Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими



страница6/13
Дата29.01.2017
Размер1.76 Mb.
#13751
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Правим най-доброто

Някои от нас смятат, че в тази стъпка трябва да свършим нещо повече от това просто да се помолим. Трябва да направим нещо, което би накарало Бог да се намеси в живота ни. Може в началото да помолим Бог да ни освободи от някой недостатък, който както откриваме в последствие ще ни липсва. Колкото по-голяма дистанция има между нас и Бог, толкова по-слабо ще усещаме присъствието на Висшата Сила. Необходимо е да поддържаме себеосъзнаването, което открихме в Шеста стъпка и да добавим към него осъзнаването на Бог в живота ни.




  • По какъв начин духовният принцип на признанието ми помага да направя всичко възможно, за да може Бог да присъства и да действа в живота ми?




  • Каква полза ще имам от това, да оставя Висшата Сила да действа в живота ми?




  • Как се чувствам осъзнавайки, че Бог се грижи за мен и работи в моя живот?



Духовни принципи



В Седма стъпка ще се концентрираме върху признанието, доверието, вярата, търпението и смирението. Ще признаем своето безсилие на едно по-дълбоко ниво. Процесът който започнахме в Първа стъпка с признанието на своята зависимост, сега включва и осъзнаване на недостатъците ни, които вървят успоредно с тази зависимост. Задълбочаваме и своето разбиране на Стъпка Втора. Признаваме, че Висшата Сила може да направи за нас много повече отколкото просто да ни запази чисти. Ние търсим Сила, която да ни избави от тези недостатъци на характера, които ни носят болка и страдание. С течение на времето, в процеса на възстановяване вярата ни във Висшата Сила расте.


  • Признах ли своето безсилие пред своите недостатъци така, както го признах пред наркотици?




  • Колко по-дълбоко е станало моето признание?

Духовните принципи като доверие и вяра съставляват сърцевината на Седма стъпка. Трябва да сме напълно уверени в нашата Висша Сила, за да й поверим недостатъците си. Необходимо ни е разбирането, че Бог ще направи нещо с тях. Ако нямаме вяра, как бихме могли да се молим за избавление? Трябва да прекъснем всеки опит за оценки на работата, която Бог върши по отношение на недостатъците ни, ако по стечение на обстоятелствата още известно време ги откриваме в себе си, защото не е трудно да се разбере докъде може да ни доведе подобен начин на мислене. Вместо това, нека се съсредоточим върху действията, които трябва да извършим ние в тази стъпка. Да помолим смирено за отстраняване на недостатъците, да следваме духовните принципи и да правим всичко по силите си, за да не се отклоним от пътя, по който ни е насочил Бог. Резултатите от Седма стъпка не се материализират на момента, те са видими след време.




  • Вярвам ли, че моята Висша Сила ще ме избави от недостатъците ми или от компулсивната ми зависимост към тях?




  • Вярвам ли, че в резултат на работата ми по тази стъпка ще стана по-добър?



Сами по себе си, вярата и доверието не са достатъчни, за да приложим тази стъпка в живота си, трябва ни и търпение. Дори да е минало достатъчно време, откакто се молим за освобождаване, трябва да сме търпеливи. Може би нетърпението е един от недостатъците ни. Разглеждайки периодите от живота ни, когато се е налагало да чакаме, ние виждаме, че сега ни нужно повече от всякога да следваме принципа на търпението. В крайна сметка най-надеждният път към прогреса – това е преодоляване на бариерите в духовното ни израстване.




  • Какви възможности съм имал наскоро за своето усъвършенстване? И как се възползвах от тях?

И накрая трябва да помним принципа на смирението повече от всичко друго, докато работим по тази стъпка. Ще видим дали спазваме този принцип, ако си зададем няколко въпроса.




  • Вярвам ли, че само Висшата Сила може да ме избави от недостатъците ми? Или трябва да опитам сам да се избавя от тях?




  • Проявих ли нетърпение, когато видях, че недостатъците ми не изчезват от веднъж?




  • Напоследък губех ли чувството си за мярка по отношение на моето бъдеще? Дали не мислех за себе си като за важна личност, по-могъща отколкото съм в действителност?



Придвижване напред

В този момент може би сме изненадани от чувствата си. Ние помолихме Бог, така както всеки Го разбира, да ни освободи от нашите недостатъци; с вяра положихме максимални усилия, за да следваме принципите на програмата. Но все още не можем да разберем, че действаме без да се замисляме и през цялото време се опитваме да се преборим с недостатъците си.

Истината е, че ние вече не употребяваме наркотици и голяма част от външните ни жизнени показатели се промениха към по-добро. Подобриха се отношенията ни с околните – но дали се променихме ние самите? Станахме ли по-добри?

С течение на времето ще видим, че Бог е повлиял на живота ни. Може дори да ни изненада степента на зрялост и духовност, която проявяваме в ситуации, в които преди време постъпвахме неразумно. Ще открием също, че много от прийомите, които използвахме преди, са ни станали толкова чужди, колкото преди ни бяха чужди духовните принципи. Виждаме ясно, какви сме били преди да дойдем на първата си сбирка и колко малко е останало от това днес.




  • Имал ли съм моменти, в които не съм действал под влияние на недостатъците си, а вместо това избрах да следвам някой от духовните принципи?




  • Разпознавам ли влиянието на Бог в живота ми?




  • Кои недостатъци изчезнаха от живота ми и изгубиха власт над мен?




  • Как Седма стъпка ми помогна да развия усещането за покой в живота си?

Животът ни става по-духовен. Все по-рядко мислим какво ще получим, а все по-често се случва да се съсредоточаваме върху това, какво бихме могли да дадем. Това което правим, за да поддържаме доброто си настроение, се превръща в навик, само ако ние поискаме това. Виждаме че имаме избор как да постъпваме в дадена житейска ситуация. Престанахме да правим трагедии от маловажните неща. Ставаме все по-способни да съхраняваме чувството си за собствено достойнство и оставаме абсолютно честни каквото и да става.

В зависимост от духовното ни израстване ще расте и желанието ни да градим отношенията си с околните. И този процес ще започне в Осма стъпка.

Осма стъпка
Ние направихме списък на всички хора, които бяхме наранили и станахме готови да поправим причинените щети.”
До този момент стъпките бяха фокусирани най-вече върху възстановяването ни и нашите отношения с Бог, така както Го разбираме. Започвайки Осма стъпка ние включваме и другите хора в нашия оздравителен процес. Хората, които сме наранили в нашата зависимост, хората които сме наранили в нашето възстановяване, хората които сме наранили случайно и дори тези, които само сме искали да нараним. Включваме и хората, които вече ги няма в живота ни, както и онези, с които очакваме да сме близки до края на живота си.

Осма стъпка служи за установяване на щетите, които сме причинили. Няма значение дали сме ги причинили, защото сме били гневни, небрежни, яростни или защото ни е било страх. Без значение е също така дали действията ни са били основани на егоизъм, надменност, нечестност или който и да е дефект на характера ни. Дори няма значение, че не сме искали да нараним никого. Всички щети, които сме причинили са обект за изследване в Осма стъпка. Някой може да каже, че някои от щетите, които сме причинили, не могат да бъдат възстановени или поправени, или че ние не можем директно да направим поправките. Дори може да ни се каже, че не сме отговорни за някои от нещата, които сме поставили в нашия списък на Осма стъпка. Нашият наставник ще ни помогне да разграничим тези неща, преди да преминем към Девета стъпка, така че няма защо да се безпокоим. За сега, нашата задача е само да установим кои бяха наранените от нас хора, какви бяха щетите и да станем готови да направим необходимите поправки.

Докато работим над Осма стъпка, нормално е да се замислим как ще направим нашите поправки в Девета стъпка, но това със сигурност ще повлияе на работата ни.

Ние трябва да се освободим от някои недоразумения преди да започнем с нашия списък. Чудесно е, че вече започнахме да променяме или възстановяваме своите взаимоотношения с някои от хората в живота ни. Семействата ни вероятно се чувстват по-добре от това, че ние просто не употребяваме, и това е едно добро начало. Някои от най-явните щети, които причинявахме, съвсем естествено изчезват, след като спрем да употребяваме. Ако сме успели да запазим работата или училището си и продължаваме да учим и работим вероятно сме се представили по-добре на тези места. Ние вече не нараняваме нашите колеги и работодатели, учители и съученици по какъвто и да е начин. Но дали това е достатъчно? Вероятно сме чули как на сбирки се набляга на това, че поправките означават промяна, а не просто да кажем „Извинявай”. Това, което наистина е важно, е начинът по който се отнасяме към хората сега. Това не означава, че формалното извинение е излязло от мода в АН. Директното, изказано „очи в очи“ извинение е с изключително силен ефект както за нашето духовно израстване, така и за така дългоочакваното удовлетворение на хората, които сме наранили. Това което членовете на АН подчертават е, че не можем да предложим на хората едно неубедително извинение, и след това да продължаваме да правим това, което е причинило вреда. На този етап някои от нас може да се чувстват уморени, особено ако нашият спонсор ни е накарал да направим едно пространно писане по първите седем стъпки. Ние анализирахме своето поведение в Четвърта стъпка и съставихме списък с дефектите на своя характер в Шеста стъпка. Сега сме длъжни да се изследваме под друг ъгъл. Може да ни се струва че сме изследвали своя живот и своята зависимост по всякакъв възможен начин, в момента в който свършим с тази стъпка. И се питаме дали всичко това е необходимо, и дали не се нараняваме по този начин, като го правим отново и отново.

Не, ние не се нараняваме. Осма стъпка е началото на един процес, който ни показва как да се почувстваме равни с другите. Вместо да чувстваме срам и вина от околните, ние ставаме способни да погледнем хората в очите. Не сме длъжни да отбягваме никого, защото вече не е нужно да се презираме, или да се страхуваме, че ще бъдем хванати в някаква пропусната отговорност. Ние ще бъдем свободни.


  • Имам ли някакви колебания относно работата ми над Осма стъпка? Защо?

Някои от нас отиват в друга крайност при работата си по тази стъпка. Понякога нямаме търпение да чакаме, а искаме веднага да излезем навън и да оправим всичко наведнъж, без да си даваме сметка, че по този начин може отново да навредим. Продължаваме да грешим например като признаваме изневерите си пред нашите партньори. Или караме семейството ни да чуе всяка подробност от живота в периода на активната зависимост, като потвърждаваме някои от техните най-големи страхове относно това, в което ни бяха превърнали наркотиците. В състояние на вълнение ние произнасяме реч пред децата си за това, че имаме болест за която не носим отговорност, колко обичаме възстановяването си и колко чудесен ще бъде животът оттук нататък. И забравяме за всичките си предишни моменти, когато сме давали напразни обещания. Или един ден пристигаме в офиса на нашия работодател и заявяваме, че сме зависими и че сме присвоили голяма сума пари, но че съжаляваме и повече никога няма да се повтори.

Въпреки, че нашият собствен опит с втурването презглава навън и правенето на поправки, вероятно не е толкова краен, може със сигурност да се съгласим с това, че ако се опитваме да правим поправки без ръководство на наставник и без план, то може да причиним още повече щети.


  • Осъзнавам ли, че имам нужда да намаля скоростта и да се посъветвам със своя спонсор преди да направя съответните поправки?




  • Причинявал ли съм повече щети в някоя ситуация като съм се втурвал да правя поправки преди да съм готов за това? Какви бяха тези ситуации?

Някои от нас може би все още вярват, че в основата си ние сме добри хора и че никога не сме наранявали истински другите. Ако наистина все още не сме наясно кого би трябвало да сложим в списъка на поправките, или имаме неясна идея за това, че някои хора би трябвало да бъдат в този списък – но не знаем защо – може би пропускаме нещо или нашето отричане е все още много силно. Понякога просто не сме способни да видим истината относно дадена ситуация, дори след години възстановяване. Съветът, който много от нас са използвали в такава ситуация е, че ако мислим за даден човек като за някого, на когото дължим извинение или овъзмездяване на щетите, дори да не си спомняме точната ситуация, ние все пак го прибавяме към списъка. Защо – ще мислим по-късно. На този етап нашата задача е да направим най-доброто на което сме способни в тази стъпка, да поддържаме контакт със своя наставник и да продължаваме да работим над възстановяването си. Както се казва: „Все повече ще ни се разкрива“. Имаме нужда да оставаме непредубедени и с открит ум, така че да сме добре подготвени да приемем този етап от нашето възстановяване.

Накрая, но не на последно място много от нас отлагат започването на тази стъпка, защото не са готови да направят своите поправки пред определени хора. Може би сме обидени или уплашени, защото не можем дори да си представим как установяваме контакт с тях. Но в момента важното е само да направим списъка. Нищо повече. Дори да смятаме, че никога няма да срещнем тези хора, ние все пак ги включваме в списъка. Ако наистина не е безопасно да направим поправките, нашият спонсор ще ни помогне със съвети как да се справим в тази ситуация.


  • Избройте моментите на негодувание, които възпрепятстват опитите да се направят необходимите поправки.




  • Мога ли да се освободя от тези негодувания сега? Ако не, мога ли да събера достатъчно смелост и готовност и да добавя тези имена в моя списък, и да не се притеснявам за своята готовност по-късно?




  • Има ли хора, на които дължа поправки, но които могат да представляват заплаха за моята безопасност? Какви са моите страхове в това отношение?




Каталог: groups
groups -> Намалял месечен оборот на междубанковия пазар, но рекордно голям оборот през последния ден
groups -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари
groups -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца
groups -> Декември 2005 г. No 14 / 2005
groups -> Няма спасителен план за ктб от акционерите До 15. X. трябва да дадем отговор на Брюксел за гарантираните депозити, казва Калин Христов
groups -> Standard & Poor’s повиши кредитния рейтинг на България дългови пазари
groups -> Прессъобщение 17 май 2004 г
groups -> Юни 2005 г. No 7 / 2005. усилена търговия с левови дцк
groups -> Доларът поскъпва, активизация на междубанковите сделки с usd на валутния и европаричния пазар
groups -> Иванка Иванчева (+359 2) 9145 1712


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница