Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие
Изтегляне 3 Mb.
|
1. ВъведениеНеобходимостта от областни стратегии произтича от нуждата от йерархична организация на процесите на управление и планиране в България. Необходимо е разработването на стратегически план за развитие на субрегионално, но надобщинско ниво, който според новия Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие (на районите за планиране) и да бъде ориентир (насока, рамка) за разработване на общински планове за развитие. Разбира се един план няма право на съществуване, ако е само средство за създаването на друг план и затова екипът, координиращ разработването на стратегията на Сливенска област насочи усилията си към създаването на процес и структури (секторни и междусекторни работни групи), основани на партньорство, които могат да бъдат използвани за създаването на какъвто и да е планов документ на областно ниво (в съответствие с конкретните нужди и изисквания на момента) и за консултиране и координация. Екипът по разработването на Стратегията се постара да постави основите на устойчив процес, който да координира и интегрира планови документи от значение за Областта, които вече съществуват или са в процес на разработване и зад които стоят реални ресурси и действия. В тази връзка областната стратегия може да служи като ядро за разработването, актуализацията и оценката на други планови документи и проекти, осигурявайки последователност, съгласуваност и синергия. Разработената стратегия трябва да се възприема и като “платформа” за търсене и привличане на ресурси. Тя може да помогне бързо да се определи какво в дадена програма за финансиране е избираемо, дали вече е определено като нещо необходимо, което трябва да направим. Стратегията на Област Сливен е опит да се дадат отговори на въпроси, свързани с това, какво може да бъде направено на областно ниво с ресурсите на областните партньори и поради различни причини не се прави на общинско или национално ниво . Философията на стратегията е свързана с постигането на баланс между различните икономически, социални и екологични аспекти на устойчивото развитие, между различните частни, публични, групови и секторни интереси, между различните равнища - национално, регионално, местно. 2. Процес на разработване на стратегията Разработването на стратегията активизира местните участници в процеса на развитие. Анализирани са тенденциите в областта през последните години, определени са целите и приоритетите в средносрочен и дългосрочен план. Стратегията включва експертни анализи и становища в направленията човешки ресурси, социална и здравна политика, образование, култура, индустрия, туризъм, селско стопанство, инфраструктура, околна среда, териториално устройство. В процеса се включиха около 90 представители на общинските администрации, на териториалните звена на държавната администрация, неправителствени организации и други институции, отделни представители на бизнеса, организирани в пет работни групи. Експертна помощ в процеса беше оказана по проект “Партньори за развитие” на Британското министерство на международното развитие, а работните групи бяха координирани и подпомагани от фасилитатори от Областна администрация Сливен. Етапите на работа следват логиката на стратегическото планиране и включват: 1. Събиране и обобщаване на информация от експерти, представители на различни институции /партньори на развитието/ в 5 работни групи. 2. Анализ на данните, определяне на проблемите и нуждите. 3. Изводи, определяне на стратегически цели и приоритети в областното развитие при търсене на взаимната обвързаност и зависимост, без затваряне и изолиране на секторно ниво с цел постигане устойчивост на развитието. 4. Планиране на мерки и действия за промяна и постигане на ново състояние. При определяне на стратегическите цели и приоритети за развитие на областта и мерките за постигането им са взети предвид приетите или разработени национални стратегически документи, а именно: Националния план за развитие, Националната стратегия за регионално развитие, Националния план за развитие на земеделието и селските райони, Националния план за действие по заетостта и др. В стратегията за развитие на Сливенска област са интегрирани съществуващите планови документи, разработени в периода 1999 – 2005 г. в Областна администрация и в общините. В нея са взети предвид още стратегията за развитие на земеделието в Сливенска област, предложена от ОД “Земеделие и гори”, Стратегията за подобряване на здравето на населението в Област Сливен, предложен от Районния център по здравеопазване, инвестиционните програми на ВиК ЕАД, Областно пътно управление и др. Със заповед на Областния управител, съгласно Методически указания за разработване на Областните стратегии за развитие беше назначена Областна група за стратегическо планиране. В състава и са включени директори на регионални дирекции на държавната администрация и отговорни служители от общинските администрации, координирали разработването на общинските планове за развитие. Областната група за стратегическо планиране след като направи оценка за съответствието на Областната стратегия за развитие с местните приоритети, Националната стратегия за регионално развитие и националните приоритети за развитие по отделните сектори внесе необходимите корекции. 3. Обхват и структура на стратегията Стратегията за развитие на Сливенска област обхваща следните приоритетни области: човешки ресурси, социална и здравна политика, образование, култура, индустрия, туризъм, селско стопанство, инфраструктура, околна среда, териториално устройство. Времеви обхват: изпълнението на заложените мерки и дейностите по тях е предвидено да стане в краткосрочен план- до края на 2006 г. , средносрочно – до 2009г. и дългосрочно - до 1015г. В структурата на същинската стратегия е приета следната йерархия: Визия – показва как след време бихме искали да изглежда областта Стратегическа цел- намерение във времевия хоризонт на стратегията, което ще съдейства за постигане на визията. Специфични цели- конкретни и измерими цели за постигане на стратегическите цели. Приоритетни цели (приоритети): най-значимите от гледна точка на важност и налични ресурси оперативни цели в изпълнение на специфичната цел. Мярка: съвкупност от сходни по характер дейности, чрез които се постига определен приоритет. Дейност: проект или съвкупност от проекти, с определен бюджет, източник на финансиране и отговорните партньори. 4. Обобщен анализ на икономическото и социалното състояние 4.1 Общи данни за областта Сливенска област е разположена в югоизточна България и заема територия от 3544,066 кв. км., което представлява 3,19% от територията на страната. На юг тя граничи с Ямболска област, на изток – с Бургаска област, на север – с области Велико Търново, Търговище и Шумен, на югозапад – с област Стара Загора. Географското положение на областта се оценява като благоприятно от гледна точка на възможностите за нейното развитие. В много голяма степен те зависят от възможностите за интегриране на област Сливен със съседните области, както и създаване на предпоставки за общо използване на ресурси и потенциали за развитие. В административно отношение областта е разделена на 4 общини - Котел, Нова Загора, Сливен и Твърдица, като най-голям град и областен център е гр.Сливен. В релефно отношение са формирани два района: на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен. Климатът е умереноконтинентален със средногодишна температура на въздуха 12.4 градуса по С. Хидроложките запаси в областта не са големи. Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големия приток на р.Марица с водосборен басейн около 7 800 кв.км. От почвените типове най-характерни са карбонатните черноземни смолници, черноземните смолници и излужените черноземни смолници. Полезните изкопаеми, които се добиват на територията на областта са горивно-енергийни ресурси, медни руди, кварцит за динасов огнеупор, кварцит за феросилиций. В момента нямат голямо стопанско значение, поради непрекъснатия спад на този индустриален сектор. Постоянното население на областта към 31.12.2003г. наброява 213 194 души, което е 2.7% от населението на България. Това поставя областта на 14то място сред 28те области в страната и на 2-ро място в Югоизточния планови регион. Област Сливен се нарежда на 11-то място в страната по гъстота на населението ( 60,2 д/км²). Делът на градското население е по-нисък от средния за страната ( 66% срещу 69,8%). 4.2 Състояние на икономиката В резултат на несполучливата приватизация и преструктуриране на някой водещи индустриални предприятия в областта в периода 1999-2001 г. Сливенска област изостана в своето развитие. От 10-то място по брутен вътрешен продукт на човек от населението през 1999 г., областта заема 26-то през 2000г. Следва да се подчертае, че след 2000 г. е налице ясна тенденция за растеж на областната икономика, с темп не-по-нисък от средния за страната. В резултат, през 2002 г. областта заема 23-то място по брутен вътрешен продукт на един жител. Тази благоприятна тенденция се дължи на Преработващата промишленост и най-вече на текстилния отрасъл. Генерираната от индустриалния сектор брутна добавена стойност след 2000 г. е с тенденция да нараства и да превишава тази създавана в аграрния сектор. Броят на заетите в индустрията в последните години също нараства, но производителността на труда все още е ниска. Необходимо е да се подкрепят високотехнологични отрасли и производства в които се създава висока добавена стойност. Като резултат от анализа на териториалната структура на икономиката , общините в областта могат да се разделят на 3 групи: - Сливен - индустриално-аграрна, с най-голямо значение за промишлеността в областта и с голям дял в аграрния сектор. - Нова Загора - аграрно-индустриална, с най-голям дял в аграрния сектор и със значителен дял в промишлеността - Котел и Твърдица - аграрни, с тенденция към намаляване дела на индустриалния сектор и повишаване дела на аграрния Процесът на приватизация е почти напълно приключил. Някой от големите предприятия, с възможности да оцелеят в новите пазарни условия не бяха преструктурирани своевременно и са в тежко икономическо състояние. Недостигът на инвестиции в областната икономика през последните години е в основата на нейното изоставане. Ето защо политиката за привличане на инвестиции е от първостепенно значение. Следва да се изтъкне като конкурентно предимство на областта, това че тя успя да привлече значителните чужди инвестиции – най-вече в текстилния отрасъл, но и в млекопреработването, винопроизводството и др. Значителният процент приходи и брой на заетите в микро, малки и средни предприятия доказва голямото значение на сектора и необходимостта от набелязване на мерки за повишаване на неговата конкурентноспособност и стабилен растеж. Проведените по повод разработването на областната стратегия анкети с представители на бизнеса сочат, че от тяхна гледна точка основна пречка пред икономическото развитие е все още свития пазар и понижено търсене на стоки и услуги. Високите данъци, сложните процедури за кредитиране и нелоялната конкуренция са посочени като следващите по важност проблеми. В законодателната сфера като основна трудност се посочва честата смяна на законите и сложните регистрационни режими. Ограниченият достъп до информация за пазара е към дъното на класацията на проблемите, което показва пренебрегване на пазарните проучвания и стратегическото планиране. В йерархията на информационните потребности на българските предприемачи от сектора на МСП, все още информацията за договорените условия за присъединяване към ЕС не заема достатъчно място. На настоящия етап на развитие на страната, преобладаващата част от българските фирми прилагат стратегия на ниски цени в процеса на конкуренция на националния и международния пазар. За сега в голяма част от случаите тя е успешна. Стратегиите на ниски цени, обаче не са устойчиви в рамките на глобалната икономика, тъй като винаги съществува някой, който предлага по-ниски цени. Страни с ниски ценови равнища и фирми, прилагащи тази стратегия, се оказват в спирала на намаляваща добавена стойност. Освен това стратегиите на ниски цени затрудняват запазването на човешките ресурси вътре в страната. Ето защо по-добрата стратегия, осигуряваща конкурентни предимства, е въвеждането на иновации. В развитите страните разчитат не само на технологичните предимства, а и на съвременни начини на управление на фирмата, финансиране, маркетинг, обучение на персонала, както и на други фактори. Предимствата им в индустриалния сектор се дължат до голяма степен на добра комбинация от всички тези фактори - елементи на цялостна иновационна система. Особено внимание трябва да се обърне на последиците от присъединяването на България към ЕС за МСП. Ако своевременно не се отчете необходимостта от насочването на усилия за постигане на конкурентни предимства на основата на намаляване себестойността на продукцията и повишаване на качеството чрез въвеждане на нови технологии, системи за контрол на качеството, сертифициране на произвежданите продукти, подобрен мениджмънт и маркетинг, по-висока квалификация на персонала може да се очакват неблагоприятни последици за МСП, когато те ще се сблъскат със сериозни проблеми. За да устоят на бъдещата конкуренция мениджърите на МСП се нуждаят още от придобиване на нови маркетингови умения и потенциал за стратегическо планиране. Усилията на местно ниво трябва да бъдат насочени към подпомагане на МСП в тези направления. Собствениците на множеството дребни фирми съзнават предимствата от обединяването си, но са им известни и неуспешни практики, което ги възпира да работят за подобни инициативи. В някой подотрасли на икономиката, като например: растениевъдство-зеленчуци и трайни насаждения, млекопреработване, месопреработване, производство на чорапи, занаятчийски производства и др. съществуват или се правят опити да се създадат регионални сдружения на производителите. Уместно би било прилагането на клъстерния подход в областната икономика Откроява се необходимостта от идентифициране на успешни и свързани помежду си подотрасли и насърчаване на производителите в тях за създаване на регионални клъстери. Този подход има значение и за привличането на външни инвестиции, базиращи се на стратегии за съвместни производства на стоки. 4.2.1 Състояние на индустриалния сектор Индустриалният сектор е водещ в икономиката на Сливенска област, въпреки, че на него се падат само 16.9 % от предприятията в областната икономика. Заетите лица в индустрията са 15025 или 43.4 % от всички заети в областната икономика. Дълготрайните материални активи, с които разполага са 393349 хил.лв. или 72.9 % от тези на фирмите от нефинансовия сектор през 2003 г. В него е създадена бруто продукция за 402451 хил.лв. или 69.3 % от общата за областта и са реализирани нетни приходи от продажби за 451078 хил.лв. или 49.2 % от общите за областта. Преработваща промишленост Най-важният отраслов подсектор е преработващата промишленост. По-важните отрасли на преработващата промишленост са: производство на текстил, текстилни изделия и облекло, производство на хранителни продукти и напитки, производство на машини и оборудване, производство на електрооптично и друго оборудване и др. Текстилният отрасъл продължава да доминира в индустриалния сектор. От решаващо значение за добрите икономически резултати в текстилния отрасъл през последните години бе появата на крупен инвеститор в лицето на концерна “Миролио”, който закупи и оборудва с нови машини едни от най-големите текстилни предприятия в страната, намиращи се в гр. Сливен и гр. Нова Загора. Това е най-значителната инвестиция в областта и една от най-големите в страната. Производство на хранителни продукти и напитки– е втори по значение отрасъл. Важна предпоставка за неговото развитие са благоприятните условия за селското стопанство на територията на областта. Най-големите производители на вино в областта и едни от най-големите в страната са избите на Домейн Бояр и “Вини” АД Сливен. В гр. Сливен и гр. Нова Загора са основните производители на плодови и зеленчукови консерви в областта. По данни на дирекция “Агростатистика” на МЗГ по събрано и преработено мляко за 2002г. , областта се нарежда на първо място в страната, а за 2003 на второ, което показва нейния голям потенциал в подотрасъл Производството на млечни продукти. В гр. Сливен се намират най-големите предприятия за преработка и пакетиране на ядки и сушени плодове. Производство на машини и оборудване. В последните години се наблюдава процес на преориентиране към нови производства и успешни опити за реализиране на продукцията на нови пазари. Производство на електрооптично и друго оборудване е отрасъл с традиции в икономиката на областта. Въпреки неуспешното преструктуриране на водещите предприятия в отрасъла се запазват очакванията за неговото възраждане. Производство на изделия от неметални минерални суровини. Производството на стъкло, което е традиционно за град Сливен в момента, след обявяването на “Кристал” АД в несъстоятелност продължава в малки фирми. Дървообработване. Отрасълът се развива добре в национален план. Макар, че в Сливенска област не е добре застъпен има няколко фирми с добри позиции в производството на мебели и обзавеждане на дома и офиса. Добивна промишленост - добив обогатяване и брикетиране на въглища. В близкото минало въгледобивът, извършващ се в т.н. Балкански басейн, бе един от основните отрасли в областта. Редица икономически фактори наложиха през 90-те години ликвидиране на значителна част от дейността на въгледобивните предприятия- изцяло на територията на Община Сливен и частично на територията на община Твърдица. Отрасълът бележеше непрекъснат спад, но в последните години въгледобивът в община Твърдица постепенно се възобновява . Строителството е с немалко значение в индустриалния сектор. През 2003 г. в него е произведена бруто продукция за 48815 хил. лв. или 12.1 % и са реализирани нетни приходи от продажби за 52933 хил. лв. или 11.7 % от общите за индустрията. Производство и разпределение на електроенергия и топлинна енергия, газ и вода –отрасълът е представен главно от големи фирми-монополисти. Въпреки малкия си брой тези фирми произвеждат около 6.4 % от бруто продукцията и 6.1 % от нетните приходи от продажби в индустриалния сектор за 2003 г. Преценката по отношение на конкурентноспособността на продукцията и експортния потенциал сочи най-добри перспективи за подотраслите текстил и винопроизводство. Предвид значителните нови инвестиции, растеж може да се очаква в производството на млечни продукти. Относно машиностроенето, с умерен оптимизъм може да се прогнозира, че при определени условия, може да се очаква развитие. В индустриалния сектор в Област Сливен извършват дейност множество малки и големи фирми с разнообразна отраслова специализация. Това е благоприятна ситуация за развитие на бизнеса. Основни проблеми на индустриалния сектор в област Сливен от гледна точка на неговата икономическа ефективност: -неритмични поръчки, поради загуба на традиционни пазари и трудности при намиране на нови пазарни ниши; -остарели технологии и продукт; -недостиг на инвестиции за развойна дейност, за технологично обновяване, за привеждане на производството в съответствие с по-високите изисквания, които ще наложи присъединяването ни към ЕС и пр.; -недостиг на добре обучени кадри и недостиг на знания и умения в управлението, особено на по-малките фирми; -недостиг на информация за изискванията към бизнеса, в резултат на поетите ангажименти в преговорите ни с ЕС; -недостиг на информация за възможностите за безвъзмездно подпомагане на МСП по различни донорски програми и за получаване на преференциални кредити; -високи данъци, административни бариери, сива икономика, формиращи като цяло не особено благоприятна бизнессреда; От направения анализ е ясно че индустрията в Сливенска област има потенциал за развитие и растеж, но като най-важно условие за постигането на такъв се очертава привличането на повече вътрешни и външни инвестиции с цел повишаване на нейната конкурентоспособност. Според направеното от екипа проучване очакваната от бизнеса подкрепа на местно ниво, с оглед разрешаване на стоящите пред него проблеми се свързва с: -Представяне на местните производители в чужбина – участие в изложения, в бизнесделегации; -Предоставяне на повече информация за възможностите за излизане на пазари в Европейския съюз; -Организиране на изложения и икономически форуми за представяне на местните производители 4.2.2 Състояние на сектор селско и горско стопанство Земеделските територии в Сливенска област са 1 826 925 дка, което представлява 51,55% от общата площ на областта. Делът на обработваемите земи спрямо общата площ на възстановените имоти е 75,73%. Най-голям относителен дял имат възстановените имоти с начин на трайно ползване “нива” – 1153 хил. дка., от които 47 % се намират в община Нова Загора. На второ място се нареждат мерите и ливадите, следвани от лозя и трайни насаждения. Преобладаващите категории земи в областта са ІV и ІІІ. Средният размер на възстановен имот в областта е 6,9 дка. Като най-голям е в община Нова Загора – 8,6 дка и най-малък в община Твърдица – 3,1 дка. Изоставените земеделски земи на територията на областта са 150 155 дка. В общините Котел и Твърдица се намират 68 % от пустеещите земи в Сливенска област. Причините за тяхното наличие са от различен характер - икономически и демографски ( резултат на обезлюдяването на населените места от планинските и полупланинските райони), както и раздробеност на възстановените имоти, голям брой собственици и др. Промяната в климатичната обстановка свързана с удължените периоди на засушаване налагат развитие на поливното земеделие чрез подобряване състоянието на съществуващата поливна инфраструктура и съоръжения и увеличаване на поливните площи. Изградената напоителна система на територията на областта върху площ от 348 549 дка. в голяма степен е амортизирана, част от съоръженията липсват. Напояват се едва 13.8% от изградените и годни напоителни полета. Допълнителни трудности се създават от факта, че тези съоръжения са изградени за условията на едроплощно земеделие. Растениевъдство Регионът е утвърден като един от големите производители на селскостопанска продукция, като традиционно е застъпено отглеждането на зърнено-житни култури, овощарството, лозарството и зеленчукопроизводството. Съществува интерес у земеделските производители и към по-атрактивни култури като маслодайна рапица, мента, лавандула, но все още на малки площи - по скоро експериментално. Производството на зърнени и зеленчукови култури се извършва предимно в община Нова Загора, където получените добиви са над средните за страната и се дължат на по-добрите качества на земята, както и на окрупнените обработваеми земи. Структуроопределящ отрасъл за областта е овощарството. Почвено-климатичните условия са най-благоприятни за отглеждането на прасковената култура, поради което тя заема най-големи площи от овощните видове и е основна култура за района. Най-голямата площ в страната засадена с прасковени насаждения е в област Сливен. През последните години се наблюдава интерес у земеделските производители към създаване на нови прасковени градини. В община Сливен се намира Опитно поле по прасковата – единствената научна организация към Центъра за аграрни науки – София. В нея е съсредоточен основния генофонд от интродуцирани и селекционирани у нас прасковени сортове и подложки. В град Сливен се намира и единствения за Южна България овощен разсадник, произвеждащ безвирусен сертифициран овощен посадъчен материал, създадено е и сдружение на производителите на праскови, чийто стремеж е постепенно да придобива и маркетингови функции, като се ангажира с обща реализация на продукцията. Лозови насаждения заемат 67 000 дка и се отглеждат на територията на цялата област, предимно винени сортове – Каберне Совиньон, Мерло, Ркацители, Шардоне и Памид. Само 6% от лозовите масиви са десертни. Съществуващите традиции, подходящите почвено- климатични условия, наличието на винарски изби и на два завода за производство на вино и високоалкохолни напитки са предпоставки, благоприятстващи развитието на лозарството и налагането му като приоритетен отрасъл за областта, а също и за утвърждаването на региона, като един от стратегически важните в развитието на лозарството и винарството в страната. През последните години се наблюдава неблагоприятната тенденция на намаляване на средните добиви и увеличаване себестойността на произведената селскостопанска продукция. По голяма част от техниката, използвана от земеделските производители, е физически и морално амортизирана. Необходимо е да се търсят и влагат нови инвестиции за обновление на техника, технологии и сортове. Земеделските стопани не разполагат с достатъчно финансови средства за нормално производство. В резултат на това не се спазват технологиите по отглеждане на земеделските култури, използваните семена и посадъчен материал не са с необходимото качество, не се прилага научно-обосновано торене и методи за растителна защита. В повечето случаи използваните сортове не са съобразени с почвено-климатичните условия. Въпреки че в областта работят големи консервни преработвателни предприятия и винзаводи не съществува практика да се сключват предварителни договори с производителите. Мнозина земеделски производители предпочитат да предлагат продукцията си на по – висока цена, нерегламентирано и при неблагоприятни условия. Животновъдство Животновъдството е втори основен подотрасъл на селското стопанство в областта. Доброто зърнено и фуражно производство в полската част предопределят развитието на говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство в тези райони, а наличието на много добри пасища и ливади в планинската и полупланинската част са условие за развитие на овцевъдство и месодайно говедовъдство. Съществуват редица предпоставки за превръщането на област Сливен в един от центровете за развитие на животновъдството в страната. Изградена е много добра инфраструктура, включваща Регионална дирекция по селекция и репродукция в животновъдството, станция за изкуствено осеменяване, лаборатория за окачествяване на млякото. На територията на Сливенски минерални бани е изграден най-големия в Южна България Пазар за живи животни. В областта има достатъчен брой предприятия за производство на комбинирани фуражи, обуславящи високата продуктивност на животните, както и млеко и месо преработвателни предприятия с голям капацитет и възможности за реализация на продукцията. На територията на областта е учредена и действа Регионална асоциация на млекопроизводителите имаща сериозни позиции сред говедовъдите в цялата страна. Амбициите на браншовата асоциация са за изпълнение и развитие на селекционно-племенните дейности в говедовъдството в област Сливен. Учредено е и българо-германско търговско дружество с основен предмет на дейност търговия с разплодни животни, със семенен материал, технологии, оборудване, обучение и др. През последните години се наблюдава трайно запазваща се тенденция на увеличение на броя на животните и на средната продуктивност при кравите, биволиците, козите майки и пчелните семейства и намаление при овцете-майки и свинете-майки. Въпреки, че специалистите отчитат тенденция към окрупняване на говедовъдните ферми, увеличение на поголовието в основните стада и използване на съвременни технологии, съществуват и редица проблеми предимно за по-дребните фермери. Високите цени на фуражите са причина за небалансираното и ненормирано хранене. Липсата на механизация при основните технологични процеси и ниската концентрация на животните във фермите оскъпяват производството на животинска продукция и го правят нерентабилно. Липсата на надеждни и осигурени пазари, ниските изкупни цени за селскостопанската продукция водят до демотивация и отказ у голям брой земеделски производители за насочване към селскостопанско производство. Земеделските производители не осъзнават ползите от създаването на местни сдружения на производителите и ролята им при защита техните интересите по отношение отстояване на справедливи цени, пазарно поведение, информационно обслужване и др. Необходимо е по населени места да се води активна информационна кампания относно промените и последствията за земеделските производители, произтичащи от членството на страната ни в Европейската общност. Съществува потребност от изготвяне на научнообосновани проучвания, изследвания, обучения и консултации, както в сектор растениевъдство така и в животновъдството. Горско стопанство Горската площ на област Сливен възлиза на 151 042 ха от тях 92% са покрити с гори. Преобладават видовете бук, зимен дъб и цер. Средната възраст на горите е 58г., с преобладание на широколистните видове – 82%. Областта разполага със значими недървесни горски ресурси – билки, гъби, горски плодове и др. Тези горски ресурси се използват неефективно от местното население. Събират се големи количества без да се обръща необходимото внимание на тяхното опазване. В ловното стопанство се отчита трайна тенденция на влошаване състоянието на дивеча и намаляване на запасите му. Причините за това са бракониерство, висока численост на хищниците, не добра координация и съгласуваност в действията на ловните сдружения и представителите на Регионалното управление по горите. Горските пожари представляват значителна заплаха за горите, засегнати са 20 000 ха. от цялата горска площ за последните 5 години. Неконтролираната паша и увеличения брой на козите, а и повредите от дивеч, също допринасят за деградацията на горите. 4.2.3 Състояние на туристическия сектор Област Сливен не е традиционно развит туристически регион, въпреки че съществува определен не напълно оползотворен потенциал за развитие на туризъм, и по конкретно на алтернативните видове туризъм. Бъдещите действия в тази насока ще са този сектор да се превърне в един от водещите за областната икономика, предвид това че през последните години туризмът е един от отраслите в националната икономика, които бележат непрекъснат растеж. Близостта на Бургаска област е важна предпоставка, тъй като тя разполага с богати туристически атракции. Те могат да допълнят предлагането на туристически услуги и атракции на Сливенска област, и да се използват в рамките на еднодневни екскурзии от стациониращи по южното Черноморие туристи и други туристи търсещи алтернативните форми на туризъм и желаещи да се запознаят с вътрешността на страната. Като общини с най-добри възможности и съществуващ значителен потенциал за развитие на туризъм са идентифицирани Сливен и Котел, като за община Котел развитието на туризма е първи приоритет. Основен акцент на туристическото предлагане в Котел е селският и екотуризъм, предвид географското положение и природните дадености на общината. Те успешно могат да се комбинират и допълнят по подходящ начин с предлагането на спортен, културен и познавателен туризъм за да се разнообрази туристическото предлагане и да се отговори на изискванията на съвременния туризъм. На база характеристиката на ресурсите, с които област Сливен разполага, могат да се определят няколко вида туризъм с потенциал за развитие: Планински, екотуризъм, селски и културен Най-голям ресурс за развитието на туризма в Сливенска област е Източния дял на Стара планина. На нейна територия в непосредствена близост до град Сливен се намират Природен парк “Сините камъни”, който е район с висока и средна значимост за опазване на биологичното разнообразие и местността Карандила – най-масово посещаваната и най-достъпната част за туристите, която е свързана с града посредством въжена линия. Планината предоставя условия за практикуване на маршрутно-познавателен, пешеходен, еко и културен туризъм, както и условия за спортните форми на туризъм - алпинизъм, скално катерене, колоездене, планинско колоездене, делтапланеризъм, парашутизъм, безмоторно летене. Природните забележителности в община Котел са много – скални образувания, пещери, два резервата, водопади, природозащитени обекти, които са в основата за развитието на екотуризма и все още не са напълно оползотворени за нуждите на туризма. Антропогенните ресурси за развитие на туризъм на територията на област Сливен са разнообразни по характер и епохи (праисторически тракийски могили, останки от римско време, многобройни паметници от Възрожденската епоха и др.). По брой паметници на културата област Сливен се наражда на трето място сред останалите области в страната. Това позволява съставянето на разнообразни програми, които могат да се обособят в отделни туристически продукти заедно с природните дадености в зависимост от интересите на посетителите. В тази насока една от основните задачи е идентифициране на съществуващото и потенциално търсене на продукти и услуги от туристи с интереси в областта на селския, еко и културния туризъм и разработването на туристически продукти съответстващи на търсенето. На територията на община Котел се намират няколко архитектурни резервата от Възрожденската епоха, които представляват голям интерес за чуждестранните туристи. Градовете и селата в областта са запазили фолклорните си традиции през вековете, и днес могат да се видят фолклорни и религиозни празници, провеждани ежегодно, както и културни прояви и чествания - "Лятна академия на изкуствата Жеруна", Международен пленер "Карандила", "Майски дни на културата", Димитров ден - Празник на гр.Сливен, Ден на народните будители - Празник на гр.Котел и много други. Балнео-лечебен туризъм В община Сливен и община Нова Загора успешно може да се развива балнеолечебен туризъм, предвид наличието на минерални извори. В настоящият момент материално техническата база в балнеолечебните курорти е много остаряла и се нуждае от обновяване и инвестиции за да може да се развива качествен и печеливш балнеолечебен туризъм. Състоянието на съществуващата инфраструктура (обща и специализирана) в момента не е задововолително. От дълги години не е правено нещо значително, което да подобри качеството и да разнообрази туристическия продукт. От 2003 г. има план за управление на Природен парк “Сините камъни”, където са заложени за изпълнение около 70 проекта Те предвиждат изграждане на специализирана туристическа инфраструктура, както и подобряване състоянието на съществуващата с цел повишаване качеството на туристическия продукт и увеличаване броя на посетителите, както и техният престой. Част от територията на област Сливен (Сливен, Котел, Твърдица) е във фокуса на Националната стратегия за екотуризъм, разработена и приета през 2003 г. с участието на широк кръг представители на заинтересовани страни – местна и държавна власт, неправителствени организации и др. Там тя попада в един от дванайсетте екорегиона - екорегион Източна Стара планина. В настоящият момент основен проблем пред развитието на сектор туризъм е липсата на инвестиции и липсата на партньорски взаимоотношения между заинтересованите предприемачи и публичната власт. Това води до застой в сектора и демотивира потенциалните инвеститори, тъй като на практика липсва цялостна политика за развитието на туризма в областта. 5. Социални и демографски проблеми Област Сливен е повлияна от тенденцията на намаляване на общата численост на населението, обхванала цялата страна през последните години. Тези изменения са резултат от неблагоприятното развитие на процесите, свързани с демографското възпроизводство: намаляване на раждаемостта, увеличване на смъртността, покачване на отрицателните стойности на естествения прираст, застаряване на населението. Възрастовата структура на населението в Сливенска област е от регресивен тип: нарастват броят и делът на възрастното население и намаляват тези на младите генерации. 19,4% от населението е в подтрудоспособна възраст, 59,2% - в трудоспособна възраст и 21,4% в надтрудоспособна възраст. Ясно очертана е тенденцията към по-нататъшно застаряване на населението, което се изразява в намаляване на дела на населението под 18-годишна възраст и увеличаване на лицата над 65 г. На територията на Община Сливен социални услуги за възрастните хора се предоставят в специализираните институции ( Домашен социален патронаж, Дом за стари хора). Налице е трайна тенденция образовани млади хора да не се задържат в областта, да търсят работа извън нея , както и извън страната. Нараства процента млади хора, употребяващи алкохол. Делът на пушачите сред младежите на възраст между 15 и 24 години също е нараснал. Нараснало е разпространението на ХИВ/ СПИН и полови предаваните болести, увеличена е употребата на психотропни вещества. Висок е ръстът на ранната бременност. Равнището на младежка безработица е високо, като на пазара на труда младежите са значителна по размер група в неравностойно положение. Детската смъртност в областта значително превишава тази за страната – 30,55 на 1000 живородени срещу 12,3 на 1000 живородени. Най-висока е детската смъртност в община Твърдица (45,9 ‰), а само Котелска община се приближава по този показател (14,2 ‰) до средното в страната. От няколко години област Сливен е на първо място в страната по детска смъртност с 30,55 на 1000 живородени деца ( при 12, 3 / 1000 за страната за 2003 г. и под 10 / 1000 в развитите европейски страни ) Като причини могат да се изтъкнат влошените социално-икономически условия, високия процент малцинствено население с ниска здравна култура, повишения брой новородени деца с вродени малформации и хипотрофия, и др. Не на последно място високата детска смъртност е показател, отразяващ качеството на медицинската помощ. Оценката на състоянието на системата за извънболнична и болнична помощ посочва, като нейни силни страни наличието на добра осигуреност с болнични легла и лечебни заведения за първична извънболнична помощ, сравнително равномерно териториално разпределение на лечебните заведения, добро развитие на частния сектор. В същото време са налице характерните за повечето области проблеми в системата на здравеопазването- остарял сграден фонд и оборудване, недостиг на финансови средства в болничните заведения, недостатъчна квалификация на персонала, ниска управленска и организационна култура в някой болници, липса на съвременни вътрешни системи за оценка на качеството на здравните услуги. Бързото развитие на съседните регионални болнични мрежи, което при липса на райониране на болничната помощ би довело до насочване на голяма част от пациентите към тях, е заплаха за икономическото състояние на болничните заведения в областта. Това в по-дългосрочен план ще доведе до влошаване на предоставяните в областта здравни услуги. Етническата структура на населението в област Сливен е разнообразна. Областта има дял на малцинствата, значително превишаващ този за страната: 25,3% срещу 16,1%. Затова като цяло може да се смята за типичен район на концентрация на етнически малцинства – предимно роми и турци. Най-висок е делът на ромите (12,3%) и турците (10,5%). Ромите са силно концентрирани в общините Котел, където ромското население има най-голям относителен дял в цялата страна (27,3%), Твърдица (20,8% ) и Нова Загора (11,9%). Турското население преобладава в общините Котел (29,2%), Нова Загора (18,2%) и Твърдица (10,6%). Компактните малцинствени групи, особено ромите, изпитват остри социално-икономически проблеми: ниска степен на образование, огромна безработица и бедност, влошен здравен статус. Болшинството от тях се издържат с предоставяните от държавата социални помощи. Концентрацията на бедност сред тези групи от населението, както и липсата на изградена инфраструктура в кварталите им, е една от причините средната продължителност на живота на ромите да е приблизително с 10 г. по-ниска от тази за страната (71,9 г.). Образователната структура на населението в Сливенска област е доминирана от групите със средно (31,8%) и основно (29,5%) образование – ситуация, типична за страната като цяло (37,9% и 27,4%). Прави впечатление, че в областта делът на неграмотните (4,5%), на хората с начално образование ( 15,3%) или незавършено такова (7,8%) значително превишават тези за страната ( 1,8% : 12,5% : 5,8%), като за общините Котел и Твърдица тези показатели са с още по-високи стойности поради по-голямата концентрация на етническо население. Лицата с висше образование (степени “магистър”, “бакалавър” и “специалист”) съставляват 10,3% от населението на областта, при средно ниво 14,1%. Област Сливен е на предпоследно място по степен на грамотност между областите в страната. Общините с концентрация на етническо население – Твърдица и Котел, се характеризират с най-ниска степен на този показател. Голяма част от децата в областта не постъпват в училище. Процентът на записаните деца и младежи във всяка следваща степен на обучение намалява. Влиянието на етническия състав на населението и наличието на центрове, в които са съсредоточени разнообразни учебни заведения (специализирани средни училища, техникуми, езикови гимназии, филиали на ВУЗ и университети), са определящи за степента на грамотност на ниво община. Докладът за индекса на човешко развитие 2002г. и 2003г. поставя област Сливен на последно място сред 28-те области по образователен индекс КОИ (Комбиниран образователен индекс). Докладът изтъква зависимостта между ниските нива на КОИ и дела на етнически малцинства в общото население на областно и общинско ниво. В общините с по-висока концентрация на население с турска и ромска етническа идентичност средният КОИ е значително по-нисък. Към декември 2004 г. на територията на областта има 165 държавни, общински, частни училища и детски градини, като училищата са 95, детските градини са 66, обслужващите звена – 4. В учебните заведения към момента се обучават 28 930 ученика, докато за учебната 2003/2004 г. учениците са били 30 414. Учениците в технически специалности са 5 671, разпределени в 249 паралелки и 17 професионални училища. В Област Сливен има над 3300 студенти, които се обучават в 6 висши учебни заведения и колежи: Инженерно-педагогически факултет към Технически университет - София; Филиал “Публична администрация” - Сливен към Технически университет - Варна; Медицински колеж към Тракийски университет - Стара Загора; Колеж към Технически университет - София; Филиали на Бургаския свободен университет и Великотърновски университет; ЧПКМ- Сливен и ЧПТК- Сливен. Наличието на филиали на висши учебни заведения и колежи в гр. Сливен и съществуващия научен потенциал придобива все по-голямо значение, предвид политиките на ЕС за общество, основано на знанието. Те следва да се подкрепят и стимулират като важен фактор за развитие на областта. В резултат на демографския срив през следващите години ще намалее броят на децата, подлежащи на задължително обучение. Това налага преструктуриране на училищната мрежа. Ще се запази броят на профилираните гимназии и техникуми. Целодневните детски градини ще намалеят, като ще се запази броят на останалите детски заведения. Тенденциите в развитието на образованието и създаването на средищни училища изисква осигуряване на транспорт на учениците до тези училища. Развитието на съвременните информационни технологии изискват осъвременяване на материалната база и квалификация на педагозите. Икономически активното население на Сливенска област през 2003 г. е 81.7 хиляди души. Коефициентът на икономическа активност (относителен дял на икономически активните спрямо общото население) е 46.6 % и е под средното равнище за страната – 49.2%. Заетите в областта наброяват 62,1 хил. души, а коефициентът на заетост (заети лица на 100 души от населението) е 35,4% и е под средните стойности за страната – 42,5. Продължава тенденцията на нарастване на броя на наетите лица по трудово или служебно правоотношения в частния сектор, но през 2003 г. за първа година се отбелязва нарастване и на броя на заетите в обществения сектор. В Община Котел и Твърдица се запазва тенденцията броят на наетите в обществения сектор да надвишава наетите в частния сектор, което противоречи на общата за областта и страната тенденция за доминиране на частния сектор и показва неблагоприятна икономическа конюнктура в тези общини: слабо развит частен сектор и неблагоприятни възможности за наемане на работа и разкриване на работни места. През последните години нивото на безработица остава неприемливо високо. Достъпът до пазара на труда е труден, особено за групите в неравностойно положение. Ефектът от многобройните активни мерки за защита при безработица и насърчаване на заетостта, въпреки че облекчават положението на засегнатите от безработица лица и снижават дела на безработните, е все още недостатъчен и нетраен. Налице е неравновесие между търсенето и предлагането на работна сила на регионално ниво в резултат на процесите на преструктуриране. Равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица не отговаря на изискванията и търсенията на пазара на труда, което обяснява високата безработица в общини с голям процент ромско население. Квалификационните услуги се смятат за необходими от малцина от клиентите на бюрата по труда. Налага се да се създават допълнителни стимули или съпътстващи услуги, които да направят квалификационните програми по-привлекателни за тях. Съществува тенденция на трайно нарастваща продължителна безработица особено сред най-уязвимите групи от населението. Техните официални възможности за постъпване на работа са минимални и са принудени да прибягват до неформални възможности за припечелване. Най-сериозен е проблемът с ниското образование, респективно безработицата и бедността, сред ромите. Повечето от тях нямат завършено основно образование, както и никакъв трудов стаж.. Необходимо е да се търсят нови форми за тяхната интеграция, които да съчетават предпочитаните от тях сезонни и временни форми на заетост с програми за обучение и придобиване на специалност. Култура Важно място в културния живот на областта заемат утвърдените културни традиции, културно историческото наследство и обменът на културни продукти и идеи. Традиционно силно присъствие има фолклорното музикално и танцово изкуство. Дейностите в областта на културата в Сливенска област се осъществява от държавни, общински, регионални, неправителствени и частни институции, организации и сдружения. Статут на държавни културни институции имат : Драматичен театър “Стефан Киров”, Държавен куклен театър, Национален музей на текстилната индустрия – филиал.
Неправителствените организации са фактор с увеличаваща се роля на местно ниво. На територията на Област Сливен са регистрирани над 150 неправитествени организации. От тях активно функционират около 30 организации в различни области на социално икономическия живот на областта. Основна характеристика на сектора в региона е концентрацията на НПО в областта. Може да се твърди, че те са разположени предимно в гр. Сливен, като дейността на малка част сливенски организации е насочена и към близките населени места. В останалите населени места от областта са регистрирани малко организации. Необходимо е да се търси сътрудничество между областните власти, местните власти и НПО с цел по- активно участие на гражданите в местното самоуправление, а също и участие на съвместни дейности по проекти, решаващи местни и регионални проблеми. 6. Техническа инфраструктура Техническата инфраструктура обхваща материално-техническата база на четири основни инженерни мрежи и системи: транспортна, енергийна, водопреносна и съобщителна. На територията на Сливенска област са развити два вида транспорт-автомобилен и железопътен. Край гр.Сливен има изградено гражданско летище, но то не се използва. Транспортната инфраструктура в областта е добре развита. Изградени са пътища, които са добър потенциал за развитие на трудовите, туристически и икономически връзки между населените места. Връзките между областния център и общинските центрове са много добри. Всички общински центрове с изключение на гр.Котел се обслужват и от ж.п. транспорт. Сливенска област разполага с добре развита пътна мрежа, която е с по-голяма гъстота в равнинния район на областта и с по-малка в полупланинските и планинските райони. Пътищата в планинските райони са труднодопроходими при зимни условия . Пътната мрежа се нуждае от обновление, модернизация и извършване на геозащитни мероприятия. Гъстотата на пътната мрежа в Сливенска област е 0,345 км/ кв.км и е по-висока от средната за страната, която е 0.333 км/ кв.км. Категорията на изградената пътна мрежа е сравнително висока, голям е делът на IV-класната пътна мрежа. Развитието на транспортната инфраструктура трябва да се насочи към реконстукция и модернизация на съществуващата инфраструктура, която е част от националната транспортна система, с оглед създаване на предпоставки за ускорено икономическо развитие и подобряване на качеството на живота на населението от областта. Водостопанската система е обслужваща система, свързана с всички сфери на икономиката и с бита. Основни подсистеми на водостопанската система са: питейно-битово водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадните води, хидромелиорации, хидроенергетика. Сливенска област разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници с изключение на територията на община Котел. Наличните водоизточници не се използват рационално, поради което има режимно водоснабдяване с питейна вода в част от населените места в областта. Съществуващата водопроводна мрежа в голямата си част е остаряла и се нуждае от подмяна и реконструкция. Наложително е изграждането на пречиствателна станция за питейни води в гр. Сливен, тъй като основният питеен водоизточник за града е открит-яз. Асеновец. Канализационна мрежа е изградена само в големите населени места, в останалите се използват септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подпочвените води. Липсват пречиствателни съоръжения за отпадни води, в Котел и Твърдица те се заустват направо в преминаващите реки. Сливенска област разполага със сравнително добре изградена хидромелиоративна мрежа, като част от нея е разрушена и разграбена. Все още е малък делът на поливното земеделие. Необходимо е развитието на водностопанската инфраструктура да се насочи към пестеливо използване на водните ресурси, снабдяване с качествена питейна вода за водопотребителите, възстановяване и усъвършенстване на съществуващите възможности за поливно земеделие. Сливенска област е основно консуматор, а не производител на енергия. Енергийната система на областта е добре развита и способна да поеме натоварвания, което може да стимулира бъдещото икономическо развитие. Електропреносната мрежа се нуждае от доизграждане и реконструкция, особено в районите с потенциал за развитие на туризма. Наложително е привеждането на електропреносната мрежа във вилната зона на гр.Сливен, която се очертава като “зелената територия “ за развитие на града, в съответствие с техническите изисквания. Положено е началото на промишленото потребление на природен газ, предстои газифицирането за битови нужди. Необходимо е да се изследват възможностите за използване на алтернативни възобновяеми енергийни източници и реализират мероприятия за енергийна ефективност, както в производствения сектор, така и в публичните институции и бита. Съобщителната система обхваща комплекс от технически съоръжения, мрежи и дейности, които осъществяват далекосъобщенията, пощенските услуги, радиразпръскването и телевизионните предавания. Подсистемата на далекосъобщенията обхваща телефонните и телеграфни услуги и мрежи. Телефонната плътност за Сливенска област е 29,25 ТП/ 100 жители, което е под средния показател за страната-30,3 ТП/ 100 жители.Почти всички населени места в областта са включени в националната система за автоматично избиране.Изградена е цифрова централа само в гр.Сливен. Важна задача, предвид продължаващата цифровизация на телефонната мрежа и подобряване качеството на предоставяните Интернет услуги, е ефективното им използване в обществения и частен сектор. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 3 Mb. Сподели с приятели:
|