в чл. 227.

3. Следните територии на отделни държави-членки се изключват от “територията на страната”:

- Федерална република Германия:

Остров Хелиголанд,

територията на Бюсинген;

- Кралство Испания:

Цеута,


Мелила,

- Република Италия:

Ливиньо,

Кампионе диталия,

италианските води на езеро Лугано.

Следните територии на индивидуалните страни-членки също се изключват от територия на страната:

- Кралство Испания:

Канарски острови

- Република Франция:

Задморски служби

- Гръцка Република:

AγιοΌρος



4. По дерогация на разпоредбата на ал. 1 предвид конвенциите и договорите, които са сключили съответно с Френската република и с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Княжество Монако и о-в Ман не се третират за приложението на директивата като трети територии.

Държавите-членки вземат необходимите мерки, щото сделките, възникващи в (или предназначени за):

— Княжество Монако, да бъдат третирани като сделки, възникващи в (или предназначени за) Френската република;

— о-в Ман, да бъдат третирани като сделки, възникващи в (или предназначени за) Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.“;



5. Ако Комисията счете, че изключенията, предвидени в ал. 3 и 4, са вече лишени от основания, особено що се отнася до лоялната конкуренция или собствените средства, Комисията внася съответните предложения в Съвета.

Дял IV

ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

Член 4

1. “Данъчнозадължено лице” означава всяко лице, което самостоятелно извършва на което и да било място някоя от стопанските дейности, определени в ал. 2, независимо от предназначението или резултатите от дейността.

2. Стопанските дейности, посочени в ал. 1, включват всички дейности на производители, търговци и доставчици на услуги, в т.ч. минодобива и селскостопанските дейности, и упражняването на свободни професии. Експлоатацията на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен доход от него също се смята за стопанска дейност.

3. Държавите-членки могат също да третират като данъчнозадължено лице всеки, който от време на време извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в ал. 2, и в частност — някоя от следните сделки:

(а) доставка, преди да бъдат заети от първите обитатели, на сгради или части от сгради и земята, която заемат;

Държавите-членки могат да определят условията, при които този критерий се прилага към преобразуването на сгради и на земята, която заемат.

Държавите-членки могат да прилагат и други критерии освен заемането от първите обитатели като например периода между датата на завършване на сградата и датата на първата й доставка или периода между датата на заемане от първите обитатели и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не са по-дълги от 5 и 2 години съответно.

За “сграда” се смята всяка постройка, прикрепена неподвижно към терена или под повърхността му.



(б) доставка на земя за строеж.

“Земя за строеж” означава всяка благоустроена или неблагоустроена земя, определена като такава от съответната държава-членка.



4. Употребата на думата “самостоятелно” в ал. 1 изключва от данъчно облагане наетите по трудови правоотношения лица, както и други лица, доколкото същите са поели задължения към работодател съгласно трудов договор или посредством друга форма на правна обвързаност, пораждащи отношения между работодател и работник/служител във връзка с условията на труд, възнаграждението и отговорността на работодателя.

При спазване на разпоредбата на чл. 29 относно консултациите всяка държава-членка може да третира като едно данъчнозадължено лице установените на нейна територия лица, които, бидейки юридически самостоятелни, са тясно свързани помежду си чрез финансови, икономически и организационни връзки.



5. Държавите, регионалните и местните държавни власти, както и другите публичноправни органи не са данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, които извършват в качеството си на органи на държавната власт, дори когато събират вносове, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки.

Когато обаче те извършват такива дейности или сделки, те се смятат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, при които третирането им като незадължени данъчно лица би довело сериозно опорочаване условията на конкуренция.

Във всеки случай тези органи се смятат за данъчнозадължени лица във връзка с дейностите, изброени в Приложение Г, при условие че същите не се извършват в пренебрежимо малък мащаб.

Държавите-членки могат да смятат дейностите на такива органи, които са освободени съгласно чл. 13 или чл. 28, за дейности, с които същите извършват в качеството на органи на държавната власт.



Дял V

ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ

Член 5

Доставка на стоки

1. “Доставка на стоки” означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество в качеството на собственик.

2. Електроенергията, газта, топлината, хладилната енергия и др.п. се смятат за материално имущество.

3. Държавите-членки могат да смятат за материално имущество и:

(а) някои дялове или вземания по отношение на недвижима собственост;

(б) вещни права, които дават на притежателя им правото на ползване върху недвижима собственост;

(в) акции или търговски дялове, равностойни на акции, които дават на притежателя им, деюре или дефакто, право на собственост или владение върху недвижима собственост или част от нея.

4. По смисъла на ал. 1 за доставка се смятат и:

(а) прехвърлянето съгласно заповед, издадена от орган на държавната власт или от негово име, или съгласно законова разпоредба на собственост срещу парично обезщетение;

(б) фактическото предаване на стоки съгласно срочен договор за наем на стоки или договор за покупко-продажба на стоки с отложен платеж, който предвижда при нормални обстоятелства собствеността върху стоките да бъде прехвърлена не по-късно от плащането на последната дължима вноска;

(в) прехвърлянето на стоки съгласно договор, който предвижда плащането на комисиона при покупката или продажбата.

5. Страните-членки могат да третират предаването на определени строителни работи като доставки по смисъла на ал.1.

6. Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, които са част от неговите стопански активи, за лично ползване или за ползване от персонала на лицето, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или — в по-общ смисъл — тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки или за техни компоненти данък върху добавената стойност подлежи изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка. Не се третират така обаче дадените мостри или подаръци с малка стойност за нуждите на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице.

7. Държавите-членки могат да третират като възмездна доставка:

(а) употребата от данъчнозадължено лице за нуждите на стопанската му дейност на стоки, произведени, изградени, добити, преработени, закупени или внесени в хода на тази дейност, когато дължимият за стоките данък върху добавената стойност, ако стоките бъдат доставени от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане;

(б) употребата на стоки от данъчнозадължено лице за нуждите на необлагаема сделка, когато дължимият за стоките данък върху добавената стойност е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при придобиването на стоките или при тяхната употреба в съответствие с буква “а”;

(в) освен в случаите, посочени в ал. 8, задържането на стоки от данъчнозадължено лице или от негови правоприемници, след като лицето преустанови облагаемата си стопанска дейност, когато дължимият за стоките данък върху добавената стойност е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при придобиването на стоките или при тяхната употреба в съответствие с буква “а”.

8. При прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дружество, на съвкупност или част от активи, държавите-членки могат да смятат, че не се извършва доставка на стоки, в който случай получателят се третира като правоприемник на прехвърлящия. По целесъобразност държавите-членки могат да вземат необходимите мерки, за да предотвратят опорочаване условията на конкуренция, в случаите когато получателят не е изцяло данъчнозадължен.

Член 6

Доставка на услуги

1. “Доставка на услуги” означава всяка сделка, която не е доставка на стоки по смисъла на чл. 5.

Такива сделки могат да бъдат например:

— прехвърлянето на права върху нематериално имущество, независимо дали при това се оформя документ за собственост;

— задълженията за неизвършване на действие или за търпене на действие или положение;

— извършването на услуги съгласно заповед, издадена от орган на държавната власт или от негово име, или съгласно законова разпоредба.

2. Като възмездна доставка стоки се третират:

(а) ползването на стоки, които са част от активите на стопанско предприятие, за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или — в по-общ смисъл — за други нужди освен за стопанската дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност подлежи изцяло или частично на приспадане;

(б) безвъзмездната доставка на стоки, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или за нуждите на неговия персонал, или — в по-общ смисъл — за други нужди освен за стопанската дейност на лицето.

Държавите-членки могат да дерогират разпоредбата на настоящата алинея при условие, че това не води до опорочаване условията на конкуренция.



3. За да бъде предотвратено опорочаване условията на конкуренция, и при спазване на разпоредбата на чл. 29 относно консултациите, държавите-членки могат да третират като възмездна доставка на услуги доставката на услуга от данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие, когато дължимият за такава услуга данък върху добавената стойност, ако тя бъде доставена от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане.

4. Когато данъчнозадължено лице, действащо на свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се смята, че само е получило и доставило услугите.

5. Разпоредбите на чл. 5, ал. 8 се прилагат по същия начин и за доставката на услуги.

Член 7

Внос

1. Внос на стоки означава:

а) влизане в Общността на стоки, които не са съобразени с условията на чл.9 и 10 от Споразумението за създаване на ЕИО или когато стоките посочени в Споразумението за създаване на ЕОВС не са в свободно обръщение.

б) влизане на стоки от трета територия, различни от стоките посочени в т.а.

2. Място на внос на стоките ще бъде страната-членка, на чиято територия се намират стоките при влизането им в Общността.

Въпреки ал.2, когато стоките съгласно ал.1а влизат в Общността и се намират под една от разпоредбите на чл.16 (1)



(в) а, б, в и г, под разпоредби за временен внос с общо освобождаване от вносно мито или под външни транзитни разпоредби, мястото на внос на такива стоки е страната-членка, на чиято територия те престават да бъдат под тези разпоредби.


3. Подобно, когато стоките по ал.1б се намират при влизането си в Общността под една от процедурите по чл.33а, ал.1 б или в, мястото на внос е страната-членка, на чиято територия те престават да бъдат под тази процедура.
Дял VI

МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ

Член 8

Доставка на стоки

1. За място на доставката на стоки се смята:

(а) когато стоките се експедират или превозват от доставчика или от лицето, на което се доставят, или от трето лице — местонахождението на стоките по времето, когато започва експедицията или превозът им до лицето, на което се доставят. Когато стоките се монтират или сглобяват — със или без пробен пуск — от или от името на доставчика, за място на доставката се смята мястото на монтаж или сглобяване на стоките. В случаите, когато монтажът или сглобяването се извършват в страна-членка различна от тази на доставчика, страната-членка, на чиято територия монтажът или сглобяването се извършват, взема необходимите мерки за избягване на двойното облагане на нейна територия;

(б) когато стоките не се експедират или превозват — местонахождението на стоките при завършване на доставката.

(в) за стоките, доставяни на борда на кораби, самолети или влакове по време на частта от транспорта на пътници, извършена в Общността, — в точката на отпътуване на транспорта на пътници.

За прилагането на тази разпоредба:

— “част от транспорта на пътници, извършена в Общността“ означава частта от транспорта, извършена без спиране на трета територия между точката на отпътуване и точката на пристигане на транспорта на пътници;

— „точката на отпътуване на транспорта на пътници“ означава първата предвидена рамките на Общността точка на приемане на пътници на борда в след, ако случаят е такъв, частта от пътя извън Общността;

— „точката на пристигане на транспорта на пътници“ означава последната предвидена в рамките на Общността точка на слизане на пътници, които са се качили в Общността преди, ако случаят е такъв, частта от пътя извън Общността.

При пътуване с отиване и връщане обратният път се смята за отделен транспорт.

Най-късно до 30 юни 1993 г. Комисията представя на Съвета доклад, съпътстван, ако е необходимо, от съответните предложения относно мястото на облагане на стоките, доставяни за потребление, и на услугите, в т.ч. ресторантьорските, предоставяни на пътниците на борда на кораби, самолети или влакове.

До 31 декември 1993 г. след консултации с Европейския парламент Съветът взема единодушно решение по предложението на Комисията.

До 31 декември 1993 г. държавите-членки могат да освободят или да продължат практиката на освобождаване от данък на стоките, доставяни за потребление на борда, чието място на облагане се определя в съответствие с горните разпоредби, с право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен на предходен етап.“;

(г) при доставки на газ по разпределителна система за природен газ или на електричество на данъчно задължен дилър: мястото, където данъчно задълженият дилър е установил своята стопанска дейност или има дълготрайно установено предприятие, за което се доставят стоките или при липса на такова място на стопанска дейност или дълготрайно установено предприятие, мястото, където е постоянния му адрес или обичайно пребиваване. “Данъчно задължен дилър” за целите на тази разпоредба означава данъчно задължено лице, чиято основна дейност е покупки на газ и електричество с цел препродажба и чието лично потребление на тези стоки е незначително.


Каталог: web -> files -> files
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
files -> В сила от 15. 04. 2010 Писмо Приспадане на Надвнесен Корпоративен Данък зкпо
files -> Закон за корпоративното подоходно облагане ( зкпо ) Закон за юридическите лица с нестопанска цел
files -> Закон за счетоводството ( зсч ) Закон за хазарта
files -> Процедура Намаляване, Преотстъпване и Освобождаване от Облагане с Корпоративен Данък по Реда на зкпо
files -> Закон за Здравното Осигуряване


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница