I. Състояние и развитие на идеите за въздействие на хотелиерската дейност върху околната среда

• 
  Как да използваме ресурсите по най-рационалния начин, т.е. как да използваме ресурсите оптимално? Те са ограничени, а трябва да мислим и за следващите поколения. Колкото повече даден ресурс се експлоатира, толкова повече намаляват неговите резерви.
  
• 
  Как да съчетаем икономическия растеж и чистата околна среда? Този въпрос има много аспекти. Един от тях е как да сведем нашата дейност до минимално отделяне на отпадъци. Отпадъците са неизползваеми продукти, те се натрупват в природата, а в много случаи представляват ценни суровини. Необходимо е да организираме така дейността си, че да минимизираме отпадъците, а това, което изхвърляме, да може да използваме повторно.
  

• 
  Как да предотвратим бъдещите опасности, свързани с разрушаването на самата основа на човешкото съществуване? Изправени сме пред такива изпитания като парниковия ефект и изтъняването на озоновия слой и др. Налага се да предприемем мерки за ограничаването им, като на база на получените знания формулираме алтернативни решения.
  

• 
  Проследяване развитието на идеите във връзка с хармонизиране на развитието с изискванията за опазване на околната ;
  
• 
  Изясняване същността на еко хотела и разработване на екологична политика за опазване на околната среда, поставяне на основните цели и конкретни задачи;
  
• 
  Влияние на хотелиерската дейност в курортния комплекс Боровец върху околната среда
  

Влиянието на екологичния фактор[¹] върху човешкото съществуване – икономическо, политическо, медико-биологично и друго, става все по-осезаемо. Налице са голям брой екологични проблеми, с които човечеството е принудено да се занимава и да търси пътища за тяхното решаване – близкото изчерпване на питейната вода на планетата, без остатъчно унищожаване на отпадъците, премахване на радиоактивните остатъци от работата на атомните електроцентрали и други източници на радиация, локално и глобално замърсяване на атмосферата и др.

Всеки, който държи да оцелее, да продължи себе си в следващите поколения ще бъде принуден да промени начина си на живот в посока към опазване на околната среда. Това се проявява преди всичко в необходимостта от рационално използване на природните ресурси, в необходимостта от тяхното опазване, както и в разработване на нови и ефикасни технологии за това.

Екологичната политика[²] е органична съвкупност от утвърдени научни методи и подходи за оптимални взаимоотношения между обществото и природата, целящи нейното рационално използване и осигуряващи нормалното възпроизводство на природната среда. Тя е насочена към запазване на крехкото равновесие между природата и обществените системи, към предотвратяването на възможни катаклизми между тях, които биха довели до екологични катастрофи, застрашаващи живота на земята.

Основните цели на екологичната политика[¹] са икономически и социални. Икономическите обхващат опазването, подобряването и възпроизводството на природата, за да се осигурят ресурси за общественото производство. Социалните са насочени към запазването на природата като жизнена среда за днешното население на земята и за неговите бъдещи поколения, основа за което е хармонията във взаимоотношенията между обществото и природата. Тези две главни цели са изградили сложна система от връзки и взаимозависимости, насочени към ефективното и рационално природоползване, природоопазване, природовъзстановяване и природопреобразуване. Една разумна екологична политика, насочена към защита на околната среда, трябва да бъде балансирана с целите на икономическото развитие, така, че да бъде постигната с възможно най-ниски разходи.
Основни принципи, върху които се изгражда екологичната политика:
Природоползането и природоопазването трябва да станат важно стратегическо направление на единната научно-техническа и социално-икономическа политика не само на държавата като цяло , но и на отделните икономически единици;

Използването на природните ресурси и опазването на околната среда трябва да се осъществяват в условията на многообразие на формите на собственост – държавна, кооперативна, частна, смесена. Това прави особено сложни взаимоотношенията между собствениците на ресурси и потребителите на тези ресурси;

Опазването и възпроизводството на природната среда е дългосрочна стратегия, която се допълва и обогатява на всеки етап от общественото развитие в съответствие с изменящите се политически, икономически, социални и други условия;

Опазването и възпроизводството на природната среда определят комплексния характер на екологичната политика, съответстваща на сложната характеристика на природоползването и природоопазването;

Взаимоотношението между обществото и природата се осъществяват на основата на всестранно използване на съвременните научно-технически постижения. Характерът и равнището на научно-техническата революция са превърнали в голяма степен екологичните проблеми в технологични проблеми;

Управлението на природоползването[¹] и природоопазването непрекъснато се усъвършенства. Създават се съответни държавни и обществени органи и организации за регулиране на дейността в тази област.

Всяко нерационално природоползване винаги е свързано с големи загуби на ресурси. Това натоварва икономиката с огромни загуби на труд, на средства за производство, които работят неефективно с нискокачествена продукция, без необходимите потребителни свойства.

Замърсяването на природата, нарушенията, които човекът предизвиква в нея с неразумната си дейност, до определени граници могат да се регулират от самата природа. Преминаването на тези граници е свързано с изразходването на много средства за нейното възстановяване. Често пъти тези средства надвишават многократно стойността на добитите природни ресурси. Освен това природата не може да се възстанови в първоначалния си вид - винаги остават непоправими последици.

Много са отраслите в икономиката, които дължат своето развитие на природни ресурси от различен вид, но като че ли няма друг отрасъл като туризма, който толкова много да зависи от състоянието на природата.

Туризмът гради взаимни връзки с всички сфери на обществено-икономическия живот. Той носи просперитет на страните, които го развиват. Чрез него се разширяват търговските, научно-техническите и културни отношения между страните.

Сред отрицателните екологични характеристики, пречещи на развитието на туризма в частност на хотелиерството бихме могли да отбележим следните:

Деградация на природните ресурси, дължаща се на големия брой туристи, пристигащи на една относително малка територия, каквато е туристическия комплекс, и настъпваща в следствие на дейностите, извършвани от тях;

Деградация на ресурсите, предизвикана от потребностите и изискванията на местното население и икономика;

Деградация на ресурсите, настъпила в следствие на нерационалното развитие на инфраструктурата на региона, изградена, за да обслужва туристите;

Деградация на ресурсите, дължаща се на недобро развитие и управление на благоустройствените стопанства, чиято функция е свързана с поддържането на природната среда във и около туристическия комплекс във възможно най-близък до естествения й вид.

Екологичните проблеми вълнуват все повече хората, заети в туристическия бизнес. Те се свързват пряко с резултатите от икономическата им дейност, защото увреждането на природата, което за жалост е един от основните недостатъци на туризма, поставя сериозни въпроси за оцеляването и за устойчивото развитие на туристическата индустрия. Налага се идеята, че бъдещето на туризма е свързано с усилията за запазване целостта на природата и поддържането на екологичното равновесие в природната среда. В последните години се полагат много усилия за развитие на нови видове туризъм, чиято цел е постигане на хармония с природата и равновесие между специфичните проблеми на местното население и интересите на туристите. Зеленият туризъм, селският туризъм, агротуризмът, екотуризмът или така наречения природен туризъм, разкриват едно ново отношение към природната среда и към самият туризъм. Тези нови форми на туризъм, обозначавани като специализирани, или още алтернативни форми, са опит за преодоляване на опустошителната туристическа ерозия на околната среда и грешките, допуснати в много страни с развита туристическа индустрия.

Съществуват много схващания за тези нови видове туризъм, които имат обща цел да развиват нова форма на туризъм, която би донесла максимална полза за всички участници в него. Сред употребяваните понятия най-популярно в литературата и практиката е станало понятието екотуризъм. С него се обозначават редица туристически дейности, в които присъства уважението към природата като водещ мотив. Като екотуризъм се разглеждат онези видове туризъм, които:

• 
  Основават се на сравнително незасегнати от човешката дейност и присъствие природни зони;
  
• 
  Не нанасят вреда, не разрушават, а съдействат за дълготрайното екологично равновесие в тях;
  
• 
  Директно допринасят за защитата и стопанисването на използваните природни райони;
  
• 
  Използват подходящ и адекватен режим на управление, съобразен с броя на туристите, посетили района
  

• 
  по света са наблюдението на големи животински екземпляри в естествените условия на джунглата (носорози, лъвове, горили...), в големите морски басейни и океаните (китове, костенурки) и полярните ширини (мечки, тюлени) - места, в които дъхът на цивилизацията все още не се чувства;
  

- в България достойни обекти по световните стандарти могат да бъдат кафявата мечка в Стара планина, Рила и Пирин, пеликаните в езерото Сребърна и посещението на резерватите Боатин, Парангалица и Баюви дупки - Джинджирица от гледище на качество/възраст на компактни сектори гора.

„ Пътуване или посещение, отговорно към околната среда, до сравнително непокътнати природни територии с цел удоволствие и възприемане на природата и всички съпътстващи я културни забележителности – както минали, така и настоящи, което подкрепя опазването на природата, посетителите оказат ниска степен на негативно въздействие и което осигурява активно и рентабилно социално-икономическо развитие на местното население.”

При развитието на екотуризма трябва да се имат в предвид няколко водещи момента, като например изграждането на инфраструктура, съобразена с околната среда, съобразяване на броя на приеманите туристи спрямо броя на местните жители, осъществяване на контрол от страна на местната община за опазване на околната среда.

Как се развиват идеите за опазване на околната среда от въздействието на човешката дейност?

В началото на 70-те години на ХХ век над света надвисна “призрака” на приближаващата екологична катастрофа. Големи и малки нации осъзнаха че кризисното състояние на околната среда не признава национални граници и изисква обща загриженост за световното развитие.

Водеща роля в международното сътрудничество за опазване на околната среда е поета от ООН.

През 1972 г. в шведската столица Стокхолм е проведена конференция по опазване на околната среда. Констатирани са глобалните екологични проблеми и е провъзгласено фундаменталното човешко право на “здравословна и благоприятна околна среда”. Създава се Програма на ООН за околна среда /ЮНЕП/.

През 1983 г. е създадена Международна комисия за опазването на околната среда. В доклада си “Нашето общо бъдеще” през 1987 г. тя посочва тясната връзка между проблемите на околната среда и регулирането на развитието. Председателя на комисията г-жа Брунтланд призовава за “нова ера на икономическо развитие, безопасно за околната среда”. Създадени са условия за провеждане на глобален еко-форум.

Историческата конференция наречена “Среща на върха” е проведена в Рио де Жанейро ,Бразилия от 1 до 12 юни 1992 г. където се подписват пет основни международни споразумения, включили концепцията за устойчиво развитие:

• 
  Декларация от Рио де Жанейро за околната среда и развитието
  
• 
  “Дневен ред – 21 век ” – световна програма за постигане на устойчиво развитие
  
• 
  Заявление за принципите, засягащи управлението, защитата и устойчиво развитие на всички гори
  
• 
  Рамковата конвенция на ООН по измененията на климата
  
• 
  Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие
  

• 
  Участие в процесите на вземане на решения и достъпа до информация по екологични въпроси;
  
• 
  Прогласяване на важната роля на местната общност и младите хора в опазването на околната среда;
  
• 
  Принципът “Замърсителят плаща”;
  
• 
  Изискването за оценка на въздействието върху околната среда за рисковите дейности;
  
• 
  Приемането на ефективно екологично законодателство с ясно дефинирана система на екологичната отговорност;
  
• 
  Интегрирането на опазването на околната среда във всички сфери на социално икономическия живот;
  

Като поставя хората в центъра на грижите за устойчиво развитие “Декларацията от Рио”, признава на всеки човек право на здравословен и продуктивен живот в хармония с природата.

Правото на развитие и използването на природните ресурси следва да се упражнява по начин, който да гарантира по справедлив начин нуждите, както на сегашните така и на бъдещите поколения.

В плана ”Дневен ред-21 век ”са фиксирани практическите действия за реализиране на устойчиво развитие, което ще се постигне не само чрез глобални мерки , но и чрез стъпки на местно ниво т.нар. политики “Местен дневен ред 21” . Активните дейности на местната общност за преодоляването на локални проблеми ще мултиплицира ефекта си в световен мащаб.

В този смисъл е и популярното мото -“Действай локално,мисли глобално”.

В преобладаващата си част идеите на Конференцията в Рио де Жанейро са въведени и адаптирани от отделните държави.

България също е заложила тези фундаментални принципи в екологичната си политика и при съставянето на Националната стратегия по околна среда и плана за действие за периода 2001-2006.

Националната стратегия е важен програмно–директивен документ за управление на околната среда по пътя на присъединяването ни към ЕС.

В литературата се използват много определения за екологичния туризъм, както и много наименования-алтернативен, устойчив, етичен, зелен, отговорен, ориентиран към природата, екотуризъм.

Според най-големия теоретик на туризма като наука проф. Крипендов, „това е една нова форма на туризъм, която би донесла максимална полза на всички заинтересовани-туристи, местно население,туристически фирми, без да причинява непоправими екологични или социални щети”. Между всички употребявани понятия, най-популярно е станало понятието екотуризъм. С него се означават редица туристически дейности, в които присъства уважението на природата като водещ мотив.
Едни от най-ранните дефиниции поставят ударението върху възможностите за реклама и маркетинг, като посочват какво точно извършват или трябва да извършват екотуристите. Към тази категория спада дефиницията на мексиканския експерт по околната среда Хектор Себалос-Ласкурат от 1988 г.:форма на туризъм, която включва пътуване до сравнително незасегнати или незамърсени от човека райони с цел наблюдение, любуване и наслаждаване на природата и дивите растения и животни, както и културните прояви в този район. [¹]
Други определения на това понятие изразяват загрижеността за околната среда, като прокарват идеята за екологично устойчиво развитие. Например според П. Игълс екотуризмът е „природен туризъм, който е екологично устойчив, основава се на сравнително незасегнати от човека райони, няма разрушителен или деградиращ ефект и директно допринася за опазването и управлението на околната среда”. [²]

Според дефиницията на К. Зифер „екотуризмът е вид туризъм,вдъхновен предимно от природната история на дадена територия, включваща и местното коренно население;екотуристът посещава сравнително незасегнати райони, като използва, без да разрешава природните ресурси, допринася за развитието на тези райони с директно участие или с финансови средства, предназначени за тяхното опазване, както и за подобряване икономическото благосъстояние на местните жители.” [³]