Огнян стамболиев

1. 
   Папката с документи, подредени по определен начин.
   
2. 
   Производство, разглеждане и разрешаване на спорове (правни!);
   
3. 
   Въпросът, с който съдът може да бъде сезиран или вече е сезиран;
   

• 
  Гражданско дело – искането да се разреши спор за материалното ГПО в широк смисъл. ГПО са всички тези правоотношения регулиращи първични обществени отношения чрез метода на равнопоставеност на субектите – т.е. методът на правно регулиране предопределя възможността да бъде определено делото като гражданско. Всяко искане да се разреши спор относно гражданско право (т.е. такова, произточащо от ГПО, където страните са равнопоставени) е гражданско дело по смисъла на чл.14 ГПК. Няма значение към кой клон на правото спада спорното правоотношение – затова са граждански не само делата в тесен смисъл, но и тези относно трудови, семейни и търговски права.
  
• 
  !!! Не са обаче граждански делата, при които искането е така формулирано, че се изисква от съда да излезе извън пределите на компетентността си като граждански съд – нпаример да издаде, измени или отмени АА. Ако обаче непосредствената цел не е издаването, изменението или отмяната на този АА, а чрез нея се цели защита на накърнено гражданско право, делото ще е гражданско. Естеството на делото се определя от естеството на правото, чиято защита се търси (а дали това право е гражданско или административно пък се извежда от основананието и петитума на иска) Ето защо са граждански делата: по негаторен иск срещу строеж без разрешение; по иск за разваляне на наемно правоотношение, макар и учредено с акт на държавен орган и т.н.
  
• 
  Общата ПВ по смисъла на чл.14 ГПК обхваща осъдителните и установителните искове (124 (1) и (2) ГПК) относно граждански права без други условия, т.е. съдилищата са длъжни да приемат такива дела само въз основа на чл.14,ал.1, без да е нужна допълнителна разпоредба. Не се включват тук установителните искове за факти с правно значение, както и конститутивните искове – те са допустими само в предвидените от закона случаи (например конститутивният иск по чл.19,ал.3 ЗЗД е изрично предвиден като такъв). С обща власт да установява факти, както и да създават, изменят и прекратяват П.О-я, съдилищата не разполагат.
  
• 
  Подведомствеността на българските съдилища не обхваща тези граждански дела, за които съобразно правилата на международната компетентност са компетентни други съдилища.
  

2. 
   Правораздавателния ред, по който ще се разгледа делото
   

Т.Е. за да знаем на кой орган е подведомствено делото, на кой съд то е подсъдно и по какъв ред ще се гледа трябва да знаем какво е делото (а какво ще е делото зависи от това какво е правото, чиято защита търсим.)

3. 
   Спорове за подведомственост – чл.14,ал.2 и 3
   

0. 
   Такива могат да възникнат, когато например поради грешка съд е приел за разглеждане дело, подведомствено на несъдебен орган (арбитраж) или обратното или и съдебният и несъдебният орган са отказали да разгледат делото;
   
1. 
   Съдът сам решава дали разглежданото дело ми е подведомствено.(чл.14,ал.2) Нещо повече – дори делото да е предявено пред несъдебен орган и последният да е преценил, че съдът е компетентен, това становище не обвързва съда, а той пак сам си решава дали делото му е подведомствено. Ако пък несъдебният орган го е приел, но съдът реши, че той е компетентен – ще си го разгледа, а несъденият орган трябва да оспори подведомствеността;
   
2. 
   чл.14,ал.3 – никой друг орган не може да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, даже и да счете че делото му е подведомствено. Ако счете така трябва да повдигне спор, но не може да го разгледа.
   
3. 
   Спорът се повдига от ищеца, когато и съдът и другото учреждение са отказали да разгледат делото пред ВКС.
   

1. 
   Подсъдност – Подведомствените на съдилищата (а не и на другите органи) дела се разпределят между тях по правилата на подсъдността (Пс). Посредством тези правила всеки съд не е компетентен по всички гражаднски дела, а само по тези, определени във връзка с техния предмет, района на съда и т.н.;
   

• 
  От гледна точка на съответния съд Пс означава дали е компетентен да се произнесе по определената група дела).
  
• 
  От гледна точка на въпроса (делата, които съдът е утвърден да разрешава) – подчинеността на тези дела на конкретния съд.
  

2. 
   Видове
   

2.1. родова – чрез нея се разпределят делата между районните и окръжните съдилища като първа инстанция (чл.103 и 104 ГПК)

2.3. функционална – разпределя правосъдните функции по 1 и също дело между различните съдебни инстанции – 1-ва, въззивна и касационна – само ВКС; ОС е въззивна инстанция по дела родово подсъдни на РС.АС е въззивна инстанция по дела, по които ОС е бил първа инстанция. ВКС – казационна инстанция по делата, по които въззивна са били ОС или АС.

2.4. договорна – 2.1., 2.2. и 2.3. са предвидени в закона и в този смисъл са законни. Пс. Обаче може да се предвиди и в договор (виж В.12, част 2). Тя може да се учреди и по разпореждане на съда (например чл.23,ал.3). С новия ГПК отпадна възможността ОС да изземва делото, подсъдно на РС. Запази се обаче правилото, че решението на ОС не може да бъде обезсилено, само защото искът е бил подсъден на РС, а ищецът го е предявил пред ОС и последният е постановил решение – чл.270,ал.4 ГПК.

3. 
   Тъй като всеки съд може да извършва валидно процесуални действия само на територията на своя район, поставя се въпросът какво ще стане ако например трябва да се призоват лица, живеещи в района на други съд или да се съберат доказателства в района на друг съд (чл.25 ГПК). В тия случаи съдът може да прибегне до т.нар. „съдебни поръчки” – т.е. да се изиска извършването на процесуални действия от съд, различен от този, на който делото е подсъдно. Искането от съда овластява другия (на който делото не е подсъдно да извърши съответните процесуални действия и те имат същата сила, както ако биха били извършени от съда, на който делото е подсъдно)
   

4. 
   Родова подсъдност
   

1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му – тук се включват всички дела относно гражданското съсотяние, без бракоразводните дела (чл.318-330);

2. исковете по търговски спорове – какво е търговски спор по смисъла на ГПК ни казва чл.365;

3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. (цената на иска съгласно чл.68 ГПК е паричната оценка на предмета на делото, т.е. на спорното право. Цената на иска представлява цената на собственически или други вещни права, които имат данъчна оценка, а ако няма такава – взема се пазарната цена на вещното право);

4. исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;

5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;

6. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд

До подсъдност на ОС може да се стигне и поради връзка между делата, когато новият иск е подсъден на ОС – напр. 332 ГПК.

• 
  Исковете с/у ФЛ се предявяват пред съда по техния постоянен адрес.
  
• 
  Исковете с/у малолетни или напълно запретени – пред съда по постоянния адрес на техния законен представител (чл.106 ГПК);
  
• 
  Исковете с/у ЮЛ – пред съда, в чийто райно се намира тяхното управление или седалище (108, ал.1);
  
• 
  Искове с/у държавата – пред този съд, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, а ако е възникнало в чужбина делото е подсъдно на съдилищата в София – чл.108, ал.2
  

0. 
   Особена
   

• 
  Подсъдност по местонахождението на недвижимия имот – чл.109 ГПК. Искът следва да се предяви пред съда, където се намира имотът. Ако се намира в районите на 2 съдилища – чл.116 – по избор на ищеца в едно от тези 2 съдилища.
  

• 
  Подсъдност по местооткриване на наследството – чл.110. Това е последното местожителство на наследодателя, защото това е според ЗН (чл.1) и местооткирането на наследството и съдът в този район ще бъде компетентен.
  

Ал.2 – може и по постоянния адрес в РБ или пред съда, в чийто район се намират имотите, ако наследодателят е бълг. гаржаднин, но наследството е открито в чужбина.

• 
  По искове за непозволено увреждане – чл.115. Т.е. за вреди от деликт компетентен може да бъде и съдът по местоизвършването на деянието – където се е осъществил който и да е елемент от ФС на деликта, но не и мястото, където е настъпил вредоносният резултат, ако е различно. Разпоредбата на чл.115 „и по местоизвършването на деянието” показва, че става въпрос за алтернативност. Докато при чл.109 и 110 ищецът има само посочените там възможности, тук той може да избира между съда по местоизвършването и този по постоянния адрес на ответника. (чл.105). Това е вид алтернативна подсъдност.
  
• 
  По искове за издръжка – чл.112. Отново е особена алтернативна подсъдност – ищецът може да предяви иска пред съда по своя постоянен адрес – чл.112 или по постоянния адрес на ответника – чл.105.
  
• 
  По искове с/у ЮЛ, имащи за предмет спорове, възникнали от преки отношения на ищеца с техни поделения или клонове – чл.108,ал.1, изр.2. Отново е алтернативна подсъдност – могат да се предявят или пред съда по местонахождението на клона или пред съда по седалището или управлението на ЮЛ. Съгласно чл.20 ТЗ тази подсъдност важи и за ЕТ;
  
• 
  Иск за парични вземания на договорно основание – чл.111. Отново сме изправени пред алтернативна подсъдност – освен пред съда по 105 и 108, шщецът може съгласно чл.111 да подаде иска и пред съда по настоящия адрес на ответника. Трябва предметът на делото обаче да е парично вземане, дължано по облигационно правоотношение;
  
• 
  Иск по трудови дела – чл.114. Отново алтернативно. Освен по общите правила на 105 и 108 може и пред съда по мястото, където р./сл. Обичайно полага труд;
  
• 
  Иск на потребител – чл.113 – може и по неговия постоянен или настоящ адрес
  

0. 
   Местна подсъдност по искове с/у лица с неизвестен адрес или живущи в чужбина – Предвиден е задължителен в последователност ред – чл.107. Искът се предявява пред съда по постоянния адрес на пълномощника или представителя на лицето. Ако такъв няма – пред съда по постоянния адрес на ищеца. Ако и ищецът няма постоянен адрес в РБ – компетентен е надлежният съд в София.
   

2. 
   ДОГОВОРНА ПОДСЪДНОСТ
   

1. 
   чл.117, ал.1 постановява, че подсъдността не може да бъде изменяна по съгласие на страните. Единствено изключение е предвидено за местната подсъдност. (родовата и функционалната – никога не може). Договорът за определяне на местна Пс е процесуален договор, защото последиците му са процеусални - неговото действие се състои в учредяване на Пс. На уговорения съд и изключване на Пс. На предвидения от закона съд. !!! Като договор той важи само м/у страните, а не и за 3-ти лица – арг. Чл.21 ЗЗД. Той може да бъде включен и като уговорка в материален договор – напр. Договор за наем, но ще има самостоятелно значение дори тогава – дори договорът да е недействителен, нищо не пречи спорът относно това да се реши пред избрания съд. Ако пък клаузата е недействителна (защото не отговаря на изискванията по чл.117,ал.2) това не влече недействителност на материалния договор;
   
2. 
   Изисквания за валидност:
   

• 
  Общите изисквания за валидност на всеки договор – чл.26-34 ЗЗД;
  
• 
  Особени изисквания на чл.117,ал.2 ГПК: - писмена форма; - спорът трябва да е имуществен, т.е. спорното право да е оценимо в пари; - спорът трябва да е конкретно определен; - конкретно посочен местно компетентния съд.
  

• 
  17,ал.1 ГПК – Когато става въпрос за престъпление не може да се произнася, а при условията на 124 (5) ГПК – т.е. – препраща се към НПК.
  
• 
  17 (2) – съдът се произнася инцидентно по валидността на АА, без значение дали подлежи на съдебен контрол. Съдът може да се произнесе инцидентно по законосъобразността на АА, само ако той се противопостави на страна, която не е участвала в производството по издаване на акта. В останалите случаи контролът върху АА е недопустим.
  

2. 
   Подведомствеността е процесуална предпоставка за образуване и развитие на производството.
   

Процесуалните предпоставки са условия, от които зависи образуването и развитието на делото. Подведомствеността е положителна процесуална предпоставка, защото трябва да е налице и абсолютна т.к. за нейното наличие съдът следи служебно и то при всяко положение на делото.

2.1. Пс. Овластява и задължава съда да реши делото със СПН. Съдът може и да вземе становище и по тези преюдициални въпроси, които сами по себе си не са му подсъдни, т.е. инцидентно без СПН по всички преюдициални въпроси, които възникват по едно гражданско дело, но не са подсъдни на съответния съд. СПН тези въпроси могат да получат само чрез инцидентен установителен иск (!). В този случай се съединяват и двата иска – основният и този по преюдициалния въпрос. Становището ще е в диспозитива и ще се ползва със СПН. Иначе въпросът се отразява в мотивите.

2.2. Съдът следи служебно за родовата и функционалната подсъдност – те са абсолютни предпоставки за правото на иск, т.е. ако липсва – искът е недопустим. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка и за нея съдът не следи служебно (!!! С изключение на подсъдността по местонахождението на недвижим имот – чл.109, к. Е абсолютна).

Съдът следи служебно за родовата подсъдност до приключване на п-вото пред втората инстанция. До този момент може да се правят и възражение от страните (чл.119, ал.1).Възражение за неподсъдност на делото по местонахождението на недвижимия имот – до приключване на съдебното дирене пред 1-вата инстанция (119,ал.2). Така от тези 2 алинеи може да се направи заключението, че втората инстанция проверява служебно своята родова и функционална подсъдност, както и родовата Пс. На съда, постановил решението, но не и по чл.109 ГПК.

2.3. Когато фактите, обуславящи подсъдността, са без значение за правото, предявено с иска, достатъчно е те де са били налице при подаването на исковата молба, т.е. отпадането им в последствие не влияе на подсъдността – тя е окончателно обусловена (арг. От чл.120 ГПК). Ако тези факти обаче са от значение за спорното право, тяхната промяна в течение на делото променя и Пс. НАПРИМЕР – всяко изменение на иска чрез промяна на спорния предмет, променя и Пс ако променя и белезите, които я обуславят – иск за 20 000 лв. – родово подсъден на РС, изменя го за 30 000 лв. – става родово подсъден на ОС – чл.104, т.4 ГПК.

2.4. Когато се касае за Пс, за която съдът следи по свой почин (родова, функционална и по 109), фактът, к. Я обуславя трябва да бъде доказан от ищеца, а при Пс., к. Съдът проверява по отвод на ответника (местна), ответникът трябва да докаже – чл.119, ал.4

• 
  Сезираният съд няма право да разгледа и реши делото. При местната подъсдност (освен по 109) тази последица настъпва ако ответникът в срока по 119,ал.3 – срока за отговор на исковата молба, е направил своето възражение за липса на местна подсъдност. Ако не го е сторил – Пс. На сезирания съд е обоснована и той може да реши делото. Решението, постановено при липса на Пс. Не е нищожно, а недопустимо и подлежи на обезсилване по пъя на обжалването. !!! Съгласно чл.207, ал.4 решението на ОС не може да бъде обезсилено, само защото е било подсъдно на РС – идеята е, че разглеждането на делото от по-горестоящия съд не намалява, а напротив, увелчава гаранциите за правилност на решението.
  
• 
  Сезираният съд сам решава дали започналото пред него дело му е подсъдно. Ако констатира, че не е – прекратява го пред себе си и го препраща на компетентния съд – 118 ГПК (2) без да е нужно искане за това от заинтересуваната страна. Съдът, на който е изпратено делото не го започва отначало, а го продължава – чл.118, ал.2, изр.2 – делото се счита за „висящо” а „извършените действия запазват силата си.” Съдът прекратява делото пред себе си и го изпраща на компетентния съд с определение (чл.121 ГПК). Определението е преграждащо, защото прегражда правото на защита пред сезирания съд и затова подлежи на обжалване с частна жалба – 274, ал.1, т.1.
  

Така страната има 2 белега, които трябва да са налице кумулативно

• 
  формален – от чие име участва;
  
• 
  функционален – търси защита (ищецът срещу ответника, а ответникът срещу ищеца)
  

2.1. надлежни и формални (ненадлежни) – Разграничителният критерий е наличието на правото на правосъдие, уредено в К., където обаче то е уредено неточно (Стамболиев). Чл.118 от К. Говори за „право на съдебна защита” – неточно е, защото когато загубиш делото нямаш право на съдебна защита – тя се дава на другата страна. Това, на което имаш право, е да получиш решение, защото п-вото е състезателно и държавата не може да гарантира, че това решение ще е в моя полза. Правото на правосъдие в ГПр. Се проявява в правото на иск; в правото на въззивно обжалване; в правото на обезпечаване на иска и т.н.

Така надлежните страни имат право на правосъдие, а формалните – не. Последните обаче имат определени процесуални права – например той има право да участва в т.нар. „процес относно процеса” (това е първата фаза на всяко гражданско дело, където се проверява дали процесът е допустим, т.е. наличието или липсата на право на правосъдие); Ако съдът сметне, че страната няма такова – тя е формална страна, оставя делото без движение с определение. Формалната страна – ищец може да обжалва това определение с частна жалба, а ако въззивната инстанция го потвърди и с частна касационна жалба пред ВКС – ето още 2 процесуални права на формалната страна.

2.2. НАДЛЕЖНИТЕ страни биват:

2.2.1. главни – без тях процесът не може да възникне и да се развие. Те са необходими участници в процеса. Процесът е 2-странен и затова трябва да има 2 срещуположни страни – ищец и ответник (както и носителят на предявеното право – чл.26, ал.4):

А./ ищец-ответник; въззивник – въззиваем; касатор – ответник по касационната жалба. Критерият е кой е поел инициативата – той с исковата молба, въззивната или касационна жалба се определя като ищец, респ. Въззивник или касатор, а определя и насрещната страна;

Б./ Друго деление на главните страни е на типични и нетипични (процесуални субституенти). Типичните са тези, които търсят защита на свои материални права (чл.26,ал.2 във връзка с ал.4). Пр. Субституенти имат право по силата на изрична разпоредба на закона да търсят защита на чуждо материално право (виж напр. Чл.134 ЗЗД). Във всички случаи на процесуална субституция съдът служебно конституира и титуляра на материалното право (чл. 26,ал.4 ГПК)

2.2.2. допълнителни - те са възможни, но не и задължителни участници в процеса. 2 подгрупи:

А./ подпомагащи страни – те не упражняват свое право на иск, а встъпват в делото като търсят непосредствена защита на чуждо материално право, но по този начин търсят и опосредена защита на свое материално право. (чл.218-223 ГПК. N.B. Главно встъпилият – чл.225 и претендентите за вземането – чл.224 имат положението на главни страни) ПРИМЕР за подпомагаща страна – едно лице продава чужда вещ и собственикът предявява ревандикационен иск по 108 ЗС срещу купувача. Продъвачът може да се включи като подпомагаща страна на ответника, търсейки защита на правото на купувача. По този начин обаче защитава и свое материално право, защото ако купувачът бъде отстранен – ще има регрес за евикция срещу продавача. Именно това се опитва да избегне последният.

Б./ контролиращи страни – те нямат свое право на иск, но встъпват в делото, за да контролират как упражнява правото си на иск тази страна, за чиито интереси те служебно трябва да бдят. ПРИМЕР – иск срещу държавно учреждение – МРРБ е контролираща страна, ако искът е за права върху недвижими имоти, или МФ – ако е за движими вещи. (чл.31 ГПК) Те контролират доколко това държавно учреждение защитава интересите на държавата.

I. ПРОЦЕСУАЛНА ПРАВОСПОСОБНОСТ – трябва да се разглежда на 2 нива на абстрактност. Обикновено се разглежда във връзка със страните по делото – виж т.2 долу. Тя обаче е от значение не само за страната по делото, но и за другите субекти на процеса – виж т.1 долу

1. в този аспект може да се определи като: абстрактна възможност за 1 лице да бъде носител на процесуални права и задължения – както казахме, това се отнася не само за страните по делото, но и за вещи лица (те се назначават, когато съдията няма познания в определена област извън правото – ВЛ трябва да имат специфични знания и опит, к. Са в основата на тяхната ПП); съдът (и той трябва да отговаря на определин изисквания в ЗСВ, к. Са в основата на неговата ПП);

2. абстрактна възможност за 1 лице да бъде носител на процесуални права и задължения като страна (чл.27 ГПК). Кой е процесуално правоспособен ни казва чл.27,ал.1 – този, който е материално правоспособен, т.е.:

• 
  ФЛ – имат ПП от момента на раждането и я загубват със смъртта, а заченатият има ПП по отношение на наследствените права – чл.2, „а” ЗН. Недееспособните упражняват своята ПП чрез своите законни представители – виж в.17;
  
• 
  ТД – не от момента на регистрацията, а от момента на учредяването; имат ПП и всички ЮЛ, били те местни или чуждестранни;
  
• 
  Чл.27,ал.2 – ПП имат и тези държавни учреждения, които са разпоредители с бюджетни с-ва. Ако не са – процесът се води от по-горестоящото учреждение – разпоредител с б. С-ва. ПРИМЕР - !!! Общинският съвет не е субект на ГП – такъв е общината. Тя има ПП и се представлява от кмета. Ето защо 1 жалба от ОС би била недопустима, тъй като той няма ПП (а ПП е абсолютна процесуална предпоставка и за нея съдът следи служебно и липсата и обуславя недопустимост на иска или жалбата);
  
• 
  Държавата също има ПП – арг. От чл.109,ал.2; чл.31; 458;
  
• 
  Нямат ПП обаче освен ОС и неперсонифицираните организации – етажните собственици; клонове на ТД; авторски колективи.