А по време на празници и на ваканции, Вие казахте, че не сте пътували никъде извън София?

А само българи ли имаше в този щаб?

А, изключително българи, изключително, само българи, разбира се, и то подбрани специално така със съответни настроения – от тогавашните анти-семитски организации, “Бранник”, “Ратник”, по-скоро не “Бранник”, защото “Бранник” беше ученическа, но ратници и други националистически организации. Около тях сътрудничеха много вече пак с подобни настроения идейни юристи млади, тъй като вече предстоеше конфискация на имоти, замяна на собственост на еврейските магазини, да речем по “Леге” имаше много еврейски магазини….

Които да уредят юридическите въпроси?

Да уредят юридическите и да се вредят там, както и стана – да ограбят колкото може от всичко това. Та, това Комисарство на 24.05. разпространи, в навечерието на 24.05., до всички еврейски семейства в София бележки, заповеди до три дена, в срок от три дена да напуснат София еди-къде си – на бележките беше споменато.

По разпределение?

Разпределение, да, кой град, с кой влак, от колко часа трябва да тръгнат, с багаж колкото може да се вземе – не повече от 20 килограма, и тогава спомням си бяха три последователни празници, може би се беше случило неделя, празника Кирил и Методий и след това, но три празнични дни, подбрани нарочно, за да не може да се разнесе из София и из България какво се предприема,

Да остане в тайна?

Да остане колкото е възможно в тайна и обществеността да не може да предприеме нищо. И така. Но внесе се един голям смут сред софийските евреи тогава, за три дена трябва да си напуснеш дома, с деца, с това, а междувременно в този период мъжкото население, младежи прочее, на служба са мобилизирани насилствено в еврейските трудови групи – те тогава започнат пролетта, всяка пролет се взимаха…

А от Вашето семейство имаше ли някой в тези трудови групи?
Аз не бях, аз живеех тогава с майка ми, брат ми беше вече във концлагер в Еникьой, а моят брат със семейството си също получават такава една бележка – ние получихме за Пазарджик, те получиха за Плевен. Всеки за…
Вие казахте.
Да, той за там, аз със майка си живеех, трябваше с нея, но смущението разбира се беше много голямо, страхове, безпокойства и се организира на 24.05., на самия ден една спонтанна, протестна демонстрация от еврейското население, която стана на Ючбунар. Разбира се тогава, в помощ веднага се появи, ордените и организацията на работническата партия на младежкия работнически съюз, които съдействаха, но в основата си, подчертавам, тази протестна демонстрация беше спонтанна и се събраха хиляди хора. По същото време равинът, Даниел Цион, който така проповядваше малко юдео-християнска идеология, за ранната християнска църква, произлязла от еврейската, затова много-много официалните еврейски равини там и духовни лице не го обичаха много, заради тази му позиция. В същото време той отива при Стефан, при екзарх Стефан тогава, подготвя се молебена, двадесет и четвърто майския молебен и манифестация – музиките тръгват, вече ученическите се отправят за манифестациите, и той отива за малко в дома на Стефан, обяснява му всички тези неща и тогава Стефан на молебена, когато присъства и царят, точно за тогава се казва, че са произнесени тия негови думи: “Борисе, не гони, за да не бъдеш изгонен”, това са библейски думи. Но така или иначе, всичко се струпва в Ючбунарската синагога, в двора, около двора, маса хора, хиляди се събират там, равинът пристига след срещата си, неуспешна в центъра и едно успокоително слово произнася, но тогава демонстрантите решават да тръгнат на протестна демонстрация. И тръгва демонстрацията вече начело с този равин, и всичко тръгва, ние, по-млади хора, аз не бях мобилизиран тогава, защото нямах съответните килограми, бях слаб и комисията ме отложи – и аз бях там сред тази демонстрация, главно младежи, както ви казах основната част ги нямаше – те бяха по службите, и когато получаваха по някакъв начин през следващите дни такива съобщения, че близките им вече са изселвани и предстои да бъдет изселени и така настъпи някакво брожение. Някои бягаха, за да видят какво става с ….. Но манифестацията тръгна от Ючбунарската синагога по улица “Осогово”, по “Клементина” тогава улицата, тя и сега се води на името на Клементина и стигна, стигна до площад “Възраждане”, където полицията вече предупредена излезе от камионетки, полицейски такива камиончета, автомобили със седалки за полицаите, изскочиха оттам с пушки и почнаха да разгонват и да бият. Сега, по време на пътя от синагогата до “Стамболийски” набъбваше непрекъснато, тя беше ……, взаимно се поощряваха всички, викове и си спомням, че един младеж сне, понеже 24.05 беше и имаше знамена вече окачени, сне едно знаме от една тараба такава зелено боядисана, окачено там и застава там с него начело. После се оказа със Драгомир Асенов като говорехме, аз имам тука, че един (става въпрос за книгата, която г-н Барух ми подари – “Отречени от закона”) спомен, имам едно описание на демонстрацията, то е роман, но вплетени са действителни неща. Пиша, че един млад човек, едно момче всъщност застава начело и като ръкопис бях дал на Драгомир да прочете за мнение, но той казва: “Аз съм това”, той беше тогава в сиропиталище, “Аз, казва, съм това момче”. То дори тук не е казано.
Значи се е намерил и човекът….
Намери се и това – той. Аз съм го казвал много пъти – като разказвам този случай, как след това съм разбрал, че е той, след като прочетете ръкописа и описанието на този случай. А това между другото е шесто издание на книгата, има шест издания.

Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview
interview -> Молхов Хаим Меворах
interview -> Касета 1, Страна А
interview -> Луна Давидова
interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала
interview -> Грация Нисим Албухайре
interview -> Адела Хинкова
interview -> Софи Леон Пинкас
interview -> Бина Йосиф Декало
interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел

Изтегляне 0.75 Mb.

Сподели с приятели: