В България няма нито едно заведено дело за лекарска грешка при извършването на детска анестезия

В България няма нито едно заведено дело за лекарска грешка при извършването на детска анестезия

В България няма нито едно заведено дело за лекарска грешка при извършването на детска анестезия. Това съобщи в предаването „Най-добрите лекари“ по Дарик един от най-добрите анестезиолози в България проф. Надежда Гаврилова. Според специалиста, който ръководи клиниката по детска анестезиология в „Пирогов“, обаче нито държавата, нито пациентите уважават достатъчно българския лекар. Гаврилова е категорична, че голямата част от обществеността у нас не е наясно с това, което може да направи добрият български лекар. Това е една от основните причини да губим кадрите си. Чуйте още от медика в информация на Виктория Ниновска и Димитър Панев.

Интервю с доц. Светослав Ханджиев, Боян Рашев и д-р Илко Семерджиев

Дарик радио   Кой говори?



Водещ: Втората част на предаването „Кой говори” посвещаваме на нещо много важно, което ще се опитаме да разгледаме от икономическа, политическа и от здравословна гледна точка. Данък уикенд вече е факт. Данък уикенд между другото много ни изненада, някак си набързо мина. Изведнъж се оказа факт в българската икономическа и политическа действителност. Данък вредни храни, докъде стигна – дали има ползи от неговото приемане, дали това е начинът да започнем да се храним и да живеем здравословно в един нездравословен свят. За това ще си говорим от всички гледни точки. Гостите в студиото. Да започнем може би със здравословната гледна точка. В студиото имаме един от най-авторитетните лекари – доц. Светослав Ханджиев, изпълнителен член на борда на Европейската академия на науките по хранене.

Доц. Светослав Ханджиев: Аз съм и председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

Водещ: Проблемът със затлъстяването в България е доста сериозен, нали.

Доц. Светослав Ханджиев: Да, абсолютно.

Водещ: Боян Рашев, управляващ съдружник на (...), консултант по устойчиво развитие. Вие ще представите икономическите ползи от данък вредни храни. Дали данък вредни храни има икономически ползи и може да напълни хазната. Имате данни, на които стъпвате, няма да са общи приказки, нали?

Боян Рашев: Няма да са общи приказки, ще коментирам за икономиката. С удоволствие ще се включа и в дискусията за здравето, защото съм състезател по маратонско бягане и имам идея как човек трябва да се храни добре.

Водещ: Нямам как този разговор обаче да не мине и без политическа оценка на цялостната политика в сектор здравеопазване, защото не можем да изключим вредните храни от това. Д-р Илко Семерджиев, министър на здравеопазването в периода 1999 – 2001 г. Имаме връзка с него по телефона, надяваме се тя да е добра. Ползвайте слушалки. Здравейте. Дали се чуваме добре с вас?

Водещ: Нека да дадем първо думата на вас, Доц. Светослав Ханджиев, данък вредни храни. Какво са вредите храни, има ли такова определение коя храна е вредна и коя не е, единен европейски стандарт да кажем.

Доц. Светослав Ханджиев: Не само европейски, а в световен мащаб, когато се говори за храна, не може да се казва, че тя може да бъде вредна, а един хранителен продукт, разбира се, за един може да бъде не полезна, за друг да е много полезна, за трети да бъде вредна. Но изобщо за вредни храни не бива да се говори. Ако някой производител произвежда некачествена храна, трябва той да не може да я произвежда. Жълт картон, казано на футболен език, веднага след това червен картон. Не бива на нашите пазари, на нашите трапези да има некачествени продукти. Това е единият въпрос, защото наистина има хранителни отравяния. Това се знае от векове. Но не може да се говори за вредни храни.

Водещ: Всичко е индивидуално, всичко е въпрос и на грамаж, и на порция.

Доц. Светослав Ханджиев: Точно така. Да вземем да кажем за хляба. Пълнозърнестият хляб нали е здравословен и се препоръчва за хората, предразположени към затлъстяване, към захарен диабет и т.н. Но при лица със стомашни заболявания – хроничен гастрит или язва на дванадесетопръстника ние препоръчваме белия хляб от фино бяло брашно. При едни заболявания един хляб може да бъде полезен, а при други не може да бъде полезен.

