Виктор Барух
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- И на Девети септември къде бяхте
- И после се завърнахте в София, така ли
- Вплетена във повествуванието
- А на иврит преведен ли е
- И започнахте от нулата
- Крила, фракции
И ги унищожиха?И ги запалиха Но и сега си има. И така около трудовите лагери. Ние, разбира се, вече се виждаше накъде отиват и нещо на шести-седми напуснахме лагера, но то вече не е голям кураж, като знаеш, но напуснахме. И на Девети септември къде бяхте?На Девети – във Пазарджик бяхме. Там вече движението, Девети настъпва, имаше един – той е в Пазарджик, той стана народен представител след Девети, “червеният поп” го наричаха, известен в историята. Той направи един молебен уж, така малко сатиричен, пеене такова, да погребваме фашизма.От тоя род такива неща. Опява. Символичен? Символично-сатиричен молебен. Та това около тези трудови групи. И после се завърнахте в София, така ли?После си влизаме в София, за известно време така като доброволец се записах, имаше така във Радомир и Дупница такива гвардейски полкове, така ги наричаха, доброволци. Аз се записах във Втори гвардейски полк в Радомир, обаче, оттам замина само една дружина на фронта, аз се занимавах с вестника, обаче не съм се бил, занимавах се с вестника, “Народна гвардия” имаше там един вестник, и така, и след това започнах работа, демобилизирах се, работа в “Партиздат” тогава като технически редактор. Като постъпих, направихме тогава две много хубави издания – първото на Вапцаров след Девети, щото той имаше преди Девети там, “Моторни песни”, първото под редакцията на Радевски, едно хубаво издание, Шмиргела беше художник и аз – технически редактор. И остана така като едно хубаво издание. После постъпих във вестник “Народна младеж” – няколко години оттам в издателство “Народна младеж”, оттам в издателство “Български писател” и се пенсионирах като главен редактор, единия от главните редактори на “Български писател”. И междувременно със литература вече – десет-единайсет книги за възрастни и две-три детски книги. И така. Но в този, романа “Отречени от закона”, той е главно около тия, годините на Съпротивата, с участието на млади еврейчета, разбира се като роман направено, с документална нишка в него. Вплетена във повествуванието?Вплетена, да. Обаче има успех, посрещна се добре, шест издания има. Е, ами това е чудесно. Преведен е на френски и на английски. А на иврит преведен ли е?Не, не, само на тия. (Край на Касета 2, страна Б) (Касета 3, страна А) А как се запознахте с Вашата съпруга?А, със съпругата – изселването беше виновно за моето впримчване, така да се каже. Живяхме в една квартира. В Пазарджик? Да, тя беше тогава много малка, шестнайсетгодишна и да, беше ученичка в гимназията, разбира се задължително трябваше да прекъсне гимназиалното следване, тя си продължи след Девети – Трета девическа завърши и след това стана учителка. Завърши Педагогическия Институт. А тя е от София, нали? От София, тя беше една от изселниците, нейното семейство е също изселено. И така – две деца имаме. А нейните родители? Нейните родители починаха, моите също – майка ми, аз мисля, че ви казах, а баща ми още по-рано – още 36 година. Тя самата почина също. А вече след войната, когато се върнахте във София, какво заварихте? Ами, нищо. София, аз оставих София, там, където – квартирата, от която тръгнахме на “Софроний”, бях всичко там – мебелировката, туй-онуй, бяхме оставили и една малка библиотечка, в която бях събрал и книгите и на брат ми, който беше отишъл да… В лагера? Да, от него – всичко беше, нищо не заварих, всичко беше изчезнало, нищо не заварих. И фактически Ви е останало единствено тези много малко неща, които сте успели да вземете с Вас като багаж? Нищо, абсолютно нищо, нищо. Абсолютно нищо, както се казва “на гола поляна”. И започнахте от нулата?Абсолютно, от пълната нула. Нищо. А през 1948 година, имахте ли някакви намерения или някакво желание да емигрирате в Израел? Не, не, сега, ние бяхме, в еврейските среди имаше главно две обществено-политически течения. Да, Вие предния път говорихте за тях. Мисля, че говорихме, аз бях от по-лявото тогава и ние смятахме, че еврейският проблем ще се реши със социалния проблем. Революцията – социалната – ще унищожи националните противоречия, което, разбира се, беше една илюзия. Другата, по-голямата част, под влияние на ционистическата идея, между тях различни… Крила, фракции?Крила, да, фракции, едни – за социализма, но там, не тук, защото казваха: “Тук винаги ще бъдем пренебрегнати, ще ви казват, че сте евреи и ще ви..” Но там – може: “Ако ме бие, да ме бие еврейски полицай.” И така замина 90 на сто еврейското население, отиде в новосъздадената еврейска държава. Което значи, че една част от Вашите приятели, близки са заминали? Приятелите ми – почти всички, почти всички заминаха; след това аз им гостувах няколко пъти там, ходих и виждахме се няколко пъти. Това бяха най-добри спомени, щото ние имахме общи снимки, с някои от тях бяхме, учехме още до четвърто отделение, аз бях в еврейско училище, те бяха зад нас и оттогава снимки – беше много приятно, дадоха ми копия, посрещнаха ни много добре, аз със жена си бяхме, обикаляхме из Израел и се оказаха, оказа се, според мен нали, понеже… че те бяха по-прави – тези възгледи, които ни различаваха много, без да попречат ни най-малко на нашето приятелство, ни най-малко. А как реагирахте на тези вече международни проблеми, свързани с отношенията между България и Израел, войните с Египет и Сирия, това скъсване на дипломатическите отношения, как Ви се отрази? Сега, България е единствената страна, която разреши след войната на който желае да замине, което го нямаше нито в Румъния, нито в другите източноевропейски, така де в целия лагер, да не говорим за Съветския съюз. Единствената страна, която, и то Георги Димитров там има роля – който иска – да заминава, свободно. И заминаха, както ви казах, 90 на 100, така че отношенията между България и Израел, се установиха на едни чудесни взаимоотношения. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|