4 Въведение 5 а анализ на икономическото и социалното състояние 6 Географско положение 6
Изтегляне 1.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.3. Структура на населението
3.2. Механичен прирастНеблагоприятните демографски тенденции наблюдавани в Софийска област в периода 1997-2003г. допълнително се засилват от отрицателния механичен прираст. С изключение на 2001г., когато се отчита положителен миграционен поток, през останалия период механичния прираст е в границите от минус 606 души (0.22% от населението на областта за 2003г) до минус 3 827 души или близо 15% от населението в областта за 2000 година. Тази тенденция е крайно неблагоприятна и освен до загуба на демографски, води и до загуба на човешки потенциал. Близостта на град София също оказва влияние върху динамиката на миграционните процеси, предлагайки по-добри възможности за образование, работа и професионално развитие на населението от Софийска област. Това води до ежедневни трудови миграции в посока София-град, особено на близките до столицата общини. Ежедневните трудови пътувания намират пряко отражение и в нивата на безработица в конкретните общини. По данни на НСИ през 2003г. населението е намаляло с 606 души, от които 459 са жени. В бъдеще това може да доведе до засилване на процесите на депопулация вследствие на намаление на репродуктивните възможности на населението. С най-голяма загуба на население са общините Ботевград и Самоков, където механичният прираст е в границите съответно от минус 382 души и 305 души. С положително миграционно салдо са общините Правец с 230 души, Горна Малина с 140 души, Костинброд с 84 души. 3.3. Структура на населениетоУстановените тенденции в естествения и механичен прираст водят до промяна на полово-възрастовата структура на населението. В половата структура настъпват изменения в резултат на общата и повъзрастовата смъртност при двата пола. В края на 2004г., отношението между мъжете и жените (мъже на 100 жени) в Софийска област се характеризира с незначителен превес на жените. На всеки 100 мъже се падат 101 жени, като за сравнение това отношение в ЮЗПР е 100:108. Вътре в самата област отношението се движи от 105:100 жени в община Антон до 100:108 жени в община Златица. Ниската раждаемост при жените в съчетание с миграционните процеси и удължаването на живота са в основата на промяната във възрастовата структура, изразяваща се основно в задълбочаване на процесите на стареене на населението. В края на 2003 г. очерталата се възрастовата структура на населението в Софийска област в значителна степен неблагоприятства за бъдещото развитие на демографските процеси. Делът на населението в подтрудоспособна възраст (0-14г.) в края на 2003 г. е около 15.6% (41 213 души от населението на областта), което е над средните стойности за ЮЗПР (14%) и е съпоставимо със средните стойности за страната. През целия период от 1999г. до 2003г., дела на младото население бавно и устойчиво намалява от 16.9% до 15.6%. С най-висок дял на младо население са общините Долна баня 21% и Ихтиман 20%, което се дължи на по-високата раждаемост в съчетание със средни равнища на обща смъртност на местното население. Изключително негативни тенденции по отношение на младото поколение се наблюдава в община Драгоман, където дела на младото население е 11%. Сериозно е положението и в общините Годеч, Божурище, Горна Малина, Мирково и Сливница, в които дела на младата генерация е между 12-13% от общото население. Поради превес на ражданията от мъжки пол, женското население в тази възрастова група е 48.1%, т.е на 100 момичета се падат 106 момчета. В рамките на областта през 2003г. се наблюдават сериозни различия по общини. Така например отношението между момичета и момчета в община Антон е 100:131, докато в община Драгоман на всеки 100 момичета се падат 94 момчета. П Делът на лицата над 65 и повече години достигна в края на 2003 година 26%, т.е надминава дела на младата генерация, като в рамките на областта се движи в границите от 21% до 40%. Основните фактори за остарява на населението в областта е увеличаването на средната продължителност на настоящия живот заедно с намаляване на раждаемостта. Тези два процеса водят до нарастване дела на старите хора, “остаряване откъм върха” и стесняване на населението от ниските възрастови групи. Очертаната тенденция ще се запази и през следващите години, като дела на възрастното население ще продължава да нараства. В рамките на Софийска област с най-нисък дял на възрастно население са общините Ботевград и Долна баня с 21% и община Ихтиман с 22%, като за страната и Югозападния планов район дела на възрастното население е рамките на 23-24% от общото население. В неблагоприятно положение са общините Мирково и Драгоман, където населението в пенсионна възраст е съответно 40% и 39% от общото население в общините. С влошен демографски профил са и общините Горна Малина, Годеч и Чавдар, където между 34-36% от населението е над 65 и повече години. Нарастването на смъртността в средните и високи възрастови групи при мъжете води до неравното положение на двата пола в процеса на остаряване на населението. Тъй като жените имат по-високата средна продължителност на настоящия живот, относителният им дял сред населението нараства с увеличение на възрастта. Към края на 2003г. техния относителен дял сред населението над 65 годишна възраст в областта е 62.7% спрямо 64% за страната и плановия район. Делът на женско население във възрастта над 65г. в областта е в рамките на 59% в община Драгоман и 66% в община Долна баня. Отношението на възрастова зависимост (отношението между лицата от 0-14г. и на 65+ от една страна и населението от 15-64г. от друга) след незначителното повишение в периода 1997 – 2000г. в последните години бележи слаба тенденция към намаление, като в края на периода достига 51.4%, което е значително над средните нива за Югозападния планов район 41.9% и България 45.5%. Намаляването на общата зависимост се дължат главно на намаление на отношението на зависимост на младото поколение (0-14г.), което компенсира извършващото се в същото време покачване на относителния дял на населението над 65 и повече години. С най-висок коефициент на зависимост през 2003г. са общините – Мирково с 78.5%, Драгоман с 68.9% и Горна Малина с 66.9%. Участието на двата компонента (население 0 - 14 г. и лица над 65 години) е с изразено преимущество на лицата във високата възрастова група (65 +), като техния дял е 29.8% спрямо 21.6 % за населението под 15 години. Очаква се приноса на отношението на младото поколение в бъдещата динамика на общия товар слабо да намалява през следващите години, като ще се увеличи зависимостта на населението над 65 и повече години. Това е особено характерно за общините Мирково и Драгоман, където зависимостта на възрастно поколение ще бъде над 60%, и повече от половината население на тези две общини ще бъде в надтрудоспособна възраст. Е  тническата структура на населението в Софийска област според данни от последното преброяване от населението показва, че 91.3% от населението се самоопределят като българи, 6.1% са представители на ромската етническа група, 0.2% се самоопределят като турци, 0.3% са другите етнически групи, не са се самоопределили 0.2% от населението на Софийска област.
Разпределението на населението по майчин език е сходно с етническата структура на населението. За приблизително 93.7% от населението на Софийска област майчиният език е българския, ромския език е посочен като майчин от 5.6% от населението, а останалата част от населението на областта е посочила друг език – турски, руски, арменски и т.н С  труктурата на населението по вероизповедание показва превеса на населението изповядващо християнството, като значителна част се определят като източноправославни християни – 95.9% от цялото население на областта. Мюсюлманството е посочено от 1.23% от населението на областта, а 1.9% от населението не изповядват дадена религия.
Развитието на икономика, която да бъде конкурентноспособна, динамична и способна да осигури устойчив растеж, изисква подготвено и образовано местно население. Образователна структура на населението на Софийска област показва, че специалистите с висше и полу-висше образование съставляват 8.26% от населението на областта при средно 19% за Югозападния планов район и 13% за България. С най-голям дял е населението със средно образование 36.6% от населението в областта, спрямо 40% за ЮЗРП и 36% страната. Населението с основно и под основно образование съставлява 47.47% от общото население на Софийска област, което е значително над средното за плановия район от 36% и от средните стойности за България – 43% от населението на страната. По отношение на образователната структура на населението се наблюдават сериозни различия между общините на територията на Софийска област. С най-висок дял на население с висше и полу-висше образование са общините Ботевград с 11.4% (4 094 души), Божурище с 10.9% (870 души), Пирдоп с 10.7% (1 004 души), Етрополе с 9.5 %(1 413 души) и Правец с 9.5% (859 души). С най-неблагоприятна образователна структура на населението са общините Долна баня с 6.12% или 293 души, Своге с 6.3% (1 607 души) и община Ихтиман с 6.4% или 1 227 души. Сериозни диспропорции по общини се наблюдават и сред населението със средно образование. С висок дял на се отличават общините Сливница с 41.4% (4 310 души), Пирдоп с 40.7% или 3 805 души, Ботевград с 40.2% (3 210 души). С нива значително под средните за областта са общините Мирково с 29.4% (933 души), Горна Малина с 31.22% (2 205 души), Драгоман с 31.8% (2 111 души) и Правец с 31.9% (2 871 души). Населението с основно и под основно образование преобладава в общините Мирково -1 920 души или 59.8% от цялото население на общината, Горна Малина 4 148 души или 58.7% и Драгоман с 57.7% или 3 826 души от населението. С най-нисък дял на ниско образовано население са общините Пирдоп 41% (3 832 души) и Ботевград с 14 805 души или 41.2% от населението на общината. За останалите общини от областта процента на населението с основно или под основно образование е в рамките на 43% за община Божурище и 54% за община Чавдар. Висок е процента на неграмотните лица в общините Долна баня 3.6% от населението на общината, Самоков с 3.12%, които представляват близо 37.7% от неграмотните в областта, и община Ихтиман с 2.38% неграмотно население. Разпределението на човешките ресурси по общини и вид образование в рамките на Софийска област е неравномерно. В четири от общините е концентрирано 51.3% от населението с висше образование в областта – Ботевград (20%), Самоков (17%), Елин Пелин (8.3%) и Костинброд (6.4%), от хората с полувисше и средно образование съответно 48.3% и 47.4% живеят в общините Ботевград (16.2% полу-висше и 14.2 средно), Самоков Източник: НСИ, “Райони за целенасочено въздействие”, 2003 г. (15.3% и 15% ), Своге (8.8% и 9.13%) и Елин Пелин (8% и 9.2). Най-висок е дела на неграмотните в общините Самоков и Ихтиман, където живеят съответно 37.7% и 13.2% от всички неграмотни лица в областта. Д Очакваното нарастване на средната продължителност на настоящия живот, заедно с намаляването на раждаемостта водят да разрастване дела на старите хора, формирайки т.нар “остаряване откъм върха” и до стесняване на дела на населението в ниските възрасти. Основните тенденции характерни за Софийска област могат да бъдат обобщени като:
В дългосрочен план не може да се очаква обрат в режима на възпроизводство. Това, което изглежда най-реалистично и възможно, е след подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот постепенно връщане към определено ниво от предходен период. Като цяло се очаква продължение на тенденцията към деформиране на възрастовата пирамида на населението, която да се стеснява в основата си (0-14г.). Населението във възрастовата група от 15-64г. слабо ще нараства до 2010-2012 г., след което се очаква установяване на трайна тенденция на намаление. Нарастването на трудоспособния контингент ще бъде съпътстван от продължаване тенденцията остаряване на населението, което ще формира и остаряване на трудоспособният контингент. Големият брой на общините определя и различния интензитет на основните демографски тенденции характеризиращи Софийска област. Съобразно установените тенденции общините в областта могат да се групират в две основни групи:
Промяната в установените негативни тенденции в демографското развитие на областта е трудно осъществимо без коренна промяна в режима на възпроизводство. Очакванията за периода 2005-2015 г. са свързани със задълбочаване на негативните тенденции, което ще доведе до засилване на процесите на обезлюдяване на малките населени места на територията на Софийска област. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|
рез последните години населението в 
емографското развитие на Софийска област е в процес на силно изразена стагнация. Най-тежките последици се наблюдават в намаляването броя на населението (депопулация) и високите темпове на застаряване.