Водещ: Това беше важно уточнение да формулираме какво са вредните храни, за да можете вие да ни кажете като икономист дали въвеждането на данък вредни храни ще се отрази добре на българската икономика.

Боян Рашев: 3а мен е много странно как говорим в бъдеще време за това как ще се отрази данъкът. Реалността е, че той вече се е отразил на българската икономика, защото се говори за него от февруари месец горе-долу тази година. И в продължение на цяла година една цяла индустрия спира да инвестира. Аз съм говорил с фирми от бизнеса, говорим за около 100 млн., лева инвестиции, които не са се случили и които няма да се случват в следващите месеци, точно защото тези хора не знаят всъщност в каква ситуация оперират. Те не знаят ще има ли пазар а тези инвестиции. Тук не говорим за бъдеще време. Ние говорим, че вече имаме големи загуби в икономиката. Какво ще се случи в бъдеще, ами, държавата се надява да получи едни 150 млн. лева горе-долу. В същото време никой не е направил сметката колко големи ще са разходите по администрирани на един такъв данък, който няма прецедент с такъв данък. Той нито е данък, нито е акциз. Той е нещо средно. Никой не знае как може да се случи фактически облагането. Освен това по отношение на икономиката в бъдеще, случи ли се това нещо, нашите сметки показват загуба от 4 000 работни места в хранителната промишленост, която обикновено има между 6 и 8 допълнителни работни места в свързани производства. Умножавайте го сами, т.е. загубите ще бъдат наистина много големи.

Водещ: Нека да кажа на вашия аргумент, контрааргумент – не си ли заслужава да платим тази цена, за да бъдем здрави?

Доц. Светослав Ханджиев: Вижте сега, аз ще се включа. Първо, вече е доказано в Европа, че полза от такъв данък и такса за храните не може да има. Аз се свързах с мои колеги от Дания. Проф. (...), който е може би върха на световната диетология в момента от Копенхаген, ми писа следното нещо. Ние, казва, въведохме подобни закони, но датчаните започнаха да ходят в Швеция и в Германия да си купуват каквито искат продукти. Намалиха се при нас работните места, а се увеличиха в Дания и Германия. Освен това нямат и никакъв здравословен ефект, затова ние вече се отказваме. Същото е и в Англия и Франция, и Унгария вече. Един голям производител на храни в Унгария в последните две седмици се е преместил в Словакия. Така че освен икономически вреди, има и здравни вреди. Няма ползи.

Водещ: Неке вече да включим в този разговор и д-р Илко Семерджиев. Според ас това политически пиар ли е или е политически приоритет в сектор здравеопазване на министър Москов?

Д-р Илко Семерджиев: Със сигурност не е политически приоритет в сектор здравеопазване, което си проличава от бюджета за следващата година в областта промоция, превенция и контрол на общественото здраве. Искам изрично да подчертая, че там министър Москов е намалил държавния бюджет, т.е. бюджета на М3 с 12 млн. лева. Отговорът дали е някакъв политически приоритет е определено – не. Тук искам да кажа нещо допълнително в чисто политически смисъл. Този данък не беше офериран предизборно, което на практика представлява форма на лъжа към избирателите са очевидно страшно много. И неговият стил на поведение, начин на поднасяне на законодателна инициатива, е бламиран, включително и от управляващото мнозинство. Тук трябва да спомена, че срещу това, което направи министър Москов, се обявиха както министър Калфин, така и министър Лукарски, министър Горанов, включително председателката на бюджетната комисия в НС, включително и министърът на земеделието. Не се правят по този начин нещата. Никой не може да разбере на този етап какво всъщност прави министърът на здравеопазването. Това е някаква негова лична инициатива и вие действително сте права, когато мислите, че най-вече цели неговото популяризиране, неговото постоянно присъствие в медиите, защото виждам, че той има такава склонност…

Водещ: Не, аз не съм казала това. Аз се опитвам да разбера икономическата, психологическата – нямам подобно мислене. Но е важно да задаваме правилните въпроси, за да стигнем… Затова има тук лекар, има икономист, има и бивш министър – все пак вие познавате, вие сте вътрешен човек, познавате Министерството отвътре, работата отвътре и ми се струва, че е важна вашата гледна точка.

Д-р Илко Семерджиев: Нека да кажа в такъв случай какво би трябвало да прави Министерството, защото това е неговата функция: да се грижи за промоцията, профилактиката на здравето. И основните методи, с които това се прави, е на първо място информационните кампании към гражданите за здравословен и балансиран режим на хранене. На второ място – включване в образователните програми на Министерството на образованието такъв тип информация, която да стигне до децата още в ранна възраст, така че те да растат с правилно схващане за балансираните и здравословните режими на хранене. Могат да се направят десетки скримингови програми, които таргетирано да изследват къде има вредности, които вредят на здравето и да се вземат специализирани мерки в това отношение. Могат включително да се стимулират инициативи от рода на субсидиране на полезни храни, на плодове, на зеленчуци, ако толкова държим през някакъв държавен механизъм да минем към промяна в режима на гранене. Но най-важното, което искам да кажа, е следното: не може чрез санкциониращо поведение, защото данъкът, облагането е санкциониращо поведение, да моделирате хранително поведение. Това е абсолютен абсурд, защото хранителното поведение мотивира по друг механизъм, друг вид начин на мислене. Така че Министерството на здравеопазването в случая, вместо да прави това, което му се полага и е задължено да прави, то се опитва да минава през фискален механизми, които са абсолютно неефективни.

Водещ: Простете ми тогава въпроса, обаче защо се прави това нещо, с каква цел, след като лекарската гилдия е против? Казват, че трябва да се храним здравословно, но не е това начинът. Трябва да намерим друг начин. След като икономистите правят изследване,в което сметката не излиза, ако се въведе такъв данък. След като бивши министри казват: Г-н Москов, това не е начинът да го правите, няма да има никакъв ефект. Защо се прави тогава?

Д-р Илко Семерджиев: Аз имам много просто обяснение. Най-напред това, което говорим, че би могло да бъде някакъв вид фискално постижение, очевидно е несъстоятелно. Тоест министър Москов не може да изчисли резултатите от това, което прави. Това граничи – съжалявам, че ще го кажа, но с пълна некомпетентност и набъркване в сектори, които не са негова работа. Ние вчера видяхме и нещо друго, което е изумително просто – той си позволи да търси, едва ли не, своята собствена популярност, възможност и влияние, обявявайки, че той е човекът, който ще избере министърът на правосъдието, което е най-малкото неетично към неговия колега. Според мен той прескача граници на поведение, което е абсолютно недопустимо в изпълнителната власт.

Водещ: Връщам разговора в студиото. Не казвахме нищо за цените. Ако има такъв данък, как ще се отрази на цените на тези стоки, на работните места, на приходите?

Боян Рашев: Аз първо да се съглася напълно с това, което каза г-н Семерджиев. Както и с това, което казва проф. Ханджиев. По отношение на цените, ще дам много груб пример. Голямата част от газираните напитки, които в България се консумират в малките населени места и по селата, са производство на някакви малки фирмички, които са местни. Говорим за това, че примерно 2 литра лимонада струват 50 стотинки. Тя ще стане 2,50. Какво значи това за въпросните производители? Те ще изчезнат. Това е груб пример. Бисквитки някакви, които сега струват едно левче, ще струват 2 лева.

Водещ: Защо ще изчезнат? Защото българинът няма пари, още 50 стотинки, да си купи…

Доц. Светослав Ханджиев: И няма кой да ги произвежда.

Боян Рашев: Забележете, големите фирми нямат никакъв проблем. Те ще почнат да внасят от Румъния. И много хора ще започнат да внасят от Румъния. В Румъния ДДС-то върху храните е 9%. И ако ние въведем още един допълнителен данък върху цените на нашите храни, нали се сещате какво ще се случи веднага? Контрабандата – както и да го измислят този данък, винаги ще се намери начин да се случва черен пазар реално. Ще почнем да носим едни неща, които от Румъния ще се продават в България. Те ще са производство пак на големите корпорации, които имат заводи навсякъде, за тях е абсолютно все едно.Тук усилията на българските екипи на големите фирми, които оперират в България, да запазят българското производството, да привлекат инвестиции – даже, вие знаете, има много големи фирми, които създават центрове за аутсорсинг услуги, които работят не само за България, а за цяла Европа. Та усилията на българските екипи ще бъдат задраскани с едно безумно законово решение.

Доц. Светослав Ханджиев: Искам да добавя нещо, точно във връзка с това намаляване на ДДС-то на хранителните продукти в Румъния. Доказано е, че ако се въведе този данък, за който говорим, ще отидат българите не само от Русе, Силистра и Видин да купуват продукти от Румъния, а доказано е, че за една година България ще загуби само от ДДС 60 млн. лева. Така че направете сметка. Аз съм напълно съгласен с това, което каза д-р Семерджиев. И искам да ви кажа, че нашата асоциация, заедно с Министерство на образованието, вече трета година провежда Училище за здраве за деца, родители и учители.

Водещ: Това щях да ви питам – как, ако не така. Кажете, как да го направим? Какво кара един човек - бедността ли, липсата на култура на хранен, народопсихологията ли, не знам какво. Какво кара един човек да отиде да си купи такова голямо шише, да кажем лимонада, която всички знаят, че е вредна?

Доц. Светослав Ханджиев: Трябва да се засили здравната просвета. Първо и основно нещо това да става – научаването на здравните принципи да става в първите седем години в семейството. Това е много важно. Трябва, разбира се, и учителите да бъдат обучени, да помислим за институцията училищен лекар, която я няма, за съжаление, вече. Има неща, които могат усилията на Министерството на здравеопазването, на образованието, на спорта да се обединят заедно с нас, специалистите, и с вас, медиите, каквато е препоръката на СЗО. И тогава съществува възможност за преодоляване на проблемите, свързани с храненето.

Водещ: Каква е връзката - да развенчаете един мит или да го потвърдите – кажете, каква е връзката между бедността и затлъстяването, наднорменото тегло?

Доц. Светослав Ханджиев: Току що завърши едно наше проучване, един европейски проект, където България беше участник. Аз бях координатор за България. Доказа се, че точно семействата с по-ниски доходи консумират по-некачествена храна, може би по-евтина, и оттам идва и затлъстяването, оттам идват и сърдечносъдовите заболявания. Защото затлъстяването е един проблем, но много по-голям проблем са сърдечносъдовите заболявания, които се дължат на наднорменото тегло. И друго нещо искам да ви кажа. България в ЕС е на пето място. Но във връзка с това наше проучване, показа, че българските деца стоят най-много пред телевизора и пред компютъра…

Водещ: Ето и един спортист, после ще каже нещо.

Доц. Светослав Ханджиев: … в сравнение с проучените деца в Холандия, Белгия, Франция, Гърция и Румъния. Около 3 часа на ден, даже и повече, средно. Трябва ли да има данък „Компютър”?

Боян Рашев: Ако може и аз да коментирам. Цялата тема за правилния активен начин на живот, всъщност освен храненето включва и активността, движението. И движението има два компонента тук. Тук говорим едно за спорт – тоест колко си физически активен, и второ, за уседнал начин на живот, което е нещо малко по-различно. Ние, тъй като повечето работни места в последните 20 години отиват към много уседнало състояние – ти работиш в един офис и реално не мърдаш. Което прави хората с много по-голяма възможност да заболеят от затлъстяване и т.н. В това отношение България е в много тежко положение. Тук първо, че много хора водят много уседнал начин на живот, гледат телевизия, стоят пред компютъра ужасно много време. И второ, много малко хора спортуват. Това са двата различни елемента.

Доц. Светослав Ханджиев: Аз имам точни данни, сега ще ви кажа.

Боян Рашев: И аз ги имам данните – 80% от българите не спортуват изобщо. Аз съм много активен участник в спортуващата част и виждам как последните години това се променя много бързо. Хората на моите години – аз съм на средна възраст, на 38 години – хората между 30 и 45 години, примерно, спортуват все повече и все повече, особено т.нар. средна класа, достатъчно образованите хора. Връзката не е между бедността и неправилното хранене, връзката е между образованието и неправилното хранене. А между образование и бедност също има ясна връзка.

Доц. Светослав Ханджиев: Така че е много важно образованието…

Водещ: Да, образованието е в основата на всичко.

Доц. Светослав Ханджиев: Но не само в училищна възраст, а особено в предучилищна възраст.

Водещ: Цял живот образование, цял живот ни трябва. И трябва да чуем рекламите.

На първо четене може би този разговор изглежда субективен – кое е вредно и кое е полезно, кое е хубаво и кое е грозно. Субективни са тези неща, но ние се опитваме да вкараме разум в тях, защото говорим с факти – факти от храненето, факти от икономиката и един такъв политически прочит на един нов данък, който е възможно да бъде въведен в България. Имаме четири минути до края на предаването. Вие, докторе, първо кажете вашия финал на този разговор.

Доц. Светослав Ханджиев: Това, което ви казах преди малко, че един преглед на водещите университетски проучвания по този проблем, около повече от 120 публикации, сочат, че няма полза от подобни такси върху храните, от подобни облагания на храните. А трябва да се засили профилактиката чрез засилване на здравната просвета, хората да бъдат ограмотени как да се хранят, с какво да се хранят, как да се движат – двата лоста: единият е правилно хранене, другият е движение, да не забравяме това нещо.

Водещ: И така пазарът ще определи кое е вредно и кое е полезно, от какво имаме нужда, когато не ги купуваме тези неща, тъй като осъзнаваме, че са вредни, имаме мислене за това нещо.

Боян Рашев: Храненето и начинът на живот са свое лично решение. Всеки си решава лично как трябва да се храни. Има ужасно много литература, може да чете, може да не чете, може да слуша, интернет и така нататък. Всеки решава сам. В момента, в който държавата се намеси в това решение – аз ще ви дам един конкретен пример.

Водещ: Дайте.

Боян Рашев: Американското правителство се намесва в храненето на хората 1977 г. с първите диетични препоръки. Казва: не яжте наситени мазнини, защото заради тях става еди какво си. Това отключва затлъстяването в САЩ. Епидемията в САЩ започва, когато държавата казва на хората какво да правят, те почват да го правят, но то е грешно, учените в момента го знаят.

Доц. Светослав Ханджиев: Не бива да се прекалява, защото за сметка на консумацията на тлъстини, там предимно се консумират въглехидрати. Поначало храненето трябва да бъде добре балансирано. Още една египетска поговорка казва: 40 различни хапки на ден. Това трябва да го знаем.

Водещ: Нашата балканска диета – някой път ще ви поканим за това как да изберем правилна диета, да се ограмотяваме малко.

Доц. Светослав Ханджиев: Нашите традиции, точно така. Нашата балканска диета е много полезна. Тя е много близка до средиземноморската диета.

Водещ: А, къде видяхте риба в балканската ни диета?

Доц. Светослав Ханджиев: Това е грешка. И ние препоръчваме, разбира се, веднъж ли два пъти консумация на риба.

Водещ: Морски дарове… Вино обаче се пие.

Боян Рашев: Диетата е нещо много лично. Аз например съм много активен човек, аз имам нужда от минимум 3000 калории на ден. Това за 2000 калории с мен, аз няма да преживея. Аз съм полупромишлен потребител на шоколади, газирани напитки и т.н. Аз имам нужда от това, защото ей сега ще ходя да бягам два часа и ще ги изгоря.

Доц. Светослав Ханджиев: Вие потвърждавате, че няма вредни храни.

Водещ: И финалът на този разговор, д-р Илко Семерджиев.

Д-р Илко Семерджиев: Благодаря ви. Аз искам да завърша с нещо, което би било добро поведение от тук нататък. Когато говорим за храни, трябва да знаем, че си има Министерство на земеделието и храните, в чийто ресор се намира този проблем, за който си говорим. Там има Държавна агенция по безопасност на храните. Ние даже преди десет дена видяхме, че министър Танева издаде една наредба, с която казва как да се хранят децата с млечни и месни продукти в детските градини, тоест даде стандарт. Ето това механизмът, по който наистина може държавата да интервенира по някакъв полезен начин, създавайки стандарт и създавайки правила, а не наказвайки хората парично, ако те евентуално си позволят да се хранят с храни, които държавата не харесва. Още повече, че тук трябва да кажем, че този данък на практика облага съставки в храните,а не самите храни. И аз бих препоръчал горещо на министър Москов бързо да преосмисли и да издърпа този закон от своята инициатива, защото, когато говорим за съставки, те са съставки не само в една храна, а в много храни. И аз подозирам, че за неправомерна държавна помощ България ще стане обект на атака в ЕК и бихме могли да понесем други санкции, а не чисто тези от недомислените предложения.

Водещ: Благодаря за този разговор.

 

Регионални вестници

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 1.45 Mb.

Сподели с приятели: