Важността на състраданието при дисциплинирането

Състраданието е способността да се идентифицираш със или да проумяваш ситуацията, чувствата и мотивите на другите. Всички хора се раждат със способността да бъдат състрадателни. Проучванията сочат, че това качество варира в хода на растежа на различните индивиди и че възможностите на момичетата да разчитат емоциите са значително по-големи. Въпреки това до двегодишна възраст както момичетата, така и момчетата са способни да разбират чувствата на околните. До четиригодишна възраст децата притежават способността да разбират и причините за чувствата на другите. Но за да се развива чувството за състрадание, родителите трябва да го подхранват.

Най-важният фактор при изграждане и поддържане на чувство за състрадание у децата е уважаването на тяхната индивидуалност чрез моделиране на съпричастност, разбиране и грижовност, без значение колко трудно е поведението на съответното дете. Например, като се противопоставите на неприемливото поведение с репликата „Съжалявам, но ти избра да направиш така…“, вие показвате на рожбата си, че ви е грижа за чувствата й и й съчувствате за неудобната ситуация. Освен това родителите могат да развиват потенциала за състрадателност у децата си, като им показват въздействието на тяхното поведение върху околните.

По обратен начин, прибягването до крясъци и шамари за справяне с лошото поведение руши способността на детето да проявява съчувствие. Когато реагираме с гняв на децата си, ние ги учим да действат, без да се съобразяват с чувствата на другите — последствие, което трябва да избягваме на всяка цена. Изследвания, проведени от д-р Джоан Робинсън от Университета в Колорадо, потвърждават това правило. Тя докладва, че майчината топлина се асоциира с повишаване на чувството за състрадание у детето през втората му година и че деца, чиито майки ги контролират с гняв, показват по-ниско ниво на състрадание. Ако децата не притежават това чувство, ще е почти невъзможно да се научат да споделят играчките си, да играят добре с другите деца, да не им отвръщат с гневни или насилнически реакции, както и да поемат отговорност за собствените си действия.

Като използвате позитивните стратегии за възпитание, поместени в настоящата книга, не само ще задържите собствения си коефициент на състрадание висок, но и ще развиете потенциала на детето си да се превърне в състрадателен, обичащ и грижовен възрастен.

Разговорът със самите себе си

Ние окуражаваме родителите да _разговарят със самите себе си_, за да не им стане навик да прибягват до ирационални действия, защото това, което човек изрече сам на себе си, би направлявало неговото поведение впоследствие. Например ако родителят си каже: „Не мога да понасям да слушам как детето ми хленчи!“, то нивото му на толерантност спрямо хленченето на детето моментално ще се понижи. Ако обаче си каже: „Не ми харесва как хленчи детето, но ще го преживея!“, той не само ще е способен да проявява толерантност към хленченето по-дълго време, но и ще е по-склонен да намери ефективни начини да промени поведението или ситуацията.

До разговор със самите себе си трябва да прибягваме, за да се настроим по-скоро за победа, отколкото за провал. Това, което казваме на себе си, представлява най-важното послание, което получаваме, така че да се научим да разговаряме със самите себе си е най-великото оръжие на родителя. Ако в момент на стрес родителят е в състояние да се самоуспокои, разговаряйки със самия себе си, разумните и отговорни действия, които би предприел впоследствие, са далеч по-гарантирани.

Понякога родителите са в състояние да саботират самите себе си, като водят вътрешен диалог, който би ги подтикнал да „следват тълпата“. Например ако родителите на другарче на детето ви му позволяват да използва леглото си като трамплин, може да се почувствате принудени да направите същото, като си кажете, че „не членувате в клуба на добрия родител“, но подобно чувство за вина би могло само да ви изиграе лоша шега. Вие купувате определен вид фъстъчено масло, защото другите родители го купуват, но би се оказало доста опасно да удряте детето си или да му крещите, само защото другите майки и татковци правят така. Вместо да следвате тълпата, послушайте сърцето си и здравия си разум и вложете всичките си познания относно най-ефективните и грижовни начини за отглеждането на отговорни, независими и проявяващи състрадание деца.

За да разберете по-добре поведението на детето си в предучилищна възраст, е добре да проумеете в дълбочина различията между момчетата и момичетата. Тази информация ще ви помогне да отличите нормалното поведение и поведението, което трябва да се определи като дисциплинарен казус. Познаването на естествените различия между момчетата и момичетата ще ви помогне да избягвате да сравнявате децата си, ако те са от различен пол. (За повече информация виж още „Етапите на развитие“)

Изследванията сочат, че мозъчната структура, химията на тялото и хормоните при момичетата и момчетата са различни и именно тези различия обуславят несходствата в поведението при двата пола. Например мозъкът на момчетата се развива по-бавно от мозъка на момичетата. При момчетата лявата мозъчна половина, която контролира мисленето, се развива по-бавно от дясната половина, която контролира пространствената ориентация и образите. В резултат на това връзката между двете полукълба не е напълно формирана при момчетата, които като цяло проявяват по-голям талант в математиката и логиката, отколкото в езика и четенето.

Мозъкът на момичетата се развива по-равномерно, като това им носи способността да използват двете му полукълба за дейности като четене и емоционално осъзнаване. Женският мозък работи през повечето време, което прави момичетата по-многопланови. Момичешкият мозък произвежда повече серотонин — невротрансмитер, възпрепятстващ агресията.

От друга страна, мозъкът на момчетата произвежда повече тестостерон — хормон, който отключва агресията. В резултат на това момчетата са по-склонни да търсят бързо удовлетворение (да ядат по-бързо, да се хвърлят от една дейност към друга), да разрешават по-бързо сложни казуси (дори в изключително емоционални ситуации) и да се включват в занимания, създаващи напрежение (спортове, състезания и игри). Подобни дейности им помагат да освобождават натрупаното напрежение.

___Други чести различия* между момчетата и момичетата са:___

[* Тези различия представляват обобщения, базирани на голям брой проучвания върху развитието на момчетата и момичетата. Въпреки това сме наясно, че всяко дете има своя индивидуалност и би могло да се отличава от описаните тук тенденции.]

• _Момчетата предпочитат да се фокусират върху една задача и реагират по-агресивно на прекъсванията;_

• _Двигателната дейност на момичетата отслабва по-бавно, протича по-енергично и продължава по-дълго;_

• _Момчетата изобретяват и играят игри, изискващи по-големи пространства и имат по-голяма нужда да прекарват повече време на открито;_

• _Вниманието на момичетата към предметите е по-дълготрайно, но по-малко активно;_

• _Момичетата се осланят повече на петте си сетива;_

• _Момчетата се справят по-добре с визуалната информация, представена на лявото око, което захранва дясното полукълбо;_

• _До петгодишна възраст момичета изпреварват момчетата с шест месеца в общото развитие;_

• _Момчетата, които възприемат себе си като физически силни, ще търсят грубата игра;_

• _Момчетата, които се чувстват сигурни и компетентни, ще търсят независимост по-рано от момичетата._

Децата от една до шест години се смятат за _деца в предучилищна възраст_, защото това е стадият, в който те стават самодисциплинирани или „цивилизовани“ чрез предобразователния процес, който от своя страна ги подготвя за организирания и регламентиран свят на началното училище. И така, кой всъщност извършва този процес на цивилизоване? Родителите, детегледачите, учителите в детските градини, треньорите, семейните приятели, роднините, съседите и всички останали възрастни, които всъщност играят основна роля при възпитаването на малчуганите в такива качества, като състрадание, търпение, самоконтрол, отговорност, уважение, сътрудничество, кураж, самосъхранение и честност.

Един стабилен морален компас на добродетелите би направлявал децата в тяхното пътешествие, превръщащо ги от „малки“ деца в предучилищна възраст към „големи“ деца в началното училище. За родителите е от изключително значение внимателно да подберат първите учители на децата си — тези, които биха внедрили в тях всички гореспоменати добродетели.

Децата трябва да се научат и да играят в екип, и да повишат нивото си на самостоятелност, отделяйки се от своите майки и татковци за по-дълго време. Годините в предучилищна възраст практически са основата на приучване на децата към готовност за това.

В книгата си „Осемте сезона на майчинството и бащинството“ (Times Books, 2000) ние описваме как поведението на децата в предучилищна възраст кара родителите да възприемат идентичността на „семейни мениджъри“, докато учат децата си на подобаващо поведение. Докато отрочетата им се превръщат от безпомощни, хоризонтални човешки същества в изправени, мобилни самостоятелни индивиди, родителите извървяват пътя от мениджъри на живота на рожбите си към магьосници организатори, които жонглират с работа, готвене, чистене, шофиране и игра — и през цялото това време основната им роля е на първи и най-важни учители. Да се превърнеш в майка или баща е процес, много по-сериозен от самия акт на създаване и раждане на детето. Практически това е еволюционен процес, който оттук нататък ще съпътства живота на всеки родител до самия му край.
Етапите на развитие

Следващата таблица описва някои от етапите на детското развитие, които родителите могат да очакват при децата във възрастта им между една и шест години. Тези етапи са представени според възрастта, в която обикновено се проявяват. Тъй като всяко дете е уникално и има свое индивидуално „еволюционно разписание“, е възможно някои деца леко да изпреварват или да изостават от статистическите данни. Ако вашето дете системно изостава от поместените тук осреднени етапи, или пък ви притесняват някои други аспекти в развитието му, се консултирайте с детски специалист.

2–3 години: Тича, катери се, бута, дърпа; _проявява изключителна активност_; храни се само с пръсти, лъжичка и купичка — може да съблича само някои от дрехите си — изследва гениталиите си; _спи по-малко, буди се по-лесно_; харесва режима си; _разстройва се, когато мама не е до него през нощта_; държи да прави нещата само; _често е стреснато и нерешително_; често сменя решенията си; _често променя настроенията си_; имитира възрастните; _играе с по-големи деца, но не и с деца на неговата възраст_; не е способно да споделя, да чака и да отстъпва; _обича да играе с вода_; удължава ритуала за лека нощ; _борави с единични думи, кратки изречения_; често е негативно настроено; _„не“ е любимата думичка_; _разбира повече, отколкото може да изрече_; проявява изблици на гняв

3–4 години: Тича, скача и се катери; _храни се само_; отпива от чаша, без да разлива; _носи неща, без да ги разсипва или разлива — може да се облича и съблича само_; по време на обедната почивка е възможно да не спи, а кротко да си играе; _проявява отзивчивост към възрастните, търси тяхното одобрение_; чувствително е към забележки, критика и неодобрение; _харесва му да сътрудничи_; обича да изпълнява дребни поръчки; _сега е във фаза „Искам и аз!“_; иска да участва във всичко; _проявява любопитство относно хора и предмети_; демонстрира въображение; _възможно е да се страхува от тъмното или от животни_; възможно е да има въображаем компаньон; _възможно е да става от леглото през нощта_; по-разговорливо е — използва кратки изречения; _може да изчаква реда си_; склонно е да проявява търпение; _в състояние е да поема някаква отговорност, като да прибира играчките си_; играе си добре само, но груповата игра може да е доста бурна; _по-привързано е към родителя от противоположния пол_; ревниво е, особено към новородено бебе; _демонстрира чувство за вина_; отприщва емоционалната си несигурност чрез вой и рев и непрестанно иска да е убедено, че го обичат; _освобождава напрежението, като си смуче палеца или като си гризе ноктите_

4–5 години: Продължава да наддава на ръст и тегло; _става все по-координирано_; храни се и спи добре; _проявява изключителна активност_; подхваща определени дейности, но не е задължително да ги довърши; _обича да се разпорежда и да се хвали_; играе с другите, но обича да се налага; _влиза в кратки пререкания_; говори ясно; _води добре разговор_; разказва истории; _склонно е да преувеличава_; използва неприлични думички по неуместен начин; _изобретява безсмислени думички с голям брой срички_; смее се, кикоти се; _тутка се и се размотава_; мие се само когато му се напомни; _сега е във фаза, в която задава въпросите „как“ и „защо“_

Следващите термини са дефинирани според това как са използвани в книгата:

__„Победи часовника“__

Мотивираща техника, която борави с вродения състезателен дух на детето ви, за да го насърчи да изпълнява задачи според вашето разписание. Ето как работи тя: нагласете таймер на определено време, за което детето ще трябва да изпълни поставената от вас задача. Попитайте го: „Можеш ли да свършиш, преди да е звъннал часовникът?“ Тъй като децата обичат да побеждават, това ще ги накара да спечелят състезанието срещу времето. Нещо повече, детето ще се втурне да изпълни задачата, без да прибягвате до борба за надмощие.

Нашият четирийсетгодишен опит с хиляди деца и семейства показва, че играта „Победи часовника“ намалява конфликтите между родители и деца, тъй като прехвърля властта върху неутрална фигура — таймера.

__„Правилото на баба“__

Договорното споразумение, което следва модела „Когато свършиш Х (нещото, което родителят иска да бъде свършено), ще можеш да направиш и Y (нещото, което иска да направи детето).“ „Правилото на баба“ трябва да е по-скоро позитивно насочено, отколкото негативно. Затова никога не замествайте „когато“ с „ако“. Това ще накара детето да ви отвърне с „Какво пък, ако не направя Х?“ Старото правило на баба, изведено от аксиомата „Когато поработиш, ще хапнеш“, има безспорен ефект върху поведението, тъй като налага установени последици (възнаграждения, положителни развръзки) за подобаващото поведение.

__Неутрално време__

Времето, в което не се случват конфликти, например, когато моментите след нервна криза са отминали и рожбата ви си играе кротко. Неутралното време е най-доброто време за учене на ново поведение, тъй като детето е най-спокойно и е възприемчиво към учене.

__Похвалата__

Необходимо е да хвалите удачното поведение, което искате да поощрите. Абсолютно задължително в случая е хвалбите ви винаги да са насочени към самото поведение, а не към детето. Вашата цел не е да научите детето, че стига да се държи подобаващо, вече е добър човек, иди пък, че ако направи грешка, е лошо момче/момиче. Ние вярваме, че децата са добри по природа. Тяхното поведение е такова, каквото го преценяват родителите и всички носят в себе си стремежа да бъдат по-добри и да се справят по-добре.

__Порицаване__

Кратко изявление, което включва следното: 1) команда да се спре конкретно поведение, 2) причината защо това поведение трябва да спре и 3) предлагане на алтернатива за поведение.

Например можете да кажете на детето си: „Спри да удряш. Ударите нараняват хората. Помоли другарчето си учтиво да ти даде играчката.“

__Правило__

Предварително определено поведенческо очакване, включващо конкретно изискване и съответни последици. Например едно от правилата ви може да бъде: „Когато свалим дрехите си, ги слагаме в коша за пране, за да държим дома си чист и за да не ги събираме от пода през цялото време. Добре е да помагаш на мама домът ни да изглежда спретнат.“ Установяването на правила е чудесна техника за разрешаване на проблеми. Дългогодишният ни опит с деца и семейства показва ясно, че децата се държат по-добре, когато светът им има ясни очертания и когато предугаждат последиците от поведението си.

__Методът „изнасяне“__

Изнесете детето от ситуацията за определен времеви период, особено когато се държи зле. Типичното изнасяне ще рече да го отведете в съседно помещение или да го сложите да седне на стол, да нагласите таймер (приблизително на една минута за всяка от годините му — максимум 5) и да му кажете, че трябва да остане там, докато часовникът звънне. Ако то излезе от стаята или стане от стола преди уреченото време, пренавийте таймера и му кажете спокойно, че трябва да остане там, докато часовникът звънне. Повтаряйте процеса, докато детето се справи със задачата. Една от най-големите ползи от тази техника е, че тя ви отделя от детето в момент на бушуващи страсти, като дава възможност и на двама ви да възвърнете самоконтрола си.

За да използвате книгата по-ефективно, възприемете всяко едно от т.нар. предложения _Как трябва да се постъпи_ нито разрешение на определен поведенчески проблем. Преценете сами за себе си сериозността на проблема и тогава започнете с налагане на най-безобидната мярка. Водещият принцип за промяна на детското поведение е „първо приложи възможно най-мекия подход“. Това обикновено ще рече да му покажете какво трябва да прави и да го окуражите да го прави. Ако това не проработи, опитайте се да приложите следващата най-мека стратегия и продължете, докато се получи. Изключително важно е и да знаете какво _не трябва да се прави_ в момент на поведенческа криза, така че обърнете специално внимание на раздела „Какво не трябва да се прави“, където ще намерите конкретни предложения. Това ще помогне да предотвратите както новата поява на някои поведенчески проблеми, така и по-бурното им протичане.

Тъй като родителите и децата са различни индивиди, някои думи или действия, изречени или направени в специфичните ситуации, описани по-нататък в книгата, ще бъдат възприети по-добре от едни, отколкото от други. Сменете дума или две, ако те не пасват на речника ви и не ви е комфортно да ги произнасяте. Децата от една до пет години са изключително чувствителни към настроенията и реакциите на родителите си. Правете това, което казвате, и имайте истинско доверие в рожбите си — само така ще повишите готовността им да възприемат дисциплинарните ви подходи.

Съветите в книгата са предназначени да внушат на детето ви, че трябва да ви уважава, наблюдавайки уважението, което вие самите демонстрирате към него и останалите членове на семейството си. То се учи да проявява уважение, когато към него се демонстрира уважение. Отнасяйте се с него сякаш е скъп гост, посетил дома ви. Това в никакъв случай не означава, че то не трябва да спазва правилата, или пък да бъде порицавано, а че трябва да бъде научено по деликатен и уважителен начин да следва наложените от вас правила.

От 1984 г. тази книга се явява дисциплинарен справочник за хиляди родители и детегледачи. За нас е чест да се окажем такава важна част от началната глава на всеки семеен живот. Вашето пътуване е и наше пътуване — наше общо пътуване, защото заедно възпитаваме деца в предучилищна възраст.

Агресивното поведение
Подобно на биковете-сувенири, които намираме по китайските магазини, много енергични деца в предучилищна възраст хвърлят играчки или самите себе си към най-близки цели, когато са разстроени, вбесени или неконтролируеми. Защо? Защото малките немирници не са способни да проявяват здрав разум, нито пък имат склонност да правят компромиси и за тях мятането на книги или играчки не е нищо по-различно от тупкане на топка. Укротете агресивното поведение на рожбата си, като първо й обясните, че удрянето, хапането, хвърлянето, тръшкането и дразненето са неприемливи. Тогава покажете (дори на едногодишното си дете) типа поведение, който искате да бъде следван — целувайте го, прегръщайте го, говорете му мило и т.н., Освен това му обяснете защо тези действия са неприемливи. Бъдете сигурни, че стриктно и неотлъчно налагате правилата, за да направлявате детето си по пътеката на подобаващото поведение.
__Забележка__

Ако агресивното поведение на детето ви е неизменна част от ежедневната му игра и вреди на останалите деца, на приятелите, на семейството и на самите вас, без колебание потърсете професионална помощ, за да разберете каква би могла да бъде причината за това поведение.

__Наблюдавайте отблизо играта на детето си__

За не се приучи рожбата ви към агресивно поведение от връстниците си, наблюдавайте как общува с приятелите си и как всички деца в групата споделят и разпределят играчките си. Не позволявайте агресията да доведе до нараняване или вреда. Освен това се отнасяйте към непристойните прояви на децата на приятелите си така, сякаш го правите със собственото си дете.

__Не моделирайте агресивното поведение__

Отнасяйте се с вашите вещи по начин, по който искате да се отнася и детето ви със своите. Например удрянето и хвърлянето на различни предмети, докато сте ядосани, му показва единствено как да изразява агресията си в момент на ярост.

__Обяснете защо хапането и удрянето са неприемливи__

За да помогнете на детето си да проумее колко неприятно може да бъде агресивното поведение и за двете страни, му обяснете какво причиняват удрянето и хапането на жертвата.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Кажете на детето какво да прави, за да не удря___

Дайте съвети на детето какво да прави, за да избегне ударите в момент на агресия, когато има срещу себе си свой разстроен връстник. Например кажете му да помоли за помощ или да каже: „Няма да играя повече“, или пък просто да напусне детската група. Карайте го да направи това поне пет пъти, за да свикне с думите и да се научи да ги използва.

___Оценявайте детето, когато виждате, че се справя___

Оценявайте поведението и правете комплименти на детето си, когато то се справя — когато споделя, когато отстъпва, когато иска да помогне и т.н. Например кажете му: „Страхотно е, че споделяш с приятелчетата си, миличък. Гордея се с теб!“ Винаги бъдете специфични в похвалите си. Колкото повече го цените, толкова по-често ще бъдете свидетели на добро поведение.

___Поощрявайте___

Порицанията ще помогнат на детето да разбере защо не приемате конкретно поведение. Те означават още, че уважавате способността му да разбере причините за взискателността ви към него. Трите части на ефективното порицание за удряне например, включват да му кажете да спре („Спри да удряш!“); да му обясните защо не одобрявате постъпката му („Ударите нараняват хората!“); предлагане на приемлива алтернатива, за да спре („Когато си ядосан, просто напусни групата!“) Ако то продължава да бъде агресивно, повтаряйте порицанията си и прибегнете до метода „изнасяне“, за да засилите посланието си.

___Забравете инцидента, когато той приключи___

Ако продължите да напомняте и натяквате на детето лошото му поведение, няма да постигнете нищо добро. Напротив, така само ще му напомняте как да бъде отново агресивно.

___Не прибягвайте до агресия, за да спрете агресията___

Удрянето на детето ви само ще го накара да посяга и на нас, и на другите в подобни ситуации.

___Не изпускайте парата в момент, когато и детето ви прави това___

Да се ядосвате, когато и детето ви е ядосано, означава само да му покажете, че може да прибягва до агресия, за да взема надмощие над вас.
Хапещият Майк

_Майк Морган, на възраст година и десет месеца, доби печална известност като „Хапльото“, тъй като търпеше непрестанните безмилостни закачки на двамата си по-големи братя._

_Госпожа Морган заплашваше най-малкото си дете, че ако не спре агресивното си поведение, много ще се ядоса. „Ако не спреш да хапеш хората, Майк, ще те напляскам!“ Но тя знаеше, че никога не би изпълнила заканата си._

_Очевидно фактът, че братчетата на Майк, съответно на три и пет години, дразнеха Майк, не впечатляваше мама. Всъщност членовете на семейството често се шегуваха помежду си и тя смяташе, че не е нужно шегите на по-големите братя с Майк да бъдат приемани твърде сериозно. Съпругът й обаче не беше съгласен: „Помисли си как цялото това дразнене може да се отрази на Майк“ — каза й той един ден._

_Въпреки че не искаше да приеме ситуацията по този начин, госпожа Морган си даде сметка, че никога не е разглеждала проблема от гледна точка на Майк — това, че той реагира на братята си с хапане, тъй като не е адекватен на вербалните им атаки. Тя започна да учи и трите си момчета, че хапането, хвърлянето на предмети, дразненето и удрянето не са приемливи и смяташе, че това е единственият начин да моделира поведението на по-големите си момчета и да научи Майки, че има и други начини, до които може да прибягва, за да получи внимание._

_На следващия ден Майк започна да хапе братята си докато му се присмиваха и го наричаха с обидни думички. Госпожа Морган порица първо Майк: „Спри да хапеш, Майк! От хапането боли — захапват се ябълки, а не хора. Това наранява чувствата им.“_

_Но порицанието не спря вербалните и психическите атаки на по-големите момчета и госпожа Морган каза:_

_Съжалявам, но вие продължавате да се хапете и дразните. „Изнасяне!“ Тогава и трите момчета бяха поставени на отделни столове, за да помислят върху случилото се, както и за начините за преодоляване на ситуацията._

_И тъй като госпожа Морган беше последователна във възпитанието и оценяваше всяка положителна постъпка на децата си, момчетата й се научиха какво да очакват от ситуации, в които се бият или пък се държат приятелски един с друг. Майк започна да хапе по-малко, тъй като вече не трябваше да търпи дразненията на братята си, а по-големите момчета научиха, че дразненето наранява не по-малко от хапането._