-
Цели на Хелзинкската конвенция 92
-
Хелзинкската конвенция има за цел да защитава морската среда на Балтийско море от всички източници на замърсяване, както и да възстанови и предпази екологичното равновесие. Хелзинкската комисия оперира чрез междуправителствено сътрудничество и е ръководният орган на "Конвенцията за защита на морската среда на района на Балтийско море" (известна като Хелзинкска конвенция).
-
Работа на HELCOM, свързана с еутрофикацията
-
Контролът на еутрофикацията е основен приоритет на HELCOM. Щироко признато е, че навлизащите в полузатвореното Балтийско море хранителни вещества нарушават крехкото екологично равновесие на морето. При определени хидроложки и екологични условия това води до цъфтеж на водорасли, изчерпване на кислорода и от време на време измиране на рибата (напр. 2002 г. в Белт и 2003 г. в залива на Гданск). В много крайбрежни райони поясите от трайни водорасли са намалели и отчасти заменени от краткотрайни ресничести видове водорасли.
-
От средата на 80-те години на 20 век HELCOM прие няколко Препоръки за HELCOM да се намали натоварването с хранителни вещества и вещества, изразходващи кислород, от точкови и неточкови източници във водосборния басейн на Балтийско море. В допълнение, Декларацията на министрите отосно HELCOM от 1988 г. поставя цели за всички страни по конвенцията за намаляване на антропогенни натоварвания с пренасяни във водата хранителни вещества с 50% между 1987 г. и 1995 г. Освен това, през 1992 г. беше стартирана Общата цялостна екологична програма за действие за Балтийско море, която има за цел да улесни и да извършва мониторинг на елиминирането на 162-та най-замърсяващи източници в рамките на водосборния район на Балтийско море, известни като "горещи точки". До март 2008 г. са били взети достатъчни мерки за намаляване на емисиите в половината от тях (83) и следователно те са премахнати от списъка на горещите точки.
-
Мониторинг на HELCOM
-
Системата за мониторинг на HELCOM се състои от няколко допълнителни програми, Програмите за установяване на натоварването от замърсители (PLC-Air и PLC-Water) които, наред с останалото, извършват количествена оценка на емисиите хранителни вещества във въздуха (азот), изхвърлянето и загубите към вътрешните повърхностни води, както и притока по въздух и вода към морето. Програмата COMBINE оценява нивата на хранителни вещества и някои последици от еутрофикацията в морската среда, като включително извършва изследване на тенденциите.
-
Установяването на натоварвания от замърсители се прилагат периодично, за да се оценят:
а. Общото натоварване вследствие на хранителните вещества на годишна база (от реките и крайбрежните зони, както и от точкови източници и дифузни източници, които се заустват директно в Балтийско море);
б. Приток от точкови източници и загуби от неточкови източници на замърсяване, както и естествени загуби на към вътрешните повърхностни води във водосборния басейн на Балтийско море, намиращи се в границите на страните по конвенцията.
-
Те се отчитат на всеки шест години от 1987 г. насам (PLC-1). Последният доклад (PLC-4, HELCOM 2004 г.) обхваща периода 1994 - 2000 г. за речните товари и точковите и неточкови източници във водосборния район на Балтийско море за 2000 г. Следващият доклад, PLC-5 ще се основава на данни, събрани до 2006 г. и ще бъде завършен през 2009 г. Основната цел на доклада PLC-5 ще е да:
-
оцени количествено и опише притока посредством водите от точкови източници и загубите от точкови източници на замърсяване, както и да определи количеството на естествените фонови загуби във вътрешните повърхностни води (подход, ориентиран към източника) в рамките на водосборния басейн на Балтийско море,
-
да определи количеството и да опише натоварванията (от реките, за които не се извършва мониторинг, както и от точкови източници), които се заустват директно в Балтийско море (подход, ориентиран към натоварването);
-
да оцени промените в замърсяването от 1994 г. насам;
-
да обясни до каква степен промените са предизвикани от човешката дейност или естествените изменения;
-
да извърши цялостната оценка на значението на различните мерки за опазване на водите, които се прилагат в района на водосборния район на Балтийско море, за да се намали замърсяването от източници на сушата.
-
Тази информация е необходима за да се оцени на ефективността на мерките, предприети за намаляване на еутрофикацията във водосборния район на Балтийско море, както и за да се разтълкува и оцени екологичното състояние на околната среда и свързаните с него промени в крайбрежните и морските води.
-
Подробните оценки на HELCOM се публикуваха на всеки пет години. За целите на оценката на еутрофикацията, фоновите концентрации на хранителните вещества в откритата морска среда се използват като един от критериите за оценки. Бяха разработени екологичните цели за качество (EcoQOs) за еутрофикацията.
-
Тематична оценка на еутрофикацията за HELCOM
-
HELCOM MONAS стартираха проекта "Разработване на инструменти за тематичната оценка на еутрофикацията (HELCOM EUTRO)", който има за цел да хармонизира критериите и процедурите за оценка на еутрофикацията за Балтийско море, включително да определи референтни условия за различните части на Балтийско море през 2004 г. Проектът се основава на данните от мониторинга, събрани в рамките на програмата COMBINE, други национални програми за мониторинг и данни от научни изследвания, обхващащи крайбрежните и морските зони. Проектът разработи "Инструмент на HELCOM за оценка на еутрофикацията" (HEAT).
-
По време на втората фаза на този проект "Към интегрирана тематична оценка на еутрофикацията в Балтийско море", HELCOM извърши интегрирана тематична оценка на състоянието на еутрофикацията в Балтийско море. Оценката свърза източниците, входовете, както и концентрациите на хранителни вещества с първичните и вторичните последици от еутрофикацията в морската среда.
-
Оценката прилага общ, хармонизиран подход за оценката на еутрофикацията, Инструментът на HELCOM за оценка на еутрофикацията. HEAT съответства на РДВ и съответните насоки в рамките на процес за ОСИ. Докладът "Еутрофикация в Балтийско море - Интегрирана система за тематичната оценка на повишаването на хранителните вещества в региона на Балтийско море" е публикувана през март 2009 г. (Екологичен доклад за Балтийско море No. 115A). Фигура 10, която е взета от гореспоменатия доклад, показва връзките между Плана за действие на HELCOM за Балтийско море и други политики и директиви за водите.
Фигура 10. Връзки между Плана за действие за Балтийско море и някои ключови европейски директиви в областта на политиката за водите, насочени към оценката на състоянието на еутрофикацията. BSAP = Плана за действие за Балтийско море; ES = екологичното състояние съгл. РДВ. Източник HELCOM (2006).
Инструмент на HELCOM за оценка на еутрофикацията (HEAT)
-
HEAT, Инструментът на HELCOM за оценка на еутрофикацията, е мулти-метричен инструмент, базиран на показатели. Разработването му започна с преглед на Общата процедура на OSPAR за определяне на състоянието на еутрофикацията на водите, включени в Конвенцията OSPAR. Той е разработен съобразно съответните принципи на Рамковата директива за водите на ЕО. Той има за цел да извърши оценка на еутрофикацията в преходните, крайбрежните и морските зони. HEAT се основава на референтни условия, определени в съответствие с принципите на РДВ и допустими отклонение от тези референтни условия, които определят границата между добро и средно състояние. Резултатите от оценката се изчисляват като качеството на Отношение на екологичното качество и се представят като един от пет класа (отлично, добро, средно, лошо, много лошо). HEAT включва две стъпки за оценяване. Първата стъпка е междинна оценка за избрани конкретни показатели и/или биологични качествени елементи (като фитопланктон, подводна флора, бентосна фауна). С втората стъпка тези отделни резултати от оценката се обединяват в обща класификация на базата на принципа "един извън, всички извън", който е описан в РДВ. HEAT ще се подобри допълнително, за да отговаря на изискванията на Плана за действие за Балтийско море и Европейските директиви, засягащи еутрофикацията, като например Рамковата директива за водите, Директивата за местообитанията и РДМС.
-
HEAT беше успешно тестван за крайбрежните и морските води по протежение на Балтийско море. Тя се прилага в 189 области (163 в крайбрежни води и 16 в открити морски зони). Само 13 (11 крайбрежни зони и 2 открити басейна) се считат за засегнати от еутрофикацията.
-
Планът за действие за Балтийско море си поставя за цел Балтийско море, незасегнато от еутрофикацията
-
По време на срещата на министрите по HELCOM Краков през ноември 2007 г., всички държави-членки на HELCOM подписага на Плана за действие за Балтийско море (ПДБМ). Той има четири сегмента: еутрофикация, биоразнообразие, опасни вещества и въпроси, свързани с морето. Сегментът еутрофикация гласи "общата цел на HELCOM е Балтийско море, незасегнато от еутрофикацията". Целта е да се постигне визията на HELCOM за доброто състояние на околната среда в Балтийско море, чрез постигане на пет екологичните цели за качество, определящи характеристиките на Балтийско море, незасегнато от еутрофикацията:
-
Концентрациите на хранителни вещества, близки до естествените нива,
-
Бистра вода,
-
Естествено ниво на цъфтеж на водораслите,
-
Естествено разпространение и развитие на растения и животни,
-
Естествени нива на кислород.
-
За да може тези цели да станат оперативни, бяха договорени показатели с целеви стойности, отразяващи доброто екологично състояние на морската среда в Балтийско море. Бистрата вода беше избрана като основна екологична цел, чийто показател е прозрачността на водата.
-
За постигането на общата цел, страните се споразумяха за принцип на определяне на максимално допустими притоци на хранителни вещества. Те също така се споразумяха за необходимостта от намаляване на притока на хранителни вещества, както и че необходимите намалявани ще се разпределят справедливо между всички балтийски държави.
-
В района на Балтийско море е създадена обширна система за измервания (соленост, температура, прозрачност). Това осигурява база за моделиране с отлични референтни данни и редица модели описват динамиката на Балтийско море. Във връзка с еутрофикацията на Балтийско море, моделът MARE NEST е морски физически био-гео-химически модел за седемте подбасейна (Ботническия залив, Ботническо море, Финския залив, Балтийско правилното, залива на Рига, Датски пролив и Категат) в Балтийско море. Този модел е свързан с модел на водосборния басейн и икономически модел. HELCOM използват модела MARE NEST за събиране на данни за максимално допустимите хранителни вещества и необходимите понижения на същите, транспортирани чрез водите, за всеки подбасейн и за определяне на съответните изисквания за намаляване на нивата на хранителни вещества от всяка държава, които изисквания са предвидени в частта еутрофикация на Плана за действие за Балтийско море. Тези данни са условни поради най-добрите налични познания по това време и състоянието на предоставените данни за хранителните вещества на национално ниво за подготовката на ПДБМ. Стойностите са в процес на преразглеждане. Този процес се състои от актуализация на наличните данни за хранителните вещества от страните по конвенцията (напр. от 5-тата Програма на HELCOM за установяване на натоварванията от замърсители и данните на ЕМЕП за азота в атмосферата) и допълнително подобрение на MARE NEST, например чрез включване на повече показатели, в допълнение към прозрачността на водата.
Сподели с приятели: |
