Проект Ноември 2012 г. Съдържание 2
I.Социално-икономически анализ на развитие на северозападен район
Изтегляне 5.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- I.1.2.Структура на икономиката
- I.1.2.2Структура на предприятията в Северозападен район
- I.1.3.Инвестиции
I.Социално-икономически анализ на развитие на северозападен районI.1.Регионална икономика – състояние и тенденцииI.1.1.Брутен вътрешен продуктПостигането на динамичен растеж е основното предизвикателство пред българските райони, допълнително усложнено от икономическата криза. Северозападен район отбелязва ограничен напредък в икономическия растеж през периода преди кризата и неговото развитие бе силно повлияно от негативните въздействия на кризата, като реализира най-висок икономически спад спрямо останалите райони от ниво 2. Фигура 1. БВП по текущи цени (2006-2010 г.), млн. лв. (НСИ) 
Фигура 2. БВП на човек (2006-2010 г.), лв. (НСИ) 
Районът отбелязва дълготрайна тенденция сред останалите райони от ниво 2 за създаване на най-нисък брутен вътрешен продукт (БВП) и БВП на човек от населението. През 2010 г. приносът на СЗР към БВП на страната е 5 057 млн. лв. (7,2% от националния БВП), БВП на човек – 5 702 лв. (60,4% от средния размер за страната). СЗР е районът в ЕС с трайно най-ниско равнище на развитие. Районът заема последно място в класацията на районите в ЕС по показателя БВП на човек, съответно с 27,3% през 2009 г.., при средно за страната - 44% (Фигура 3). Фигура 3. Регионален БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност (2006-2009 г.) по райони от ниво 2, дял от средното за ЕС-27 (в %) 
Източник: Евростат Вътрешнорегионалните неравновесия са силно изразени по отношение на приноса на областите в БВП на СЗР (от 10% за област Видин до 30% за област Враца и 29% за област Плевен). Различията по показателя БВП на човек, характеризиращ равнището на регионално развитие, също са значителни (над два пъти). В област Враца този показател през 2010 г. е 83% от средния за страната, докато в област Видин – (39,3%). Относително по-високата стойност на БВП и БВП на човек в област Враца са резултат от дейността на АЕЦ „Козлодуй”. Фигура 4. БВП на човек, лв., 2010 г. 
Източник: НСИ Ускоряването на регионалния растеж на СЗР е важна задача пред регионалната политика, което е свързано с целенасочена подкрепа за преодоляване на негативните тенденции по отношение на количеството и качеството на факторите на растеж и преодоляване на неговото изоставане в социално-икономически план. I.1.2.Структура на икономикатаI.1.2.1Секторна структура на икономикатаНай-голям дял в създадената брутна добавена стойност (БДС) има секторът на услугите (55% през 2010 г.). За последните пет години делът на индустрията остава в границите на 31-33%, на селското стопанство – 11-15%. Фигура 5. Динамика на БДС по сектори в СЗР, % (НСИ) 
Фигура 6. Секторна структура на БДС по области в СЗР, млн. лв. 2010 г. (НСИ) 
Първичният сектор е важен отрасъл в икономическата структура на СЗР с принос от 14,4% в произведената продукция и 12% в заетостта. Сред районите от ниво 2 СЗР е с най-висок дял на първичния сектор – 11,9% от брутната добавена стойност (БДС) през 2010 г. при средно за страната – 4,9%. Високият дял на първичния сектор до голяма степен е резултат от по-слабото представяне на останалите отрасли. Районът се отличава с висок потенциал за развитие на селското стопанство –най-висок дял на човек на земеделска и обработваема земя сред останалите райони (15 и 12 дка), 13,4% поливни площи и добра бонитетна оценка на земята. С най-висок принос в производството на селскостопанска продукция в СЗР е област Плевен (26%), следвана от области Враца (23%), Ловеч (20%), Монтана и Видин (15%). Фигура 7. Динамика на БДС на първичния сектор, млн. лв., 2010 г. (НСИ) 
Структурата на селското стопанство в СЗР е представена от растениевъдство и животновъдство. Районът е основен производител на зърнени култури (20% от крайната продукция в страната), царевица (26%), слънчоглед (21%), маслодайни семена (19%), грозде (14%). В животновъдството СЗР произвежда 20,6% от крайната продукция от едър рогат добитък, 17% - птици, 22% - мляко, 19% - яйца.
През 2010 г. средните добиви от зърнени култури, с изключение на фасул, са по-високи от средните за страната, но по-ниски при зеленчуковите култури, картофи, пъпеши, дини и значително по-ниски при трайните насаждения, вкл. гроздето. Развитието на селското стопанство в района има всички характерни проблеми на развитието на отрасъла в страната, допълнително усложнени от обезлюдяването на селата, високата възраст на заетите, високия дял пустеещи земи, липсата на достатъчно инвестиции, раздробеността на земята и невъзможността за прилагане на модерни технологии, ниските изкупни цени и наличието на многото посредници между производители и потребители. Като основен проблем в развитието на отрасъла сред анкетираните се отчита липсата на затворен цикъл „земя-краен продукт”, което се определя като една от причините за липсата на ефективен селскостопански отрасъл и неговото клъстериране с преработващи селскостопанската продукцията мощности за по-висока добавена стойност.
Промишлеността е основен сектор за икономическото развитие на СЗР. През 2010 г. произведената продукция в индустрията е 3 624 775 хил. лв., заети са 590 хил. души или 10,4% от националната заетост в индустрията. Наблюдава се тенденция за намаляване дела на СЗР в БДС на индустрията в страната от 9,2% през 2007 г. на 8,1% през 2010 г. С най-висок спад е приносът на област Плевен и Ловеч в националния обем на БДС. Тази тенденция е особено силно изразена в област Плевен, където делът на БДС намалява от 2,7% през 2007 г. на 1,8% през 2010 г. поради по-силната уязвимост на областната промишленост от икономическата криза. Преработващата промишленост е 69% от индустрията, а заетите лица в нея – 10%. Фигура 8. Динамика на БДС на промишле-ността по области, млн. лв., 2010 г. (НСИ) 
Структуроопределящо е производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия (26% от преработващата промишленост). Производството на текстил, облекло и обувки, производство на каучук, пластмасови изделия и други неметални изделия заемат по 13% от структурата на преработващата промишленост. С дял от 8% са машиностроенето, металообработването, електротехниката и електрониката. Производството на превозни средства е 2,2% от преработващата промишленост.
Отбеляза се неблагоприятна тенденция на намаляване дела на услугите в националната БДС на сектора през последните пет години (от 7,3% през 2006 г. на 6,0% - 2010 г.), което е резултат от по-ниските темпове на развитие на СЗР спрямо останалите райони от ниво 2 в периода преди икономическата криза и реализирания спад през 2010 г. Динамиката на БДС на услугите за 2006-2010 г. показва сходни тенденции по области. Област Плевен е с най-висок дял в БДС на сектора е (33%), следвана от областите Враца (21%), Ловеч (17%), Монтана (16%) и Видин (12%). Относителната неразвитост на сектора в района включва широк спектър от услуги, повечето от които традиционни, по-малко иновативни и такива, свързани с развитието на бизнеса и подобряване качеството на работната сила, а така също и услуги за населението. Развитието на бизнес услугите е с ограничен напредък в района. Фигура 9. Динамика на БДС на сектора на услугите, млн. лв., 2010 г. (НСИ) 
В заключение, при направената характеристика на структурата на регшионалната икономика се установява, че се формират 2 подрайона – първият обхващащ трите области Видин, Монтана и Враца с много ниски темпове на икономическо развитие и вторият – областите Плевен и Ловеч, икономическите резултати на който са по-високи и структурата на областните икономики са по-ефективни и иновативни. Налага се изводът, че бъдещото преструктуриране на секторната структура на СЗР следва да се осъществи при ускорени темпове на растеж. Високият дял на селското стопанство и относително ниският дял на промишлеността налага да се приложат мерки за стабилизиране и ново индустриално развитие с по-висока добавена стойност на СЗР. Тези сектори сериозно бяха засегнати от икономическата криза и отбелязаха значителен спад след 2008 г. I.1.2.2Структура на предприятията в Северозападен районВ СЗР през 2010 г. функционират 28 621 предприятия от нефинансовия сектор или 7,8% от тези в страната. Заетите лица в тях, които са 7,4% от заетостта в страната, се разпределят по области с най-висок дял в Плевен – 34%, следвани от областите Враца и Ловеч – 23% и 19%, а с най-ниско участие е Видин – 9%. Подобна е и структурата на нетните приходи от продажби по области при национален дял на СЗР – 4,6% (Фигура 10). Фигура 10. Структура на икономиката по области в СЗР, 2010 г. 
Таблица 2: Основни данни за развитие на икономиката в СЗР, 2010 г.
Източник: НСИ Източник: НСИ Нетните приходи от продажби на предприятията на един жител за 2010 г. в СЗР са 39% от средните за страната, което подкрепя извода за сериозното икономическо изоставане на района. Производителността на труда, измерена чрез приходите от продажби на 1 зает, са 62% от средните. Равнището на предприемачество в СЗР е 32,8 предприятия на 1000 жители при средно за страната 48,9. В рамките на района като най-проблемни в икономическо отношение се очертават областите Видин и Монтана. Фигура 11. Нетни приходи на човек и на зает, лв., 2010 г. (НСИ) 
В периода 2006-2010 г. се е увеличил само броят на микрофирмите с 2 890, които представляват 92%, заедно с малките предприятия до 50 души заети – 28 210 или 98,6% от всички предприятия в района. Намалява групата на средните предприятия с около 100 предприятия, което се обяснява с преминаването им в по-долна група или закриването на част от тези предприятия, което е неблагоприятна тенденция. Броят на големите предприятия за този период също е намалял с 14 предприятия и е 49 на брой. Въпреки че се отбелязва положителна тенденция на навлизане на ИКТ и ИТ приложения (счетоводни програми, интернет, офис софтуер), МСП не се насочват към значими иновации поради ограничения им капитал и капацитет за поемане на риск. МСП изостават по конкурентоспособност в сравнение с големите предприятия с около два пъти по-ниска производителност, по-малка норма на печалба и по-ниско равнище на работна заплата. Българските МСП имат от 2 до 7 пъти по-нисък коефициент на производителност на труда в сравнение с новоприетите страни-членки на ЕС и 15-30 пъти по-нисък от страните в ЕС-15.1 Една от основните причини за ниската производителност на сектора на МСП е изостаналостта на голяма част от производственото оборудване и активи, както и ниското ниво на иновации и ИКТ. Налице е начален процес на клъстериране в някои отрасли като мебелния клъстер в Троян, но тези процеси са слаборазпространени и не водят до синергичен ефект в търсени за целия район мащаби.
Делът на инвестициите през 2008-2010 г. е най-висок в областите Плевен и Враца (33%), следвани от Ловеч и Монтана (16 и 12%) и най-ниски в област Видин – 7%. Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор към 31.12.2010 г. показва значителни междурегионални и вътрешнорегионални различия. СЗР е на последно място в страната с привлечени само 2,3% от общия обем на ПЧИ. Може да се направи извод за наличието на пряка връзка между размера на инвестициите (вътрешни и външни) и реализирания регионален растеж, както и че сред основните фактори, влияещи върху привлекателността на района за инвестиции, е съществуването на зони с добре развита инфраструктура в близост до големите градове. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 5.18 Mb. Сподели с приятели:
|