Безопасни условия на труд и екология


ГЛАВА 4. ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ПОРАЖЕНИЯ ПРИ РАБОТА С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК



страница2/9
Дата14.03.2018
Размер1.46 Mb.
#62746
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ГЛАВА 4. ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ПОРАЖЕНИЯ ПРИ РАБОТА С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК


    1. Общи сведения

Действието на електрическия ток върху организма на човека е сложно и многообразно: биологично, което е най-често (спиране работата на сърцето); топлонно (обгаряния), механично (разкъсване на тъкани) и химично.

Факторите, които определят пораженията от електрическия ток (електротравматизма) върху човек се разделят на електрически и неелектрически.

Към електрическите фактори се отнасят: силата, честотата и формата на електрическия ток, стойността на електрическото съпротивление на човек.

Към неелектрическите фактори се отнасят: продължителността на въздействието на тока, път на тока през човешкото тяло, психофизиологичното състояние, условия за работа, квалификация на персонала.

Токов удар се нарича протичането на недопустим по сила електрически ток през човека. Има два вида токови удари: директни и индиректни.

ДИРЕКТЕН токов удар се получава при допиране на човек до метална част, която не трябва да е под напрежение, но върху нея има напрежение в следствие на неизправност (най-често вътрешен пробив в електроапаратурата).

ИНДИРЕКТНИТЕ ТОКОВИ УДАРИ СА ПО-ОПАСНИ ОТ ДИРЕКТНИТЕ ПОРАДИ СВОЯТА НЕОЧАКВАНОСТ.

Уврежданията , които се получават под въздействието на електрически ток се наричат електротравми (травма се нарича всяко увреждане на човешкия организъм).

Според тежестта си на въздействие върху човешкия организъм електротравмите след токов удар се разделят на четири степени:

I степен – конвулсивно свиване на мускулите без загуба на съзнание;

II степен – конвусивно свиване на мускулите и загуба на съзнание;

III степен – загуба на съзнание и нарушаване функцията на сърдечната дейност и дишането;

IV степен – клинична смърт;

Електротравмите в следствие на директен или индиректен допир се наричат първични.

Електротравми, при които в следствие наа токов удар, пострадалият е получил механични увреждания (напр. падане от стълба, маса, платформа и др.,върху които е бил при токовия удар), се наричат вторични.

Електротравми се получават и при неправилна работа с електротехническите съоръжения, в следствие на което се получават обгаряния, механични травми; осветявания на ретината; комбинация от посочените обстоятелства.

Обгарянията възникват в резултат на комплексната дейност на тока и предизвикват дълбоки патологични изменения в кръвоносните съдове, нервите и тъканите. Най-често те се получават при въздействие на кожата от волтова дъга, предизвикана от допир с две части на тялото до части под високо напрежение. Обгарянето е толкова по-голямо, колкото е по-силен протичащия ток и времето му на въздействие. При обгаряния се получават „електрически знаци”, които се локализират в кожата и понякога се проявяват след известно време, но не изчезват напълно след това. Те имат овална форма с размери около 5 mm. Металът от токопровеждащите части, където е възникнала дъга, се разпрашва, прониква на дълбочина в кожата, като й придава специфично черно оцветяване.

При работа с електродъгови устройства (електрожени) се получава засягане на ретината на очите, ако не се използва защитна маска със затъмнено стъкло. Тя предпазва лицето на работещия от евентуално разпръскване на метал при заварка, а затъмненото стъкло спира ултравиолетовите лъчи, които се образуват при този процес. Работа и стоене на странични лица без защитни маски и защитно облекло около мястото, където се извършват електродъгови операции е забранено.



    1. Електрически фактори

Сила на протичащия през човека ток – това е токът, който протича през човешкото тяло при директен или индиректен допир. Електрическият ток не преминава през най-краткият път, поради голямата разлика в съпротивленията на различните части (органи) на човешкото тяло. Въздействието на протичащия през човека ток зависи главно от състоянието на кожата му. С голи ръце никога не се допират неизолирани проводници.

Сравнително слаби токове, протичащи през човека, предизвикват прекъсване на сърдечната дейност и парализа на дишането. Силните токове предизвикват тежки външни и вътрешни изгаряния. И в двата случая съществува опасност за живота. В зависимост от силата на протичащия ток се получават различни усещания – от леко пощипване до финрилация на сърцето. (Фибрилация се нарича несинхронно свиване на сърцето, при което се нарушава нормалната му работа. Тя се получава при токов удар. Възстановяването на правилната работа на сърцето се нарича дефибрилация). В табл. 4.1. са посочени въздействията на електрическия ток върху човек в зависимост от силата му.

Таблица 4.1.

Сила на тока

Въздействие върху човек

1 A

Спиране на дишането

75 mA

Долен праг на необратими сърдечни фибрилации

30 mA

Долен праг на респираторна парализа

0.5 mA

Много слабо усещане

При преминаващ през човека ток със сила над 50 mA (променлив) и над 80 mA (постоянен), отделянето му от тоководещата част става практически невъзможно, тъй като електрическият ток води доо трайно свиване на мускулите, т.е. човек се притиска по-силно към тоководещите части, до които се е допрял.

Прагът на усещане при променлив ток е по-голям, отколкото при постянен ток. Жените и децата имат до 2 пъти по-голяма чувствителност към електрическия ток. Животните имат също по-голяма чувствителност към електрическия ток спрямо човека. Прието е, че променлив ток със сила до 50 mA и постоянен ток със сила до 100 mA са безопасно, т.е. такъв ток може да протича през човек продължително време без поражения.



Честотата и формата на протичащия електрически ток. Върху тях не можем да влияем, тъй като са определени от предназначението на електрическите уреди или системи. Влиянието на честотата се определя от това, че човешкото тяло няма само активно съпротивление, а има и капацитивна съставка, т.е. правилно е да се говори не за съпротивление, а за импенданс на човешкото тяло. Най-опасни са честотите от 20 до 150 Hz.

Допустимото безопасно свръхниско напрежение е косвена стойност, тъй като се определя от произведението от допустимата стойност на протичащия ток и стойността на електрическото съпротивление на човек при допир, както и от някои неелектрически фактори. Допустимо безопасно свръхниско напрежение за човек се счита променливото напрежение до 25 V и постоянно напрежение до 60 V.



Опасно е не напрежението, а силата на протичащия през човека ток!

Електрическо съпротивление на човека – то се обуславя от съпротивлението на органите по пътя на тока, тъй като различните органи имат различно съпротивление. Най-голямо съпротивление има кожата, особено роговия й слой, тъй като в него няма кръвоносни съдове. Експериментално е установено, че съпротивлението на човек (то се измерва по специална методика) е между 500 и 500 kΩ. То зависи от индивида, физиологичното му състояние и други външни фактори. Съпротивлението на сухата човешка кожа при допиране до напрежение над 100 V рязко спада, тъй като през кожата се възниква електрически пробив. В резултат на това, съпротивлението на кожата спада до нула и остава сравнително малкото вътрешно съпротивление на тялото от меките тъкани. Опасност от пробив същестува преди всичко в случаите, когато съпротивлението на мястото на стоене на човек спрямо земя е малко (напр. във влажни помещения). При работа в електрически инсталации се препоръчва да се ограничи размахът на ръцете, за да се намали вероятността да се докоснат метални части под различно напрежение. При възможност се работи само с една ръка!

Състоянието на кожата (съпротивлението й) се влошава при работа при висока температура, влажност, наличие на прах и изпарения от химикали.

Влажните и мокри помещения са особено опасни, тъй като съпротивленията намаляват силно от влагата. При такива условия дори ниски напрежения могат да предизвикат опасни за живота токове.


    1. Неелектрически фактори

Продължителност на въздействие на протичащия ток – тя се свързва и с намаляване на съпротивлението на тялото поради биологичното въздействие (вследствие навлажняване на ккожата), изтощаване на защитните сили на организма, както и увеличаване вероятността за съвпадане на момента на протичане на тока с най-уязвимия период (фаза) Т на ритъма на сърцето. При напрежение на мрежата до 1000 V, смъртоносно е протичане на ток за време над 30 ms (при напрежение над 1000 V, токовите удари се получават от настъпилата дъга още преди допир).

Път на електрическия ток през човешкото тяло – това е разстоянието между точките с различен потенциал, до които се допираме. Най-опасно е допирането глава - ръце, а най-безопасно е допирането крак - крак.

Условия на работа (условия на околната среда) - те се определят от категорията на помещенията, включително И от техните размери, заради евентуално влошаване на изолацията на проводниците от температура и влага, както и от ограничените размери на помещението, които пречат на нормална работа.

Квалификация (компетентност) на персонала – тя е много важна, с оглед на възможността му да реагира при токови удари и опасности от тях.

Психофизиологичното състояние на човек – физически и психически здрави хора понасят по-леко електрически удари.

    1. Класификация на помещенията по електробезопасност

Помещенията, в които се работи се разделят на три категории – с особена опасност, с повишена опасност и с нормална опасност, които са посочени в табл. 4.2.

Всички работи, които се извършват на открито, се отнасят към категорията на помещения с особена опасност за поражения от електрически ток!

Таблица 4.2



Категория на работните помещения

Параметри на околната среда

С ОСОБЕНА ОПАСНОСТ

Таван, под, стени и съоръжения, които често се пръскат с вода и са покрити с влага; наличие на агресивни пари, газове, течности; наличие на два или повече параметъра за категория с повишена опасност

С ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Относителна влажност на въздуха над 75%; температура над 35о; метални землени, стоманобетонни и тухлени токопроводящи подове; възможност за едновременно докосване на човек до електрически съединени със земята метални части и метален корпус на електрически съединения.

С НОРМАЛНА ОПАСНОСТ

Всички останали помещения, в които няма нито един от другите посочени по-горе параметри или условия



    1. Работа с ръчни (преносими) електрически инструменти, преносими електрически лампи и трансформатори.

Инструментите, кабелите, удължителите и лампите не трябва да имат видими външни дефекти – пукнатини, шупли, изгаряния и др.

Номиналното променливо напрежение на използваните електрически уреди, в зависимост от категорията на работното помещение и средата за използване е посочено в табл. 4.3.

Таблица 4.3

Категория на работното помещение и/или среда по отношение от поражения от електрически ток

Електрически уред

UR, V



Особена и при работа на открито

В тесни помещения

Преносими лампи
Електрически инструменти

12
12

Повишена

Преносими лампи, електрически инструменти

42

24


Нормална

Преносими лампи

Електрически инструменти



42

220/380


Допуска се използването на фабричнозащитно изолирани преносими лампи (клас II) за номинално напрежение 220 V в среда с повишена и особена опасност, ако дължината на захранващия кабел е до 10 m.

За получаване на напрежения до 42 V се използват преносими (защитни) трансформатори, които едновременно с понижаване на напрежението гарантират сигурно галванично отделяне от захранващата мрежа. Към тях може да се свърже само ЕДИН КОНСУМАТОР. Техническите изисквания по електробезопасност към тях са по-големи, особено към изолацията им. Вторичното напрежение на защитните трансформатори не трябва да е по-високо от 50 V при празен ход (без включен косуматор). При тези трансформатори, стандартното вторично им напрежение при натоварване е е 42, 24, 12 и 6 V.

Допуска се използването на защитно изолирани инструменти (клас II) с номинално напрежение 220 V, независимо от характеристиката на средата, но не и при валежи при работа на открито.



Забранява се работа с ръчни и преносими електроинструменти извън помещения при валеж.

Работа с ръчни инструменти не се допуска при височина над 2.5 m, поради опасност от травми при изпускането им.

Забранена е всякаква работа с нестандартни електрически инструменти, лампи и трансформатори.

ГЛАВА 5. ТЕХНИЧЕСКИ ЗАЩИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ РАБОТА С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК: ИЗОЛАЦИЯ, СИГНАЛИЗАЦИЯ, ПРЕКЪСВАНЕ, ЗАЗЕМЯВАНЕ, ЗАНУЛЯВАНЕ, РАЗДЕЛЯНЕ, ЗАЩИТА ОТ АТМОСФЕРНО И СТАТИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

    1. Общи сведения

Мерките за защита срещу поражения от електрически ток се предвиждат за цялата електрическа уредба и/или за нейните части. Те се реализират при производството на електрообзавеждането, изграждането на електрическата уредба или/и в двата случая. За електробезопасността на новите електрически уреди носи отговорност ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ.

Частите на електрическите уредби, които нормално се намират под опасно за човека напрежение, се изолират, разполагат или ограждат по такъв начин, че да не е възможно, че да не е възможно приближаването на хора на опасно разстояние или допиране до тези части без използване на защитни средства.

Техническите мероприятия за защита срещу директен допир са:

  1. Разполагане на частите под напрежение на безопасни разстояния;

  2. Защитни прегради и огради;

  3. Защитни облицовки;

  4. Защитни блокировки;

  5. Безопасни свръхниски напрежения;

Защита срещу директен допир може да не се прилага:

  1. При напрежения до 25 V (променливо) и 60 V (постоянно);

  2. При особени условия (например заваръчни и галванотехнически уредби, изпитателни стендове и други), като осигуряване на безопасността в такива случаи се използват ЛПС.

Техническите мероприятия за защита срещу индиректен допир са:

  1. Защитно заземяване;

  2. Зануляване и повторно заземяване;

  3. Защитно изключване;

  4. Защитно изолиране;

  5. Защитно разделяне;

  6. Безопасни свръхниски напрежения.

От гледна точка на електробезопасност е най-добре да се работи с безопасно свръхниско напрежение, което обикновено се получава чрез разделителни трансформатори и чрез батерии. Безопасно свръхниско напрежение чрез автотрансформатори не може да се получи, защото те са галванично свързани със захранващата мрежа.

Най-голямото допустимо напрежение на батерията за детски играчки е 9 V, а при захранване през адаптор – 12 V!

Ако тялото на измервателен уред е от диелектрик, той не трябва да се поставя директно върху трансформатор. При използване на трансформатор, най-напред се включва вторичната му страна.

При измерване на изолацията на кабели чрез мегаомметри е необходимо да се провери предварително дали други хора не работят по кабелите.

При използване на токови трансформатори, винаги преди началото на работа с тях се проверява дали вторичната намотка е дадена на „КЪСО”! Ако вторичната намотка не е дадена на „КЪСО” има опасност от възникване на опасни напрежения, тъй като в този случай вторичната намотка работи в режим на „празен ход” и напрежението й е недопустимо високо.

Не се допуска работа с неизправни щепселни съединения, ключове, шнурове и кабели (с пукнатини, замърсявания и др. подобни), както и с проводници с нарушена изолация.

Забранява се използването на радиоприемници, телевизионни приемници и служебна свързочна апаратура с външни антени при активна атмосферна (гръмотевична дейност). В такъв случай антените се заземяват.

Проверка на ефективността на защитата срещу поражения от електрически ток се извършва най-малко два пъти годишно на съществуващи съоръжения. Проверка на защитата се прави и след:


  • Въвеждане на машини, съоръжения и инсталации в експлоатация;

  • Преместване на ново място;

  • Ремонти и преустройства;

Особено важни са и проверките на постоянните (неподвижни) контакти между тоководещите части и проводниците, реализирани с клеми. Те трябва да са добре затегнати, за да няма увеличаване на контактното им съпротивление.

В електрически табла неутралата (нулата, неутралният проводник, земята) се оформя като медна шина, която се разполага най-отгоре в таблото. В тях, при свързване на проводниците от захранващата мрежа към косуматорите се спазва правилото, че захранващите проводници се поставят над тези за косуматорите. Само на захранващите фазови проводници се слагат максималнотокови предпазители. Телата (корпусите) на всички електрически табла задължително се заземяват.

За безопасна работа с електрозахранващите съоръжения, пред главните разпределителни табла и токоизправителите се поставят диелектрични пътеки с минимална ширина 0,75 m и дължина, съответстваща на съоръженията.

На вратите на шкафовете и таблата да има надписи, определящи вида и схемата на системата, а вътре надписи за предназначението на предпазителите за съответната верига. Екектрическите табла трябва да бъдат винаги заключени.

За избягване на поражения от директен допир, особено там, където има проводници без изолация поради технически причини, се поставят стабилни защитни прегради и защитни облицовки на разстояние на 0,6 m от тоководещите части при напрежение до 1000 V. Помещения, в които има проводници под напрежение, но без изолация, се заключват.

Там, където поради производствени причини се работи И под напрежение (най-често при ремонтни работи) трябва да се осигури сигурна изолация срещу протичане на опасни токове при директен допир – това са случаите на работа при контактни линии или изпитателни полигони. Елементите, които служат за изолация на работното място, трябва да бъдат закрепени и оразмерени за необходимото изолационно напрежение на съответната електрическа уредба. Размерите на изолационните части върху пода трябва да бъдат над 500x500 mm. Съпротивлението на изолацията на тези елементи трябва винаги да е по-голямо от 10 kΩ/V, отнесено към номиналното напрежение на уредбата.

При всички въпроси, свързани с термина „ФАЗА”, ще се водим от термините и определенията при многофазни системи (трифазни или монофазни).

Трифазна верига се нарича съвкупност от електрически вериги, в които действува трифазна система от е.д.н. Трифазната система се състои от трифазен генератор (най-често вторична намотка на трансформатор), съединителни проводници и трифазен консуматор. Ще разгледаме само симетрични трифазни системи, свързани в звезда, при които амплитудите на всички фазови напрежения са еднакви (същото се отнася и за линейните, но фазовото и линейното напрежение имат различни стойности), а фазовата разлика между две напрежения е 120О.

Свързването на намотките на генератора в звезда се осъществява като се съединят крайщата на всички намотки в една обща точка О, наречена НЕУТРАЛНА ТОЧКА или ЗВЕЗДЕН ЦЕНТЪР (фиг. 5.1).

Общият край на звездния център може да бъде директно или индиректно заземен или незаземен. В България се работи само с директно заземен център на захранващите мрежи (монофазни или трифазни). Тя се означава с TN и има три подсистеми:


  • TN-C, при която неутралата N и защитният проводник PE са обединени в общ проводник PEN, т.е. при монофазни системи, до консуматорите са прекарани два проводника, а при трифазните четири проводника. Неутралата е многократно заземена – най-голямото разстояние между заземителите е 150 m. От 2002г в България, тази система за нови електроинсталации и преустройства при основен ремонт с медни проводници със сечение по-малко от 10mm2 е забранено за реализиране. При нормална работа в монофазни мрежи, през неутралата протича същият по сила ток, както през фазовия проводник!





  • TN-S, при която неутралата N и защитният проводник PE са отделни (фиг. 5.1), независимо, от това, че са свързани към директно заземения звезден център (при монофазни системи, до консуматорите са прекарани три проводника, а при трифазни – пет проводника);

  • TN-C-S, при която от звездния център до електрическото табло системата е TN-C, а от електрическото табло до съответния консуматор е TN-S. Тази система се използва само, когато в цялата сграда има система TN-C, а в отделни помещения трябва да се реалириза системата TN-S. Обратното съчетание е абсолютно забранено.

В едно работно помещение е забранено използването на две различни системи за заземяване!

В трифазната верига има два вида напрежения – линейни и фазови. Линейно е напрежението, между които и да са два линейни проводника (между L1 и L2, между L2 и L3 и между L3 и L1). При трифазните мрежи то е 380V. Фазово е напрежението между крайщата(изводите) на всяка фаза на генератора и общата точка. При трифазните мрежи за 380 V, фазовото напрежение е 220 V. В практиката това напрежение се нарича монофазно.

Началата на намотките (H1, H2 и H3) служат за изводи на генератора и от тях излизат три проводника, наречени линейни или фазови проводници, или накратко ФАЗИ. Фазите се означават най-често с букви (R, S, T или A, B, C) или с букви и цифри (L1, L2, L3). Тяхната последователност е неизменна. При работа с монофазно напрежение (220V), линейният проводник, наречен неутрала (преди се е наричал неутрален), означаван с N или PEN при системата TN-C, който е многократно заземен.

В TN-S мрежите има свързан към звездния център още един проводник освен неутралата, който се нарича защитен, с оглед подобряване на електробезопасността. Той се означава с РЕ и през него не тече ток при нормална работа на устройствата. Клемите на консуматорите, към които се свързват захранващите проводници, се означават с Р при монофазни мрежи, респ. Р1, Р2 и Р3 при трифазните мрежи.

За проверка на това дали има или няма фаза върху проводник или метална част, си служим най-често с еднополюсни индикатори на напрежение, които в цяла България се наричат неправилно фазомери (фиг. 5.2). Те се използват за индикация на променливо напрежение над 60 V или постоянно над 100 V. Фазомерите се състоят от последователно включени резистор и глим-лампа, монтирани в пластмасов прозрачен корпус. Глим-лампата светва, когато пробният електрод (този, който се допира до металната повърхност) контактува с променливо напрежение над 60 V или постоянно напрежение над 100 V, а до другата метална част (метален нит) допрем палеца си. Фазомерите се изполват за напрежение до 500 V. Токът, който протича през фазомера про напрежение до 500 V, е много слаб, така че не представлява опасност за човек.

При наличие на напрежение, фазомерът свети независимо от стойността на съпротивлението на човек спрямо земя, тъй като стойността на защитаващия (токоограничаващия) резостор е много по-голяма от човешкото съпротивление.



Преминаването от системата TN-C в системата TN-S е посочено на фиг. 5.3. Както се вижда, това става като се изведе защитният проводник РЕ от неутралата, но преди електрическото табло. Това позволява при ремонт да се обособят отделни помещения със система TN-S (понякога отбелязвана като система TNC-S), независимо от това, че в цялата сграда системата е TN-C. При преминаване от система TN-C в система TN-S се прави задължително преустройство на електрическата инсталация след електрическото табло (прекарва се защитен проводник РЕ във веригите на контактите).

Фиг. 5.3


Системата TN-S дава изключително големи възможности за предпазване на хората от токови удари, тъй като позволява включване на дефектнотокова защита, като намалява и генерирането на електромагнитни смущения (ЕМС).

При използването на електрически уреди и апаратури, произведени от други държави, е необходимо предварително да се разбере каква е тяхната система за заземяване. При друга система на заземяване е възможно появяването на проблеми по електробезопасността!

Система за заземяване

TN-C

TN-S

Безопасност за хора

средна

добра

Безопасност срещу пожар

лоша

средна

Генериране на ЕМС

лоша

средна

Тук не разглеждаме мрежи с постояннотоково напрежение, при които има някои особености, тъй като те са локални и универсално захранване не съществува, с изключение на захранването на трамвайните, тролейбусните и ж.п. линии.

С навлизането на електрониката се разшири и броят на захранващите постоянно токови източници. Стандартизираните стойности за постояннотоково захранване са от реда: 1,5; 3; 5; 6; 9; 12; 15; 24; 48 и 60 V. При това, някои от захранванията имат произволна полярност спрямо общия проводник спрямо общия проводник, който поради задължителната му връзка със земята се нарича „земя”. Тази връзка е наложително реализирана не само заради електробезопасността при работа, но от възлаганите й други функции.

Според степента на защита на апаратурите по отношение на прякото проникване в тях от физически тела от органичен и неорганичен произход, както и защитеността им от проникване на вода, те се класифицират чрез т.н. IP код.

Върху апаратурите се отбелязва IP кода с букви, след които задължително се записват две цифри. Първата от тях отчита степента на защита на даденото устройство по отношение на пряк физически допир до вътршни части под напрежение. Втората – отчита защитеността на апаратурата спрямо проникване на течности – предимно вода. Значението на цифрите, според EN 60529, са посочени в табл. 5.2.

Ако степента на защита на едно съоръжение трябва да се означи само с една от двете цифри, излишната цифра се замества с буквата Х, напр. IP 5X.

Различните части от дадена апаратура или оборудване могат да бъдат с различна степен на защита.

Стандартът EN 60529 не предвижда означения за защита на апаратурата срещу удар с твърди тела, риск от експлозия, влажност, газове, предизвикващи корозия и вредни микроорганизми!

Защитата срещу удари се дефинира чрез кода IK, който съгласно френския стандарт NF C 20-010 се посочва с двуцифрено означение. Те се записват след двете цифри на IP кода (напр. IP 55-07) или отделно от IP кода.



Таблица 5.2

Първа цифра IP

Втора цифра IP

Трета цифра IK

0 – липса на защита

0 – липса на защита

0 – липса на защита

1 – защита срещу предмети с диаметър > 50 mm (напр. допир с ръка)

1 – защита срещу вертикално обливане с вода

01 – защита срещу удар по-силен от 0,150 g

2 – защита срещу предмети с диаметър > 12 mm (напр. допир с пръст)

2 – защита срещу обливане с вода под ъгъл > 15o от вертикалата

02 – защита срещу удар по-силен от 0,200 g

3 – защита срещу предмети с диаметър > 2.5 mm (напр. допир с външен кабел)

3 – защита срещу обливане с вода под ъгъл < 60o от вертикалата

03 – защита срещу удар по-силен от 0,500 g

4 – защита срещу предмети с диаметър > 1 mm (напр. допир с външен тънък проводник)

4 – защита срещу обливане с вода от всички посоки

04 – защита срещу удар по-силен от 0,500 g

5 – защита срещу прах

5 – защита срещу водни струи под налягане

05 – защита срещу удар по-силен от 0,700 g

6 – пълна защита срещу прах

6 – защита срещу водни струи под силно налягане

06 – защита срещу удар по-силен от 1 g




7 – защита при потапяне във вода на дълбочина 1 m, считано от основата на оборудването

07 – защита срещу удар по-силен от 2 g

Максималната степен на защита е IP68, а минималната (липса на защита) е IP 00 (но тя също се изписва). Най-често срещаната степен на защита в сухи помещения е IP 00 и IP 20, за влажни помещения – IP 41 и на открито – IP43 и IP 45.

    1. Защитна изолация.

Тоководещите части трябва надеждно да бъдат изолирани от металните части на електроапаратурите, до които човек може да се допре при работа. Състоянието на изолацията, т.е. стойността на изолационното й съпротивление, зависи от вида на използвания материал и условията, при които работи. Колкото по-тежки са условията (повишена температура, влажност, резки промени на температурата и др.), толкова по-голямо внимание трябва да й отделяме при периодичните проверки. При ръчните електроинструменти, дължината на изолацията на дръжките им трябва да бъде по-голяма от 100 mm.

Защитната изолация се разделя на:



  • Основна (работна), която е необходима за осигуряване на нормална работа на електрическата уредба и за основна защита срещу индиректен допир;

  • Допълнителна, която е независима изолация, поставена допълнително към основната изолация;

  • Двойна изолация, която съдържа основна и допълнителна изолация, отделени една от друга;

  • Усилена, която е подобрена основна изолация, равностойна на диелектрични и механични качества на двойната изолация;

Видът на изолацията се определя и изпълнява от производителите!

Според начина за оформяне на изолацията за реализиране на електрическа защита срещу индиректен допир, електротехническите изделия се класифицират на четири класа:

Клас 0 – изделие, което има навсякъде само работна изолация и няма клема за свързване към заземителен (защитен) проводник. Този клас се използва само за пълнота на класификациите, тъй като у нас и в ЕС не се допуска изработването на такива изделия;

Клас I – изделие, което навсякъде има работна изолация и има клема за свързване към защитен проводник. Тези изделия имат специална маркировка. Принадлежността към този клас се установява, чрез разчитане на означеното върху табелката номинално напрежение и по наличието на защитна клема отвън на изделието. При апаратури и съоръжения, които са с трайно свързан електрически кабел вътре в електроуреда, защитната им клема се свързва чрез проводник към зануляваща пластина на щепсела им (наричан у нас „шуко-щепсел”). Сега всички фабрични захранващи кабели (шнурове) за монофазно напрежение са със запресован шуко-щепсел. По този начин се повишава надеждността на свързването между жилата на кабела и шуко-щепсела. Изделията клас I, издържат без пробив приложено изпитателно променливо напрежение от 2000 V между тялото им и който и да е извод на щепсела им. Изпитанията се правят от производителя;

Клас II –изделие, което има навсякъде двойна или усилена изолация и няма клема за свързване към защитен проводник. Изделията се означават със специален знак, състоящ се от два вписани един в друг квадрата, разположен на табелката им или близо до мястото, където влиза кабела в изделието. Тези изделия издържат без пробив приложено изпитателно напрежение от 4 000 V между тялото им и който и да е извод на щепсела им. Изделията от клас II са с двужилен кабел, който при малка мощност до 800 VA е свързан от другия си край с т.н. „еврощепсел”, чийто щифтове са изолирани до половината от дължината им и са по-тънки от тези на шуко-щепселите. Кабелите на някои електрически уреди от клас II са с по-голяма маса и с по-масивен кабел (ръчни бормашини, флексове и др.). Поради специфичността на работата с тях, кабелът им не завършва с „еврощепсел”, а с щепсел, който наподобява шуко-щепсела, но няма изведени заземителни пластини. Изпитанията се правят от производителя.

Клас III – изделие, което е предназначено само да работи при безопасно свръхниско напрежение. Принадлежността на дадено изделие към този клас се установява чрез разчитане на номиналното напрежение, посочено върху табелката му. Щепселите за включване на такива уреди към електрическото захранване, са така конструктивно оформени, че да изключват включването им към контакти за 220 или 380 V.

    1. Сигнализация

Навсякъде върху електрическите табла се поставят табели: „Внимание! Опасно напрежение”!

Знаците и сигналите съдържат информация за опасности и изисквания за специфично поведение на работещите и минаващите около работните места хора.



В зависимост от информацията, която съдържат, знаците са:

Забраняващи, предупреждаващи, задължителни, указателни.

Сигналите се разделят на светлинни, звукови, подавани с ръка и словестни. Светлинните и звуковите сигнали се използват предимно за индициране състоянието на електрическите уредби. Звуковите сигнали се използват предимно при аварийни ситуации.

В табл. 5.3. е посочена зависимостта между цвета на светлинните сигнализатори и значението на състоянието

Таблица 5.3



Цвят

Значение

Червен

Опасност или аларма, които изискват бързо реагиране

Жълт

Внимание! Възможна е промяна в състоянието

Зелен

Нормално функциониране или разрешение за продължаване на работата

Син

Без определено значение. Може да се използвува за всички функции.

Бял

Без определено значение







Шините на трифазните мрежи се оцветяват в контрастни цветове. Те са посочени в табл. 5.4.

Оцветяването на шините е по цялата им дължина или в близост до местата за разклняване и свързване. Оцветяването се извършва с топлинно устойчиви бои или самозалепващи се цветни ленти с ширина над 10 mm.

Таблица 5.4

Функция на шината

Цвят

Фазен проводник L1 (A, R)

Жълт

Фазен проводник L2 (B, S)

Зелен

Фазен проводник L3 (C, T)

Червен (виолетов)

Заземителна

Черен

В рабл. 5.5 са посочени цветовете на изолацията на проводниците, в зависимост от вида на тока и функциите му.

Таблица 5.5

Вид напрежение

Функция

Означение в схема

Цвят

Постоянно

Положителен (плюсов)

Отрицателен (минусов



L+
L-

Червен
Син

Променливо

Неутрала (Неутрален проводник без защитна функция)
Фазов проводник
Защитен проводник

Проводник за изравняване на потенциалите


N, PEN


L
PE

PA


Светлосин
Кафяв
Жълтозелен

Жълтозелен




Забележка: Допуска се при променливо напрежение вместо комбинацията светлосин-кафяв цвят да се използва комбинацията бял-черен цвят.


    1. Защитно прекъсване (изключване)

Защитно прекъсване срещу поравения от токово удар не се реализира чрез максималнотоковите прекъсвачи. Те се използват само за защита срещу претоварване или късо съединение в електрическата верига и не защитават срещу токов удар, защото са за по-силни токове (над 4 А). Те са бавнодействащи (времето за изключване е над 30 ms).

ПРЕКЪСВАЧИТЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ ПРЕТОВАРВАНЕ ИЛИ КЪСО СЪЕДИНЕНИЕ НЕ СЕ СЧИТАТ ЗА ЗАЩИТА ПРИ ДОПИР, ТЪЙ КАТО ТЕ ЗАДЕЙСТВУВАТ ПРИ ТОКОВЕ, КОИТО МНОГОКРАТНО НАДВИШАВАТ ТОКОВЕТЕ, ОПАСНИ ЗА ЧОВЕК.


Топлинните прекъсвачи, наричани често предпазители, са за ниско напрежение и се разделят конструктивно на винтови прекъсвачи, предпазители за уреди, средномощни и вискомощни прекъсвачи. В тези прекъсвачи се използва ефектът на прегаряне на тънък проводник (метална нишка), когато през тях протече недопустимо силен ток. Действителен защитен елемент е патронът (вложката), който има еднократно действие, т.е. при прегаряне трябва да се смени с нов. РЕМОНТИРАНЕТО МУ Е ЗАБРАНЕНО.

На фиг. 5.4 е посочен патронът за винтови прекъсвачи за напрежение до 220 V, използван най-често в електрическите битови и промишлени инсталации. Целият прекъсвач се състои от основа, към която се свързват проводниците от електрозахранването и към консуматорите (товара); патрон със стопяема нишка при претоварване и капачка, чрез която патронът се вкарва (монтира) към основата.



Основата, тялото на патрона и капачката са от порцелан, тъй като при претоварване могат да се загреят над 100о С. Проводникът от електрозахранващата мрежа се свързва задължително към металната пластина, поставена в центъра на основата (най-отдалечената точка сорямо мястото, от където се завива капачката). Патроните, посочени на фиг. 5.4 се състоят от 1 – индикатор, 2 –контакт метален за допиране до капачката, 3 – пружина, 4 – изолационна пластина за задържане на кварцовия пясък, 5 – кварцов пясък, 6 – порцеланово тяло, 7 – стопяем проводник, 8 – метален контакт, който се допира до основата. Индикаторите за оцветени в зависимост от тока, за който за оразмерени патроните и при прекъсване на 7 падат н капачката.. кварцовият пясък се поставя, за да се намали времетраенето на електрическата дъга, която се образува при изгарянето на проводника.

Маломощни предпазители (за токове до 6,3 А) за уреди се използват за напрежение до 500 V и конструктивно представляват стъклена тръбичка, в която е монтиран прегарящия проводник при късо съединение или претоварване.

Използването на винтови предпазители с патрон със стопяема нишка сега не се препоръчва и се избягва, тъй като сега има автоматични прекъсвачи със същите габаритни размери, които се навиват към основата без да се налага подмяна на патрона. Те имат в тялото си биметална пластина, която се деформира при протичане на ток, по-силен от указания в паспорта им. Тези винтови прекъсвачи са с многократно действие, защото при изстиване на биметалната пластина отново са готови за включване (фиг.5.5).



Автоматичните прекъсвачи, които изключват електрическата мрежа при претоварване или късо съединение се наричат още АВТОМАТИЧНИ ИЛИ ЗАЩИТНИ ПРЕКЪСВАЧИ.

Средномощни и високомощни прекъсвачи ( за токове над 50 А) се използват за напреженеи до 1000 V и служат за защита на кабели и уреди в големите комутационни и разпределителни уреди. Те се състоят от керамична основа и патрон с призматична форма. Тъй като нямат капачка, поставянето и изваждането на патрона се извършва със специална ръкохватка. Те се използват само в заключвани електрически табла.

Най-новите автоматичните прекъсвачи са с призматична форма и са задължителни при изграждането на новите инсталации, защото не позволяват да се получи директен или индиректен токов удар, тъй като са с клас на защита II. При тях повторното включване се осъществява чрез лостче (движение нагоре). Общият вид на автоматичните прекъсвачи (размерите могат да бъдат различни в зависимост от фирмата производител) е посочен на фиг.5.6.

Прекъсвачите се изработват в три класа – В за маломощни електродвигателите, С – за битови уреди и D – за мощни електродвигатели.

В защитните прекъсвачи за електрически двигатели са вградени термични и електромагнитни устройства, монтирани в едно тяло. Термичните (биметалните) прекъсвачи изключват при претоварване с известно закъснение, електромагнитните – изключват практически без закъснение при късо съединение.

Към автоматичните прекъсвачи се отнасят и автоматични прекъсвачи за защита от токове с нулева последователност (дефектнотокова защита – ID). Тази защита се използва за изключване на електрическата мрежа при допир до тоководеща част. При тях конструктивно са обединени функцията на защитни прекъсвачи при претоварване и защита при допир. Тези прекъсвачи могат да се включват САМО в системите TN-S и TNC-S. Изключването на захранващата мрежа става преди прекъсвача.

На фиг. 5.7 е посочена принципната времетокова характеристика на изключване при късо съединение или претоварване.

На фиг. 5.8 е посочен начинът на свързване на дефектнотоковата защита , като със стрелка е посочена посоката, от която се предава енергията (захранването). Важно е да се запомни, че при сработване на дефектнотоковата защита се изключва (прекъсва) и неутралата N.

За защита от поражение от електрически ток (30 mA) и пожар (300 mA) се използва т.нар дефектнотокова защита. Дефектнотоковата защита се свързва веднага след електрическото табло, а отделните вериги се защитават от оретоварване и късо съединение чрез максималнотокови прекъсвачи.

Прекъсвачите за дефектнотокова защита са настроени за ток I∆N=30mA при защита от индиректен допир и за ток I∆N=300mA, за предотвратяване на пожари. Принципът им на действие се състои в сравняване на токовете, които протичат през фазовия проводник L и неутралата N (фиг. 5.9). При изправна електрическа инсталация разликата между токовете в двата проводника (L и N) е равна на нула. Двата тока създават магнитни потоци с противоположна посока във феритното тяло, върху което са навити и при еднакви по сила токове, общит магнитен поток е нула. При неравенство на токовете (от повреда на изолацията или при директен допир на човек до части под напрежение), в проводниците L и N се получава некомпенсиран магнитен поток, който индуктира в трета намотка променливо напрежение, което задействува изключващото устройство (то се намира вътре в дефектнотоковата защита).



    1. Зануляване

Зануляване се извършва само при системи тип TN-C!

Зануляване се нарича свързването на части, подлежащи на защита срещу индиректен допир, с многократно заземената неутрала на мрежата. При мрежите тип TN-C неутралата и заземителния проводник са обединени и се отблеязват с означението PEN или N. При тази система неутралата е едновременно и защитен проводник! Зануляването и заземяването имат една и съща цел – защита на човек от токов удар.

Корпусите (телата) на всички уреди, които са от клас I, са свързани с отделно жило в захранващия кабел към заземяващите пластини на Шуко щепсела. При пробив в електрическия уред към корпуса, не се получава офазяване на корпуса, тъй като фазата, която би се появила върху металното тяло се отвежда към земята, тъй като заземителните пластини на шуко-щепсела са свързани електрически със заземителните пластини на шуко контакта, които са занулени или заземени. При това се получава късо съединение и предпазителите в захранващото табло изключват. След изключването на прекъсвачите, във веригата отсъства фазово напрежение и корпусът не е опасен при докосване.

Начинът на свързване на двупроводните линии (система тип TN-C) към шуко-контактите е като към едната букса на контакта се свързват фазовия проводник L, а към другата букса на контактите и заземяващата пластина се свързва неутралата (неутралният проводник) N – (фиг. 5.10, като електрическата връзка между защитната пластина и неутралата е осъществена от производителя).

При трипроводните линии (система тип TN-S) към едната букса на шуко контакта се свързва фазовият проводник L, към другата букса се свързва неутралата (неутралният проводник) N, а към заземяващата пластина се свързва защитният проводник PE (фиг. 5.11).



Все още съществуват контакти, които не са шуко, тъй като са по-стар и отдавна отменен стандарт. Такива контакти трябва незабавно да се сменят с шуко-контакти, тъй като те единствено дават възможност за осъществяване на електробезопасна работа, независимо от това дали са свързани към система TN-C или система TN-S!

Заземяващите (зануляващите) пластини са елстични. Те са разположени перпендикулярно на буксите, към които се вкарват щифтовете на шуко-щепселите. Двете стърчащи навън пластини са електрически свързани помежду си под капачката.

Свързването на захранването към контактите се извършва само от електроспециалист, който има най-малко трета квалификационна степен по електробезопасност!

Всяка „самодейност” е риск за живота и здраве!

Подвижните уреди (както при необходимост могат да се преместят от едно място на друго), чрез захранващите си кабели се свързват с трижилен проводник към съответния шуко щепсел. Тялото (корпусът) на електрическите уреди трябва да има трайна електрическа връзка с проводника от кабела, който е свързан със заземяващата пластина на шуко-щепсела. Този проводник е с жълто-зелена изолация. Връзката му с тялото на уреда се прави вътре в самия уред, а другия край на този проводник се свързва в шуко-щепсела към заземяващата пластина чрез винтова връзка. При включване на шуко-щепсела към шуко-контакта се реализира електрическа връзка, като тялото на уреда чрез неутралата или защитния проводник се свързва към заземяващата пластина на щепсела, която от своя страна е допряна до заземяващата пластина на шуко-контакта. Изпълнителните вериги на електрическата инсталация на уреда се свързват към захранващата мрежа (контакта) чрез двата проводника на захранващия кабел, които са свързани към щифтовете на шуко-щепсела.

При зануляване на корпуса на осветително тяло, резбата на фасунгата задължително трябва да е свързана с неутралата.


    1. Заземяване

Заземяване се нарича свързването на части, подлежащи на защита срещу индиректен допир, към земя чрез специално изведен проводник или директно свързване на частта към заземител. Много често заземяването се нарича защитно заземяване. Заземяването и зануляването от гледна точка на електробезопасност имат една и съща функция. Защитният проводник РЕ за разлика от неутралата N се свързва само на едно място към директно заземения звезден център.

Заземяването се разделя на:



  1. Работно – свързване на звездния център на генератора на е.д.н. към земя;

  2. Защитно – свързване чрез защитен проводник на части, които в нормални условия не са под напрежение, или свързване директно на тези части към заземител;

  3. Мълниезащитно.

Заземителите се разделят на естествени и изкуствени. Сега не се разчита на естествените заземители като водопроводни тръби, метални конструкции на сграда и т.н., тъй като части на водопроводни и топлофикационни инсталации се изпълняват с пластмасови тръби. Използваните изкуствени заземители се разделят на линейни, площни, хоризонтални, вертикални и др., според конфигурацията си и начина на поставяне.

Около работния заземител потенциалът на земята не е нула. При протичане на ток през работния заземител, поради съществуващото съпротивление на заземителя спрямо земята, около него се образува зона, която има напрежение. Между краката на човек, попаднал в тази зона се получава напрежение, което се нарича крачно US. Как се изменя това напрежение в радиус около заземителя е посочена на фиг. 5.12. Тази точка от земята, която е на достатъчно голямо разстояние от заземителя се приема, че има нулев потенциал и се нарича неутрална земя. На фиг. 5.12. с 1 е отбелязан заземителят, с 2 – посоката на заземителя, с 3 – неутралната земя, с UE е посочено напрежението на заземителя, а с US – крачното напрежение, което може да е опасно за човек. Зоната 3 около заземителя се загражда задължително.



Заземяване към тръбите на водоснабдяването и топлофикацията е забранено, тъй като те нямат гарантиран нулев потенциал. При пробив в други електрически уредби, свързани към такива тръби, съществува опасност от токов удар при докосването им (индиректен допир)!

В ЕДНО И СЪЩО ПОМЕЩЕНИЕ Е ЗАБРАНЕНО ЕДНОВРЕМЕННО ЗАЩИТНО ЗАНУЛЯВАНЕ (TN-C) И ЗАЗЕМЯВАНЕ (TN-S)!

Корпусите на всички неподвижни по месторазположение големи машини (електродвигатели, стругове, фрези и т.н.) се заземяват задължително, като свързването им към заземяващия проводник (най-често метална шина) е индивидуално (паралелно). При последователно свързване на заземителните проводници към апаратурите има опасност от непреки токови уреди, ако при някоя апаратура има вътрешен пробив, а в следствие на прекъснат заземителен проводник тялото й ще остане под напрежение спрямо земята.

Агрегатите за променливо напрежение трябва да са на разстояние над 10 m от лесно запалими предмети и се заземяват предварително преди пущането им в действие.

Всяко заземяване, променливотоково или постояннотоково, се прави отделно в зависимост от изискванията на електрическите инсталации – повторно, работно, технологично, срещу попадане на мълнии и т.н.

Осветителните лампи се включват чрез ключ, поставен на фазовия проводник, а при необходимост (работа в повишена особена опасност или извън помещенията) се заземяват металните тела, в които са вградени. По принцип електрическите ключове се поставят извън помещения с повишена влажност.

Изравняване на потенциалите се извършва за намаляване или отстраняване на потенциални разлики между масивни електропроводящи части чрез медни проводници или стоманени ниши. Означаването на проводниците за изравняване на потенциалите е РА. Местата за свързване на проводниците за изравняване на потенциалите трябва да са достъпни за изпитване и контрол. В слушай, че проводниците са изолирани, изолацията им трябва да бъде оцветена жълто-зелено.

Изравняването на потенциалите засилва ефективността и мерките за защита срещу индиректен допир в резултата на корпусни съединения. То е необходимо да се извършва поне на едно място във всяко строително съоръжение, в което има електрически уредби. В многоетажни сгради се прави многократно изравняване на потенциалите (на много места).



    1. Защитно разделяне

Защитното разделяне е начин за защита срещу индиректен токов удар чрез разделителен трнасформатор. То се използва главно в строителството. При защитното разделяне е осигурено сигурно галванично разделяне на незаземената вторична намотка на трансформатора от заземената първична намотка на трансформатора (токовия кръг на монофазната мрежа е винаги с един заземен проводник). Използваните разделни трансформатори трябва да бъдат с клас на защита II. Разделителните трансформатори се използват за свързване САМО на един консуматор. Дори при електрически пробив вътре в уреда, човек, който работи с него не получава електрически удар, защото проводниците, свързани към вторичната намотка не са заземени. За по-голяма сигурност, ако тялото на използвания уред е метално, то задължително се заземява чрез захранващия кабел.

Напрежението на който и да е от двата проводника, включени към вторичната намотка на разделителния трансформатор към земя е нула!

    1. Защита от атмосферно и статично електричество

Защитата от атмосферно електричество се извършва чрез мълниезащитни инсталации, които се състоят от мълниеотвод, свързващи го с метални въжета (стоманени ниши или медни въжета със сечения над 32 mm2) със заземителни листове, поставени в земята. Мълниеотводът може да е метален прът (за сгради с наклонен покрив или метална мрежа за сгради с плосък покрив. Мълниеотводът защитава площ с радиус равен на височината на сградата. (мълния е правилното наименование, а не гръмотевица или светкавица). Последните две наименования акцентуват върху проявите на мълнията – звук или светлина.

За професионални апаратури, върху кабелите се поставят т.нар катодни отводители. Те преставляват устройства, които отвеждат към земя възникналите високоволтови индуктирани напрежения в жилата на кабелите вследствие на индуктираното електромагнитно поле при мълния. Те се свързват между заземителните устройства и метална обвивка на кабелите. За предпазване от пренапрежения между жило на кабел и изолация, както и между жилата на захранващите проводници и земя се използват варистори.

Проблем в някои помещения е възникването на статично електричество вследствие на наелектризирането на отделни части, вкл. и облекло, особено ако е синтетично. При допир до заземително устройство се получава искра вследствие изравняване на потенциалите. Това е особено опасно при работа с полеви трнзистори и интегрални схеми. При монтажници на електронни апаратури с такива полупроводникови устройства, е необходимо монтажникът да бъде сигурно заземен със специални приспособления.

За хора, които работят в условия, при които се получава статично електричество е необходимо носенето на специално работно ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПРОВОДИМО ОБЛЕКЛО И ОБУВКИ, а подовете да бъдат проводими и заземени!

При производството и обработка на някои материали, например изолационно фолио, вследствие триенето им в различни неметални и метални незаземени части, върху повърхността им също възникват високи статични напрежения, които са опасни за човек. За отвеждането им към земя се използват заземени метални гребени и проводима гума, които непрекъснато се допират до фолиото, с т.н. антистатични материали. Понякога се повишава изкуствено влажността на въздуха в работни помещения или се използват йонизатори, които намаляват потенциалната разлика между статично наелектризираните части и земята. Този проблем е особено важен и при транспортирането на течности в цистерни. В бензиностанции задължително се прави електрическа връзка между тръби, които са свързани с фланци.


    1. Определяне съпротивлението на заземяване и специфично съпротивление на почва

Съпротивлението на заземяване на заземителните устройства се измерва само при променлив ток, тъй като земята е ограничен диелектрик (при постояенен ток се поляризова). Честотата на напрежението, с което се прави измерването не трябва да бъде равна или кратна на 50 Hz, за да се избегне влиянието на блуждаещите токове, които се появяват между металните предмети (предимно тръби), когато са заровени в земята и са под различни потенциали. Измерванията се правят по четириточкова или триточкова схема, за да се избегне влиянието на присъединителните проводници и връзките между тях, тъй като съптротивленията са малки. Като измервателни уреди се използват променливотокови омметри.

Заземителят е метален лист (от медна, стоманена или поцинкована ламарина, но никога алуминиева) или стоманен винкел, към който е осъществен постоянен електрически контакт (обикновено чрез заварка) към стоманена шина или медно въже. Металният лист се поставя на дълбочина над 2 m (счита се, че на тази дълбочина има постоянна влажност), а електрическия му извод е на височина 2 m над повърхността на земята. Връзката между мълниезащитните заземяващи устройства се прави с метални планки.

Пределно допустимите норми за различни видове заземявания се посочват в съответните технически документации, но съпротивлението на който и да е заземител не може да бъде над 10 Ω.

Преди измерването се прекъсва електрическата връзка между заземителните шини и проводниците, свързани с тях, като след измерването тази връзка се възстановява.



Каталог: 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница