Средна гора пътеводител 200 средна гора

Село Петрич отстои на 14 км от с. Поибрене, на 6 км от с. Каменица, на 12 км от с. Смолско, на 9 км от Задбалканското шосе, на 14 км от с. Мирково, на 25 км от гр. Златица и Пирдоп, на 70 или 85 км от София (съответно по Задбалканската магистрала и през с. Поибрене). С тези селища с. Петрич има автобусни връзки.

Днес с. Петрич е обновено и преобразено.

►Исторически бележки. Разположено в близост до важни кръстовища на стари пътища по долината на Тополница, селището се споменава от Ана Комнина във византийски летопис.

Има предположения, че името на селото идва от водослива на “пет реки” (но реките са четири), а други го свързват с каменистия (каменлив) характер на околностите му.

Най-ярките страници от историята на с. Петрич са свързани с Априлската епопея. На 12. ІІ. 1876 г. тук идва Георги Бенковски, придружен от Никола Цветков. Апостолът отсяда в къщата на Маньо Гугов и още същата вечер се ражда (а може би възражда, защото има данни, че през 1869 г. и по-сетне оттук е минавал В. Левски) Петричкият революционен комитет. Начело на комитета застава Нено Гугов, подпомаган от Пенчо Раков. Отначало съзаклятниците са само 8, скоро стават 30, а в навечерието на въстанието клетва за вярност полага цялото село. Въстанието в с. Петрич пламва на 21 април, а на 23 април тук “долита” Хвърковатата чета на Бенковски. В следващите дни петричани, Хвърковатата чета и пристигналите на помощ 105 панагюрски въстаници начело с Иван Парпулов (Ворчо войвода) успешно отбиват атаките на връхлитащите османски пълчища. На 25 април Бенковски и Хвърковатата чета “отлитат” към Еледжик. Пожарът на въстанието обхваща и съседните села Смолско и Каменица. Кървавият погром започва на 26 април. От 365 къщи 319 са превърнати в пепелища, а 172 петричани намират смъртта си. При оттеглянето си към Стара планина на 2 май Хвърковатата чета отново минава през вече опожареното и разграбено село. Оцелялото население, укрито около вр. Вран камък (м. Дупките), Дисагов дол, Расоите и Трънски дол, отделя от оскъдния си залък за четниците. Тук знаменосецът Крайчо Самоходов напуска четата. Водачи към Балкана стават Петър Шентов от Петрич и Стоян Маринов от Смолско. През Руско-турската освободителна война през Петрич отстъпва разбитата на Арабаконак армия на Сюлейман паша под напора на ген. Гурко през. През януари 1878 г. селото е освободено от части от отряда на ген. Криденер. Кръвта на 32 руски офицери и 106 войници оросява петричката земя. Населението участвува и в Отечествената война, давайки 5 жертви в нея.

► Забележителности. До шосето откъм Задбалканския републикански път, което се промушва по долината на Мирковска река, на разклона за с. Смолско в м. Побоище, се издига паметник с мраморна плоча. На това място през април 1876 г. са изклани от турците 17 поборници от с. Петрич. Това е и пътят, по който настъпват войските на руските освободители. Преди да се влезе в селото, вдясно от шосето се издига величественият паметник на априлци – огромна, разпукана в основата камбана. От вътрешната страна има барелефи, представящи исторически моменти от Априлската епопея и цитат от Захари Стоянов: “Петричани първи хвърлиха кантарения топуз (тежест, използвана за заряд на черешовите топчета – б.а.) срещу поробителя! Бедните! Те държат първо място между ония села, които изградиха основите на българската свобода с пепелището на своето дело”. Паметникът е открит през юни 1987 г.

Насреща, на левия бряг на Тополница, се вижда историческата Петрина чукара, където още личат окопите от позициите на въстаниците и черешовата батарея. На издигнатия в чест на 100-годишнината от Априлското въстание скромен паметник пише: “На 23 и 24 април 1876 г. на Петрина чукара и Сливовка Хвърковатата чета и петричани удържаха първата победа над башибозуци и черкези... И се подписа тържествено вече актът между роба и господаря. Първата пушка изгърмя”.

На път към площада на селото, до моста на р. Каменица има паметна плоча, отбелязваща мястото, където е била къщата на поборниците Иван и Филип Домусчиеви, превърната в щаб на Бенковски на 23 и 24 април 1876 г. През красиво извит сводест мост над р. Тополница се слиза в центъра, на пл. “21 април”, където има възпоменателна чешма. До моста е въстановена къщата на Нено Гугов – председател на революционния комитет, пратеник в Оборище, поборник, заточеник в Диарбекир. Близо до къщата, на левия бряг на Тополница, се издига паметникът на загиналите във войните петричани.

Западно от площада е църквата “Св. Георги” (1857 г.), превърната в арсенал по време на въстанието, впоследствие изгорена и възстановена след Освобождението. До нея сред малък парк, под сянката на кипариси и ели, се издига малък паметник костница и братска могила на загиналите априлци и руски войни.

Най-голямата забележителност в Петрич е художествената сбирка, посветена на паметната Априлска епопея. Тя се помещава в училищната сграда и е създадена през 1976 г. с 20 творби на художника Шентов. Официално е открита през 1983 г. Сега тук има над 130 платна, уредена е и малка музейна сбирка. Недалеч от площада е запазена къщата, предназначена за болница, построена през 1876 г. със средства на англичанката лейди Странгфорд. В Петрич тя остава близо месец. След потушаването на Априлското въстание лейди Странгфорд построява още 6 такива болници. По време на Освободителната война за кратко време тук се е помещавал щабът на Шакир паша, а след това – на руските освободители. По-късно къщата е използвувана и за училище. В Петрич са запазени и няколко къщи, свързани с исторически събития и личности: къщата на Маньо Гугов (в нея е основан революционният комитет), на Делчо Гугов (запазила спомен за Бенковски), на поборниците поп Христоско Раков, заточеник в Диарбекир, на Тодор Гечев. Оцеляла е и Пенелската воденица (на Денчо Пенелов), откъдето Ворчо войвода прострелва предводителя на черкезите.

В околностите на селото личат следите на три мощни крепости, играли важна роля през средновековието: Кербово градище (Влахово кале) – североизточно от Петрич, на вр. Кербово; Св. Никола – на едноименния връх, южно от селото; Градището (Муха кале) – на около 4 км южно от Петрич, на левия бряг на р. Тополница. Според местно предание крепостта Градището е удържала ударите на османските завоеватели в продължение на 45 години. Около трите крепости има останки от стари църкви.

►Из близките околности могат да се организират интересни излети: до Петрина чукара (20 мин), вр. Св. Никола (30 мин), вр. Вран камък (1,30–2 ч), Кербово градище (1 ч), Градището (1,30 ч), из Чавдарския и Петричкия пролом на р. Тополница, по долината на Мирковската река, х. “Сакарджа” (4,15 ч). От селото могат да се направят преходи до хижа и село Оборище с няколко варианта: към х. “Сакарджа” и по главното било към х. “Братия” и Панагюрски колонии.
76. Село Петрич–х. “Сакарджа” (4,15 ч)

От площада в центъра на селото се тръгва на изток по улицата срещу течението на р. Гугов дол. След като се отминат последните къщи (10 мин), се пресича реката и се продължава по камионен път по десния бряг. На юг се възправят стръмните скатове на вр. Св. Никола. След 5 мин се стига водосливът между Гугов и Ангелов дол. Камионният път, който трябва да се следва, продължава на изток срещу течението на Ангелов дол. Набирайки постепенно височина и завивайки на юг-югоизток, по него последователно се пресичат два дола – десни притоци на Ангелов дол (при водослива на втория са пръснати къщите на малка махала) и след 45 мин (1 ч) се стига до стари кошари и чешма. След още 10 мин се минава покрай мах. Ангелов дол. Продължава се по ясно очертаните коловози, а не след дълго – по пътека на югоизток. Тя извежда над изворите на Ангелов дол на открито склоново стъпало. Оттук се завива на североизток, в посока към открояващия се личен горист вр. Китката, който се подсича от юг и се излиза на билната седловина в югоизточното му подножие (около 50 мин от мах. Ангелов дол – общо 2 ч). Тази седловина е обзорно и възлово място. На север, зад дълбоко всечената гориста и скалиста клисура на р. Беререй се простира гористият Мандренски рид, увенчан от върховете Каменна мандра, Ливадата и Варенишка могила. На на югоизток и юг се издигат Върла могиа, Кошутица, Могилата (Орела) и Вран камък, а на изток – Голец (Сакарджа). В посока юг-югоизток се отделя пътека, която, следвайки тясното вододелно било Зъба, излиза към вр. Кошутица, където се свързва с пътя за х. “ Оборище”, с. Оборище, с. Петрич (през Вран камък), с отклонения за с. Поибрене.

За х. “Сакарджа” се продължава в почти източна посока с кратко стръмно спускане по каменлива пътека през поляни и горски пасажи към долината на р. Беререй. Реката се пресича след 20 мин (2,20 ч дотук). Следва сравнително дълго, но плавно изкачване към билото на Мандренски рид. Пътеката извива в посока север-североизток през нискостеблена дъбова гора, “отдъхва” за кратко време на полегато склоново стъпало, пресича няколко наклонени поляни и за около 1 ч извежда на оголеното било югоизточно от гористия вр. Каменна мандра, над колибата и изворите в м. Кайряка (3,20 ч). Оттук се продължава по билен горски път. По него след 30–35 мин се излиза на открити билни поляни западно от вр. Голец, а след още 10 мин (4,05 ч) се стига камионният път, който идва откъм масива на Лисец (Панагюрски колонии, Пряслопа, х. “Братия”). По него за десетина минути в северна посока се стига до х. “Сакарджа” (4,15 ч). Малко по-бързо се стига до хижата, като, преди да се излезе на поляните западно от вр. Голец, се тръгне по ясно очертаното отклонение от основния път вляво (на изток). То бързо напуска билото и, пресичайки почти по хоризонтал с къса дъга на североизток изворните притоци на р. Боровица (северозападните склонове на вр. Голец), извежда направо на поляната пред хижата.

Маршрутът има лентова маркировка. Като част от похода “По пътя на Хвърковатата чета” (Оборище–Лисец–Голец–с. Петрич) на места има и табелки. Обратният път (както минава и походът) се изминава за около 3,15 ч.

С. Чавдар отстои на 3 км южно от Задбалканската автомагистрала, на 7 км от Челопеч и на 13 км от гр. Златица и Пирдоп, с които има автобусна връзка.

►Исторически бележки. До Освобождението селото е било владение (чифлик) на златишките бейове, но в землището му се намират следи и отпреди османското нашествие. Като владение на златишките земевладелци селото остава извън обсега на подготовката на Априлското въстание. Забележително е обаче писмото, което лично Бенковски написва до населението му (от въстаналото вече с. Петрич), с което призовава “ръка за ръка” да се смаже “това тиранско правителство, което тъпче правата на всички, без разлика на вяра и народност”. И действително, част от местното население поема към въстаническия сборен пункт в Петрич. Кълновете на българското просветно дело поникват тук още през 1850 г., когато в селото е открито първото училище.

► Забележителности. В центъра на селото има паметникът на загиналите във войните. До кметството извисява корона японска акация (софора), заседена през 1910 г. и обявена за природна забележителност.

Югоизточно от селото, на вододела между Селската река и р. Газибара има останки от древна крепост – Градището, градена от недялан камък и бял хоросан. Следи от старото кале (с останки от стари гробища) се намират и близо до водослива на Селската река с Тополница. Северно и източно от днешното село, около оброчищата Св. Георги, Св. Илия и м. Тракан също са разкрити основи от стари селища. На десния бряг на Тополница (южно от селото) се намира известното Чавдарско неолитно селище от V–ІІ хил. пр.Хр. Тук са намерени множество оригинални предмети и оръдия на труда.

Особен интерес представляват следите от древен рудодобив край р. Тополница в м. Самоков – североизточно от устието на р. Селската (Кьойдере), в подножието на вр. Демирска могила. Според П. Делирадев тук е имало развит железодобив и “магнетитната руда” е била претопявана “по-горе, край Тополница”, където са били видните (топилните пещи) – м. Видните. Изобилните останки и проучванията, проведени от нас, свидетелствуват, че освен магнетит тук се е промивало (плавило) и алувиално разсипно злато.

►Интересни излети могат да се организират до старините в Чавдарското долинно разширение (45 мин), из Петричкия пролом на р. Тополница. По пролома може да се отиде до Кербово градище (2,30 ч), Петрина чукара (2,30 ч) и до с. Петрич. Село Чавдар е най-удобният изходен пункт от север за хижите “Сакарджа” и “Братия”.

От с. Чавдар до х. “Сакарджа” води макаданен път (14 км). Шосето излиза от южния край на селото и, следвайки десния бряг на Селската река, покрай вили, градини и ниви, слиза в западната част на Чавдарското разширение на р. Тополница. До моста на р. Тополница (3,5 км – 0,45 ч) шосето е с трайна настилка и асфалтова замазка. Тук, в м. Селището, е водосливът на р. Боровица с р. Тополница, а западно от него започва живописният Чавдарски пролом, по който може да се отиде до с. Петрич.

След моста се продължава по тясно шосе с чакълна настилка, което навлиза в планината срещу течението на р. Боровица в югоизточна посока. Минава се покрай м. Белите брегове и устието на р. Беререй. Гористите склонове постепенно се стесняват и затварят кръгозора, а шосето, плавно набирайки височина, няколко пъти прехвърля коритото на реката. След 6,5 км (около 1,30 ч) от моста на р. Тополница (общо 10 км – 2,15 ч) се достига малко долинно разширение с няколко полуразрушени бараки. Оттук до хижата може да се продължи по два основни варианта.

Вариант І. По камионен път, около 4 км на югоизток през Петковата рътлина, главно вододелно било между реките Боровица и Селска (1,15 ч) – общо 14 км (3,30 ч). Маршрутът е маркиран, пътят е ясно очертан, без отклонения. По обратния път маршрутът се изминава за 3 часа.

Вариант ІІ. Продължава се по шосето нагоре (юг-югоизток), срещу течението на р. Боровица още 2 км (0,30 ч) – общо 12 км (2,45 ч). При водослива на няколко дола, оформили малко долинно разширение, шосето завършва. Непосредствено на изток има чешма. Към хижата се продължава в посока изток-югоизток, като се преодолява около 300 м денивелация. Има лентова маркировка и табелки. По обратния път до с. Чавдар се слиза за около 3 часа.

Хижа “Сакарджа” (1195 м н.в.) се намира сред вековна букова гора на северозападния склон на вр. Голец. Старата хижа е строена през 1946 г. като ловен заслон. Разполага с 14 места. Санитарно-хигиенните възли са външни. До старата хижа през 1977 г. е построена нова едноетажна сграда. Новата хижа разполага с 45 места (9 стаи с по 5 легла), туристическа кухня и столова. Тя е електрифицирана и водоснабдена, с вътрешни санитарно-хигиенни възли. Стопанисва се от тур. д-во “Братия” – с. Чавдар. За кратко време хижата се е наричала “Г. Бенковски”.

►От х. “Сакарджа” може да се отиде до вр. Каменна мандра (1 ч) и вр. Голец (20 мин).

По върха и около него няма следи от градеж. Прави впечатление местоположението на “укрепленията”. Те липсват тъкмо там, откъдето върхът е най-лесно достъпен. Разположението им е каскадно, но неравномерно – от една до три “окопани редици”, разположени нагъсто, буквално една над друга. Те са различни и по широчината, и по дълбочина, която на места достига до 3 и повече метра. Има както завършени, така и недовършени изкопи. Липсата на характерното за окопните укрепления подреждане на изкопния материал изключва отбранителното предназначение на изкопите. За отбелязване е, че някои от скалите, изграждащи върха, са така променени, че трудно могат да се определят без специален анализ. Наблюдава се характерна хидротермална промяна, окварцяване, следи от излужване на руден минерал, т.е. все неща, които от пръв поглед характеризират дадено рудопроявление. Ето защо смятаме, че въпросните “укрепления” са древни минни изработки, т.е. това са следи от дейността на древните рудари. Но за разлика от останките край Тополница (м. Самоков) тук става въпрос за разработка на коренно месторождение, по всяка вероятност от същия период (предримската или римската епоха). Основните компоненти са били мед, злато и сребро. Възможно е част от тукашния материал да е бил откарван и стриван именно край Тополница (заради необходимостта от вода). Едва ли е случаен фактът, че един от притоците на р. Беререй, който извира от южните склонове на Голец, се казва Златица, а в речните наноси на Боровица и Селска, чиито изворни притоци също обхващат върха, има индикации за наличие на разсипно злато. Всъщност Голец е някогашен аналог на днешните “Медет” и “Асарел”.

В околностите на вр. Голец и х. “Сакарджа” в началото на лятото има в изобилие горски малини и ягоди.
78. С. Чавдар–лобното място на П. Мангов (Орлин)–х. “Сакарджа” (4 ч)

От с. Чавдар до моста на р. Тополница се следва маршрут № 27 (0,45 ч). След моста вляво от шосето (на югоизток) се отделя камионен път без настилка, който плавно се изкачва през м. Белите брегове. Минава се покрай стари кошари (1 ч), откъдето на север се открива панорама към с. Чавдар и главното старопланинско било от вр. Свищи плаз до вр. Баба. Пътят постепенно завива на изток и след 10 мин се разклонява. Дясното отклонение води на юг към долината на Боровица. Лявото отклонение, което трябва да се следва, продължава на изток-североизток и излиза на открито стъпало, обрасло с храсти и хвойна, откъдето се открива гледка към вр. Голец. След това пътят навлиза в дъбова гора, пресича сечище и след 30 мин (1,40 ч) се стига до втори разклон. Лявото отклонение слиза на север към Свински дол, а дясното, което трябва да се следва, завива на югоизток и след 15 мин (1,55 ч) извежда сред обширна падина и старо сечище. Продължава се по тесен коларски път, който пресича падината в южна посока, излиза на тясно, покрито с дъбова гора било, и, завивайки на север-североизток, за 20 мин (2,15 ч) извежда на главното било – вододел между реките Боровица и Селска. Тук дъбовата гора се поразрежда и открива горска полянка, сред която малък паметник бележи лобното място на партизанина П. Мангов (Орлин), загинал на 5 май 1944 г.

Оттук до х. “Сакарджа” се следва неотклонно гористото вододелно било в югоизточна посока. Върви се по широка, зашумена пътека през дъбова гора. След 20 мин (2,35 ч) се подсичат западните склонове на вр. Кънеле, а след още 20 мин (2,55 ч) широката пътека (дълбоко всечена от пороите и наподобяваща канал) подсича от изток вр. Горището. С плавно изкачване, държейки югоизточна посока, по широк и равен горски път след 15 мин (3,40 ч) се слиза на седловина. Следва плавно изкачване и след 10-ина минути се достига камионният път за х. “Сакарджа”, идващ откъм долината на Боровица (маршрут № 77, Вариант І). По него на юг след 10 мин се стига до хижата.

Маршрутът е маркиран частично – стара лентова маркировка, вече почти заличена, има само до лобното място на Петър Мангов-Орлин. Оттук до хижата маршрутът не е маркиран, но пътеката и пътят са ясно очертани и опасност от изгубване няма. Обратният път се изминава за 3–3,10 ч.

От с. Чавдар до х. “Братия” води шосе (с чакълна настилка) по долината на Селската река, преминаващо в грунтов път без настилка (17 км). Има и друг камионен път без настилка, който върви по вододела между реките Селска и Газибаа (13,5 км). Двата пътя са подходящи само за моторни превозни средства с повишена проходимост.

Шосето излиза от източния край на селото, заобикаля от север ниския вр. Герена и в югоизточна посока се спуска в Чавдарското долинно разширение. Пресича се коритото на р. Воздол и се прехвърля р. Тополница по мост при устието на Селска река (3,5 км – 0,45 ч). Дотук може да се стигне и за по-кратко време (0,35 ч). На 300–400 м след като се излезе от селото, от шосето се отделя коларски път. Той се спуска на югоизток в широката долина на р. Воздол и през тучни ливади, градини и ниви, между които са пръснати и няколко могили (между тях изпъква Угрина могила), излиза отново на шосето.

Районът около водосливът на Селска река се развива като вилна зона. Северно от моста на Тополница е историческата м. Тракан, а южно, на левия бряг на Селска река е м. Черковище. На около 500 м североизточно, на левия бряг на Тополница е м. Самоков. Цялата тераса на реката тук е осеяна с различни по височина могили и валове, има и стар, дълъг около 1000 м канал – безспорни следи от дейността на древните рудари. На около 100 м североизточно от моста, близо до коритото на Тополница, има чешмичка със студена вода.

От моста на Тополница се продължава в югоизточна посока по шосето срещу течението на Селска река. В началото шосето следва десния, а след 500 м се прехвърля на левия бряг, към който се придържа още около 2 км. Шосето отново се прехвърля на десния бряг, който следва до разклона на камионния път за х. “Братия”, като 500 м преди това минава покрай водохващане и каптажи – 5,5 км от моста на Тополница (1,20 ч), или общо 9 км (2,05 ч).

От разклона се продължава нагоре по долината на реката. Шосето, някога използувано за дърбодобива, сега е напълно изоставено, обрасло с трева, а мостовете са полуразрушени. Долината, тясна и гориста, със стръмни долинни склонове, неусетно завива на юг-югоизток. След по-малко от 2 км (25 мин) се стига до тясно, продълговато долинно разширение и малка, разрушена барака – 11,7 км от с. Чавдар (2,30 ч). Тук горското шосе се изоставя. То продължава срещу течението на реката към м . Кольов гроб, откъдето започва пътека за х. “Сакарджа”. За х. “Братия” се продължава по горския път, който се отделя вляво (източно) от шосето при горската барака. Върви се срещу течението на къс дол, по десния му долинен склон, отначало в североизточна посока. След като набере височина, пътят го пресича с дъга на югоизток и след около 30 мин (3 ч) излиза на широко гористо било. Тук пътят постепенно преминава в широка пътека, която, следвайки билото на североизток, след 30 мин (3,30 ч) стига до х. “Братия”. От долината на Селска река до хижата се преодолява близо 400 м денивелация.

По маршрута има лентова маркировка и табелки. По обратния път до с. Чавдар се слиза за около 3 ч.

До х. “Братия може да се стигне по още два варианта.