Луна Давидова
Не, не, нашите родители останаха и ние останахме в Казанлък. Имаше хора, доста хора се изселиха от Казанлък, от Казанлък – за Израел
Изтегляне 0.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- По политическа линия
- Това са трудови войски
- И има ли почва у нас
- И сега вече започват въпросите за…
Не, не, нашите родители останаха и ние останахме в Казанлък. Имаше хора, доста хора се изселиха от Казанлък, от Казанлък – за Израел.Тогава?Тогава, няколко, една година, две години – това е 46-та и седма година, когато беше голямата тъй наречена алия – тука и в София така – просто опустя – трети район и училището отпадна. След това още една-две години издържа – нямаше деца. Заминаха, особено софиянци много масово, много плътно заминаха за това. Може би едно към трийсет и пет хиляди души ли бяха, към петдесет заминаха. В Казанлък също заминаха доста хора и доста хора останаха. Много хора дойдоха в София, щото децата дошли да учат, идват и родителите, както беше моят случай, нашият случай. Но ние останахме, ние останахме.Какви бяха политическите Ви убеждения тогава? Ще кажа. Моят вуйчо замина, докторът, най-напред заминаха децата му и след това занима той със жена си, със съпругата си. Синът и дъщерята заминаха и те заминаха за Израел даже. Така че доста хора заминаха, и в момента, днеска, в града комай че няма нито един евреин. Има един евреин, мисля, Зако, който е женен за българка и от тези четири-петстотин души в момента има, може би, един-единствен човек в града останал. Какво ме попита? Политическите Ви убеждения? Политическите – имахме, имахме убеждения политически и може би това беше причината да не заминем, щото баща ми беше, казах, комунист – това е една такава вече мръсна дума, не знам как да я произнеса, а той беше от най-чистите, най-свестните хора – няколко пъти затварян, няколко пъти бил в затвора – в Старозагорския затвор, Кога?Преди Девети септември, преди Девети септември, около, преди Девети септември, разбира се. По политическа линия?Освен това баща ми, три години подред, да не кажа четири, не три години подред ги вземаха по седем-осем месеца, дорде се зазими, като се запролети, ги взимаха да чукат камъни и да правят пътища някъде – край Рила, край Родопите, нататък – границата, турската граница, гръцката граница, към гръцката. Това бяха – имам снимки, гол до кръста, слаб като муха, със мотиката и с това, да копаят и да правят това. Това са трудови войски?Трудови лагери, да, мъжки – само мъже, само мъже – това преди Девети септември. Така че ние бяхме тъй наречени прогресивни, аз бях РМС, след това бях в Комсомол, имаше ли Комсомол, ДЦНМ се казваше, нали. И така – убедени в едни така велики идеи, в едни големи идеи, които ако не могат да се осъществят и не са се осъществявали, това зависи, това е вина на хората, които ползват и които, тоест, не могат да използват, да ги осъществяват така, както би ни се искало. Аз и до ден-днешен съм си със същите идеи, не се отричам от себе си и, макар че виждам, че това е една утопия, че това не може да се случи, дори и не комунизъм, той се оказа такъв несполучлив опит на човечеството или на част от човечеството, несполучлив, казвам, грешен, погрешен, може би даже престъпен, може би казвам даже, но това не се дължи на престъпността на идеята, а се дължи на престъпността на тези, които я осъществяват, искаха ужким да я осъществяват. Така че и комунизъм не се говори, но и социализъм ми се вижда, че това са неща, които са мечтани от Исус-Христосово време, същите принципи, същите десет Божи заповеди седят във всички тези големи социални, да кажа, движения и идеологии или идеи. Но така или иначе, нито Христос, нито християнството, нито католицизма, нито никой може да ги осъществи. Защото папата живее във Ватикана сред злато и разкош и невероятни богатства, а онези, които измират от глад, си измират от глад и до ден-днешен – из Африка, из Азия, непросветени, бедни, умиращи, болни и така нататък. Така че явно е и християнството е една идея, която е неосъществима на практика, както и социализмът – изглежда неосъществима. Вие самата, като член на РМС, това е един такъв въпрос, който на мен ми е много интересен, четяхте ли така социалистическите издания за времето си? Не, не, не бих казала, аз не мога да се похваля, че съм прочела Маркс примерно, не съм го чела. А камо ли – някой, кой ме беше питал, “Капиталът”. Викам: “Какъв “Капитал”, бе ей, имам ли акъл за такова нещо?” Има такива, които четат и които разбират. Не, не, “Леле, ама нима не си чела ти детска болест”, на какво беше, викам: “Не съм”. И има ли почва у нас?Има ли почва у нас – е, не съм ги чела. Ама аз си чета своето собствено сърце, аз чета себе си и своя мозък – каквото той ми подскаже, а той ми подсказва чудесни неща – може би Ленин ги е казал, а може би Маркс и Енгелс също са ги казали, не съм ги чела, не мога да се похваля. И сега вече започват въпросите за…“Комунистически манифест”, “Комунистическият манифест” съм го чела. Да, какво започват въпросите? За Вашата зрелост, вече за самостоятелния Ви живот, самостоятелния Ви път. Е, тук вече няма кой знае какво да се каже. И първият въпрос естествено е: как си изкарвахте прехраната и къде работехте? Аз казах, че работех в еврейското училище, веднага дойдох тука и получавах една много много прилична заплата – можех да си платя една хубава квартира, да не гладувам, да си купя, да си взема да се пооблека даже, нали след това дойде и моята сестра да следва – тя дойде със мене и аз й бях в помощ – материална. След това аз след като вече ме пратиха във ВИТИЗ и това и еврейската община, тъй наречената Консистория, ми отпусна стипендия, с която аз започнах ВИТИЗ – не съм работила там – имах много добра стипендия, от Консисторията еврейската. След това аз имах последната година, единствена за целия ни курс, за цялото училище, имах Димитровска стипендия, Димитровска стипендия, която беше толкова голяма, колкото ми беше почти заплатата. Дванайсет-тринайсет, тринайсет хиляди беше заплатата, десет хиляди ми беше стипендията, ми беше Димитровската, една година изкарах с Димитровска стипендия. (Касета 3, край на страна А) (Касета 3, страна Б) Та, така беше, та нямах притеснения материални, нали, с това – не съм работила нищо друго, странично например – където отидех да кажа едно стихотворение или дето ме викат – тоя Смирненски, тоя Вапцаров, тоя Маяковски, тоя всичко това, дето – и всичко това, разбира се, че без пари – те бяха бригади, така да се каже, на бригада съм ходила в Димитровград, край Димитровград. След това веднага бях назначена в Младежкия, Народен театър за младежта в София – започнах от най-ниската категория, шеста и вървяха нагоре до висша, до извънредна, така. Там заплатата беше малка, но аз вече се бях оженила – моят мъж беше журналист, ние се познавахме отдавна, от читалището с него, той беше секретар на читалището, библиотекар, икономист, висше икономическо, с две образования – икономист и незавършено, обаче, юридическо – не можа да вземе диплома. Но… така че той работеше добре – беше журналист, във вестник “Труд”, работеше също и във вестник “Еврейски вести”, много време, той беше там един от редакторите, редакционната колегия, не редактор, но от редакционната колегия и пишеше също. На така икономически теми, после той отиде във вестник “Икономически живот”, беше и в “Труд”, беше и в “Икономически живот”, там се и пенсионира. С добра заплата, моята заплата растеше, защото се качвах бързо в категориите, растях нагоре, освен това аз имах много, ама много участия, почти всеки ден или през ден, за да не пресилвам нещата – в Радиото четях поезия, четях проза, участвах в радиопиеси, доста много години наред и от много години вече съм абсолютно забравена. Те може би ги няма тия рубрики, не може би, а ги нямат. Там имаше едни, малки хонорарчета, но хонорарчета, които падаха редовно. Не, аз нямах никакви затруднения – материални. Направих няколко телевизионни постановки има, направих няколко, малко, филми, единият – най-добрият ми филм е “Тютюн” на Димитър Димов, играх там Варвара. Още един добър филм – “Ивайло”, първият цветен филм в България – добра роличка и още две малки неща. Не е, така, не аз не харесах, а мене явно не ме харесаха за кино – не съм за кино явно, аз съм за театър по-скоро. И много рецитали, не самостоятелни и самостоятелни, какво ли не. За какво ли не, какво ли не – като почнеш от Яворова поезия с един приятел, още в началото на Младежкия театър и какво ли не, и там “Вик хоризонтален” в Съюза на писателите направихме нещо, там се запознах със Светлозар Игов, това чудесно момче беше тогава; и го играхме няколко пъти, пътувахме с него. След това правихме за Вапцаров, за Ботев, за Левски, с Чапразов, правих извън това пиеси, с Дупаринова направихме няколко пиеси извън театъра. Много са – в театъра имам към деветдесет и пет и повече представления. А коя Ви е любимата роля? Те са няколко, от всички тези деветдесет и пет или по-малко или повече, остават три-четири-пет-шест ако са, пак е добре, в съзнанието на публиката, възрастни хора, младите никой не знае, не ме познават, нито са ме чували даже, но тези ми казват – а Мария Стюарт, а Езоп, а “Почивка в Акуилис”, о “Каменният гост” на Пушкин, доня Ана на Пушкин. Много роли, които така в съзнанието, в моето лично, в моето съзнание са останали, да са десетина-петнайсетина роли, с добри режисьори, с добри колеги, с хубави взаимоотношения, тривиални, не съм имала никога въпроси на разправии, на зависти – нещо, което не познавам в живота си – завистта към когото и да било – завиждам единствено на твоите хубави зъби, зъби видя ли хубави, здрави, иде ми да ги разбия. А на роля или на талант или на акъл или на каквото ще да е друго – никога не съм завиждала, няма такова нещо. И са ме уважавали в себе си за това мое качество. И това е нещото, от малкото неща, които ме правят така със самочувствие на добър човек. Значи не сте имали някакви конфликти на работното си място поради еврейския си произход? Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|