Някакви бъдещи планове за юдеите?
Какво да кажем за естествените юдеи, които не са част от остатъка, не са приели Исус като Христос, Божия Син, до този момент? Това е сериозен въпрос. Ние знаем, че въпреки че има много юдеи, които са станали християни и са Го приели като Месията, има милиони юдеи, които все още чакат първото идване на Месията. „Той дойде при своите Си, и тези, които бяха Негови не Го приеха. Но които Го приеха, на тях Той им даде правото да стана Божии деца, т.е. на тези, които вярват в Неговото име, които се родиха не от кръв, нито от волята на плътта, нито от волята на човек, а от Бог“.140
Христос първо предложи евангелието на „своите Си“. И, както показват следващите стихове, духовните условия в онези дни доста се бяха влошили. „А Исус влезе в храма и изгони всички онези, които купуваха и продаваха в храма, и обърна масите на среброменителите и седалищата на тези, които продаваха гълъби. И им каза: ‘Писано е ‘ДОМЪТ МИ ЩЕ СЕ НАРЕЧЕ ДОМА НА МОЛИТВА’; а вие го правите разбойническа бърлога’“.141 В този момент Исус просто го нарече: „МОЯ ДОМ“.
После, по-късно в служението Му, ситуацията изглежда се беше променила. „О, Ерусалиме, Ерусалиме, който избиваш пророците и замеряш с камъни онези, които са изпратени до теб! Колко съм искал да събера децата ти, както квачка събира пиленцата си под крилете си, но вие не искахте. Ето, домът ви се оставя пуст!....“ Той повече не каза „Моя дом“, а „вашия дом“. И с тези думи Той се отрече от него. Но после продължи: „Защото ви казвам, отсега нататък няма да Ме видите докато не кажете: ‘БЛАГОСЛОВЕН Е ТОЗИ, КОЙТО ИДВА В ИМЕТО НА ГОСПОДА!’“142 Тези думи отвориха една много важна врата за бъдещето на нацията Израел.
В притчата за сватбеното празненство Исус ни дава една друга перспектива за това какво се е случило, когато Той за първи път дойде на земята. „Небесното царство може да бъде сравнено с един цар, който дал сватбено празненство за сина си“. Не е трудно да се види тука, че Той говореше за Себе Си, бивайки изпратен от Своя небесен Баща. „И той изпратил слугите си, за да повикат тези, които са били поканени на сватбеното празненство, но те не искали да дойдат“. Това говори за първата апостолска мисия, когато при възнесението апостолите бяха упълномощени да занесат евангелието. „Отново той пратил други слуги казвайки: ‘Кажете на тези, които са поканени: ‘Ето, приготвих вечерята си; вола ми и угоеното теле са заклани и всичко е готово; елате на празника’’’. В този стих Исус говори за хора като Павел и Варнава и другите апостоли с тяхната апостолска мисия. „Но те не обърнали внимание и си отишли по пътя, един във фермата си, друг в бизнеса си, а останалите хванали слугите му и се отнесли лошо с тях и ги убили. А царя се разярил и изпратил армиите си и унищожил онези убийци и запалил града им“. В този последен стих може да се говори за унищожението на Ерусалим с нашествието на Тит и неговите армии през 70 г. сл. Хр. „После казал на слугите си: ‘Сватбата е готова, но тези, които бяха поканени не бяха достойни. Затова идете по главните пътища, и колкото намерите там, поканете ги на сватбеното тържество’. И онези слуги отишли по улиците и събрали всички, които намерили, и зли и добри; и сватбената зала се напълнила с гости за вечерята“.143 От горното можем да видим, че когато юдеите отхвърлили поканата донесена от Исус при първото Му идване, поканата била насочена към езичниците.
Но нека да се върнем на това, което Исус каза в Матей 23:39. Думата „докато“ внушава, че може да стане някаква промяна на сърцето някога в бъдещето. Но има скрито условие: „…няма да Ме видите докато не кажете ‘БЛАГОЛСОВЕН Е ТОЗИ, КОЙТО ИДВА В ИМЕТО НА ГОСПОДА!’“ Павел взема темата в Римляни 11, и пише нещо, което е свързано с тези думи на Исус: „И те също, ако не продължат в неверието си, ще бъдат присъдени; защото Бог може да ги присади отново“.144 Това, което виждаме тука е, че понеже те отхвърлиха думите на Исус когато Той дойде за първи път, те бяха отсечени. Ако сега приемат словото, което идва чрез Божиите посланици (изпратените) – апостоли и пророци в този настоящ сезон – и разпознаят тези, които идват в Името на Господа и повярват, (не защото те са специални хора вече) те ще бъдат присъдени отново. В Христос ние всички ставаме специални – избрана раса, царско свещенство, народ за Божие притежание!145
Павел изразява своя товар в това отношение. „Тогава казвам, Бог не е отхвърлил Совите хора, нали? Може ли това някога да стане! Защото аз също съм израилтянин, потомък на Авраам, от Венеаминовото племе. Бог не е отхвърлил Совите хора, които е предузнал“.146
Успеха на мисията на езичниците, ще доведе до това закоравяването на юдейския народ да бъде махнато. Както вече заявих, ако те се покаят, повярват на тези, които са изпратени; приемат Исус за свой Господ, и напълно се подчинят на евангелието, те ще бъдат присъдени обратно към Божия народ, чиито корени са в Самия Христос. Той е Маслината. Това не дава право на езичниците да бъдат арогантни, понеже ако Бог може да отсече юдеите, Той може да отсече и тях! „Сега, ако тяхното прегрешение е богатства за света и техния провал е богатства за езичниците, колко повече ще бъде тяхното изявяване!“147
Клони, обиталища, живи камъни и овце
Диспенсационното тълкувание твърди, че маслината, спомената в Римляни 11, е Израел, което означава, че езичниците са тези, които са присъдени към дървото, което е Израел.
За щастие Божието слово опровергава тази позиция чрез различни други картини на църквата. В тези, които намираме централна тема, всички потвърждават кой е Дървото или Корена.
Исус каза: „Аз съм Лозата, вие сте клоните…“148
Исус също каза: „В дома на Баща Ми има много обиталища…“149
Някъде другаде Исус каза: „Аз съм добрия пастир и познавам Моите…“150
После Петър използва друга метафора. „…вие също, като живи камъни, се съграждате като духовен дом…“151
Горните препратки трябва да премахнат всяко съмнение, че това е Господ, Който е Маслината, в която всички ние сме присъдени.
Павел нарича църквата, това ново създание, Божия Израел. „Сега тази Агар е планината Синай в Арабия, и съответства на сегашния Ерусалим, защото тя е в робство с децата си. Но горния Ерусалим е свободен; тя е нашата майка“.152 „Защото нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание. И тези, които ще ходят по това правило, мир и милост да бъде върху тях, и върху Божия Израел“.153
Чрез споменатото по-горе, Авраам става бащата на всички нас. „Поради тази причина това е чрез вяра, за да бъде по благодат, за да бъде обещанието осигурено за всичките потомци, не само за тези, които са от Закона, но също и за тези, които са от вярата на Авраам, който е бащата на всички нас“.154 Когато Павел сега използва фразата „целия Израел“, той говори за всички избрани от Бог, без значение дали са юдеи или езичници по произход. Робъртсън го казва по този начин: „Пълния брой, който е продукта на Божията избрана благодат, идващи от и от юдейските и от езическите общества, ще съставляват окончателния Божий Израел. ‘Целия Израел’, тогава, се състои от цялото тяло от Божии избраници отсред юдеи и езичници. Това е групата, която Павел нарича ‘Божия Израел’ в Галатяни 6:16, където той твърди, че християните не трябва да правят никаква разлика в своето ходене между обрязаните и необрязаните хора (ст.15). Тука Павел ясно използва термина Израел, за да говори за избраните юдеи и избраните езичници, като заедно съставляващи Божия Израел. Ако беше го казал другояче, той щеше да отмени собственото си ‘правило’ за живот, че не се прави разлика между обрязани и необрязани хора по отношение на тяхното притежание на благословенията на изкуплението“.155
Сподели с приятели: |