Какво означава кръщението ?

И целият свят лежи в лукавия (1 Йоан 5:19)

Резултатът ни е известен. И потомците на Авраам се отвърнаха от Бога, въпреки че Бог им говори за неговите съдии, царе и пророци.

След това Той изпрати Сина си. Бог искаше да им прости греховете и им предлагаше Господа Исуса като Помирител: “В Христа Бог примиряваше света със себе си като не вменяваше на людете прегрешенията им“ (2 Кор. 5:19). Но вместо да приеме ръката, която Бог му протягаше, светът отхвърли Господа Исуса. “Не искаме Тогова да царува над нас“. Присъдата се обосноваваше от факта, че Той беше Божият Син. Те го разпънаха, и това, което още повече увеличава вината им, те го подхвърлиха на опозорителна смърт.

При кръста всички се обединиха срещу Господа. Ирод и Пилат станаха приятели, Първосвещенникът и писарите, най-високата духовна власт на земята, се съюзиха с римската империя, най-голямата политическа и цивилна сила. Надписът на кръста бе направен на трите тогавашни официални езика. Сатаната тогава предводителствуваше всички, които се бяха опълчили срещу Бога.

Там, на кръста, състоянието на света стана очевидно; и не само състоянието на там присъствуващите, но и живота на целия организиран людски мир. Всички средства, с които разполагаше онова общество, бяха насочени срещу Бога.

Сега вече милост за този свят не може да има. След кръста Бог нищо повече не може да му предложи. За него има само съд и Бог скоро и без милост ще го съди. Точно това ни описват главите от 6 до 20 в откровението на Йоан.

Ако Бог още не е започнал съда, това е защото иска да предложи спасение на още неколцина. На тях той заповядва да се покаят като им казва: “Бъдете в мир с мене!“.

Кръстът Христов

Такова е то, положението на земята, от времето на кръста: от една страна са людете, които подхвърлиха на смърт Христос и които го не знаят другояче освен като погребания Разпънат, а от другата страна е кръстът и тези, които той обединява. Бог още предлага своята благодат на отделни люде, но единствено в Христа. Бог го възкреси измежду мъртвите и го стори Господ и Христос (Деян. 2:36). И само който вярва в Разпънатия и го приема като Господ и Спасител ще бъде спасен, т. е. няма да бъде осъден. “А ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите съблазън и за езичниците лудост, но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христа Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1:23,24).

Сега вече виждате, че Господ Исус е единственият път, по който грешникът може да се доближи до Бога и да получи опрощение на греховете си. Вие също сте го приели като ваш Спасител. И вие во веки ще бъдете свързани с Него и ще участвувате във всичките славни резултати от акта, извършен на кръста.

Но какво може да означава всичко това по време на земния живот ? Това означава, че вие трябва да признаете, че людете са извършили неправда като са разпънали Господ: и още повече, че вие сте напуснали техния свят, за да се присъедините към този на Господа Исуса, че вие принадлежите на Божието семейство и всичко това трябва публично да бъде изявено. Не е достатъчно да сте го направили в сърцето си. Трябва и външно да се отделите от света. Ето защо за Израел не беше достатъчно да се отстрани от кръвта на агнето, народът трябваше още да напусне Египет. И само когато пресече Червено море, Божият глас му рече, че се беше откупил. В 1 Кор.10 видяхме, че преминаването през Червено море служи за символ на кръщаването.

Така, чрез кръщаването ние ставаме част от активното християнство и публично заставаме от страната на Господа, който бе отхвърлен и разпнат от света. Това е точно истинското изповядване на вярата на човека, защото означава разпънатият Христос да бъде приет за Господ; кръстеният минава от неговата страна и застава срещу света. “Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в Неговата смърт“ (Римл. 6:3) ?

Бог, в своето всемогъщество ни вижда тогава, когато сме напуснали тзи свят, когото ще съди, и сме поставени под водителството на Господ, който е мъртвият Спасител, който понесе наказанието заради нас. Това е почвата, върху която вече няма присъда, а освобождение от властта на греха, от света, от Сатаната и от закона. Ето защо Анания казва на Савел: “Стани, кръсти се и се омий от греховете и призови неговото име“ (Деян. 22:16). Павел ли не беше очистен от греховете си ? Що се отнася до вечното му спасение, за Бога, сигурно е. Ако беше умрял преди да е кръстен, той безсъмненно щеше да отиде на небето. Анания го зове брат. Но що се касае да Божията власт върху земята, греховете му още не му бяха опростени. Външно Павел още принадлежеше на света над който тегнеше присъдата.

Ето защо в 1 Петър 3 се казва, че образът на водата при потопа сега ни спасява. Както и Ной през водата на съда преминава от осъденото върху мястото, намиращо се под Божията благодат (очистената земя) (Бит. 8:21). Така и ние посредством водата на кръщението, която символизира Божията присъда над греха върху кръста, преминаваме открито под владичеството на един мъртав Христос, върху който се е спрял със задоволство Божият взор. И Петър в Деяния 2 казва: “Избавете се от това порочно поколение“; “Тези, които приеха словото му, бяха кръстени“.

Още веднаж питам: кръстени ли сте ?

Ако не сте, вие тук на земята още не сте християни, защото още не сте въведени в практиката на християнството, каквато единственно е призната в Божието слово. Ако сте се научили да познавате Господ Исус като Този, посредством чиято смърт вие сте получили опрщение на греховете и вечен живот, Този, с когото ще бъдете свързани във вечната слава, не желаете ли и тук на земята да се свържете публично ? И още повече, че подобно място е презирано и мразено от света на людете ?

В кзкното до тук е очевидно, че не съм разгледал всички страни на кръщаването. Не съм говорил и за голямата привилегия, която имат родителите християни да кръщават децата си. Ограничих се само в рсзглеждането на главното значение, което е и най-важното.

Ваш брат в Господа Исуса

Х. Л. Х.